Плутарх (Plutarchus; ок. 46 — 126 г.) е древногръцки историк, есеист и философ-платонист. Автор е на "Успоредни животописи" (лат.Vitae parallelae, гр. Bíoi parállēloi) и "Moralii". Като допълнение към първото произведение е написана и често цитираната книга "Изказвания на владетели и пълководци" (известна още и като "Изречения на царе и пъловодци" или "Апотегми на царе и пълководци", лат. Plutarco apophthegmata regum & imperatorum), чиято истинност обаче все още не може да се потвърди.

Moralia, 1531


За политиката, войната и управниците редактиране



  • Взаимното послушание и благожелателство, достигнато без предварителна борба, е проявление на бездейност и страхливост, и несправедливо носи името "единомислие".


  • Войната е зло; водят я с големи несправедливости и насилия, но за честните хора и във войната съществуват определени закони. Не бива да се преследва победата, ако изгодите, които носи тя, се придобиват по пътя на низостта и престъпленията. Великият пълководец трябва да води войната, разчитайки на своето мъжество, а не на измяна на дълга от страна на други. Всяка демокрация се отнася към държавните дейци недоверчиво и предубедено, а освен това ако полезните решения са взети без спорове и без борби, възникват подозрения и за предварително наговаряне.


  • Деспотизмът го пораждат самите хора: когато краката са в окови, те не могат да минат без това на шията им да надянат и още една верига.


  • Един възрастен човек се оплакал на спартанския цар Ахид, че старите закони са забравени, а новите са лоши, и че всичко в Спарта се е обърнао с главата надолу. Царят се разсмял и отвърнал: "Ако е така, значи всичко си върви по реда. В детството си и аз слушах от баща си, че и по негово време всчко се обърнало с главата надолу."


  • Има хора, които заради това, че няма с какво сериозно да се занимават, се хвърлят в обществените дела, превръщайки ги в своего рода занимания за прекарване на времето.


  • Както разделянето на ръката на пръсти въобще не я е отслабило, а напротив, направило я е по-ловка и удобна за използване, така и владетелят, приобщавайки към държавните грижи и други, достига чрез съвместните усилия до много по-голям успех.


  • Катон не разрешил да му поставят статуя, въпреки че по него време Рим вече бил препълнен с такива: "Предпочитам, – казал той, – да питат защо няма моя статуя, отколкото защо има такава."


  • Когато някой го попитал (Солон – бел.прев.), коя държава смята за най-благоустроена, той отвърнал: "Тази, в която необидените преследват със съд и наказват обиждащите не по-малко отколкото го правят обидените."


  • Ликург Лакедемонски съветвал съгражданите си да се грижат за своите прически: прическата прави красивите още по-красиви, а грозните още по-страшни за враговете.


  • Малките грешки стават големи, когато се допускат от хората, на които е поверена власт.


  • Монетите, които се ценят най-много са тези, които представляват най-голяма ценност при най-малък обем; също както и силата на речта се състои в умението да се изразява многото с малко думи.


  • Най-благородното и полезно изкуство е да се подчиняваш на този, който е поставен законно над тебе, дори по волята на случая да не му достига могъщество и слава.


  • Пословицата казва, че вълка няма да го удържиш за ушите, но гражданите и държавата само за ушите следва да се води, без да се подражава на тези, които поради невежеството си и некадърността си в изкуството на словото, прибягват до далече по-пошли и по-низки методи, обръщайки се вместо към слуха, към телата и кесиите.


  • Пълновластието прави явни дълбоко скритите пороци.


  • Речта на политическия деец не трябва да бъде нито по младежки разпалена, нито театрална, като речите на парадните оратори, плетящи гирлянди от изящни и претрупани слова… Основа на неговата реч трябва да представлява честната откровеност, предвидливостта, разумното внимание и загрижеността… истина е, че политическото красноречие доста по-често от съдебното допуска сентенции, исторически паралели, измислици и образни изрази, умерената и уместна употреба на които действа много добре на слушателя.


  • Силата на речта се състои в умението да се изрази много с немного думи.


  • Сред пълководците най-войнствените, най-хитроумните и най-решителните са били еднооките, а именно: Филип (Македонски), Антигон и Ханибал.


  • Умението да се управлява и умението да се подчинява са свързани едно с друго … При демократичното устройство човек само за кратко време дава нареждания, а през останалото време се покорява.


За характерите, чертите и уменията редактиране


  • Безразсъден и малодушен е този, който не се решава да придобие нужното поради страх, че може и да го изгуби.


  • Едно кимване от човек, внушаващ към себе си доверие, струва повече от много и пространни писания.


  • Индивидуалният пример е по-действен от отвлечените правила.


  • Който иска да пребивава в благополучие, той трябва да се научи да живее в нужда.


  • Мъдростта … въобще не хвали невинността, кичеща се с непознаване на злото; но гледа на нея като признак на незнание за това, което трябва да знае всеки човек, желаещ да живее достойно.



  • …Не винаги в най-славните постъпки се открива добродетелност или порочност, но често някаква нищожна постъпка, дума или шега по-добре проявява характера на човека, отколкото битки, в които загиват десетки хиляди…


  • По-похвална е тази душевна нагласа, чиито най-лоши качества с годините, овехтяват, а прекрасните – разцъфтяват.


  • Свойствено на всички хора е, когато претърпят крушение, да си спомнят за изискванията на дълга и честта.




  • Там, където останалите условия са равни, победител излиза по-мъжественият.


  • Тези, които най-много искат похвали, са най-бедни на заслуги.


  • Тези, които се стремят към велики постижения, трябва да понесат и велики страдания.


  • У слабите души възможността да причинят болка води до толкова по-голям пристъп на гняв, колкото по-тягостно е осъзнаването за собствената слабост. Затова и жените са по-гневливи от мъжете, болните – от здравите, старите – от младите, бедстващите – от благоденстващите.


  • Умеещите да побеждават далече все още не умеят да се възползват от победата си.



  • Характерът не е нищо друго освен дълговременен навик.


  • Човек може да бъде само такъв, какъвто е.


За знанието, образованието и философията редактиране


  • Абсолютно нищо не са написали най-знаменитите философи Питагор, Сократ, Акресилий, Карнеад. Че на какво основание ги счита за философи тогава; та дори и да са имали свободно време, те са предоставили писанията за софистите? На основание на това, че са живеели в съответствие с онова, което са учели.





  • Казват, че природата затова е дала на всеки от нас две уши и един език, за да говори по-малко и да слуша повече.


  • На философската душа е свойствено да обича мъдростта и да се възхищава на мъдреците.


  • Най-голямата заслуга на философията е укротяването у човека на нравите на първобитната жестокост.


  • Правилните съждения са присъщи на всички хора – нали природата сама по себе си указва пътя към подобаващото; но философите се отличават от болшинството по това, че при тях подобни съждения твърдо се противопоставят на неблагоприятните обстоятелства.



  • Ученикът не е съд, който трябва да бъде запълнен, а факел, който трябва да бъде запален.


  • Учеността е единственото, което е в нас божествено и непреходно; най-големите предимства, с които е надарена човешката природа са разумът и речта.


За приятелите и беседите редактиране


  • Ако е похвално да помагаме на приятелите, то няма нищо неприлично да приемаме помощ и от тях.


  • Ако се научиш да слушаш, ще можеш да извлечеш полза дори от думите на тези, които не умеят да се изразяват добре.




  • Да приемаш съвет от коварен приятел е същото като да пиеш отрова от златна чаша.


  • Има три начина да се отговаря на въпросите: да се каже необходимото, да се отговори с приветливост и да се наговори излишното.


  • Истинският приятел няма да ни подражава за всичко, няма да ни хвали за всяка наша постъпка – той ще приеме у нас само най-доброто.


  • Когато слънцето се скрива за света, всичко помръква; така е и с беседата, лишена от известна дързост (самочувствие – бел.цит.) – почти няма полза от нея.


  • Който иска да съблюдава пристойност в насмешките, трябва да разбира разликата между болезненото пристрастие и здравословното увлечение: насмешките над първото оскърбяват, а над второто се възприемат благосклонно.


  • Менандър считал, че всеки човек, който успеел да намери в своя живот поне сянка от дружба, би трябвало да се счита за щастлив.


  • Много е важно да се внимава, насмешката да дойде на място в общия разговор, в отговор на нечий въпрос или шегичка, а не да връхлита пируващите като нещо чуждо и предварително подготвено.


  • Научѝ се да слушаш и ще извлечеш полза дори от онзи, който не умее да говори.


  • Не е обидна насмешката, ако тя в някаква степен се отнася и до самия говорещ.


  • Не ми е нужен приятел, който във всичко се съгласява с мен и, кимайки с глава, си сменя възгледите с моите, тъй като това много по-добре го прави сянката ми.
(Популярен съкратен вариант: Не ми трябва приятел, който повтаря всеки мой жест: това много по-добре го прави моята сянка.)


  • Нито една изречена дума не е принесла толкова полза, колкото безброй неизказани.


  • Приказливецът иска да ви застави да го обичате, но предизвиква ненавист; иска да окаже услуга, но става досаден; иска да предизвика удивление, но става смешен; той оскърбява своите другари и служи на своите врагове.


  • Трябва да се взема предвид какви са присъстващите: това, което би предизвикало у осмивания само смях в общество на приятели или връстници, би му било неприятно в присъствието на жена, баща или учител.


За жените и брака редактиране


  • В брака е по-голямо благо да обичаш, отколкото да бъдеш обичан.


  • Всяка работа между разумните съпрузи се решава със съвместно съгласие, но така, че главната роля на мъжа да бъде очевидна и последната дума да е винаги негова.


  • Жената е непоносима, когато се мръщи, ако мъжът няма нищо против да си поиграе и полюбезничи с нея, а когато е зает със сериозна работа, се весели и смее: първото означава, че мъжът й е противен, а второто – че тя е равнодушна към него.


  • Жената не бива да си създава свои приятели. Достатъчни са й приятелите на мъжа й.


  • Жената трябва да разговаря само с мъжа си, а с другите хора – чрез мъжа си; и нека не се огорчава от това.


  • Жената я украсява това, което я прави по-красива, но това не са златото, изумрудите или пурпурът, а скромността, благопристойността и свенливостта.


  • Жените, които предпочитат да се разпореждат с глупав мъж, вместо да слушат умен, напомнят хора, които по пътя предпочитат да вървят след слепец, отколкото да следват зрящ и познаващ пътя.


  • Злобата и избухливостта нямат място в съпружеския живот. На омъжената жена й отива строгостта, но нека тази рязкост бъде полезна и сладка, както у виното, а не горчива, както у алоето, или неприятна, както у лекарството.


  • Който се държи с жена си твърде сурово, без да я удостоява с шега или смях, той я принуждава да търси удоволствия настрана.


  • Най-добрият дом е онзи, в който стопанинът има най-малко работа.


  • Не бил прав Херодот, казвайки, че заедно с дрехата жената смъква от себе си и свена; напротив, целомъдрената жена, сваляйки дрехата, облича своя свян и колкото е повече свенливостта между съпрузите, толкова по-голяма лобов означава това.


  • Не на зестра, не на знатност и не на красота следва да разчита жената, а на онова, с което действително може да привърже към себе си мъжа: на любезност, добронравие и отстъпчивост – и тези качества да ги проявява ежедневно не насила и без желание, а с готовност, радост и охота.


  • Оставѝ всичко външно и обърни навътре своето любопитство; ако те вълнува да узнаеш за всички нередности или пороци, то доста често ще ги намериш у вас у дома.


  • Още от началото младоженците следва да се предпазват от разногласия и нападки, виждайки как неотдавна залепените гърнета се разпадат лесно при най-малък тласък; а след време, когато местата на съединяване станат здрави, нито огън, нито желязо няма да им повлияят.


  • Подобно на огъня, който в тръстика, слама или заешка перушина леко се възпламенява, но бързо угасва, ако не намери друга храна за себе си, така и любовта ярко се възпламенява от цъфтящата младост и телесната привлекателност, но скоро угасва, ако не се подхранва от духовните достойнства и добрите нрави на младите съпрузи.


  • Порядъчната жена дори не бива да говори пред хората, а да си изявява гласа за нея трябва да е също толкова стеснително, колкото и да се съблича, тъй като гласът издава и нрава на говорещата, и качествата на нейната душа, и настроението й.


  • Преди да налееш вино или масло в ненадежден съд, разумно е да го изпиташ отначало с вода; така и своята жена, за да си нямаш проблеми с нейната приказливост, не е зле да я провериш на как пази тайни с някой неопасен и току-що измислен слух.


  • Сластолюбивият мъж прави жена си разпътна и похотлива; съпругата на порядъчния и добродетелен човек става скромна и целомъдрена.


  • След като лампата изгасне всички жени са еднакви.


  • Следва винаги да се избягват сблъсъците на мъжа с жената и на жената с мъжа, но най-вече в съпружеското ложе. Кавгите, скандалите и взаимните оскърбления, ако са започнали в леглото, е трудно да им се сложи в друго време и на друго място.


  • Справедливият мъж господства над жена си не като стопанин над собственост, а като душа над тяло: неизменно благожелателно и съобразявайки се с нейните чувства.


  • Суровостта прави целомъдрието на жената отблъскващо, също както занемареността прави отблъскваща нейната простота.


  • Съпружеският съюз, ако е основа на взаимна любов, образува единно сраснало се цяло; ако е сключен заради зестрата или продължението на рода, то той се състои от свързани части; ако е само заради общото легло, се състои от самостоятелни части и такъв брак като правило се счита не за съвместен живот, а за преживяване под един покрив.


  • Трябва да се жените не с очите или с пръстите, както правят някои, пресмятайки колко зестра има невестата, а вместо това следва да си изясните каква ще бъде тя в съвместния живот.


  • Умната жена запазва мълчание, докато разгневеният й мъж вика и ругае, и едва когато млъкне, започва да го разговаря, за да го смекчи и успокои.


  • Целомъдрената съпруга трябва да се показва пред хората единствено с мъжа си, а когато него го няма да си остава невидима, седейки си у дома.


За другите неща от живота редактиране



  • Алчните хора… Те са винаги ненаситни и винаги се нуждаят от нови приходи. Казват ми: "Те отделят настрана тези спестявания за своите деца и наследници." Че как така? За тези, за които приживе не са отделяли нищо?


  • Безразсъдния го издава злоречивия му език.


  • Бог е упование за храбрия, а не оправдание за страхливия.


  • В благàта, изпращани от съдбата, ни е приятно и придобиването, и използването им; а в благàта, произхождащи от добродетелите, са ни приятни действията. Първите предпочитаме да получим от другите, а вторите предпочитаме сами да си вземаме от другите.


  • В началото на обеда на гостите им е тясно, а после – просторно.


  • …Всеки страх овързва с ужас душата и я смущава; той прави човека бездеен и безпомощен. А страхът от суеверия е най-безпомощният и най-парализиращият от всички страхове. Човек, боящ се от боговете, се бои от всичко: от земята, от морето, от въздуха, небето, тъмнината, светлината, шума, тишината, съня. Сънят дава отдих и успокоение за всички, освен за суеверния. Нещастната му душа бива тревожена от страховити видения и невероятни призраци, така че мъчителните му съновидения прогонват и самия сън. Но и събуждайки се, суеверният не счита своите видения за лъжовни, така че страхът не го оставя нито в съня му и нито наяве.


  • Всяко заблуждение е пагубно, но там, където към него е примесена страст, е двойно по-пагубно.


  • Глас и нищо повече. – «лат. Vox et praeterea nihil.»описание на славея


  • Гневно нападайки гневливостта, ние предизвикваме още по-голям гняв.


  • Да не се уморяваме да правим добро.



  • Да се вършат лоши постъпки е ниско, да се върши добро, което не е свързано с опасност, е нещо обикновено. Добър човек е този, който върши големи и благородни дела, дори и при това да рискува всичко.


  • Да се твори зло е низко и подло.



  • Децата хвърлят камъни по жабите заради забавлението, но жабите не умират наужким.


  • Добро е това изкуство, което на съвременниците им изглежда странно, а на потомците – ново.


  • Дори самото имитиране на добродетел незабелязано води до привичка и стремеж към нея.



  • Дърдорковците не чуват никого, защото самите те дърдорят непрекъснато.


  • Желанието ни пречи да се ползваме от това, което имаме.


  • Живея в малко градче и, за да не стане то още по-малко, смятам да продължавам да живея в него.


  • Животно от животното не се отличава толкова много, колкото човек от човека.


  • Животът е последователност от човешки дела, по-голямата част от които имат за предмет добиването и приготвянето на храната.


  • За да почувствате цената на това, което притежавате, представете си, че сте го изгубили.


  • Задаващият сложни въпроси неизбежно получава и сложни отговори.


  • Здравомислещият човек трябва да се предпазва от вражда и озлобление.



  • И малко пороци са достатъчни да засенчат многото добродетели.


  • Или колкото може по-кратко, или колкото може по-приятно.



  • Истината за делото, ако тя е правилно изложена, е несъкрушима.


  • Истинските владетели се безпокоят за поданиците си, а тираните – от поданиците си и поради това заедно с могъществото им нараства и техния страх: колкото повече хора са им подвластни, толкова повече имат основание за безпокойство.


  • Както ловките и изкусни ласкатели към многочислените си и многословни похвали понякога прибавят и незначителни порицания, сякаш приравнявайки своето ласкателство с истина, така и коварството, за да спечели доверието на слушателите за своите клевети, добавя в тях похвали.


  • Когато живописецът рисува прекрасен и изпълнен с прелест образ, то ние изискваме, ако този образ притежава и някакъв дребен недостатък, той да не го пропуска, но и да не го възпроизвежда твърде щателно: защото в последния случай се губи красотата, а в първия – сходството. По същия начин ако е трудно или направо невъзможно да се изобрази човешкият живот безупречно чист, то както и при предаването на сходството, когато се възпроизвежда прекрасното, следва да се спазва истината в цялата й пълнота. А в грешките и недостатъците, проявяващи се в деянията на човека под въздействието на страсти и ли по силата на държавна необходимост, трябва да се вижда по-скоро проява на несъвършенство на добродетелите, отколкото порочност; и повествованието не следва да се спира върху тях прекалено охотно и подробно, но така – сякаш притеснявайки се за човешката природа, щом тя не може да създаде безукорно прекрасни и добродетелни характери.


  • Когато упрекваш другите, сам трябва да си далече от това, за което ги мъмриш.


  • Който иска да пребивава в благополучие, трябва да се научи да живее в нужда.


  • …Който иска да съблюдава изискванията на красотата и изящния вкус в музикалното творчество, той е длъжен … да допълва своите музикални занимания с други научни предмети, превръщайки в свое ръководство философията, понеже тя единствена е в състояние да определи подходящата мяра и полезност за музиката.


  • Който оставя огъня без храна, го загася. Така и този, който лишава от храна гневното избухване още в самото му начало, без да го раздухва, го потиска и отдалечава от себе си.


  • Който разчита да си осигури здраве, пребивавайки в леност, той постъпва също така глупаво, както и човекът, надяващ се с мълчание да усъвършенства своя глас.


  • Ласкателството е подобно тънък щит – преукрасен и боядисан – приятно е да го гледа човек, но ползата от него – никаква.



  • Надежда има и у тези, които нямат вече нищо друго.


  • Наказваният няма повод да възразява срещу санкцията, ако сам съзнава, че е наказан не в порив на гняв, а основани на безпристрастно изобличение.


  • Нас ни прави щастливи именно излишното, а не онова, което е необходимо на всеки.


  • Не бива никога нищо да се унищожава, без да сме уверени, че можем да заменим унищоженото с нещо също токова изгодно.


  • Не трябва да се бърза с наказанията и санкциите. И трябва да се опасяваме не от това, че някой ще бъде наказан със закъснение, а от това, че наказан незабавно, той винаги ще се окаже наказан незаслужено. И това се случва много често. Че кой от нас е толкова жесток, че на петия или десетия ден да подлага роба на побой, заради това, че е прегорил яденето или е съборил стола, или пък е забавил изпълнението на заповедта? А именно такива дреболии в такъв момент, когато са се случили, ни лишават от душевното ни равновесие и ни изпълват с непримиримост. Защото както виждаме предметите през мъглата, така и постъпките през облака от гняв ни се струват преувеличени.


  • Никое тяло не може да бъде толкова здраво, че виното да не може да го повреди.


  • Нито една произнесена дума не е донесла толкова полза, колкото множеството неказани.


  • Някои, опасявайки се от суеверие, затъват в упорито, неизлечимо безбожие, прескачайки през лежащото по средата благочестие.


  • Няма звяр, по-свиреп от човека, съвместяващ в себе си лоши страсти и власт.


  • От най-дивите жребчета излизат най-добрите коне, само да бъдат възпитани и обяздени както трябва.


  • Отровата позволява да се лови риба лесно и бързо, но я разваля и я прави неядлива; така и жените, които с гадателство и градински билки се стараят да удържат при себе си мъжете, ги пленяват с чувствени наслади, но живеят след това с безумци и умопобъркани.




  • Подобно на пшениченото зърно, което затворено в съдина, увеличава размера си, но намалява качеството си, така и речта в устата на приказливите става къде по-пространна, но губи откъм доверие.


  • Понякога доста успешно може да се затвори устата на обиждащия и с остроумно възражение: такова възражение трябва да е кратко и да не предизвиква нито раздразнение, нито ярост, но умее със спокойна усмивка леко да ухапе, отвръщайки на удара; както стрелите отлитат от твърд предмет, обратно към този, който ги е изпратил, така и оскърблението сякаш лети от умния и владеещия себе си оратор назад към оскърбителя.


  • Потребността да се обича създава измислени привързаности.


  • Почестите променят нравите, но рядко в по-добра посока.


  • Правдивото дело, ако е явно изложено и правилно, е направо несъкрушимо.



  • Прекрасното влече към себе си със самото си въздействие и често вселява у нас стремежа към действие.


  • При голяма опасност и при особени обстоятелства тълпата обикновено очаква спасение по-скоро от нещо, което противоречи на здравия разум, отколкото да е в съгласие с него.


  • При елините говорят умните, а действат глупаците.


  • При неразумните и безпаметни хора всичко, случващо се с тях, отплува заедно с течението на времето – нищо не удържайки, нищо не натрупвайки, вечно лишени от блага, но изпълнени с надежди, те все гледат към бъдещето, не забелязвайки настоящето.


  • Приятно ни е, когато ни питат за неща, за които сме склонни да говорим и без да ни молят.


  • С гняв не кори свойта съдба, че за яда ти нехайна е тя. – «лат. Point ne se jaut courroucer aux affaires; il ne leur chaut de toutes nos choleres.»



  • Страхът от суеверията е най-безпомощния от всички страхове и най-парализиращия.


  • Състраданието е мъка заради чуждото нещастие, а завистта – мъка заради чуждото щастие.


  • …Тези, които хвърлят стрелите на своите клевети скришом, от засада, а после се дръпват настрана, заявявайки, че въобще не вярват в това, което сами са се стремили да внушат, и категорично отричат своето коварство, са виновни не само за коварството, но и за низостта.


  • Темистокъл, продавайки един имот, наредил на глашатая да обяви, че той си има и добър съсед.


  • Често пресажданата градина не принася плодове.