Елиас Канети
немскоговорящ автор, роден в България
Е́лиас Кане́ти (нем. Elias Canetti, 1905-1994) е австрийски белетрист, есеист, драматург и философ от еврейски произход, роден в Русе, лауреат на Нобелова награда за литература през 1981 г.
Елиас Канети в Бон, 1970 | |
---|---|
Вижте също | |
Статия в Уикипедия | |
Материали в Общомедия |
- Всичко, което преживях по-късно, вече се бе случило някога в Русчук... — начало на мемоарната му книга "Спасеният език"
- Аз съм тук. Мен ме няма. Новото преброяване на човечеството.
- Ами напълно е възможно Бог не да дреме, а да се крие от страх пред нас.
- Богатият събира стада и камари. Хората не го вълнуват – достатъчно му е, че може да ги купи. Властелинът събира хора. Стадата и камарите са му безразлични или му трябват за придобиване на хора. Знаменистостта събира хорове. Тя иска да слуша в тях своето име.
- В дистанциите човек закоравява.
- В дневника си човек разговаря със самия себе си.
- В процеса на писане има нещо безкрайно.
- В сравнение с църквата всички владетели са малки дилетанти.
- Властта днес е по-могъща от когато и да било, но и по-проклинана, от когато и да е.
- Властта завърта главата дори и на тези, които въобще не я притежават; само дето по-бързо изветрява оттам.
- Властта на по-дълбоко, животинско ниво е по-добре да се нарича насилие.
- Всеки въпрос е нахлуване.
- Всеки език има свое мълчание.
- Всеки човек е център на света, точно така - всеки; и светът именно затова е ценен, защото е пълен с такива центрове.
- Всичко, което може да се яде, става обект на властта.
- Големите автори на афоризми се четат така, като че всички те са се познавали един друг много добре.
- Градовете загиват, хората лазят по-надълбоко.
- Да се разберат евреите е по-трудно от всеки друг народ.
- Действай така, както сякаш не би могъл повече никой друг път.
- Днес е по-трудно официално да осъдиш един-единствен човек на изгаряне върху клада, отколкото да разгориш световна война.
- Днес, след събитията в Хирошима, всеки знае какво представлява войната и тъкмо фактът, че всеки знае това, е нашата единствена надежда.
- Дори не можем и да си представим, колко опасен би станал светът без животни.
- Едва в изгнание осъзнаваш в каква степен този свят е бил свят на изгнаници и на каторжници.
- Езикът, разглеждан като система, немее.
- За чужди не тъгуват.
- Заплахата както и преди живее във всяка една заповед.
- Заповедта е по-стара от езика, в противен случай не биха го разбирали дори кучетата.
- Заповедта не допуска противоречия.
- Известно е, че хора, действащи по заповед, са способни и на най-ужасни постъпки.
- Изобретението, което все още ни липсва: да се вкарат взривовете обратно.
- Източник на заповедта е по-силно същество.
- Истината трябва да удря като гръм. Иначе би била безполезна.
- Истинските писатели срещат своите герои едва след като те вече са сътворени.
- Истинският писател, какъвто си го представяме, е винаги във властта на своето време, той е негов слуга, негов крепостен, него последен роб.
- Истинското, ужасяващо лице на нашия свят е вестникът.
- Какво е човекът без поклонение? И какво поклонението не направило за човека!
- Какво именно разбират хората под величие? Това е твърде многозначителна дума, че се съмняваш може ли въобще да се извлече от нея ясен смисъл. Какво само не е било наричано велико!
- Който има много отговори, би трябвало да има още повече въпроси.
- Който не вярва в Бог, той приема цялата вина за този свят върху себе си.
- Колко е лесно да се каже: "Намерѝ себе си!" Какъв страх, ако това наистина се случи!
- Колкото повече продукти, толкова по голяма нужда от потребители.
- Колкото повече хората се губят, толкова по-сходни са те по съдба.
- Където отиват мнозина, там отиват и другите.
- Лекарят от добро общество за всеки свой пациент изнамира особена болест.
- Мнозина биха живели по-дълго, ако имаха по-малки съкровища.
- Може ли да се изобрети още нещо, без страх от изобретеното?
- Морето има глас – много изменчив, но непрекъснато долавян.
- На заповед се подчиняват, защото съпротивата е безнадеждна: заповядва този, който все едно ще победи.
- На никого не би му попречило да се вгледа в себе си по време на хранене.
- Най-много биват тормозени със заповеди децата. Удивително е, как те въобще не се пречупват под гнета на заповедите и успяват да преживеят усърдието на възпитателите.
- Най-много ти се иска – каква скромност! – безсмъртие, за да четеш.
- Най-трудно би ни било да понесем такъв Бог, какъвто сами си измислихме.
- Най-ужасната тълпа, която можете да си представите, би се състояла само от познати.
- Най-ужасните хора са тези, които знаят всичко и вярват в това. Но най-трудното е да не тормозиш другите с това, което поправяш у самия себе си.
- Насаме със самия себе си човек не може да попадне под властта на заповедта.
- Невинен въпрос е този, който остава сам за себе си и не влече след себе си други.
- Никой никога в действителност не е вярвал, че гледната точка на мнозинството, която е спечелила при гласуването, е едновременно и най-разумната.
- Нощем, в тишината, когато всички, които той добре познава, спят, той става по-добър човек.
- Няма нищо по-отегчително от това да бъдеш обект на поклонение. И как само Бог издържа всичко това.
- Оръжието трябва да е такова, че по-често и съвършено неочаквано да се обръща срещу този, който го използва.
- Основният порок на интелигентите е именно този, че за тях светът се състои от интелигенти.
- Писателят или е оригинален, или въобще не е писател.
- По-добре да презират, отколкото да се боят.
- Познатият е човек, когото познаваме достатъчно добре, за да му поискаме назаем пари, но недостатъчно добре, за да му дадем назаем.
- Прицелването в успеха, а също и самият успех, оказват стесняващо въздействие.
- Прогресът има един недостатък: от време на време той се взривява.
- Ръцете не вършат едно и също едновременно.
- Светец е този, който е успял да ограничи всички нравствени мъчение в пределите на собствената си персона.
- Свободен е този, който няма желания. Че защо тогава да бъдем свободни?
- Новия идол го издигат сред отломките на предишния.
- Съждението си е само съждение, дори да е било изречено с необичайна увереност.
- Това е епоха, особеност на която се явяват новите вещи, но не и новите идеи.
- Този, който иска да стане по-силен от властта, трябва да се научи без страх да гледа в очите на заповедта и да намери начин да измъкне жилото от нея.
- Тук, в нашия земен живот, царства производството.
- Тя се омъжи за него, за да бъде винаги с него. Той се ожени за нея, за да забрави за нея.
- Умен е този отговор, който прекратява въпроса.
- Хората отдадени във властта на заповедта, само смътно подозират доколко опасна е тя. Трябва да се осмелиш да се противопоставиш на заповедта, да поразклатиш нейното господство.
- Хората са пламенни и експанзивни – те се хващат за едно и за друго, създават си кумир, покоряват му се и се привързват към него с такава страст, която изключва всичко останало.
- Човек винаги се е вслушвал в стъпките на другите хора – те са го интересували очевидно повече, отколкото неговите собствени.
- Човек е длъжен да има сили да бъде самият себе си.
- Човек за нищо не е така открит, както за въздуха.
- Човекът е животно, забелязващо, че убива.
- Човекът е събрал в едно мъдростта на всички свои прадеди, а погледни – какъв глупак!
- Човечеството като цяло вече никога няма да може да смали своите претенции.