Александър Суворов

Генералисимус Александър Суворов (рус.Александр Васильевич Суворов, 1748 — 1800) е прочут руски военачалник и един от основоположниците на руското военно изкуство, който през цялата си кариера не е претърпял нито едно поражение.

Александър Суворов
Вижте също
Статия в Уикипедия
Материали в Общомедия

Изказвания на Суворов

• Аз нямам бързи или бавни маршове. Напред! И орлите политат!

  У меня нет быстрых или медленных маршей. Вперёд! И орлы полетели!

• Ако обичаш по-топло, бъди готов и за по-студено.

  Если любишь горячее, будь способен и к холодному.

• Бий врага, не го щади, нито себе си дори – побеждава този, който по-малко се жали.

  Бей врага, не щадя ни его, ни себя самого, побеждает тот, кто меньше себя жалеет.

• Веднъж късмет, два пъти късмет – пази Боже! Трябва все пак и някакво умение.

  Раз счастье, два раза счастье – помилуй Бог! Надо же когда-нибудь и немножко умения.

• Вежлив може да е и палачът.

  Вежлив бывает и палач.

• Великите приключения се случват поради дребни прични.

  Великие приключения происходят от малых причин.

• Воюва се не с бройка, а с умение.

  Воевать не числом, а умением.

• Вървейки напред, знай и как да се върнеш.

  Идя вперед, знай, как воротиться.

• Гладът е най-доброто лекарство.

  Голод – лучшее лекарство.

• Гордея се, че съм руснак.

  Горжусь, что я русский.

• Града със стоене няма да го превземат.

  Стоянием города не берут.

• Гребящият от жараватa с чужди ръце после своите ще прогори.

  Загребающий жар чужими руками после свои пережжет.

• Дисциплината е майка на победата.

  Дисциплина – мать победы.

• Една минута решава изходът на битката; един час – успехът на кампанията; един ден – съдбата на империята.

  Одна минута решает исход баталии; один час — успех кампании; один день — судьбу империи.

• Който е добър за първата роля, е негоден за втората.

  Кто хорош для первой роли, не годен для второй.

• Който е изплашен, е наполовина победен.

  Кто напуган — наполовину побит.

• Който е храбър, е жив. Който е смел, той е цял.

  Кто храбр — тот жив. Кто смел — тот цел.

• Куршумът е глупак, а щикът – юнак

  Пуля – дура, штык – молодец.

• Мъжествените подвизи са по-достоверни и от думите.

  Мужественные подвиги достовернее слов.

• Най-близката до действието цел е по-добра от отдалечената.

  Ближайшая к действию цель лучше дальней.

• Не мъкнете със себе си големи обози – главното е бързина и натиск; вашият хляб е в обоза и раниците на врага.

  Не таскайте за собой больших обозов, главное быстрота и натиск, ваш хлеб в обозе и ранцах врагов.

• Не трябва да мислим, че сляпата храброст ще ни донесе победа над неприятеля. А единствено съчетаното с нея военно изкуство.

  Не надлежит мыслить, что слепая храбрость даёт над неприятелем победу. Но единственное, смешанное с оною — военное искусство.

• Ненавистта замъглява разсъдъка.

  Ненависть затмевает рассудок.

• Ние сме руснаци и затова ще победим.

  Мы русские и поэтому мы победим.

• Ние сме руснаци! Какъв възторг!

  Мы — русские! Какой восторг!

• От най-ранни години се приучавай да прощаваш постъпките не ближния си, но никога не прощавай собствените си.

  С юных лет приучайся прощать проступки ближнего и никогда не прощай своих собственных.

• Парите са скъпи, животът човешки е още по-скъп, но времето [на война] е най-скъпо.

  Деньги дороги, жизнь человеческая ещё дороже, а время дороже всего.

• Повече пот в учението – по-малко кръв в боя.

• По-добре е да вървиш срещу опасностите, отколкото да ги очакваш на място.

  Опасности лучше идти навстречу, чем ожидать на месте.

• Политиката е развалено яйце.

  Политика — тухлое яйцо.

• Пристъпваме към дело важно и решително. Като християни, като руснаци ще се помолим на Господа Бога за помощи ще се помирим един с друг. Така ще е както трябва – така е по руски, така е необходимо.

  Мы приступаем к делу важному и решительному. Как христиане, как русские люди помолимся Господу Богу о помощи и примиримся друг с другом. Это будет хорошо, это по-русски, это необходимо.

• Сам загивай, но приятеля спаси.

  Сам погибай – товарища выручай.

• Слушай, слушай: субординация, упражнения, послушание, обучение, дисциплина, воински ред, чистота, здраве, опрятност, бодрост, смелост, храброст, победа, слава, слава, слава! — из една от заповедите на Суворов

  Слушай, слушай: субординація, экзерциція, послушаніе, обученіе, дисциплина, ордеръ воинскій, чистота, здоровье, опрятность, бодрость, смѣлость, храбрость, побѣда, слава, слава, слава!

• Скоростта е нужна, а прибързаността – вредна.

  Скорость нужна, а поспешность вредна.

• Стреляй рядко, но точно; с щика коли яко.

  Стреляй редко, да метко, штыком коли крепко.

• Там, където премине елен, ще преминие и руски войник. Там, където не премине елен, все едно – руският войник пак ще премине.

  Там, где пройдет олень, там пройдет и русский солдат. Там, где не пройдет олень, все равно пройдет русский солдат.

• Тежко в учението – леко на поход! Леко в учението – тежко на поход!

  Тяжело в учении – легко в походе! Легко в учении – тяжело в походе!

• Теорията без практика е направо загинала.

  Теория без практики мертва.

• Учението е светлина, а невежеството – тъмнина.

  Ученье свет, а неученье — тьма.

• Цялата земя не струва дори една капка безполезно пролята кръв.

  Вся земля не стоит даже одной капли бесполезно пролитой крови.

• Ти си човек военен, изучавай подвизите на великите пълководци, чети история, чети Евангелието и познавай богословието, нравствеността и физиката; учи езици; приучвай тялото си към движение и заради това се учи да танцуваш, да се фехтуваш и да яздиш (…) Същността на военните добродетели е такава: храброст за войника, неустрашимост за офицера, мъжество за пълководеца, те всички трябва да се ръководят от ред, дицсиплина, да са неуморни и прозорливи. Бъди чистосърдечен с приятелите си, умерен в нуждите си и безкористен; храни пламенен устрем за служба на Царя; обичай истинската слава, отличавай благородното честолюбие от надменността и гордостта, научи се отрано да прощаващ грешките на другите, но никога не си прощавай своите; сам обучавай войниците си и да си им за всичко пример; старай се непрекъснато да имаш поглед върху нещата — само така ще станеш велик пълководец; умей да се възползваш от положението; бъди търпелив във воинския труд, бодър в нещастието; бъди готов за истински, съмнителни или дори лъжливи препятствия; никога не бъди избухлив; помни имената на великите хора — следвай с благоразумна внимателност техните походи и дела; не презирай неприятеля, какъвто и да е той и познавайки неговото оръжие, способите му за управление и как се сражава, познавай неговите сили и недостатъци; приучи се към неуморна деятелност. Управлявай съдбата — една минута може да ти даде победата; управлявай я с бързината на Цезар, който изкусно умеел изненадващо да напада неприятеля, даже през деня да го заобикаля и да го удря по това време и място, където и когато пожелаел, не се спирай за да му пресечеш транспорта с провизии и фураж, но се научи на изкуството твоите войски никога да не търпят недостиг на продоволствие. — из писмо на Суворов до сина му

Стратегията на Суворов

Деветте правила за водене на война срещу Наполеон Бонапарт, които Суворов диктува на генерал-майор Прево де Люмина през 1798 г.:

• Нищо друго, освен настъпление

  Ничего, кромѣ наступательнаго.

• Бързина при походите, натиск в настъплението, хладно оръжие.

  Быстрота въ походахъ, натискъ въ нападеніяхъ, холодное ружье.

• Няма нужда от методика, да се действа според ситуацията.

  Не нужна методика; глазомѣръ.

• Всички пълномощия за главнокомандващия.

  Полная мочь Главнокомандующему.

• Неприятеля да се напада и бие на полето.

  Нападать и бить непріятеля въ полѣ.

• Да не се губи време за обсади, освен за Майнц, като снабдителен пункт. Понякога с обсервационни корпуси да се предприема блокада. Крепостите да се превземат с пристъп или щурм — така загубите са по-малки.

  Не терять время въ осадахъ, развѣ Маинцъ, какъ пунктъ для депо. Иногда обсерваціоннымъ корпусомъ предпринять блокаду. Брать крѣпости приступомъ или штурмомъ; менѣе теряешь.

• Никога не си разделяй силите, за да охраняваш разни обекти. Ако неприятелят ги нападне, още по-добре: той ще се е приближил, за да бъде разбит.

  Никогда не раздѣлять силъ, дабы стеречь разные пункты. Если непріятель ихъ перейдетъ, тѣмъ лучше: онъ приближится, чтобы его разбить.

• Затова е необходим само един обсервационен корпус за Страсбург и още един бърз за Люксембург. Да се напредва с бой по-нататък право към Париж, като главен пункт, без да се спира в Ландау. Там само да се наблюдава, но не за евентуално отстъпление, за което изобщо не трябва да се мисли, а за да се осигури транспорта. И никога да не се предприемат напразни маневри, контрамаршове и така наречените военни хитрости, които стават само за бедните (теоретици) академици.

  Такимъ образомъ нуженъ только обсерваціонный корпусъ на Страсбургъ; еще одинъ летучій къ Луксенбургу. Идти далѣе, сражаясь, не останавливаясь, прямо до Парижа, какъ главный пунктъ, не останавливаясь въ Ландау; развѣ, чтобы наблюдать оный, а не для ретирадъ, о которыхъ никогда не должно мыслить, но для транспортовъ, и никогда не заниматься пустыми маневрами, контрмаршами, или такъ называемыми военными хитростями, которыя годны только для бѣдныхъ Академиковъ.

• Италия и Нидерландия лесно ще ни последват към Париж. Сардинският крал и той ще се присъедини. В Италия има достатъчно много буйни глави, а останалите ще се присъединят заради общото благо.

  Италія, Нидерланды послѣдуютъ легко въ Парижъ. Король Сардинскій соединится. Въ Италіи есть еще довольно пылкихъ головъ, а остальныя вступятся за общее благо.

Изказвания за Суворов

• Чудо-богатир, баща на войниците, непобедим победител, той бил велик винаги, във всичко и навсякъде: съветвайки царете, при руините на Измаил, в пожара на Прага, в снеговете на Алпийските планини, във войнишките лагери, на клироса и кабманарията на селската църква — навсякъде самобитен, своеобразен, странен, винаги руски, народен и велик човек; той бил чудо, слава, гордост и любов за целия народ — от царя до войника и последния славянин.

  — А. Ф. Погосский

• Походът му в Требия е съвършенство във военното изкуство! — френският генерал Моро, победен от Суворов

• Няма в Европа човек, който да ви обича като мен не само за ВЕЛИКИТЕ ви подвизи, но и за презрението ви към богатството

  — Хорацио Нелсън

• Крайно решение: Александър В. Суворов е най-великият военен командващ на всички времена. — Сравнение между най-великите пълководци на света в ganesha.org — „Рейтингът на Суворов във военната история“ при сравнение с Александър Велики

  Final choice: Alexander V. Suvorov, greatest military commander of all time.

Анекдоти за Суворов

• Суворов се хранел в 9 часа и канел при себе си офицери и генерали. Адютантът му четял: "Отче наш". Всеки от гостите трябвало да каже: амин! На този, който забравял да каже амин, не му давали водка.

• На погребението на Суворов, когато катафалката стигнала до портите на Александро-Невската лавра, се усъмнили, дали високият балдахин ще мине през вратата. Един унтер-офицер, който бил на всичките походи със Суворов възкликнал: "Не махайте балдахина – пълководецът ще мине, както е минавал навсякъде!". Послушали го и наистина всичко минало благополучно.

Източници

• П. Усов „История Суворова“ — 1900 г.
• Бантыш-Каменский Дмитрий Николаевич, Биографии российских генералиссимусов и генерал-фельдмаршалов