Освалд Шпенглер

О́свальд А́рнолд Го́тфрид Шпе́нглер (нем.: Oswald Arnold Gottfried Spengler, 1880–1936) е немски философ и историк, един от основоположниците на философията на културата.

Освалд Шпенглер
Вижте също
Статия в Уикипедия
Творби в Проект Гутенберг

• Дори и да е мислещо същество, човекът все пак е далече от представата, че е създание, чието съществуване се заключава в мисленето.

• Загивайки, културата се превръща в цивилизация.

• Историята е въплъщение на онова, което няма отношение към математиката.

• Перспективата на птичия полет беше заменена от перспективата на жабата.

• Природа е изброимото.

• Собственост, съдба, време – са всъщност взаимозаменяеми думи.

• Човекът, придъжащ се към фактите, и поетът, никога няма да се разберат един друг.

• "Човечеството" няма никаква цел, никаква идея, никакъв план, също както няма цел и при видовете на пепарудите и орхидеите. "Човечество" – това е празна дума.

• Ако в света на истините всичко се решава от доказателството, то в света на фактите, решаващ роля има успехът.

• Архитектурата на големите пирамидни храмове е мълчалива математика.

• Атеистичната наука също си има своя религия.

• Барутът и книгопечатането са явления от една величина.

• Безкрайността и вечността за душата се сливат заедно и който не владее едното, не владее и другото.

• В днешно време ние гледаме на земята не като на цяло, а като на разделени части на света. И само за философите и историците това остава неизвестно.

• В древни времена жената изпълнявала ролята на ясновидка, не защото може да предугажда бъдещето, а защото самата тя е това бъдеще.

• В историческата реалност няма място за идеали. Там присъстват само факти. Няма никакви истини. Само факти.

• Великите личности по-скоро рушат, отколкото създават.

• Вечни истини няма.

• Времето побеждава пространството.

• Всеки иска нещо от другите. И с пълно убеждение произнася думите "ти си длъжен".

• Всеки факт, дори и най-простия, вече включва в себе си история.

• Всяка душа си има религия.

• Всяка култура си има своето детство, младост, възмъжаване и остаряване.

• Всяка култура си има своя собствена цивилизация.

• Всяка открита от разума нова истина е не нещо друго, а критическо съждение за стара, вече съществуваща истина.

• Всяка символика произлиза от страха. Тя ознаменува защитата.

• Всяко същество възприема друго същество и неговата съдба само съотнесени с него самото.

• Възможността означава необходимост.

• Градът – това е духът. Големият град е "свободният дух.

• Демокрацията така и би останала само в умовете и на хартия, ако сред привържениците й не се случваха наистина властни натури, за които народът е само обект, а идеалите – средство.

• Детето започва да говори дълго преди да е произнесло първата си дума.

• Дори и хубавата мисъл има малка стойност, ако се изказва от плосък човек.

• Душата не "знае" нищо, дори и за самата себе си.

• Държавата е форма на народа.

• Един народ става реалност само спрямо други народи.

• Жената е силна такава, каквато е.

• Живот според морални повеления е непрекъсната последователност от жертви.

• Животните се боят от всяка опасност сама по себе си, а древният човек е треперел от страх пред целия свят.

• Животът е осъществяване на вътрешно възможното.

• За другите хора има други истини. За мислителя трябва да имат значение или всичките, или нито една.

• За истинския мислител няма абсолютно верни или неверни гледни точки.

• За първобитния човек думата "време" няма значение.

• Знанието е само една по-късна форма на вярата.

• Зрели умове винаги ще се срещат много рядко.

• Идеята за съдбата изисква жизнен, а не научен опит, изисква дълбочина, а не ум.

• Идеята за съдбата може да бъде обобщена само от творец – с портрет, трагедия, музика.

• Има разлика в това да задаваш въпроси и в това да вярваш в тяхното разрешаване.

• Има толкова вида морал, колкото и култури – ни повече, ни по-малко.

• Интелигентните хора от всички раси си приличат един на друг. При тях расата отстъпва на заден план.

• Истините са абсолютни и вечни, тоест нямат нищо общо с живота.

• Истинските приятели се разбират без излишни думи, искрената вяра може да мине въобще без думи – само да мълчи.

• Истинско е само това, което е вечно.

• Историята безмилостно потъпква идеалите и ако някой човек или народ в определен момент се отказва от силата заради справедливостта, то нему е осигурена теоретична слава в света на мислите и истините, но това ще означава поражението му в схватка с друга сила, която по-добре разбира реалността.

• Историята е съвкупност от всичко онова, което няма отношение към математиката. Историята е вечно създаване, вечно бъдеще и следователно движение; докато природата е станалото, тоест вечното минало.

• Категорично разделяне на расите – плод на тщестлавието на всички етнографии – е невъзможно.

• Колкото по-общо е избирателното право, толкова по-малка власт има електоратът.

• Кръвта ни струва символ на живота.

• Култура и цивилизация – това са: живото тяло на душата и нейната мумия.

• Културата е последната от достижимите за нас действителности.

• Културата се заражда в този момент, когато от първобитно-душевното състояние на пребиваващото във вечно детство човечество се събужда и отделя великата душа.

• Където няма факти, там управлява чувството.

• Любовта предполага създаване на мислен световен ред, в който има стабилност.

• Масата – това е краят, това е радикално нищо.

• Математиката също е изкуство. Тя има свои стилове и периоди.

• Мисленето завинаги внесе двойственост в човешкото бодърстване.

• Можеш да бъдеш герой или светец. По средата е не мъдростта, а рутинноста.

• Можеш да обичаш само това, в чието деликатно съществуване вярваш.

• Можеш да станеш познавач на природата, но познавач на историята можеш само да се родиш.

• Моралът никога не става реалност, иначе целият свят щеше да представлява святост.

• Най-чистият символ на съгласие, което е преодоляло езика, представлява стара селска съпружеска двойка, която седи вечер в дома си и беседва мълчаливо.

• Наричаме религия бодърстването на живия организъм в тези моменти, когато то преодолява, побеждава, отрицава и дори унищожава съществуването.

• Народът е обединение на хора, които се чувстват едно цяло.

• Нациите са народи, строящи градове.

• Нашата история е история на великите зависимости.

• Не бива да се оглеждаме назад и да търсим критерии в миналото. Още по-лошо е да търсим в тях някаква система.

• Не можеш да познаеш реалния живот. Можеш само да го изживееш.

• Ненавистта и страхът се различават така както времето и пространството, кръвта и окото, ритъмът и напрегнатостта, героизмът и святостта.

• Ние не сме свободни да достигнем това или онова, но сме свободни да направим или не направим необходимото.

• Ние нямаме партии без склонност към инквизиция в една или друга форма.

• Никога няма да разберем гигантската архитектура на катедралите и пирамидите, ако не признаем ги за жертви, които младата душа принася на чуждите сили. Най-първата задача се състои в това да направиш нещо сам.

• Никой няма свобода на избора.

• Няма естествознание без предшестваща го религия.

• Няма нищо по-лесно от това в замяна на отсъстващите мисли да се създаде система.

• Общочовешка етика не съществува.

• Огромната заблуда на теоретиците се състои в това, че те предполагат, че мястото им е на върха, а не в обоза на великите събития.

• Основните чувства в религията са не ненавистта и любовта, а страхът и любовта.

• Познанието се редува с мечти и съновидения.

• Полярността между новото и старото знание води дотам, че в света на разума съществува само относително правилното. Перспективата от птичия полет беше заменена от перспективата на жабата.

• Примитивният московски царизъм е единствената форма, която дори и сега в най-добра форма съответства на руския дух.

• Природата може да се трактува научно, но историята изисква поетическо творчество.

• Произведенията на изкуството са нещо безкрайно, което обхваща в себе си целия свят. Произведенията на изкуството също имат душа.

• Първобитният човек е блуждаещо животно, същество...

• Разликата е не в това дали е вечно и преходно дадено учение, а в това дали е жизнено за известно време или не струва още от самото си раждане.

• Растението живее, без да знае за това. Животното живее и знае за това. Човек се удивлява на своя живот и задава въпроси. Той може само да вярва в правилността на своя отговор и в това отношение не съществува дори и малка разлика между Аристотел и последния дивак.

• Религиите на по-високите култури не са по-развити, а просто по-други. Примитивните религии нямат родина, също като облаците и вятъра.

• Ренесансът се е родил от съпротивата.

• Римляните съвсем не са завоювали света. Те са завладели само това, което е лежало като готова за всекиго плячка.

• Само виждайки други форми на живот, може да осъзнаеш своя собствен.

• Само измислената от теоретиците държава представлява система.

• Световната история – това е историята на градския човек.

• Светът не просто съществува, но е изпълнен с тайни.

• Свещеникът е тълкувател, а жената – оракул. Самото време говори чрез нея.

• Свободно мислене, неосновано върху нищо, не съществува.

• Социализмът – въпреки външните илюзии – съвсем не е система за милосърдие, хуманност, мир и грижи, а система на волята за власт. Всичко останало е самоизмама.

• Съзерцанието одухотворява.

• Съществуват няколко светове на числата, защото съществуват няколко култури.

• Техниката е също толкова стара, колкото и свободно преместващия се в пространството живот.

• Това, което за селянинът представлява домът му, това за културният човек представлява градът.

• Този, които лъже с езика на думите, се издава с езика на жестовете, на които той не обръща внимание.

• Този, който може да докаже, вече от нищо не се бои.

• Усеща се наличието на голям ум, но не и на дълбок живот.

• Хората доста по-често се се замисляли над понятието "политика", отколкото е било необходимо. Доста по-малко са умеели да забелязват реалната политика.

• Хората на културата живеят несъзнателно, а хората на фактите – съзнателно.

• Християнството на Толстой беше недоразумение. Той говореше за Христос, а имаше предвид Маркс.

• Човешкото мислене е мислене на очите.

— в смисъл, че човек знае и разбира предимно това, което вижда

• Явленията от другите култури говорят на други езици.