Отвори главното меню

Уикицитат β

Роман Кисьов

Роман Кисьов (р.1962) е български художник, поет и преводач на поезия от славяноезични автори.

Wikipedia-logo-bg.png
Уикипедия разполага със статия за Роман Кисьов

Съдържание

От негоРедактиране


Из стихосбирката "Гласове"Редактиране

Роман Кисьов, "Гласове", Изд. "Авангард принт", Русе, 2009 г

  • "Минало"


Миналото е дете
което е излязло вън да си играе
Ние сме вътре
и от време на време дочуваме гласа му
който достига до нас
примесен с непознати звуци
Понякога дочуваме гласа му
който ни зове: Ела... ела... и виж...
Виж ангел виж летяща риба
птица със човешки лик
светещо дърво цветя с очи
ела да ти покажа новата си топка –
луната е в краката ми...


Миналото е отвън а ние вътре
Миналото ни зове
за да ни покаже какво е Там –
там където сме били преди да бъдем
но сме забравили отдавна...


Миналото е отвън
и безгрижно си играе
със своето другарче неразделно –
Бъдещето



  • "Съвест-вест"


Сега е царството на мрака
Образи от ада насилват сетивата
Огнен студ в душата
Съвестта е омерзена
Със вестта на Демона
си играят привидения
Един и същи Глас
а различна тъмнина
Във зеницата на Ангела
спи Съдбата
Зад вратата на Съня
Поезията ражда старци
Във сърцето на света
децата пророкуват
Различни гласове
а една и съща Светлина
На седмото небе –
глъч и суетня
Няколко светкавици се готвят
да бъдат шаферки
на Сватбата на Словото



  • Из "Знамение"


Зимен ден в началото на пролетта
Сняг вали над разцъфнали дървета
и не могат да се различат
снежинките от цветовете
Струва ти се че пролетният цвят
се е превърнал в сняг
а снегът е всъщност вече цвят
И вали цвят от небето



  • Из "Въпроси"


Защо децата задават повече въпроси
от възрастните? И възрастните знаят ли
отговорите на въпросите които повече
не си задават?



  • "Ангелът каза"


Ангелът каза:
Не всички ангели са ангели
Не всички хора са хора
Някои хора са ангели...


Интересно защо тогава
когато някой казва:
Той не е човек! –
няма предвид ангел...
И когато някой казва:
Той не е ангел! –
има предвид човек...



  • "Някой"


Някой влиза някой излиза
Някой се изкачва някой слиза
Някой върви някой стои
Някой изпълва някой изпразва
Някой гради някой руши
Някой вдъхва някой издъхва
Някой Е някой не е
Някой е Някой някой е Никой
Някой? Никой? – кой? –



  • Из "Осмото чудо"


Учудващо –
как така все още има хора
които не вярват в чудеса?!...
...



  • "Поетът може"


Казаха:
Поет къща не храни


О, не –
Поетът гълъбите храни
Поетът орлите храни
Поетът ангелите храни
Поетът сърцата храни –
сърцата на хората
които все още са гладни
за Истина и Светлина...


Поетът може
със пет стиха
хиляди да нахрани*
(* Алюзия за едно от чудесата на Иисус Христос, Който нахранил хиляди хора само с пет хляба и две риби, Йоан 6:4-14)



  • "Ще ги познаете "


Ще ги познаете
не само по делата им
ще ги познаете
по незарасналите рани
по думите кървящи
ще ги познаете
по мълниите във очите им
ще ги познаете
по светлите им сенки
ще ги познаете
по звездите над главите им
ще ги познаете
по облаците под нозете им
ще ги познаете
най-вече по мечтите им
ще ги познаете
най-вече по мечтите
ще познаете поетите
А по тях, поетите,
ще познаете пътеките
водещи до Храма...



Из стихосбирката "Криптус"Редактиране

Роман Кисьов, "Криптус", Изд. "Авангард принт", Русе, 2004 г.

  • "Страх"


Това е страх
Хилядолетен страх


Страх от сушата
но страх и от дъжда
Страх от бурята шума
страх от тишината
Страх от промяната
страх и от застоя
Страх от удара
и от милувката
Страх от любовта
и от омразата
Страх от огъня водата
страх и от пръстта
Страх от живота
ала страх и от смъртта
Страх дори и от страха


Това е страх
Страх дребничък
и страх екзистенциален
Атавистичен страх
Страх


А очите на страха?
О очите! – Големи са
нали? И те растат
И по-големи стават
И колкото повече растат
толкова по се смаляват
сърцата
И се смаляват
И се смаляват


Докато станат накрая
толкова малки сърца
колкото синапени зърна
от които покълват
на Вярата острите кълнове


Кълнове
като колове
Колове които избождат
очите на този – ах! –
хилядолетен страх



  • "Вестителят"


Вестителят се появи


Той носеше два облака
под една мишница
и имаше прозирно-бистро
изворно лице
с водни кръгове около очите


Изрече ято птици
Вещаеше потопни дъждове
и нови светове


След това се изпари
На неговото място
израстна в миг дърво
И вместо със листа
то ненадейно се покри
с уста



  • Из "Разговор при лунно затъмнение"


...
И ние разговаряхме разпалено
за Смисъла
за Тайнството Живот
в онази нощ на лунно затъмнение
И сякаш бе знамение –
бе светло като ден


О аз вече знаех че
източникът на внезапната
обилна светлина
бяха думите сияйни
които ни изричаха
и осветяваха пред нас
чудото на нов и непознат
мистичен път



  • "Роденият поет"


Роденият поет пристига в този свят
за да спасява Красотата
от неговия ад



Из стихосбирката "Вратите на рая"Редактиране

Роман Кисьов, "Вратите на рая", Изд. "Христо Г. Данов", 1995, ISBN 954-442-044-4

  • "Аз съм"


Аз съм творецът в сянка.
Аз съм сянката на Твореца,
който също е в сянка...



  • "Никой не ме е питал..."


Никой не ме е питал
искал ли съм да се раждам.
Никой не ме е питал
искал ли съм да живея
точно тук, сега, във този век...
И не ме е питал никой
искал ли съм да съм този,
който всъщност съм.
Живота си не аз избрах –
той мен избра.
А когато му омръзна някой ден,
ще си отиде,
без да ме попита
искам ли да се разделяме.



  • "Самоличност"


Аз съм идеалистът–прагматик.
Аз съм моралистът–развратник.
Аз съм геният–бездарник,
хуманистът–диктатор,
християнинът–безбожник...
Аз съм
недоверчивият наивник,
кроткият бунтар...
Аз съм
безногият атлет,
безръкият боксьор,
слепият стрелец...
Аз съм този, който
денем брои звездите,
а нощем се грее на слънце.
Аз съм този, който
гори под вода,
а се дави във пламъци.
Аз съм този, който
лети пълзешком
и пълзейки лети.
Аз съм този, който
пътува към себе си
в обратна посока.
О, аз съм този, който
загива всеки миг,
а живее цяла вечност.



  • "Дом"


Строи се дом.
Върху невидима основа се строи.
С невидимите тухли се изграждат
невидими стени,
в които се избиват невидими прозорци
и невидими врати.
Таванът също е невидим,
невидим – покривът,
невидими – комините...


Във този дом живееш ти.
Живееш тук затворен,
неспособен – дори ако поискаш –
да излезеш.
Луташ се
сред многобройните невидими стени,
бродиш из невидимите стаи,
чийто брой самият ти не знаеш.
Изгубваш се,
без да се откриеш.
Защото си стопанинът –
единственият обитател...
И въобще не съществуваш.



  • "Творецът"


"... Някой диктува."
Андрей Германов


Моите стихове
всъщност не са мои.
Стиховете на всички поети по света
също не са техни.
Творецът е един.
Това е анонимен автор,
който диктува на своите избраници
стих подир стих...
На някои отрежда
най-слабите свои творби,
на други –
гениалните си произведения.
Едните – за компенсация – дарява
със самочувствие и спокоен живот.
Другите наказва със съмнения,
вечна самота
и нещастна мъдрост.



  • "За гения"


"Примка на шията!
Примка на шията!"
Кристоф Мекел


Приживе казваме за гения:


Той е бездарник и измамник
Безделник и развратник
Аморален тип


Примка на шията!
Примка на шията!


Приживе казваме за гения:


Той развращава обществото
Подтиква към анархия и бунт
Вреди на младежта


Примка на шията!
Примка на шията!


В един прекрасен ден


Той сам си слага
Примката на шията


Посмъртно казваме за гения:


Той бе велик
Неповторим
Ако не бяхме ние
Щеше ли да бъде гений?



  • "Връх"


Изкачвах дълго планината –
борих се със склоновете стръмни,
преодолявах преспи и лавини,
падах и отново ставах –
и ето ме най-сетне на върха.


О, жестока безграничност!
О, сурова красота!


Сега – тъй близо до небето –
докосвам облаците със ръце
и с поглед търся Бога:
– Кажи ми, кой съм аз?


– Аз... Аз... – ехото ми отговаря.



  • "Тайната вечеря"


"Ето, стоя пред вратата и хлопам:
ако някой чуе гласа Ми и отвори вра-
тата, ще вляза при него и ще вечерям
с него, и той с Мене."
(Откровение – 3:20)


Ти чу гласа Му
и отвори.
Той влезе. И с Него
още единадесет...
Вечерята започна.
Но не бързай да се радваш!...
И не бързай да ядеш от хляба,
и от виното да пиеш!
Трябва първо да узнаеш кой си:
Дали си някой Петър – ще се отречеш ли
три пъти, преди да е пропял петел?...
Или си някой Юда – ще извършиш ли
коварното предателство с целувка?
О, ако узнаеш, че си Юда,
ще можеш ли да промениш Съдбата?
Опитай!
Нали все някой ще е Юда –
за да се сбъдне писаното...



  • "Не говорете"


Не закачайте поета,
недейте му говори нищо,
не го докосвайте,
защото той сега отсъства
от света.
Защото той не съществува
в този миг,
когато Словото
като невидим гълъб
слиза
над главата му.


Не закачайте поета!
И недейте му говори!
Защото той сега
напрегнато се вслушва
във онова,
което му говори Бог.



  • Из "Терапия"


Говорите ми вечно за надеждата,
вие, изгубили сами надежда.
Говорите ми постоянно за любов,
самите неспособни да обичате.
За вяра непрестанно ми говорите,
но обезверени сте отдавна вие.
Говорите, говорите, говорите...
И този свят се е превърнал
в една огромна говорилня,
където всеки сам на себе си говори
като във многолюден психодиспансер.



  • "Миг"


Погледнах очите ти.
И там съзрях вълни и морски пясък,
дъга след дъжд и облак бял,
безкраен хоризонт и светлина...
И светлина, струяща от ангел с твоя лик,
който с твоята усмивка се усмихва
и ме поглежда с твоите очи,
в които аз съзрях вълни и морски пясък,
дъга след дъжд и облак бял,
безкраен хоризонт и светлина...



  • "Има дни в живота"


Има дни в живота тъй честити.
Дни, в които небето се разтваря
и оратория божествена в душата
зазвучава.
Има дни в живота тъй честити.
Дни, в които земята ражда стихове
за вечността
и Човекът дава на познанието нови имена.


Има дни в живота тъй честити.



  • "Вторият живот – съня"


Това, което може би е невъзможно,
възможно е единствено в съня.


О, това е друг живот на други хора,
които всъщност сме самите ние,
наше второ "аз", резервна кинолента
на един и същи филм във друг вариант,
прожектиращ се на тъмно.



Из стихосбирката "Сянката на полета"Редактиране

Роман Кисьов, "Сянката на полета", Изд. "Авангард принт", Русе, 2000. ISBN 954-9548-12-0

  • "Моят път"


Моят път е покрит с цветя.


Хората завиждат на пътя ми красив.
Завиждат и недоумяват:
Защо аз плача? Защо е разкривено
лицето ми? Защо очите ми са потъмнели?...


Не знаят те, не знаят,
че под листата на цветята
се крият остри шипове.
Не подозират колко е болезнена
всяка моя стъпка.
Не виждат, че цветята са така красиви,
защото са обагрени
с кръвта на моите нозе.



  • Из "Бог е включил видеото Си"


Бог е включил видеото Си което в момента
излъчва заснетото от камерата на сърцето ми
Понякога Му е весело понякога тъжно
понякога във напрежение замира дъхът Му
а понякога разбира се Му е скучно но Той
все така продължава да гледа онова което
записва камерата на сърцето ми
...



  • "Врати на изгнанието"


Сега разбирам: Изгнаник съм
във своя дом и град и в своята родина
Изгнанието – за плътта а за духа е свободата
на пътешествие безкрайно


Врати раззинати разтворени врати
към неизвестни приказни страни
към пясъци искрящи и бликащи фонтани
към тайнствени фиорди и катедрали от кристали
към вълшебни резервати със животни неродени
чудодейни птици снасящи палати
и планини от злато
Врати към цъфнали котловини изпълнени
с неземни звуци на фаготи флейти арфи и китари
и ангелски сопрани бълбукащи води
възвишени и пламенни слова-възхвали
Врати към необятни алени полета там където
деца подритват някаква загубена планета
Врати раззинати разтворени врати
Врати на моето изгнание което
ми дарява свободата.



  • "Затвори след себе си вратата..."


Затвори след себе си вратата.
Назад не се обръщай. Влез
в покоите на самотата.
И затвори вратата.


Самотен няма никога да бъдеш,
ако твоят взор е устремен напред.
Пред теб ще се разтварят
други порти – по-красиви и огромни.


И ще дойде ден – ще разбереш,
че самотата ти била е само праг
на оня приказен, просторен дом,
който си жадувал цял живот.



  • Из "Арго"


И навлизам аз все по-навътре
в морето на мълчанието.
Мълчанието постепенно се изпълва с тишина.
Тишината се изпълва със видения
на още неизречени, но истинни слова.
Тишината ми говори много тихо
с филигранните си, ювелирни интонации
и с мистичните си дитирамби
на своя топъл, крехък глас,
лек и нежен като полъх на отвъден вятър.
Тишината ми говори много тихо
с тайнствения глас на бъдещ спомен,
...



  • Из "Вълнение"


...
Дните са вълни, които се разбиват
във бреговете на съня.
...
Вълнение...
Вълната сменя вълна.
Аз научих песните на ветровете,
познах и бурите, и дъждовете.
...



  • Из "Дните са кратки"


...
Надеждата... Тя единствена знае,
Надеждата знае, че подир зимата
следва неизбежно пролетта...
И че зърната раждат класове,
класовете – хляб.



  • Из "Над моя дом, пред моя праг"


Над моя дом, пред моя праг,
валеше дъжд, валеше сняг,
цъфтеше цвят, растеше плод...
И аз посрещах и изпращах
годишните сезони.
Изпращах дъжд – посрещах сняг,
изпращах сняг – посрещах цвят,
изпращах цвят – посрещах плод...
И след това
отново дъжд, отново сняг...
И все така.
...



  • Из "Аз призовавам"


Аз призовавам за свидетели на моята душа
слънцето луната облаците птиците
звездите ветровете планините
моретата реките


Аз призовавам за свидетели на моята душа
спомените пътищата болката сълзите
градините годините мечтите
сънищата изпитните


Аз призовавам за свидетели на моята душа
всички мои братя
стихотворенията
и платната


Аз призовавам за свидетел Любовта
...



  • "Аз се завърнах"


Море от яспис
бряг
от диамант
ангелски
сапфирени криле
сребърно дърво
златни плодове


Аз се завърнах
там където
никога не съм бил.



  • "Врата"


Художникът рисуваше без отдих,
изпълваше с видения
десетките платна.


Веднъж той изкусно нарисува
върху стената в ателието си
една врата.


О, дарба прокълната!...


В онази нощ той сбърка нарисуваната
с другата, истинска врата.
Челото му окървави стената.



  • "Пасторал"


Неонов изгрев


Ухаеща градина
от изкуствени цветя


Влюбено се гледат
манекени без лица.



  • "Все повече"


Все повече цветни телевизори
в домовете
все повече цветни реклами видеоклипове
в дните
все повече цветни хай-лайф списания
в почивките
все повече цветни сънища
в нощите
все повече цветни балони
в мечтите
все повече цветни клюки-бонбони
в устите
все повече
все по-


сив живот
в душите



  • "Сянката на лудия"


Тревожна и забързана,
сянката на лудия
пресече пустия площад –
търсеше своя притежател.



  • "Сянката на поета"


Веднъж, приведен над бюрото,
поетът с изумление откри, че
сянката на профила му върху листа
е от думи.



  • "Сянката на полета"


И в мига, когато той
се завтече да догони
сянката на полета –
сянката му отлетя...



  • "Индиго"


Зад гърба си отхвърлям
листи изписани,
дни отлетели...
На работната маса
пред мен
ляга белият лист,
ляга новият ден.
Но всички дни до един
така си приличат,
сякаш помежду им
поставям индиго.



  • "Стъпки"


Бял лист хартия –
това е моето бъдеще.


След мен остават думи –
стъпки в белия сняг на листа,
показващи ясно
откъде съм минал.



  • "Поетическото изкуство"


Белоснежното поле на листа
е минирано със строфи.
Строфите се взривяват на думи.
Думите се взривяват на срички.
Сричките се взривяват на букви.
Буквите – парченца шрапнел –
заседнали в мен,
ме разкъсват от болка.



  • Из "Светът на думите"


Живея аз в света на думите.


Тук всичко е от думи:
Луната и звездите са думи бляскави.
Вятърът е дълга гневна дума.
Въздухът невидим е безмълвна дума.


Реките, морето и небето
са необятни думи с много гласни.
Дърветата, цветята – прекрасни думи,
цъфнали през пролетта.
Думи прелетни са птиците...


Живея аз в света на думите.


Тук времето по думи се измерва.
Минутите са думи кратки.
И думите текат, изтичат,
подобно песъчинки на клепсидра.
Изтича и животът ми...


Но аз оставам.
...



  • Из "Писмо ІІ"


...
Питаш ме, какво работя.
Как да ти кажа – опитвам се
да затварям думите в идеи и значения...
Питаш ме, къде живея.
Как да ти кажа – опитвайки се
да затварям думите, в крайна сметка
се оказва, че думите са ме затворили.
Затворът на думите – това е моят адрес.



  • "Думи–звезди "


Стихотворението е вече готово.
За четене и за изгаряне.
Поднасям клечка от кибрит.
Пламък величествен
е стихотворението.
Думите са малки пламъчета –
частици от Вечния огън,
които се издигат нагоре,
искрящи
и се превръщат в звезди.
Думи-звезди.
Звездите са думи.
Всяко съзвездие – стих
от галактическата антология.



  • "Думи"


Колко много думи думи думи думи
думи думи думи думи думи думи
думи думи думи думи думи
думи думи думи думи
думи думи думи
думи думи
думи


а само един живот!



  • "Думи вместо"


думи
вместо
пирони
животът ми разпънат на листа
очаква
след
три
дена
или
три
века
да
въз-
кръс-
не



Из стихосбирката "Пилигрим на светлината"Редактиране

Роман Кисьов, "Пилигрим на Светлината", Изд. "Авангард принт", Русе, 2003. ISBN 954-9548-48-1

  • "Поетът"


Всяко стихотворение
е една вселена


И поетът – подобно пантократор –
държи в десницата си няколко
вселени: словесни светове
галактики от думи
сфери от метафори


Поетът-пантократор
държи в десницата си цикъл стихове
написани върху евтина хартия
прегъната наполовина
Въпреки избелялото сако
той има царствена осанка:
наметнат с мантията на мъглата
окичен с ордени от отронени листа
недосегаем за кипяща суета
и за злобата на деня
поетът преминава самотен през света


Тук той е скитащ
абдикирал цар във нищета
Но в царството незримо на Поезията
той е поданикът скромен и блажен –
облечен в непреходна слава



  • "Кръстословица"


ВОДОРАВНО:
Върви ми по вода
Подливат ми вода


ОТВЕСНО:
Увисвам


ОТГОВОРИТЕ ОТ МИНАЛИЯ
ДЕН:
Сън Соната Номератор Неприятел
Стих Дух Храм Плам Платно
Молитва Молив Жест Тирада
Твар Товар Тролей Видение
Прозрение Начало


Кръстословица-
та на живота си
решавам



  • Из "Можеш ли да чуеш тишината?"


...
Слухът ти е отворен за света
Но можеш ли да чуеш тишината?
...
И можеш ли да различиш
стъпките на ученика
от тези на учителя?
О можеш ли да доловиш
откъде долита тази славеева песен –
от цъфнало дърво
или от клетка?



  • "Озарение"


Сияние на бъдещите дни
Върху рамото ти каца
сянката на птица



  • " Ars Poetica"


Отново и отново да намираш
пътя към стихотворението
обрасъл с думи



  • "Отблясъци"


Да следваш думи
които светят
И да стъпваш по отблясъци
върху водата на житейското море



  • "Лъч"


Светлина
на Словото
Слово
на Светлината:
Лъч
пронизал
мрака на ума



  • "Брегът..."


Брегът пясъкът тишината
солта на земята
мраморът на морето
морето на сърцето
сърцето на небето
небето на душата
душата на облака
облакът на мисълта
мисълта на гласа
гласът на сърцето
сред тишината на морето
сред пясъка на душата
изсред облака на мисълта
гласът от небето:
Този е Моят възлюбен Син



  • "Заекващата чучулига"


Заекващата чучулига чу-чу-чува чудесата
на покълващите семена засети
в чувствата на лунатика който с лунен
сърп в ръката окосява зрелите звезди
а звездобройците в захлас събират в шепи
падащи звезди звучащи акапелно
в хора многогласен от светулки и щурци
Далечни гласове долитат и пребъдват
във душата спяща и сънуваща съня на
светлината многоцветна на дъгата
която всъщност е завет божествен
между небето и земята



  • "Братя"


Камъкът
от върха на планината
се срещна с камъка
от дъното на океана


Събра ги Вярата която
премества планини



  • "Провидението"


Провидението не завижда –
вижда
невидимите огнени лица
на отминалите
бъдни дни



Из поетическия цикъл "Дневни бълнувания"Редактиране

"Литературен клуб", Електронна публикация на 22. май 2006 г.

Сърцето дава откат
Провинциален ад
Ялов дух


Глас народен – глас овчи
Овчи души блеят блестящо
С яд
Ядец


Геният е патоген
В очите на обществото


Поетът стих плете
През пет стиха преплита
Плети поете клети
Плети преплитай – ай
Питай:
Питат ли ме дей зората?


Разпъване на разговор
Говор без думи
Сговор на разни мълчания
Смълчани мъчения
Лингвистични падения
Изкупления за значения
Знак на възкресение –
Небесно-земен разговорник



Из есето "За поезията или тайната йерархия на думите"Редактиране

Есето е прочетено на 28 октомври 2004 в Клуба на Дейците на Културата в гр. Русе, на втората премиера на книгата "Криптус" от Р. Кисьов

Преди години бях прочел някъде, че "изкуството е отражение на действителността". Това, разбира се, е точно така. Но изниква въпросът: На коя точно действителност, на коя реалност?


Този въпрос звучи напълно основателно за онзи, който знае, че съществуват различни реалности, много измерения — видими и невидими, скрити и явни, нисши и висши, физични и метафизични, иманентни и трансцендентни... И в този смисъл изкуството отразява различни измерения от действителността, то най-вече е отражение на света на твореца, или по-точно — на измерението, в което се намира отделният автор, реалността, в която обитава духът му и която той познава, която му влияе.
...
Моето лично убеждение е, че на върха на поетичната йерархия стои онази поезия, която аз наричам мистична.


Ако Поезията сама по себе си е едно велико тайнство, то мистичната поезия е тайнство в тайнството, или тайна на Тайната, наречена Поезия. Тя е тайна, защото мнозинството не притежава съответните вътрешни сетива, за да я разбере и възприеме. Но това не означава, че тази поезия въздействува на малцина — въпреки своята необяснимост, (но не неясност), тя все пак въздейства и то именно на несъзнателното в човека — не толкова на ума, на рациото, колкото на сърцето.


Тази е поезията, която притежава Думи на Сила — онези скрити Думи, които са в състояние да сътворяват нови светове, да трансформират същности и начала, да въвеждат и отвеждат душите там, където те никога не биха достигнали сами, да отварят и да затварят невидими врати... Тази поезия е свещенодействаща поезия и малцина са поетите-жреци, служещи чрез нея, но в действителност и със сигурност това са най-големите поети на човечеството.
...
Всяко време има своята модна поезия. Истинската поезия никога не е била, не е и няма да бъде модна. Тя е извън всяка мода. И същевременно тя е винаги модерна, тя е авангард, защото изпреварва своето време, понеже, пребивавайки във времето и в днешния ден, тя е извън него, тя обитава измерения, които са вечни.


Поезията не може да промени живота непосредствено и пряко. Но Думите на Живот, които са инструмент на истинната Поезия, могат да променят отделния човек, който е отворен и готов за такава промяна. И още по-точно е да се каже, че истинната Поезия е инструмент на животворящите Думи, защото нейната ценност е именно в това, че тя не е самоцел, а средство. Тогава тези скрити, тайнствени Думи разкриват на човека неговата истинска същност, срещат го със собственото му съкровено Аз и тази среща е Откровение, което преобразява. А преобразеният и възвисен човек с ново съзнание, на свой ред вече е творец на Думи на Живот, които имат силата да преобразяват този свят и да го доведат до хармония с мечтите му.


Външни връзкиРедактиране