Колин Пауъл

Колин Пауъл
Вижте също
	Статия в Уикипедия
	Материали в Общомедия

Генерал Кòлин Лỳтър Пàуъл (англ. Colin Luther Powell, 1937 – 2021) е американски военен, ветеран от войната във Виетнам, съветник по националната сигурност в администрацията на Роналд Рейгън (1987–1989), председател на Обединения комитет на началник-щабовете (1989–1993), държавен секретар на САЩ (2001–2005).

Лидерските принципи на Колин Пауъл

Ако един лидер не изразява страст и напористост, то и в организацията няма да има страст и напористост, и хората ще започнат да се демотивират и депресират.
If a leader doesn't convey passion and intensity then there will be no passion and intensity within the organization and they'll start to fall down and get depressed.

Ако искате да постигнете съвършенство в големите неща, трябва да развиете същия навик и в малките. Съвършенството не бива да е изключение, а преобладавщо отношение.
If you are going to achieve excellence in big things, you develop the habit in little matters. Excellence is not an exception, it is a prevailing attitude.

Винаги държа барута си сух, както казват в армията.
I always keep my powder dry, as they say in the military.

Войната трябва да е политика на последната инстанция. А когато отидем на война, трябва да имаме цели, които хората ни да могат да разбират и подкрепят.
War should be the politics of last resort. And when we go to war, we should have a purpose that our people understand and support.

Всяка организация трябва да допуска бунтари, които казват на царя, че е гол.
Every organization should tolerate rebels who tell the emperor he has no clothes.

Главното условие, от което зависят животът, здравето и силите, е действието. Само чрез действие една организация развива своите способности, увеличава енергията си и осъществява предначертанието си.
The chief condition on which, life, health and vigor depend on, is action. It is by action that an organism develops its faculties, increases its energy, and attains the fulfillment of its destiny.

Гледай под повърхността. Не се отказвай да го направиш (само) защото може да не ти хареса това, което ще намериш.
Keep looking below surface appearances. Don't shrink from doing so (just) because you might not like what you find.

Големите лидери са почти винаги големи "опростители", които се справят с аргументи, дебати и съмнения, за да предложат решение, което всеки може да разбере.
Great leaders are almost always great simplifiers, who can cut through argument, debate and doubt, to offer a solution everybody can understand.

Да носите отговорност понякога означава да се ядосвате на хората.
Being responsible sometimes means pissing people off.

Да отстъпваш в известна степен означава да се предаваш.
Giving back involves a certain amount of giving up.

Експертите често разполагат с повече данни, отколкото с решения.
Experts often possess more data than judgment.

Използвайте формулата Р е равно от 40 до 70, където Р е вероятността за успех, а числото след него указва процентът получена информация. Щом информацията достигне в границите от 40 до 70, можете да се осланяте на вътрешното си чувство.
Use the formula P is equal to 40 up to 70, in which P stands for the probability of success and the numbers indicate the percentage of information acquired.Once the information is in the 40 to 70 range, go with your gut.

Както всеки футболен или баскетболен треньор, винаги, винаги вярвайте, че ще спечелите.
So like any football or basketball coach, you always always believe you're going to win.

Командването е самотно занимание.
Command is lonely.

Лидерството е изкуството да изпълниш повече от това, което науката за мениджмънт казва, че е възможно.
Leadership is the art of accomplishing more than the science of management says is possible.

Лидерството означава решаване на проблеми. Денят, в който войниците ви спрат да ви споделят проблемите си, е денят, в който вие сте спрели да ги ръководите. Те са загубили доверие, че можете да им помогнете, или са сметнали, че не ви интересува. В случая това е провал в командването.
Leadership is solving problems. The day soldiers stop bringing you their problems is the day you have stopped leading them. They have either lost confidence that you can help or concluded you do not care. Either case is a failure of leadership.

Лошата новина не е като виното. С времето не става по-добра.
Bad news isn't wine. It doesn't improve with age.

Мечтата не става реалност само с магия; тя изисква пот, решителност и упорита работа.
A dream doesn't become reality through magic; it takes sweat, determination and hard work.

Моята собствена практика се заключава в използването на всички инструменти, които са в наличност. Използвайте цифровия свят. Но никога не изгубвайте от погледа си нуждата да излезете навън и да поговорите с други хора, които не споделят вашите виждания. Вслушайте се в тях и вижде дали няма да достигнете до някакъв компромис.
My own experience is use the tools that are out there. Use the digital world. But never lose sight of the need to reach out and talk to other people who don't share your view. Listen to them and see if you can find a way to compromise.

Най-здравословната конкуренция е, когато обикновените хора печелят като полагат усилия по-големи от средните.
The healthiest competition occurs when average people win by putting in above-average effort.

Не е толкова зле, колкото си мислиш. А на сутринта ще изглежда и още по-добре.
It ain't as bad as you think. It will look better in the morning.

Не знаеш какво може да ти се размине, докато не опиташ.
You don't know what you can get away with until you try.

Не се вмествай в стереотипите. Не преследвай последните моди в управлението. Ситуацията е тази, която диктува кой подход приляга най-добре за изпълнението на мисията на екипа.
Fit no stereotypes. Don't chase the latest management fads. The situation dictates which approach best accomplishes the team's mission.

Не очаквайте, че всичко ще бъде страхотно. Разочарованията, провалите и неуспехите са нормална част от жизнениния цикъл на едно поделение или на една компания; а това, което лидерът трябва да направи, е винаги да се изправя и казва: "Имаме проблем – да вървим и да се справим с него."
Don't expect to always be great. Disappointments, failures and setbacks are a normal part of the lifecycle of a unit or a company and what the leader has to do is constantly be up and say "We have a problem, let's go and get it."

Не се страхувайте да оспорите професионалистите, дори на тяхна собствена територия.
Don't be afraid to challenge the pros, even in their own backyard.

Не тормозѝ хората да ти помагат, без преди това сам да си се опитал да разрешиш проблема.
Don't bother people for help without first trying to solve the problem yourself.

Независимо дали имате трудности или не, ролята на лидера е винаги да демонстрира печеливша нагласа.
I think whether you're having setbacks or not, the role of a leader is to always display a winning attitude.

Непресекващият оптимизъм умножава силите.
Perpetual optimism is a force multiplier.

Никога не допускайте вашето его да се отъждестви до такава степен с вашия чин, че когато се лишите от чина, да се лишите и от егото си.
Never let your ego get so close to your position that when your position goes, your ego goes with it.

Никога не пренебрегвайте подробностите. Когато умът на всички е притъпен или разсеян, лидерът трябва да проявява двойна бдителност.
Never neglect details. When everyone's mind is dulled or distracted the leader must be doubly vigilant.

Никой боен план не издържа на съприкосновение с врага.
No battle plan survives contact with the enemy.

Няма тайни за успеха. Той е резултат единствено от подготовка, усилена работа и извадени поуки от провалите.
There are no secrets to success. It is the result of preparation, hard work and learning from failure.

Обградете се с хора, които приемат работата си сериозно, но не за себе си, а за тези, които работят упорито и играят здраво.
Surround yourself with people who take their work seriously, but not themselves, those who work hard and play hard.

Организационните схеми и странни названия не струват пукната пара.
Organization charts and fancy titles count for next to nothing.

Организацията в действителност не постига нищо. Плановете също не изпълняват нищо. Теориите за управление не струват кой знае колко. Начинанията успяват или се провалят заради хората, които участват в тях. Само като привличате най-добрите, ще постигнете велики дела.
Organization doesn't really accomplish anything. Plans don't accomplish anything, either. Theories of management don't much matter. Endeavors succeed or fail because of the people involved. Only by attracting the best people will you accomplish great deeds.

Полевият командир е винаги прав, а задният ешелон – винаги греши, докато не се докаже обратното.
The commander in the field is always right and the rear echelon is wrong, unless proved otherwise.

Развихри се и го приключи!
Get mad, then get over it!

Успехът е резултат от безукорност, упорита работа, поуки от провалите, лоялност и постоянство.
Success is the result of perfection, hard work, learning from failure, loyalty, and persistence.

Из изявления и речи на Колин Пауъл

Роден съм в Харлем, израснах в Южен Бронкс, ходих в държавно училище, завърших държавен колеж, постъпих в армията и след това просто останах в нея.
I was born in Harlem, raised in the South Bronx, went to public school, got out of public college, went into the Army, and then I just stuck with it.

— из негово интервю

Няма такова нещо в американския опит или в американския политически живот и в нашата култура, което да оставя впечатлението, че искаме да използваме твърда сила. Но това, в което сме се уверили в продължение на десетилетия е, че когато не разполагате с твърда сила – и тук си мисля, че вие се позовавате на военна сила, – понякога се изправяте пред ситуации, с които не можете да се справите.

Имам предвид, че не благата сила освободи Европа. Това беше твърдата сила. И какво последва непосредствено след твърдата сила? Дали Съединените щати поискаха властта над поне един народ в Европа? Не. С плана Маршал дойде благат сила. Благата сила дойде с американските войници, които свалиха своите оръжия, веднага след като войната свърши и помогната на всички тези нации да се възстановят. Същото направихме и в Япония.

Така начинът, по който живеем своите ценности и позволяваме на нашите ценнсти да вдъхновяват другите е, мисля, достатъчно ясен. И не мисля, че има нещо от което да се срамувам или да се извинявам за това, което Америка е направила за света.

През последните стотина години ние неколкократно напускахме нашите брегове. Направихме това и през миналата година в Афганистан, където изложихме нашите чудесни мъже и жени на риск, много от които изгубиха своя живот, но в замяна не поискахме нищо освен достатъчно земя, за да ги погребем. В по-добрия случай се завърнахме вкъщи на собствената си земя, както знаете, да си гледаме собствения си живот в мир, да си живеем собствения си живот в мир. Но идва време, когато благата сила и разговорите със злото за съжаление не вършат работа – именно твърдата сила е тази, която ще даде резултат.

There is nothing in American experience or in American political life or in our culture that suggests we want to use hard power. But what we have found over the decades is that unless you do have hard power — and here I think you're referring to military power — then sometimes you are faced with situations that you can't deal with.

I mean, it was not soft power that freed Europe. It was hard power. And what followed immediately after hard power? Did the United States ask for dominion over a single nation in Europe? No. Soft power came in the Marshall Plan. Soft power came with American GIs who put their weapons down once the war was over and helped all those nations rebuild. We did the same thing in Japan.

So our record of living our values and letting our values be an inspiration to others I think is clear. And I don't think I have anything to be ashamed of or apologize for with respect to what America has done for the world.

We have gone forth from our shores repeatedly over the last hundred years and we've done this as recently as the last year in Afghanistan and put wonderful young men and women at risk, many of whom have lost their lives, and we have asked for nothing except enough ground to bury them in, and otherwise we have returned home to seek our own, you know, to seek our own lives in peace, to live our own lives in peace. But there comes a time when soft power or talking with evil will not work where, unfortunately, hard power is the only thing that works.

— в отговор на въпрос на Джордж Кейри (бивш архиепископ на Кентърбъри) по време на Световния икономически форум в Давос, Швейцария, 26 януари 2003 г., който го запитва дали са използвали достатъчно "блага сила" преди да използват "твърда"

Далеч не сме Голямото Зло, бих казал дори, че сме Големият Защитник. Изпращали сме мъжете и жените от въоръжените сили на Съединените щати в други части на света да се борят срещу потисничеството. Победихме фашизма. Победихме и комунизма. Спасихме Европа през Първата и Втората световни войни. Бяхме готови да го направим и се радвам, че го направихме. Отидохме в Корея. Отидохме във Виетнам. И всичко това в интерес на запазването на правата на човека.

И когато всички тези конфликти приключиха, какво направихме ние? Останахме и завладяхме? Дали си казахме: "Окей, победихме Германия и сега Германия ни принадлежи. Победихме Япония и така Япония ни принадлежи." Не. Какво напраихме? Изградихме ги. Дадохме им демократични системи, които те прегърнаха напълно и с цялата си душа. Поискахме ли земя? Не, единствената земя, която сме поискали, е тази, на която да погребем нашите загинали. Ето такава нация сме ние.

Far from being the Great Satan, I would say that we are the Great Protector. We have sent men and women from the armed forces of the United States to other parts of the world throughout the past century to put down oppression. We defeated Fascism. We defeated Communism. We saved Europe in World War I and World War II. We were willing to do it, glad to do it. We went to Korea. We went to Vietnam. All in the interest of preserving the rights of people.

And when all those conflicts were over, what did we do? Did we stay and conquer? Did we say, "Okay, we defeated Germany. Now Germany belongs to us? We defeated Japan, so Japan belongs to us"? No. What did we do? We built them up. We gave them democratic systems which they have embraced totally to their soul. And did we ask for any land? No, the only land we ever asked for was enough land to bury our dead. And that is the kind of nation we are.

— из "MTV Global Discussion", 14 февруари 2002

Днес мога да заявя своята надежда и да я заявя от дъното на душата си, че ние в крайна сметка ще видим времето, когато това количество ядрени оръжия ще бъде сведено до нула и светът ще стане много по-добро място за живот.
Today I can declare my hope and declare it from the bottom of my heart that we will eventually see the time when that number of nuclear weapons is down to zero and the world is a much better place.