Андрей Пантев

Проф. Андрей Лазаров Пантев (р.1939 г.) е български историк, специалист по нова история и депутат от левицата в българския парламент.

Андрей Пантев
Вижте също
Статия в Уикипедия
Материали в Общомедия

А • Б • В • Г • Д • Е • Ж • З • И • Й • К • Л • М • Н • О • П • Р • С • Т • У • Ф • Х • Ц • Ч • Ш • Щ • Ъ • Ю • Я

А

• Аз имам позитивно отношение към революциите, независимо от това, че един историк не би трябвало да забравя какво става след всяка революция. Едни я започват, други я довършват. И обикновено става по-лошо.

• Аз най обичам да се извинявам. Много ми е приятно да се извинявам някому. Това е мъжество, това е чест.

• Аз смятам, че България не е научила нито един урок от своята история. Защото урокът от историята е: поражението да бъде осмислено, не победата – там е лесно: Тутракан, Одрин, "Край Босфора шум се вдига" – там е лесно.

• Аз съм от учителско семейство. Трето поколение даскал. Баща ми и майка ми са учители.

• Ако има уроци на историята, България не е научила нито един от тях. В нито една област.

• Ако не искаме някой да влезе в историята, не трябва да му даваме възможност, а не след това, както казва един англичанин – да не можем да скрием, че Хамлет е датски принц.

• Ако отхвърлим парламента, значи упрекваме себе си. Каквито и да са, тези хора не идват от планетата Мелмак. Гласуването на парламента е свещенодействието на демокрацията. Преди да излезете със зурни, велосипеди и тъпани по площадите, помислете пред избирателната урна.

• Аналогиите не винаги са извор на мъдрост или доказателство.

Б

• Бедността прави хората по-благородни. Бедността е, която буди съчувствие, защото си мислиш за сродна съдба.

• Без да търсим корена на някакъв тайнствен заговор срещу нас, което би било другата глупава крайност, много явно е, че някому е изгодно хората да бъдат глупави.

• България е единствената страна, която веднага след Освобождението има конституция. Това е прекрасно като исторически престиж, но не непременно работещо като механизми.

• България има основателни, но трудно осъществими претенции към всичките си балкански съседи.

• Българо-руските отношения никога не са били рационални. Те винаги са били мистични.

• Българският паралментаризъм има историческия и генетичен дефект на всички балкански общества. Те вечено са длъжни да догонват, да имитират...

В

• В Американската военна академия след Втората световна война са анализирани само тези операции, които са се провалили. Другото е ясно.

• В историята, за разлика от физиологията, има "половин бременност". Няма само едно зачатъчно, зародишно състояние...

• В крайна сметка Хитлер е законно избран от германския народ и никой не крие това. Той влиза в историята благодарение на парламентарната система и германския народ.

• В културата и науката няма демокрация. Когато някой е талантлив, получава признание. Но неговото гражданско поведение трябва да е достойно.

• В много скверни времена нашата интелигенция е била мъченически величествена. Но като цяло тя не е чиста вода ненапита спрямо изкушенията на властта. Още от държавния преврат през 1881 г. тя е идейно съпричастна и личностно участваща в немалко авторитарни режими в модерната ни история. Поклон на нашата интелигенция, но не на всички от тях.

• ...В нашия краен скептицизъм ние често вече не откриваме стойностните хора.

• Вероятно Франция би се развила по-цивилизовано, ако я нямаше Великата френска буржоазна революция. Но онези страни, в които е имало кръвопролитни революции са се развили много по-демократично от други. При такива революции има едно насилствено разрушаване на стария ред, който обикновено по друг начин не може да бъде разрушен. Ние нямаме българска революция, имаме плашливо развитие след Балканската война, ставаме много предпазливи в негативно съдържание.

• Вечното стълкновение между континенти, етноси, бедност и богатство не може да бъде решено нито от война, нито от религия, нито от идеология. Кажете ми: кой проблем на човечеството е решен от една религия, да речем – оставете идеологията: болестите, несправедливостта, жестокостта, омразата...?

• Видял съм много богати емигранти. Но поне в моя жизнен опит не съм видял щастливи емигранти.

• Виждам част от безсмъртните ни рецидиви да трансформираме всяко социално недоволство в битова ненавист. Това може да се назове и хоризонтална злоба.

• Винаги в България първата работа на този, който вземе властта, е да свали държавната администрация, пъдарите и прокурорите. Не е нито съвременен полъх, нито комунистически, а за жалост е тежкото ни наследство от една ориенталска принадлежност.

  — пред в. „24 часа“

• Винаги ще има варвари.

— заглавие на авторска книга

• Винаги ще има варвари. Това изразява природната същност на човека. Човекът е добър, човекът е и лош. Господ обича всички ни, но от никого не е във възторг. Противоречията, сблъсъците, ненавистта, вървят наравно с благородството и любовта. Колкото и да звучи безутешно, това е източникът на прогреса. И винаги ще бъде така.

• Военолюбието трябва да бъде силно ограничено.

• Войните са неизбежни.

• Все още не е създадена олигархическа партия, в която да влязат видни мъченици на комунизма.

• Все пак младите знаят, че е имало такова момче – хубавец, захвърлил расото не защото не вярва в Бога, а защото смята, че трябват дела, действия, саможертва.

• Всеки народ, особено ако е малък, ако е малка държава, има лека мегаломания и гигантомания.

• Всеки човек, който имитира, който копира чужд образователен, просветен, културен модел, него го гледат със снизхождение. Такъв човек не излъчва нищо, което да влезе в световната култура. Затова ние имаме този ужасяващ комплекс, че не ни признават.

• Всички безобразия, срещу които се гневи народът, не идват нито от планетата Венера, нито от Нептун, нито от Сатурн, а чрез нашия вот. Всъщност имах предвид отговорност, а не вина. Това е отговорността на електората, който изпраща съответните хора в Народното събрание, в министерства, агенции и др. и впоследствие започва да им се ядосва.

• Всички тези патриотични предавания, където сме победили всички, където сме измислили ракията, па сме научили японците на земеделие, па сме изобретили компютъра – това се харесва, има доста възторжена рецепция. ... Публиката го иска. Това е като чалгата – предполагам, че не всички певици искат да им се вижда пъпа, но продуцентът им казва: "Я се разтърси малко!" Това е свирепият диктат на масовата информация и масовата култура.

• ...Всичко е толкова масовизирано като дебилизация, че между 100 дебила ние не можем да различим онези 10 души, които са наистина талантливи.

• Всичко хубаво на този свят е започнало с пренебрежение към уроците на историята.

• Всяка историческа дата, когато е значима, става част от фолклора. И е силно митилогизирана, в което не виждам нищо лошо. Нали знаете, че Кирил и Методий не са били българи? Но тази магия за солунските двама братя ни дава светоусещане, че сме част от нещо по-голямо.

Д

• Да риташ топка не е национално геройство, а някакъв спортен талант, който има специфични проявления.

• Да се назовеш европеец, не е само да напомниш за Кирил и Методий и за Златния век на Симеон. Трябва и тежки ангажименти при съюзи, с които толкова се ласкаем. Съюзите не само дават, те и вземат.

• Демокрацията е риск. Демокрацията не е за всеки. Демокрацията не е картоф да расте навсякъде. Поемаш рискове да кажеш "не" или "да".

• Диктатурата не се прави от многопартийни лигльовци.

• Днес никой не ни пречи толкова, колкото самите ние.

Е

• Европейският съюз не е само удобство – той е риск, той е отстъпление... Трябва да разберем едно: когато искаме да бъдем принадлежни към един съюз или коалиция, поемаме рискове.

• Един израз – не знам кой е авторът на цитата – "Няма нелегално човешко същество" – това е най-великият израз на световния хуманизъм от Ренесанса насам.

• Един комплексар винаги е "важен" и високомерен. Бай Ганьо също се гордее, простакът също се гордее. Гордостта не винаги е основателна, а да оставим настрана въпроса, че според ранното християнство гордостта е порок.

• Един народ или нация, или доктрина, колкото повече е в безизходица, толкова повече се увеличават вътрешната и външната агресия.

• Един човек, колкото е по-неуверен, толкова е по-агресивен.

• Една саможертва има продължителен ефект само ако има идейно предназначение.

• Едно е да отричаш нещо, друго е да си даваш ясна сметка какво идва след това. Нека припомня: и Хитлер, и Сталин идват на власт след справедлив народен гняв.

• ...Ето това е противоречието, хем има драми… хем скучно.

З

• За да си десен у нас, трябва в семейството си да имаш маркизи, барони, графове и виконти. Сигурен съм, че в родословното дърво на съвременните десни ще намеря овчар. Да се експонираш като десен в стремежа да си демократ, е доста смешно.

  — пред в. „Труд“; 07.2006

• Западните покрайнини са дадени на Сърбия, то тогава няма държава Сърбия, не защото някой твърди, че там живеят сърби, а като стратегическо наказание на България. Даже има една статия от Джеймс Баучър, който гневно казва: "Да дадеш западните покрайнини на Сърбия, за да не бъде нападната от България, това е все едно да дадеш графство Кент на Германия, за да не бъде нападната от Англия."

• Земята е емоционална идея и аргумент. ... Емоцията е най-сериозният факт и фактор в политическото поведение.

И

• Избягвам думата "българин", защото не съм срещал на улицата господин Българин или другаря Българин.

• ...Извинението просто е формална проява на чест и достойнство. Въпросът е да не се допуснат повече такива грешки, каква е гаранцията, че следващите няма да бъдат същите – това е нашият мъчителен въпрос и нашето тягостно предчувствие.

• Изразът "Събуди се!" е възникнал в Германия с "Германийо, събуди се!". Там също е имало такива "будители", които са казвали на ветераните от Първата световна война, някои от тях ... сериозно поразени, "Събуди се!"

• Има един афоризъм на Бисмарк, който казва: "Италианците искат нови територии?! Да не би да са загубили още една война?"

• Има една немска поговорка: „Който се ражда беден, умира глупав.“ Без да си въобразяваме, че това е нещо преднамерено, програмирано, няма съмнение, че онези народи, държави и даже континенти, които са бедни, просто са обречени на глупост.

• Има криза на самата същност на демократичния режим. Има криза поради отказ от традиционни добродетели. Сега да учиш детето си на порядъчност, може би го обричаш, ако не на невежество, то поне на бедност.

• Имената, пред които тръпнем на тържествената заря, не са строители на пазарната икономика, нито са ренесансови космополити.

  — пред в. „Монитор“

• ...Интелектуалецът не е добър политик, понеже изпитва съмненията на Хамлет.

• Интелигенцията не е по-малко греховна отколкото останалите слоеве от българското общество. Интелигенцията винаги е била съпричастна с хората на властта. ... Така че интелигенцията няма право да бъде особен блюстител на българската общественост, особено когато става дума за управление и власт.

К

• Кабинетът ... няма да падне скоро, защото противниците му още не са готови да гепят властта.

• Кажете ми каква добродетел култивира, внедрява и показва пред очите на децата което да е масово средство за информация, вестници, дори литературата.

• Кажете ми кога не сме били на последно място в Европа? Само при комунизма. Във всички статистики между двете световни войни на трите последни места по каквото и да е са били Албания, Турция и България. Така че тия приказки колко е било прекрасно между двете световни войни, как българският лев е бил конвертируем и албанският лек – също конвертируем, как София приличала на Виена …В най-елегантния за времето си хотел "България" е имало етажна баня, а не отделни. А можете ли да ми покажете повече от 50 частни къщи в София пак от онова време, които могат да се нарекат европейски преди 9-ти септември 1944 г.?

• Как ще си обясниш, какъв е този свят, в който на някаква звезда Джесика Симпсън са й дали 800 хил. долара от американското списание „Пийпъл“, за да покаже снимка на бебето си. И в същото време умират, ако не милиони, то стотици хиляди бебета.

• Както има генерали, които не са помирисали барут, така има вече и професори, които не са видели един студент и не са помирисали наука.

• Както казва един генерал, Сава Савов, не Михаил Савов: "Армията ни не може да има две души." 1912-та година се бият с общия поробител, след това се бият със съюзниците. След това 1915-та година, което свенливо подминаваме, крием и заобикаляме с "братската" турска армия срещу враждебния руски народ или армия, разменяме си бойни ордени. След това пилотите, които защитават София от англо-американските бомбардировачи "Либърейтър" след 3 месеца излитат в небето да се бият с Месершмитите, които са защитавали дотогава софийското небе... Това е не объркана история, а травматична. Това е травма.

• Както през цялата ни история всичко, с изключение на киселото мляко и богомилите, идва отвън.

• Като сме европейска страна, не е само да кажем: Крума Страшни или Самуила, или Кирил и Методи и пр. Благородството е част от европейската принадлежност. А благородството означава любов към ближния.

• Когато Англия обявява война на Япония, Чърчил се държи крайно любезно с японския посланик във Великобритания, комуто връчват нотата за войната. Дори го упрекват, че е прекалено любезен към този вече военен враг, а той казва: "Никога не е късно да кажеш на някого, че ще го обесиш, с учитв тон."

• Когато държиш в ръка меч, автомат или ракета, не можеш да бъдеш ангел.

• Кой съм аз да давам съвети?

• Колко много от новите идоли на нова България могат да се наредят в тази галерия от незаслужено пренебрегвани, а сега прекомерно героизирани личности в нашата модерна история! Но не и този, който никога поне официално не бе забраняван, не и този, който се завръща между нас, без да си е отивал някога... Вие разбирате, че става дума за Стефан Стамболов – единствената политическа фигура в нашата нова история, в която не преобладава илюзията, романтиката и надеждата пред истинските постижения!

  — Завръщането на Стефан Стамболов

• Колкото е по-безпомощен един народ в съвремието си, толкова по-отчаяно се вкопчва в историята си.

• Колкото загубени войни имаме, все някой друг ни е виновен.

Л

• Личността на големия българин ще заблести въпреки буболечките, които се упражняват в очернянето му

  — за Георги Димитров на международна конференция по повод 125 години от рождението му, Дневник, 14 юни 2007

• Лошото в България обаче е, че презрението се прилага на принципа на Бай Ганьо – всички са маскари! Не, не всички са маскари, и това е нашата драма, защото всички, които обявяват останалите за маскари с удоволствие биха станали като тях при първа възможност.

М

• Малко не ми се връзва тази иманентна идея, че българите са много добри към другите, с това, което става днес към тези бежанци.

• Между кръста, меча и буквата номер едно е буквата. Останалото е "Край Босфора шум се вдига". Какво е останало от праха на Самуила, от величието на Симеон и на Асеневци? Останал е онзи език, който от Тимок до Одрин и от Тулча до Скопие е останал почти непроменен. Ето това е чудото.

• Младостта е само биологическо предимство. В крайна сметка всичките световни идиотизми се осъществяват повече от младите, отколкото от старите.

  — коментира пред в. „Труд“ участието на младата българка Мартина Балева в скандалния проект „Митът Батак“; 04.2007

• Много писатели, поети, художници, творци, които са свикнали да бъдат отглеждани от обществото, често пъти днес по инерция смятат, че някой трябва да се грижи за тях, а те да стоят на високия планински връх, в самотен манастир или в почивна станция в Хисаря и да се вдъхновяват от красотата на българската природа или да "бичат роман", както се казваше навремето.

• Модернизация не се прави при силни профсъюзи и стачни движения. ... Онези, които са осъществили модернизацията много по-рано, едва после са помисляли за народовластие.

• Модерният национализъм, който няма нищо общо с ренесансовия и с просвещенския дори, е изграден от интелигентни хора: генерали, композитори, поети, писатели, а сега са хора, които нямат друга почва, зона за изява и веят знамето с леко пламнали, немотивирани очи, защото друго вече не могат да направят.

• Може ли някой да посочи кой в нашето световно и българско съвремие е носител на ценности като личност, която служи за подражание. Не е ли шушумигата героят на нашето време? Той не превъзхожда ли по обществена рецепция мълчаливите порядъчни хора, които остават незабелязани?

  — пред в. „Монитор“

• ...Мутрологията и производните й прояви се усещат непрекъснато в масовото ежедневие. Но в тази връзка, аз искам да акцентирам на един друг въпрос: Кой избра мутрите? Да не би да ги докараха на власт хора от планетата Сатурн?

• Мъдростта лежи в способността да предскажеш какво от днешния свят утре ще бъде укорявано или осмивано като грешка, престъпление или глупост.

Н

• Навсякъде сме център на вселената, навсякъде сме най-добрите и в същото време имаме отвратително раболепие към чужденците.

• Най-великият ни поет и най-големият ни патриот, Ботев, римуваше "патриоти" с "идиоти". Кой ще каже, че Ботев не е патриот? При него няма партийна субсидия.

• Национализмът вирее там, където има безпомощност.

• Не институциите правят хората, хората правят институциите.

• Не може да гласуваш вечерта за него и сутринта да викаш – "ама той не е бил такъв, какъвто го мислех". Електоратът също носи отговорност, не само политиците или агитаторите. Отговорност носи този, който прави онова свещено действие на урната.

• Не може да изчистим историята от противоречия, защото самата тя е противоречива. За сложните неща не може да се говори просто. Винаги истината стои някъде по средата. Пълното отрицание на онова минало или по-предишното минало без никакви допускания на някакви постижения, е доста смешно.

• Не може да кажеш "отивам да протестирам", без да имаш конкретни адреси и програми. Човек не може да протестира, защото тъщата или свекървата му го тормози. Исканията по време на протестите през 1990 бяха за смяна на политическата система.

• Не може да се отнасяме по този начин [към бежанците], след като 150 години се тупаме в гърдите, че сме иманентно толерантен народ и държава.

• Не може едно общество и особено нация с претенция за 13 века цивилизация да няма безукорни идоли. Имаме такава потребност днес и драмата е, че тези идоли са от миналото. И затова Левски, напълно заслужено, разбира се, също възниква като идолопотребност.

• Не може с историята да се култивира ненавист днес. Историята е, за да се поклоним на онези, които са загивали с един идеал в сърцето си, независимо дали са били прави или не. Не можем да кажем, че само едната страна е била права.

• Не правилата правят хората, а хората правят правилата.

• Нека да покажем, че все пак... ставаме за нещо като добри хора.

• Необразованият човек не само се управлява по-лесно, но той още по-лесно може да стане плячка на идиотски внушения.

• Ние, българите, вечно се страхуваме да не си изгубим мястото на опашката. Затова и често губим.

• Ние, българите, сме в едно безумно повторение на предишни грешки – от глупост, от злоба, от мания за величие. Аз смятам, че ние, българите, не сме извадили, не сме оползотворили един урок – ако изобщо има уроци на историята, ние не сме си взели нито един.

• Ние, даскалите, ставаме част от живота на другите. Може да ни псуват, да ни подиграват, да ни хвалят, ... но това е единствената реабилитация за учителя, за иначе не много благодарната му професия. Ти ставаш част от нечий живот завинаги.

• Никой не бяга от добро или пчела от мед.

• Никъде не съм живял по-скучно, отколкото в Америка. Защото като се бръсна сутрин, знам много добре две седмици напред какво ще ми се случи: усмихнати любезни хора, учтиви и... никаква тръпка, поне за мен.

• Нито една личност не е била безпогрешна. Нито една партия не е била безпогрешна и нито един народ не е бил безпогрешен. Той е жертва на насилие, но и той е упражнявал насилие.

• Но промяната не е само отрицание, промяната е съзидание. Добре, ще махнем тези мумии, тези пионки и т.н. А после?

• Но... да попитам все пак тези големци – от президент до президент на корпорация – след като говорят за човечност, което е напълно основателно [относно сирийските бежанци], няма ли те да поднесат един от хотелите си, а не да изпразват училища. Иначе е доста отблъскващо... Е, нали бяхме оазис на толерантността и добротата?

• Няма дефиниция за духовност. Често пъти бездуховни хора говорят за духовност, а в същото време личности като Валери Петров упорито мълчат и са нейни носители.

• Няма знаменит историк, който да е станал знаменит политик. Вечно мрънкат нашите историци: "Политиците не ни слушат." Че те ако ни слушат, ще направят милиони идиотизми. Историкът не казва какво трябва да се прави, историкът казва какво НЕ трябва да се прави. ... Ако всички бяха слушали инерцията на историята, досега да сме още в мезозойската ера.

• Няма красиви войни. Има справедливи войни. Но и справедливите войни не са красиви.

• Нямам самочувствието на апостол, за да отправям послания.

О

• Обидата е емоционално състояние на непълноценен човек.

• Омразата идва от безпомощност на всеки от нас. Колкото повече не можеш, толкова повече ставаш агресивен. Превъзходството дразни.

• Онзи героизъм, който е платен, престава да бъде такъв.

• Отново се възпроизвежда онова безумие, което ни доведе до доста тягостното усещане за изгубения 20-ти век.

П

• Помня какво каза майка Тереза пред Би Би Си. На въпроса „Кой е виновен за глада по света“, тя отговори: „Аз“. Тя, спасителката, казва така. Всеки от нас следва да произнесе нещо приблизително. Подобно признание липсва днес. И обикновено винаги така е било.

• Празникът не изключва протеста. Дори понякога протестите са празник.

• Представителите на предишната интелигенция, тази между двете войни, колкото повече учеха в чужбина, толкова повече се връщаха патриоти. Той завършил в Лайпциг, връща се и става учител във Враца. Днес има обратното явление – като отиде и получи знания, маниери, среда, обноски, той се връща, преизпълнен с пренебрежение, стигащо до презрение към средата, от която е произлязъл.

• През 19-ти век... в Петербург ни смятат за астрофили, във Виена ни смятат за русофили и затова никой не ни вярва.

• "Престъпно безумие" – този израз не е изобретен от Коминтерна, а от Иван Евстатиев Гешев.

• При всички политически режими, Левски е обединителна фигура и това е фактическо свидетелство за един респект, който българите винаги сме имали към Левски.

• Просташкото поведение, вулгарността, наглостта явно, че имат рецепция сред една значителна част от нашата общественост. Не упреквам никого – всеки може да бъде заблуден, захласнат – нима така не беше с идването на Царя, или на демократите.

Р

• Революциите се правят от мъже дори и тогава, когато те стават тирани.

• Робството е емоционално състояние. Робството понякога е позитив – да си роб на жена, която безумно обичаш, или на дете, на внуче.

• Руско-турската война е най-честната война. Няма друга такава. Първо, дотогава всички балкански държави са се освободили с драматични кризи и войни. Но никъде няма такава емоционална атмосфера. Има обединение на Италия, има обединение на Германия, на хората им е втръснало ... И изведнъж по чайове, балове, вечеринки, приеми – отначало в Русия, после навсякъде, отвъд Ламанша – почва да се говори за каузата на едни страдалци, християни – никой не е знаел за българите. За българите са знаели десетина тънки познавачи на Изтока и на Балканите. И изведнъж се оказва, че един народ, който лежи в основите на християнската цивилизация, е безмилостно, жестоко и почти безпричинно клан. Изведнъж започва една кауза, започва една кампания – дори и Юго, който въобще не знае България къде е и казва на Батак Бавак – изведнъж прегръщат една благородна идея. Вече няма династически комбини, няма дипломатически договаряния, няма война на една държава срещу друга – има война за облекчение и избавление на християни. Това е война на вярата. Много мастити богослови и богобоязливи специалисти забравят да кажат, че това е война на православието. Това е обединителната характеристика. Руснаците идват, изгонват турците с шашките, пиките си и оръдията си и след това се натоварват на шлепове след девет месеца и си тръгват. Това е безпрецедентен случай. Затова е най-честната война.

С

• Самото влизане в историята не винаги е позитивно. Хитлер е влезнал за винаги в историята. Изразът “влиза в историята” е постфактум.

• Славянската книжнина се развива в България, за жалост – за кратко време. Затова през Средновековието ние имаме само 5-6 автори, да не говорим за философии – по простата причина, че в България в тези векове настъпва мрак. Това аз го наричам "залязване при изгрев". Винаги, когато започнем да ставаме нещо, мракът се сгромолясва върху главите ни.

• След като сме приели пазарната икономика, която аз не приемам, трябва да приемем също, че тя застрашава онова, което наричаме духовност, култура, книжнина, наука, изкуство.

• След Освобождението вече триумфират прагматиците, бакалите, търговците, житари, зидари и изведнъж, чрез Захари Стоянов, се експонира едно чисто име. Което няма капка идея за печалба, капка идея за министеруване, депутатство и прочее. И внезапно Левски става идол, защото е различен от другите. Не само различен от тогавашните съвременници, но и малко по-различен, по-възвишен дори от онези герои, възрожденци, от нашето Възраждане и от нашето национално освободително движение.

• Смятам, че съдбата ни прати много навреме Левски като контрапункт, като поанта на това, което се случва по-късно в България, където търговците стават по-важни, където успехът се измерва с пари. И това не е нещо ново, това е т. нар. историческо съвремие.

Т

• Тази дата, 24 май, свидетелства за една–единствена реална и непреодолима заслуга на българите – почитта към книгата, към образованието. Дори всяка мутра, след като си купи мерцедес, втората му идея е да прати сина си да учи. За жалост – да учи в чужбина. Има огромна разлика.

• Тази идея да си песимист е по-здравословна, според мен. Защото оптимистът е глупак, той е лесно манипулируем, тръгва по всякакви идиотски идеи. Младежите нацисти, които са скандирали: "Германийо, събуди се!" през 1933-та година също са били оптимисти.

• Така, както се приема, че един бакалин или един крупен бизнесмен го интересуват само парите и печалбата, защо учителите трябва да са други, по силата на какъв обществен и психологически климат те да бъдат самотните рицари на духовността? При положение че те самите са заобиколени от бруталния марш на материалния интерес, изведен като висша добродетел. Извинявай, но ако един лекар или частен учител не взима пари, ще го вземат за некадърник. Даже нашите духовни дейци, когато си дадат стихотворението за публикуване, първата работа е да питат какъв хонорар ще вземат.

• Тези привнесени [демократични] институции, включително и конституцията, те не могат да заработят при отсъствие на традиции, среда, личности...

• Това е прословутото българско разделение, което не е от вчера и няма да завърши утре.

• Това ни е нашият комплексарски манталитет, когато говорим за руснаците. Когато кажеш признателност, това не означава раболепие. Когато кажеш почит, не значи подчинение. Когато кажеш "благодаря", не значи: елате да ни управлявате. И Стамболов им доказа това.

• Това, на което сме свидетели, включително и учениците, още не е история.

• ...Той [Левски] не се е правил на харамия, който заколва двама турци и след това отива да се похвали в кръчмата.

У

• Урокът [от историята] е преди всичко изваждане на смисъла от едно поражение. Победата е лесна за обяснение. Поражението е мъчително, но поучително.

• Уроците на историята са най-вече уроци от провали и крушения, а не от триумфи.

• Усещаме едно тягостно потисничество, което излиза от самите нас. По-рано е било лесно: агарянинът, турчинът, османецът... Днес има едно хоризонтално робство, осъществено от българи за българи.

• Успехите във външната политика вече се индикират не с териториални придобивки.

Х

• Хаосът съществува като отсъствие на изход.

Ч

• Че кога държавата ни не е била в упадък?! Тя не е била много прекрасна и преди 9 септември 1944, и преди 10 ноември 1989. Ние живеем с представата, че София била най-красивата европейска столица, че българският лев бил най-стабилната валута. Хвалим се с геройствата си по всички бойни полета... Ако прочетете нашата преса преди 9 септември и преди 10 ноември, ще усетите едно ужасяващо чувство за неудовлетворение. Непрекъснато търсим духа на хан Аспарух и праха на цар Самуил, защото не можем нищо днес.

• Често се скандира против олигарсите. Обаче досега не видях на нито един плакат лице на олигарх, зачеркнато с червени или сини линии. Ако приемем, че сегашните политици са транслатори, сиреч пощенски гълъби, на мощна финансова олигархична воля, защо срещу офисите на тези милионери няма протести?! Има протести само пред офисите на изпълнителите, т.е. пред политическите централи. Да сте видели протест пред офиса на енергиен милионер например? Аз не съм виждал.

Източници

Външни връзки

• Био-библиография
• Официална информация в Народното събрание