Хайнрих Хайне

Кристиан Йохан Хайнрих Хайне (нем.Christian Johann Heinrich Heine, 1797 — 1856) е немски поет, публицист и сатирик, едно от най-големите имена в немската литература през 19-ти век

Хайнрих Хайне
Вижте също
Статия в Уикипедия
Материали в Общомедия
Творби в Проект Гутенберг

Reisebilder, 1831

• Авторът в крайна сметка привиква към своята публика, все едно е разумно същество.

• Ако Господ по право претендира за първото място в създаването на Творението, то на Шекспир по право принадлежи второто.

• Ако римляните трябваше да учат латински, нямаше да им стигне времето да завоюват света.

• "Ако спешно не ми пратиш 40 талера, ще гладувам за твоя сметка. — в писмо към приятел

• Ако твоето око се съблазнява – извади го. Ако ръката ти се съблазнява – отрежи я. Ако езикът ти се съблазнява – ухапи го. Ако разумът ти се съблазнява – стани католик,

• Ако цяла Европа се беше превърнала в непрекъснат затвор, то пак би остнала пролука за бягство – това е Америка – и слава Богу пролуката е по-голяма от целия затвор.

• Александър Дюма краде от миналото, обогатявайки настоящето. В изкуството няма шеста заповед.

• Беше ни предписан патриотизъм и ние станахме патриоти, защото правехме всичко, което ни заповядваха нашите господари.

• Бог съществува, но да кажеш: "Аз вярвам в Бога" е вече богохулство.

• Бог ще ми прости — това му е работата.

• Бог ще ми прости глупостите, които съм наговорил за него, както и аз прощавам на моите противници глупостите, които те са написали срещу мен, въпреки че духовно те стоят толкова по-ниско от мене, колкото аз стоя ниско пред тебе, о, Господи!

• В литературата, както и в дивите гори на Северна Америка, синовете убиват бащите, когато те станат достатъчно стари и слаби.

• В любовта, както и в римо-католическата религия, има предврително чистилище, в което привикваш да те пържат, преди да попаднеш в истинския вечен ад.

• В творбите на всички велики поети всъщност няма второстепенни персонажи, всяко действащо лице си е главен герой на своето място.

• В тъмните времена народите най-добре са ги ръководили с помощта на религията: в пълна тъмнината слепият е по-добър водач – той умее да различава пътя и пътеките по-добре от зрящия.

• Влизайки в храма, аз почувствах телесната и душевна свежест на приятно повяващата отвътре прохлада. Каквото и да говорят, но католицизмът е добра религия лятно време.

• Волтер, услужливо носещ светлините пред великите на този свят, със същия този светилник е осветявал тяхната голота.

• Всеки автор, колкото и велик да е той, желае творението му да бъде хвалено. И в Библията, тези Божи мемоари, е казано съвършено ясно, че Той е създал човека заради собствена слава и хваление.

• Всеки може да бъде добродетелен, когато е сам; за порока винаги са необходими двама.

• Всеки човек е един свят, който се ражда и си отива заедно с него, под всяка надгробна плоча лежи всемирна история.

• Всички здрави хора обичат живота.

• Всяка епоха си има своите задачи и тяхното решаване импулсира прогреса на човечеството.

• Всяка епоха, придобивайки нови идеи, придобива и нови сетива.

• Във Франция няма атеисти – до такава степен не е останало уважение към Господа Бога, че никой не си прави труда дори да го отрича.

• Вълшебната формула, с която нашите червено-сини мудири покоряват женските сърца по-често, отколкото с мустакатата си галантност е: "Утре заминавам, и вероятно няма да се върна никога."

• Глупак е този, който се опитва да прикрие собственото си нищожество със заслугите на своите предци.

• Глупаците смятат, че за да завладеят Капитолия, трябва първо да нападнат гъските.

• Гренландците, които датските мисионери се опитали да обърнат в християнската вяра, им задали следния въпрос: съществуват ли в християнския рай тюлени? Получавайки отрицателен отговор, те с огорчение заявяват, че в този случай християнският рай не е подходящ за гренладнци, които явно не могат да съществуват без тюлени.

• Грубата памет на народите съхранява само имената на техните потисници и свирепите герои от войната. Дървото на човечеството забравя името на кроткия градинар, които го е завивал в студа, поливал го е в засуха и го е опазвал от вредители; то обаче здраво пази тези имена, които са били безжалостно врязани в кората му с остра стомана.

• Да не си подчинен на никакъв закон, значи да бъдеш лишен от най-спасителната защита, защото законите имат за задължение да ни защитават не само от другите, но и от нас самите.

• Да остроумничим и да искаме пари на заем – трябва винаги внезапно.

• Да, жените са опасни, но красивите не са така опасни, както тези, които притежават по-скоро умствено предимство, отколкото физическо. Понеже първите са привикнали мъжете да ги ухажват, докато последните разчитат на самолюбието на мъжете и, подмамвайки ги с ласкателства, привличат повече поклонници.

• Днес вече не строят готически катедрали. В старо време хората са имали убеждения, а ние, съвременниците имаме мнения; само че мнението не е достатъчно, за да се издигне готически храм.

• …Добротата винаги удържа връх над красотата.

• Добротата е по-добра от красотата.

• Достигнал е най-много във невежеството.

• Достойно е за удивление, че съпругът на Ксантипа е успял да стане такъв велик философ. След такива кавги да продължава да мисли! Но не е умеел да пише – това му е било невъзможно; и след края на Сократ не са останали никакви негови книги.

• Дългът заменя древната предопределеност в националните трагедии от нашето време.

• Единствената красота, която познавам е здравето.

• Железните пътища убиват пространството.

• Жената е едновременно и ябълка, и змия.

• Жените знаят само един начин да ни направят щастливи и тридесет хиляди да ни направят нещастни.

• Жените създават историята, въпреки, че историята запомня само имената на мъжете.

• Женската ненавист е всъщност любовта, но сменила своето направление.

• За да довърши малодушния Хамлет, Шекспир в разговора му с шута го изобразява като нелош театрален критик.

• За да пишеш съвършена проза, трябва да бъдеш голям майстор на метричните форми.

• За да се победят най-тежките страдания има само две средства: опиумът и работата.

• За любовта не съществува вчера, любовта не мисли за утре. Тя жадно се стреми към днешния ден, но този ден й трябва целият – неограничен и непомрачен.

• Има неща между земята и небето, които не могат ги разберат не само философите, но и най-обикновените глупаци.

• Истинският демократ пише също както народът – искрено, просто и долнопробно.

• Както разумните хора биват понякога доста глупави, така и глупаците понякога проявяват съобразителност.

• Католическият свещеник се държи така, сякаш небето е негова пълна собственост; протестантският, напротив, се държи така, сякаш е взел небето под аренда.

• Клаурен е станал толкова популярен в Германия, че няма да ви пуснат дори в публичен дом, ако не сте го чели. — за един свой съвременник-писател

• Когато героите си отидат, на арената излизат клоуните.

• Когато очите на критѝка са замъглени от сълзи, тогава неговото мнение няма значение.

• Когото Юпитер поиска да накаже, го прави поет.

• Който обича народа, трябва да го заведе на баня.

• Колкото по-голям е човекът, толкова по-лесно попадат в него стрелите на насмешките. Джуджетата по-трудно се уцелват.

• Колкото по-грандиозен е порокът, толкова по-малко възмущение предизвиква.

• Комунист настоява Ротшилд да сподели своите триста милиона с хората. Ротшилд изпраща на комуниста полагащата му се част, възлизаща на девет су: "А сега ме оставете на мира."

• Красивите рими често служат като патерици на куците мисли.

• Критиците са като портиери пред входа на придворен бал: те могат да пропуснат достойните и да задържат лошо облечените, които нямат покана, но сами да влязат вътре – не могат.

• Там, където горят книги, накрая горят хора. — "Dort, wo man Bücher verbrennt, verbrennt man auch am Ende Menschen."

• Лесно е да прощаваш на врагове, когато нямаш достатъчно ум, за да им навредиш; лесно е да бъдеш целмъдрен, ако носът ти е пъпчив.

• Любовта към свободата е като цвете в тъмницата; само в затвора разбираш цената на свободата.

• Любовта! Най-възвишената и победоносна от всички страсти! Но нейната всепокоряваща сила се заключава в безграничното великодушие, в почти свръхчувствената безкористност.

• Мадмоазел Таис, изгорете за нас още един Персепол!

• Миналото е отечеството на човешката душа. Понякога ни овладява тъка по чувствата, които някога сме изпитвали. Дори мъка по някогашната скръб.

• Младостта е безкористна в помислите и чувствата, затова тя най-дълбоко разбира и чувства истината.

• Моралът е религия, предрешена като нрави.

• Мосю Исус Христос, направете така, че да ви разпънат още веднъж!

• Мосю Колумб, открийте ни още един Нов свят!

• Моят девиз си остава: изкуството е цел на изкуството, както любовта е цел на любовта и даже самият живот е цел на живота.

• Музиката на сватбеното шествие винаги ми напомня военния марш преди битка.

• Мълчанието е английският способ да се беседва.

• Най-дълбоката истина разцъфтява само от най-дълбоката любов.

• Направо е удивително как в такава малка глава се вмества такава маса невежество.

• Нашето лято е само боядисана в зелен цвят зима.

• Не бих казал, че жените нямат характер — те просто всеки ден имат различен характер.

• Незаетият с работа човек никога не може да се наслади на пълно щастие; върху лицето на безделника винаги ще намерите отпечатък на недоволство и апатия.

• Не ние се хващаме за идеята, идеята ни хваща и ни подгонва към арената, за да можем ние, като пленени гладиатори, да се сражаваме за нея. Така се случва с всеки истински трибун или апостол.

• Не се борим не за човешките права на народа, а за божествените права на човека.

• Не съм чел Ауфенберг. Предполагам, че прилича на Арленкур, когото също не съм чел.

• Ние не сме властелини, а слуги на думите.

• Нравствеността е разумът на сърцето.

• Нравственото страдание се понася по-лесно от физическото – ако например можех да избирам: болна съвест или болен зъб, щях да избера първото.

• Оскърбилият никога няма да прости. Да прости може само оскърбеният.

• От момента, в който религията е започнала да търси помощ от философията, нейната гибел е вече неотвратима. Религията, като всеки абсолютизъм, не бива да се оправдава.

• От ненавист към националистите аз почти бях готов да обикна комунистите.

• Откакто е отпаднал обичаят да се носи шпага на кръста, е станало абсолютно необходимо да се носи остроумие в главата.

• Полша лежи между Русия и Франция.

• Понякога ми се струва, че дяволът, дворянството и йезуитите съществуват само дотолкова, доколкото ние вярваме в тях.

• Превъзнасят драматурга, който изтръгва сълзи у зрителите – всъщност този талант той го дели с луковата глава.

• Прелестта на пролетта се осъзнава само през зимата, когато, седейки край печката, съчиняваш най-превъзходните майски песни.

• Пукнатината в камбаната трудно може да се види – тя се познава само по звука.

• Русо е звезда, гледаща ни от високо; той обича хората изотгоре.

• Само великият поет може да разбере поезията на своето време. Поезията на миналото може по-лесно да се разбере.

• Само геният има за новата мисъл и нова дума.

• Сериозността се проявява с толкова по-голяма сила, ако я е предшествала шега.

• Слугите, нямащи си господар, не стават по-свободни хора – лакейството им е в душите.

• Смехът е заразителен, също както и прозявката.

• Странно! Във всички времена негодниците са се опитвали да замаскират отвратителните си постъпки с преданост към религията, нравственост и любов към отечеството.

• Съвършенството на света е винаги адекватно на съвършенството на съзерцаващия го дух. Добрият намира на земята рай за себе си, лошият още тука усеща своя ад.

• Талантът се познава по една-единствена проява, но за да се познае характера, е необходимо дълго време и постоянно общуване.

• Талмудът е еврейският католицизъм

• Там, където свършва здравето, там, където свършват парите, там, където свършва здравият човешки разсъдък – там навсякъде започва християнството.

• Това ни е хубавото на нас, немците, че все още никой не е толкова безразсъден, че да не намери още по-умопобъркан, който да го разбира.

• Този, който вижда своя бог страдащ, той по-лесно понася своите страдания.

• Този, който е на високо, трябва да се подчинява на обстоятелствата също като ветропоказателя на кулата.

• Той е критик не на големите, а на малките писатели – в неговата лупа няма да се вместят китова, но ще се вместят доста интересни бълхи. — за един свой съвременник-критик

• Той има смелост колкото стотина лъва, обаче ум – не повече от две магарета.

• Той разглежда малките писатели с увеличителна лупа, а големите – с умалително. — за един свой съвременник-критик

• Трябва да прощаваме на враговете си, но не и преди да са обесени.

• Умните създават нови мисли, а глупавите ги разпространяват.

• Умните хора обмислят мислите си, а глупавите ги огласяват.

• Хомеопатичният принцип, съгласно който от една ни излекува само друга жена, най-добре се потвърждава от практиката.

• Хората, които по никакъв начин не са забележителни, имат правото да проповядват скромност. На тях им е толкова лесно да проявят подобна добродетел.

• Хуморът е като бръшляна – увива се около дървото. Без ствол той не вирее.