Сократ (469 — 399 пр.н.е.) е древногръцки философ-идеалист.

  • Аз не съм Атинянин или Грък, аз съм гражданин на света. (думи на Сократ, цитирани от Плутарх)


  • Висшата мъдрост е да различаваш доброто от злото.


  • Говори, че да те видя.


  • Доброто начало не е без значение, макар че се започва от незначителното.


  • Женен или неженен, винаги ще съжаляваш. Ако би се давало в брака време за проба, то целият свят би се ограничил само с пробата.


  • Животът е само един миг между две вечности.


  • Знам само , че нищо не знам.Но знам това, което другите не знаят, че аз знам.


  • Има само едно добро - знанието и едно зло - невежеството. (думи на Сократ, цитирани от Диоген Лаерций)


  • Критоне, дължим на Асклепий петел. Дайте му го, непременно се погрижете!


  • Лошите хора живеят, за да ядат и пият, докато добрите ядат и пият, за да живеят.


  • На хората им е по-лесно да държат на езика си горещ въглен, отколкото тайна.


  • Най-богат е този, който се задоволява с най-малко, тъй като това е богатството на природата.


  • Най-добрата подправка към храната е гладът.


  • Не животът, а добрият живот си струва да бъде ценен.


  • Не изисквай от другите това, което ти сам не можеш да изпълниш.


  • Не прави на другите нещо, което те ядосва, когато го правят на теб.


  • Непременно се ожени — ако вземеш добра жена ще си щастлив; ако вземеш лоша — ще станеш философ.


  • Никога не предпочитай личната си глупост пред полезния съвет.


  • Обучение, получено с пари, е по-лошо от никакво обучение.


  • Обучението е запалване на пламък, а не пълнене на съд.


  • Онези, които искат най-малко, са най-близо до боговете.


  • Познай себе си!
    Cognosce te ipsum!


  • По-добре недоволен човек, отколкото доволно прасе.


  • Смъртта може да е и най-голямата благодат за човека.


  • Щом не знаем какво е смъртта, не е логично да ни е страх.


  • Deus ех machina — неочаквана намеса (буквално: бог от машина)
  • Цялата непочтеност във факта, че великите мъдреци са всъщност упадъчни типове, забелязах за пръв път в мига, когато най-силно им противопоставих научни и ненаучни предразсъдъци — просто познах у Сократ и Платон упадъчните симптоми, усетих и двамата като оръдия на гръцкото разложение, като псевдогърци, като антигърци. — „Залезът на боговете“(1889)
    Фридрих Ницше