Венцеслав Константинов

Венцеслав Константинов (14 септември 1940 – 22 април 2019) е български писател, преводач и афорист. Преводите му обхващат повече от 70 издания. Автор е на есеистичните книги „Писатели за творчеството“ (2007), „Флейтата на съня“ (2010), „Гоблен, извезан с дяволски опашки“ (2011), „Немски литературни простори“ (2014), „От Танхойзер до Шумахер“ (2016), на книгите с афоризми „Тайният живот на дъжда“ (2012), „Смехът на совата“ (2014) и „Котката на Сократ“ (2018), на стихосбирката „Невидимите сигурни неща“ (2013), на антологиите „Великите немски поети от XII до XX век“ (2012), „66 съвременни немски поети“ (2018), както и на „Подковаване на скакалец. Роман в спомени“ (2017).

Венцеслав Константинов
Вижте също
Статия в Уикипедия
Материали в Общомедия

От него

Самопризнания

• Като човек, който е, общо взето, жизнен, винаги ме е привличала противоположността и по-специално упадъкът, маразмът. Маразмът, с онзи мирис на гнили ябълки, така обичан от Шилер.

• У Кафка ме привлича хуморът му. Той създава зловещи, абсурдни ситуации, но през тях прозира една ведрост, която прави поносими и най-тежките човешки състояния.

• У Кафка има ведрост отвъд радостта и тъгата... Ведростта у него идва оттам, че той оглежда света от птичи поглед.

• Ако Рилке „мисли със сърцето си“, Кафка чувства с мозъка си. Емоционалността при Кафка е обхваната от могъщ аналитичен ум.

• В Кафка има нещо клинично. Както хирургът прави дисекция, той прави дисекция на един свят. В това има нещо ужасно и изумително същевременно. Кафка изкарва болестта наяве. Той не се наслаждава на страданието, той го показва. И понеже се занимава с душевното страдание, използва притчата.

• В творбите на Кафка никога не се говори за това, което се говори. Той говори за нещо, което е отвъд видимото и определеното.

• Канети като един свръхиндивидуалист се стреми към своята противоположност – масите. Това обяснява заниманията му с психологията на масите и властта.

• Без да е блестящ писател, Елиас Канети е един извънредно ерудиран и критичен моралист. Канети е сроден с моралисти като Монтен.

• Хесе ме привлича със своя духовен аскетизъм... В него има нещо стерилно, но тази стерилност е изящна и деликатна.

• Ако творчеството на Кафка е изтъкано от материята на сънищата, а на Канети от материята на спомените, творчеството на Хесе е изтъкано от материята на бляна и приказките.

• Общувайки непрестанно с големи духове, живеейки в сянката на световни писатели, преводачът изпитва често пъти дълбоко неудовлетворение. Та нали той владее литературните форми, знае как е направен един роман, разказ, как се композира. Изкушението му е в това да забрави, че личната задача на писателя е да отхвърли всеки чужд свят, за да изгради своя, а тази на преводача е да игнорира своята личност, за да се превъплъщава в световете на различните автори.

• Стихията на преводача е в разтварянето на литературата, а на писателя – в кристализацията на света.

• Преводачът е типичният „homo ludens“ – играещият човек. Той съществува единствено в роля.

• Най-голямата наслада в превода е чувството за духовна близост, за душевно сливане с превеждания писател, и то с всеки един по различен начин.

• В превода ме привлича възможността за превъплъщаване. Преводът е голямото изкуство на превъплъщението.

• Критици стават тези, които по някакъв начин не са успели да се реализират в своето поприще, т.е. те знаят, но не могат.

• Рано или късно разбираш, че е по-трудно да превеждаш, отколкото да обсъждаш работата на другите. И по тази причина някой е изкушен да стане критик, да покаже мисъл, познание, ерудиция, острота.

• Истинските, полезните критици на превода, са тези, които същевременно са и добри преводачи.

• Оперативният критик се познава по това, че се стреми да скрие своята личност и да говори от някакви позиции – естетически, художествени, така че личността му да остане неуязвима. А творецът-критик говори само от свое име. Той демонстрира своята гледна точка и подчертава своето виждане, което може да бъде и спорно, и уязвимо, и невярно, но е негово.

• Понякога един творчески провал може да бъде маскиран като успех. Една-две добри рецензии, наградица и ето как поражението е декорирано като сполука. И обратно – един успех, поради неразбиране или злонамереност, може лесно да се представи като провал.

• В занаятчии ни превръща нуждата. Нуждата от пари, от това да бъдеш все пак в играта, в нещата, нуждата час по-скоро да приключиш работата си. А в майстори ни превръща самотата. Самотното общуване с творбата, с първообраза – в свободно време.

• Всичко е насочено срещу майсторството, всичко е направено така, че да ни подготви за добри занаятчии. Това е една постоянна борба, която творецът води със себе си и понякога надделява ту едната, ту другата страна. Един превод в последна сметка е резултат от тази борба между стремежа към съвършенство и необходимостта да се извърши занаятчийски изпипано работата.

• Изпитваш ли радост от работата си, значи, че я вършиш добре. Започнеш ли да изпитваш досада от нея, това означава, че си се превърнал в занаятчия-приложник. Но радостта от това, че си намерил неповторимо решение, че си дал нещо ново от себе си – това е сигналът, че си успял и си осмислил труда си.

• Голямата подготвеност отнема нещо от способността да раждаш нови неща. Защото, прочитайки чуждото изречение, ти механично вече му намираш съответния превод и си склонен да запишеш първото, което ти е дошло наум. Но почнеш ли да правиш справки, проверки, да обръщаш фразата, веднага възникват неочаквани нови синоними, някаква фразеология, която досега е била извън съзнанието ти.

• Нюансите в превода, едва уловимите разлики в значенията на една и съща дума доставят истинската радост.

• Близостта между музиката и изкуството на превода се изразява в интерпретацията. Заслушвайки се в някое музикално произведение и опитвайки се да разбера в какво се състои особеността на неговата интерпретация, това ми дава идея за интерпретацията на творбата, която превеждам в момента.

• Преди да започна един превод, за мен е важно да си изясня в какъв стилистичен ключ трябва да дешифрирам оригинала, т.е. отначало докрай трябва да ми е ясно какви са багрите, тоновете, тоналностите на тази творба, и да остана в тези рамки, които аз съм си определил.

• Стил означава себеограничаване в определени рамки.

• Преводът дава възможност за часове, за дни да забравиш собствената си, лична проблематика – битова, духовна или каквато и да е, и да потънеш в една чужда проблематика, която по някакъв начин пак е твоя, но вече преобразена.

• Истинският преводач преизразява само неща, които го засягат лично. Така той изяснява себе си, това е неговото себевглеждане. Четеш чуждия текст, но пишеш себе си. Защото проблемите, с които се занимава един автор, по някакъв начин стават и твои.

• Превеждането е и размишление върху собствената проблематика, но без мъчителността на неразрешимостта.

• Чувството за приблизителност е най-творческото чувство. Това усещане те кара да опитваш отново и отново, от различни подстъпи, ъгли, да се приближаваш към нещо, което условно е някакво съвършенство.

• Само начинаещите преводачи, а това вероятно важи и за всички начинаещи творци, са обзети от манията за абсолютност и от стремежа към абсолютното. Зрелият творец съзнава, че абсолютността е една идея, която не само не може да бъде постигната, но и няма нужда да бъде постигана. Можем да говорим само за една по-съвършена или по-несъвършена приблизителност.

• Характерно за младия преводач е, първо – неговата неподготвеност. Той не знае добре нито чуждия, нито българския език, а и не знае, че не знае. Той няма представа за своето невежество. Това го прави пробивен, агресивен, напорист, симпатичен понякога, но това не му помага, но не му и пречи.

• С годините трудностите се увеличават поради това, че откриваш все повече и повече несъвършенства, които трябва да преодоляваш.

• Талантливият млад преводач ще стане добър, ако не се умори да се вглежда в своите грешки.

• При превода на проза имаш чувството, че ти владееш ситуацията, че ти владееш думите, изреченията. Обратно, при превода на поезия имаш усещането, че текстът те владее и той ще ти позволи да стигнеш до него, или няма да ти позволи. Също както е в любовта.

• Докато при превода на проза винаги има определена доза удовлетворение, то при превода на поезия или си смаян от духовното постижение, или си абсолютно неудовлетворен.

• Има преводачи, които в превеждането на поезия виждат възможност да се преосъществят като поети. Преводачът на поезия е винаги изкушен да се смята за поет, поради това, че там има най-голяма свобода при интерпретацията и често оригиналът му служи само като канава, върху която бродира своите пируети и заврънкулки. Това обаче няма нищо общо с истинската задача на преводача.

• Превеждайки Стефан Цвайг, опознах стилистичната сложност на този писател, породена от някаква вътрешна неувереност. Това не намалява стойността на творбата, но намалява удоволствието от съприкосновението с нея. При Лион Фойхтвангер е обратното – той демонстрира прекалена увереност, прекалено голям замах в неща, които всъщност не са толкова значими като литература.

• Литературознанието би трябвало да се занимава с литературността, с художественото в литературата, а точно това е неуловимо, то не може да бъде описано и обяснено. Художественото е вид аура. Валтер Бенямин размишлява върху това в преведената от мен студия „Художественото произведение в епохата на неговата техническа възпроизводимост“. Той твърди, че творбата губи аурата си, когато се възпроизведе. А това важи и за превода. Когато една картина или статуя се премести от нейното оригинално място, тя загубва нещо от аурата си. Например Венера Милоска с нейните отчупени ръце и представена в музей не е това, което е била, когато е създадена. Макар че отчупените ръце привнасят нещо – липсата те кара да добавиш нещо от себе си. Но изкуствознанието, както и литературознанието, просто не са в състояние да обяснят тези неща.

• Гьоте много добре е схващал облика на Хамлет – той е дебел и се поти, защото (според мен) като студент във Витенберг е пил много бира – има бирено коремче, трудно подвижен е, тромав, неуверен, но добър фехтовач в немско-студентски стил.

• Намерих един ранен романтически превод на „Хамлет“ от Аугуст Вилхелм Шлегел, където той представя датския принц не според оригинала като дебел (fat), а като „сгорещен“ (erhitzt). Съзнателната грешка на Шлегел е подвела всички по-късни преводачи на „Хамлет“ да го определят само като сгорещен.

• Има хора, които никога не се сдобиват с личност. Остават движещи се между нещата, нямат собствен облик. Роберт Музил има разказ „Човек без характер“. Човекът мимикрира, той уподобява характер, но самият няма такъв.

• Някои хора никога не придобиват идентичност – аз го наричам самоличност. Тази самоличност, която се развива, ако успееш да я развиеш – това е чарът на човека.

• Единственото, което съм записал от разговора си с Елиас Канети в Цюрих, е отговорът на въпроса ми: „Като какъв писател се изживявате – български или австрийски?“ Той ми отговори така: „Макар че съм роден в България и България е много дълбоко в мене и всички сюжети и мотиви, които имам в творчеството си, са български, моите герои са виенчани. И аз съм не австрийски, а виенски писател. И диалектът, на който пиша, е виенски.“

• При Канети е сложно – мотивите му са български, а средата – виенска. Той описва пожара на съдебната палата във Виена, но в съзнанието му е пожарът от детството в Русчук.

• Преводачът е воайор. Той наднича в чужди души. В това „надничане“ има и нещо срамно. Защото, ако си опитен в съзерцанието, виждаш неща, които другите не виждат. Навлизаш в един чужд свят, без да те канят, разголваш го и се наслаждаваш на гледката.

• За мен изкуството на превода е умението да откриваш нов езиков свят. Ето защо не спирам да се уча от всичко край мен. Много ми е интересно да гледам как играят малките деца, да слушам какво говорят, да гледам птиците, да общувам с простите, но много ярки хора от село Солища.

• Ценя хората не заради образование, начетеност, интелигентност, а заради характера. Има прости хора, но с толкова хубав и ярък характер, като изсечени от камък. За жалост, повечето от тях се срамуват, че не са образовани. Тези хора силно ме привличат, защото от тях съм научил много повече за живота и отношенията, отколкото от книгите.

„Самопризнанията на един изкушен изкусител“, интервю на Емил Басат, сп. „Панорама“, 11, 2009; „LiterNet“, 19.12.2009.

Из интервюта

• Конфликтът на Йоан Кукузел с византийския император е конфликт, пред който се оказва изправен всеки голям творец, независимо от епохата, в която живее. Това е по-скоро вътрешният конфликт на артиста със славата и „земното“ щастие. Като епиграф на „Ангелогласният“ бих сложил следните редове от драматичните диалози на Томас Ман „Фиоренца“: „О, свят! О, дълбоки страсти! О, любовно опиянение от мощта, тъй сладостно, тъй всеизгарящо!... Не притежанието, копнежът е могъща сила, притежанието обезсилва!“

„Ангелогласният“, Радио София, програма „Орфей“, 29 юли 1976.

• Изкуството на превода ме привлича с това, че е изпитание за всеки, който се захване с него. Именно това постоянно усещане, че си се надвесил над бездната, над нещо трудно обозримо.

• Преводачът жертва нещо от себе си, но никога не е сигурен дали това е най-ценното у него. Но той има равен или дори по-голям шанс от писателя да надживее чрез своето дело себе си.

• Колкото един преводач е по-изявен като личност, толкова и неговите преводи ще стоят по-близо до оригинала, разбира се, като дух, а не като буква. В това се изразява и критическата същност на превода.

„Преводът е мост между две култури“, интервю на Огнян Стамболиев, в-к „Дунавска правда“, Русе, 18 май 1984.

• При честите си пътувания из страната винаги ми е доставяло удоволствие да откривам у домакините си „мои“ книги, дори такива, чиито екземпляри вече и аз не притежавам, защото съм ги раздал.

• Смятам, че за специалистите моите преводи ще са интересни преди всичко като част от рецепцията на немската култура у нас. Освен това по тях немските българисти биха могли да вникнат в някои тънкости на българския език, сравнявайки моите преводи с немските оригинали на произведенията.

• Анонимността на преводача е относителна. Преводът е добър, когато не се забелязва. Читателят поглежда за името на преводача, когато не е доволен от чепатия български език.

• Значителният преводач пресъздава чуждата творба чрез своята езикова стихия. Това се забелязва от изкушения в словото читател. Той отгръща заглавната страница, за да види името на преводача, и в погледа му може да се прочете благодарност. С интерес узнавам, че някои книги от още непознати немски автори са били купени заради това, че като преводач намират моето име – такъв е случаят с „Хотел за лунатици“ от Кристоф Мекел.

„Чрез своята езикова стихия“, интервю на Емил Стоянов, в-к „Комсомолска искра“, Пловдив, 20 април 1987.

• Човекът, който живее в съгласие със себе си, инстинктивно се стреми да се задържи в рамките на своята личност, на своите възможности – той е хармоничен, психически здрав. Обратно – човекът с наранена душевност непрекъснато иска да избяга от себе си, да излезе извън границите на собственото „аз“. Може би на това се дължи творчеството, прогресът в мисленето.

• Няма смисъл да търсиш реализацията си в различни, взаимоотблъскващи се сфери, ако не си овладял първо своята личностна сфера.

• Един неразрешен вътрешен конфликт може да бъде източник на творчество, само ако е осъзнат. Ако го обявим за несъществуващ или маловажен, той се превръща в спирачка за всяко начинание.

• Никак не е малко да опознаем границите на собствената си личност и да приемем предложената ни от съдбата роля, като се помъчим да я изиграем честно и добре.

• Способността да общуваш със себе си е условие за вътрешно развитие.

„Място на действието – човешката душа“, интервю на Доротея Монова, в-к „Отечествен фронт“, София, 27 януари 1988.

• Ако поразсъждаваме, ще видим, че нуждата от превод се е появила съвсем рано. От момента, когато змията е подавала на Ева забранения плод и е казала нещо, което тя, предполагам, не е разбрала правилно. Ако там е имало един преводач, колелото на историята може би щеше да се завърти по друг начин.

• Преводачът не само пренася думи от един език на друг, а е и тълкувател на идеи, на художествени послания.

• Обществената полза от един превод може да е много по-голяма от едно лично творчество, което няма същия социален и културен резонанс.

• Всеки преводач има своята психо-интелектуална нагласа и по този начин определени творби му допадат повече, а други са му чужди.

• Аз обичам да сравнявам преводача с артист-интерпретатор или музикант. Има универсални музиканти, които могат да свирят почти всичко от световната клавирна литература. Такъв е пианистът Святослав Рихтер. Има други, които свирят блестящо, но повърхностно, като Артур Рубинщайн. Така както различни пианисти свирят едно и също произведение по различен начин, така и различни преводачи интерпретират по различен начин една литературна творба.

• В превода участва и нещо ирационално...

• Винаги съм правил разлика между превод и интерпретация. Преводът, това е донякъде механично пренасяне на думи от един език в друг, такава е логиката на машинния превод. Същинският преводен акт е интерпретацията, в която преводачът влага своята култура, емоционалния си свят, социалния си опит. Това машината не може да направи.

„Културното послание на преводача“, интервю на Илиян Александров, в-к „Пловдивски университет“, Пловдив, 17 януари 1989.

• Изкуството не е равностоен партньор на властта... Интересни са становищата на Томас Ман и Хайнрих Ман. Първият се обявява за овластяване на културата, а другият – обратно, за култивиране на властта. Но и двамата признават връзката между тези две величини.

„Култура и халтура“, интервю на Албена Шкодрева, в-к „Народна младеж“, София, 22 февруари 1990.

• Във времето на тоталитаризма бе нарушена симетрията между двете страни на културата – индивидуалната потребност и социалната конвенция. Подтисната бе нейната интимна, съкровена страна и остана главно външната, помпозната. Творецът бе принуден да продава себе си, а не своите произведения и тази загуба на свободата му струва скъпо – културата в много случаи се превръщаше в халтура, стана продължение на политиката.

„Вавилонското стълпотворение в културата“, интервю на Румяна Николова, в-к „Вечерни новини“, София, 20 март 1990.

• Вместо начин за духовно оцеляване, у нас културата се превърна в средство за водене на война срещу евентуалните политически противници.

• Културата е език – таен език за споделяне на съкровени желания и мисли, за отправяне на послания, за общуване на надезиково равнище, възможност за разбиране на другия, възможност да разкриеш себе си така, че да бъдеш действително разбран – характера, духа, съдбата.

• Като език културата има двойствена същност – от една страна, индивидуална потребност за изява или за възприятие, от друга страна, социалната конвенция със свой нормативен характер. По тази линия тя се родее с морала.

• В някои нацистки трудови концлагери е имало оркестри и те са се състезавали помежду си кой по-добре ще изсвири „Малка нощна музика“ на Моцарт. Същото го е имало и в съветските трудови лагери по времето на Сталин. Външно и там съществуват белези на култура, но те нямат нищо общо с нея като послание, като споделяне.

• Лозунгите за хармонично развита личност, за единство, творчество, красота смазваха личния порив към духовно, нравствено усъвършенстване, културата придобиваше репресивен характер, ставаше задължение, наложено „отгоре“, а не беше вече вътрешна потребност.

„Изкуството не е цвете в бутониерата“, интервю на Панайот Денев, в-к „Антени“, София, 11 април 1990.

• В изминалия 45-годишен период има и създадени културни ценности, съкровени изяви, например в живописта на Златю Бояджиев и новите пловдивски художници. Но в литературата, която има езика на политическия изказ, там всяка дума има политически оттенък.

• У нас културата се създаваше от опитни, можещи и интелигентни хора, чиито характери бяха смазани.

• Знаете крилатата мисъл, че българската култура се нуждае не толкова от таланти, колкото от характери. Моето дълбоко убеждение е, че културата се създава от личности, а не от институции. Те могат само да я подпомагат.

• Европейските институции не изискват, а очакват от културата. Тя е свободна. Там творецът продава своите произведения, а не себе си.

„Културата: Оръжие, украшение или... средство за оцеляване“, интервю на Таня Димитрова, в-к „Свободен народ“, София, 22 май 1990.

• Младият филолог обикновено пише стихове или разкази. За да стане преводач, той трябва да реши за себе си кое го привлича по-силно: възвишената скука в собствената кожа или замайващата игра в чуждата. Останалото е 99 на сто труд, 99 на сто талант, 99 на сто характер и 1 на сто шанс, но задължителен.

„Магията на превода“, интервю на Стефан Тодоров, в-к „АБВ“, София, 3 юли 1990.

Из „Гео Милев и европеизма“

• Националното значение на един поет се определя не само от неговата творческа реализация, но до голяма степен и от неговите непостигнати амбиции и цели.

• Литературното дело не е самоцел, а е по-скоро средство за постигане на нещо далеч по-голямо от самата литература: в него винаги присъстват – макар и скрито – социални идеи, които се потвърждават с всяка нова творба и извеждат към едни или други хоризонти.

• За Гео Милев важат с цялата си сила думите на Фойхтвангер, изречени за Брехт: „Появи ли се на света гений, това проличава веднага от факта, че всички глупци се обединяват срещу него.“

• Модернизмът често съвсем не е „бягство от живота“, а стремеж към обновление на живота чрез изкуството.

• Със своята вдъхновена последователност, с пълното съответствие между художествени цели и житейско поведение, Гео Милев ще опровергае известната мисъл, че българската литература страда не от липса на таланти, а от липса на характери.

• Няма формалистични художествени средства, а формалистично използване на тези средства.

• Ключ към естетиката на „Септември“ дава сам Гео Милев: „Не е важно с какви форми си служи едно изкуство, а какви духовни ценности въплъщават тези форми.“

• Интензивното общуване с чужди литературни образци и идеи е опасно само за дребните поети, склонни към невзрачно епигонство. На големия творец именно дистанцията на чуждия, на световния културен хоризонт позволява да разгърне изцяло собствената си национална самобитност.

в-к „Литературен фронт“, София, 23 януари 1975.

За него

• „В своята драматична новела „Ангелогласният“ Венцеслав Константинов пресъздава един важен в живота на Йоан Кукузел период: бягството му от „царствения град“ и оттеглянето му във Великата атонска лавра.“

„Ангелогласният“, Радио София, програма „Орфей“, 29 юли 1976

• „Венцеслав Константинов е един от най-видните преводачи и популяризатори на немскоезична литература у нас. Превежда вече повече от двадесет години и книгите, преведени от него, постоянно се очакват с интерес.“

„Чрез своята езикова стихия“, Емил Стоянов, 20 април 1987

• „Какво би могъл да мисли за изобразителното изкуство един поет? А за поезията някой изтъкнат театрал? Или пък за театъра – някой световноизвестен белетрист? Съществува ли някаква общоприета, универсална канава, върху която творците от различните видове изкуства, принадлежащи към различни епохи или школи, да могат да извезат своите възприятия за света, ала с такива изразни средства, че да не развалят цветовата хармония в гоблена на глобалното творчество, като същевременно бъдат разбрани както един от друг, така и от масовия консуматор на изкуствата? От привидната сложност на поставените въпроси ни отървава Венцеслав Константинов със сборника си есета „Писатели за творчеството“.“

„Наш филолог-германист съпоставя вижданията на западноевропейски творци“, Изд. ЛИК, 19 февруари 2007

• „В тази книга няма жълти неща. Става въпрос за такива текстове, които разкриват в подробности идеите за света или просто за начина им на живот на куп известни писатели. При това – всичко е поднесено с вкус.“

„Писатели за писателите“, Оля Стоянова, Дневник, 9 април 2007

• „Хубаво е, че има ерудити като Венцеслав Константинов, който работят вдъхновено за съхраняването и на поети като Хайне.“

„Спомнете си Хайне“, Стоян Вълев, Книги NEWS, 12 февруари 2010

• „... Много от авторите, върху които пише, Венцеслав Константинов е превел на български език: погледът на преводача като най-добър читател и познавач благодатно обогатява подхода на професионалния германист и литературен критик.“

„Флейтата на съня. Литературни етюди“ от Венцеслав Константинов. По повод 70-годишния юбилей на автора, ИК Сиела, Културни новини, 17 септември 2010

• „При Венцеслав Константинов има една огромна култура, страст и любов към словото, трепетно отношение към езика. Той е трубадур на словото.“

„Литературни етюди и флейта“, Емил Басат, Хеликон, 20 септември 2010

• „Ако трябва с една дума да се резюмира „Флейтата на съня“ на Венцеслав Константинов, тя е „щедрост“. Преводачът, той е известен като такъв, е пределно щедър – с две неща. Това са негови литературни етюди върху немскоезични писатели, творби, мотиви, теми. Първото нещо е богатото съдържание. Етюдите са синтез на чудовищен обем информация... Но по-важното е отвъд фактите – в проникновенията му – синтез на впечатляващ обем литературна мисъл.“

„Венцеслав Константинов разказва с човешки език“, Петко Тодоров, Книжен ъгъл, 2 октомври 2010

• „Тези есета показват другата страна от таланта на преводача Венцеслав Константинов – писателската. За много от авторите, които е превел, четем проникновени текстове, които демонстрират дълбока ерудиция и чувствителност.“

За „Флейтата на съня. Литературни етюди“ от Венцеслав Константинов, Литературен вестник, 27.10 – 02.11.2010

• „Венцеслав Константинов е сред малцината интелектуалци у нас, които системно и задълбочено представят западноевропейската литература пред българските читатели... Венцеслав Константинов е от тези личности, които с възторг откриваха (и анализираха, и разказваха умно за откритията и прозренията си) западноевропейската духовност.“

„Венцеслав Константинов открива родното, какво означава това?“, Стоян Вълев, Книги NEWS, 12 февруари 2011

• „Тук бих искал да споделя и нещо лично, което направих след като прочетох прекрасната и дълбоко човечна изповед на Венцеслав Константинов. Веднага обиколих софийските книжарници и си купих неговите оригинални есета и етюди, повлияни от познаването на имената от световната литература – „Писатели за творчеството“ и „Флейтата на съня“, където преобладават редица от любимите ми немскоезични творци. Антологията, от немскоезичните автори „До границата на виреене“, която съставя и досега стои на видно място в библиотеката ми. А ако обичам толкова немски автори, то определено мога да кажа, се дължи и на неговите великолепни преводи, а след като видях кой се крие зад това име очарованието ми е още по-голямо.“

„Интервюто като документ“, Цочо Билярски, Cross, 22 юни 2011

• „Преводачът и писател Константинов е успял да направи от кратката форма рядък за нашата литература кондензат от мисъл и страстност.“

„Написаха най-кратките есета“, За „Гоблен, извезан с дяволски опашки“, Стандарт, 30 септември 2011

• „Прекрасно четиво за хора, занимаващи се професионално с литература, но полезна и достъпна и за обикновения читател. Кратките вдъхновяващи есета възбуждат мисълта и провокират творческия потенциал, водейки открито до идеите, които достигат до съзнанието на хората чрез красноречието.“

За „Гоблен, извезан с дяволски опашки. Есета от Венцеслав Константинов“, Петя Райчева, Хеликон, 1 октомври 2011

• „Есетата са поднесени деликатно и изкусно, с дълбочина, но без да натежават, и са изключително четивни, без в никакъв случай да бъдат повърхностни или лековати... Изключително ценна книга за всяка библиотека, „Флейтата на съня“ е способна да заинтригува незапознатите с материята и да достави естетско удоволствие на познавачите.“

За „Флейтата на съня. Литературни етюди“ от Венцеслав Константинов, Гергана Стойчева, Ciela, 14 ноември 2011

• „[Димитър Стоевски] казваше, че понеже е перфекционист, рядко хвали някого. Тази му прецизност го правеше извънредно ревнив към преводи от немски. От младите признаваше само Венцеслав Константинов. Той остана и най-благодарният му ученик.“

„110 години от рождението на големия преводач Димитър Стоевски: Преводът е като дирижиране на партитура, не може да го прави всеки“, Савка Чолакова, БЛИЦ, 14 юни 2012

• „Венцеслав Константинов е голям български и световен писател, преводач, афорист и многостранен учен.“

„Стихотворение, посветено на Венцеслав Константинов“, Димитър Костадинов, 14 септември 2012

• „5000 стиха, блестящо преведени от Венцеслав Константинов, събират най-красивата немска поезия, писана от ХІІ до ХХ век.“

„Антология събира най-великите немски поети“, За „Великите немски поети от XII до XX век. Антология на Венцеслав Константинов“, Новинар, 30 октомври 2012

• „Отново сме свидетели на малка културна революция. Отново деятел на културното събитие е Венцеслав Константинов, преводач и блестящ познавач на немскоезичната литература и култура.“

„ВЕЛИКИТЕ НЕМСКИ ПОЕТИ ПРЕДСТАВЕНИ ОТ ВЕНЦЕСЛАВ КОНСТАНТИНОВ“, За „Великите немски поети от XII до XX век. Антология на Венцеслав Константинов“, Книги NEWS, 30 октомври 2012

• „За преводача и писателя Венцеслав Константинов“

„Той откри музиката на немския език за българския читател“, Светла Иванова, БЪЛГАРИ.bg, 10 ноември 2012

• „Едно от големите предимства на поезията е, че може да те връхлети случайно. Хванеш ли сборник като Великите немски поети, може просто да разлистиш наслуки и да видиш какво ще ти се падне. Може да е смайваща с простотата си песен от времето на романтизма. Може да е шлифован бисер на изтънчено-уморения сецесион. Може да е полъх от мрачното тържество на барока. Всичко това е събирано и превеждано около половин век от Венцеслав Константинов, за да се получи впечатляващата антология.“

„Великите немски поети. Връхлитащата поезия“, За „Великите немски поети от XII до XX век. Антология на Венцеслав Константинов“, Ангел Игов, Sofia Live, 28 ноември 2012

• „Изключваш телевизора. Сядаш. И отваряш книгата „Невидимите сигурни неща“, стихове от 60-тте години на миналия век на големият български преводач Венцеслав Константинов, издание от 2013 година. И ти става по-леко. По-уютно и по-неуязвимо. Невидимите, но сигурни книги винаги са насреща, казваш си...“

„Невидимите сигурни неща“, Петър Петров, petarpetrov.blogspot.com, 31 март 2014

• „В своя труд „Немски литературни простори“ Венцеслав Константинов излага размишленията си върху съзерцанието и делото, тайнството на радостта, завръщането към видимия свят, поезията и борбата, живота и мечтата, мъдростта и себеотрицанието, хумора и строгостта, разпадането на ценностите, иронията и откровението, драмите на съзнанието, избора и свободата, отчаянието и надеждата, самотата и смъртта...“

„Да погледнеш света от плещите на великаните на немскоезичната литература“, За „Немски литературни простори“, hotNews.bg, 20 май 2014

• „Konstantinov proves not only to be a congenial translator, but also a successful 'literature seducer', someone who knows how to wake up the wish in the reader to discover new literary horizons.“

„From Bulgaria with Love“, On „German Literary Spaces“ (Немски литературни простори), Thomas Hübner, Mytwostotinki.com, June 8, 2014

• „Есетата на Венцеслав Константинов в труда „Немски литературни простори“ са естественото продължение на дългогодишната му работа върху творчеството на големи немски писатели.“

„Изтъкнат германист осветлява немските литературни простори“, Василена Васева, cineboom, 11 юни 2014

• „Най-новата му книга е автобиографична. „Подковаване на скакалец“ е наречена роман в спомени. Детството и израстването, младостта и зрелостта, свързани с музиката, театъра и най-вече с литературата и преводаческото изкуство – това е животът на автора, за който четем в романа. Спомените са ярки, запомнящи се, наблюденията над ставащото в света около нас – изпълнени с горчивина, но и внимателно фокусирани върху главното. А то е – самоизграждането, себенадмогването, упованието в силата на духа, на литературата и изкуството. Започнала като идея да напише книга за детството си по подобие на Елиас Канети, книгата на Венцеслав Константинов се разраства и след шест години резултатът е не просто събрани спомени и случки, а цялостна, осмислена, но и много разнообразна, пъстра палитра на един живот. Романът в спомени „Подковаване на скакалец“ съхранява паметта за отминалото време и се превръща в много повече от свидетелство само за личното време на автора.“

„Ясните очертания на живота“, За „Подковаване на скакалец. Роман в спомени“, Силвия Чолева, Българско национално радио, 27 април 2017

• „Книгата е прецедент, тя е събитие. Защото Венцеслав Константинов има куража да застане пред читателя без фасадата и завоалираността, с която ние хората се представяме пред света, да покаже една оголена до крайност чувствителност, една безпощадна откровеност и почтеност към себе си и към миналото. Има куража да се изправи пред огледалото на своите чувства и да разкаже своя роман-живот.“

„Разказвайки себе си“, За „Подковаване на скакалец. Роман в спомени“, Росица Чернокожева, Култура. Портал за култура, изкуство и общество, 27 ноември 2017

Афоризми

Тъй малко познание, радост обаче голяма

на смъртните е отредена.

Фридрих Хьолдерлин

Из „Торсът на Терсит“

Ахил убива волнодумеца Терсит

• Всяко съвършено нещо е скучно.
• Най-трудно се доказва очевидното.
• Най-голямото чудо: свят без чудеса.
• Недомислието прилича на остроумие.
• Пренебрежението е оръжие на неуверените.
• Умният човек е глупак, който съзнава това.
• Характерът често е проява на едностранчивост.
• Лъжата на изкуството не оправдава изкуството на лъжата.
• Най-красиви са скоковете на кошутата, когато е изплашена до смърт.
• Смущава не театърът в междучовешките отношения, а лошият театър.
• Някои са благородно глупави, други – вулгарно умни.
• Ползата от знанието е познанието, че няма полза от знанието.
• Вярват в Бог ниските и високите умове – средните вярват в „себе си“.
• Некадърността лесно минава за праволинейност.
• Малодушието обича да се представя за благородство.
• Някои съпрузи са си толкова чужди, че започват да си стават интересни.
• Когато двама души се раздалечат, стават си по-близки.
• Най-важните неща в живота присъстват чрез своето отсъствие.
• Посредственият човек рано се усеща стар.
• Всяка по-голяма близост води до раздяла.
• Понякога е модно да си старомоден.
• Някои писма са интересни заради съдържанието, други – заради пощенските марки.
• Некадърникът се интересува от изкуство, колкото да го очерни.
• Едни търсят, без да намират, други намират, без да търсят.
• Талантът на бездарника е в погубването на чужди таланти.
• На младини си пожелаваш лек живот, на старини – лека смърт.
• Диалог още не значи разговор.
• Непретенциозен е или малкият, или големият човек.
• Без аромата на Смъртта животът губи вкуса си.
• Пейзажът на тялото често е по-красив от пейзажа на душата.
• Чувството, че си напълно буден, може да имаш само насън.
• Самотата убива, усамотението ражда.
• Мислителят е човек, който се мъчи да сложи ред в себе си.
• Някои книги те омърсяват само като ги погледнеш.
• Представям си книжарница, в която може да изгориш книга.
• Поезията не предлага познание, а убежище.
• Поезията придава звучност на мълчанието.
• Ведростта избликва отвъд радостта и тъгата.
• Старостта започва с мислите за нея.
• Машината работи, човекът се труди.
• Ходиш с изправена глава не от леко сърце, а поради тежестта, която носиш.
• По-лесно се справяш с тези, които те мразят, отколкото с онези, които те обичат.
• Всяка загуба е спечелена свобода.
• Късната любов се заплаща с ранна смърт.
• Детето иска невъзможното, старецът се отказва и от възможното.
• Най-хубавото на птиците е, че говорят на непознат език.
• Краткият афоризъм може да възбуди дълъг мисловен процес.
• Изисква се твърдост, за да бъдеш мек...
• Не се вживявай в преживяванията си!
• Дръж се със себе си като с равен!
• За да овладееш изкуството на пародията, трябва да стоиш по-далеч от себе си.
• Чувството, че не правиш нищо, вече е знак, че правиш нещо.
• За да можеш да живееш с някого, трябва да можеш да живееш без него.
• Мислиш, че си създаваш бъдеще, а си създаваш минало.
• Не гради щастието си върху собственото нещастие!
• Искаш ли да се почувстваш глупаво, постъпи умно.
• Никога не е скучно да мислиш за Смъртта.
• Най-добрият отговор е никаквият отговор.
• Да превърнеш самотата в усамотение...
• Да слееш залеза с изгрева!
• Пътят към себе си минава през себеотрицанието.
• Играта ни избавя от размишленията.
• Най-трудната игра: да играеш, че играеш.
• Великият афоризъм – празно пространство, кънтящо от смисъл.
• Живееш без вяра и надежда... Но как да се откажеш от любовта?
• Колко изгубено време в размисъл за изгубеното време!
• Кое е за предпочитане: да умреш болен или да умреш здрав?
• Кое е по-страшно: да се събудиш и до леглото ти да клечи вълк или човек?
• Кое е по-важно: да знаеш датата на раждането си или датата на смъртта си?
• Човеколюбието не извинява леността.
• Любов без секс или секс без любов – избирам секс с любов.
• Дали ти си отиваш от Живота, или Животът си отива от теб?
• Има ли момиче, което да не чака принца?
• Спестяването на истината лъжа ли е?
• Говориш, каквото мислиш или мислиш, каквото говориш?
• Колко струва любовно признание с ръце в джобовете?
• Какво е чарът на една жена – нейната невидима личност.
• Книгите са бягство от живота или бягство към живота?
• Да се съмняваш в съмнението – това избавя ли те от него?

Из „Смехът на совата“

Совата на Минерва

• Радостта може да бъде масова, мъката е лична.
• Човешкият глас – какви възторзи, какви страдания...
• Колко мобилни телефона и колко подвиквания: „Кажи нещо!“
• В някои бисерни миди се зараждат мъниста.
• Умната маймуна изцежда от кокосовия орех уиски.
• Славата е сладко бреме – духовните диабетици го избягват.
• Ако броиш стъпалата, трудно ще се изкачиш до върха на кулата.
• Ако в дома ти нахълта крадец, не го прогонвай – с чаша кафе ще го обезвредиш.
• Простакът не благодари и не се извинява – той се бои от хората.
• Старецът не помни какво е изял на обяд, но помни първия изяден пердах.
• Незначителният човек се мъчи да намери признание поне у дома си.
• Който не е готов за Смъртта, не е готов и за Живота.
• Залезът е най-красив, когато изгревът е бил забулен в облаци.
• Спомените съчиняват личната съдба.
• Разпилените житейски случки още не са биография.
• Предсмъртната агония не може да се симулира.
• Който се чувства стар на младини, се усеща млад на старини.
• Подириш ли виновника за твоите несполуки, непременно ще го намериш.
• Който не вижда по-далеч от носа си, изгражда светоглед.
• Бездната не е страшна, когато я наближаваш с вързани очи.
• Уханието на бебешка бузка ми дава сили да крача към Смъртта.
• Мисълта за Смъртта тревожи, но и страшно успокоява, страшно...
• Достигнал до финала, не бързай да финишираш.
• Добрият афоризъм те сдобрява със света.
• Времето изтича между пръстите на Бог.
• Селската работа е непосилна за интелектуалеца – поради нейната сложност.
• Леглото е най-доброто място за любов и за смърт.
• Твърдият алкохол размеква...
• Успехът има стойност единствено в битката със себе си.
• Прасето никога не поглежда към звездите.
• Царският път има стойност само когато го заобикаляш.
• Основи на хигиената: „Всеки ден по-чисти от следващия...“
• „Твоят дом е моята крепост!“ – щастливата младоженка.
• Актьорът играе различни роли, но няма собствена.
• На мъртвец не се присмивай!
• Горчивината и сладостта на живота идват от самочувствието.
• Колко тъга в непушещия комин!
• В изкуството на остаряването влиза и това да не се превръщаш в дядо.
• „Раят – това са другите!“ – рече саможивецът и потъна в себе си.
• Дървото остарява по-красиво от човека.
• Преситената от култура жена харесва вулгаризми.
• Компютърът няма чувство за хумор.
• Безгрижният живот създава много грижи – на другите.
• Младият човек живее като безсмъртен – оттам и голямото му отегчение.
• За цялостния човек „Любовта към Съдбата“ (amor fati) е взаимна.
• Страстта да се живее и страстта да се мисли са вдъхновени от една и съща любов.
• Вдетиненият старец се разделя с живота по-леко.
• Афористът си отпочива от голямата литература.
• В народното веселие Бог проверява себе си.
• Приятелят те поддържа дори когато не смята, че си прав.
• Няма по-несвободен от охранявания човек.
• Напразно усилие: усилието да живееш без усилие.
• Най-необяснимото чудо: неспособността да се вярва в чудеса.
• Глупакът няма възраст, няма националност, няма история...
• Омразата се рови в подробности.
• Добрият приятел е верен не на теб, а на приятелството.
• Ако не се боиш от осата, тя ще открие топлината на тялото ти.
• Удоволствие доставя не знанието, а узнаването.

Из „Мълчанието на айсберга“

Айсберг в очакване

• Стръкове трева – обещание за вечност...
• Човешката старост е детството на Бог.
• Добрата поезия изтрайва няколко Вечности.
• Айсбергът крие тайната си до последния миг.
• Цветята на гроба или гробът на цветята...
• Мръсникът предпочита да го смятат за глупак.
• Мачканият не иска свобода, иска сам да мачка.
• Пукането на късчетата лед в чашата е музиката на Световния океан.
• Няма по-пламенно от едно разтопено „ледено момиче“.
• Особено скърбим за покойника, на когото приживе сме извадили душата.
• Всеопрощаващата усмивка на страхливеца го предпазва от врагове.
• Мъката отшумява по-бързо, когато знаеш нейната причина.
• Културата включва Природата – цивилизацията я изключва.
• Хладни женски бедра, черна магия – няма спасение за новооглашения.
• В самотата си артистът смята почитателите си за приятели.
• В суетата си снобът смята приятелите си за почитатели.
• Разумният живот понякога избухва в неовладяно безумие.
• Женският смях е наслада за мъдреца и досада за глупеца.
• Чуждата мъдрост не те прави мъдрец.
• Глупостта е работлива, мъдростта е мързелива.
• Мъдрецът не върши нищо, но го върши съвършено.
• Мъдрецът е пазител на мъдростта – не я разпространява.
• Душата на мъдреца свети с отраженията на Вечността.
• Тайната надежда на мъдреца: да не очакват от него много мъдрост.
• Боецът спи на тръни, мъдрецът – на лаври.
• Глупецът ненавижда мъдреца, без да знае защо.
• В старостта има мъдрост, но няма надежда.
• В тясна гръд не може да се крие „широка душа“.
• Мъдрецът чете само неща, които прилягат на мъдростта му.
• С дълголетие се гордее безплодният дух.
• Потребността да говориш е по-силна от потребността да кажеш нещо.
• При далечна цел не виждаш къде стъпваш.
• Хората с потекло по-трудно намират пътя си.
• Завоевателят очаква да го честват като освободител.
• Самоубиецът може да избяга от Срама – но Срамът го надживява.
• В крилете на ангелите също се въдят кокошинки.
• Известност не означава значимост – значимост не означава известност.
• Няма мъдрост, която да победи насилието...
• Не заменям живите очи на стареца за мъртвия поглед на младежа.
• Геният не се интересува от мерки и теглилки.
• Геният крачи без посока, но достига целта си.
• Колкото повече отсъстваме от писанията си, толкова стават те по-истински.
• Юбилеен сборник в чест на... А честта липсва.
• Лавровият венец служи да прикрива плешивината.
• Умното дете знае малко, но за всичко се досеща.
• Умният младеж изглежда по-стар, умният старец изглежда по-млад.
• Големият човек се наслаждава на анонимността.
• Облаците имат кратък живот на небето, но вечен в изкуството.
• Силните на деня и силните на нощта са от една кръвна група.
• Където и да погледнеш, откриваш следите на Гения.
• Господарят заприличва на кучето си – обратното не се случва.
• Посредственият прави всичко, за да те срине до себе си.
• Към интелигентността спада и това да знаеш какво не знаеш.
• Великият Маниту ни държи будни дори когато спим.
• Намериха решението, но то бе написано на непознат език.
• Слепецът може да вижда по-надалеч от зрящия.
• За да съхраниш една тайна, трябва да я разгласиш.
• Изпуснати нерви, изпуснати думи – тъмната страна на светлата ти личност.
• Кучето е боец, котката е мъдрец.
• Човекът без самочувствие понижава самочувствието и на околните.
• „Аз, мъжът!“ – „Ние, жените!“.
• Приятелят на жените се бои от тях.
• Красотата е добре разсъблечена истина.

Из „Очите на гората“

Гората гледа

• Истината е най-добрата лъжа.
• Гласът на Разума и гласът на Страха са съзвучни.
• Гората те гледа и когато не я виждаш.
• Облаците са предизвикателство към едноизмерния свят на човека.
• Жаждата за слава се утолява най-лесно в кръчмата.
• Ако знаеш къде да спреш, значи не си дорасъл за Приключението.
• Враговете ти търсят диалог с теб, за да те сразят словесно.
• Има музиканти, които не пропускат и една нота, но не създават музика.
• Шумът на гората е зеленият глас на морето.
• Физическият труд ни предпазва да надничаме в душата си.
• Битка, която разчита на масов героизъм, е предварително загубена.
• Миризмата на гнили ябълки изостря вкуса към Живота.
• Логиката не заменя житейския опит.
• Лъжецът е принуден да помни всичките си лъжи.
• Някои хора така се боят от истината, че лъжат в собствена вреда.
• За простака лицемерието е култура.
• Рушенето може да е по-приятно от граденето.
• Пеленачето започва живота си в грях – поради незнание.
• Сълзите избистрят душата.
• Неувереният човек се обгражда с много приятели.
• Горделивият мъж превръща жена си в прислужница и после дели леглото със слугиня.
• Горделивата жена превръща мъжа си в нищожество и после си търси любовник.
• Зрелостта започва с познанието за Залеза.
• Нещастието на афориста: да открива свои мисли в чужди афоризми.
• Неукият обича да съветва знаещите.
• Мъртвият още има врагове, макар вече да не е враг на никого.
• Омразата към покойника го запазва жив в съзнанието на мразещите.
• Високомерието е бронята на уязвимия.
• Безогледен е или дръзкият, или уплашеният човек.
• Притежанието на много книги подхранва илюзията за начетеност.
• Начетеният човек има затруднения в общуването.
• Скъпите вещи доставят самочувствие, не и самоуважение.
• Наричат егоист човека, който живее в съгласие с целите си.
• Справедливостта стои над уважението.
• Посредствеността се приема за порядъчност.
• Интелектуалецът смята своята стъписаност пред света за дълбокомислие.
• Развяната женска коса разгаря мъжките фантазии.
• Старата мома: „Да имаше мъж да ми поиска, че да му откажа!“
• Филмите с насилие накървавят безкръвния живот.
• Желанията възникват отвъд представата за добро и зло.
• Критикът знае, но не умее – поетът не знае, но умее.
• Най-много ни притеснява сравнението с другите.
• Ако върху тебе падне гръм и не те убие, значи си заспал дълбоко.
• Вярваш, че си завършил благополучно живота си – а той продължава...
• Жената не се бои от крадци – стига тя да е плячката.
• Самотата е най-изкусната сводница.
• Каква заблуда, че владееш родния си език!
• Всяка човешка съдба е важна – стига да е добре разказана.
• Старата илюзия, че образованият човек е по-добър...
• Търсиш тези, които те обичат, но се оглеждаш в онези, които те мразят.
• Литературата прави от НИЩОТО на всекидневието ВСИЧКОТО на човешкия живот.
• Суетата е невидимата цензура на твореца.

Из „Сънят на пеперудата“

Влюбена пеперуда

• Бъди сам мярка на живота си!
• Афоризмът е най-бързото бягство от себе си.
• При джаза не е най-важното КАКВО свириш, а КАК го свириш.
• Ученият казва повторими неща, поетът – неповторими.
• Разрушителната сила на любовта е по-голяма от съзидателната ѝ мощ.
• Ако желаеш нещо много силно, то ще се осъществи, при това по най-неочакван начин.
• Талантът да се издигаш над всекидневието е талантът да осъществиш талантите си.
• Животът не е толкова сериозен, че да му се посветиш изцяло...
• Културата на бащиния дом е бреме за подрастващия талант.
• Зазоряването е святото тайнство на Природата.
• Най-често задаван е безответният въпрос: „Защо?“
• Преимуществата на селския живот може да оцени само гражданинът.
• Към старата, „ръжда не хващаща“ любов се завръща неудачникът.
• Късното приятелство живее от ранни спомени.
• Интелигентният отбягва начетените.
• Смъртта повелява да се докажеш в Живота.
• Преди Смъртта да се обърнеш с гняв назад и да не откриеш нищо...
• Смъртта не носи свобода.
• Раздялата с любим човек е по-мъчителна от неговата смърт.
• Началото на любовната мъка подтиква към самоубийство, краят ѝ – към смях.
• Вълните на любовта все някога ще те изхвърлят на брега - може би жив.
• Тежко е да си изоставен, още по-тежко – да изоставиш.
• Щастлив развод има само за съпруга.
• При развод мъжът си тръгва с наранено достойнство, жената с наранено сърце.
• Всички разведени жени дават брачни съвети.
• Изоставената жена отмъщава чрез децата си.
• Има творци, при които не можеш да зададеш никакъв въпрос.
• Човек за човека е брат, но брат за брата невинаги е човек.
• Черна жена в бяло е по-привлекателна от бяла жена в черно...
• Големият ум ражда и големи глупости.
• Унижаването на велик човек доставя велико удоволствие.
• Кучето не може да пропъди господаря си.
• Дали не отглеждаме домашни любимци заради тяхната безсловесност?
• Предимството на недостатъка е, че лесно се забелязва.
• Плахата жена е ангел с пречупени криле.
• Обясненията звучат като оправдания.
• Трудно е да признаеш, че някой е по-добър от теб.
• Да приемеш достойнствата на врага си е знак, че си надскочил себе си.
• Любовен триъгълник: мъж, жена, куче.
• Мъртвите в живота ни са по-живи от заобикалящите ни живи трупове.
• Талантът на младини е пламък, на старини - пожарище.
• Приятелството между жени се подхранва от сплетни за мъже.
• За мъдреца суетата е безплодна любовница.
• Юбиляр: почти умрял от тщеславие...
• Младите нехаят за болките на старите, старите нехаят за болките на младите.
• Надеждата на стареца: да заспи и да не се събуди...
• Парите са нужни само за да не забелязваш липсата им.
• Жената най обича да обича.
• Децата питат повече, отколкото може да им се отговори.
• Умната глава предизвиква цъкане: възторжено или неодобрително.
• Безсрамниците обичат да се правят на срамежливци.
• Най-сигурната победа е отказът от победа.
• Има победители, победени и оцелели.
• Жената-победител е по-желана от жената-кукла.
• Започнеш ли да обясняваш едно нещо, то се превръща в друго нещо.
• Пропадналият човек търси приятели, които да превъзхожда.
• Да се погледнеш в огледалото и да не се познаеш...
• Някои разбират повече, отколкото разбират.
• Без съзнанието, че струваш нещо, се ровиш в незначителности.
• Ако вкусът ти надхвърля твоите дарби, от тебе става критик.
• Водачът на глутницата е мразен, но следван.
• Създател, Рушител, Потребител, Наблюдател – каре аса в покера на живота.
• Мъжът опростява сложното, жената усложнява простото.
• Планината замайва с многообразието, морето – с еднообразието.
• Планината те скрива, морето те издава.
• Здравият може да се престори на болен, но болният не може да се престори на здрав.
• Здравият разум е надеждата на болния човек.
• Радостта на стареца: да гледа красиво момиче, което е отвърнало на погледа му.
• Красивата жена е ничия.
• Грозната жена принадлежи на себе си.
• Глупецът е вторачен в Живота, мъдрецът – в Смъртта.

Из „Душата на стихиите“

Невидимият огън

• Героизмът е бягство в смъртта.
• Без място в живота не намираш себе си.
• Без очакване на радост бързо остаряваш.
• Мислите са пчелният кошер на мъдреца.
• Успехът е банален, интересно е поражението...
• Драмата на победителя: да няма повече врагове.
• Устремени към невъзможното, пропускаме възможното.
• Да избереш свободата означава да избереш друга несвобода.
• Да изтръгне живото от мъртвото е смисълът на Любовта.
• Любовта е виното в сватбата на Живота.
• Мъжете си спомнят любовниците, жените – любовите.
• Мъжът жали за изгубените възможности, жената – за изгубената младост.
• В маймунското царство горилата е венецът на творението.
• Искаш ли да се посмееш над себе си, припомни си детските мечти.
• Младата вдовица възбужда с уханието на Любов и Смърт.
• Интелигентният рано проумява, че интелигентността му не струва много.
• Щастието на спънатия кон е торбата с овес.
• Инженерът гледа на поета отвисоко, но тайно желае да се разменят.
• Кръщават с вода, но причестяват с вино.
• Някои деца се раждат със спомени, други с предчувствия.
• Крушенецът намира спасителен бряг в забравата.
• Изкуството на раздялата е по-трудно от изкуството на прелъстяването.
• Раздалечаването изисква повече усилия от сближаването.
• Талантът вирее и загива най-бързо между сродни таланти.
• Науката раздробява света, изкуството го събира.
• Едни политици са продажни, други – подкупни.
• Непрочетените книги вдъхновяват повече от прочетените.
• Бели брези сред черни борове – графиката на гората.
• Изисканата храна не засища глада, а тщеславието.
• Достойните врагове те мразят, но не те убиват.
• Щастливите години – гладни и недоспали, но жадни за живот.
• Помогни на бедняка, но не се чувствай виновен за бедността му.
• Надеждата на бездарника: да го смятат за „добър човек“.
• В конфликта между възрастите печелят винаги по-младите – не по-умните.
• Воденицата дърдори и приспива крадците.
• Артистът е радост – за другите.
• Актьорът обича сцената, но сцената невинаги обича актьора.
• Размишленията за велик човек са като спомен за красива жена.
• Вятърната мелница е ангелът покровител на хляба.
• Безкрайните въпроси не очакват отговор.
• Омразата на враговете подтиква повече от обичта на приятелите.
• Да продаваш красивия си ум те прави сроден с жриците на друга древна професия.
• Не можеш да разбереш живота си, ако само го градиш.
• Липсата на успех може да се окаже най-големият ти успех.
• „Опознай себе си!“ – обява в сайт за запознанства.
• Старецът облажава младежа за бъдещето му, младежът облажава стареца за миналото му.
• Мъжът разбира от живота само толкова, колкото му позволят жените.
• Ако вървиш право пред себе си, ще стигнеш до точката, от която си тръгнал.
• Летецът няма нужда от спасителен пояс.
• Кови желязото, докато си горещ!
• На брадат виц се смеят безбрадите.
• Не се смей на вица си, преди да си го разказал!
• Неувереният завършва думите си със смях.
• Отдалечаваме се от мръсника по хигиенични причини.
• Победата изтощава повече от поражението.
• „Всичко е пепел!“ – изпъшка изпушената цигара.
• Човек за човека е вълк – да се отстреля!
• Младоженката уверява, че никога не е била с мъж, почти никога.
• Жените ги разглеждат, мъжете ги разучават.
• Грешката на мъжа разгневява, грешката на жената умилява.
• Много грозните и много красивите жени отбягват мъжките погледи.
• Ако актьорът се препъва при определена реплика, публиката ще дойде да го види отново.
• Забравеният политик прилича на клоун с разбито сърце.
• Враговете на художника се имат за негови ценители.
• Бездарната поезия блика от искрени чувства.
• В добрия портрет виждаш художника.
• Смехът е светлата стихия на душата.
• Да се ровиш в миналото е знак, че не очакваш много от бъдещето.
• Подробностите в пейзажа го правят неприятно реалистичен.
• Ако маймуната можеше да се смее, животът ни навярно щеше да е друг.
• Ако една история е истинска, разкажи я като измислица.
• Гледаш подир красива жена с артистична безнадеждност.
• Когато си престанал да обичаш, изглеждаш смешен в неловкостта си.
• Когато повечето ти приятели са вече покойници, крачиш като мастодонт...

Из „Косове в мрака“

Кос преди мрака

• Безмълвието на гората тътне.
• Красивата жена се усмихва без причина.
• Чистото съзерцание осмисля безделието.
• Изящното слово невинаги е изящно.
• Обясненията вгорчават раздялата.
• Мъдрата вещица излага грозотата си като достойнство.
• От нещастна любов се става или компаньонка, или поетеса.
• Свободата на мисълта прави излишна мисълта за свободата.
• Красивата жена е гоблен, извезан с мъжки блянове.
• Без самочувствие не можеш да отвориш и бутилка вино.
• Афоризъм, който не те предизвиква към размисъл, не си струва прочитането.
• Пролетният дъжд, ситен и ненаситен, е най-добрият критик на афориста.
• Трудно ще се разделиш с лесно прелъстена жена.
• Женомразецът търси погледите на жените, за да се увери в правотата си.
• Най-трудно преодоляваш съпротивата на близки хора.
• Самоубиват се поети, не критици.
• Разговор с красива жена за времето може да разгони облаците.
• В духовното поприще болестта може да е по-висше здраве.
• Момиче с куче: кучето по-благородно от господарката.
• Какво прави дядо с внуче, което е по-умно от него?
• Вместо „Заливът на мечките“ жената прочита „Заливът на мечтите“.
• Красива старческа двойка: културно чудо.
• Остро зрение: да виждаш светли петна по слънцето.
• Пренесен в столицата, селският пес не лае.
• Красивата жена изпитва самотата на езическо божество.
• Сърдечен приятел и бутилка хубаво вино – какво повече е нужно?
• Докато духът узрява, плътта угнива...
• Който се къпе в многословие, се дави сред афоризми.
• На когото книгите са родина, животът е чужбина.
• Само изтърваните мисли са ценни.
• Мисленето е опасно занимание – води до пристрастяване.
• Времето не може да се убие, а само да се приспи.
• Посредственият човек е недоверчив.
• Глупакът бди.
• Ако някой се опитва да те промени, върши го от властолюбие.
• Най-много се тревожи онзи, който жадува за спокойствие.
• Смърт по време на сън – може би най-прекрасния...
• Влюбеният има оправдание да върши всякакви безумства.
• Влюбеният тръгва за някъде, но стига все на едно и също място – при любимата.
• В некролозите хвалят голямото сърце, никога големия ум на покойния.
• Когато даваш милостиня, гледай просяка в очите!
• Колкото по-нависоко се катериш, толкова клоните, на които стъпваш, изтъняват.
• Животът има цена само когато не я знаеш.
• Докато си още стар, пий добро уиски.
• Ако не гледаш щастието в лицето, то може да ти обърне гръб.
• Повечето хора се задушават, ако и за десет минути останат сами.
• Жената с дълги крака не ги използва само за ходене.
• Голата жена може да те накара да си мислиш, че ѝ е студено.
• На младини те блазни изобилието, на старини – подборът.
• Неудачникът има нужда от жена, която да го „разбира“.
• Не се уморявай да чакаш себе си!
• Младата майка трепери от обич, младият баща – от гордост.
• Животът те смазва – и внезапно насреща ти красива жена!
• Красивата жена е невинна по рождение – после я поемат мъжете.
• Красивата жена в гръб невинаги е красива и в лице.
• Момиче чете роман за секс и насилие и очите му блестят от нетърпение.
• Дали Смъртта ще ти позволи да узнаеш какво има след нея?
• Едни жадуват да станат известни, други – да станат неизвестни.

Из „Дъхът на планината“

Любовната утрин на Турлата

• От върха на планината навлизаш в облаците.
• От умиращия не очаквай справедливост.
• Излез от сянката си!
• Четенето на вестници е интелектуално самоубийство.
• Има женски, меки върхове и мъжки, настръхнали чукари.
• Мисля, следователно не съществувам.
• С миналото се разделяме със смях, но през сълзи.
• Без бъдеще нямаш минало.
• Варварите обичат вицове за варвари.
• В долината вече спят, а върховете още греят в слънчевите лъчи.
• Да наказва е разтухата на наказания от съдбата.
• Бедните момчета стават поети, богатите – литературни критици.
• Не може да кажеш на една жена, че е грозна – казваш: интересна.
• В схватката със себе си победител винаги е победеният.
• Върхът подсказва героизъм, долината – мъдрост.
• Българската Смърт е жена – може да пофлиртуваш с нея, преди да те отведе под венчилото.
• Жена с дете на скута – вечност в мига.
• Смехът на щастлива жена е музика за ангели.
• Покоят на планината опиянява, шумът на града отрезвява.
• Престарялата баба става детенце на децата си.
• Цивилизацията е резултат от неспособността на човека да живее спокойно.
• Момиче с татуировки, обеци на веждите и цигара в ръка – готово за живота.
• Мислиш, че си сам, а от клонака те наблюдава синигер...
• Най-безизходна е самотата на влюбените.
• Истинските неща са в тебе.
• Има живот след живота, но има живот и преди живота.
• Законът е спънка за младия и опора за стария човек.
• Едни стоят извън закона, други – над закона.
• Нещастието не те прави по-умен, а по-предпазлив.
• Човек-кърлеж: прилепва се към по-значими от него и се храни с кръвта им.
• Който вижда духове, няма нужда от очила.
• Не очаквай любезност от оскърбен човек.
• Мъртвото може да умъртви живото, живото не може да съживи мъртвото.
• Спазваш правилата, за да не мислиш за тях.
• В жилите на влюбените тече розова кръв.
• Човекът-конфекция приляга за всеки градеж – като тухла-четворка.
• Оплютият политик не брани честта си, а властта си.
• Момичето става компаньонка с надеждата да си хване съпруг.
• Дори когато грешат, някои говорят с езика на правдата.
• Покаянието е спасение за мерзавци.
• Интуитивното познание е истинското знание.
• Мъдрецът се взира поравно в света и в себе си.
• Мъдрецът се усеща глупаво, когато трябва да обяснява своята мъдрост.
• Смей се над себе си, ала не на глас.
• Кажат ли ти, че си умен, значи се надяват да постъпиш глупаво.
• Три пъти мери и дай на друг да реже!
• Смъртта е като едрата шарка – не повтаря.
• Животът е карнавал, изкуството – литургия.
• Най-злият враг на вълците е немската овчарка – опитомен вълк.
• Когато ловецът не удари лисица, застрелва някое бездомно куче – за самочувствие.
• Бият се гарван и сврака – кое очовечава така тези животинки?
• Вечерни лястовици – къпят се в падащия хлад.
• Безмерна е Божията милост към невярващите.
• Богохулникът е обезверен боготърсач.
• Няма кой да спре песента на лудия.
• Най-вдъхновен е безполезният труд.
• Падналият ангел сънува Човека.
• Сложното е недовидяно просто.
• Най-добре виждаш със затворени очи.
• От умната жена очакват да върши глупости.

Из „Отблясъците на града“

Разсънен град

• В царството на слепите зрящият е враг.
• Който се смее последен, не му е до смях.
• Уморените политици очакват варварите.
• Нещастният човек гаси грижите си в безпаметен труд.
• Грохотът на града заглушава музиката на небесните сфери.
• Утринният здрач е времето за първата усмивка.
• Надяваш се всяка твоя книга да е предпоследна.
• Който работи от тъмно до тъмно, бял ден не вижда.
• Човекът на удоволствията не подозира за насладата от творчеството.
• Бягството от действителността те отвежда или в приказен свят, или в помийна яма.
• Ако обичаш дългите сенки, дочакай залеза.
• „Най-после сърцето ми е свободно!" – възклик на 90-годишна хубавица.
• Пееш не защото си щастлив, а си щастлив, защото пееш.
• Узрял си за Смъртта, но тя те грабва, щом за миг загубиш готовността.
• Някои съпрузи, когато се срещнат, се поздравяват, но не си говорят.
• Жена, която жертва любовта си заради наука, не става учен.
• Похвалите подхранват самочувствието, но увреждат вкуса.
• Наивният изпитва радост, разсъдливият – задоволство.
• Наивникът е глупак, озарен от небесна светлина.
• Наивната жена е любимка на ангелите.
• Омразата е по-вярна от любовта.
• Търсиш нещо, а намираш друго.
• Младежът бяга от скръбта, старецът бяга и от радостта.
• Наградата за достойния живот е достойният живот.
• Жената смята за своя задача да превъзпита мъжа.
• Книгата не е „прозорец към света“, а пролука към душата на писателя.
• Жена с тънки глезени и леопардова походка – нагоре вече нищо няма значение.
• Призванието на поета е да назовава.
• Красивата жена няма нужда да се доказва.
• Живеене заради самото живеене – почти артистично постижение.
• Едни се раждат като завършени личности, други се самоизграждат цял живот.
• Малкият човек обитава големия град.
• Цялостният човек е отзивчив, разпокъсаният е боязлив.
• Чужбината е сладката надежда на неудачника.
• Тялото бере душа, а душата будува.
• Женската духовност е по-богата, по-изтънчена, по-дълбока, по-вечна...
• Мъжът не ражда – той е временен, и затова безогледен.
• Дъждът е кралски жанр...
• Да заспиш с мисълта, че си сторил нещо хубаво и вярно...
• В грижи и лутане да не се рушиш!
• Има уютни жени...
• Обратното на щастието не е нещастието, а мъката.
• Щастлива мъка има при любов на младини и при творчество на старини.
• Забравени поети няма – има незапомнени.
• Бог се открива пред Разума, когато Разумът достигне предела си.
• Не прави грешките си сам, дай възможност и на другите.
• Не ставай спасителна сламка за удавника!
• И по правия път се стига до под кривата круша.
• Трудно ще пееш любовен дует с човек, когото ненавиждаш.
• Беднякът има по-богата фантазия от богаташа.
• Горчивата Съдба подготвя вкуса ти за сладостта на Смъртта.
• По Коледа прасето се побратимява кръвно с ножа.
• Най-дълбоко чувство за хумор има тъжният човек.

Из „Тайният живот на дъжда“

Океанът и дъждът

• Афоризмът е малката смърт на поета.
• Знанието е общо, познанието – лично
• Най-черна е сянката на бялата мечка.
• Между дъжда и сълзите няма общо, и все пак.
• Кучето не разбира от логика, затова не се смее.
• Дъждът приспива будната и разбужда спящата душа.
• Няма по-голяма загадка от тайния живот на Дъжда!
• Когато дъждът преминава в градушка, показва характера си.
• Представям си дъжд, който вали от земята към облаците...
• Женското бъбрене е като пролетен дъжд – размива мъжката агресивност.
• Да се оставиш на произвола на Съдбата – какво блаженство...
• „Да се разбираме, без да се разбираме!" – правило на съпруга-философ.
• Сексът на старците: да разказват мръсни вицове в женска компания.
• Домашният любимец никога не разкрива тайните ти.
• Няма как да обясниш на кучето си, че си венецът на творението.
• Размаханата опашка съдържа повече смисъл от пороя на думите.
• Неудобно ми е да питам Бог какво съм му доверил при раждането си.
• В планината хората се поздравяват, сепнати от властта на Природата.
• Има полза от безсънието: премисляш по-дълго грешките си.
• Да мислиш за някого може да е по-вълнуващо, отколкото да живееш с него.
• Обясненията в омраза са обяснения в любов.
• Страданието изостря гледеца, но притъпява живеца.
• Равенство има само в несвободата.
• Страхът от поражение осуетява и най-смелите начинания.
• Камъкът тежи най-добре в чуждата градина.
• Изкусителката преследва мъже, които не се интересуват от нея.
• Красивата лъжа лети по-бързо от грозната истина.
• Безразсъдна смелост проявяват самодоказващите се страхливци.
• Зад всяка измислица прозира непозната истина.
• Неизлечимата болест разтваря портите на Ада.
• Бог обича човека като свое недъгаво чедо.
• Бог е създал човека недоправен, за да се стреми той вечно към милостта му.
• Исус към учениците си: „Един от вас ДА ме предаде!“
• Целувката на Юда е опрощаване на предателството към него.
• Кръстните мъки на Исус облекчават всекидневните ни болки.
• Всяка девствена лъжа има своя меден месец.
• Сънят на чудовищата ражда Разума.
• Стъкленият поглед прави невидима душевната агония.
• В безсмислицата всеки открива свой смисъл.
• „Горе главата!“ – извика палачът, преди да замахне.
• Решението да сложиш край на живота си те зарежда с жизнелюбие.
• Не се обеси, защото не намери достатъчно красиво дърво.
• Перфекционистът изтезава себе си, максималистът – другите.
• Вътрешният глас на роба е гласът на неговия господар.
• Зад високо чело може да пъплят низки мисли.
• Неволята укрепва характера, но убива таланта.
• За да не ритнеш камбаната, ритни оглавника.
• Омразата е лек за ранената душа.
• Важно е да знаеш не само какво искаш, но и какво не искаш.
• На потъващ кораб трудно ще твърдиш, че няма Бог.
• В залеза на живота си изпитваме зависимост от Залеза.
• Отначало цигарата ти се услажда, после ти се услаждаш на цигарата.
• Пушачът възприема непушачите като мрънкащи нещастници.
• В борбата за място под слънцето може да слънчасаш.
• С годините вкусът на щастието изветрява, но вкусът на сълзите остава непроменен.
• Опроверганото съмнение те измъчва повече от оправданото.
• Опасно е да се лети насън – може да се блъснеш в някоя въздушна кула.
• Няма избавление за страхуващия се от Смъртта.
• Красотата на мъжа е в характера.
• Грозната жена също е била сладко бебче.
• Един разговор между съпрузи може да помрачи брачното щастие.
• Красивата жена е доказателство, че Бог не си е губил времето напразно.
• Походката на жената казва всичко за нейната личност.
• В красивата женска гръд само глупакът вижда млечни жлези.
• В женската гръд мъжът търси майчината пазва.
• Изваяната жена е ходещо произведение на изкуството.
• Има жени, при които движението на китката започва от малкото пръстче на крака.
• Красивата жена е вечно момиче.
• Красивата жена мълчи красиво.
• Един час пред огледалото убива тайнството у жената.
• Жената е вярна не на любовника, а на любовта.
• В кучето мъжът намира вярност, жената – обич.
• Жената отгатва мъжките намерения, преди още да са се появили.
• Жените смятат емоционалните си изригвания за размисъл.
• Гримът разкрасява грозната и загрозява красивата жена.
• За да бъде една жена истински красива, трябва да е малко грозна.
• Има жени – когато се усмихнат, все едно че изгрява слънце.
• Женската интелигентност действа на мъжа или смразяващо, или възпламеняващо.
• Умната жена разбира всичко – освен себе си.
• На смачканата жена цигарата дава самочувствието, че е красива, горда и независима.
• Потропването на дамски токчета разбужда мечти или спомени – според възрастта.
• Завоюването на много жени прикрива страха от загубата на ЕДНА.
• Любов: да сънуваш съня на другия.
• Първата целувка е като ухапване от ангел.
• От влюбената жена лъха на Любов.
• Любовната мъка преминава за толкова дни, колкото е траело очарованието.
• Едно горчиво кафе – и животът вече не е толкова горчив...

Из „Магията на голотата“

Вилиам Адолф Бугро (1825-1905) Раждането на Венера

• Мъдрецът обича, но не се влюбва.
• Да си сам и да си самотен са две различни неща.
• Недоволството от света се корени в недоволството от себе си.
• Колкото по-благородни са намеренията, толкова по-брутални са спънките.
• След превъзмогнат конфликт си ставаме по-драги.
• Който не знае чужди езици, изобилства с чуждици.
• Жената се намесва в разговора ти с убеждението, че е по-приятен събеседник.
• Младата жена най-силно се бои от старостта.
• Жената иска да е обичана, не просто уважавана.
• Очите на жената говорят повече от устните й.
• Жената не прощава на мъж, отхвърлил ласките й.
• Жена, която разсъждава върху любовта, не е влюбена.
• Очите ти са все в любимата, а разлюбиш ли я – не можеш да я гледаш.
• Красивата жена е за мъжа щастие в нещастието.
• Безумие: да обичаш тези, които те мразят, и да мразиш онези, които те обичат.
• Да обичаш е по-възбуждащо, отколкото да си обичан.
• Когато любовта преминава в омраза, мирозданието потреперва...
• На младини несподелената любов ранява, на старини – убива.
• За жената любовта е роман, за мъжа – афоризъм.
• Ако първата любов е и последна, това е или голямо щастие, или голямо нещастие.
• Омразата е страстта на губещия.
• Любовта открива дърветата и скрива гората.
• Умната жена не може да бъде грозна.
• Градската красавица изглежда на селянина недохранена.
• Жената първо се разплаква, а после казва причината – ако я знае.
• Умната жена не подозира колко е умна.
• Който не е способен да живее сам, не е способен и да живее с друг.
• Самотата поражда или отчаяние, или решимост.
• Не съзнаваш, че си щастлив, докато жена ти не ти отвори очите.
• Простакът е доволен, че няма предци и светът започва от него.
• Хуморът е опасен при банков грабеж.
• Да разколебаеш е по-лесно, отколкото да окрилиш.
• Стремежът към съвършенство е неизлечим порок.
• Съдба имат хората с характер.
• Жената няма възраст, а минало.
• Пренебрегнат ли го, доброто лесно се превръща в зло.
• Признанието в любов може да се посрещне с усмивка, но и със смях.
• За жената не е достатъчно да е красива – тя иска да е красива за НЯКОГО.
• Да се завърнеш в бащината къща и да не я намериш...
• Постигаш целта си само ако си узрял за нея.
• Бъди си верен – тъй няма да си неверен на друг.
• Една любов поразява в началото и сразява в края си.
• Уверяват ли те, че изглеждаш още млад, значи си вече стар.
• С добрия човек се общува спокойно, с талантливия – напрегнато.
• Сънят изчиства душата от сажди.
• Животът не е сън, но сънят е живот – за развихрените желания.
• Мълчанието между двама души или смазва, или извисява.
• Жената няма потребност да разбира живота – тя го живее.
• Мигновеното прозрение може да е резултат от дългогодишни размишления.
• Ще постигнеш много, ако се задоволяваш с малко.
• Откриваш в света толкова чудеса, колкото носиш в себе си.
• Умира само живият човек – мъртвият е безсмъртен.
• За разлика от доброто вино, добрият човек се вкисва с годините.
• С чисти ръце се вършат и мръсни дела.
• Честният отговор на повечето въпроси е: „Не зная!"
• Ако се събудиш с усмивка, денят ти ще бъде усмихнат.
• Словото постига своя смисъл в бялото поле между знаците.
• Всички пътища водят към Словото – оттам никой не се завръща...
• Всяко време ражда своите митове...
• Никой не пише мемоари без надеждата за читател.
• Тъкмо си се научил да живееш, пристига Смъртта.
• Да умреш с чувството, че си току-що роден...
• Смяташ, че Смъртта е близо, а живееш още дълго – в очакване.
• Идва старостта, а младостта не си отива.
• Не поумнявай, преди да си остарял!
• Щастие е да умреш, преди да си повикал Смъртта.
• Гробът те скрива от ударите на Живота.
• Докато не мислиш за Смъртта, си нетленен.
• Смъртта идва в края на живота – защо не в началото?
• Щом си дочакал старостта, ще дочакаш и Смъртта.
• На старини се усещаш или още млад, или вече грохнал.
• Идеалният съпруг: богат, млад и красив – често първото е достатъчно.
• Жабата квака до запознанството си с щъркела.
• Успехът прави грозната жена красива.
• Гледаш най-умно, когато нищо не разбираш, и най-глупаво, когато всичко ти е ясно.
• Любов от последен поглед: да се влюбиш в отлитаща жена.
• Съди за хората по добрите им часове!
• Най-желан събеседник е мълчаливецът...
• Посредствеността се предава по наследство, гениалността – не.
• Който в началото на една любов вижда нейния край, не я заслужава.
• Животът има само това значение, което му придаваш.
• Трудно ще спреш многословието на човек, който няма какво да каже.

Из „Светлината на света“

Преди Творението

• Непознатият път е по-дълъг от познатия.
• Разумът е домашният любимец на Бог.
• Не можеш да си създадеш „стари приятели“.
• Красив ум, умна красота – светлината на света.
• Пътят на Разума свършва в прегръдките на Бог.
• Бог съдържа Разума, но Разумът не съдържа Бог.
• Пътят, по който се изкачваш, е различен от пътя, по който слизаш.
• Авторът на престъпление може ли да претендира за авторски права?
• В женски разговор не се споделят мисли, а настроения.
• Всяка дума носи своя хубав и своя лош смисъл.
• Нещата, които ни липсват, винаги са възхитителни.
• Най-неприятното качество на глупците е тяхното количество.
• Близостта между достойни хора не намалява уважението.
• Късият афоризъм е извлечен от дълъг житейски опит.
• Поетите са обичайните заподозрени в гениалност.
• Приключението на Живота започва едва когато осъзнаеш, че той приключва.
• Раздяла в началото на една любов е като смърт на новородено.
• Радостта от съществуването на другия се крие в доверието.
• Дарението облагодетелства дарителя, не дарения.
• Носиш в себе си непозната светлина или непознат мрак?
• Старостта те кара да се срамуваш – незнайно от какво.
• Мисълта, че си още жив, не ти е достатъчна...
• Живият младежки порив към истина и красота държи стареца жив.
• Макар и оглупял, старецът е почитан.
• Млади и красиви хора – трагедията не е, че ще умрат, а че ще остареят и погрознеят.
• Не се опитвай да лекуваш старостта – така само я усложняваш!
• С определени хора е добре да се срещнеш само веднъж.
• Всеки желае да го уважават, но крие желанието си като срамна болест.
• Жената не търпи чужда красота.
• Усмивката на жена, която не проумява нещо, е загадъчна.
• Съзнанието за лично обаяние прави жената чаровница.
• С някои хора никога няма да заговориш на „ти“.
• Всяко поглеждане на часовника те приближава към Края.
• Късна старост: вече ти е все едно с кого общуваш.
• Голямо е изкушението да потопиш себе си и света в сълзи...
• Истината вече не е това, което беше някога...
• Да се самозабравиш е по-лесно, отколкото да си спомниш кой си.
• Слаби са ми дяволите, та ме хващат ангелите...
• Пътят към щастлив развод минава през нещастен брак.
• С голям кокал няма да се задавиш.
• Влюбеният се смее наяве и плаче насън.
• Победите са крайпътни камъни по друмищата на пораженията.
• Ако си държиш езика зад зъбите, нямаш нужда от зъболекар.
• За да не се разплачеш, избухваш в смях.
• По-лесно е да разплачеш някого, отколкото да го разсмееш.
• И най-суровият мъж потръпва под женска ласка.
• Не преставай да се учудваш...
• Вечна е славата на поетите, които никой не чете...
• Сълзите на красивата жена са красиви.
• Милионерът има повече грижи от скитника.
• Най-дълбоко те възмущават тези, на които се възхищаваш.
• Носиш в себе си успеха.
• Непознатата жена крие непознат чар.
• Слепецът не се страхува от тъмнината.
• Смъртта е добра възможност да започнеш живота си наново.
• Лъжата те прави свободен – за кратко.
• Гласът издава характера.
• Най-силно обичаме ближния си, когато е далеч.
• Не пожелавай чужда жена – освен ако е твоята...
• В мъдрия афоризъм няма поука.
• Равноправие искат негодните за живот.
• Преценка може да даваш само за неща, които сам би извършил.
• Човек е млад или стар в зависимост от това какъв кон язди.
• „Има още един, по-добър свят!“ – рече прасето по Коледа.
• Да се загубиш по прав път е постижение!
• Не се проваля този, който няма цел.
• Мнозина се раждат умни, но с годините оглупяват.
• Дали говориш умно, или глупаво, зависи от събеседника.

Из „Тишината на небето“

Благовест

• Музиката е отломък от тишината на Небето.
• Не обичам числата – освен най-малките...
• Най-скъпи са неприложимите знания.
• Не е все едно на какъв език мълчиш.
• Хората са забавлението на Бог.
• Дните ти ще бъдат повече, ако приятелите ти са по-малко.
• Свободата се заплаща с неизвестност.
• Ако будиш смях, когато говориш сериозно, значи имаш дарбата на клоун.
• С годините звездите се отдалечават...
• Който се вторачва в календара, забравя деня си.
• Лошото при хората е, че не са толкова лоши, колкото изглеждат.
• От игралната маса си тръгва по-лесно печелещият, отколкото губещият.
• Не ти се говори за нещата, за които непрекъснато мислиш.
• На чаровната жена отговарят с „да", преди още да е попитала.
• Още първите прояви на гениалност ги замерят с камъни.
• Само женска ръка може да изтръгне бодила от сърцето ти – и да забие нов.
• По-добре е да настъпиш живо куче, отколкото мъртъв лъв.
• За утрешния ден днешният е вчерашен.
• Сълзите на жената са бисери, сълзите на мъжа – рубини...
• И недостойният човек има достойнство.
• Най-зли са жените, с които се разделяме.
• Простакът живее, умира, и друг се ражда...
• Животът няма смисъл – тъкмо тук е дълбокият му смисъл...
• Предсказанието за края на света се оказа леко преувеличено.
• Новороденото посреща живота с плач – по-късно идва смехът.
• Умирането е горчива напитка, Смъртта – сладка целувка.
• Присмехът на глупака е отличие за мъдреца.
• Последният ти миг не е последен...
• Вярата е окото, което вижда отвъд Видимото.
• Човекът се ражда с достойнство, а навсякъде е унизен.
• Да постигнеш себе си не е най-важното – то е единствено важното.
• Не е нужно да присъстваш, докато обират дома ти.
• Бъди готов и за нещата, които никога няма да ти се случат.
• Не се отклонявай от себе си!
• Нощта е храм на разбойниците.
• Борбата за живот може да е борба за безсмъртие.
• Не разглеждай света през чужди очила.
• Когато си влюбен, няма значение кой е бил преди тебе.
• Най-високи са морските вълни, които се блъскат в дъното.
• Не ти дължат нищо, ако стореното ти е доставило удоволствие.
• Рицарят коси тревата с меч.
• Знанието – тъмнина сред по-дълбока тъмнина...
• Вместо „Стремиш се към знания“ мъжът прочита „Стремиш се към звания“.
• На въпроса откъде е, мъдрецът казва: „Аз съм гражданин на Самотата.“
• Бог не се нуждае от обожание.
• Афоризмът е кръстоска между мисъл и смях.
• Мъдрецът е мразен от неудачника и презиран от преуспелия.
• След изгасянето на лампата жените са различни...
• Начетената жена е пламтяща тайна за необразования мъж.
• Великите идеи се раждат в малките часове...
• Една есен ще ти е последна – не забравяй да ѝ се порадваш.
• Победеният и в сънищата си е победен.
• Предателството е раковата клетка на приятелството.
• Розовите очила те правят черноглед.
• Можеш да отвориш консервена кутия, но не можеш да я затвориш обратно.
• Колкото повече знаеш, толкова повече грешиш.
• Ако не можеш да промениш света, промени отношението си към него.
• Действието предхожда мисленето...
• Трудно е да си женен за последен път...
• В последна сметка ставаш това, което си.
• Най-злощастна е несподелената любов към себе си.
• Човекът е ковач на своята съдба, но с голи ръце.
• Мисли за оставащия ти живот като за карнавал!
• Щастливият човек не разбира от шега.
• Има ли другари по щастие?

Из „Нежността на снега“

Ласките на лавината

• Снежният човек не издава намеренията си.
• Горчиво е да се любиш за последен път.
• Стройните женски нозе вървят по свой път.
• Бог не може да бъде „измислен“.
• Безсмъртна е Смъртта.
• Най-често споменават Бог невярващите.
• Писателят дописва себе си.
• Съществуването на Бог не е очевидно – не се вижда с очи.
• Мъдрецът е нерешителен, глупецът – неустрашим.
• Ако нямаш какво да кажеш, не стой с отворена уста.
• След третата водка установяваш, че втората ти е дошла в повече.
• Жизнерадостният старец се готви за последния танц.
• Ако държиш властта в ръцете си, не я пощипвай!
• Някои думи нямат множествено число, например „Аз“.
• В един свят без животни няма да станем вегетарианци, а човекоядци...
• Мъдрецът има повече отговори, отколкото въпроси.
• Мислиш, че си на върха на стълбата, а тя сега започва – в облаците.
• Между хубава книга и хубава планинска пътека – какво ще избереш?
• Бог е едновременно безкрайно далеч и безкрайно близо – в тебе.
• Отминавай нещата, които не зависят от тебе!
• Успехът те отделя от самия теб.
• Дотолкова да забравиш съпругата си, че при случайна среща да ѝ предложиш брак.
• Най-нежният мъж: уловеният в изневяра...
• Чуваш ли стъпки? Може би не са твоите.
• Когато другите спят, луната свети най-ярко.
• Разликата между мъдреца и писателя е, че писателят пише.
• Писателят владее словото, мъдрецът – безмълвието.
• Жената има много недостатъци, но повечето са така привлекателни...
• Живееш само веднъж, но ако не ти харесва, и това е много.
• Трудът побеждава всичко – освен трудолюбието.
• Служи си с Разума в разумни граници!
• Късата пола издължава мъжките погледи.
• Когато остарееш, усмивките ти стават въздишки.
• Бог създал Адам и Ева, Ева родила маймуната, а от маймуната произлязъл човекът...
• Един афоризъм трябва да е дълбок и изящен.
• Бележките по белите полета може да са по-интересни от самата книга.
• Войната преминава в борба за мир.
• Когато глупакът каже „Аха!“, умният повдига вежди.
• Жената е най-красива до разтворен прозорец при пълнолуние...
• Жената обича нощта като своя съюзничка.
• Има две беди в живота: едната е да си влюбен, другата – да не си влюбен.
• Образованието няма да попречи на способния.
• Старецът решава да пише спомени, когато вече нищо не си спомня.
• Стихоплетството е продължение на глупостта с други средства.
• Нищо не поврежда така трамвайния билет, както перфорирането му.
• „Ако трябва да бъда честен: не съм срещал честен човек.“
• Общото между мъжете и жените: и едните, и другите смятат, че между тях няма нищо общо.
• Не пречи на хората да не мислят!
• Когато си щастлив, не го забелязваш ти, а другите.
• Представата за Бог като живо същество умъртвява Вярата.
• Капката безумие, блещукаща у всекиго, не се отцежда никога.
• Мислиш, че щастието те е подминало, а то с тихи стъпки вече се отдалечава.
• Лицето на спящата жена разказва сънищата й.
• „Парите или живота!“ – „Вземете ми живота, парите ми трябват.“
• Хората се хвалят с нещастията си като с постижения.
• Има пряк път към Бог – но никой не го знае.
• Нещастието е заразително...
• Незнанието се увеличава по-бързо от знанието.
• Никога не е късно да оглупееш.
• Смешен може да бъде само Човекът.
• Литературата е сбор от думи, подредени по определен начин.
• Никой не е доволен от датата на смъртта си.
• Истината се състои от факти, размесени произволно.
• Внезапната смърт е продължение на здравословния живот.
• Ако вятърът ти духне шапката, не я гони – тя вече е на вятъра.
• Колко песни за любовта и нито една против...
• Няма по-любопитно същество от погрешно целуната бабичка.
• Ако сънуваш, че сънуваш – кога е истинското събуждане?
• Влюбената жена целува по неповторим начин.
• Няма прегради за скочилия в бездната...
• Двуличен търговец: продава морски и слънчеви зайчета – плащаш две, взимаш три.
• Нужна е дарба, за да опазиш дарбите си.
• На завистниците не завиждат.
• Мъдрецът не търпи глупците, но ги предпочита пред умниците.
• Даваш си вид, че си добре приеман – и те приемат добре.
• Железните нерви ръждясват.
• Някои се влюбват само за да разберат какво е „любов“.
• Тънката ирония не пробива дебелата кожа.
• Повечето хора живеят само веднъж.
• Младостта е поредица от опиянения и терзания.
• Невъзможно е да се влюбиш в разлюбената жена.
• Любовта умира, когато я обявят за безсмъртна.
• Най-безпаметно се влюбва невлюбчивият мъж.
• Актьорът изпълва сцената не с думите, а с присъствието си.
• Отметналият се приятел е най-жестокият враг...
• Светлата тъга е по-красива от тъмната радост.
• Не ставай съдник в спор – и двете страни ще те намразят.
• Гледай напред – там някъде е бъдещето.
• В речта на умника всяка дума е по-умна от следващата.
• Започни с най-важното – купи си въже!
• Всеки афоризъм лъже – включително и този.
• Жената винаги говори за нещо друго.
• Човек знае, че ще умре, но се държи така, сякаш не знае.
• Целта е да напуснеш този живот такъв, какъвто си.
• Когато претърпиш злополука, огледай останките – може да откриеш „златното ключе“.
• В капана на любовта не се улавят плъхове.
• Виждаш, ако знаеш – знаеш, ако виждаш.
• Некадърникът възприема новата жена на колегата си като лична обида.
• Значимият човек се познава по значимостта на грешките му.
• Поривът към съвършенство те прави крехък в сблъсъка с деня.
• Жената е доволна от покупките, мъжът – от продажбите.
• Радостта е знак, че си свършил работата си добре.

Из „Шепотът на реките"

Играта на водата

• Не кръстосвай шпага с овчарска гега!
• Възхваляват Разума – в негово отсъствие.
• В битката за надмощие умира детето в теб.
• Ситият гостенин трудно си тръгва.
• Науката е упованието на невежия.
• Повторната похвала на жената усилва чувството ѝ за неповторимост.
• Едни остроумия се раждат от душевна волност, други – от душевен смут.
• По-добре песен без думи, отколкото думи без песен.
• Може да си умен, за да натрупаш богатство, но трябва да си глупав, за да го пожелаеш.
• Мигновено докосване на погледи – и споменът остава завинаги.
• Не можеш да научиш нещо, ако не го знаеш предварително.
• Спасилият живота ти не може да разбере за какво му благодариш.
• Телевизорът е прозорчето на самозазидалия се човек.
• Сънуваш ли красива жена – не бързай да се будиш!
• Безразличието е най-тежкото наказание за клеветника.
• Ироничната усмивка издава душевната умора.
• Лъжата е озлочестена истина.
• Логиката е стремеж да се направи светът обозрим.
• Страстта да унижаваш е в основата на много амбиции.
• Човекът си представя Бог по свой образ и подобие и после се мисли за богоравен.
• Грижата на мъдреца – да е винаги готов...
• Между влюбени не се обсъжда непорочното зачатие.
• Взирането в чужди грешки привиква ума към задоволство.
• Сънят е материята, от която е съшито знамето на свободата.
• Искаш ли една жена да се влюби в теб, кажи й, че не бива да го прави.
• Женствената жена не участва в „женски движения“.
• Времето, запълнено с любовни ласки, тече по-бързо.
• Помни, че живееш за първи път!

Личен сайт на Венцеслав Константинов