Маргарет Атууд

канадска писателка, поетеса и литературна критичка

Ма́ргарет Е́линър А́тууд (англ. Margaret Eleanor Atwood, р. 1939) е канадска писателка, поетеса и литературен критик, автор на романи и есета, получили международно призание, лауреат на множество награди.


Из нейни произведения

редактиране


А • Б • В • Г • Д • Е • Ж • З • И • Й • К • Л • М • Н • О • П • Р • С • Т • У • Ф • Х • Ц • Ч • Ш • Щ • Ъ • Ю • Я


  • А между другото реализмът никога не ме е привличал: аз жадувах за ярки картини с отчетливи контури, лишени от двусмисленост, – това искат всички деца в историите за родители. Пощенски картички.
"Слепият убиец"


  • А може би се опитва да ме направи по-мека. Майра е баптистка и иска аз да намеря Исус или – обратното – Той да ме намери, докато все още не е късно. За семейството на Майра това е нетипично: майка й, Рийни, никога не се увличаше по Бога. Имаше единствено взаимно уважение: попаданеше ли в беда, естествено се обръщаше към Него, както се обръщат хората към адвокат; но – както и при адвокатите – трябваше да се е случила много голяма беда. Иначе нямаше смисъл да Го забърква. А пък в кухнята Той въобще не й трябваше – тя там и без това си имаше достатъчно грижи.
"Слепият убиец"


  • А ти предпочиташ смокинги? Океански лайнери, белоснежно бельо, целувки по ръцете и лицемерни словоизлияния?
"Слепият убиец"


  • А, не, – каза той, – няма да те пусна в леглото, докато не измиеш тази боя от лицето си. Развратът естествено си има свои прелести, но ако развратът ще ме направи на цветна салфетка, предпочитам благоприличието.
"The Edible Woman"


  • Агнеса беше набожна девойка, но добра и отзивчива.
"Наричаха я Грейс"


  • Адът и раят са доста по-близо един до друг, отколкото се счита обикновено.
"Наричаха я Грейс"


  • Аз съм бежанка от миналото и като всички бежанци си спомням обичаите и привичките на живота, който съм захвърлила или съм била принудена да захвърля; те всички ми се струват странни, а аз съм обсебена от тях. Като белогвардеец в Париж, пиещ чай, заблуден в двайсети век, мене все ме тегли назад и се опитвам да намеря старите пътеки…
"Разказът на прислужницата"


  • Ако да речем Дездемона страдаше от излишно тегло, кой би страдал от това, че Отело я е удушил?
"Госпожа Оракул"


  • Ако жената е отстъпила, значи й е предопределено да отстъпи и повече.
"Слепият убиец"


  • Ако жената започне да плаче, трудно ще я спреш.
"Слепият убиец"


  • Ако живееш добре, започваш да си мислиш, че си го заслужил.
"Наричаха я Грейс"


  • Ако мъжът се гордее със своето изкуство да се маскира, то от страна на жената би било глупаво да показва, че го е разгадала: да се пречи на мъжа да се наслаждава на собственото си хитроумие е крайно неразумно.
"Одисеята на Пенелопа"


  • Ако притежавате много вещи, – казваше леля Лидия, – вие сте твърде привързани към материалния свят и забравяте за духовните ценности. Трябва да се възпитава нищета на духа. Блажени са кротките.
"Разказът на прислужницата"


  • Ако се държа добре и мирно, може би ще ме пуснат. Но да се държа мирно и добре не е толкова просто – все едно да висиш на края на моста, от който си паднала. Не се движиш, а само висиш – това отнема толкова сили.
"Наричаха я Грейс"


  • Ако си глупак и правиш глупости, то ще получиш и каквото си заслужил.
"Слепият убиец"


  • Ако сте се оказали в нелепа ситуация, от която не можете да излезете с чест, престорете се, че именно това сте искали.
"Госпожа Оракул"


"Слепият убиец"


  • Би водил доста премèрен живот, закуските му щяха да станат накрая ядливи, а децата щяха да уважават баща си. Акта на продължение на рода те биха извършвали тайно, под свенливото покритие на завивките, – жената покорно, макар и с необходимото отвращение, а той – с пълното право на всичко това, но никога не биха си споменавали за него. Домът му би бил снабден с всички необходими удобства, а той самият – надеждно защитен от житейски грижи и тревоги. Но понякога в живота е по-лошо.
"Наричаха я Грейс"


  • Блондинките, както и белите мишки, се срещат само в клетките. На свобода не живеят дълго. Твърде забележими са.
"Слепият убиец"


  • Божествената красота е наистина тежко бреме!
"Одисеята на Пенелопа"


  • …В града ни уважават старите традиции: няма значение как, но правѝ парѝ. Ето какви са ни традициите.
"Слепият убиец"


  • — В дъното на душата си той те обича.
    — Дори в дъното на душата да има любов, но отгоре е стоварена камара от всичко останало и въобще не е ясно какво ще се появи, ако се копне по-надълбоко.
"Слепият убиец"


  • В живота не всичко може да се избира, но може да се научим да го приемаме като даденост.
"Госпожа Оракул"


  • В последно време си мисля само за тебе. Но да ми харесваш – това е друго нещо. За това трябва време. А аз нямам време за това да ми се харесваш. Не мога да се съсредоточа върху това.
"Слепият убиец"


  • В реалния живот никой не действа според принципи, всички се приспособяват. Да бъдеш личност е ужасно сложно.
"The Edible Woman"


  • В своята огромна пола с кринолин мисис Куинъл приличаше на лавандулово желе с разбита сметана, при което се създаваше впечатление сякаш на главата й е седнал малък сив пудел.
"Наричаха я Грейс"


  • …В този свят не бива да показваш, че не ти е все едно.
"Слепият убиец"


  • …В Щатите е важно какво представляваш, а не къде си роден – там не задават излишни въпроси.
"Наричаха я Грейс"


  • Важно е не да се лъже, а да се избягва необходимостта от лъжи. Така че всички разпити да изглеждат абсурдни още в началото.
"Слепият убиец"


  • Вероятно, когато вече не можеш да изгубиш доброто си име, се получава определена свобода.
"Наричаха я Грейс"


  • Винаги съм купувала според рекламите – и особено според тези, които ми предлагат щастие.
"Госпожа Оракул"


  • Випускниците вървяха един след друг сериозни и сияещи, толкова различни, но всичките красиви, както могат да бъдат красиви само младите хора. Дори и най-уродливите са красиви, дори и дебелите, и пъпчивите. Те не разбират, колко са красиви. И все пак тези млади силно дразнят. Като цяло имат ужасна осанка, а съдейки по песните, само хленчат и се отдават на порока; "усмихвай се и търпи" остана в миналото, заедно с фокстрота. Не разбират те своето щастие.
"Слепият убиец"


  • Вмениха ми като вина това, че в началото бях спокойна и весела, с ясни, широко отворени очи, и решиха, че това е признак за безсърдечие. Но ако плачех и крещях, щяха да кажат, че това доказва моята вина, а когато всички хора решат, че ти си виновна, то всичките ти постъпки ще доказват именно това.
"Наричаха я Грейс"


  • Внезапно целият този отрязък от реалността, която познавахме, изчезна. Така се случва винаги, когато започне война.
"Слепият убиец"


  • Водата не се съпротивлява. Водата тече. Когато потопиш ръката си в нея, чувстваш само ласката. Водата не е плътна стена, тя никого не спира. Но тя винаги ще се пробие път докъдето иска, и в крайна сметка нищо не може да й устои. Водата е търпелива. Докато камък камъка остри. Помнѝ за това, детето ми. Помни, че ти наполовина си вода. Ако не можеш да преодолееш преградата, заобиколи я. Водата го може.
"Одисеята на Пенелопа"


  • Война, епидемия, убийства, всякакви тежки изпитания или насилие – само това признават те. Щом има кръв, значи не се шегуваме.
"Слепият убиец"


  • Вратата на внушителната къща я отвори възрастна жена с лице, приличащо на чамова дъска: преподобният отец не е женен и се нуждае от безупречна икономка. Отвеждат Саймън в библиотеката. Тази библиотека предизвиква у него такова притеснение, че настоятелно му се ще да я подпали.
"Наричаха я Грейс"


  • Времето е тема за всякакви житейски ситуации.
"Наричаха я Грейс"


  • Все още си спомням, как веднъж вървях с голи ръце през виелицата и не забелязвах нищо. Случват се такива неща, когато си обзет от любов, ненавист, ужас или просто гняв.
"Слепият убиец"


  • Все повече и повече се чувствам като писмо: пуснато тука, получено там. Само че без адресат.
    More and more I feel like a letter – deposited here, collected there. But a letter addressed to no one.
"Слепият убиец"


  • …Всички пътешествия завършват със среща на влюбените. Трябва. Длъжни са.
"Слепият убиец"


  • Всяко нещо си има свой контекст или срок?
"Разказът на прислужницата"


  • Всичко, което тя беше изоставила, беше картината. А също и историята за нея. На картината има щастие, а в историята – няма. Щастието е остъклена градина, откъдето няма изход. В рая няма истории, защото няма пътешествия. Именно загубите, съжаленията, мъката и тъгата движат историята напред по криволичещия път.
    All she has left is the picture. Also the story of it. The picture is of happiness, the story not. Happiness is a garden walled with glass: there’s no way in or out. In Paradise there are no stories, because there are no journeys. It’s loss and regret and misery and yearning that drive the story forward, along its twisted road.
"Слепият убиец"


  • Във всеки случай времето не е нещо, което отминава …, а море, в което плуваш.
    In any case, time is not a thing that passes … it’s a sea on which you float.
"Годината на потопа"


  • Вървиш ли бързо, ще стигнеш далече.
"Госпожа Оракул"


  • Господ е добър слушател. Никога не те прекъсва.
    God is a good listener. He doesn’t interrupt.
"The Robber Bride"


  • Да вземем например картините в музеите, където жените са изобразени в доста интимни моменти. Спящата нимфа. Сузана и старците. Жена се къпе, единият й крак е в тенекиен леген – Реноар или Дега? … Диана и нейните девици, които все още не забелязват надзъртащия ловец. И нито една картина: "Мъж, търкащ чорапите си в раковина".
"Слепият убиец"


  • Да имаш любовница е по-зле, отколкото да имаш жена. С това са свързани доста по-обременителни и объркани обстоятелства.
"Наричаха я Грейс"


  • Да мислиш ясно можеш само като си облечена.
    You can think clearly only with your clothes on.
"Разказът на прислужницата"


  • Да плачеш красиво беше едно от изкуствата, които така и не ми се удаде да овладея, както и умението да залепвам изкуствени ресници.
"Госпожа Оракул"


  • Да помислиш все още не значи да направиш. Ако хората ги съдеха за мислите, то всички нас отдавна трябваше да ни обесят.
"Наричаха я Грейс"


  • Да се приключи една война, съвсем не е толкова просто. Войната е огромен пожар, пепелта му се разнася надалече и се спуска на земята бавно.
"Слепият убиец"


  • …Да си спомняш за нещо е все едно да пребиваваш отново там.
"Наричаха я Грейс"


  • Добрата дума е приятна и на котката – дори и да не вярваш и на йота.
"Одисеята на Пенелопа"


  • Добрите преценки идват от опита. А опитът идва от лошите преценки.
    Good judgment comes from experience. Experience comes from bad judgment.
Друг вариант: Здравият смисъл идва благодарение на опита. А опитът идва благодарение на отсъствието на здрав смисъл.
"Слепият убиец"


  • Доколкото знам, омъжването все още никому не е донесло полза. Ако двама искат да са заедно, те така и така ще бъдат заедно, ако не – единият от тях все едно ще избяга, и всичко ще бъде за кратко.
"Наричаха я Грейс"


  • Докосването предшества зрението, предшества и речта. Това е първият език и той не лъже.
"Слепият убиец"


  • Домът е там, където са нашите сърца…
"Слепият убиец"


  • Дори и на такива места и при такива обстоятелства се намират съюзници. На това да се разчита: винаги се намират съюзници – едни или други.
"Разказът на прислужницата"


  • Дори очевидната измислица е все някакво утешение, ако няма с какво друго да се утешим.
"Одисеята на Пенелопа"


  • Един човек с нищо не е по-лош от друг – от тази страна на океана хората постигат всичко с упорит труд, а не благодарение на заслугите на своите прадеди – именно така и трябва да бъде.
"Наричаха я Грейс"


  • Единственият шанс да кажеш истината е да предположиш, че никой няма да прочете написаното. Никой друг и дори ти самата по-късно. Иначе ще започнеш да се оправдаваш.
    The only way you can write the truth is to assume that what you set down will never be read. Not by any other person, and not even by yourself at some later date. Otherwise you begin excusing yourself.
"Слепият убиец"


  • Една от курсовите му работи по приложна риторика беше на тема "Книгите на двадесети век от серията "Помогни си сам": експлоатация на страха и надеждата". Тази курсова работа го снабди с достатъчно материал за сценични изяви в студентските пабове. Той цитираше откъси то купчина книги: "Подобрете представата си за самия себе си", "Подготовка за самоубийство с чужда помощ в дванайсет стъпки", "Как да завоюваме приятели и да оказваме влияние на хората", "Плосък корем за пет седмици", "Можете да получите всичко", "Как да се развличаме без момичета", "Управление на депресиите на чайниците" – и тълпата около него се заливаше от смях.
"Oryx and Crake"


  • Едно е постоянно да рискуваш живота си, съвсем друго е да лаеш по минувачите из-зад високата ограда.
"Наричаха я Грейс"


  • Жените имат странен начин да причиняват болка. Те си причиняват болка на себе си, но обръщат всичко така, че мъжът едва след време разбира, че именно на него са му причинили болка.
"Слепият убиец"


  • Жените твърде често правят една наистина сериозна грешка. Губят маса време да обясняват собствените си чувства, претеглят емоции и реакции, недостатъци и потребности, и любов, и гняв, и обиди. Като че ли от разговорите може да има някаква полза.
"Госпожа Оракул"


  • Живеещите в самота привикват да ядат стоейки: защо да спазват приличие, ако никой няма да те види и осъди? Но направи отстъпка в едно, и всичко останало се разпада.
"Слепият убиец"


"Разказът на прислужницата"


  • …За жените косата е по-важна от таланта или неговото отсъствие.
"Госпожа Оракул"


  • За кого пишат децата, чертаещи в снега своите имена?
"Слепият убиец"


  • За кой път отново се почувствах дете, което родителите му не посвещават в живота на възрастните. Доброжелателни деспотични родители, тайно наговорили се и уверени, че те са винаги и във всичко са прави.
"Слепият убиец"


  • За преживелия войната тя си е Война.
"Слепият убиец"


  • Законите съществуват, за да се нарушават… Те са измислени не за мен и не от мен, а от властите – за тяхна собствена полза.
"Наричаха я Грейс"


  • Закуските, пикниците, океанските пътешествия, маскарадите, вестниците, разходките с лодка. Не се връзват много с трагедиите. Но в живота трагедиите не са безкраен вопъл. Тя е и това, което я предшества. Еднообразни часове, дни, години, и изведнъж – удар с нож, експлозия на снаряд, политане на автомобил от моста.
"Слепият убиец"


  • Защо искаме да се харесваме на другите хора, дори и ние самите да сме равнодушни към тях?
"Годината на потопа"


  • Защо красивите хора си мислят, че целят свят съществува само за да ги развлича?
"Одисеята на Пенелопа"


  • Защо разхвърлените вещи винаги символизират желание? С неговите настръхнали и поривисти форми. Така изглеждат езиците на пламъка в картините – оранжева материя, разпиляна и летяща.
"Слепият убиец"


  • Защо човек толкова години се опитва да преодолее времето, но не се е научил дори да го спира?…
"The Edible Woman"


  • …И аз си помислих, че напред ни чакат само неприятности, както бива винаги, когато единият обича, а другият – не.
"Наричаха я Грейс"


  • Известно е, че любовта на хубавата жена пази мъжа от всякакви нещастия.
"Госпожа Оракул"


  • Известно е, че човешката раса се изражда – и все затова, че ние безгрижно предаваме на децата си своите слаби гени, а с развитието на медицината те все повече се затвърждават – нали вече няма естествен отбор.
"The Edible Woman"


  • Извънземна раса изпраща космически кораб да изследва Земята. Самата раса е от високоорганизирани кристали и на Земята се опитват да установят контакт с тези, които приличат на тях – с очилата, стъклата на прозорците, прес-папиетата от венецианско стъкло, бокалите, пръстените с брилянти. И нищо не се получава. Тогава пращат съобщение у дома: "На планетата са намерени много интересни свидетелства за наличието в миналото на високоорганизирана цивилизация, която към настоящото време е прекратила своето съществуване. Неизвестно е каква катастрофа е довела до изчезването на разумния живот. В момента на планетата са останали само няколко разновидности лепкава зелена субстанция и множество капки полутечна кал с ексцентрични форми. Те се движат безредно, благодарение на хаотичния поток от светла прозрачна течност, обвиваща планетата. Издаваните от тях рязък писък или звучни стонове се обясняват с фрикционна вибрация, но те не бива да се бъркат с реч."
"Слепият убиец"


  • Изглеждаше, че те имат избор. Изглеждаше, че ние тогава имахме избор. Ние сме общество, загиващо от излишъка на избор.
"Разказът на прислужницата"


  • Изкушението, въпреки неговата нереалност, беше огромно…
"Госпожа Оракул"


  • Изпитвайки и едното, и другото, не знам кое е по-лошо: силното чувство или неговото отсъствие.
"Слепият убиец"


  • Има затвори, където те държат в килията с години и не виждаш нито дървета, нито коне, нито едно човешко лице. Казват, че това подобрявало цвета на лицето.
"Наричаха я Грейс"


  • Има някакво могъщество в непристойните шушукания за властимащите. В това има някаква наслада и невъздържаност, и тайнственост, и забрана, и възторг. Като заклинание. Непристойностите ги смаляват, принизяват ги до общия знаменател и тогава можем да се справим с тях.
"Разказът на прислужницата"


  • Има песни, за които не си струва да хабиш дори и дъха си.
"Одисеята на Пенелопа"


  • Имах впечатлението сякаш тя се пазари като за кон и се учудих, че все още не ми е поискала да й покажа и зъбите си. Но явно, щом плащаш заплата, искаш пълно отдаване.
"Наричаха я Грейс"


  • Имаше чист бизнес, имаше и нечист. Но аз нищо не разбирах от бизнес. Моята задача беше да се усмихвам.
"Слепият убиец"


  • Искаш да си изрод – заповядай, ние сме свободна страна. Милиони хора преди тебе са направили подобен избор.
"Oryx and Crake"


  • Искаше им се техните мъже да имат твърда, хищна уста, да бъдат силни, чувствени, страстни, неотразими, но едновременно с това почтително-нежни; те мечтаеха за тайнствения непознат в плащ, който ще ги открадне от балкона, и за незабавно дълбоко взаимно разбиране и пълна откритост…, бедничките искаше им се многократен оргазъм сякаш земята се изплъзва из-под краката им – а също така и някой да им помага да мият чиниите.
"Госпожа Оракул"


  • Искреността и разговорите за чувства водят само до едно. До катастрофа.
"Госпожа Оракул"


  • — Кажете какво е това да бъдеш известен лош писател.
    — Публикувайте нещо и ще узнаете.
"Госпожа Оракул"


  • Как да отхвърлиш това, което не се произнася на глас?
"Слепият убиец"


  • Как ми се искаше да върна тези безсмислени дни, тази скука, безцелност, неясните перспективи. Те общо взето се върнаха, само че сега вече без особени перспективи.
"Слепият убиец"


  • Как съм могла да бъда толкова невежа? … Толкова глупава, невиждаща, лекомислена? Но как да се живее без такава глупост, без лекомислие? Ако знаеш какво те чака напред, какво ще се случи с тебе, до какво ще доведат твоите постъпки – ти си обречена. Ще опустееш като Бог. Ще се вкамениш. Няма да ядеш, да пиеш, да се смееш, да става сутрин. Никого няма да обикнеш – никога. Няма да се осмелиш.
"Слепият убиец"


  • Какво нещо е това – от ден на ден да желаеш и да тъгуваш по нещо, което е съвсем наблизо?
"Слепият убиец"


  • Какво облекчение би трябвало да бъда това – да кажеш накрая онова, което толкова дълго ти се е налагало да криеш.
"Одисеята на Пенелопа"


  • Какво от теб ми е необходимо ли? Не любов – не се осмелявам да искам толкова много. Не и опрощение – ти не си способен да ми го дадеш. Значи ми трябва слушател – такъв, който да ме разбере.
"Слепият убиец"


  • Какво предпочита мъжът? Бъркани яйца с бекон или чисто обожание? Различно – зависи доколко е гладен.
"Слепият убиец"


  • Канадският писател–натуралист Ърнест Сетън-Томпсън в деня на неговата 21-годишнина получил доста странна сметка. Баща му старателно записвал всички разходи около сина си, не забравяйки да включи в сметката дори и хонорара на лекаря, който го е израждал. Още по-странното било това, както твърдят, че Ърнест изплатил тази сметка.
"Историята на нашите дългове"


  • Килимите са ги тъчели роби – и винаги деца; само детските пръстчета са подходящи за такава тънка работа. Но от непрекъснатото напрежение децата към осем-десетгодишна възраст ослепявали; и тяхната слепота определяла цената на килимите. Търговците се хвалели: този килим е ослепил десет деца. Този – петнайсет. А ето този – двайсет. Колкото повече, толкова по-скъп бил килимът, затова и търговците винаги преувеличавали. А купувачите с прихвали да се смеят, слушайки тези хвалби. А не, не повече от седем, не повече от дванайсет, не повече от шестнайсет, казвали те, опипвайки килима. А този е груб като кухненски парцал. Този не е по-добър от просешка завивка.
    Когато децата ослепявали, тях ги продавали в бордеите – и момичетата, и момчетата. Услугите на тези слепи същества се ценяли много високо: според слуховете техните ласки били толкова изтънчени и фини, че от докосването на малките пръстчета по кожата сякаш разцъфтявали цветя и струяла вода.
    Освен това тези деца ловко отваряли ключалки. Някои слепи успявали да избягват и овладявали изкуството на наемните убийци: прерязвали гръкляни в тъмнината – като техните услуги се радвали на голямо търсене. Те имали изключително изострен слух, движели се съвсем безшумно и можели да се промушват навсякъде; били в състояние да различат дали човек спи здраво или е изпаднал в краткотраен и тревожен сън. Убивали съвсем леко – все едно пеперуда е припърхала с криле край врата. Считало се, че те нямат жалост. От тях се бояли се изключително много.
    Децата, докато все още виждали и тъчели безкрайните килими, често си шушукали за своето бъдеще. Имали си поговорка: "Свободни са единствено слепите."
"Слепият убиец"


  • Кога е оправдана жестокостта? И доколко? … Ако пред тебе стои изборът: да загинеш от глад или да прережеш нечий гръклян – какво ще предпочетеш?
"Слепият убиец"


  • Когато големите падат от пиедесталите, е толкова приятно да си изтриеш краката в тях.
"Слепият убиец"


  • …Когато времето започна да я притиска, а подходящият мъж все още не се появяваше, Адела се омъжи за пари.
"Слепият убиец"


  • Когато даваш име на нищото, то не става ли нещо?
"Слепият убиец"


  • Когато животът на човека се руши, няма да се разминеш само със съчувствени забележки, подходящи единствено за дребни неприятности.
"The Edible Woman"


  • Когато прелестната жена влиза през вратата, здравият смисъл излита през прозореца.
"Наричаха я Грейс"


  • Когато най-накрая се уморя от живота, ще отида и ще се заровя в пясъка. Или в книгите.
"The Edible Woman"


  • Когато нещата опрат до действие, ми се ще само едно: спокойно да си лежа и да гледам в тавана. Когато трябва да пиша курсова работа, мисля само за секс, а когато накрая завлека – по взаимно съгласие – някоя девица в ъгъла или под храста и започна да извършвам с нея каквото е необходимо, а кулминацията е вече близка, в главата ми идват всякакви мисли за курсовата работа. Знам, че и едното, и другото са само за да превключа, да се отвлека, но не разбирам от какво трябва да се отвлека. Освен това всичките ми партньорки се интересуват от литература, защото твърде много четат. А на всеки, който много чете, му е известно, че подобни сцени са се изобразявали в литературата нееднократно и на всички вече им призлява.
"The Edible Woman"


  • Когато си млад, ти се струва, че всичко минава. Носиш се стремително насам-натам, притискаш времето, харчиш безразсъдно. Като състезателен автомобил. Струва ти се, че можеш да се избавиш от вещите и от хората, оставяйки ги далече назад. Все още не знаеш, че те имат навика да се връщат.
"Слепият убиец"


  • Когато си твърде щастлив, хората се плашат.
"Слепият убиец"


  • Когато те засмуква кладенецът на познанието, ти нямаш друг изход, освен да падаш, узнавайки все повече и повече, но не ставайки ни най-малко по–щастлив от това.
"Годината на потопа"


  • Когато хората говорят за свобода, те имат предвид не свободата като такава, а ограждането от странични вмешателства.
"Постижение"


  • …Когато хората са мрачни, навсякъде им се привиждат зловещи предзнаменования.
"Наричаха я Грейс"


  • Кой е казал, че от молитвите има някаква полза? А от друга страна, кой ще посмее да заяви, че няма смисъл?
"Одисеята на Пенелопа"


  • Колко противно ти става, когато ти дадат надежда, а после отново я отнемат – по-добре да не я бяха давал.
"Наричаха я Грейс"


  • Колкото по-малко знаеш, толкова по-сладко спиш … Съмнително твърдение: понякога страдаш ужасно от това, че нищо не знаеш.
"Слепият убиец"


  • Колкото по-трудно беше да се обича конкретен мъж, който е близо до нас, толкова по-силно вярвахме в Любовта – абстрактната и абсолютната.
"Разказът на прислужницата"


"Одисеята на Пенелопа"


  • Любовта връхлита внезапно и те завладява, преди да си успял да я осъзнаеш, а после вече не можеш да направиш нищо. Само да се влюбиш и вече си погубена, както и да се развият оттук нататък нещата. Поне така пише в книгите.
"Слепият убиец"


  • Майка ми делеше мъжете на две категории: добрите правят нещо за тебе, а лошите – с тебе.
"Госпожа Оракул"


  • Мери ми нареди да си измия и косите. Вярно, ако ги миеш твърде често, то от тялото ще се измие цялата сила, а тя дори знаеше едно момиче, което отслабна и си отиде заради това, че твърде често си миело косите; но все пак и това трябва да се прави – поне веднъж на три-четири месеца.
"Наричаха я Грейс"


  • Мериан наблюдаваше как Мили поглъщаше пастета си – методично, все едно полагаше вещи в куфара си. Сякаш като че ли, свършвайки да яде, щеше да каже: "Е, всичко влезе!" и да затвори устата си както капака на куфара.
"The Edible Woman"


  • Мигът на предателството е най-лошият, мигът, когато разбираш без сянка на съмнение, че са те предали, че някой до такава степен ти желае злото.
"Разказът на прислужницата"


  • Миналото, доколкото си спомням, никога не е било толкова очарователно и, съответно, толкова чисто…
"Слепият убиец"


  • Мислех си, че той си играе с мене – на котка и мишка, – но сега ми се струва, че неговите мотиви и желания не бяха очевидни дори и за самия него. Все още не са дорасли до слова.
"Разказът на прислужницата"


"Слепият убиец"


  • Младежта често приема желанието за любов – затънали са до уши в идеализъм.
"Слепият убиец"


  • Младите като правило са най-опасни, най-фанатични, най-обсебени от оръжието. Все още не са се научили да пълзят през времето. С тях трябва да действаме по-бавно.
"Разказът на прислужницата"


  • Много неща могат да се научат за човека по магнитите върху хладилника…
"Oryx and Crake"


  • Може би човека са го изобретили вирусите, за да има къде да живеят.
"Мъжът и жената в епохата на динозаврите"


  • Може ли наскоро събудилата се съвест да послужи като оправдание за това, че преди това не е имало никаква?
"Наричаха я Грейс"


  • Момичета! Постигайте успехи! Ако искате да си намерите място под слънцето, развивайте своя бюст!
"The Edible Woman"


  • Мълчанието е по-красноречиво от думите – плътно стиснатите устни, отвръщането на главата, бързият кос поглед. Приведените като под тежък товар рамене.
"Слепият убиец"


  • На децата им се струва, че всичко лошо идва по тяхна вина, и аз не бях изключение; но децата вярват и в щастливата развръзка, дори и нищо да не я предвещава – и в това отношение аз също не се отличавах от другите.
"Слепият убиец"


  • На Мери Уитни тази история [с кутията на Пандора] не й хареса. Тя каза: "Защо са оставили такава кутия на видно място, ако не са искали никой да я отвори?"
"Наричаха я Грейс"


  • На прага на новия дом е винаги самотно.
"Разказът на прислужницата"


  • На разсъмване изглежда сякаш целият живот започва отначало.
"Наричаха я Грейс"


"Наричаха я Грейс"


  • На чувствата не можеш да им заповядваш …, но на поведението можеш – и още как.
"Разказът на прислужницата"


  • Навярно бедата при мен е дошла още с раждането ми. Както се казва: родителите не ги избират, … но самата аз по своя собствена воля не бих си избрала тези родители, които Господ ми е дал.
"Наричаха я Грейс"


  • Най-доброто понякога се извършва от тези, които няма къде да се дянат.
"Слепият убиец"


"Наричаха я Грейс"


  • Най-сигурният начин да запазиш една тайна е да се преструваш, че тя не съществува.
"Слепият убиец"


  • Най-сигурният път към мирната развръзка е да не се отлостват вратите и кротко да се спи, докато бурята бушува.
"Одисеята на Пенелопа"


  • …Нас ни обвиняват не в това зло, което ние сме извършили, а в онова, което другите са ни причинили.
"Наричаха я Грейс"


  • …Не бива постоянно да се упреква и да се възразява на мъжа – от това той само още повече се инати.
"Наричаха я Грейс"


  • Не виждам нищо лошо в това да се възползвам от случая.
"Одисеята на Пенелопа"


  • Не вярвайте на разказите за майчините инстинкти… Може и да възможно да се научим да обичаме децата си, но не преди да заприличат вече на хора.
"The Edible Woman"


  • Не греши този, който на нищо не се учи.
"Наричаха я Грейс"


  • Не е работа това да се омъжиш за нелюбим човек, но мнозина постъпват именно така и с времето привикват. А други се омъжват по любов, а после, казват, се разкайвали.
"Наричаха я Грейс"


  • Не знам дали сте забелязвали това … или не, но някои хора направо се наслаждават на мъката на своя ближен; и особено ако считат, че този ближен е съгрешил – това им увеличава удоволствието. Но кой от нас е без грехове, както е казано в Библията? Лично за мене щеше да е позорно да се опивам от страданията на другите хора.
"Наричаха я Грейс"


  • — Не исках да те разстройвам. Успокой се.
    — Да, не си искал. Просто ти харесва да знаеш, че можеш.
"Слепият убиец"


  • Не ми се искаше с нас да живее прислужница, която ще надзърта и ще подслушва зад вратата. А и за мене е много по-лесно сама да свърша всичко, както трябва, отколкото в последствие да го оправям.
"Наричаха я Грейс"


  • Не можеш да скриеш котка в чувал.
"Госпожа Оракул"


  • Не разбирам, защо всички искат да ги помнят? Каква е ползата от това? Има неща, за които всички трябва да забравят и повече никога да не си спомнят.
"Наричаха я Грейс"


  • Не само трябва да бъдем добродетелни, но и да изглеждаме такива.
"Наричаха я Грейс"


  • Не си отнемай от живота. Нищо на този свят не си струва това.
"Слепият убиец"


  • Не яж това, което не си готов да убиеш. Не убивай това, което не си готов да изядеш.
"Слепият убиец"


  • Невнимателната дума е като фас от цигара, изхвърлен в контейнер за смет: тлее, тлее, внезапно избухва и пожарът обхваща целия квартал.
"Годината на потопа"


  • Невярващият проповедник с добри маниери и приятен глас ще обърне към вярата много повече хора, отколкото отпуснатият глупак с унила физиономия, какъвто и светец да е.
"Наричаха я Грейс"


  • Неприятно е да гледаш и да слушаш как друг човек яде – особено ако помлясква.
"Наричаха я Грейс"


  • Ние не попадахме във вестниците. Ние живеехме покрай ъглите на шрифта, в празните бели полета. Там беше по-свободно. Ние живеехме в пролуките между историите.
"Разказът на прислужницата"


  • Ние се плъзгахме по повърхността, по тънкия лед на добрите маниери, който покрива тъмната бездна – ако ледът се разтопеше, щяхме да потънем. Но полуживот е по-добре от неживот.
"Слепият убиец"


  • Ние си мислихме, че имаме такива сериозни проблеми. Откъде да сме знаели, че сме били щастливи?
"Разказът на прислужницата"


  • Никога не бих винила жива душа за това, че е самотна.
"Наричаха я Грейс"


  • …Никога не се е интересувал особено от моето минало, защото винаги е бил зает да разказва своето…
"Госпожа Оракул"


  • Никога не съм била лейди, сър, и отдавна изгубих доброто си име. Мога да говоря всичко, което ми хрумна, а ако поискам – мога и въобще да не говоря.
"Наричаха я Грейс"


  • Никога не трябва открито да проклинаш тези, които са по-силни от тебе… освен ако между вас няма висока ограда.
"Наричаха я Грейс"


  • …Никой не е готов за войната, а тя самата е като разгарящ се пожар, като убийство – ала многократно умножено.
"Слепият убиец"


  • Никой не е загинал от недостиг на секс. Но си отиват от недостиг на любов.
    Nobody dies from lack of sex, it's lack of love we die from.
"Разказът на прислужницата"


  • Никой не се ражда толкова самоотвержен: това се постига с жестока самодисциплина и подтискане на природните инстинкти. Днес обаче тази тайна явно е изгубена.
"Слепият убиец"


  • Нито една майка като цяло не съответства на представите на детето за идеалната майка – и обратното, явно, също.
    No mother is ever, completely, a child's idea of what a mother should be, and I suppose it works the other way around as well.
"Разказът на прислужницата"


  • Нищо не може да се разкаже точно така, както е било, тъй като това, което говориш не е съвсем точно – всеки път нещо изпускаш, твърде много роли, страни, противостояния, нюанси; твърде много жестове, които биха могли да означават едно или друго, твърде много форми, които не можеш изцяло да опишеш, твърде много привкусове във въздуха или на езика, твърде много полутовнове.
"Разказът на прислужницата"


  • Но всъщност ангелите не пишат много-много. Водят сметка за греховете, записват прокълнатите и спасените, или някоя самотна ръка ще надраска предупреждение върху стената. А и посланията им – обичайно от рода: "Бог е с тебе" – не са особено благословение.
"Слепият убиец"


  • Но не, при известни обстоятелства човек е способен на всичко.
"Госпожа Оракул"


  • Но хората ще направят всичко на този свят, само и само да не признаят, че техният живот е били безсмислен. Тоест безполезен. Безсюжетен.
"Разказът на прислужницата"


  • Нормално е да покажеш, че ти е скучно, – казваше тя. – Но никога не показвай, че те е страх. Те го усещат като акули и се нахвърлят. Гледай в края на масата – това удължава клепачите, – но никога не гледай надолу, от това вратът ти изглежда надиплен. Не стой изпъната – не си войник. Никога не раболепствай. Ако някой каже нещо обидно, попитай: "извинете?" – сякаш не си чула добре; в девет от десет случая няма да посмее да повтори. Никога не повишавай глас на сервитьор – това е вулгарно. Нека той да се склони към тебе – това им е работата. Не подръпвай ръкавиците и косите си. Винаги си придавай вид, сякаш имаш по-интересно занимание, но не показвай нетърпение. Когато се съмняваш в нещо, отиди в дамската стая, но без да бързаш. Грацията е спътница на безразличието. – Такива бяха нейните уроци. Въпреки отвращението ми към нея, трябва да си призная, че те ми свършиха много добра работа в живота.
"Слепият убиец"


  • Нощта е моето време. Каквото искам, това и правя, ако не шумя. Ако не се движа. Ако лежа и не мърдам.
"Разказът на прислужницата"


  • Някога хората мислеха, че културата ще ни направи по добри. Вярваха, че тя може да възвисява; е, поне жените вярваха в това. Те все още не бяха виждали в операта Хитлер.
"Слепият убиец"


  • …Някои твърдят, че Любовта е само химически процеси. Разбира се, че е химически процеси – къде бихме били всички ние без химия? Но науката е само един от начините да се опише света. Другият начин да бъде описан той е да се каже: къде бихме били всички ние без Любов?
"Годината на потопа"


  • Някъде отново е война – дребен, както се казва, конфликт, но за тези, които са вътре в него, той съвсем не им изглежда дребен.
"Слепият убиец"


  • Няма надежда. Знам къде съм, коя съм и какъв ден е днес. Такава е проверката и разумът ми е напълно здрав. Здравият разум е ценно имущество. Трупам го, както преди съм трупала пари. Икономисвам го, за да има, когато му дойде времето.
"Разказът на прислужницата"


  • Няма нищо по-тягостно от принудителната благодарност.
"Слепият убиец"


  • Няма по-голямо щастие от крепкото здраве; а ако не ти е оставено по наследство, толкова по-старателно трябва да се грижиш за него.
"Наричаха я Грейс"


  • Нямам нужда от това, не ми трябва мъж – каква е ползата от него …? Мъжът е просто женският начин да се създават други жени.
"Разказът на прислужницата"


  • Обикновено пиша по едно изречение на ден. А в не особено удачни дни – и по-малко.
"The Edible Woman"


  • Обичайна работа е … тази, към която си привикнал. Може би сега тя не ви се струва обичайна, но с времето всичко ще се измени. И ще стане напълно обичайно.
"Разказът на прислужницата"


  • …Обратната страна на самоотвержеността е тиранията.
"Слепият убиец"


  • Обществото по-лесно приема идиотките, отколкото идиотите.
"Госпожа Оракул"


  • Общоизвестно е, че каменните сърца много повече се нуждаят от удобства, отколкото всички останали.
"Наричаха я Грейс"


  • Омъжваха се, за да раждат деца, а децата не бяха за забавление. Децата бяха за да се предадат в наследство всякакви полезни неща. Например царства или богати сватбени дарове, семейни истории или кръвни разпри. … Да родиш дете, значи да дадеш на света една нова сила.
"Одисеята на Пенелопа"


  • Освен това не искам всякакви начинаещи благотворители да се обучават върху мене.
"The Edible Woman"


  • От страха наслаждението става по-остро.
"Слепият убиец"


  • От финансова гледна точка войната е свръхестествен огън, алхимичен пожар, чийто дим неудържимо се превръща в пари.
"Слепият убиец"


  • Откъде да започна? Изборът не е голям: или от самото начало, или от нещо друго. Но начало на всичко е началото на света, всичко останало са само последствия; а това, как е възникнал светът, всеки го тълкува по своему.
"Одисеята на Пенелопа"


  • Отначало ще смъкна чорапите. А те се късат от единия ти поглед само.
"Слепият убиец"


  • …Отсъствието на отговор вече само по себе си беше изчерпателен отговор.
"Наричаха я Грейс"


  • Още в университета професорът му беше казал, че неговият интелект е твърд като елмаз. Тогава това го поласка. Сега той се замисли над природата на елмазите. Въпреки блясъка, остротата и способността да режат стъкло, те сияят само с отразена светлина. А в тъмнина не струват нищо.
"Слепият убиец"


  • По всеобщо мнение аз живея в измислен свят. Но аз в крайна сметка съм си го измислил сам и той ми харесва, макар и не винаги. А на тебе твоята фантазия ти е дошла до гуша.
"The Edible Woman"


  • По количеството книги може да се съди, че той разполага с доста пари.
"Наричаха я Грейс"


  • Повечето хора предпочитат миналото без всякакъв аромат.
"Слепият убиец"


  • По-добре да не я измислям в самотата си. Да я почакам. И да измисля всичко, докато тя върви по улицата.
"Слепият убиец"


  • По-добре никога не означава "по-добре за всички" … Някому винаги е по-зле.
"Разказът на прислужницата"


  • Помислѝ два пъти преди да си пожелаеш нещо – особено ако смяташ да се оставиш на съдбата.
"Слепият убиец"


  • Понякога се надявах да ме похитят търговци на роби, въпреки че не вярвах в тях. Но поне нещо щеше да се промени.
"Слепият убиец"


  • Понякога съчувствието на чуждите хора е истинска катастрофа.
"Слепият убиец"


  • После той каза, че момичетата ги учели да четат и те издавали собствено списание с литературни произведения. Аз попитах какво е това "литературно произведение", а той ми обясни, че те пишели разкази и стихотворения и ги печатали.
    — Със собствените си имена ли? — попитах аз.
    — Да, — отвърна той.
    Аз казах, че това е безсрамно: нима това не отблъсква младите хора? Кой ще поиска да си има за жена такава, дето си записва приумиците и ги представя на всеобщото внимание?
"Наричаха я Грейс"


  • Практически всеки, комуто си признаете отсъствието на талант, непременно ще ви счете за мъдри.
"Госпожа Оракул"


"Годината на потопа"


  • Престъпниците са готови да четат за себе си до безкрай, ако само им се предостави такава възможност. В това отношение те са също толкова тщестлавни, колкото и писателите.
"Наричаха я Грейс"


  • При известни обстоятелства всеки е способен на всичко.
"Госпожа Оракул"


  • При тези, които вземат страданията на пациента близо до сърцето си, скалпелът изпада от ръцете ми. Болните се нуждаят не от нашето съчувствие, а от нашето умение.
"Наричаха я Грейс"


  • Приписвайки своите намерения на божественото вдъхновение, предварително се ограждаш от обвиненията в прекомерна гордост.
"Одисеята на Пенелопа"


  • Притокът на незаработени пари предизвиква жалост към самия себе си у тези, които имат склонност към това.
    An unearned income encourages self-pity in those already prone to it.
"Слепият убиец"


  • Приятно е да имаш дребни цели, които се постигат лесно.
"Разказът на прислужницата"


  • Прошката също е власт. Да се умолява за нея е власт, да се отказва, да се подарява – пак е власт; може би най-голямата.
"Разказът на прислужницата"


  • Разбира се, че си кривя душата като казвам, че предпочитам честни отговори: никой не обича честни отговори, особено пък ако истината се оказва толкова нелицеприятна.
"Одисеята на Пенелопа"


  • Разводът е като ампутацията – оставаш жив, но част от тебе вече я няма.
    A divorce is like an amputation: you survive it, but there's less of you.
"Постижението"


  • Разликата между глупачката и невежата е в това, че невежата може и да се научи на нещо.
    Ignoring isn’t the same as ignorance, you have to work at it.
"Наричаха я Грейс"


  • Разликата между цивилизования човек и нечовешкия изверг – откачения, например, – най-вероятно се изразява в тънката бариера на доброволното самоограничение.
"Наричаха я Грейс"


  • Разумът прилича на дом: мислите, които неговия обитател не желае да излага на показ, тъй като те предизвикват у него само неприятни спомени, обикновено ги потулват далече от очите – на тавана или в мазето. Така че при забравата, също както и при съхранението на счупени мебели, несъмнено се извършват волеви усилия.
"Наричаха я Грейс"


  • …Рано или късно с баща ми щяхме да си потрошим ребрата един друг. Колкото по-възрастна ставах, толкова по-малко имах желание да му угаждам: изгубих вече вроденото доверие на детето към родителя…
"Наричаха я Грейс"


  • Родителите трябва да бъдат опазени от реалността.
"The Edible Woman"


  • Само сираче може да се държи така самоуверено, но под самоувереността се крие отмъстителност – в дълбините на душата си те издевателстват над всички. Че как иначе – как сàмо се е отнесла съдбата с тях.
"Слепият убиец"


  • Самотата за жените е като глада за кучетата.
"Наричаха я Грейс"


  • Свободата е различна … Свобода за и свобода от. Във времената на анархия имаше свобода за. Сега ви е дадена свобода от. Не си струва да я подценявате.
"Разказът на прислужницата"


"Разказът на прислужницата"


  • …След известно време човек не само преминава границата, но и забравя, че някога е имало и граници.
"Годината на потопа"


  • След като всичко това се беше случило, как може светът все още да бъде толкова красив? Но е.
    After everything that’s happened, how can the world still be so beautiful? Because it is.
"Oryx and Crake"


  • Смятам, че религиозният фанатизъм се явява като непосредствена причина за умопобъркването толкова често, колкото и невъздържаността, но съм склонен да мисля, че религията и невъздържаността не могат да доведат до лудост действително здравия ум.
"Наричаха я Грейс"


  • Социалната изостаналост е като умствената – тя събужда у околните отвращение и жалост, желание да тормозят и да поправят.
"Постижение"


  • Спасиха ме и сега трябва да се държа като спасена. И аз се стараех с всички сили. Но много трудно е да осъзнаеш, че не си прочута убийца, а невиновна жена, несправедливо обвинена и заключена в затвора за много дълъг срок – по-скоро предмет на жалост, отколкото на страх и отвращение.
"Наричаха я Грейс"


  • Стриктното изпълнение на ежедневните рутинни дейности е един от най-сигурните начини да съхраниш високия си морал и ясния разсъдък…
"Oryx and Crake"


  • Струва си само да почувстваш диханието на живота и си захапал въдицата…
"Слепият убиец"


  • Съдейки по това, как майка ми превъзнася нейните морални качества, се боя, че недостигът от други прелести така и не е бил запълнен.
"Наричаха я Грейс"


  • Така го разбирам аз: може Библията да е измислена Господ, но е записана от хората. И както във всичко, което хората пишат, например във вестниците, същността я предават правилно, но някои подробности – неточно.
"Наричаха я Грейс"


  • Там, където властта не достига, дори капка от нея е тежко изпитание.
"Разказът на прислужницата"


  • Те и двамата, всеки по своему, бяха искрени, искаха да постигнат нещо, да променят света към по-добро. Какви съблазнителни, какви опасни мисли.
"Слепият убиец"


  • Тези секретарки сякаш вземат уроци – уроци по красноречие, – за да достигнат до такова съвършено съчетание от внимание и презрение.
"Слепият убиец"


  • Ти, разбира се, искаш да знаеш истината. Да събера две и две. Но две и две не винаги е равно на истина. Две и две може да се равнява на един глас зад прозореца. Две и две може да се равнява на вятъра. Живата птица на е купчина номерирани костички.
    You want the truth, of course. You want me to put two and two together. But two and two doesn’t necessarily get you the truth. Two and two equals a voice outside the window. Two and two equals the wind. The living bird is not its labelled bones.
"Слепият убиец"


  • Това е рай, но ние не можем да се измъкнем от него. А всяко място, откъдето не можеш да се измъкнеш, е ад.
"Слепият убиец"


  • …Този, който нанася удара, не винаги е истинският убиец.
"Наричаха я Грейс"


  • Той решава, какво да прави: да й пререже гърлото или да я обикне завинаги. Именно. Да. Обичайният избор.
"Слепият убиец"


  • Тя каза, че трябва да играя роля, въпреки всички те ми недостатъци, за които обаче никога не бива да си признавам. "Казвай, че те боли глава, – съветваше тя. – Това е винаги удачен предлог." Научи ме на още много неща.
"Слепият убиец"


  • Тя не нарушаваше правилата – просто ги забравяше.
"Слепият убиец"


  • Тя ходи да гледа хрониките в кинотеатрите. Чете вестници. Разбира, че зависи от милостта на съдбата, но вече схваща, че съдбата не знае милост.
    She goes to the newsreels, in the movie theatres. She reads the papers. She knows herself to be at the mercy of events, and she knows by now that events have no mercy.
"Слепият убиец"


  • Училищният свещеник прочете молитвата, информирайки Господа, колко сложни и необичайни решения трябва да взема съвременната младеж. Господ, явно беше чувал това неведнъж и беше обзет от скука не по-малко от него.
"Слепият убиец"


  • Фигурата на домакинята беше внушителна, въпреки че без корсет не приличаше на нищо. Но когато я пристегнаха здраво, бюстът й се издаде напред като скален навес и мисис Олдърман можеше да отнесе на него цял сервиз за чай, без да разлее и капка.
"Наричаха я Грейс"


  • Харесва ни да мислим, че мотивите ни са добри, когато се каним да причиним вреда на някой друг.
"Слепият убиец"


  • Хората помнеха не самата книга, а шумотевицата около нея: свещениците в църквите изобличаваха нейната непристойност и не само в нашия край; библиотеката беше принудена да я свали от рафтовете; единствената книжарница в града отказваше да я продава. Хората ходеха в Стратфорд, в Лондон или дори в Торонто, за да си я купят тайно – като презервативи. Връщайки се у дома, спускаха щорите и четяха – с неодобрение, с наслаждение, с жадност и ликуване – дори и тези, които никога преди това не са разтваряли един роман. Нищо толкова не допринася за грамотността, както щипка кал.
"Слепият убиец"


  • Хората, които сами попадат в неприятности, веднага ги забелязват и у другите.
"Наричаха я Грейс"


  • Цифрите винаги са се държали точно така: отвратително – без любов, без справедливост, без милосърдие. Че вие какво искате? Та те са просто цифри. И нямат друг избор.
"Слепият убиец"


  • Че кой младеж ще се откаже да се ожени за богата и прочута вдовица?
"Одисеята на Пенелопа"


  • Честно казано само малцина имат понятие от прошка. От него се нуждаят не престъпниците, а по-скоро самите жертви, защото именно заради тях се е случила бедата. Ако те не бяха толкова слаби и лекомислени, а по-далновидни, ако се стараеха да не се навират в неприятностите, то на света щеше да има много по-малко горест.
"Наричаха я Грейс"


  • Чичо ми – можете да вярвате на това – за нищо на света не би помогнал някому само от душевна доброта: такъв разкош май твърде малко хора могат да си позволят.
"Одисеята на Пенелопа"


Из нейни интервюта и статии

редактиране


А • Б • В • Г • Д • Е • Ж • З • И • Й • К • Л • М • Н • О • П • Р • С • Т • У • Ф • Х • Ц • Ч • Ш • Щ • Ъ • Ю • Я


  • Ако националното психично заболяване на Съединените щати е мегаломания, то за Канада е параноична шизофрения.
    If the national mental illness of the United States is megalomania, that of Canada is paranoid schizophrenia.


  • Ако чаках съвършенството, никога нямаше да напиша и една дума.
    If I waited for perfection... I would never write a word.


  • Войната е това, което се случва, когато езикът се провали.
    War is what happens when language fails.



  • Гласът е подарък за човека; той трябва да бъде ценен и използван, за да се изяви колкото се може по-пълно човешката реч. Безсилието и тишината вървят ръка за ръка.
    A voice is a human gift; it should be cherished and used, to utter fully human speech as possible. Powerlessness and silence go together.


  • Древните култури са правели жертвоприношения за добра реколта и какво или още не. Ако ние не променим начина си на живот, жертвоприношения отново ще бъдат пренасяни – и това вече се случва, засуха, глад, наводнения.
в. Guardian, Великобритания


  • Дума след дума след дума е сила.
    A word after a word after a word is power.


  • Ескимосите имат 52 названия за сняг, защото той е много важен за тях; значи и за любовта би трябвало да има също толкова много.
    The Eskimos had fifty-two names for snow because it was important to them: there ought to be as many for love.


  • За тях [студентите] е много трудно, освен ако нямат стипендии или богати родители. Наричат студентските заеми инвестиции за бъдещето, но като всяка инвестиция, тя е рискована, защото бъдещето е неясна величина. Обаче, ако не инвестираш в бъдещето, може и да обръщат хамбургери до края на живота си. Така че си е истинска дилема.
сп. "Маклейнс", Канада


  • Заплахата за планетата сме ние. Това всъщност не е заплаха за планетата – това е заплаха за самите нас.
    The threat to the planet is us. It's actually not a threat to the planet – it's a threat to us.


  • …Избрах да пиша за дълга. … Дългът не е просто пари. Той означава да притежаваш и да бъдеш притежаван. Парите са само едно от нещата, което можеш да размениш. Можеш да размениш добри дела, можеш да размениш отплата, можеш да размениш убийство.
сп. "Маклейнс", Канада


  • Малките момиченца са сладки и малки само за възрастните. Едно за друго те не са сладки, защото са в естествена големина.
    Little girls are cute and small only to adults. To one another they are not cute. They are life-sized.


  • Митовете не могат да бъдат преведени, защото те са си в своята древна земя. Ние можем да намерим [в тях] само нашето собствено значение в нашето собствено време.
    Myths can't be translated as they did in their ancient soil. We can only find our own meaning in our own time.


  • Мъжът може да напише роман без нито един женски персонаж, като се изключи хазяйката и кобилата, но в женския роман без мъже не може.
    You can have a men’s novel with no women in it except possibly the landlady or the horse, but you can’t have a women’s novel with no men in it.
Women’s Novels by Margaret Atwood


  • Най-големият [финансов] дълг винаги е правителственият; дългът, който правителството е натрупало за наша сметка.
    Няма спор по това, че най-големият ни [морален] дълг е към околната среда. Вземаш, вземаш, вземаш, нищо не връщаш.
сп. "Маклейнс", Канада


  • Научната фантастика за мене – това са не само нещата, които никога няма да се случат, но направо други планети.
    Science fiction, to me, has not only things that wouldn't happen, but other planets.


  • Не мисля, че поезията изразява чувства. Тя събужда чувства у читателя, а това е нещо съвсем друго. Както са казали: "Ако искаш да изразиш чувства, плачи."


  • Не трябва да казваме "Спасете планетата", а би трябвало да кажем: "Спасете благодатните условия, в които хората могат да живеят". Ето с какво си имаме работа тука.
    We shouldn't be saying 'Save the planet'; we should be saying: 'Save viable conditions in which people can live.' That's what we're dealing with here.


  • Ние все още мислим за силния мъж като за родèн лидер, а за силната жена като за аномалия.
    We still think of a powerful man as a born leader and a powerful woman as an anomaly.


  • Никога не се молете за справедливост – защото можете да получите някоя.
    Never pray for justice, because you might get some.


  • Никога не успях да разбера защо хората считат младостта за време на свобода и радост. Може би защото са забравили своята собствена.
    I've never understood why people consider youth a time of freedom and joy. It's probably because they have forgotten their own.


  • Око за око – това води само до още по-голяма слепота.
    An eye for an eye only leads to more blindness.


  • Отговорите, които получавате от литературата, зависят от въпросите, които поставяте.
    The answers you get from literature depend on the questions you pose.


  • Реалността се състои само от различни гледни точки.
    Reality simply consists of different points of view.


  • Трябва да започнем да мислим за себе си като елементи от равновесието и затова как сме нарушили баланса. Това не е морално, това е физическо задължение.
сп. "Маклейнс", Канада


  • Четенето и писането са свързани. Научих се да чета много рано, така че можех да чета комикси, които след това започнах да рисувам.
    Reading and writing are connected. I learned to read very early so I could read the comics, which I then started to draw.


  • Четенето и писането, както и всичко останало, се подобряват с практиката.
    Reading and writing, like everything else, improve with practice.


  • Четох статия на автор от Албърта, в която се казва, че канадците са мързеливи, понеже не патентоват достатъчно изобретенията си. Аз не съм съгласна. Канадците изобретяват много неща. Да ги патентоваш е скъпо.
сп. "Маклейнс", Канада