Наказание — Присъда
(пренасочване от Присъда)
- Ако все още не сте в затвора, то това не е ваша заслуга, а наша недоработка. — Феликс Дзержински, пръв ръководител на тайната полиция в Съветска Русия, т.нар. ЧК
- Безнаказанността е само временна. — Публий Сир
- Безразличието е най-тежкото наказание за клеветника. — Венцеслав Константинов
- Вие ме осъждате с погледи за моята любов. Вместо аз да ви осъждам за вашата нелюбов и полулюбов. — Блага Димитрова, из романа "Отклонение"
- Впрочем какво по-страшно наказание от въображаемото изживяване на нещо, което би могло да бъде и не е било? — Блага Димитрова, из романа "Пътуване към себе си"
- Възмездието преследва всички, но догонва малцина. — Мария фон Ебнер-Ешенбах
- Да наказва е разтухата на наказания от съдбата. — Венцеслав Константинов
- Законът трябва да налага само такива наказания, чиято необходимост е очевидна. — Олимпия дьо Гуж
- На този свят винаги има разплата. Има двама генерални прокурора: единият е този, който стои до вашите врати и наказва за провинения срещу обществото, а другият – самата природа. На нея именно са й известни всичките пороци, измъкващи се от закона. — Дени Дидро
- Наказание: да създаваш ненужни вещи. — Венцеслав Константинов
- Наказанието не е нищо друго, освен средство за самозащита на обществото срещу нарушаването на условията за неговото съществуване. — Карл Маркс
- Наказанието не трябва да предизвиква по-голямо отвращение отколкото престъплението. — Карл Маркс
- Направете така, че наказанието за провинението да идва не отвън, а отвътре у виновния, и вие ще достигнете до идеала за нравственото възпитание. — Николай Пирогов
- Не трябва да се бърза с наказанията и санкциите. И трябва да се опасяваме не от това, че някой ще бъде наказан със закъснение, а от това, че наказан незабавно, той винаги ще се окаже наказан незаслужено. — Плутарх
- Разумният човек налага наказание, не заради това, че е извършена простъпка, а за да не бъде извършвана тя занапред. — Сенека
- То присъдата така се излежава – с лаф, с разкази, със сладки приказки и отворени уши… — Азис Несин, из романа "Единственият път"