Мария фон Ебнер-Ешенбах

австрийска писателка

Баронеса Мария фон Ебнер-Ешенбах (нем Marie Freifrau Ebner von Eschenbach , 1830–1916) е австрийска писателка и драматург, автор на психологически романи и множество популярни афоризми.

А • Б • В • Г • Д • Е • Ж • З • И • Й • К • Л • М • Н • О • П • Р • С • Т • У • Ф • Х • Ц • Ч • Ш • Щ • Ъ • Ю • Я

А редактиране

  • "А аз така се радвах!" – казваш с упрек ти, когато надеждите ти не се сбъднат. Но си се радвала – нима това е малко?
  • Авторите, които ги крадат, трябва не да се оплакват, а да се радват. Че каква стойност има гора, в която не влизат дървосекачи.
  • Ако гледате на живота като на задача, винаги можете да го изтърпите.
  • Ако двама почтени човека спорят за принципи, и двамата са прави.
  • Ако има вяра, която може да премести планина, то това е вярата в собствените сили.
  • Ако любопитството се отнася до сериозни неща, то вече се нарича жажда за знания.
  • Ако модата е станала повсеместна, значи вече е отживяла времето си.
  • Ако старанието е видимо, значи е твърде малко.
  • Ако трябва да избирате между неправдата и грубостта, изберете грубостта; но ако се налага да избирате между неправдата и жестокостта, изберете неправдата.
  • Афоризмът е последното звено от дългата верига мисли.

Б редактиране

  • Беднякът не счита великодушието на богатия за добродетел.
  • Без другите ти си нищо. И най-отявленият мизантроп се нуждае от хора – поне само за това, за да има кого да презира.
  • Безнадеждната любов прави мъжете жалки, а жените – заслужаващи жалост.
  • Благородното "Не искам" няма по-лош враг, от страхливото и лъжливо: "Само да бях поискал!..."
  • Браковете се сключват на небесата, но там не се интересуват дали са успешни.
  • Бъди винаги господар на своята воля и роб на съвестта си.

В редактиране

  • В добрата книга има повече истини, отколкото си е мислил да вложи в нея авторът.
  • В доброто вярват само тези малцина, които го вършат.
  • В замисъла си проличава талантът, в изпълнението – изкуството.
  • В младостта си мислиш, че най-малкото, което можеш да очакваш от другите, е справедливостта. В зряла възраст се убеждаваш, че това е най-голямото.
  • В нещастието често отново добиваш спокойствието, отнето ти от страха пред нещастието.
  • Великите хора сътворяват велики дела, добрите хора – дълготрайни дела.
  • Винаги се старай да бъдеш полезен, но никога не се старай да бъдеш незабележим.
  • Винаги трябва да се прощава: на разкаялия се – заради самия него; на неразкаялия се – заради самия себе си.
  • Властта е дълг, свободатаотговорност.
  • Всички дългове се връщат, макар и не винаги от тези, на които сме ги предоставили.
  • Всички исторически закони имат свой давностен срок.
  • Всички разочарования са нищожно малки в сравнение с разочарованието от самия себе си.
  • Всичко зависи от обкръжаващата среда. Слънцето в ясното небе си въобразява много по-малко за себе си от лоената свещ в избата.
  • Всяко знание започва със съмнение и завършва с вяра.
  • Възмездието преследва всички, но догонва малцина.
  • Въображаемите недъзи са неизлечими.
  • Вярващият, който не знае съмнение, няма да обърне в своята вяра съмняващия се.

Г редактиране

  • Геният открива пътя, талантът върви по него.
  • Глупостта е онзи приказен кит, върху който се крепи светът.
  • Гордият изисква от себе си повече, отколкото от другите; а надменният се поставя по-високо от другите.
  • Грубостта и простотията са израз на духовно безсилие.

Д редактиране

  • Да бъдеш млад е прекрасно; да бъдеш възрастен – удобно.
  • Да встъпиш в брак по разум, в повечето случаи означава да използваш целия си разум, за да извършиш най-безумната постъпка, която може да бъде извършена.
  • Да имаш твърде много талант не бива, но много таланти – това е добре.
  • Да кажеш това, което мислиш, понякога е величайша глупост, а понякога – величайшо изкуство.
  • Дали двама се постъпили правилно като са се оженили един за друг, не може да се съди дори на сребърната им сватба.
  • Днешните хора са родени само за да порицават. От целия Ахил те виждат само петата.
  • Добре възпитаните хора не беседват в обществото за времето и религията.
  • Добродушието е най-обикновено качество, но добротата е най-рядко срещано достойнство.
  • Добротата, ако не е безгранична, не е достойна да се нарича доброта.
  • Доверието е мъжество, верносттасила.
Друг вариант: Доверието е признак за мъжество, верността – свидетелство за сила.
  • Докъдето се простира твоята способност да се налагаш над себе си, дотам се простира и твоята свобода.
  • Дори и най-необикновеният човек е длъжен да изпълнява най-обикновени задължения.
  • Дори и най-простият човек си остава невероятно сложно същество.
  • Дори и най-суровите порицания не нараняват, ако чувстваш, че порицаващият би бил много по-щастлив да хвали.
  • Дори семейните връзки биха се разпаднали, ако нашите мисли биха били изписани на челата ни.
  • Дори след поражението, след поредното падение, отново се вдигни се устреми напред и нагоре! Или ще се разбиеш, или ще ти пораснат криле...
  • Духът на езика най-отчетливо се изразява в непреводимите думи.

Е редактиране

  • Егоизмът на щастливите хора е безгрижен, повърхностен и безотчетен. Егоизмът на нещастните е ожесточен, горчив и убеден в своята правота.

Ж редактиране

  • Жена, която не умее да влияе на мъжа си, е гъска. Жена, която не иска да влияе, – светица.

З редактиране

  • За да бъде пълно великодушието, в него трябва да има и капка лекомислие.
  • За да влезеш в доброто общество, трябва да носиш фрак, мундир или ливрея.
  • За нищо не сме така благодарни, както за благодарността.

И редактиране

  • И най-скромният човек има за себе си по-високо мнение, отколкото най-близкият му приятел.
  • Има жени, които изпитват към своите мъже такава сляпа, възторжена и загадъчна любов, както монахините към своите манастири.
  • Има хора в стил барок: много красиви детайли, но като цяло – безвкусица.
  • Имаш пълното право да мислиш по-различно от твоята епоха, но не и да се обличаш по различен начин.
  • Искаш да разбереш какво говорят за тебе твоите познати? Чуй какво говорят за хората, които са по-добри от тебе.
  • Искрените приятели са твърде малко, а и търсенето им не е голямо.
  • Истински добрият и любезен човек може да има толкова приятели, колкото иска, но не винаги тези, които иска.
  • Истинските пророци понякога могат да имат фанатични привърженици; лъжепророците – винаги.

К редактиране

  • Когато фойерверкът заблести, никой повече не гледа звездното небе.
  • Когато славеите престанат да пеят, започват да цвърчат щурците. (т.е. посредствеността)
  • Който вижда само онова, което иска да вижда, е достигнал до духовна слепота.
  • Който владее мига, владее живота.
  • Който не знае нищо, е принуден да вярва на всичко.
  • Който не може да си откаже ни едно удоволствие, никога няма да разбере какво е щастие.
  • Който разбира само това, което може да се обясни, разбира съвсем малко.
  • Колко трудно е да признаем достойнствата на онези, които не признават нашите собствени достойнства!
  • Колко често на бездарните хора им се позволява да говорят за произведенията на одарените: "Ако можех да го направя, бих го направил дори по-добре".
  • Колко шум и суета идват само от стремежа за спокойствие.
  • Колкото по-безумна е една надежда, толкова е по-дълговечна тя.
  • Котките не считат за красноречив никого, който не умее да мяука.
  • Критичността може да те направи философ, но само вярата може да те превърне в апостол.

Л редактиране

  • Ласкателят спечелва нашето разположение, дори и въобще да не вярваме в неговите ласкателства. Но най-истински сме благодарни на онези, които полагат усилия да ни измамят по удобен за нас начин.
  • Ленивият и трудолюбивият не могат да съжителстват, защото ленивият твърде много презира трудолюбивия.
  • Лош е онзи възпитател на деца, който не помни своето детство.
  • Лошо е, ако съпрузите се заставят един-друг да скучаят, но къде по-лошо е, когато само единият от тях заставя да скучае другия.

М редактиране

  • Малките нещастия в живота ни помагат да се справим с цялата му мизерия.
  • Мисълта за това, че всичко земно не е вечно, е безкрайно жестока и безкрайно утешителна.
  • Мнението на художниците за нас обикновено съвпада с нашето мнение за техните произведения.
  • Много безценни вещи могат да се купят.
  • Много бракове са се докарали до такова състояние, при което двамата не могат дълго да издържат един с друг, нито един без друг.
  • Много по-лесно е да обориш убеждението, отколкото предубеждението.
  • Много често изискваме от другите да бъдат добродетелни – само за да не ни пречат на нас да бъдем порочни.
  • Мнозина от онези, които се считат за донжуановци, не са нищо повече от фавни (похотливци).
  • Мнозина, осъзнали своя недостатък, не считат повече за необходимо да се отказват от него.

Н редактиране

  • На младини се учим, на зрели години разбираме.
  • На много думи им се е наложило дълго да бродят пешком, преди да станат крилати.
  • На света щеше да се извършва много по-малко зло, ако не можеше да се прави зло под етикета на доброто.
  • На хората с големи добродетели не се прощават лесно и малките пороци.
  • Навикът е по-дълготраен от любовта и често надживява дори ненавистта.
  • Наивните мъже са повече от наивните жени.
  • Най-голяма власт над мъжа има жената, която без да му се отдава, е способна да го застави да повярва, че е обичан.
  • Най-голяма снизходителност оказват на човека, в когото са се отчаяли.
  • Най-голяма снизходителност проявява този, който най-малко се нуждае от нея.
  • Най-лошите болести не са фаталните, а неизлечимите.
  • Най-лошият враг на правата са привилегиите.
  • Най-малките грешници правят най-големи покаяния.
  • Най-малкият хълм ни закрива и най-високата планина.
  • Най-опасното нещо е капка истина с голямо съдържание на лъжи.
  • Най-сигурният начин да получиш авторитет пред хората е да им служиш.
  • Най-суровите критици на чужди произведения са жените на посредственостите.
  • "Най-умният винаги отстъпва" – каква велика мисъл! Тя обяснява причината за господството на глупостта в света.
  • Нас ни оценяват или твърде високо, или недостатъчно високо, но никога не отчитат реалната ни стойност.
  • Насмешката свършва там, където започва разбирането.
  • Нашите знания са сума от това, което сме научили, и онова, което сме забравили.
  • Нашите най-велики мигове – както за добро, така и за зло – са, когато правим неща, които най-малко сме очаквали от себе си.
  • "Не може да се помогне на всички" – казва безсърдечният, и не помага на никого.
  • Не можеш да си събереш ума, ако го нямаш.
  • Не ни пречи да чуем порицание и от първия срещнат; но хвалба от подобен човек е добре да изслушаме, само ако го разгледаме отблизо.
  • Не обичат лекарите или заради убежденията си, или поради икономията си.
  • Не противоречат обикновено на тези, които най-много обичат, или на онези, които най-малко уважават.
  • Не се окайвай, че мечтите ти не са се сбъднали; окайване заслужава само този, който никога не е мечтал.
  • Не търсете от жените правдивост, докато възпитавате в тях увереността, че основната цел на живота им е да се харесват.
  • Необходимо е много знание, за да скриеш от другите своето незнание.
  • Неразговорчивите винаги ни импонират.
  • Неудачите на другите считаме за нещо напълно естествено, но защо на нас не ни върви... – ето това не можем да разберем.
  • Ние не сме толкова благодарни на тези, които са ни помогнали, колкото на онези, които са могли да ни навредят, но са се въздържали.
  • Ние недооценяваме това, което имаме, и надценяваме онова, което сме.
  • Ние се научаваме да чакаме спокойно, едва когато няма вече какво да очакваме.
  • Ние сме толкова суетни, че придаваме значение на това, което мислят за нас хора, на които ние не придаваме никакво значение.
  • Ние търсим истината, но искаме да я намерим там, където ни е угодно.
  • Никой не знае достатъчно; много хора знаят прекалено много.
  • Нищо не изпускат толкова често и толкова безвъзвратно, както възможностите, които се срещат всеки ден.
  • Нищо не ни прави толкова страхливи и безсъвестни, както желанието да се харесаме на другите хора.
  • Нови впечатления търсят най-вече онези, които не знаят какво да правят със старите.
  • Някои смятат, че имат добро сърце, макар в действителност да имат само със слаби нерви.

О редактиране

  • Огънят очиства, скритата жарава разяжда.
  • Опасявай се не от тези, които спорят, а от онези, които избягват спора.
  • От лекарите и учителите чакат чудо, но ако чудото се случи, никой въобще не се учудва.
  • Очарованието – това е излъчване на вътрешна хармония.

П редактиране

  • Побеждавай, но се откажи от триумфа.
  • Повреденият часовник два пъти в денонощието показва вярното време, а в продължение на няколко години може да се похвали с дълга поредица от точни показания.
  • По-голямата част от хората искат повече любов, отколкото заслужават.
  • Подражателите най-много ги предизвиква това, което е неподражаемо.
  • Поетът, който познава един човек, може да пресъздаде сто.
  • По-лесно е да се помогне на гладния човек, отколкото на преситения.
  • Помисли веднъж, преди да дадеш нещо, два пъти, преди да вземеш нещо, и хиляди пъти, преди да поискаш нещо.
  • Последствията на добрите ни постъпки ни преследват неумолимо и ни е по-трудно да ги понесем, от последствията на лошите си постъпки.
  • Правим най-много тогава, когато си мислим, че правим твърде малко.
  • Правото на силния е най-голямото безправие.
  • Привързват ни към живота тези, на които служим за опора.

Р редактиране

  • Разбират твърде малко тези хора, които разбират само това, което може да се обясни.
  • Редно е да разсъждаваме не как да бъдем щастливи, а как да се чувстваме щастливи.
  • Родителите с най-малко желание прощават на децата си тези недостатъци, които те сами са им заложили.
  • Ръкописите в чекмеджетата гният… или доузряват.

С редактиране

  • Само най-разумните използват своята проницателност не само за оценка на другите, но и на самите себе си.
  • Сивото не може да се възпламени, но може да се нажежи до фанатизъм.
  • Силата на волята у слабите се нарича твърдоглавие.
  • Скуката, лъхаща от някои книги, ни идва от полза. Критиката, вдигнала своето копие, заспива, не успяла да го метне.
  • Скучната книга има тази хубава страна, че приспива и критиците.
  • Слабият и тщеславен човек вижда у всекиго съдия; гордият и силен човек не познава никакъв друг съдия освен самия себе си.
  • Случва се планината да роди мишка. Но се случва и по-лошо: от мишката да искат да роди планина.
  • Смирението – това е неуязвимост.
  • Страстта е винаги страдание, дори и тази, която дава най-голямо удовлетворение.
  • Страхувай се от човек, който се хвали със своите добродетели.
  • Събудилата се мисъл винаги буди някоя друга.

Т редактиране

  • Талантът само в най-върховните минути успява да сътвори от точките линия, която геният прокарва с един замах на перото.
  • Твърде бързото падение може да се вземе и за полет.
  • Теорията и практиката образуват едно цяло и, както душата и тялото, те често биват несъгласни помежду си.
  • Това, в което човек вярва, и онова, в което се съмнява, са еднакво важни за силата на неговия дух.
  • Това, което ни се иска, винаги ни се струва необходимо.
  • Това, с което ни възхищава видимата красота, – си остава винаги невидимо.
  • Този, когото са го довели до целта, няма право да смята, че е достигнал до нея сам.
  • Този, който вярва в свободата на волята, явно никога не е обичал и никога не е ненавиждал.
  • Този, който може изящно да обясни на хората това, което те и без това знаят, по-бързо от другите си спечелва репутацията на умен човек.
  • Този, който твърде лесно си признава грешките, рядко е способен сами да ги оправи.
  • Трудно е да се задоволяваш с малко, но още по-трудно е да се задоволяваш с много.
  • Трудно е да се повярва, че човек няма какво друго да скрие освен собственото си нищожество.
  • Трудно е да считаш за глупак човека, който ти се възхищава.
  • Трябва поне нещо да знаеш, за да скриеш, че нищо не знаеш.

У редактиране

  • Умната жена има милиони природни врагове: всички глупави мъже.

Х редактиране

  • Хора, които постоянно се стремят към все по-големи богатства, не намирайки никога време да се ползват от тях, приличат на гладуващи, които все готвят гозби, но не сядат на масата.
  • Хората обикновено по-лесно понасят противодействието, отколкото противоречието.
  • Художникът трябва да се стреми произведенията му да заслужават признание, а не да го търси сам.

Ч редактиране

  • Човек е все още млад, докато може да се учи, да придобива нови навици и да понася възражения.
  • Чудото не съществува за този, който не може да се учудва.

Щ редактиране