Плавт

Тит Маций Плавт (Titus Maccius Plautus, 254 пр.н.е. - 184 пр.н.е.) е римски комедиограф.

Плавт
Вижте също
Статия в Уикипедия
Материали в Общомедия
Творби в Проект Гутенберг

• Ако говориш отвратителни неща, ще ги чуеш и сам. — "Pseudolus"

  Contumeliam si dices, audies.

• Ако общественото ти положение е добро, и приятелите ти са верни; ако се поразклати, те се разбягват.

  Si res firma est, itidem firmi amici sunt; si res labat, itidem amici conlabascunt.

• Безцветен човек. — бълг.: Ни рак, ни риба – т.е. безличен, сив, неопределен човек

  Homo nullius coloris.

• Бие с юмруци по остриета. — т.е. безсмислено и дори вредно занимание

  Stimulos pugnus caedere.

• Богатството създава приятели.

  Res amicos inventi.

• Бъди верен на този, който е верен и на теб.

  Fac fideli sis fidelis.

• Все едно кокошка го е писала. — бълг.: Написано с краката – т.е. нечетливо и неясно

  Galina scripsit.

• Всеки чува това, което разбира.

• Всички умни хора трябва да общуват помежду си.

  Omnes sapientes decet conferre.

• Всички хора са опитни в това, което се отнася до тяхната изгода.

  Omnes homines callent ad quaestum suum.

• Всичко прекомерно създава големи проблеми.

  Nimia omnia nimium exhibent negotium hominibus.

• Глътна въдицата. — бълг.: Хвана се на въдицата

  Hamum vorare.

• Да измъкнеш агнето от вълка. — т.е. много мъчна, изключително трудна работа

  Lupo agnum eripere.

• Да изпиташ всички несгоди.

  Omnibus miseriis praefulciri.

• Да копаеш кладенец, когато жаждата е вече в гърлото. — т.е непредвидливост, недалновидност

  Fodere puteum, ubi sitis fauces tenet

• Да се довериш на Нептун. — т.е. да се отправиш на морско пътуване

  Se Neptunu credere.

• Да се оплакваш от съдбата си.

  Conqueri fortunas suas.

• Да се отговаря на злото с добро е също толкова опасно, както и да се отговаря на доброто със зло.

• Да се прави всичко, което е угодно на душата.

  Animo contendere.

• Да снемеш дрехата от голия — т.е. за нещо невъзможно

  Nudo vestimenta detrahere.

• Доброто настроение по време на беда намалява бедата наполовина.

  Bonus animus in mala re dimidium est mali.

• Едновременно да се духа и да се гълта едва ли е възможно. — бълг.: Два заека с един куршум няма да гръмнеш

  Simul flare sorbereque haud factu facile est.

• Жена без ухания ухае най-добре.

  Mulier tum bene olet, ubi nihi olet.

• За умния е достатъчна и една дума — т.е. и от малкото схваща и разбира

  Dictum, sapienti sat.

• За умния е достатъчно. — т.е. и от малкото схваща и разбира (фразата се среща често и у Теренций)

  Sapienti sat.

• За какво са (излишните) думи?

  Quid verbis opus est?

• За човека е свойствено да обича, за човека е свойствено да се извинява. — "Mercator"

  Humanum amarest, humanum autem ignoscerest.

• Забоде работата с игла. — бълг.: Попадна в целта; Уцели в десятката – т.е. напипа същността на нещата

  Rem acu tetigisti.

• Завит в кожата на слон. — т.е. дебелокож, нечувствителен

  Elephanticorio circumtentus est.

• Идва чак след битка. — бълг.: След дъжд качулка

  Depugnato proelio venire.

• Истински честен е този, който винаги се пита дали е достатъчно честен.

• Казано с не много думи. — т.е. накратко казано

  Verba converre ad compendium.

• Каруцата ми се обърна — бълг.: Лошо ми се пише – т.е. оттук нататък неприятности ме чакат

  Plaustrum perculi.

• Когато състоянието се влоши, тогава и приятелите се разбягват.

  Si res lassa labat, itidem amici collabascunt.

• Което е казано на шега, не го обръщай на сериозно.

• Което е направено, не може да не бъде направено. — "Aulularia"

  Factum est illud, fieri infectum non potest.

• Който бяга от своите, дълго ще има да бяга.

  Longe fugit quisquis suos fugit.

• Който е загубил свена си, трябва да се счита за загинал.

• Който е мек в гнева си, той е доста по-умен.

• Който иска да изяде ореха, трябва да разбие черупката. — бълг.: "Бог дава, ама в кошара не вкарва.

  Qui e nuce nucleum edere vult, fangit nucem.

• Който мъжествено понася бедата, той после бива щастлив.

  Fortier malum qui patitur, idem post politur bonum.

• Който наставлява, той подпомага.

  Qui monet, quasi adjuvat.

• Който успешно е свършил своята работа, той за нас е умен и хитър. Който се е провалил, е глупак.

• Колко често големите способности остават в неизвестност. — "Captivi"

  Ut saepe summa ingenia in occulto latent.

• Къде греша?

  Quid erro?

• Където има дим, там има огън. — бълг.: Няма дим без огън

  Flamma fumo est proxima.

• Където са приятелите, там е богатството.

  Ubi amici, ibidem sunt opes.

• Лесно е да бъде мъдър за този, който се учи от чуждата беда.

• Любимецът на боговете си отива млад. — букв. превод: Когото изберат боговете, той си отива млад ("Bacchides")

  Quem di diligunt adolescens moritur.

• Любовта е изпълнена и с мед, и със жлъчка. — "Cistellaria"

  Amor et melle et felle est fecundissimus.

• Мъдрост се постига не с години, а с природни дарби.

• На доброто се въздава добро, а на злото се отговаря със зло.

  Bene merenti bene profuerit, male merenti par erit

• На езиците ви – мед, а в сърцата ви – ненавист.

• На юношата му подхожда да е скромен.

  Decet verecundum esse adulescentem.

• Най-старият приятел е и най-добрият.

  Veterrimus homini optimus amicus est.

• Направиш ли добрина на лошия, тя пропада напразно. Ако на добрия сториш зло, то остава за цял живот.

  Malo si quid benficias, id benefacium interit. Bono si quid male facias, aetatem expetit.

• Не всяка възраст е подходяща за (училищно) обучение.

  Non omnis aetas ludo convenit.

• Не греша! — т.е. уверен съм в това

  Haud sum falsus!

• Не се заставяй да чакаш.

• Недей да биеш камъка, за да не останеш без ръце.

  Noli verberare lapidem, ne perdas manum.

• Неочакваното се случва в живота по-често, отколкото очакваш.

  Insperat(а) accidunt magis saepe quam quae speres.

• Никой не е любопитен, без да бъде зложелателен.

  Nam curiosus nemo est, quin sit malevolus.

• Никой не се радва на постоянно щастие.

  Nulli est homini perpetuum bonum.

• Никой сам не е достатъчно умен. — бълг.: Една глава – добре, но две – още по-добре.

  Nemo solus satis sapit.

• Нуждата е учител на всичко. — бълг.: Нневолята на ум учи

  Est rerum omnium magister usus.

• Нуждата учи на всичко онзи, до когото се докосне. — бълг.: Неволята на ум учи ("Стихове", 177 - 78)

  Paupertas omnes artes perdocet, ubi quem attigit.

• От свидетелите по-добър е един видял, отколкото десетина чули.

• Отвънка – Елена, а отвътре – Хекуба.

• Открива душата си. — бълг.: Излива душата си

  Totum detegit stomachum

• Плътно затворено сърце. — т.е. безсърдечност, безмилостност, безчувственост

  Praeligatum pectus.

• По-добре мое украшение да е добрият характер, отколкото планина от злато.

  Bono ingenio me esse ornatum, quam multo auro mavolo.

• По-поврътлив и от грънчарско колело — бълг.: Фурнаджийска лопата

  Versutior est quam rota figularis.

• По-приятно е да се учиш от другите, отколкото сам да учиш другите.

  Te de aliis, quam alios de te suavis est fieri doctos.

• По-приятно е ти да поумнееш от опита на другите, отколкото другите от твоя.

• Победата е моя! — т.е. спечелих, победих, успях

  Mea pula est.

• Познатото зло е най-малко.

  Nota mala res optima est.

• Предпочитам неприятелите ми да ми завиждат, отколкото аз да завиждам на неприятелите си.

• Робството е затвор за душата.

• С весло и платно. — бълг.: С опънати платна – т.е. с всички сили

  Remigio veloque.

• С един скок улови два глигана. — съответно на българската: С един куршум застреля два заека.

  Uno in saltu apros capiam duos.

• С решето да черпиш вода. — бълг.: Носи в решето/кошница вода

  Cribro aquam haurire.

• Сам човек не може да знае всичко.

• Слоновете по-бързо се раждат. — т.е. за нещо прекалено бавно

  Celerius elephanti pariunt.

• Спасението за всяка работа е в мярката. А където мярката е превишена, трудът е бил излишен за човека.

  Nimi(a) omnia nimi(um) exhibent negot(ium) hominibus ex se.

• Спокойствието е най-доброто оръжие срещу грижите.

  Animus aequus optimum est aerumnae condimentum.

• Сред многото приятели човек има само малко верни.

  Puci ex multis sunt amici homini, qui certi sint.

• Съветът е по-скъп и от злато.

• Съдбата ту ласкае, ту пък хапе – както й хрумне.

  Fortuna fingit latratque, ut lubet.

• Сърби го гърбът. — бълг.: Сам си проси боя – т.е. сам ще си докара наказанието

  Dorsum prurit.

• Сърце мое! — друг вариант: Душа моя!

  Cor meum!

• Това, което е направено, не може да бъде ненаправено.

• Този ти е приятел, който ти помага в тежки моменти. — бълг.: Приятел в нужда се познава

  Is amicus est, qui in re dubia re adjuvat.

• Той вижда сънища наяве. — т.е. мечтае за невъзможносто

  Hic vigilans somnant.

• Толкова по-сигурно е, че ще свършиш работата, за колкото по-важна я считаш.

• Тук са вълците, а там пък кучетата. — бълг.: Между чука и наковалнята – т.е. в затруднено положение, под натиск

  Hac lupi, hac cani.

• Туниката е по-близо (до тялото) от плаща.

  Tunica propior palio est.

• Търси възли у тръстиката. — т.е. безсмислено занимание

  Nodum in scirpo quaerere.

• Умният … сам си чертае съдбата. — понякога се превежда и като "сам си кове щастието" ("Trinummus")

  Sapiens … ipse fingit fortunam sibi.

• Умният човек трябва да умее да сменя кожата си — т.е. да се приспособява към обстоятелствата

  Versi pellem frugi convenit esse hominem quod pectus sapit.

• Успехът довежда приятелите.

  Res amicos invent.

• Храбрите духом добиват слава, когато се борят сами!

• Целият е кожа и кости. — т.е. мършав, слаб, гладен

  Ossa ac pellis totus est.

• Човек за човека е вълк — римска пословица, приписвана често на Декарт, но срещната в писмен вид за пръв път у Плавт, използва се в смисъл, че хората не бива да се доверяват един на друг ("Asinaria")

  Homo homini lupus est.

• Човека го позори само това наказание, което сам си е заслужил.

• Чуждата нива оре, а своята оставил неорана — т.е. хванал се с чуждата работа, преди да е свършил своята

  Fundum alienum arat, incultum familiarem deserit

• Щедър на обещания език.

  Lingua dataria.