Тукидид

Тукидид (гр. Θουκυδίδης, лат. Thucydides, ок.460-400 г.пр.н.е.) е древногръцки военачалник и историк, автор на "История на Пелопонеската война" в 8 книги. Той е първият историк, който не просто описва хронологично събитията, но и влага в тях елементи на обяснение и изводи за техните причини и следствия, което го прави на практика първият известен "политолог" в човешката история.

Тукидид
Вижте също
Статия в Уикипедия
Материали в Общомедия
Творби в Проект Гутенберг

• (Атина) е школа за цяла Елада.

• …Войната е учител по насиле.

• Ако като враг съм ви причинил толкова беди, то като приятел мога да бъда доста полезен. — из "Алкивиад към спартанците"

• Благородно е да отмъщавате само на тези, които са ви равни и които са в равно положение.

• Боя се много повече от нашите собствени грешки, отколкото от вражеските замисли.

• Бъдещето … е изпълнено с неопределеност и … именно тази измамност на бъдещето … е най-големият враг.

• В много малко случаи войната я водят по предварително определен план, а по-често войната сама избира пътищата и средствата в зависимост от обстоятелствата.

• В човешките взаимоотношения правото има смисъл само тогава, когато при изравнени сили и двете страни признават необходимостта, обща и за едната, и за другата страна. В противен случай най-силният изисква възможно най-многото, а слабият е принуден да се подчинява.

• Вещите съществуват за хората, а не хората за вещите.

• Всички хора са склонни да извършват непозволени постъпки както в личния, така и в обществения живот и никакъв закон не е в състояние да ги удържи. Държавите са изпробвали всевъзможни наказателни мерки и непрекъснато са ги усилвали. … С времето почти всички наказания били заменени със смъртно наказание. … Обаче и при тази мярка престъпленията не намалели. И така, трябвало е или да измислят още по-страшни наказания, или да принаят, че престъпниците въобще не се плашат от никакви наказания.

• Всяко изискване – малко или голямо, – предявявано пред себеравни преди решението на съда, има смисъл на заробване.

• Господството на аристокрацията осигурява на масите участия в опасности, а самата аристокрация извлича от това най-голямата печалба и я прибира в свои ръце.

• Градът - това са хората, а не стените.

• Да налагаш тирания е несправедливо, да се отказваш от нея обаче – опасно.

• Да си признаете за бедността не е позор, но позорно е да не се стремите да се избавите от нея с труд.

• Докато са живи, доблестните хора възбуждат завист, когато вече не са (те вече не са и съперници) им въздават почти без всякаква завист.

• За тирана и за могъщия град, господстващ над други градове, всичко, което е изгодно, е и разумно.

• За човека е естествено да се отнася с високомерие към тези, които му угодничат, и с уважение към онзи, който не се прекланя пред него.

• Започвайки война, хората веднага пристъпват към действия, с които би следвало да поизчакат, а едва след неудачите се сещат и да разсъждават.

• Историята е философия в примери.

• Историята се повтаря.

• Като че ли хората се гневят повече, когато на техните права се нанася лек ущърб, отколкото когато биват нацяло лишавани от тях чрез насилие. На първото му казват: да бъдеш измамен; на второто: да отстъпиш пред по-силния.

• Когато спартанският цар Архидам попитал Тукидид (представител на зантен атински род - бел.прев.) кой е по-добър в юмручен бой – той или Перикъл, Тукидид отговорил: "Честно казано не знам. Дори аз да го поваля, той ще започне да уверява, че никога не е падал, ще убеди всички присъстващи и ще победи.

• На насилието следва да се отговори с насилие.

• Надеждата е по природа разточителна.

• Най-важни за военния успех са благоразумието и пълната хазна.

• Най-голямо уважение заслужава тази жена, за която най-малко се говори сред мъжете – и като порицание, и като похвала.

• Най-далеч ще стигне този, който не отстъпва на себеравните, запазва достойнство в отношенията си със силните и умее да се сдържа покрай беззащитните.

• Не трябва да се гордеем със случайните неудачи на противника. Увереност в себе си следва да изпитваме само тогава, когато надминем неговите планове.

• Невежата ограниченост поражда дръзка храброст, а трезвата пресметливост – нерешителност.

Друг превод: Невежеството прави хората смели, а размишлението – нерешителни.

• Ние придобиваме приятели не затова, че получаваме от тях услуги, а затова, че сами им оказваме такива.

• Никога не трябва да си правим сметки с оглед очакваните грешки на противника, а да разчитаме само на собствената си готовност за война.

• Никой … не е еднакво предвидлив, когато замисля план и когато го привежда в действие. В разсъжденията си сме твърди, а в действията – отстъпваме на страха.

• Повечето хора предпочитат да се прочуят като ловки мошеници, отколкото като честни глупаци.

• Повечето хора са твърде лениви, за да се докопат до истината; те са доволни и на първото попаднало им авторитетно мнение.

• Процъфтяването на града като цяло ще донесе по-голяма полза на отделните граждани, отколкото благополучието на малцина при всеобщ упадък.

Друг превод: За гражданите е много по-полезно, когато страната им процъфтява, отколкото когато отделни лица живеят в довоство. Тогава цялото се разрушава.

• Само взаимният страха прави съюза надежден.

• Страхът отнема паметта.

• Стрелите биха стрували много по-скъпо, ако можеха да отличават доблестните хора. — отговор на пленен атинянин на насмешливия въпрос на победителя дали падналите в боя хора са били доблестни

• Считайте за щастие свободата, а за свобода – мъжеството.

• Упреквам не тези, които се стремят към господство, а онези, които твърде бързо са готови да му се подчинят. Човек по природа винаги иска да властва над тези, които му се покоряват.

• Успехът във войната зависи не от оръжието, а от паричните средства, благодарение на които оръжието носи полза.

• Хората … повече се възмущават от причинената несправедливостта, отколкото от най-жестокото насилие: в едното те виждат пренебрежението от страна на себеравните, а в другото – необходимостта от подчинение на по-могъща сила.

Друг превод: Хората негодуват повече за несправедливостта на равните им повече, отколкото насилията на своите властелини.

• Хората вярват в истинността на похвалите, въздавани на други, само до такава степен, в която те считат себе си способни да извършат подобни подвизи. А всичко, което е над техните възможности, веднага предизвиква завист и недоверие.

• Хората с по-голямо въодушевление вземат решение да воюват, отколкото в действителност водят война; и менят настроението си според промяната на военния късмет.

• Човек не се отличава много от човека, но побеждава този, който смело се бори с необходимостта.