Уикицитат

Перикъл

атински държавник

Перикъл (гр. Περικλῆς, лат. Periklēs, ок.495 – 429 пр.н.е.) е древногръцки политик и военачалник, управлявал Атина през втората половина на 5 век пр. н. е.

Перикъл
Вижте също
Статия в Уикипедия
Материали в Общомедия
Творби в Уикиизточник


из "Реч в чест на падналите във войната"

редактиране

Известна е още и като Надгробната реч на Перикъл, произнесена около 431/430 г. пр.н.е. в памет на първите паднали бойци в Пелопоснеската война. Текстът на речта е цитиран във втората книга "История на Пелопонеската война" на Тукидид.


  • ...На хората, проявили доблест на дело, на дело и да им се отдават почести... [1]


  • ...Трудно е да се намери мяра на заслугите в едно слово, когато дори представата за истината едва започва да се утвърждава... [1]


  • Нали похвалите, казани за другите, се възприемат дотолкова, доколкото всеки се мисли за способен да извърши нещо като това, за което е чул; на онова пък, което надхвърля силите му, хората от завист престават да вярват. [1]


  • ...Ние, които сега сме тъкмо в зрялата си възраст, подготвихме града така, че при всякакви обстоятелства – във война и в мир – да бъде напълно независим. [1]


  • Ние имаме държавно устройство, което не повтаря законите на съседите ни, а по-скоро самите ние сме пример за други, отколкото да подражаваме някому. [1]
Друг превод: И тъй нашият държавен строй е такъв, че той не подражава на чуждите порядки, а, напротив, ние самите повече служим за образец на другите, отколкото да подражаваме на когото и да било. [2]
Друг превод: Нашата политическа система не се бори с институциите, които действат на други места. Ние не подражаваме на съседите си, а се опитваме да им дадем пример. [3]


  • Поради това, че се гради не в угода на малцинството, а на мнозинството, държавното ни устройство се нарича народовластие (демокрация)... [1]
Друг превод: Нашият държавен строй се нарича демокрация, защото той държи сметка не за малцинството, а се съобразява с интересите на мнозинството. [2]
Друг превод: Нашето правителство облагодетелства мнозинството и затова то се нарича демокрация. [3]


  • ...Според законите: в частните дела всички са равноправни, а в обществените работи по-високо място се заема по достойнство – доколкото всеки с нещо се е отличил; не толкова според съсловието, колкото според заслугите... [1]
Друг превод: При споровете между частни лица всички имат според закона еднакви права. Що се отнася пък до зачитането в обществения живот, почит се отдава само на оня, който се е отличил в едно или друго отношение, и то не поради някакъв произход, а поради своите способности. [2]
Друг превод: Законите дават еднакви права на всички равни при възникващите частни спорове, но ние не пренебрегваме и стремежа към превъзходство. Когато даден гражданин се отличи, той с предпочитание се призовава да служи на държавата, но не по привилегия, а по заслуги, като бедността не е пречка за никого... [3]


  • ...Също така някой поради бедност не може да бъде възпрепятстван от липсата на звание, стига да може да извърши нещо полезно за града. [1]
Друг превод: ...Онзи човек, който е способен да принесе полза на държавата, не е лишен от възможността да стори това било вследствие на своята бедност или поради своето принизено обществено положение. [2]


  • Ние сме свободни граждани както в обществения живот, така и ... в ежедневните отношения между хората, тъй като не се сърдим на съседа си, ако прави нещо за свое удоволствие, нито му натрапваме своята иначе безобидна, но тягостна наглед досада. [1]
Друг превод: И с обществените работи ние се занимаваме, както това подобава на свободни граждани, пък и във всекидневните си отношения не храним недоверие едни към други. И ако някой си позволи някаква волност, то той се отървава само с парична глоба, без да бъде подлаган на някакви унизителни наказания. [2]
Друг превод: Свободата, на която се радваме, се проявява и в ежедневния живот. Ние не сме подозрителни помежду си и не тормозим съседа си, ако живее както намери за добре... [3]


  • Докато в личните взаимоотношения проявяваме търпимост, в държавните работи не престъпваме законите главно от страхопочитание и поради всякогашно зачитане на властите и на законите – и то най-вече на тези, които са в полза на онеправданите, а и на неписаните закони, чието нарушение носи общопризнат позор. [1]
Друг превод: Въпреки тази толерантност, която е характерна за частните ни отношения, в сферата на обществените работи боязънта ни въздържа да не извършваме никакви беззакония, понеже ние се отнасяме с уважение и към лицата, които са облечени за даден период от време във власт, и към законите, но особено към онези от тях, които са издадени в защита на онеправданите, пък и на ония, които макар и неписани, носят като санкция на нарушителите сигурно опетняване. [2]
Друг превод: Тази свобода не означава беззаконие. Ние сме възпитани да уважаваме съседите и законите и никога не забравяме, че трябва да защитаваме сполетените от нещастие. Ние също сме възпитани да спазваме тези неписани закони, чиято единствена санкция е всеобщото чувство за справедливост... [3]


  • ...Въведохме и разнообразни начини за отдих на духа от усилията, като устройваме състезания и жертвоприношения през цялата година, както и уютна домашна обстановка, всекидневната радост от която прогонва лошото настроение. [1]


  • ...Ползването на чуждоземните блага е не по-малко привично удоволствие за нашия вкус, отколкото на произведените у нас. [1]


  • ...Ние оставяме нашия град общодостъпен и никога не гоним чужденци и не пречим на никого нито да се запознае, нито да види всичко, без страх, че врагът ни би могъл да разгледа нещо, от което да се възползва... [1]
Друг превод: ...Нашият град е отворен за света и ние не гоним чужденеца... [3]


  • ...Уповаваме се не толкова на приготовленията и хитростите, колкото на нашата собствена сърцатост в делото. [1]


  • ...Във възпитанието нашите противници още от ранна възраст с непосилни упражнения се стремят да укрепят мъжеството си, а ние, въпреки че живеем по-свободно, не по-зле се справяме с равностойни опасности. [1]


  • ...Наше преимущество е, че не се измъчваме предварително заради бъдещи затруднения, а когато се срещнем с тях, проявяваме не по-малка храброст от тези, които постоянно се каляват... [1]


  • Ние проявяваме нашата любов към прекрасното с пестеливост и нашата склонност към науки, без да изпадаме в изнеженост. [1]
Друг превод: Ние обичаме красотата, без да изпадаме в капризи, и макар че полагаме усилия да се развиваме умствено, това не отслабва волята ни... [3]


  • Богатството разглеждаме по-скоро като възможност за някаква дейност, отколкото като повод за хвалби... [1]


Друг превод: При нас да си признаеш бедността не е срамно, но ние смятаме за срамно, ако не се потрудиш да се избавиш от нея. [3]


  • Едни и същи хора се занимават както с частни, така и с държавни дела, но и другите, които са се отдали на занаята си, не са невежи в политиката... [1]
Друг превод: ...Макар че малцина могат да правят политика, всеки е в състояние да я прецени. [3]


  • ...Ние смятаме човека, който не взима никакво участие в обществените дела, не за бездеен, а за безполезен... [1]
Друг превод: Ние смятаме онзи, който не се интересува от държавата не за бездеен, а за безполезен... [3]


  • ...Вярваме, че не речите могат да навредят на действията, а по-скоро ако не се разисква това, към което трябва да се пристъпи на дело. [1]
Друг превод: Ние не гледаме на дискусиите като на препятствие по пътя на политическото действие, а като необходимо условие за разумна дейност... [3]


  • Различаваме се от другите също така и по това, че едновременно сме в най-висока степен решителни и най-усърдно обмисляме начинанията си, докато у други дързостта е плод на незнание, а обмислянето поражда нерешителност. [1]
Друг превод: ...Атинянинът израства като се възпитава в щастлива многостранност, в готовност да посреща критичнитте моменти, в увереност в собствените сили. [3]


  • За най-силни духом справедливо биха били признати именно тези, които най-точно познават както ужасите, така и насладите и заради това не отбягват опасностите. [1]


  • ...Ние печелим приятели не като получаваме от тях благодеяния, а като им ги оказваме. [1]


  • Единствено ние помагаме смело някому не толкова по сметка за собствената си полза, колкото поради доверието в свободния избор. [1]


  • ...Градът ни като цяло е школа на Елада... [1]
Друг превод: ...Атина е Школата на Елада... [3]


  • Че не е самохвалство ..., а действителна истина, го доказва самото могъщество на държавата ни, което сме достигнали с този именно начин на живот. [1]


  • ...Справедливо е дори тези, които в друго отношение са били по-недостойни, да бъдат извинени заради храбростта, проявена в борбата за отечеството: заличавайки злото с добро, те са допринесли повече полза за общото благо, отколкото са причинили вреда с частния си живот. [1]


  • Никой от тези бойци не показа малодушието да предпочете насладата от богатството, нито отклони опасността поради надеждата на бедността, че някога може да се отърве от нея и да забогатее. ...На дело считаха за свой дълг пред лицето на опасността да се уповават на самите себе си. [1]


  • ...Вие, трябва да ... смятате за свой дълг да проявявате не по-малко дързък дух пред враговете... [1]


  • ...Като наблюдавате в действителност ежедневно могъществото на града и станете негови почитатели и когато сами разберете, че е велик, спомнете си, че това са постигнали мъже храбри, знаещи дълга си и ръководени в делата си от честта, и че дори при сблъсък с несполука те не смятаха за достойно да лишат и града си от своята доблест, а му поднесоха най-драгоценната жертва. [1]


  • ...Гробница на славните мъже е цялата земя и не само надпис на надгробен камък в родината бележи паметта за тях, но и в далечни страни живее неписана памет у всекиго по-скоро за духа, отколкото за делото им. [1]


Друг превод: Ние вярваме, че щастието е плод на свободата, а свободата е плод на доблестта и не се плашим от опасностите на войната... [3]


  • Не толкова нещастните, които не се надяват на нищо добро, не биха щадили живота си, а с повече основание тези, които са заплашени от промяна към по-лошо и за които разликата би била твърде голяма в случай, че претърпят поражение. [1]


  • За човека със самочувствие унижението, свързано с малодушието, е по-мъчително, отколкото смъртта, която остава безболезнена, ако е съпроводена с душевна твърдост и обща надежда. [1]


  • ...Скърби не човекът, лишен от щастие, до което никога не се е докосвал, а този, комуто е отнето нещо привично. [1]


  • За вас, синове и братя на падналите, които сте тук, съзирам трудно състезание ... и дори при върховна доблест вас не ще ви признаят за равни, а за малко по- слаби от тях. Нали към живите има съперническа завист, а когато някой не е пречка, нему се отдава почит с благосклонността, изпитвана, когато няма какво да се дели. [1]


  • Най-голяма чест имат тези жени, за които се говори най-малко сред мъжете – било за похвала или за укор. [1]


  • ...Където най-висока награда се дава за доблест, там живеят най-доблестните граждани. [1]


Източници
  1. ↑ 1,00 1,01 1,02 1,03 1,04 1,05 1,06 1,07 1,08 1,09 1,10 1,11 1,12 1,13 1,14 1,15 1,16 1,17 1,18 1,19 1,20 1,21 1,22 1,23 1,24 1,25 1,26 1,27 1,28 1,29 1,30 1,31 1,32 1,33 1,34 1,35 1,36 1,37 1,38 1,39 Тукидид, "Избрани страници", изд "Народна култура", София, 1988 г., превод от старогръцки: Светлана Янакиева
  2. ↑ 2,0 2,1 2,2 2,3 2,4 2,5 Тукидид в "Христоматия по история на Стария свят", превод проф. Христо Данов
  3. ↑ 3,00 3,01 3,02 3,03 3,04 3,05 3,06 3,07 3,08 3,09 3,10 3,11 3,12 3,13 Тукидид "История на Пелопонеската война" II, 37-41, цитирано в "Отвореното общество и неговите врагове", Карл Попър, изд. "Златорогъ", София, 1993
Взето от „https://bg.wikiquote.org/w/index.php?title=Перикъл&oldid=82603“.