Стоян Миленков (певец)
Вижте пояснителната страница за други значения на Миленков.
Стоян Миленков е един от най-веселите куплетисти и популярните трубадури на българския живот и нрави през 20-те, 30-те и 40-те години на ХХ век. Роден е в гр.Брезник в края на ХIХ век. Специализира актьорско майсторство в Париж, преди Първата световна война играе като драматичен актьор в Народния театър, а после дълго време е говорител в радио София. Либретист е на първата българска оперета за възрастни "Моралисти", 1916 г., под композиторството на маестро Георги Атанасов. Сам пише текстовете на своите песни, които са интонационно свързани най-вече с шопския музикален фолклор, но за разлика от повечето си колеги влага особено остър социален смисъл в онова, което на пръв поглед изглежда невинно, а всъщност представлява бич срещу неправдата и порочността. След 1944 г. е умишлено пренебрегнат и оставен в пълна забрава.
- Вред, където и да идеш, в коя щеш страна
Истината, тук що казвам, е навред една...
- Ех, да имам хилядарки,
в наши и у германски марки,
Всеки ден ще лапам, гризкам,
ще ям всичко що поискам.
Малки печени прасета,
пуйки сладки и пюрета,
Но нали не съм богат,
гълтам черен сух комат.
Ех, проклета фукария,
днеска нема пак кирия.
В джоба немам и петак,
същи съм босяк!
Ех да имам франци в джоба,
ще съм важна аз особа!
Ще уреждам соарета,
в най-луксозни кабарета.
Джаз ще свири цумба-лумба,
ще танцувам танго, румба.
Жалко, немам аз фасон,
с моя скъсан панталон.
Припев: Ех, проклета…
С пет бона в портофеля,
гулял бих една неделя.
С жени красиви, фини,
с унгарки, полякини.
И в Банки без покани,
бих ги водил там на бани.
Но с каяфета на пунгаш,
късмет имам на фараж.
Припев: Ех, проклета…
Ех, да имам пари много,
вила купил бих ей богу.
с градини и фонтани,
в салоните с дивани,
с персийски сал килими,
и възглавници стотини.
Но нали съм гол и бос,
спя под Шарения мост.
Припев: Ех, проклета…
Ех, да бех богатско чедо,
Буров да ми беше дедо,
Дубъл-екстра щех да пуша,
мъката с тех да душа.
Или пък хавански пури,
що ги пушат хора щури,
Но за бедни като нас,
стига ни и некой фас.
Припев: Ех, проклета…
Да бех гепил аз монети,
не бих пеел тук куплети.
Ще поканя аз артисти,
оперетни куплетисти,
млади, кръшни балеринки
по на шестнадесет годинки.
Но нали съм идиот,
ще ви пея цял живот
Припев: Ех, проклета…
- Вчера ни дадоха за срока книжките, а мойта ужас и срам,
Ах, ти училище, лошо мъчилище, дай, боже, да изгориш!
Ах, вий учители, лоши мъчители, дай, боже, да измрете!
Слабо по български, френски и алгебра, на татко как ще я дам.
Татко изпъди ме, продавам вестници, изкарвам хляба си с труд.
Във най-скоро време научих и покера, и други каквито щеш.
- "Вчера ни дадоха за срока книжките", по музика на Михаил Тодоров
- Крум Попов и Донев общината взеха
и на бай Ивана кокала отнеха.
Още не влезнали у кметските порти
подписали, казват, много пасапорти...
- из песента "Общински", от брошурата му с песни "Генуезки силуети", 1922 г.
- Ах, цепелина, над нас премина,
какъв голям е, о, Боже мой!
Какъв голям е, крещи Ирина,
как се издигна, о, Боже мой.
Как бих желала с него да съм аз –
от възторг ще бъда във захлас.
Без виза, без формалност – това е нахалност,
премина цепелина над нашта родина.
Граф Цепелина от тука мина
и си замина, ах, Боже мой!
- "Ах цепелина, оттука мина", по повод преминаването 16 октомври 1929 г. на най-големия немски дирижабъл "Граф Цепелин LZ 127" над България в рамките на балканската му обиколка
- Аз щастливец съм, ей Богу,
и късмети ми са много,
мъки що са аз не зная
и блажен съм като в рая.
Аз учтиво се навеждам
и набърже се нареждам
вред се чуе моят глас,
че са нашите на власт.
През войната на Балкана
от деня във койт' се хванах
и се целих без патрони –
и натрупах милиони.
На големи козирувах,
а на дребни се надувах,
но си спомням и тогаз
беха нашите на власт.
А след туй в Европа ходих,
целата я аз пребродих,
все на счьот на таз родина –
пак хрантутници стотина.
Пръснах там пари безчетни,
пътни, дневни, безотчетни,
Ех, щастлив си бех тогаз –
беха нашите на власт.
След година некак стана,
бой наново се захвана
и сред тази буря-хала,
аз изнесох кашкавала
Със усмивка попоглеждах
и гешефтите нареждах,
и тогава – държа бас –
наш'те беха пак на власт.
Ето нà – преврата стана,
аз явих се без покана,
грабнах куртка, пушка, ножа
да запазя свойта кожа.
Работа си аз намирах
по кръчмѝте патрулирах
пак късметец имах аз:
беха нашите на власт.
Всички виждат от туй место
политика бистрим често
и предричат много хора,
че ще свършим със затвора.
Успокойте се, за Бога,
да си пея всичко мога:
пет пари не давам аз –
днес са нашите на власт.
Източници: