Елиас Канети

Е́лиас Кане́ти (нем. Elias Canetti, 1905-1994) е австрийски белетрист, есеист, драматург и философ от еврейски произход, роден в Русе, лауреат на Нобелова награда за литература през 1981 г.

Елиас Канети в Бон, 1970
Вижте също
Статия в Уикипедия
Материали в Общомедия

• Всичко, което преживях по-късно, вече се бе случило някога в Русчук... — начало на мемоарната му книга "Спасеният език"

• Аз съм тук. Мен ме няма. Новото преброяване на човечеството.

• Ами напълно е възможно Бог не да дреме, а да се крие от страх пред нас.

• Богатият събира стада и камари. Хората не го вълнуват – достатъчно му е, че може да ги купи. Властелинът събира хора. Стадата и камарите са му безразлични или му трябват за придобиване на хора. Знаменистостта събира хорове. Тя иска да слуша в тях своето име.

• В дистанциите човек закоравява.

• В дневника си човек разговаря със самия себе си.

• В процеса на писане има нещо безкрайно.

• В сравнение с църквата всички владетели са малки дилетанти.

• Властта днес е по-могъща от когато и да било, но и по-проклинана, от когато и да е.

• Властта завърта главата дори и на тези, които въобще не я притежават; само дето по-бързо изветрява оттам.

• Властта на по-дълбоко, животинско ниво е по-добре да се нарича насилие.

• Всеки въпрос е нахлуване.

• Всеки език има свое мълчание.

• Всеки човек е център на света, точно така - всеки; и светът именно затова е ценен, защото е пълен с такива центрове.

• Всичко, което може да се яде, става обект на властта.

• Големите автори на афоризми се четат така, като че всички те са се познавали един друг много добре.

• Градовете загиват, хората лазят по-надълбоко.

• Да се разберат евреите е по-трудно от всеки друг народ.

• Действай така, както сякаш не би могъл повече никой друг път.

• Днес е по-трудно официално да осъдиш един-единствен човек на изгаряне върху клада, отколкото да разгориш световна война.

• Днес, след събитията в Хирошима, всеки знае какво представлява войната и тъкмо фактът, че всеки знае това, е нашата единствена надежда.

• Дори не можем и да си представим, колко опасен би станал светът без животни.

• Едва в изгнание осъзнаваш в каква степен този свят е бил свят на изгнаници и на каторжници.

• Езикът, разглеждан като система, немее.

• За чужди не тъгуват.

• Заплахата както и преди живее във всяка една заповед.

• Заповедта е по-стара от езика, в противен случай не биха го разбирали дори кучетата.

• Заповедта не допуска противоречия.

• Известно е, че хора, действащи по заповед, са способни и на най-ужасни постъпки.

• Изобретението, което все още ни липсва: да се вкарат взривовете обратно.

• Източник на заповедта е по-силно същество.

• Истината трябва да удря като гръм. Иначе би била безполезна.

• Истинските писатели срещат своите герои едва след като те вече са сътворени.

• Истинският писател, какъвто си го представяме, е винаги във властта на своето време, той е негов слуга, негов крепостен, него последен роб.

• Истинското, ужасяващо лице на нашия свят е вестникът.

• Какво е човекът без поклонение? И какво поклонението не направило за човека!

• Какво именно разбират хората под величие? Това е твърде многозначителна дума, че се съмняваш може ли въобще да се извлече от нея ясен смисъл. Какво само не е било наричано велико!

• Който има много отговори, би трябвало да има още повече въпроси.

• Който не вярва в Бог, той приема цялата вина за този свят върху себе си.

• Колко е лесно да се каже: "Намерѝ себе си!" Какъв страх, ако това наистина се случи!

• Колкото повече продукти, толкова по голяма нужда от потребители.

• Колкото повече хората се губят, толкова по-сходни са те по съдба.

• Където отиват мнозина, там отиват и другите.

• Лекарят от добро общество за всеки свой пациент изнамира особена болест.

• Мнозина биха живели по-дълго, ако имаха по-малки съкровища.

• Може ли да се изобрети още нещо, без страх от изобретеното?

• Морето има глас – много изменчив, но непрекъснато долавян.

• На заповед се подчиняват, защото съпротивата е безнадеждна: заповядва този, който все едно ще победи.

• На никого не би му попречило да се вгледа в себе си по време на хранене.

• Най-много биват тормозени със заповеди децата. Удивително е, как те въобще не се пречупват под гнета на заповедите и успяват да преживеят усърдието на възпитателите.

• Най-много ти се иска – каква скромност! – безсмъртие, за да четеш.

• Най-трудно би ни било да понесем такъв Бог, какъвто сами си измислихме.

• Най-ужасната тълпа, която можете да си представите, би се състояла само от познати.

• Най-ужасните хора са тези, които знаят всичко и вярват в това. Но най-трудното е да не тормозиш другите с това, което поправяш у самия себе си.

• Насаме със самия себе си човек не може да попадне под властта на заповедта.

• Невинен въпрос е този, който остава сам за себе си и не влече след себе си други.

• Никой никога в действителност не е вярвал, че гледната точка на мнозинството, която е спечелила при гласуването, е едновременно и най-разумната.

• Нощем, в тишината, когато всички, които той добре познава, спят, той става по-добър човек.

• Няма нищо по-отегчително от това да бъдеш обект на поклонение. И как само Бог издържа всичко това.

• Оръжието трябва да е такова, че по-често и съвършено неочаквано да се обръща срещу този, който го използва.

• Основният порок на интелигентите е именно този, че за тях светът се състои от интелигенти.

• Писателят или е оригинален, или въобще не е писател.

• По-добре да презират, отколкото да се боят.

• Познатият е човек, когото познаваме достатъчно добре, за да му поискаме назаем пари, но недостатъчно добре, за да му дадем назаем.

• Прицелването в успеха, а също и самият успех, оказват стесняващо въздействие.

• Прогресът има един недостатък: от време на време той се взривява.

• Ръцете не вършат едно и също едновременно.

• Светец е този, който е успял да ограничи всички нравствени мъчение в пределите на собствената си персона.

• Свободен е този, който няма желания. Че защо тогава да бъдем свободни?

• Новия идол го издигат сред отломките на предишния.

• Съждението си е само съждение, дори да е било изречено с необичайна увереност.

• Това е епоха, особеност на която се явяват новите вещи, но не и новите идеи.

• Този, който иска да стане по-силен от властта, трябва да се научи без страх да гледа в очите на заповедта и да намери начин да измъкне жилото от нея.

• Тук, в нашия земен живот, царства производството.

• Тя се омъжи за него, за да бъде винаги с него. Той се ожени за нея, за да забрави за нея.

• Умен е този отговор, който прекратява въпроса.

• Хората отдадени във властта на заповедта, само смътно подозират доколко опасна е тя. Трябва да се осмелиш да се противопоставиш на заповедта, да поразклатиш нейното господство.

• Хората са пламенни и експанзивни – те се хващат за едно и за друго, създават си кумир, покоряват му се и се привързват към него с такава страст, която изключва всичко останало.

• Човек винаги се е вслушвал в стъпките на другите хора – те са го интересували очевидно повече, отколкото неговите собствени.

• Човек е длъжен да има сили да бъде самият себе си.

• Човек за нищо не е така открит, както за въздуха.

• Човекът е животно, забелязващо, че убива.

• Човекът е събрал в едно мъдростта на всички свои прадеди, а погледни – какъв глупак!

• Човечеството като цяло вече никога няма да може да смали своите претенции.