Йосиф Сталин

съветски политик
(пренасочване от Сталин)

Йосиф Висарионович Джугашвили — Сталин (1879 – 1953) е руски революционер и съветски държавен, политически, партиен и военен деец и диктатор, начело на Съветския съюз от 1924 г. до смъртта си през 1953 г. Комунист, идеологически ангажиран с ленинската интерпретация на марксизма. Собствената му политика е известна като сталинизъм.

  • Това, което харесват нашите врагове, е лошо за нас!
  • Господата от либералната буржоазия ще бъдат „много доволни“, ако им бъде предоставена свобода на словото, печата и сдружаването, при условие че свободата на стачката е ограничена. Затова толкова много говорят за „правата на човека и гражданина“, а за свободата на стачките не казват нищо разбираемо, освен че лицемерно дрънкат за някакви „икономически реформи“. <...> Ако доживеят да видят изпълнението на всички тези желания, тогава в резултат на това правата на царя ще бъдат в ръцете на буржоазията и царското самодържавие постепенно ще се превърне в самодържавие на буржоазията.
  • ... Либералната буржоазия доминира в Думата и тази буржоазия влиза в съюз с правителството и скъсва с работниците и селяните. Оттук и слабостта на Думата.
  • Думите на един дипломат трябва да са в разрез с делата му, иначе какъв дипломат е той? Думите са едно, делата съвсем друго. Добрите думи са маска за прикриване на лоши дела. Искрен дипломат е суха вода, дървено желязо.
  • Кадрите решават всичко.
    Кадры решают всё.
  • Незаменими хора няма.
  • Слънцето ще изгрее и на нашата улица!
    Будет и на нашей улице праздник!
  • Животът стана по-добър, другари. Животът стана по-весел. И когато животът е весел, работата продължава. Оттук и високите нива на производство. Оттук и героите и героините на труда. Това е преди всичко коренът на стахановското движение. Ако имахме криза, ако имахме безработица – бичът на работническата класа, ако имахме лош, непривлекателен, нещастен живот, тогава нямаше да имаме никакво стахановско движение.
    Реч на Първата всесъюзна конференция на стахановците на 17 ноември 1935 г.
  • Синът не отговаря за бащата.
  • Дружбата между народите на Германия и Съветския съюз, подпечатана с кръв, има всички основания да бъде дълготрайна и издържлива.
    отговор на И. Рибентроп за поздравление по повод 60-годишнината му
  • Знам как германците обичат фюрера. Така че искам да пия за неговото здраве.
  • Братя и сестри! Войници на нашата армия и флот! Обръщам се към вас, приятели!
    Изявление по радиото, 3 юли 1941 г.
  • Другари, червеноармейци и червенофлотци, командири и политработници, партизани и партизанки! Целият свят гледа на вас като на сила, способна да унищожи хищните орди на германските нашественици. Поробените европейски народи, паднали под игото на немските нашественици, гледат на вас като на свои освободители. Великата освободителна мисия се падна на вашата участ. Бъдете достойни за тази мисия! Войната, която водите, е война за освобождение, справедлива война. Нека в тази война ви вдъхновява смелият образ на нашите велики предци — Александър Невски, Димитрий Донски, Кузма Минин, Димитрий Пожарски, Александър Суворов, Михаил Кутузов! Нека победното знаме на великия Ленин ви осени!
    За пълното поражение на германските нашественици!
    Смърт на немските нашественици!
    Да живее нашата славна Родина, нейната свобода, нейната независимост!
    Под знамето на Ленин – напред към победата!
    Реч на Червения площад на 7 ноември 1941 г.
  • Би било нелепо да идентифицираме хитлеристката клика с германския народ, с германската държава. Опитът от историята ни казва, че хитлери идват и си отиват, но германският народ, но германската държава остава.
    Заповед на Народния комисар на отбраната на СССР от 23 февруари 1942 г. № 55
  • Нито крачка назад! Сега това трябва да е главния ни призив.
    Заповед на Народния комисар по отбраната на СССР № 227, 28 юли 1942 г.
  • Опитът показва, че нашите войски не знаят как да атакуват...
    Ставка на Върховното командване по време на обсъждане на тактиката преди битката за Москва
  • ... Успяхме без Ленин, а още повече без вас ще успеем...
    Към маршал Жуков преди битката за Москва
  • Не заменям войник за маршал.
    Отговорът на Сталин на предложението на Шведския червен кръст да размени пленения син на Сталин Яков за фелдмаршал Паулус
  • Ръководната и направляваща сила на съветския народ както през годините на мирното строителство, така и през годините на войната беше партията на Ленин, партията на болшевиките.
    Доклад на Сталин на тържественото заседание на Московския съвет, 6 ноември 1943 г.
  • Историята на войната не познава друго подобно начинание по широта на концепцията, грандиозност на мащаба и майсторство на изпълнение.
  • Сега Червената армия остава с последната си и заключителна мисия: да изпълни, заедно с армиите на нашите съюзници, задачата да победи фашистката германска армия, да довърши фашисткия звяр в собственото му леговище и да издигне знамето на победата над Берлин.
    Доклад на тържественото заседание на Московския съвет на депутатите на трудещите се, 7 ноември 1944 г.
  • Големите жертви, които дадохме в името на свободата и независимостта на нашата Родина, неизброимите трудности и страдания, преживени от нашия народ по време на войната, тежкият труд в тила и на фронта, дадени на олтара на Отечеството, бяха не напразно и се увенчаха с пълна победа над врага. Вековната борба на славянските народи за своето съществуване и независимост завършва с победа над немските нашественици и немската тирания.
    Отсега нататък великото знаме на свободата на народите и мира между народите ще се вее над Европа.
    Изявление по радиото на 9 май 1945 г.
  • Вдигам тост за здравето на руския народ, не само защото той е ръководещ народ, но и защото има бистър ум, твърд характер и търпение.
    Реч на прием в Кремъл в чест на командирите на Червената армия, 24 май 1945 г.
  • Не си мислете, че ще кажа нещо необичайно. Имам най-простия, обикновен тост. Бих искал да пия за здравето на хората, които имат малко звания и незавидна титла. За хората, които се считат за „зъбчатки“ на големия държавен механизъм, но без които всички ние сме маршали и командващи фронтове и армии, казано направо, не струваме пукната пара. Всеки „винт“ се обърка - и всичко приключи. Вдигам наздравица за простите, обикновените, скромните хора, за „зъбчатите колела“, които държат нашия голям държавен механизъм в състояние на работа във всички отрасли на науката, икономиката и военното дело. Те са много, името им е легион, защото са десетки милиони хора. Това са скромни хора. Никой не пише за тях, нямат звания, чинове малко, но това са хората, които ни държат, както основата държи върха. Пия за здравето на тези хора, нашите уважаеми другари.
    Реч на прием в Кремъл в чест на участниците в Парада на победата на 25 юни 1945 г.
  • Това е моят кратък разказ за дейността на комунистическата партия в близкото минало и за нейните планове за бъдещето.
    Вие преценявате колко правилно е работила и работи партията и дали не е могла да работи по-добре.
    Казват, че победителите не се съдят, че не трябва да се критикуват, не трябва да се проверяват. Това не е вярно. Победителите могат и трябва да бъдат оценявани, могат и трябва да бъдат критикувани и проверявани. Това е полезно не само за каузата, но и за самите победители: ще има по-малко арогантност, повече скромност. Смятам, че предизборната кампания е преценката на избирателите за комунистическата партия като управляваща. Резултатите от изборите ще означават присъдата на избирателите. Комунистическата партия на нашата страна би струвала малко, ако се страхуваше от критика, от проверка. Комунистическата партия е готова да приеме присъдата на избирателите.
    Реч на предизборното събрание на избирателите от Сталинския избирателен район на град Москва на 9 февруари 1946 г.
  • Атомните бомби са предназначени да сплашат хората със слаби сърца.
    Отговори на въпроси от московския кореспондент на Sunday Times Александър Верт, публ. 24 септември 1946 г.
  • ... Трябва да се помни, че миналите заслуги на определени лидери не изключват възможността за съществуване на грешки днес. И Троцки имаше революционни заслуги в своето време, но това изобщо не означава, че ВКП (б) може да си затваря очите за неговите много груби опортюнистични грешки, които по-късно го тласнаха в лагера на враговете на Съветския съюз.
    писмо до Й. Броз Тито, Е. Кардел, ЦК на КПЮ, 4 май 1948 г.
  • Читатели и талмудисти.
    „Отговор на другаря А. Холопов“, 2 август 1950 г.
  • Икономическата основа на противопоставянето на умствения и физическия труд е експлоатацията на хората на физическия труд от представители на умствения труд. Всеки знае пропастта, която съществуваше при капитализма между ръчния труд на предприятията и управленския персонал. Известно е, че на основата на тази празнина се разви враждебното отношение на работниците към директора, към бригадира, към инженера и други представители на техническия персонал, като към техни врагове. Ясно е, че с разрушаването на капитализма и системата на експлоатация противопоставянето на интересите между физическия и умствения труд трябваше да изчезне. И наистина изчезна при нашата съвременна социалистическа система. Сега хората на ръчния труд и ръководния персонал не са врагове, а другари-приятели, членове на един производствен екип, жизнено заинтересовани от просперитета и подобряването на производството. Между тях нямаше и следа от предишната вражда.
    „Икономическите проблеми на социализма в СССР“
  • „Да видим какво имаме ... На север всичко е наред, нормално. Финландия беше много виновна пред нас и ние преместихме границата от Ленинград. Прибалтика е изконно руска земя! — пак наши, беларусите сега всички живеят заедно, украинците — заедно, молдовците — заедно. На Запад всичко е наред“. — И веднага се премества на източните граници. — „Какво имаме тук? .. Курилските острови вече са наши, Сахалин е напълно наш, вижте колко е добре! И Порт Артур е наш, и Далечния наш, „Сталин държеше тръбата си през Китай“, и КВЖД е наш. Китай, Монголия — всичко е наред ... Не ми харесва нашата граница тук!” — казва Сталин и посочва на юг от Кавказ.
    от разказа на А. И. Мгеладзе (първи секретар на ЦК на Комунистическата партия на Грузия), допълнен от Молотов, за това как след войната в дачата на Сталин е донесена карта на СССР с новите граници, 1952-53 г.
  • Необходимо е нашите кадри да познават добре марксистката икономическа теория. Първото, по-старо поколение болшевики беше теоретично разбиращо. Зубрехме „Капиталът“, водехме си бележки, спорехме, тествахме се. Това беше нашата сила. Това ни помогна много. Второто поколение е по-малко подготвено. Хората бяха заети с практическа работа, строителство. Марксизмът се изучаваше чрез брошури. Третото поколение се възпитава на фейлетони и вестникарски статии. Те нямат дълбоки познания. Трябва да им се дава храна, която е смилаема. Повечето от тях са възпитани не на изучаване на трудовете на Маркс и Ленин, а на цитати. Ако нещата продължават така, тогава хората могат да се изродят. В Америка разсъждават: всичко се решава от долара, защо имаме нужда от теория, защо имаме нужда от наука? И можем да поспорим така: защо ни е „Капиталът“, когато строим социализъм. Заплашва с деградация, това е смърт.
    Беседа на Й. В. Сталин за политическата икономия. Записано на 24 април 1950 г.
  • Ако капитализмът можеше да адаптира производството не към максимизирането на печалбата, а към системното подобряване на материалните условия на масите, ако можеше да използва печалбата не за задоволяване на капризите на паразитните класи, не за подобряване на методите на експлоатация, не за износ капитал, но системно да повишава материалното положение на работниците и селяните, тогава няма да има кризи. Но тогава и капитализмът не би бил капитализъм. За да се унищожат кризите, е необходимо да се унищожи капитализмът.
    Извадка от политическия доклад на Централния комитет за световната криза, направен на 27 юни 1930 г. от Й.В. Сталин на XVI конгрес на ВКП (б).
  • Безработните са необходими за капитала. Никой капиталист никога няма да се съгласи с премахването на безработицата. Да се ​​унищожи резервната армия от безработни, чиято цел е да окаже натиск върху пазара на труда, да осигури по-евтино платени работници.
    Разговор с английския писател Г. Уелс на 23 юли 1934 г.
  • Трудно ми е да си представя каква „лична свобода” може да има за безработен, който гладува и не намира полза от труда си. Истинската свобода има само там, където е премахната експлоатацията, където няма потисничество на едни хора от други, където няма безработица и просия, където човек не трепери, че утре може да загуби работата си, дома, хляба. Само в такова общество е възможна истинска, а не книжна, лична и всякаква друга свобода.
    Разговор с председателя на американската вестникарска асоциация „Scripps-Howard Newspapers” Рой Хауърд, 1 март 1936 г.
  • При капитализма няма и не може да има истински „свободи” за експлоатираните, дори само защото помещенията, печатниците, складовете за хартия и пр., необходими за ползването на „свободите”, са привилегия на експлоататорите. При капитализма няма и не може да има реално участие на експлоатираните маси в управлението на страната, дори само защото в най-демократичните условия на капитализма правителствата не се създават от народа, а от Ротшилдови и Стинесови, Рокфелерови и Морганови. Демокрацията при капитализма е капиталистическа демокрация, демокрация на експлоатиращото малцинство, основана на ограничаване правата на експлоатираното мнозинство и насочена срещу това мнозинство.
    „За основите на ленинизма”, Т.6, стр. 115.
  • Нашето условие е едно: опозицията трябва да се разоръжи изцяло и напълно — и в идейно, и в организационно отношение.
  • Аз вярвам само в едно-единствено нещо – силата на човешката воля.
  • Колко дивизии има папата?
  • Радостта е най-отличителната страна на Съветския съюз.
  • Нашата политика за мир и сигурност е същевременно и политика за подготовка за война. Няма отбрана без нападение. Армията трябва да бъде обучавана в духа на нападението. Ние трябва да сме готови за война…
    откъс от речта на Сталин от 5 май 1940 г.
  • Ако има нефт, ще го има и Байбаков. Ако няма нефт, няма да го има и Байбаков
    по това време Байбаков е ръководител на нефтената промишленост
  • Нашето дело е право, врагът ще бъде разбит, победата ще бъде наша!
    Наше дело правое, враг будет разбит, победа будет за нами!
    всъщност тези думи за пръв път са произнесени от Молотов в 12 ч. на 22 юни 1941 г., а Сталин ги повтаря по радиото на 3 юли 1941 г.:
ЦЕЛИЯТ ОТКЪС:
Всички народи в нашата страна, всички най-добри хора в Европа, Америка и Азия, накрая и всички най-добри хора в Германия… ще видят, че нашето дело е справедливо, че врагът ще бъде разбит, че ние сме длъжни да победим!
ВЕСЬ ОТРЫВОК:
Все народы нашей страны, все лучшие люди Европы, Америки и Азии, наконец, все лучшие люди Германии… видят, что наше дело правое, что враг будет разбит, что мы должны победить!

Приписвани

редактиране
  • Не е важно как са гласували, а кой брои гласовете.
    Важно не как голосуют, а кто считает голоса.
  • Има човек — има проблем, няма човек — няма проблем. Есть человек — есть проблема, нет человека — нет проблемы.
  • Смъртта на един човек е трагедия, смъртта на милиони е статистика.
    — Смерть одного человека это трагедия, смерть тысяч это статистика.
  • Действително ли И. В. Сталин беше изтъкнат военен мислител? Разбира се, че не. Всичко това му се приписваше за негова собствена угода, за което способстваше и самият той...Георгий Жуков
  • За здравето на Сталин Велики!Уинстън Чърчил, по време на тост в негова чес, 1943
  • Западът се отдава на култ към негодниците, провежда един вид зловещ конкурс между Хитлер и Сталин за званието «най-страшният диктатор на епохата». Демонологията обаче няма нищо общо с историографията, тя заклеймява само даден психопат, без да ни научи нищо за опасностите, които произтичат от утопичните проекти и системи.Саймън Монтефиоре
  • И.В.Сталин не се придържаше към основните закони на оперативно-стратегическото изкуство. Той приличаше на темпераментен юмручен боец, често се палеше и бързаше да влезе в сражение.Георгий Жуков
  • Големият минус на Върховния [на Сталин] беше в това, че по време на войната той лично нито веднъж не отиде при войниците на фронта и не видя със собствените си очи бойните действия на войските.Георгий Жуков