Атанас Буров

Атанас Буров
Вижте също
	Статия в Уикипедия
	Материали в Общомедия

Атанас Димитров Буров (1875 – 1954) е български индустриалец, банкер и политик, министър в 4 кабинета и дипломат. Заради политическите си речи и въвеждането на модерни за времето си европейски практики на българска почва е наричан често Идеолог на българската буржоазия. След 9 септември 1944 г. попада под ударите на новата комунистическа власт. През 1954 г. умира в Пазарджишкия затвор, излежавайки 20–годишна присъда, издадена от неконституционния т.нар. Народен съд.

От него

А • Б • В • Г • Д • Е • Ж • З • И • Й • К • Л • М • Н • О • П • Р • С • Т • У • Ф • Х • Ц • Ч • Ш • Щ • Ъ • Ю • Я

Пари при пари отиват, но не многото при малкото, а малкото при многото. — доразвитие на популярния икономически афоризъм

А

А у целия народ, в тая грамадна маса [...] остава впечатлението, че при всички хубави думи, които се говорят през време на агитация, при всичките хубави текстове на нашата конституция, тая грамадна маса е нищо в развитието на нашия политически живот; у нея се поражда чувство на недоверие, у нея се поражда чувство на разочарование, чувства на гняв и на бунт.

— из реч за вътрешната и външната политика на правителството, 9 ноември 1911 г.

...Аз, бидейки убеден партизанин, че ние трябва да улесняваме свободното настаняване и използуване на капитала в България, ще гледам с лошо око и ще критикувам всички постановления на законопроекта, които в моите очи представляват оръжие, изковано и насочено, за да пречи на свободната циркулация, на свободното използуване на капитала в България.

— из реч за нуждата на капитала да бъде покровителстван от държавата, 25 февруари 1912 г.

Аз вярвам, че и партиите от левицата ще се съгласят с нас, че най-добре ще работи за величието на България туй правителство, което работи за нейното забогатяване, за нейното икономическо засилване.

— из реч за вътрешната и външната политика на правителството, 9 ноември 1911 г.

Аз мисля, че с начина, по който социалистическата партия води безогледна борба против всички партии, които стоят надясно от нея, с това доктринерство, с това общо отрицание на техните усилия, тя е спомогнала в голяма степен да убие в българския народ вярата в неговите партии, а народ, който изгуби тая вяра в партиите си, е народ, готов да бъде тъпкан и мачкан...

— из реч за преодоляване на личния режим на Фердинанд, 15 юни 1911 г.

Аз намирам, че в периода, който преживява България, в тоя период на устройство икономическо на страната, туй, което е най-нужно на страната, туй, което е най-необходимо за нея и което трябва с всички усилия да привлечем тук, то е капиталът.

— из реч за нуждата на капитала да бъде покровителстван от държавата, 25 февруари 1912 г.

Аз съм оптимист, защото нашата кауза е безспорно права, защото онова, което искаме ние, е безспорно българско, защото ние никога не сме водили политика империалистическа, защото нашите претенции са вървели паралелно със справедливостта, паралелно с осветената от историята правда. Аз не мога да бъда песимист за каузата на моя народ в един момент, когато мирът, тъй дълго чакан, ще трябва да бъде построен върху вечните, неизменните принципи на правото на народите да се управляват, както искат. Не мога да бъда песимист, когато нашата кауза ще бъде решавана от народи, велики исторически, които не могат да не съзнават, че онова, което градят в този момент и което те ще градят за векове, трябва да бъде построено на една незиблема основа, трябва да бъде поставено върху една идея на справедливост, трябва да бъде поставено по начин такъв, щото да доведе мир между народите, мир, основан на правдата и справедливостта.

— из реч за зачитане националните интереси на България, 22 декември 1918 г.

...Аз не съм песимист. Аз съм дълбоко убеден, че каузата на България не е загубена и бих желал да вдъхна във вас същата вяра, да повдигна вашите сърца, да ви дам малко от моя оптимизъм, защото оптимизмът е извор на вяра и енергия, а българският народ има нужда в днешния момент от едното и от другото, за да търпи, да се надява и да действува…

— из реч за зачитане националните интереси на България, 22 декември 1918 г.

Аз продължавам с риск да мина за старомоден политик да имам дълбока вяра в демокрацията, в националната демокрация и в парламентаризма. И най-голямата моя вяра произхожда от едно — че тя е режим, който сам себе си лекува, че тя има всичката гъвкавост, всичката приспособимост, за да може да отговори на най-разнообразните и най-променчивите нужди на един народ. Всички други режими имат нещо сковано и свършват с катастрофи.

Аз съзнавам, че изпълнявам съвестно дълга си, а това е много важно за моето вътрешно настроение.

— из писмо от фронта до годеницата му Смарайда Салабашева, 23 октомври 1912 г.

Аз съм убеден, че в обществения живот на една страна законодателните мерки, които едно правителство може да прокара, без да бъдат като някакви вълшебни и чародейни средства, които веднага коренно да изменят условията на обществения живот, все таки представляват сами от себе си обстоятелства, които могат да влияят силно и значително върху развитието на този живот. Касае се да се създаде правов ред в България.

— из реч за вътрешната и външната политика на правителството, 9 ноември 1911 г.

Б

Българинът ще стане велик гражданин на света в деня, когато зареже най-долното си качество — винаги да гледа да мине тънко и да не си плати справедливо за това, което получава.

Българинът може да забогатее само с упорита работа. С нищо друго. Проклятие на съдбата ли е или нещо друго е, но е така.

България стоеше на първо място по отношение на своята стопанска независимост. Ние се гордеехме, че в младата България, с български капитали, с български инженери, с български работници ние направихме пристанища, направихме железници, създадохме материалната култура на България. Построихме фабрики и тръгнахме към едно интензивно стопанско развитие. — из личен архив на Недялка Велева-Бурова; Чернови на Ат. Буров; 1922 г.

В

...В политиката, това изгубване на чувството на релативна преценка в масата е първото условие за политическото пропадане на един народ: когато тя престане да цени малките разлики, в които стои цялата политика, тогаз тя става жертва на всички авантюристи и на всички демагози; тогава тя цени само обещанията, едрите, безконечните обещания, за които не се държи сметка.

— из реч за преодоляване на личния режим на Фердинанд, 15 юни 1911 г.

...Важен е начинът, по който ще закрепим народовластието в България, важен е начинът, по който ще турим край на режима, против който сте и вие, и ние – въпрос, по който можем да работим общо като българи, които ги е срам от неотговорни управления и които искат да им турят край.

— из реч за преодоляване на личния режим на Фердинанд, 15 юни 1911 г.

...Великите народи няма да станат жертва на тази дребнава психология, защото те са велики народи и защото тяхното мерило е велико мерило.

— из реч за зачитане националните интереси на България, 22 декември 1918 г.

Вместо народът в своята цялост да бъде източник на властта, вместо той чрез своите избраници да бъде върховен контрольор на управлението, у нас е станала една дълбока фалшификация, която прави, щото правителството да създава народните представители, щото то да създава хората, които ще го контролират.

— из реч за вътрешната и външната политика на правителството, 9 ноември 1911 г.

Д

Да мислим ние, че правим нещо напредничаво, нещо полезно, като излезем да роптаем против капитала и да му правим спънки, то показва да не разбираме най-основните руажи на модерния икономически живот на държавите и специално на България.

— из реч за нуждата на капитала да бъде покровителстван от държавата, 25 февруари 1912 г.

Да утилираш една държава, да развиеш в нея производителните сили, да създадеш в нея богатства за всички, да повдигнеш нейната производителност и нейното благоденствие – това винаги е било и винаги ще бъде резултат на съвкупното действие на капитала и на човешкия труд. Колкото е наивно и глупаво да се мисли, че само с капитал в една държава може да се развие производство, да се създаде благоденствие, още повече е може би наивно и глупаво да се мисли, че само трудът без мощната необходима подпора на капитала е в положение да направи нещо.

— из реч за нуждата на капитала да бъде покровителстван от държавата, 25 февруари 1912 г.

...Дотогаз, докато известни писани текстове нямат зад себе си организирана и съзнателна сила, за да застави всички да ги респектират, дотогава тези текстове ще бъдат празна дума.

— из реч за преодоляване на личния режим на Фердинанд, 15 юни 1911 г.

Държавните служби не са създадени затуй, защото имаме гладни партизани, които трябва да се настанят, а защото има важни държавни функции, които трябва да се изпълняват, и с оглед на тези функции и на интереса на службата трябва да става подборът на чиновниците.

— из реч за вътрешната и външната политика на правителството, 9 ноември 1911 г.

З

За мене [...] туй, което характеризира българския обществен живот, то е преди всичко отсъствие на правов ред...

— из реч за вътрешната и външната политика на правителството, 9 ноември 1911 г.

...Злото не е в това, че граждани управляват България, а злото е, дето недостойни граждани са я управлявали. Няма да се измени положението от туй, дали човекът, който ще управлява в бъдеще, ще носи цървули или ще носи кундури, няма да кажа какво ще има той на главата си, а ще важи какво има той в главата си, защото не с крака ще управлява, а с глава.

— из реч за преодоляване на личния режим на Фердинанд, 15 юни 1911 г.

Знам, че има фактори, че има обстоятелства, които ще пречат на нашата кауза. Има най-напред у нашите балкански съседи, противници на България, има хора, жертви на тая балканска психология, изпълнена с дребнави омрази и с къси политически планове, които мислят, че са намерили най-благоприятния момент, за да ликвидират веднъж завинаги с омразната България, и които, имайки всичката свобода да ни клеймят и интригуват, имайки всичката свобода да пледират своята кауза, вярват, че ще могат да достигнат своите цели. Позволете ми, и пред тази опасност да запазя своя оптимизъм. Преди всичко аз очаквам, че и в тези народи, в техните просветени и ръководни кръгове ще настъпи един лъч на отрезвление, че времето, което цери, което вразумява, ще внесе и в техните настроения повече обективност, повече правда и едно по-ясно съзнание на дълбоката историческа солидарност, която свързва народите на Балканите; ще разберат те, че една България осакатена, онеправдана, върху развалините на която те ще градят своето величие, ще бъде извор на сътресения и източник на опасения за самите тях, ще бъде един кошмар, който ще смущава спокойните им сънища и ще пречи на националното им развитие. Те ще разберат още, че прекалеността на техните искания, чрезмерността на техните омрази може да породи в средата на техните съюзници едно чувство тъкмо обратното на онова, което те очакват – едно съзнание, че действително в тия малки народи временните настроения и дребнавите национални ежби, политиката на борба и изтребление са взели връх върху благородното чувство на сговор, на разбиране и на правда и че следователно не заслужават да бъдат слушани. Аз съм убеден, че до мира гласът на разума, гласът на човешката съвест ще вземе връх дори и в тях. Но ако мимо моите ожидания те продължават да бъдат носители на тая тясна психология на балкански ежби и омраза, аз дълбоко вярвам, че великите народи няма да станат жертва на тази дребнава психология, защото те са велики народи и защото тяхното мерило е велико мерило.

— из реч за зачитане националните интереси на България, 22 декември 1918 г.

И

И в моите очи в един законопроект за данъчното облагане не е толкова важно колко ще бъде процентът; законопроектът не ще стане добър с туй, че се спира например на 6% и не отива 7%, нито ще стане лош от това, че не се е спрял на 6%, а се е покачил на 8%. То е въпрос на степени и в свръзка с предшествующето положение, какво е плащал данъкоплатецът и дали сега ще плаща повече, или по-малко: Но когато в една полукултурна страна като България, в една страна на остро развито партизанство, в една страна на слабо обществено мнение, следователно и на слаб обществен контрол вие създадете една данъчна система, която усилва арбитрера на властта и на органите й, която поставя българските данъкоплатци, и то най-бедната част от тях, в една още по-голяма зависимост към органите на фиска, респективно на държавата, когато, значи, чрез тази данъчна система вие влизате в една политическа, социална област, тогава вече, въпросът не е да разрешим една аритметическа задача и да видим дали аритметически прогресия¬та е по-добра, като отива до 5 или до 6%, или да спрем на 4%, а се обръща в една социално-икономическа проблема и трябва да се третира, разсъждава и изучава като една социална проблема.

— из реч за нуждата на капитала да бъде покровителстван от държавата, 25 февруари 1912 г.

Интелигенцията не дава туй, което е длъжна да дава на нашия обществен живот; интелигенцията не дава туй, което тя би могла да даде, което тя дава в другите страни.

— из реч за вътрешната и външната политика на правителството, 9 ноември 1911 г.

К

Какво остава тогава от тая интелигенция, де остава нейната независимост, де остава нейната дееспособност, де остава нейната роля на факел на нашия обществен живот, на ръководно знаме, което ще групира около себе си народните енергии? Нийде не остава.

— из реч за вътрешната и външната политика на правителството, 9 ноември 1911 г.

Капиталът, дори банков, не е нито спекулативен, нито производителен, нито кожодерски. Той е капитал, то е едно средство за производство. И същият този капитал, който в даден момент може да действува като спекулативен капитал, утре, ако има добри условия, ще се обърне в продуктивен капитал. Къде е резервоарът на този капитал, тъй да се каже? Това са спестяванията, които по-специално се намират в банките.

Какво има да стане със собствеността като институт подир столетия, аз не зная и не искам да бъда пророк върху социални възможности, които днес не мога да предвидя. Онова обаче, което зная и което твърдя със сичката сила на моето убеждение, то е, че този институт е изиграл в развитието на човешкия живот най-крупната роля, каквато въоще един институт може да изиграе...Този институт е възбудил човешката енергия към максимално напрежение и...всъщност е гарантирал развитието на човечеството.

... Когато у нас партиите управляват със съзнанието, че не от българския избирател зависят, а зависят от друга една сила, от друг един фактор, кое ще ги накара да бъдат бдителни наблюдатели на обществения живот, да бъдат изразители на нуждите на този живот, да търсят средства да бъдат популярни и да управляват тъй, както масата на българския народ желае да се управлява? И затуй ние виждаме, че такава стопанствена политика, която да задоволява тая част от българския народ, която мълчи, но която работи и изнася на плещите си целия товар на държавната машина, не се е правила или правила се е много малко, а често пъти се е правила в ущърб на интересите на най-значителните класи от българското население.

— из реч за вътрешната и външната политика на правителството, 9 ноември 1911 г.

Н

На първо място, стои безспорно политическото повдигане, политическото организиране на българските избиратели, тяхното политическо просветляване. За тая работа всички сме съгласни, че тя трябва да продължава неустанно, че ние неустанно трябва да будим българския избирател към се по-голямо и по-голямо съзнание не само на своите правдини, на и на своите задължения.

— из реч за преодоляване на личния режим на Фердинанд, 15 юни 1911 г.

...Най-добре ще работи за величието на България туй правителство, което работи за нейното забогатяване, за нейното икономическо засилване.

— из реч за вътрешната и външната политика на правителството, 9 ноември 1911 г.

...Намираме съвършено ненаучно, съвършено наивно да вземем да строим къщи за бъдещите поколения, без да бъдем сигурни, че тия къщи ще са годни за тях, че няма да им липсва въздух и прозорци; ... ние искаме да оставим на всяко поколение да изгради условията на своя обществен живот тъй, както то чувствува потребите си.

— из реч за вътрешната и външната политика на правителството, 9 ноември 1911 г.

...Не вярваме на българските правителства, защото от опит знаем колко малко те са независими, от опит знаем колко малко можем да възлагаме на тях, че те ще правят народополезна политика, че ще бъдат отговорни правителства, действуващи за народните интереси.

— из реч за преодоляване на личния режим на Фердинанд, 15 юни 1911 г.

Не е достатъчно да се пишат права в една конституция – там са принципи; важното е да се гарантират, да се санкционират тия права, като се поставят институти, които да имат право да наказват нарушенията, които органите па властта вършат спрямо правата на гражданите. Такова нещо ние досега нямаме. Досега у нас един орган на властта при изпълнение на своите служебни обязаности е почти неуязвим, почти недосегаем.

— из реч за вътрешната и външната политика на правителството, 9 ноември 1911 г.

Недейте чака хората да станат светци [...] хората не стават из един път светци, но премахнете изкушенията, на които са подложени...

— из реч за вътрешната и външната политика на правителството, 9 ноември 1911 г.

Ние вървим по пътя на организираната демокрация, която ще бъде и стопанска, и политическа, и социална, защото тези три вида демокрации образуват трите клона на едно и също дърво, което има общ дънер. На тая демокрация служим ние, на тая демокрация — правим апел към вас — да служите и вие, младежта….

Ние днес сме народ с големи права по конституцията, но с малки права по силата на нашия действителен живот...

— из реч за преодоляване на личния режим на Фердинанд, 15 юни 1911 г.

...Ние сме политици реалисти, че ние сме политици на реализацията, че ние искаме да градим българската къща с материали, взети от тук, и по един план, който да отговаря на нашите нужди, на нашите потреби; че ние искаме да създадем туй, което е най-спешно, което е най-назряло, което е продиктувано от самия живот; че ние не смеем да налагаме теоретически построявания върху почвата на българската действителност; че ние не смеем да ангажираме бъдещите поколения; че ние нямаме претенцията отсега да предрешаваме въпроси, които ще се реализират подир 100 или 200 години, не само заради туй, защото работата на днешния ден е твърде голяма и твърде спешна и ако ние можем да реализираме нея, заслугата ни ще бъде много голяма, но още заради туй, защото намираме съвършено ненаучно, съвършено наивно да вземем да строим къщи за бъдещите поколения, без да бъдем сигурни, че тия къщи ще са годни за тях, че няма да им липсва въздух и прозорци; че ние искаме да оставим на всяко поколение да изгради условията на своя обществен живот тъй, както то чувствува потребите си.

— из реч за вътрешната и външната политика на правителството, 9 ноември 1911 г.

Ние смятаме миролюбивата политика за най-уместна, най-целесъобразна, най-възможна и най-ползовита за българите...

— из реч за вътрешната и външната политика на правителството, 9 ноември 1911 г.

Ние имаме примери тук [...] на ред правилници, които до такава степен противоречат на изрични постановления на някой закон, че човек се чуди как може в една правова държава някакъв си административен акт, какъвто е правилникът, да дойде в противоречие със закона, който е вотиран от Народното събрание.

— из реч за вътрешната и външната политика на правителството, 9 ноември 1911 г.

Ние трябва да бъдем европейци, ако чувстваме, че имаме нужда от Европа. Ако смятаме, че сме всесилни, че можем да ритнем, тъй как да кажа, тази помощ, че можем сами да разрешим тази проблема — тогаз можем да бъдем каквито щем — и азиатци, и балканци, и т.н. Но едва ли има двама свестни хора в България да си правят илюзия, че ние можем със свои собствени сили да разрешим някоя проблема. Която и да било от нашите проблеми ще се разреши чрез съгласието на европейските държави. Но за да спечелим тяхното съгласие, ние трябва да държим сметка за психологията на тези народи. Ние трябва пред тяхната съвест да бъдем прави и за това всичко онова, което ни излага пред тях, трябва старателно да го избягваме.

Ние трябва да бъдем европейци, ако чувствуваме, че имаме нужда от Европа… В името на свещените интереси на България, в името на кървавите страдания на народа ни нека да си дадем дума да направим всички усилия, за да можем да се представим пред европейската обществена съвест. — из реч, произнесена в Народното събрание на 6 юни 1933 г.

О

...Общинското управление [...] игра ролята на инструмент за угнетяване на българските избиратели с всички средства, които някои тъмни въображения на побеснели партизани могат да изнамерят, почва се немилостиво, жестоко преследване. Който смее да се бори, ще бъде разсипан, който смее да има свое независимо мнение и да го проявява, ще бъде в очите на тази общинска власт някакъв враг, той ще навреди на селските интереси, ще навреди и на властниците на общината, най-после ще съсипе и себе си. Властта – каквито средства за преследване, законни и незаконни, има, тя ще му ги приложи.

— из реч за вътрешната и външната политика на правителството, 9 ноември 1911 г.

П

По моето дълбоко убеждение това, което в най-голяма степен позволява у нас виреенето на личните режими, същественото условие на нашия български живот, което допуща тяхното настаняване и процъфтяване, е отсъствието на общинско самоуправление.

— из реч за вътрешната и външната политика на правителството, 9 ноември 1911 г.

Поверяването властта на партиите се върши по съображения, чужди на парламентарния ред; не се е зачитало общественото мнение; настроенията, които туй обществено мнение е посочвало, не са били меродавни при определяне кой да поеме властта; управлявали са хора без партии, както казваме ние, и партии без хора.

— из реч за вътрешната и външната политика на правителството, 9 ноември 1911 г.

При днешните борби, които се водят, естественото чувство на един български избирател, първото чувство, което го обладава в надвечерието на един избор, то е чувството на неговото безсилие: той не вярва, ако е в опозиция, че неговата партия може да спечели, той не вярва, че даже в малкия район, дето действува, ще може да прокара своя кандидат; в духа му прониква една много естествена мисъл – защо да се излага на риск, защо да се излага на преследване, когато с жеста, който ще направи, той няма да постигне в никой случай своята цел.

— из реч за вътрешната и външната политика на правителството, 9 ноември 1911 г.

Р

Реформите са работи временни, минават, заминават; законите подлежат на изменение; ще дойде друг, ще ги измени; но създаването на една органическа обществена сила,/разбирай гражданско общество/ то е вече една реалност, която никоя частна воля или частен дерт не може да разруши. Създайте това [...] и бъдете уверени, че ще изградите най-здравата основа за величието на България.

— из реч за вътрешната и външната политика на правителството, 9 ноември 1911 г.

С

...Само организирането на силни партии, сливането, ако щете, на близки партии е едно от най-мощните средства за засилването на българския народ в неговата роля на управляющ фактор.

— из реч за преодоляване на личния режим на Фердинанд, 15 юни 1911 г.

...Само тая морална мощ на една партия заслужава респект и трябва да бъде държано сметка за нея, която е санкционирана от вота на избирателите; че една партия може да се счита най-морално мощна, но ако тя не достигне да убеди българските избиратели в правотата на своята кауза, тя още нищо не е направила и няма право да претендира на някаква морална мощ.

— из реч за преодоляване на личния режим на Фердинанд, 15 юни 1911 г.

Съвест има – тя е нашата съюзница; съвест има – тя е нашата защитница; съвест има и съвестта ще ни спаси.

— из реч за зачитане националните интереси на България, 22 декември 1918 г.

Т

Тези реформи [...] ще бъдат и нашата слава, и нашата гордост. Към тях би могъл да се прибави още един законопроект – законопроектът за чиновничеството, чрез който чиновничеството у нас да престане да бъде инструмент на централната власт за произвеждане на изборите. А това ще направим, когато създадем закон, който да осигури чиновничеството, който да му даде възможност да бъде независимо от партийните щабове, от партийните величия. Ние трябва да дадем възможност на чиновника да знае, че ако той съвестно изпълнява своята служба, ако той е полезен на нея, няма да се намери правителство, което за угодата на този или онзи ще го махне, ще го уволни и изложи на глад.

— из реч за вътрешната и външната политика на правителството, 9 ноември 1911 г.

Тая война (Първата световна война – бел.цит.) между многото работи, които ни доказа [...], доказа и това, че има една жива съвест в човечеството и може би най-голямата грешка на Германия и източникът на нейната катастрофа е там, че германският народ и неговото правителство не държаха никаква сметка за този морален фактор – съвестта на човечеството, тъпкаха тая съвест, предизвикаха общ подем против себе си и станаха жертва на тоя подем. Съвест има – тя е нашата съюзница; съвест има – тя е нашата защитница; съвест има и съвестта ще ни спаси...

— из реч за зачитане националните интереси на България, 22 декември 1918 г.

...То е нашата вяра в българския народ, нашата вяра, че този народ заслужава управление, по-добро от управленията, които е имал досега, че не по негова вина той е имал такива управления.

— из реч за вътрешната и външната политика на правителството, 9 ноември 1911 г.

Тоя народ е направил подвиг, какъвто в историята на народите не познавам друг народ да е направил. От една турска провинция, съвършено изоставена от хората и от Бога и преди всичко изоставена от самите управници, където безправието, плячкосването и т.н. са били нещо обикновено, в 50 години да се създаде съвременна българска държава при едно население 95% неграмотно, при 3 или 4 хиляди села, в които има по едно училище, което прави чест на добродетелите на народа ни, да уредиш самостоятелна държава с 3 държавни железници няколко хиляди километра, държавни пристанища 10–12, държавно социално законодателство за регулиране отношенията между труда и капитала, учебно дело, за което ни завиждат — е, добре, г-да, аз ви уверявам, че в историята на народите подобен скок, подобен подвиг няма.

Туй, което ни характеризира нас като партии, по моето дълбоко убеждение, то е, че ние сме партиите на бавния, но сигурния, реалния обществен прогрес, ние сме партиите на реалната политика в България. Нашият обществен произход, нашите политико-икономически задачи, нашият подбор, нашата досегашна деятелност, нашата сегашна програма, всичко туй ни рисува като партия на свободата, като партия на порядъка, като партия на обществения прогрес.

— из реч за вътрешната и външната политика на правителството, 9 ноември 1911 г.

Тъй като партиите не разчитат на подпора от българския народ, тъй като те не разчитат на мощно организирани народни сили, те търсят да създадат лично заинтересовани партизани около себе си, да създадат кадър, клиентела по-право, която ще бъде техният агитатор днес, като партия в опозиция, която ще бъде утре техният чиновник, като партия на власт.

— из реч за вътрешната и външната политика на правителството, 9 ноември 1911 г.

У

У нас [...] общината се е обърнала като средство за рушвет, чрез което властта подкупва избирателите... Разделят се избирателите, разделя се целият български народ около тия общини на два лагера: наши и ненаши; за тия, които са наши – всичките благодеяния, които една власт може да направи, всичките улеснения, даже противни на закона; за ония, които са ненаши – преследвания ожесточени, преследвания съсипателни и немилостиви, преследвания, които само дивата партизанска злоба може да изнамери и създаде. И по този начин българският народ в собствените си хранилища, в своите общини, които трябва да бъдат школа за неговото възпитание и крепост за неговите правдини, се вижда да бъде, напротив, терзан, излаган, мачкан, съсипвай, за да изнудят неговата воля.

— из реч за преодоляване на личния режим на Фердинанд, 15 юни 1911 г.

Ц

Целият парламентаризъм почива, върху предположението, че хората, които управляват дадена страна, ще искат да получат доверието на избирателите в тая страна и че за да получат това доверие, трябва да действуват по начин, за да задоволят назрелите нужди на големите обществени маси. Пълномощието, което един управник получава да управлява една страна, няма друга санкция освен задължението морално, което той има: да остане последователен със своите проповеди – задължение маловажно, – и задължението, много по-важно, политическо, което той има: да задоволи избирателите, защото утре ще има пак нужда от тяхното доверие и от техния вот.

— из реч за вътрешната и външната политика на правителството, 9 ноември 1911 г.

Цялата наша парламентарна система се фалшифицира: контролата изчезва, чувството на отговорност изчезва; живее се, управлява се дотогаз, докогато правителството се ползува с доверието само на единия фактор, и когато това доверие изчезне, без никакви други съображения заменява се с друго правителство, което също така трябва да се ползува с доверието на единия фактор (царската власт – бел.цит.).

— из реч за вътрешната и външната политика на правителството, 9 ноември 1911 г.

Щ

...Ще прибавя само едно за нашата [българска] годност и негодност да управляваме: ние живеем някакви 30 години свободен живот след 500 години робство. Аз бих желал да ми се посочи в историята не само на Балканите, а в историята на човечеството един народ, който в такъв къс период на държавен живот да е успял да направи такива културни и политически, па ако щете, и чисто материални прогреси. 30 години е то... То е като вчера за живота на един народ. Преди 30 години започва свободно да живее едно робско племе, което нямаше друго освен черква и училища, и в тези 30 години това племе създаде училища, повдигна грамотност, уреди армия по-успешно, отколкото която и да било друга държава на Балканите; в същия период построи железници, пощи, пътища и пристанища, създаде политически и вътрешен ред, по-добър и по-здрав от която и да било държава на Балканите. Е добре, народ, който през такъв къс период е водил при това четири войни за своето национално освобождение, свързани с грамадни жертви, и когато най-после настъпи катастрофата, пак успява да запази обществения ред и своята национална сплотеност и държавна дисциплина – нещо, което велики народи с велико историческо минало не можаха да сторят, – тоя народ е дал с това изчерпателни доказателства, че е народ на реда, че е народ на културата и на напредъка, че той е народ, който има своето място в цивилизацията на човечеството, и че да осакатиш тоя народ, ще каже на една точка на земното кълбо да направим един атентат против интересите на всемирната цивилизация и на човешкото право.

— из реч за зачитане националните интереси на България, 22 декември 1918 г.

Ще се мъча да бъда къс и колкото се може въздържан при третирането на една материя, за която много да се хортува нито е потребно, нито е удобно.

— из реч за вътрешната и външната политика на правителството, 9 ноември 1911 г.

За него

Ех, да бех богатско чедо, Буров да ми беше дедо… — Стоян Миленков (певец), популярен рефрен от началото на 20-ти век