Стефан Цвайг

Стефан Цвайг
Вижте също
	Статия в Уикипедия
	Материали в Общомедия
	Творби в Проект Гутенберг

Стефан Цвайг (нем. Stefan Zweig, 1881–1942) е австрийски писател – есеист, романист и драматург.

В живота на жената не може да има по-голямо унижение от това да се отдаде на мъж, недостоен за любовта й; порядъчната жена никога няма да прости това нито на себе си, нито на него.

В политиката бавното упорство винаги взема връх над необузданата сила, щателно разработеният план – над импровизирания порив, реализмът – над романтиката.

В понятието "свобода" влиза и свободата на човешките отношения. — из романа "В омаята на преображението"

…В това е нашата вина, нашият грях, че бяхме толкова добри, толкова доверчиви, затова другите правеха с нас всичко, каквото поискат. …Минаха тия години. Вече не се оставям да ме залъгват с приказки, че на другите им било по-зле, а аз съм се отървал леко… Няма да допусна да ме убеждават, че стига да дишаш и да имаш за ядене, всичко е наред. Не вярвам вче в нищо, нито в Господа, нито в държавата, нито в смисъла на живота, и в нищо няма да повярвам, докато не почувствам, че ми се зачита правото ми на живот… Няма да отстъпя, докато не почувствам, че живея истински, а не получавам чуждите остатъци. — из романа "В омаята на преображението"

Винаги е по-трудно да издържиш неизвестното, отколкото известното, кратковременният силен страх се преживява по-лесно от дългия, непрестанния. — из романа "В омаята на преображението"

Всяко велико дело на един народ е извършено за всички народи.

Геният на човека винаги е и негова съдба.

Големите дарби са полезни само за онзи, който е достоен за тях, за другите са опасни.

Да бъдеш герой значи да се сражаваш и против всесилната съдба.

Да се доверяваш е винаги опасно, защото споделиш ли някоя тайна с чужд човек, бариерата между вас е премахната. Лишаваш се от нещо и по този начин му даваш известно предимство. — из романа "В омаята на преображението"

Дали ще се справим или не – ще видим, но самият факт, че има идея и че трябва да я обмислиш, пресметнеш до всички възможни последици и комбинации ми доставя радост, за която изобщо не съм мечтал. — из романа "В омаята на преображението"

Две открития на човешкия ум са първоосновата на всяко движение на земята: движението в пространството е станало възможно, благодарение на откриването на кръглото, въртящо се около своята ос колело; духовното движение – благодарение откриването на писмеността.

Добра е само пълната истина. Полуистината не струва нищо.

Дори ненавистта не е толкова опасна за владетеля, колкото всеобщото презрение.

Духовното значение на подвига никога не се определя от неговата практическа полезност. Само този обогатява човечеството, който му помата да опознае себе си, който задълбочава творческото му самосъзнание.

Емоционалните хора не са много наблюдателни; щастливите са лоши психолози. Само неспокойният напряга сетивата си до краен предел, инстинктът за опасността изостря още повече естествените му умствени способности. — из романа "В омаята на преображението"

Животът не дава нищо безплатно, и всичко, поднесено от съдбата, има своята скрита цена.

За един човек с нравствено чувство собственото му съществуване винаги би изглеждало празно и незначително без утешителната мисъл и окрилящата илюзия, че и той като отделна единица може със стремежите и дейността си да допринесе нещо за общото нравствено усъвършенстване на света.

И най-високата и чиста идея става низка и нищожна, когато даде на дребната личност власт да извършва от нейно име безчинства.

Идеята се ражда за секунда, но само глупаците бързат да я осъществят веднага. Затова винаги се провалят. — из романа "В омаята на преображението"

…Интересува ме само собствената ми съдба, и едничката държава, на която бих искал да служа, е моята работа. Но по какъв път следващото поколение ще извоюва щастието си – все ми е едно, единствената ми грижа е как да наредя разсипания си живот и да изпълня призванието си. Когато подредя собствения си живот и имам свободно време, тогава може би някога, след вечеря ще помисля как да сложа ред в света. Но първо трябва да си намеря мястото; вие може да имате време да се грижите за чуждите проблеми, аз – само за своите. — из романа "В омаята на преображението"

Когато между кучето и котката внезапно възникне дружба, това не е нищо друго освен заговор срещу готвача.

Крайното отчаяние винаги поражда голяма сила.

Млад мъж е този, когото жената може да направи щастлив или нещастен, стар мъж е този, когото вече не може да направи нещастен.

Могъщите сили, разрушаващи града и унищожаващи държавата, си остават безпомощни срещу един човек, ако той има достатъчно воля и душевно безстрашие, да остане свободен; защото тези, които се считат за победители над милиони, не са могли да подчинят един – свободната съвест.

Навсякъде, не само в нашия личен живот, книгата е алфа и омега на всяко знание, начало на началата на науката.

Най-големият страхливец става звяр, щом почувства зад себе си някаква сила.

Най-злият враг на човешкото знание е съмнението.

Нито един лекар не знае по-добро лекарство за умореното тяло и душа от надеждата.

…Няма нищо по-прекрасно от истина, изглеждаща неправдоподобна! Във великите подвизи на човечеството именно защото се превъзнасят толкова високо над обикновенните дела, е заключено нещо непостижимо; но то е толкова невероятно, че въобще е извършено, че човечеството отново придобива вяра в себе си.

Няма по-страшна вражда от тази, при която сходни се борят със сходни, подбудена от еднакви стремежи, и с еднаква сила.

Отговорността почти винаги възвишава човека.

Плодовете на свободната мисъл не могат да ограничат свободата на ближния.

По-лесно е да действаш справедливо, когато си щастлив, отколкото когато си нещастен.

Прекрасна игра е да откриваш сам себе си…

…Прочетѝ [плана] с крайно недоверие, с изключителна предпазливост все едно някой ти предлага неизгодна сделка и опасен договор. — из романа "В омаята на преображението"

Първи признак на истинската политическа мъдрост винаги си остава умението предварително да се откажеш от недостижимото.

Само сумата на преодолените препятствиа е действително вярното мерило за подвига и за човека, извършващ подвиг.

Само този обогатява човечеството, който му помага да опознае себе си, който задълбочава творческото му съзнание.

Страстта е способна на много неща. Тя може да пробуди у човека небивала свръхчовешка енергия. Тя може със своя неотслабващ натиск да извлече титанични сили дори и от най-уравновесената душа.

Съдбата е най-гениалният поет.

Съмнението е най-лошия враг на човешкото познание.

…Там, отвъд [океана], всичко се върши quick. Това е една от хубавите черти на американците: не протакаш нещо, което не ти е по сърце. Ако бизнесът не върви – зарязва го и захващаш друг, ако не ти харесва някъде – стягаш си багажа и тръгваш. — из романа "В омаята на преображението"

Творческата личност се подчинява на друг, по-висш закон от закона за обикновения дълг. За този, който е призван да осъществи велико дело, да направи откритие или извърши подвиг, придвижващ напред цялото човечество, за него истинската му родина вече не е отечеството, а неговото дело. Той се чувства в крайна сметка отговорен само пред една инстанция – пред тази задача, която му е предначертано да реши, и той по-скоро ще презре държавните и временните интереси, отколкото онова вътрено задължение, което му е възложила особената му съдба, неповторимото му дарование.

Трябва да погледнеш опасността в лице, така както при дуел се гледа пистолетът на противника. Изстрелът мжое да те улучи, може и да не улучи, но ти си под прицела. — из романа "В омаята на преображението"

Успехът на един човек винаги стимулира цяло едно поколение към усърдие и мъжество.

Източници

"В омаята на преображението", изд. "Христо Г. Данов", Пловдив, 1987 г.
"Енциклопедия на афоризмите", доц. д-р Любен Атанасов, София, 1998, изд."Проф. Марин Дринов"
«Афоризмы. Золотой фонд мудрости.», Ермишин О. – М.: Просвещение; 2006