Военна база "Пенсакола"

Военна база "Пенсакола" (англ. Pensacola: Wings of Gold, 66 епизода) е американски военен сериал, разказващ за обучението на младите пилоти в тежката професия на летеца-изтребител от морската пехота, за взаимоотношенията в армията и неизбежните приключения, риск, приятелства и интриги, съпътстващи живота там. Изпълнител на главната роля – командирът на авиоескадрилата, полковник Бил Кели – е Джеймс Бролин (James Brolin). Първо излъчване в САЩ 1997-2000 г.

Военна база "Пенсакола"
Вижте също
Статия в Уикипедия
Материали в Общомедия

Сезон 1

• Бил Кели:  Някой беше казал, че войната е ад, но и мирът също не е цветя и рози

• Джанин:  Понякога светът е опасен. Имаме ли избор?
  Бил Кели:  Изборът е да споделим с близките си хубавите моменти и да им кажем колко страхотни хора са те.

• Границата стана по-добре запечатана от буре с десетгодишно уиски

• Направете го… и ще ви посрещнем дружелюбно – с военно съдилище.

• Ти може и да обичаш висш пилотаж, но той обича да прекрачва бариерите.

• д-р Валери Уест:  Ако ме каниш на среща…
  Бил Кели:  Не те каня на среща. А се самопоканих утре у вас в осем.
  д-р Валери Уест:  Не смяташ ли, че си малко нахален?
  Бил Кели:  Не, не смятам.
  д-р Валери Уест:  В такъв случай не мога да ти откажа.
  Бил Кели:  Така е. Не можеш.

• — Срещнахме се скоро, но сякаш те познавам от 100 години
  — Да не значи, че вече съм ти втръснал, защото смятам да прекарвам повече време с тебе

• — Имам две седмици отпуск. Смятам да взема два-три дни.
  — Къде ще ходите.
  — Насам-натам
  — Чух, че "там" е много хубаво по това време на годината.

• — Не всички са толкова чувствителни колкото тебе.
  — И какво ще ти стане, ако признаеш, че под любимата ти мъжкарска външност се крие чувствителна душа.

• Когато не знаеш какво търсиш, трябва да провериш всичко.

• Бил Кели (към дъщеря си):  Вечерята беше чудесна…, колкото и нескромно да звучи.

• Джанин:  Ще ти бъда благодарна, ако не се опитваш да ме разубедиш.
  Бил Кели:  Точно това смятам да направя. Знам, че на твоята възраст модата и съревнованието с връстниците имат голямо значение, но …

• Джанин:  Пак ли сме гаджета?
  Грифин:  Тази сутрин поне се разбра, че сме такива.
  Джанин:  Но не разчитай, че аз ще съм винаги на твое разположение.
  Грифин:  Не съм си го и помислял.

• Нещо ми показва, че тази задача не е като всички останали.

• Уендъл:  Какво надничаш? Твоят текст с инструкциите не е ли същият като моя?
  Анализа:  Помислих, че са ти дали "Плейбой" или книжка с комикси – усмихнал си се като… нащърбена краставица.

• — Ти си военен?!
  — Да, морски пехотинец съм и пилот. Това притеснявали те?
  — Винаги съм имала слабост към мъже в униформа.
  — Е, ще изтичам да си донеса униформата, тогава.
  — Недей сега.

• Анализа:  Благодаря, че дойде… това означава много за мене.
  Грифин:  Нали сме екип?!

• — Знам, че ти е трудно да понесеш такива обвинения срещу честта си.
  — И двете знаем, че можеше да е по друг начин.
  — Не, не можеше да е по друг начин.

• Военен прокурор:  Вие сте екип, бихте ли дали живота си за някой от другарите си.
  Уендъл:  Разбира се, сър.
  Военен прокурор:  Което означава, че бихте и излъгали заради някой от тях.
  Адвокат:  Възразявам!
  Съдия:  Възражението се приема.

• Анализа:  Това не е нещо, което просто работя. Армията е част от мен самата. Може да прозвучи сантиментално, но думи като чест, доблест и кураж означават много за мене. Армията ми дава усещането, че съм част от нещо голямо.

• Ар.Джей.:  Тази решителност ще ти помогне.
  Анализа:  Защо се държиш токова мило с мен? Обикновено не си такъв.
  Ар.Джей.:  Мисля, че не заслужаваш постоянните ми заяждания

• — Не те съдя. Не бих осъдил никого, не издържал на напрежението.
  — Какво знаеш ти?! От месеци бяхме само сред кал и врагове.

• Анализа:  Защо си тука?
  Грифин:  Дойдох да те подкрепя… знам, че е прекалено късно, трябваше да дойда по-рано…, но това мога да ти дам.
  Анализа:  Стига ми и това.

• — Досега не съм идвала в Юта.
  — Какво има тука?
  — Километри, километри и пак километри.

• Бил Кели (към дъщеря си):  Майка ти искаше да избирам между нея и кариерата си, а аз не бях сигурен, че съм готов на подобен избор… И това ни раздели.

• Грифин:  Мислите ли че съм готов.
  Бил Кели:  По отношение на изпълнението – да, но по отношение на поведението… предстоите да се види.
  Грифин:  И какво ми е на поведението?
  Бил Кели:  Ти си лейтенант, а лейтенантът обикновено се изтъква и понякога се издънва.
  Грифин:  И вие ли правехте така като лейтенант?
  Бил Кели:  Но това не ми попречи. Има нещо което трябва да знаеш: когато поемах бойни задачи за небето, а аз ги поемах, за да изкръшкам от някой домашен ангажимент на земята, никак не се гордеех с това.

• Както ми тръгна напоследък… имам чувството, че съм в зоната на здрача.

• Бил Кели:  Имаш ли проблем, момче?
  Грифин:  Имате ли основание да ме питате, сър?
  Бил Кели:  Ами… искам да постигна разбирателство с моите морски пехотинци. Искам да знаят, че ако имат проблем и им трябва помощ, вратата ми е отворена.

• Бил Кели:  Ще ти кажа нещо – само едно е по-добро от това да си добър пилот-изтребител и то е: да улучиш добър пилот-изтребител.

• Анализа:  Знам, че е трудно да бъдеш втори или трети, но няма да се самоунищожа, за да ти разчистя пътя – и свиквай с тази мисъл.

• — Възможно ли е тя да те е натопила?
  — Не съм такъв глупак
  — Ами така е, видяла е лесна мишена и я е улучила.

• — Това беше лесно
  — Няма нищо лесно в разузнаването… за един авиатор.

• — Ще се обърна към прокурор, ако се опитате да попречите на разследването
  — На него няма да му е необходим адвокат – единственото обвинение тук е: принизено внимание.

• Ти се издъни – покажи малко почтеност и го признай.

• Какъв мъжкар… направо ми иде да те разцелувам.

• Грифин:  Баща ми е негодник. Отиде до бакалията и не се върна повече. Преди да плюете по бащите си, се замислете… бъдете благодарни, че не са ви изоставили. Това значи много. Наистина голям жест.

• Бил Кели:  Знам, че ще се справите
  Грифин:  Защо сте сигурен в това?
  Бил Кели:  Щом търпите дотирано от правителството военно кафе, ще издържите на всичко.

• — Въпросите са като цигарите – опасни са за здравето.
  — Заплахите също.

• — Да влезеш в страната е трудно, но да излезеш от нея с камион, пълен с патлаци, е почти невъзможно. Обаче аз мога да ти помогна.
  — И защо да те използвам.
  — Избери дявола, който поне няма да ти съдере кожата.
  — Вие сте лош човек.
  — Имайки предвид кой го казва, това е комплимент.

• Бил Кели:  Не можеш да го промениш, не бива да живееш в миналото.
  Грифин:  А трябва ли да оставиш зад гърба си, всичко, което се е случило?
  Бил Кели:  Не, разбира се. Но не и цял живот да се поддаваш на огорчението. Това ще те съсипе. … Започни оттам, откъдето си, а не оттам, откъдето си бил – основно правило в навигацията.

• — Безпокоиш се за хората си, полковник, чувстваш ги почти като свои деца.
  — Почти.

• Анализа (към Ар.Джей.):  Не се дръж с мене като куче, което пази територията си.

• Грифин:  Сър, има предположение, че това учение е толкова подробно, защото не е учение, а репетиция за предстояща истинска мисия.
  Бил Кели:  Ти морски пехотинец ли си?
  Грифин:  Да, сър?
  Бил Кели:  Винаги предстои истинска мисия!

• д-р Валерия Уест (към Джанин):  Не знам какво точно представлявам за баща ти. Приятелство… Но знам какво не съм. Не съм човекът, който може да те измести от сърцето му – там има специално запазено място само за тебе.

• — Аз лично се задоволявам с малко, но когато се отнася за страната ми, искам най-доброто.
  — Никой не очаква повече от вас.
  — Не е вярно. Аз очаквам.

• Той просто насилваше късмета си и отиде прекалено далече.

• Анализа:  Обикновено вие двамата сте кибритлиите, а все аз трябва да ви укротявам, но ще ви кажа едно – че много бързо омръзва.

• Анализа:  Внимавай…, че започваш да говориш като зрял човек… Следвай ме.

• Я гледай ти?!… как го направи?… да не си братовчед на Макгайвър?… Дължа ти едно питие.

• Ар.Джей.:  Спречкахме се малко с нея. Правех се на велик…
  Анализа:  Колко учудващо…
  Ар.Джей.:  Иска ми се да й се извиня… Защо не отидеш да пийнеш нещо на бара?…
  Анализа:  Ще ми се да видя как ще се извиниш… не съм виждала подобно нещо…

• — И за да е напълно наясно, само за това ли искахте да разговаряте с мен.
  — Да, само за това.

• Не носите халка, така че очевидно бракът ви не се разпада.

• Когато държиш всичко в себе си, без да го изкарваш навън, то се превръща в нещо отровно и опасно.

• Трябваше да науча повече за тебе, за да ти отправя вярното предложение.

• Не ме позна… не мога да повярвам… а бях наистина голям досадник… дори в известна степен се възхищавах доколко добре ми се удаваше

• — Командирът искаше да говори с тях двамата. За какво ли е това?
  — Е поне те ще си отдъхнат от безделието.

• — Забеляза ли как мафията на пилотите-изтребители лекичко се изнизва?
  — Да но сигурно има и разузнавателна мафия, в която ти ще бъдеш с предимство.

• Виж, ако не ме искаш при тебе…, ще те разбера…

• Грифин (към Бил Кели):  Опитвате се да ме закриляте?… Ще ви кажа, че не можете!

• Грифин:  Нали ако имам мнение, мога да го кажа?
  Бил Кели:  Ако е умно мнение – да. Мислех, че си пораснал

• Бил Кели:  Искам да ти обърна внимание, лейтенант, че ако излезем оттук, от вражеския терен…, когато излезем оттук – няма да търпя повече подобно поведение от теб!

• Джанин:  Колкото повече получавам каквото искам, толкова по-зависима ставам… И странното е, че толкова години се опитвах да го избягвам.

• — Работата ми не е да впечатлявам Вашингтон, а да я върша.
  — Това е в един идеален свят.
  — А нашият? Не е ли идеален?

• — Всичко това го знам.
  — Но не си го преживял.

Сезон 2

• Психар: Разкарай се оттам, новак! И не ми дишай срещу самолета!

• Фитил:  Добър вечер. Викат ми Фитила.
  Кейт:  Лесно се палиш, a?
  Черпак:  А на мене Черпака.
  Кейт:  Значи: Фитила и Черпака – приличате ми на новобранци-изтребители.

• Ковач:  Какво от това, че можете да пилотирате "Хорнет"? Ако свалите "Миг", но изгубите партньора си, значи сте се провалили.

• Ковач:  Занятието започва в 9:00, а ти пристигаш в 9:01.
  Фитил:  Съжалявам, сър.
  Ковач:  Изглеждаш недоспал. Дано да е, защото си учил цяла нощ.

• Ковач:  Трошачка, не се справяш със задачата. Ако сутринта беше учила, вместо да си сушиш косата…
  Трошачка:  Използвам кърпа, сър.
  Ковач:  Ще я използваш, за да си сушиш сълзите. Как си получила позивната си?
  Трошачка:  Дадоха ми я мъжете, във военноморското училище – сметнаха, че съм заплаха за анатомията им.

• Кейт (към Лед):  Ще ти кажа нещо важно: не се впрягай, не се престаравай за дреболии – важно е.

• Бил Кели:  Ще проверя случая
  Ковач:  Оценявам вниманието ви.

• Мислѝ само за себе си… това явно ти се удава явно най-добре.

• Бил Кели:  Дали е добра идея да изненадваме новобранците, без да сме ги инструктирали?
  Ковач:  Врагът не ни казва кога и с колко ще ни нападне – такава е действителността.

• Сила, предизвикателство, свобода… А и парите не са толкова лоши. Но най-важната дума е "куражлии". Нали се сещаш – играта, на която играят летците-изпитатели.

• — Един новобранец толкова се притеснил преди първия полет, че забравил позивната си и инструкторът трябвало да го плесне зад врата.
  — Подпалила му се е каската.
  — И още как.

• Фитил:  Много си самоуверена. Залагам двайсетачка, че ще сгафиш!
  Лед:  Лесно ще ти прибера парите.
  Фитил:  Давай тогава.
  Лед:  Нека да е седмично дежурство по кухня. Приемаш ли?
  Фитил:  Разбрахме се.

• Ковач (към Фитил):  Много самонадеяни младежи са се мислели за пилоти само защото са имали талант. Но това не стига, за да пилотираш изтребител. иска се много повече. … Не си дисциплиниран. А дисциплината показва характер. Нямам доверие на пилоти без характер. Ясно ли е?

• Бил Кели:  Готова ли си за първия си полет?
  Лед:  Надявам се.
  Бил Кели:  Сигурен съм, че си готова. Ще се издигнем в небето и ще бъде забавно?
  Лед:  Забавно?!
  Бил Кели:  Да. Какъв е смисълът, ако не се забавляваш? Аз лично за това летя.

• Бил Кели:  Как си получила позивната си "Лед" (ICE)?
  Лед:  Не е това, което си мислите, полковник.
  Бил Кели:  А какво си мисля.
  Лед:  Нали знаете, че когато мъжете наричат някоя жена "лед", имат предвид…
  Бил Кели:  Разбирам те.
  Лед:  Идва от "коефициент на интелигентност" IQ. Така ме наричаха в школата за пилоти, защото бях първа по успех. Момчетата започнаха да се шегуват, че съкращението означавало не това, а ледена кралица "icy queen" или накратко лед (ice).
  Бил Кели:  Имаш късмет. Повечето позивни идват от някакви гафове. Не можеш да познаеш как ме наричаха в школата.
  Лед:  Как?
  Бил Кели:  Както казах: не можеш да познаеш.

• Бил Кели:  Как си?
  Лед:  Добре съм, сър.
  Бил Кели:  Сигурно стискаш зъби и държиш здраво лоста. Забавлявай се.
  Лед:  Забавлявам се, сър.
  Бил Кели:  Не е вярно. Пилотираш самолета все едно е бомба. Забавлявай се. Това е заповед.

• Бил Кели:  Имаше късмет. Изхвръкналият капак можеше да убие някого.
  Лед:  Да, сър, знам. Трябваше да внимавам повече.
  Бил Кели:  Прегледах досието ти. В школата за пилоти си била първа по успех. Ти си добър пилот – не може да правиш такива грешки.
  Лед:  Няма да се повтори.
  Бил Кели:  Знам, че беше притеснена. Всеки се притеснява при първия полет. Трудно е при толкова много техника.
  Лед:  Благодаря за разбирането, но нямам оправдание. Виновна съм.
  Бил Кели:  Представянето ти беше незадоволително.

• Фитил:  Какво ти е? Мислех, че ще бъдеш щастлива след първия си полет.
  Лед:  Получих незадоволителна оценка.
  Фитил:  Да, бе!
  Лед:  Откачих капака на кабината.
  Фитил:  Боже… не се шегуваш, нали?
  Лед:  Не мога да повярвам, че направих такъв гаф. Това беше първият ми полет. Още два провала и ще ме изхвърлят.
  Фитил:  Сигурно има някакво решение?
  Лед:  Да, да уча повече.

• Ковач:  Щях да те тормозя до края на света. Точно така, лейтенант. Щях да те попилея. Но осъзнах, че има само едно обяснение за странното ти поведение. Това е, казах си аз, зов за помощ. Този жалък новобранец те моли да го вкараш в правия път, защото няма воля да се справи сам. Няма сили да победи демоните, които измъчват душата му. Има нужда от теб, Ковач, за да го дисциплинираш чрез тежка и непрестанна работа. Това ли искаше да ми кажеш?
  Фитил:  Не. сър.
  Ковач:  Значи не искаш да пилотираш изтребители? Не искам мързеливци на моите самолети. Трябва да имаш характер. Ясен ли съм?
  Фитил:  Мога да се справя.
  Ковач:  Не ми се вярва.
  Фитил:  Мога.
  Ковач:  Искаш ли още един шанс?
  Фитил:  Да сър, но истински.
  Ковач:  Повтори всички процедури на симулатора.
  Фитил:  Всичките ли?
  Ковач:  Лесно ще ти бъде, ако си се справил първия път. Ако остана доволен, ще летиш с мен. Въпроси?
  Ковач:  Не, сър.

• Всеки прави грешка, рано или късно. Радвай се, че твоята вече е зад гърба ти.

• Фитил:  Инструкторът никога няма да е доволен. Той иска да отпадна. Каквото и да правя, все няма да е достатъчно.
  Лед:  Не се предавай.
  Фитил:  Той вече е взел решение.
  Лед:  Държиш се пораженчески.

• Тъкър Хенри-старши:  Ще купя парцел извън града. Чудесно местоположение. Ще построя два търговски център и мултиплекс.
  Черпак:  Дали светът има нужда от още един мол.
  Тъкър Хенри-старши:  Колкото и армията има нужда от още един пилот.

• Бил Кели:  Не си включил този новобранец в графика с полетите.
  Ковач:  …Оспорвате решението ми ли, полковник?
  Бил Кели:  Не. Ти имаш по-голям опит в обучението на пилоти, но искам да ме информираш, когато има проблем.
  Ковач:  Той не спазва правилата. Не е дисциплиниран. Нямам доверие на такива пилоти.
  Бил Кели:  Нито пък аз. Но наша задача е да ги променим.
  Ковач:  Той няма да се промени.
  Бил Кели:  Изглежда си сигурен в това.
  Ковач:  Той все гледа да мине между капките, винаги гледа да си отбие номера. В старата ми ескадрила имаше такъв човек. Но участвахме в "Пустинна буря" и тогава се случи лошото. Обградиха ни вражески самолети и той нямаше как да си отбие номера. Трябваше да даде всичко от себе си и да покаже характер. Но той нямаше характер. Не беше готов. За щастие единственият загинал беше той.
  Бил Кели:  И аз имах съмнения относно нашия новобранец още в самото начало. Дори щях да го изгоня. Той можеше да отстъпи, но не го направи и това е показателно. Мисля, че е рано да го отписваме.
  Ковач:  Тогава вие летете с него. Може да размислите.

• Фитил:  Скъпа Кейт!
  Кейт:  Какво ти се иска днес?
  Фитил:  Да прекарам един час в обятията ти…, но ми стигат само кана бира и четири чаши.
  Кейт:  Какъв ти е проблемът.
  Фитил:  Дълга история…
  Кейт:  Ето затова Бог е създал барманите.

• Тъкър Хенри-старши:  Така ли се виждаш след десет години: да пиете с приятелите ти и да си разказвате стари истории.
  Черпак:  Не съм мислил за далечното бъдеще.
  Тъкър Хенри-старши:  Ами помисли, преди да е станало късно.
  Черпак:  Може ли да сменим темата?
  Тъкър Хенри-старши:  Добре, но си помисли. След двайсет години няма да можеш да си намериш по-добра работа.

• Фитил:  Оценките ми са по-добри от първия път, когато минавах процедурите.
  Психар:  Знам.
  Фитил:  Писна ми да повтарям едно и също.
  Психар:  Ръководителят не е доволен.
  Фитил:  Глупости. Той постоянно вдига летвата. Щом я прескоча, той постоянно я вдига.
  Психар:  Но той определя правилата! Повтори процедурите!
  Фитил:  По дяволите!
  Психар:  Иначе какво? Ще се откажеш?…

• Черпак:  На един час във въздуха на всеки самолет се правят четиридесет часа поддръжка на земята.

• Тери:  Всички летци-изтребители ли са деца по душа или само ти си такъв?
  Черпак:  Поне добрите летци.

• Тери (към Черпак):  Знаеш ли кое у пилотите намирам за най-секси, кое ме възбужда най-много? Това, че са мечтатели. Другите жени търсят хубаво тяло, дълбок глас, а аз търся мъж, който преследва мечтата си. Не позволявай на никого да ти я отнеме.

• Бил Кели:  Майорът е изключителен офицер и много добър инструктор. можеш да научиш много от него, ако имаш желание.
  Фитил:  Да сър, знам.
  Бил Кели:  Строг е, защото всяка грешка може да ти струва живота. Държи пилотите да са подготвени
  Фитил:  Разбирам, но ми се струва, че той иска да ме изгони за назидание на другите, да не ме обучава.
  Бил Кели:  В школата за пилоти имах един инструктор, който все ме тормозеше. Бях готов да напусна заради него.
  Фитил:  И какво стана?
  Бил Кели:  Командирът разбра и ме прати при други инструктори. Нещата потръгнаха, но се случи нещо странно. В края на обучението исках да летя с онзи инструктор. Ако успеех да отговоря на изискванията му, значи ставах за летец.
  Фитил:  Успяхте ли?
  Бил Кели:  Ще се видим на инструктажа.

• Ковач:  Това, което пилотираш, да не е трактор… Хайде да полетим.
  Фитил:  Да, сър.
  Ковач:  Май още не си свикнал със самолета… Изправи го!
  Фитил:  Добре, разбрано, изправям го.
  Ковач:  Добре. Да видим сега дали можеш да пилотираш моите "Хорнет"-и. Аз поемам. Затвори очи! Ще поставя самолета в необичайна позиция. Ще ти върна управлението и ти ще го изправиш.
  Фитил:  Готов съм.
  Ковач:  Не хитрувай. Виждам очите ти в огледалото. Давай сега.
  Фитил:  Поемам управлението.
  Ковач:  Не е зле… добре… най-после го научи.

• Психар:  От името на всички пилоти и инструктори поздравявам новобранците с успешното приключване на полетите по двойки и най-вече за това, че не убиха нито един инструктор.

• Фитил:  Аз водя.
  Черпак:  Ти си агресивен.
  Фитил:  На жените им харесва.

• Фитил:  Дами, ние сме курсанти-летци. Предлагаме ви въздушен ескорт.
  Момичета:  Вие сте новобранци.
  Фитил:  И какво?
  Момичета:  Не излизаме с такива. Само с истински пилоти.
  Черпак:  И ние сме пилоти
  Момичета:  Обадете ни се, когато станете.
  Черпак:  И понятие си нямат, че утре ще летим сами.
  Фитил:  Да им демонстрира ме ли малко мускули?

• Кейт:  Не е редно да дебнеш една дама.
  Фитил:  Съжалявам, но щом не искаш да ми пристанеш, ще ти се възхищавам тайно.
  Кейт:  Дай да видя какво ти е? Боже, как я получи тази синина?
  Фитил:  Излетях от един бързодвижещ се джет.
  Кейт:  Един съвет. Не ходи при военния лекар на базата. Ранените пилоти са заплаха за самолетите. Няма да те пуснат да летиш, докато не оздравееш напълно.

• Психар:  Ще летите чак в единайсет.
  Фитил:  Да.
  Психар:  Рано сте дошли.
  Фитил:  Готовността е оръжие.

• Черпак:  Отегчена си.
  Тери:  Не, не съм.
  Черпак:  Как пък не. Той те пренебрегва седмици наред, а после те затрупва с подаръци, защото има угризения.
  Тери:  Държи се с мене като с принцеса.
  Черпак:  Я, стига! Той не умее да обича.
  Тери:  Е, извинявай тогава, че ти загубих времето… Добре, аз си тръгвам.
  Черпак:  Чакай. Да обядваме заедно?
  Тери:  Сигурен ли си, че го искаш?
  Черпак:  Е…, има и по-лоши начини да си прекарвам времето…
  Тери:  Добре тогава?

• Ковач:  Механикът си е тръгнал след разговора с вас и не се е появявал от тогава.
  Бил Кели:  Може да има извинителна причина?
  Ковач:  Няма извинение за неявяване пред командира.
  Бил Кели:  Просто да го намерим.

• Черпак:  Добре ли си?
  Лед:  Да. Защо?
  Черпак:  Ами… Слагаш захар на броколите си…
  Фитил:  Какво има, добре ли си?
  Лед:  Защо все това повтаряте? Не изглеждам ли добре?
  Фитил:  Не. Не си казала и две думи след злополучния си полет.

• Черпак:  Животът с баща ми ме подготви добре за армията. Подчинявай се и не задавай въпроси! Не мога да му изкореня навиците.
  Тери:  Сигурно и той не може.
  Черпак:  Тоест?
  Тери:  Тоест… може би баща ти не се харесва и се опитва да се промени.
  Черпак:  Той ли? Не го вярвам.
  Тери:  Недей да бъдеш предубеден
  Черпак:  Направѝ ми услуга
  Тери:  Каква?
  Черпак:  Наричай ме с позивната ми "Черпак".
  Тери:  Не харесваш ли да те наричат Тъкър Хенри Трети?
  Черпак:  Не особено.
  Тери:  Не обичаш баща си, нали?
  Черпак:  Имам чудесна идея. Искаш ли да не говорим повече за него?
  Тери:  За какво да говорим тогава, Черпак?
  Черпак:  Знам ли… за нещо много по-интересно и много по-вълнуващо… за мен.
  Тери:  Ха!
  Черпак:  Шегувам се! Да говорим за теб!

• Фитил:  Хайде да влезем в морето
  Черпак:  Не
  Фитил:  Как така не?
  Черпак:  Не искам!
  Фитил:  Въпреки всичко
  Черпак:  Предизвикваш ли ме?
  Фитил:  Да живеем опасно!
  Черпак:  Добре тогава. Идвам!

• Фитил:  Има ли проблеми със самолета ми?
  Механикът:  Бутонът за връзка е развален, ключът за микрофона заяжда, има проблеми с радара.
  Фитил:  Чудесно. Да излитаме тогава.

• Фитил:  Излитам, по дяволите! Пазете се, идва краят на света!

• Кейт:  За какво си се замислила? За пожара в двигателя на самолета ли?
  Лед:  Има ли нещо от базата, което не достига до тебе?
  Кейт:  Нищо, което да е важно. Но знаеш ли какво: мисля, че те е страх. А още повече те е страх да го покажеш. Тогава мъжете ще кажат: много е страхлива и емоционална. Криеш всичко в себе си, за да не ти се присмиват. Приеми факта, че си жена – никога няма да станеш едно от момчетата.
  Лед:  Какво да направя? Най-голямата ми мечта е да летя.
  Кейт:  Като начало се отпусни малко… много си самовзискателна. Ти си жена – има разлика. Но това е хубаво. Предимство е!

• Бил Кели:  Мечтаел си да станеш офицер?
  Механик:  Не е лошо да се мечтае.
  Бил Кели:  Не спирай дотука. Осъществи мечтата си.
  Механик:  Да, сър.

• Ковач:  Сър, честно казано, не искам да работя с този механик. Не издържа още първия път, когато стана напечено. Как би се представил в битка?
  Бил Кели:  Работил е 60 часа извънредно, за да замества екипа си. Значи има потенциал на водач.
  Ковач:  Но е слабохарактерен.
  Бил Кели:  Пое отговорността за изтичането на горивото, въпреки че знаеше, че вината не е негова.
  Ковач:  Все пак, сър, не съм съгласен.
  Бил Кели:  Уважавам мнението ти, майоре. Но отмени дванайсетчасовия работен ден. И въведи по-лек режим за поддръжката на самолетите.
  Ковач:  Извинете, но нямаме избор. Няма да спазим графика.
  Бил Кели:  Ще го спазим, ако се съсредоточите върху неотложните задачи. Другите като чистене до блясък, ще почакат.
  Ковач:  Трябват ми четири екипа, за да поддържат самолетите.
  Бил Кели:  Генералът настоява курсантите да летят повече. Възможно е да направим така, че всички да бъдем доволни… Претоварваш хората. Сега никой не загина и самолетите са цели, но другия път може да нямаме този късмет.

• Фитил:  Когато ме обявят за най-добър пилот в ескадрилата, тогава ще говоря пред пресата. Но не и сега.

• Бил Кели:  Вратата ми е отворена за всички. Ако някой не е съгласен с това, мястото му не е тука.
  Ковач:  Разбрах, полковник.

• Тъкър Хенри-старши:  Това дъщеря ви ли е, полковник?
  Бил Кели:  Да, учи в колеж.
  Тъкър Хенри-старши:  Сигурно разбирате какво е. Бихте обърнали земята, за да й помогнете.
  Бил Кели:  Всъщност оставям я сама да поправя грешките си.
  Тъкър Хенри-старши:  Синът ми не винаги разбира, че има нужда от помощ.
  Бил Кели:  Може би така го държите в подчинение.
  Тъкър Хенри-старши:  Не ме учете как да възпитавам момчето си!
  Бил Кели:  В моята ескадрила няма момчета.
  Тъкър Хенри-старши:  Ще ми помогнете ли или не?
  Бил Кели:  Работата ми не е да помагам на вас
  Тъкър Хенри-старши:  Но по-добре не ми ставайте враг.

• Бил Кели:  В морската пехота имаме един стандарт: никой пилот не се радва на специално отношение и никой пилот не е подложен на дискриминация.

• Журналистка:  И да не ми сътрудничите, полковник, пак ще напиша статията.
  Бил Кели:  Ще ви сътруднича. Но ми се струва, че не искате фактите да пречат на мнението ви.

• Черпак:  Сър, искам да се извиня за баща си. Не знаех, че ще дойде да говори с вас.
  Бил Кели:  Той просто се грижи за теб.
  Черпак:  Провалих се и ще понеса последствията.
  Бил Кели:  Хубава реч.
  Черпак:  Сър.
  Бил Кели:  Какво става между теб и баща ти?
  Черпак:  Нали видяхте – меси се в живота ми.
  Бил Кели:  Всички родители го правят.

• Трошачка:  Изглежда, че ние, момичетата, не сме родени да играем футбол
  Фитил:  Просто сте по-добри в отклоняването на вниманието.
  Трошачка:  Така ли? Ами тогава по-добре да си свалим горнищата
  Фитил:  В твоя случай няма да помогне.

• Лед:  Всичко наред ли е?
  Трошчака:  Да, наред
  Лед:  Плачеш ли?
  Трошачка:  Не боря се с настинка. Просто кихам. Само тази битка ми липсваше в допълнение.
  Лед:  Не че не искам да ти помогна, но ти… постоянно им се връзваш.
  Трошачка:  Та те винаги…
  Лед:  Няма значение, трябва да сме по-умните.
  Трошачка:  Знам. права си. Но аз съм боец.
  Лед:  Тогава се научи да си подбираш битките. Какви лекарства вземаш
  Трошачка:  Не вземам лекарства. Иначе няма да ме допуснат до полет.
  Лед:  Може би трябва да пропуснеш този ден.
  Трошачка:  Да, бе! И момчетата ще бъдат много доволни. Но аз няма да им доставя това удоволствие.

• Бил Кели:  Когато си срещу съперник, трябва да го стреснеш. Не бива да го оставяш той да те сплаши. Атакувай и бъди агресивен на терена.

• Фитил:  Попадал ли си някога в ситуация, когато виждаш, че някой го отнася за нещо, което не е направил.
  Черпак:  Само в старите гангстерски филми, които съм гледал.
  Фитил:  И какво става после
  Черпак:  Ами… героят обикновено се изповядва на свещеник, след което го надупчват с куршуми…

• Бил Кели:  Какво е вестник без ровене в човешките трагедии…

• Бил Кели:  За повечето от вас това е първият приятел пилот, когото губите. съжалявам, че го казвам, но няма да бъде и последният. В такива мигове може би поставяте под въпрос работата си и избора си да бъдете бойни пилоти. Ще ви разкрия какво си казах, когато първият ми приятел загина: "Ние сме морски пехотинци. Работата ни е да се готвим за война. Независимо дали сме в сражение или тренираме, жертви ще има. Това не ни кара да се чувстваме по-добре, но такъв живот сме си избрали." Знам през какво преминавате в момента. Следващите няколко дни ще преживеете душевна криза. Затова нареждам да останете долу. Въздушни операции няма да бъдат провеждани до второ нареждане.

• Кейт:  Не приличаш на нахъсаното момче, което влезе в бара преди няколко месеца.
  Фитил:  Може би… вече не съм същият?
  Кейт:  Виж, виждала съм пилоти, които губят приятел и стават страхливи… Нали твоят случай не е такъв?

• Бил Кели:  "Хорнет"-ът е падал, когато тя се е опитала да катапултира. Била е твърде близко до земята, за да се отвори парашутът й. Дали личните й проблеми в ескадрилата са повлияли за станалото, никога няма да разберем какво е минавало през главата й. Аз знам, че в кабината е имало само един пилот. Тя е държала руля и е било нейно задължение да се абстрахира от всичко!

• Ковач:  Казват, че пилотите се смятат за богове. Аз мисля, че е точно обратното. Сигурно си мислите, че сте богове, щом пилотирате "Хорнет"-и, но не допускайте това да ви убие.

• Ковач:  Добрият пилот знае своите граници.

• Бил Кели:  Нормалните оперативни полети ще се възобновят от утре. Ако някой от вас, курсанти, не е готов да лети, ваш дълг е да го кажете. Разбрано ли е?

• Бил Кели (към облечения с червена дълга риза на бели ивици сътрудник):  Ефрейтор, облякъл си се като сигнална ракета.
  Ефр.Мартинес:  Благодаря, сър.

• Ковач:  Не, сър, тези двамата поне не пилотират така както се състезават с мотори. Да ги вържем за кила ли?… Нее, това е наказание за флота…, но иначе е прекрасна идея.

• Бил Кели:  Това да ти напомня "Пустинна буря"?
  Ковач:  Да, но не пазя мили спомени оттогава.

• Ковач:  Страхуваш ли се за живота си?
  Бил Кели:  Не се страхувам за себе си. Само за хората, които ще оставя.

• Ковач:  Нищо не може да те зареди за въздушна битка повече от миризмата на изгоряло моторно масло и морска вода.

• Бил Кели:  Какво те мъчи, майоре?
  Ковач:  Действителността

• Офицер (сочейки към Ковача):  Този добре ли е?!
  Бил Кели:  Да, добре е. Просто е зъл като улично псе и затова е толкова добър като боен пилот.

• Бил Кели:  Разбрах, че си бил военнопленник в Ирак.
  Ковач:  Беше край Басра. Разузнаването пропусна едно картечно гнездо – беше като стрелба по пуйки. Шестнайсет дни лежах в затвора… Но това е минало.
  Бил Кели:  Убеден ли си? Имаме тежка мисия. Ако миналото е проблем, и трябва да се откажеш…
  Ковач:  Не бих го направил.
  Бил Кели:  И аз не бих. Но ако е за доброто на мисията, ще го сторя на секундата.
  Ковач:  Ще взривим реактора като буре с динамит и точка по въпроса.
  Бил Кели:  Не мисля, че разговорът ни е приключил
  Ковач:  Приключил е…, докато аз ръководя мисията

• — Виждам, че добре се забавлявате двамата.
  — На няколко пъти едва избегнах военен съд…

• Ковач:  Сега разбрах, полковник, защо те наричат Грабител.
  Бил Кели:  Истината е, че се сдобих с прякора от братството ни в колежа.
  Ковач:  Крал си женско бельо?!…
  Бил Кели:  Не смей да казваш на никого.

• Бил Кели:  Какъв е този пистолет. Застраховка живот ли държиш преди мисията?
  Ковач:  Няма да ме хванат втори път.

• Фитил:  Тази май трябва да я върнем в метоха…
  Пудънс:  В метоха? Мене? Вижте, искам малко да се позабавлявам. А пък вие няма да загазите.
  Черпак:  Ева май беше казала същото на Адам.

• Фитил:  Защо тази малката, племенничката на полковника, е такова психо?
  Черпак:  Този термин не обхваща сериозността на проблемите й.
  Фитил:  А какъв е проблемът й?
  Черпак:  Не знам. Може би баща й е тиранин. Или пък тя е бунтовничка.
  Фитил:  Може би си няма татко и просто се опитва да привлече внимание.
  Черпак:  Каквото и да е, сигурен съм, че няколко години лечение в клиника за душевно болни ще я оправят.

• Пудънс:  Аз съм загубенячка.
  Фитил:  Не си. освен когато не се държиш така.
  Пудънс:  Сигурно ме мислите за голяма досада
  Черпак:  Не. вече не.

• Лед:  Стига толкова. Губим си времето на плажа.
  Фитил:  Какъв е проблемът?
  Лед:  Не съм прелиствала наръчника от половин час. Тук има твърде много дразнители.
  Фитил :  Дразнители? За какво говориш? Аз не съм разсеян. Черпак, ти разсеян ли си?
  Черпак:  А? Какво?
  Лед:  Чудесно. Останете да изучавате аеродинамиката на дамските бикини, а аз отивам в компютърната зала.
  Фитил:  Отпусни се. Това е седмият ден, неделя, в който и Господ е решил да си почине.
  Лед:  Да но Той не се е подготвял да прихваща самолети при намалена видимост.

• Фитил:  Това Кейт ли е?
  Черпак:  Не знам. Не съм я виждал на дневна светлина.
  Лед:  Тя е.
  Черпак:  Кой ли е "врагът" до нея?
  Фитил:  Не съм го виждал преди.
  Черпак:  Мислиш, че са гаджета?
  Фитил:  Не, този не е неин тип.
  Лед:  Да не би да си експерт за вкуса на Кейт към мъжете?
  Фитил:  Тя не би тръгнала с такъв като него
  Лед:  Защото не прилича на теб ли? И двамата сте големи егоцентрици
  Черпак:  Обаче аз предлагам да извършим разузнавателна мисия.
  Лед:  Я стига. Оставете жената на мира.

• Мангуста:  Значи сте курсанти пилоти?
  Черпак:  Не. Всъщност сме истински пилоти, трениращи на F-18.
  Мангуста:  Спомням си моето обучение. Вярвах, че съм най-добрият боен пилот на света. Всъщност… е вярно.
  Фитил:  Разбирам те напълно. И аз се чувствам така.
  Мангуста:  Знаете ли, много лесно е да мечтаеш с ходила, заровени в пясъка. Истинският тест е там горе.
  Фитил:  Е, може би някой ден ще полетим заедно, за да установим кой си мечтае.
  Мангуста:  И то много скоро. Изпратен съм във вашата ескадрила.

• Ковач:  Летенето във формация трябва да се превърне в инстинкт, да стане напълно рефлективно. Ако обмисляте всяка маневра, сте твърде бавни, а бавните не оцеляват във въздушна битка. Затова ще преговаряме основите, докато не станат ваша втора природа.
  Фитил:  Извинете сър. Мисля, че сме готови да започнем с висшия пилотаж.
  Ковач:  Когато се доближите до друг изтребител със скорост от хиляда възела в непрогледен мрак, главата ви е готова да експлодира. Именно основите ще спасят задниците ви. На някого да не му е ясно?… Чудесно!

• Фитил:  Помощ, сестра, загиващ боен пилот иска бира. Помогнете ми.
  Кейт:  Загиващият боен пилот няма ли тренировка за зареждане във въздуха. В колко часа е сутринта инструктажът ти? Май в осем?
  Фитил:  Боже, има ли нещо което да не знаеш зад този бар?
  Кейт:  Знам, че е по-добре да се прибереш вкъщи и да се наспиш. Не можеш да летиш с орлите през деня, ако будуваш със совите през нощта.
  Фитил:  Къде ли съм чувал това?
  Кейт:  Ела тука и дай целувка за лека нощ.

• Фитил:  Здравейте, аз съм Бъч Барънс, прякорът ми е Фитила. Летя на F-18.
  Момичета:  Тук сме от седмица и всеки срещнат е боен пилот.
  Фитил:  Но най-после срещнахте истински. Не ви заблуждавам – летя на "Хорнет" от бойната ескадрила. И… какво ще правите утре вие, двечките, в дванайсет на обяд?
  Момичета:  Ще бъдем на плажа, естествено.
  Фитил:  Супер. Точно в дванайсет искам да гледате наляво от вас.
  Момичета:  Така ли? И какво ще видим?
  Фитил:  Истински боен пилот.

• Ковач:  Шест успешни скачвания с летящия танкер и сте взели изпита.
  Черпак:  Звучи еротично.
  Фитил:  Направо е възбуждащо.
  Лед:  Да, някои мъже ги възбужда какво ли не.
  Ковач:  Съсредоточете се

• Адмирал:  Отменете насрочения обяд. Жена ми прави прием за дружеството на сиамските котки.

• Бил Кели:  Лейтенант, имаш ли да ми казваш нещо за полета си днес?
  Фитил:  Просто рутинен полет, полковник
  Бил Кели:  Ами отклоняването от курса на връщане?
  Фитил:  Отклоняване ли? Ами… просто хвърлих поглед на забележителностите.
  Бил Кели:  С каква скорост?
  Фитил:  Скорост ли?… Не е прекалено бързо
  Бил Кели:  Но достатъчно, за да изплашиш до краен предел хората, да изпочупиш стъклата около плажа и да прогониш котката на адмирала
  Фитил:  Котката ли?!
  Бил Кели:  Разбери едно: когато морската пехота ти дава изтребител за тренировъчни полети, тя вярва, че ще спазваш правилата!
  Фитил:  Не разбирам? Какво съм направил?
  Бил Кели:  Свръхзвуков удар на плажа!
  Фитил:  Не разбирам. Не чух тътен.
  Бил Кели:  В кабината не се чува тътен. Следи се скоростният индикатор на екрана пред теб.
  Фитил:  Уверявам ви, че не съм летял със свръхзвукова скорост.
  Бил Кели:  Кажи го на атестационната комисия. Те ще решават какво да те правят. А междувременно си отстранен от тренировки – няма да летиш.

• Бил Кели:  Сега съм полковник – знаеш как е: званията растат, забавленията намаляват.

• Черпак (към Фитил):  Истината може да е важна, но не подценявай силата на доброто впечатление.

• Черпак:  Имаш дълго досие, заради импулсивното ти и непокорно поведение. Вървиш по опасна пътека – ако избухнеш пред атестационната комисия, само ще им докажеш, че си такъв, за какъвто вече те смятат

• Военен съдия:  Според досието ви… или сте един от най-талантливите ни пилоти или най-големият кошмар на морската пехота след Ямамото… Комисията прегледа всички факти и сега трябва да решим дали морската пехота ще рискува да остави в ръцете ви технология за трийсет милиона долара.

• Лед:  Виж, мисля, че си много готин, но не излизам с колеги от ескадрилата.
  Мангуста:  Тогава утре напускам
  Лед:  Не, говоря сериозно. Нещата са достатъчно сложни дори и без да излизам с някого.
  Мангуста:  Дори с някого, който си тръгва скоро: чаровен, красив, много добър пилот.
  Лед:  Особено с чаровник, който си тръгва скоро. Това би направило нещата невъзможни.
  Мангуста:  Добър съм в пазенето на тайни.
  Лед:  Но аз не съм
  Мангуста:  Можеш да се научиш

• Мангуста:  Очите ми винаги бяха обърнати към небето. Да се носиш над света… каква свобода. Дори и в сънищата си имах криле.
  Лед:  Значи винаги си искал да бъдеш пилот.
  Мангуста:  Това е всичко, което желая. за това живея. Мисля, че и за това бих загинал.
  Лед:  Знам какво имаш предвид – не би го правил, ако я нямаше тази страст. Това те прави толкова добър.
  Мангуста:  Да, но ставаш и по-уязвим.
  Лед:  Какво искаш да кажеш?
  Мангуста:  Ако го загубиш – си загинал. Какво ти остава? За какво живееш тогава?

• Мангуста:  Знам, че е малко старомодно вече да се подаряват цветя, но искам да ти благодаря с тях.

• Майк:  Ти какво, изпитваш ли ме?
  Ковач:  Можеш ли да ме обвиниш?

• Майк:  Добре, утре си вземам автобуса и се връщам. Стига толкова прегръдки и ронене на сълзи. Знаеш как е на семейните сбирки.

• Бил Кели:  Ще ви издам малка тайна за летенето с този самолет: вярвайте му.

• Ковач:  Май прецаках нещата. Не съм подготвен да бъда баща.
  Бил Кели:  Добре дошъл в клуба. Това не е като да обучаваш пилоти. Няма учебна програма. Всичко е практическа тренировка.
  Ковач:  Май си по-навътре в материала
  Бил Кели:  Нека запазим този мит жив.

• Ковач:  Когато трябва да се поема отговорност, винаги съм насреща.
  Майк:  Суров си към себе си.
  Ковач:  Такъв съм.
  Майк:  Може би проблемът е, че и двамата се стараем прекалено. Да се отпуснем и да видим как ще тръгне.

• Ковач:  Някои от последните полети не протекоха както трябва.
  Черпак:  Навлязох в огромна облачна маса. Погледнах надолу за миг и когато пак погледнах нагоре… внезапно всичко започна да се върти. Не бях сигурен кое е горе и кое е долу. Почувствах, че губя контрол. Бих могъл да се закълна, че завиваме, но не беше така.
  Ковач:  Дезориентация. Ако другите не са го изпитвали, ще го усетят. Когато увеличиш ускорението, течностите във вътрешното ухо се разплискват като водя в съдомиялна. И губиш равновесие. Това често не е от значение, защото имате външни ориентири. Но ако летите през нощта или в облак, те се губят. И не можете да разчитате на инстинкта си. Доверявате се на уредите.
  Фитил:  Уредите също могат да се повредят. Ако изпаднем в беда как можем да разберем дали да им се доверим или да следваме инстинкта си.
  Ковач:  Довери се на техниката. Тя също може да те заблуди, но не колкото човешката природа.

• Ковач:  Когато много си обичал някого, но нещата не потръгнат… боли, много боли – дори само от спомена за това.

• Фитил:  Роден съм да буйствам.

• Бил Кели:  Страхуваш ли се от фатален край?
  Черпак:  Не, сър, знам, че работата ми е рискована.
  Бил Кели:  Не е така. Страхът те предпазва от допускане на глупави грешки.

• Мери-Луси:  Можеш ли да танцуваш степ?
  Фитил:  Не, боя се, че не са го включили в тренировките по бойни полети.

• Мери-Луси:  Ако летиш така както се целуваш, значи си ужасно добър.
  Фитил:  Повечко практика никога не е излишна.

• Ковач:  Престани да мрънкаш и да се оправдаваш и повтори отново маневрата.

• Ковач:  Подготви се много добре… иначе в скоро време ще летиш върху бюро.

• Ковач:  Сутринта проверих дали има сиви кичури, лейтенант, и засега нямам. Но ако се появят, ще те държа лично отговорен – пикирането не е проста работа.

• Ковач:  Бъдете агресивни, но не и глупави и нека най-добрият победи!

• Чакал:  Правите голяма грешка.
  Черпак:  Може би, но имам това право.

• Бил Кели:  Сигурни ли сте в това, което сте видели?
  Фитил и Черпак:  Залагаме пилотската си чест, сър.
  Бил Кели:  Добре.

• Ковач:  Я, гледай ти! Пък аз си мислех, че все още се подмазваш на костюмарите във Вашингтон.
  Бил Кели:  Е, върнах се.

• Лед:  Не се намесвай, животът си е неин – ти не можеш да я спасиш.

• Лед:  Защо жените не се бият?
  Фитил:  Защото те са повода.
  Лед:  Да, бе.

• Старите навици си отиват много трудно.

• Лед:  Иди поговори с Фитила.
  Черпак:  И какво да му кажа? Та той е възрастен.
  Лед:  Не, не е.

• Бил Кели:  Точно това исках да вида у вас – увереност. За да водиш пилоти в битка, трябва да си куражлия.

• — Ох, пехотинци, похотливи, високоплатени и… все около мен.
  — Има пехотинци… и пехотинци.

• Лед:  Нали знаеш какво казват – когато ти върви на зарове, не ти върви в нищо друго.
  Койот:  А теб в какво ти върви?
  Лед:  Ами… когато те бива, не се нуждаеш от късмет.
  Койот:  Забавна си.

• Лед:  Забрави за мен, че съм жена. Мисли за мен като за себе си, само че… в по-красива версия. Нищо лично.

• Бил Кели:  Не си му обяснила ясно нещата.
  Лед:  Той не внимаваше, не беше готов.
  Бил Кели:  Това е твоя отговорност. Трябва да ги оставиш да преценяват, да мислят. Ако се опитваш да контролираш всичко, ще те изолират.
  Лед:  Разбрах, сър.
  Бил Кели:  Добре, свободна си.

• Лед:  Всички те са много добри пилоти, но като мъже… не съм съвсем сигурна.
  Койот:  Какво имаш предвид?
  Лед:  От момента, в който ме избраха за водач, започнаха да се отнасят с мен като с жена. Започнаха да се съмняват в мен, да оспорват решенията ми. Ако бях мъж не би било така.
  Койот:  Би било абсолютно същото. Когато летях като водач, изгубих най-добрия си приятел. Бяхме завършили заедно школата за пилоти, но той просто спря да говори с мен.
  Лед:  Супер.

• Бил Кели:  Да бъдеш водач не значи, че трябва да бъдеш звездата – трябва да прибереш хората си живи.

• Фитил:  Искам да знаеш, че ако красотата можеше да убива, вече да съм загинал.
  Мери-Луси:  Симпатяга си. Може и да те оставя жив.
  Фитил:  Можеш ли?
  Мери-Луси:  Способна съм на всичко.

• Фитил:  Нощем в пустинята е студено. Как се топлиш?
  Мери-Луси:  Като мисля за теб. Чудя се дали да те оставя жив.
  Фитил:  Това не ми прилича на романтична връзка
  Мери-Луси:  Е, поне е начало.

• Черпак:  Добре ли се чувстваш?
  Фитил:  Добре…
  Черпак:  Ами… поздравления тогава – за първи път отказваш да се сбиеш.

• Черпак:  Имаш ли и други хобита, освен да се сбиваш?
  Фитил:  Обичам риболова.

• Фитил:  Сигурна ли си, че искаш само четири, а не шест самолета в ударната група?
  Лед:  Защо поставяте под въпрос всяко мое решение?
  Фитил:  Може би защото се престараваш.
  Лед:  Опитвам се да дам най-доброто от себе си.

• Бил Кели:  Искам да знаеш нещо. Да си водач не е само да вземеш наградата. това е външната страна. Трябва да накараш хората си да те следват.
  Лед:  И как да го постигна?
  Бил Кели:  С вяра в себе си и в хората си.
  Лед:  Те не ме възприемат като лидер.
  Бил Кели:  Трябва да искаш да си водач. Натисни газта. Командвай ги. Не твоя работа да им се отчиташ за всичко.
  Лед:  Нещо друго, сър?
  Бил Кели:  Да. Разчитай малко повече на чувството си за хумор.

• Мери-Луси:  Пак ли ти?
  Фитил:  Светът е малък, но ти си най-хубавото място в него.

• Лед:  Знам, че се сдърпахме, но наистина не исках това. Нуждая се от вас като флангови.
  Фитил:  Ужасно трудно е да приемаш заповеди от приятел. Но всички трябва да научим нещо от това учение. Имаш подкрепата ми.
  Лед:  Благодаря ти.

• Кейт:  "Сините ангели" ще дойдат в бара. Покажи им възхищението си.
  Фитил:  Не, аз ще раздавам автографи.

• Бил Кели:  Генерал Фулър? Не сте ли пенсионирахте?
  Ген.Фулър:  Морският пехотинец не знае почивка. Сега работя за Вашингтон.
  Бил Кели:  Не ви очаквахме, сър.
  Ген. Фулър:  Обичам подобни посещения. Врагът не ни изпраща предварителни предупреждения, нали?
  Бил Кели:  Така е, сър.
  Ген.Фулър:  Светът е опасно място, Бил. Времето е пари. Силата е пари. Студената война свърши, но не можем да си почиваме.
  Бил Кели:  Така е. Не може.
  Ген.Фулър:  Не може и още как! Властите искат да видят дали морските пехотинци са готови за неочаквана война. Искат да се убедят, че не си дават парите напразно. Ще проверим дали ескадрилата ви е готова да се изправи срещу врага.

• Черпак:  Ефрейторът ми разказа за генерала. Позивната му е Кобра.
  Фитил:  Как я е получил?
  Черпак:  Бил е пилот на хеликоптер във Виетнам. Отишъл на бойното поле, за да евакуира взвод, който бил попаднал в засада. Но когато кацнал, го нападнали двама виетнамци. Кобрата дори не трепнал – хванал оръжието и ги убил. После евакуирал взвода без проблем. Такива хора се пенсионират, но не променят навиците си. Но във Вашингтон сигурно го харесват.

• Фитил:  Струва ми се…, че го харесваш.
  Кейт:  Да. Може би. Малко.
  Фитил (към нея):  това наистина е чудесно. (настрани) Това е ужасно! А ако продаде бара си и замине с него.
  Черпак:  Не, тя не би постъпила така.

• Ген.Фулър (пред събраните пехотинци):  Готовността е най-важният ни приоритет. Светът е опасно място, господа. Врагът никога не спи и ние не бива да спим.
  Черпак (под носа си):  Врагът да не би да страда от безсъние?…
  Ген.Фулър:  Слушайте ме внимателно. Трябва да бъдете физически и психически готови за всякакви предизвикателства.
  Черпак (под носа си):  Ох, лошо предчувствие.
  Ген.Фулър:  Резултатът ви от теста по бойна подготовка е задоволителен. Като за начало не е зле. Но вие сте морски пехотинци – не бива да се задоволявате с минимални постижения. Трябва да се стремите към съвършенство. Теодор Рузвелт, най-великият ни президент, е поставил предизвикателство в началото на века: пехотинецът трябва да изминава 80 километра в пълно бойно снаряжение за по-малко от 24 часа. Е, господа, вие сте морски пехотинци – ще се изправим пред това предизвикателство. Ще докажем, че сме толкова добри, колкото пехотинците от времето на Рузвелт. Нещо повече – дори и ще ги надминем. Ще изминем 80 километра за 15 часа.

• Ковач:  Сър, исках да ви кажа, че сериозно обмислям да постъпя в авиоотряда "Сините ангели".
  Бил Кели:  Чух, че те искат. това се смята за най-добрата работа за един пилот.
  Ковач:  Но не съм сигурен, че ставам за нея.
  Бил Кели:  Повечето хора биха приели.
  Ковач:  Аз не съм като повечето хора. Имам работа тук, в ескадрилата.
  Бил Кели:  Никой не е незаменим – нито ти, нито аз.
  Ковач:  Това значи ли, че имам разрешението ви?
  Бил Кели:  Значи, че няма да ти преча.
  Ковач:  А ескадрилата, сър
  Бил Кели:  Че кой ще откаже такава хубава работа за пилот, за да дундурка новобранци?
  Ковач:  Ако не искате да приема предложението, само кажете.
  Бил Кели:  Успех.

• Черпак:  Предлагам ти малка сделка: да забравим за миналото и за бъдещето и да мислим само за нас двамата и за този миг.
  Тери:  Приемам.

• Черпак:  От хилядите неща, които не умеем, готвенето е на първо място.
  Фитил:  Щом сме се научили да пилотираме, готвенето няма да ни се опре.

• Командир на "Сините ангели":  Една наливна бира?
  Кейт:  Дадено, шефе.
  Командир на "Сините ангели":  Е, няма нужда да ми викаш "шефе". Наричай ме с някое по-непретенциозно име… например "Небесен бог".
  Кейт:  Дадено, Изкормвач.

• Авиоотряд "Сините ангели"… може би блясъкът им ни пречи да видим останалото зад тях.

• Човек винаги иска това, което няма.

• — Тя… не е ли малко напориста?
  — Малко ли?… Все едно да кажеш, че кацането на самолетоносач е малко трудно.

• Фитил:  Извади късмет на плажния волейбол.
  Черпак:  Бяхме меки с теб
  Лед:  Нима? Глупости.
  Фитил:  Стига, дадох ти толкова възможности.
  Лед:  Нищо не си ми давал. Спукахме ви от бой.
  Черпак:  Ето това е благодарността, че се държим като джентълмени.

• Майката на Лед:  Винаги съм си представяла пилотите на изтребители като убийствено красиви и чаровни – точно като вас, момчета.
  Фитил:  Благодаря. Да бъда пилот на изтребител за мен е върховното предизвикателство. Изпълва ме с адреналин.
  Майката на Лед:  Но не разбирам, защо и тя го върши… може да направи толкова други неща в живота си.

• Бил Кели:  По-лесно е да откриеш чуждите грешки, отколкото своите.
  Майката на Лед:  Я, гледай ти: играч на голф и философ.

• — В бара е пълно с хубави жени. Сигурно ви се налага да ги отблъсквате.
  — Честно казано не се противим толкова.

• Лед:  Какво правиш, мамо?
  Майката на Лед:  Реших, че картината ще изглежда добре над камината. Харесва ли ти?
  Лед:  Питаш ли ме?
  Майката на Лед:  Разбира се.
  Лед:  Би било мило, тъй като си в моята къща.
  Майката на Лед:  Реших, че ще ти хареса, тъй като е по твой вкус.
  Лед:  Не, мамо, по твой е.
  Майката на Лед:  Не можеш ли да ми позволиш да ти помогна?
  Лед:  Имала ли съм някога избор?! Винаги така става – или е твърде много, или е нищо.
  Майката на Лед:  Поне веднъж искам да чуя "благодаря". Толкова много ли е?
  Лед:  Разделила си се с него, нали?… Кога?
  Майката на Лед:  Кога всъщност се случи? Или кога реши да ми каже?
  Лед:  Съжалявам.
  Майката на Лед:  О, толкова е изтъркано.
  Лед:  Ще се оправиш. Ще го преодолееш.

• Лед:  Откъде знаеш какво смята полковника, мамо? Обеща ми да не се виждаш с него!
  Майката на Лед:  Е, не исках да бъда невъзпитана. Скъпа, правиш от мухата слон.
  Лед:  Не е така. Става дума за кариерата ми.
  Майката на Лед:  Обсъдих ситуацията с него и той не го сметна за проблем.
  Лед:  Не ме интересува какво е сметнал той. Ти никога не си зачитала мнението ми.
  Майката на Лед:  Зачитала съм го.
  Лед:  Не. Винаги е било важно само това, което ти искаш, което ти смяташ, че аз трябва да бъда.

• Лед:  Съжалявам за сцената с майка ми снощи.
  Фитил:  Е, аз съм последният човек, пред когото трябва да се извиняваш.
  Лед:  Все така става. Важни са само нейните желания. А тя иска аз да бъда изцяло като нея.
  Фитил:  Не мислиш ли, че е тъжно.
  Лед:  По-скоро жалко. Ако целият ти свят се върти само около един мъж, явно си загазила дълбоко.
  Фитил:  Тебе никой няма да те обвини в това.
  Лед:  Страхотно. Какво имаш предвид?
  Фитил:  Тук сме от доста време, а не съм те виждал да излизаш с някого.
  Лед:  Недей и ти. Говориш също като нея.
  Фитил:  А ти толкова се страхуваш да не заприличаш на нея, че бягаш с всички сили в обратна посока.
  Лед:  Не дойдох в базата, за да си намеря съпруг.
  Фитил:  Не, разбира се. дойде да станеш пилот и се справяш. Това се опитвам да ти кажа. Ти си господарка на самата себе си… и никога няма да си като нея. Не виждаш ли?

• Фитил:  Къде беше? Търсих те навсякъде?
  Черпак:  Ходих на погребението на пострадалите от самолетната злополука.
  Фитил:  И защо?
  Черпак:  Не знам. помислих си, че може би… трябва да им кажа нещо… "беше нещастен случай"… или нещо от сорта. Седях отзад на траурната служба. После минах покрай къщата, но не можах да вляза.
  Фитил:  Трябва да престанеш да се самообвиняваш. Само усложняваш нещата.
  Черпак:  Били са съвсем истински хора.
  Фитил:  Да така е. И е много жалко това, което се случи. Но какво ще направиш? Такава ни е професията – летци на бойни изтребители! Замислял ли си се? Всички полети и обучения имат една цел: да нападаме и да убиваме врага. А той се състои от истински хора.
  Черпак:  Различно е. Тези бяха невинни цивилни.
  Фитил:  О, явно съм пропуснал урока по история, че само гадове загиват по време на война.
  Черпак:  Звучи жестоко.
  Фитил:  Не, истина е. Не казвам, че не бива да съжаляваш за случилото се. Хората загиват. Пилотите също. Непрекъснато си мисля за нашия наскоро загинал другар. Да се сблъскваш с фаталния край е част от подготовката ни – като учебните полети и прихващанията. Не е в учебната програма, но без това не можеш да станеш пилот!
  Черпак:  Да, явно е така.

• Ковач:  Разбирам каква е работата ви, но искам да си свърша своята.

• Военен следовател (към Черпак):  Вижте, на мене въобще не ми допадаше да ви задавам въпросите по време на разследването. Както и на вас да ми отговаряте. Просто си изпълнявах задълженията.

• Черпак:  Оценявам подкрепата ви, но просто… нямам настроение.
  Ковач:  Е, днес все още можеш да порониш сълзи в бирата си, защото утре ще ти сритам задника на тренировките.

• Блато (в бара към Черпака и Ковача):  Да сте… виждали Джулиет?
  Черпак:  Дамата си ли загуби?
  Блато:  Хе!
  Черпак:  Как изглежда?
  Блато:  Ами… ей-толкова дълга. Черна. На златисти петна.
  Черпак:  На златисти петна?!
  Блато:  Да, Джулиет е питон.
  Черпак:  Питон? Искаш да кажеш… змия?! Змия! (и скачат с Ковача на столове)
  Блато (поглеждайки под масата):  А, ето къде се е свряла.

• Администратор в хотел:  Но моля ви, сър. Аз просто си гледам работата. Щом това искат от мен…
  Бил Кели:  Нека те питам нещо, синко: ходил ли си в армията?
  Администратор в хотел:  Не, не съм.
  Бил Кели:  Ако беше ходил, щеше да знаеш каква е разликата между работа и дълг. Работа винаги можеш да си намериш. Изпълнението на дълга ти носи удовлетворение… каквато и работа да вършиш.

• Ковач:  Здравей, радвам се да те видя. Какво те забави?
  Бил Кели:  Частните авиокомпании – по-бавни са и от конски трамваи.
  Ковач:  Не ги зачерквай съвсем. Може един ден да работим като пилоти за тях.

• Фитил:  Скалата е от едно до пет, като пет е най-доброто постижение. за начало ще започнем от две.
  Лед:  Никога няма да се науча, ако ме щадите.
  Фитил:  Добре, както искаш.

• Ръш:  Винаги играя за победа, разбра ли ме?
  Фитил:  Да, сър.

• Ръш (към Фитил):  Тази битка свърши, но войната току–що започна.

• Бил Кели:  Лейтенант, един късметлийски успешен ход не те прави велик.
  Фитил:  Не го наричам късметлийски.
  Бил Кели:  Имаш да учиш много.
  Фитил:  Затова съм тук, сър.
  Бил Кели:  Владееш някои номера, но си небрежен – свали самолета прекалено ниско. (към инструктора) Вие сте инструкторът, г-н капитан, вие трябваше да отмените боя.
  Ръш:  Три хиляди е минималната височина
  Фитил:  Не, че се извинявам, г-н полковник, но следвах инструктора.
  Бил Кели:  Прав си, не е извинение. Кой управлява изтребителя ти?
  Фитил:  Аз, сър.
  Бил Кели:  Тогава ти си носиш отговорността. А вие, като инструктор (обръща се към Ръш)… порядките на "Топ гън" не вървят тук.
  Ръш:  Сър!
  Бил Кели:  Говоря за самолюбието ви. Не търпите да ви побеждават.
  Ръш:  Не, сър.
  Бил Кели:  Вече сте инструктор. Ако някой ученик ви изпревари, това е много хубаво – тук сме, за да ги учим.
  Ръш:  Разбирам.
  Бил Кели:  Защо се снижихте толкова?
  Ръш:  Не очаквах да ме последва.
  Бил Кели:  Ако курсист слезе под три хиляди метра, може да не успее да овладее самолета. Ако не спазва строго правилата, може да загине. Не бива да го поставяте в такова положение.
  Ръш:  Явно имаме различно мнение за преподаването на маневрен бой. Аз не се предавам. Не искам и учениците да го правят.
  Бил Кели:  Тук важи моето мнение
  Ръш:  Да, сър.
  Бил Кели:  О, а аз ще ви превърна в много добър инструктор. Дори и да не ви харесва.

• При височина над три хиляди метра атмосферното налягане не може да поддържа кръвта наситена с кислород. За да оцелеете, кабината на самолета трябва да е херметизирана и трябва да носите кислородна маска. Иначе ще получите хипоксия – недостиг на кислород в мозъка. Това е тест, който ви запознава със симптомите на хипоксията, за да отстраните проблема на време.

• Ковач:  Добра топка.
  Полк.Пърли:  Така става, когато работиш в Пентагона. Усъвършенстваш се в голфа, защото облекчава "паренето"
  Ковач:  От сблъсъка с политиката?
  Полк.Пърли:  От това, че вече не летя… да се върна в пилотската кабина, за да ръководя ескадрила – това е всичко, за което мечтаех.
  Ковач:  А какво стана със стария Глиган
  Полк.Пърли:  Полк.Шон Макдугъл?
  Ковач:  Беше гадно копеле.
  Полк.Пърли:  Пенсионира се някъде в Аризона.
  Ковач:  Мястото му е при проклетите кактуси.
  Полк.Пърли:  Имахме сблъсъци. Беше трудно да работиш за него.
  Ковач:  Съсипа няколко кариери. Това е сигурно.
  Полк.Пърли:  Едва не ти отне пилотските нашивки. И то не веднъж.
  Ковач:  Задължен съм ти.

• Полк.Пърли (опитвайки се да възстанови сертификата си за пилот):  Кажи ми, кога ще мога да летя сам?
  Ковач:  Инструкторът ти каза, че си имал проблеми.
  Полк.Пърли:  Позагубил съм тренинг. Две години съм бил на бюро.
  Ковач:  Виж, "Хорнет" вече не е самолета, на който си се учил.
  Полк.Пърли:  Ще се справя на следващия полет.
  Ковач:  И аз искам да покриеш норматива, но това ще стане по моя начин.
  Полк.Пърли:  Добре, както кажеш.

• Кейт:  Добре дошъл в бара ми "Ведрото". Аз съм Кейт.
  Ръш:  Чувал съм за тебе.
  Кейт:  Добро или лошо.
  Ръш:  И двете. Но и лошите ми харесаха.
  Кейт:  Това ми харесва. Една бира?
  Ръш:  Добре.

• Черпак:  Здравей, инструктор. Как си?
  Ръш:  Добре.
  Черпак:  Дано не си останал с погрешни впечатления вчера от полета с приятеля ми, но при шанса да се изправи пред възпитаник от "Топ гън", даде всичко от себе си.
  Ръш:  Той какво? Да няма говорни затруднения?
  Черпак:  Какво?
  Ръш:  Чу ме. Трябва ли му специален говорител.
  Черпак:  Не. Просто не исках да останеш с грешни впечатления.
  Ръш:  Лейтенант, смяташ ли, че аз имам проблем.
  Черпак:  Не, не казвам такова нещо. Просто се опитвам… да помогна.
  Кейт (след като Ръш се отдалечава):  Първо правило за оцеляване на пилота: не дразнѝ инструкторите!

• Черпак:  Този инструктор е много докачлив.
  Фитил:  Да, променя правилата, а аз опирам пешкира.
  Черпак:  Трябва да си нащрек.
  Фитил:  Да, просто му е неприятно, че го улучих на тренировката.
  Черпак:  Не го разправяй наляво и надясно.
  Фитил:  От истината боли.
  Черпак:  Но може и ти да пострадаш. Той има много приятели в различни ескадрили, а на нас ни предстои да получим назначение. Не искаш да те оплюе, нали?
  Фитил:  Политиката е твоята игра, не моята.
  Черпак:  Замисли се, защото иначе ще летиш в хеликоптер.
  Фитил:  Просто гледай да си точен.

• Бил Кели:  Липсват ми старите професионалисти като Пърли.
  Ковач:  Да, извади ми душата, но е човечен.
  Бил Кели:  От него ще стане добър командир на ескадрила.
  Ковач:  Можеше да стане добър командир.
  Бил Кели:  Какво?
  Ковач:  Той вече не може да лети.
  Бил Кели:  Сигурен ли си?
  Ковач:  Двама инструктори летяха с него и казват едно и също: не може да се справи горе.
  Бил Кели:  Май нещо, с което всички ще се сблъскаме някой ден.
  Ковач:  Ако някой ви каже, че повече не можете да летите, какво ще направите?
  Бил Кели:  Ще го пратя по дяволите.
  Ковач:  Аз също?
  Бил Кели:  Ще му го кажа. Мое задължение е.
  Ковач:  Иска ми се да можех да ви отменя.

• Фитил:  Опитваш се да го превърнеш в лъв, а той е такова агънце.
  Черпак:  Жените не си падат по мекия подход.
  Фитил:  Напротив, падат си.
  Черпак:  Добре де, Казанова. Защо не ми покажеш как става.
  Фитил:  Извинете…
  Сервитьорка:  Готови ли сте с поръчката
  Фитил:  Да, госпожице… Просто ви гледах… Забравих какво щях да кажа…
  Черпак:  На бас, че имате секси усмивка
  Сервитьорка:  Не сте готови.
  Фитил:  Извинете, че ви бавим…
  Черпак:  Ако е така, кажете ни кога ви свършва смяната и ще се реваншираме.
  Сервитьорка:  Ще дойда по-късно!
  Фитил:  Не, не, не. Какво ще ни… препоръчате от менюто.
  Черпак:  Мисля, че се досещам какво харесва тя.
  Сервитьорка:  Пуешко.
  Черпак:  Днешният специалитет – седем долара и деветдесет и пет цента.
  Фитил:  дотук добре.

• Кейт:  Е, кой е загазил сега, момчета.
  Фитил:  Я, стига. Като те слуша човек, винаги сме закъсали. Да, така е, но не и този път.
  Черпак:  Става дума за новия ни приятел, Блатото. Няма никакво самочувствие. кръгла нула.
  Кейт:  За летенето ли говорим?
  Фитил:  Не, за живота.
  Черпак:  Независимо да е във въздуха или на земята… Дори и не може да заговори момиче.
  Кейт:  Добре…
  Фитил:  Добре, какво?
  Кейт:  Много добре знаете, че ако някой може да уреди пилот с мадама, това съм аз?
  Черпак:  Човек, като те слуша, ще реши, че смяташ да го прелъстиш. Не е така, нали?…
  Кейт:  Момчета, просто си върша работата.

• Ковач:  Да управляваш изтребител е нетрайно умение. Загубиш ли го, понякога не можеш да си го върнеш.

• Бил Кели:  Чие лице виждате в боксовата круша, капитане. Видях графика ви за днес. Записал си се отново с лейтенанта, който те би на предната тренировка.
  Ръш:  Това проблем ли е?
  Бил Кели:  Не. Ако не е разчистване на сметки
  Ръш:  Не ме познавате.
  Бил Кели:  Не. Но познавам други като теб. Имаше един пилот на F-4. Свали два "Миг"-а и началството му повери да учи новото попълнение. Но той не можеше да се владее. Нахъса един млад пилот, докато хлапето не изгуби контрол.
  Ръш:  Оцеля ли?
  Бил Кели:  Катапултира със закъснение. Приземи се тежко и си счупи двата крака. Спря да лети. А инструкторът го преживя много тежко.
  Ръш:  Наистина, насрочих този полет, за да ви покажа, че съм инструктор.
  Бил Кели:  Искам да ви вярвам, капитане.
  Ръш:  Инструкторът, за когото говорите…, вие ли бяхте?

• Бил Кели:  Не сме в "Топ гън" и инструкторът трябва да даде шанс на курсанта.

• (Фитил и Ръш във въздуха на тренировъчен бой; Кели, Ковач и Черпак в мониторната залата за наблюдение)
  Фитил:  Учебен полет за въздушен бой 43: Фитила и Ръш.
  Бил Кели:  Начало на боя
  Фитил:  Да, сър, начало на боя.
  Бил Кели:  Черпак, какво виждаме на монитора.
  Черпак:  Прилича на вертикални ножици – издигат се вертикално, спускат се и пресичат траекториите си, после се издигат отново. Като в пиянско сбиване. Ако не улучиш с първото круше, битката е до край.
  Бил Кели:  Фитил, липсва ти синхрон. Стегни се.
  Фитил:  Да, знам, опитвам се.
  Бил Кели:  Не сме в "Топ гън" – инструкторът трябва да дадеш шанс на курсанта.
  Фитил:  Не те виждам, къде си Ръш?
  Ръш:  Фитил, внимаваш ли?
  Фитил:  О, да, ето те. Това е. Дезориентирам съм. Усещам гравитацията.
  Ръш:  Добре, оттеглям се. Опитай сега да ме улучиш, Фитил.
  Бил Кели:  Май избързах с преценките. Ръш ще позволи Фитила да стреля.
  Фитил:  Мисля, че съм на ръба, Ръш.
  Черпак:  Нещо не е наред
  Ръш:  Фитил, имаш възможност. Стреляй!
  Фитил:  Не знам…, Ръш
  Ръш:  Мини отзад и стреляй!
  Черпак:  Фитила се унася…
  Бил Кели:  Проблем?
  Черпак:  Не е на себе си. Какво прави?!
  Фитил:  Синьо е. Толкова е синьо.
  Бил Кели:  Получил е хипоксия. Стрелец 2-2-0. Тук Грабител. Напускаш военното въздушно пространство.
  Ръш:  Фитил, връщай се!
  Бил Кели:  2-2-0, обади се!
  Черпак:  Очевидно има изтичане, кабината не е херметизирана.
  Бил Кели:  Ако беше с маска, нямаше да има проблеми. Явно не я е сложил. Стрелец 2-2-1 последвай 2-2-0. Повтарям: последвай 2-2-0. Фитила може да е получил хипоксия. Ако не носи маската, накарай го да я сложи. Направи каквото е необходимо.
  Ръш:  Фитил, искаш ли да поприказваме на по бира? Поне ми кажи да вървя по дяволите. Фитил, сложи си маската! Маската, Фитил, сложи я! Фитил, погледни ме! Сложи си маската!
  Бил Кели:  Ръш, положи повече усилия, вбеси го, ако трябва.
  Ръш:  Ей, бял боклук, на теб говоря. Да не бягаш от боя?
  Черпак:  Не можем ли да направим нещо оттук, от командната зала?
  Бил Кели:  Не, сега всичко зависи от Ръш.
  Ръш:  Хайде, Фитил, мисли, мисли, бори се! Мислиш се за много печен, но си шубе! Страхливец! давай! Сложи си маската!… Добре… Така… Сега дишай, дишай! Кажи ми нещо! Хайде!
  Фитил:  Боже, какво стана със стрелбата? Спечелих ли?

• Фитил:  Щом успея да ме убедиш да си сложа маската при хипоксия в пилотската кабина… вече ти дължа около пет хиляди бири.
  Ръш:  Не, не стигат
  Фитил:  Да не искаш да ти лъскам колата пет години. Или да се оженя за грозната ти сестра?
  Ръш:  Забравѝ. Вече сме квит.
  Фитил:  Не разбирам?
  Ръш:  Просто… и аз научих някои неща, там горе.
  Фитил:  Ясно.

• Блато:  Не трябва ли да я измъкнем от дансинга.
  Фитил:  Не, като я гледам, не страда особено.

• Бил Кели:  Въздушният бой изтощава умствено и физически. Трябва да дадете всичко от себе си. Отнема часове за обяснение, учи се с години, а понякога се изпълнява за секунди. Кое е най-важното за въздушната схватка според вас?
  Фитил:  Волята за победа, сър. Просто трябва да го искате повече от другия.
  Черпак:  Не, не смятам така. Просто трябва да си по-добре подготвен от него. Трябва да си в състояние да го надхитриш.
  Бил Кели:  Подготовката е важна, но в крайна сметка е въпрос на рефлекси, инстинкти и кураж.

• Ковач:  Запомнете: първото оръжие е скоростта. Второто е изненадата – винаги търсете пролука и бъдете агресивни.

• Няма слава без кураж.

• Големите пилоти се създават, а не се раждат такива.

• При въздушния бой има само едно правило: че няма правила.

• Ковач:  При фронтално разминаване с неприятелски изтребители са важни скоростта и страничното отстояние. Не бива да изпускате от очи врага. Не може да се биете с нещо, което не виждате.
  Фитил:  Кога трябва да се приеме неутрално разминаване.
  Ковач:  Никога. Само с нападение: пускаш ракета, стреляш пръв. Докато се опита да те контрира, ще го чакаш на гюме.
  Блато:  Ами ако врагът го направи първи?
  Ковач:  Ще съсипе целият ти ден.

• Гребец:  Какво става?
  Ковач:  Ти ми кажи!
  Гребец:  Запих се… в някаква дупка. После се сбих. А вашето око…
  Ковач:  Държа се като кретен. Но всичко свърши.
  Гребец:  Най-вече кариерата ми. Време е да се простя с нея.
  Ковач:  Свърши ли? Повреденият ти гръб, кариерата ти, самочувствието ти… да, всички те пострадаха. Но ти си пехотинец. Знаеш какви са възможностите ни. Каквото и да решиш, ще те подкрепя. Но ако ще ми лежиш тук като изпълнен със самосъжаление пияница, ще те смажа. Ясно ли е капитане?
  Гребец:  Да, сър.
  Ковач:  Добре. Ще те чакам в кабинета си утре, в седем часа. И се стегни!
  Гребец:  Сър! Аз ли ви подредих така окото?
  Ковач:  Не, бе. Ударих се в хладилника.

• Момиче:  Ти не ми каза, че си морски пехотинец.
  Фитил:  Дай ми малко време. историята на живота ми отнема поне петнайсет минути. Защо не дойдеш на кафе?

• Ген.Касиди:  Завиждам ви. Всички сте в началото на военната си кариера. … Враговете ви ще се менят, командирите ви ще са други, а също и самолетите. Но войнската етика ще си остане непроменена. На това разчита страната ви.

• Ковач:  Това двойно преобръщане със самолета го нямаше в инструкциите.
  Фитил:  Извинете, сър. Реших да се попротегна.

• Фитил:  Здрасти. Прекрасен ден.
  Лед:  Да, за теб. Имаш най-много точки от тренировката.
  Фитил:  Сериозно.
  Лед:  Да не би… да имаш по-вълнуващи занимания?…
  Черпак:  Нашият приятел май се е отдал на странични занимания с неговата Дама, изпаднала в беда.
  Фитил:  Люси ли? Не, просто отидохме до лунапарка.
  Черпак:  И…?
  Фитил:  Ами… не знам. Возихме се на въртележка. Ядохме захарен памук.
  Черпак:  На въртележка?! Уникален свалячески метод.
  Фитил:  Не. Не се опитвам да я свалям.
  Черпак:  В превод ще рече, че не е взел телефонния й номер.
  Фитил:  Е, сродните души нямат нужда от телефони.
  Черпак:  Направо съм пленен.

• Кейт:  Може просто да й е изникнало нещо. Защо просто не й се обадиш?
  Черпак:  Вързала му е тенекия той да я търси.
  Кейт:  Добре, тогава се подчини на гордостта си. Стой си тук и страдай.
  Фитил:  Бих й се обадил, но не знам дори телефонния й номер.

• Фитил:  Просто е. Когато ми кажат нещо, ще ми се да е вярно. Достатъчно са ме лъгали, когато бях малък

• Черпак:  Не ти трябват подобни главоболия с нея. На тази планета има поне два милиарда жени.
  Фитил:  Излизал съм с половината. Но с нея беше по-различно.
  Черпак:  Просто сте се… повеселили.
  Фитил:  Да. Порадвай се на мига и продължи нататък!…
  Черпак:  Да.
  Фитил:  Защо не. Винаги съм го правил!…

• Фитил:  Тъпите бюрократични правила са я накарали да ме излъже
  Кейт:  Не. Тя сама е решила да те излъже.

• Консултант:  Министерство на отбраната възложи на моята консултантска фирма да изследва влиянието на умората върху концентрацията. Трябва да прикрепите върху тялото си тези електроди и да стоите будни.
  Ковач:  Колко време ще продължи опитът?
  Консултант:  96 часа.
  Ефр.Мартинес:  96?… Четири дни?…
  Ковач:  От години спя само по три часа нощем и ми няма нищо.
  Мартинес:  А аз ако не съм спал осем часа, не ставам за нищо.
  Ковач:  Стига си се оплаквал. Нищо ти няма.
  Консултант:  И помнете: забранено е дори да дремете.
  Мартинес:  Четири дни! Накрая ще съм като прегоряла пържола.
  Ковач:  Ще го преживееш.

• Кейт:  Първото питие е от заведението. Какво ще бъде?
  Стивън Реймс:  Трябва да знаете, че аз не съм пилот.
  Кейт:  Е, никой не е съвършен. Бира?
  Стивън Реймс:  Добре.

• Стивън Реймс:  Значи, Лед, ти си пилот?
  Лед:  Да.
  Стивън Реймс:  Не знаех, че има и жени пилоти.
  Лед:  Имам още една новина за теб: земята не е плоска.

• Лед:  Забавление?
  Стивън Реймс:  Не, това не е въпрос-уловка. Как се забавляваш?
  Лед:  Летенето е най-голямото ми забавление.
  Стивън Реймс:  Не. Това е работа.
  Лед:  Аз съм щастливка. Работата ми е забавление.
  Стивън Реймс:  Знаеш ли какво? Мисля, че си работохоличка.
  Лед:  Защо за един мъж, който работи много, казват, че е амбициозен, а за жена, че е работохоличка.
  Стивън Реймс:  Стига. Няма нищо общо с това, че си жена.
  Лед:  Разбира се, че има. Ако бях мъж, нямаше да ми говориш така.
  Стивън Реймс:  И нямаше да ти платя вечерята. Така е.
  Лед:  Обичам летенето и искам да бъда най-добрата. Какво лошо има в това?
  Стивън Реймс:  Я, стига.
  Лед:  Защо?
  Стивън Реймс:  Самозаблуждаваш се. Не искаш да бъдеш най-добрата, а да бъдеш съвършена. Което означава, че никога няма да бъдеш щастлива. Понякога трябва да се оставяш да те носи течението. Трябва да си даваш почивка.

• Бил Кели:  Хубава кола, а?
  Черпак:  Не сър. Това не е просто кола. Това е начин на живот.
  Фитил:  Никога не съм си представял, че вие сте човек, който кара "Порше".
  Бил Кели:  Какво означава това?
  Фитил:  Нищо. Просто това е една… доста лъскава кола.
  Черпак:  По един доста изискан и елегантен начин.
  Бил Кели:  Просто си купувам кола и не съм длъжен да слушам забележките ви. Просто харесвам колата. Ясен ли съм? (козируват му) Добре. И не искам да виждам вицове за виагра, залепени на таблото.
  Черпак и Фитил:  Тъй вярно, сър.

• Бил Кели:  Хората трябва да бъдат честни един с друг още от самото начало. човек не трябва да започва връзка с надеждата, че ще промени другия.

• Лед:  Самолетите са моята страст, защото няма мъж в живота ми.
  Стивън Реймс:  Не, няма мъж в живота ти, защото самолетите са твоята страст.

• Черпак:  Колко време остава до края?
  Фитил:  Не знаеш ли, че времето тече бавно, когато чакаш…

• Стивън Реймс:  Не бих искал да бъда на второ място в ничий живот, а за теб винаги ще бъда на второ място.
  Лед:  Не.
  Стивън Реймс:  Не, не. Видях как се справи вчера и колко много ти харесва летенето. Нямам никакъв шанс.
  Лед:  Обичам те. Но ако ти не ме искаш, трябва да продължа напред сама.
  Стивън Реймс:  Да. Знаеш ли. аз съм този който губи. Аз губя.

• Тъкър Хенри-старши:  Искам да се извиня, Тък.
  Черпак:  Благодаря. Това прави положението поне по-поносимо.
  Тъкър Хенри-старши:  Всъщност знам, че се провалих в отношенията си с теб, така както се провалих с майка ти. Винаги съм искал аз да командвам всички. Ако се отнасях към бизнеса си така, както се отнасях към близките си, щях да фалирам. Искам да се помирим.
  Черпак:  Защо? Никога не сме били приятели. Защо искаш да промениш нещата сега?
  Тъкър Хенри-старши:  Защото се гордея с теб. Защото си единственото нещо в живота ми, с което се гордея. За съжаление това не важи за язовирните стени, които съм построил и които могат да бъдат разрушени. Въпреки моята постоянна намеса, ти порасна и стана човек, когото уважавам.
  Черпак:  Добре, татко. (стиска му ръката)
  Тъкър Хенри-старши:  Добре.

• Ковач (към курсантите):  Наближава краят на тренировъчните полети с "Хорнет". Летяхте при лоши атмосферни условия, при информационни смущения, преследвахте вражески обекти – това правят всички пилоти на изтребители по целия свят. Но има едно нещо, което ви отличава от всички останали, дори и от нашите – това е кацането върху самолетоносач. Именно нашите ескадрили извършват всички операции от палубата му. Най-трудното нещо в авиацията е кацането върху самолетоносач. Ако не го можете, няма да пилотирате изтребител. … След три дни ви чака изпитание: отивате на кораба. Вече сте уверени в собствените си сили и имате самочувствие. Смятате, че сте страхотни, но аз имам новини за вас. Наземната тренировъчна писта прилича на истинската на самолетоносача, но не се движи и клати като нея. Също така не можем да пресъздадем дупките – въздушните ями, които ви засмукват. Нещата доста се объркват в океана.

• Тъкър Хенри-старши:  Значи… още не са налели основите. Изостават от плана с 10 дни. Човек би помислил, че строя пирамида, а не търговски център.
  Черпак:  И какво ще правиш?
  Тъкър Хенри-старши:  Ами… вече ги наказах. Отложих плащането. Предприемачът направо побесня.
  Черпак:  Това добра идея ли е?
  Тъкър Хенри-старши:  Да, ако искам да видя търговския център построен. Е? Какво би могло да те разубеди?
  Черпак:  Стига, татко. това вече сме го обсъждали. Сега мислите ми са заети с нещо друго.
  Тъкър Хенри-старши:  Самолетоносачът! Ще си играеш на руска рулетка в океана.
  Черпак:  Да. И затова не искам да ме разсейваш с други неща.
  Тъкър Хенри-старши:  Страх ме е от самолетоносача, Тък. Моля те, не отивай.
  Черпак:  И какво? Да се откажа?! "Капитане, татко не ми дава да си играя на големия кораб…"
  Тъкър Хенри-старши:  Стига, Тък. Нужен си ми.
  Черпак:  А на мен ми е нужна свобода. Защо просто не се помирим и не се насладим на тази вечеря? Става ли?… Добре. Благодаря.

• Фитил:  Полковник, къде отивате?
  Бил Кели:  На нощно кацане.
  Черпак:  Отивате на кораба?
  Бил Кели:  Трябва да поддържам форма.
  Фитил:  А някой ваш курсант побеждавал ли ви е?
  Бил Кели:  Не, доколкото си спомням. Но нека това не ви обезкуражава.
  Черпак:  Сериозно? Ще се разсърдите ли, ако това се случи?
  Бил Кели:  Напротив. бих купил бутилка уиски на този курсант.
  Фитил:  Нека бъде текила. И приемам облога.

• Ковача:  Може много да тренирате на сухо, но нищо не може да замени истинските условия на самолетоносача.

• Ефр.Уилямс:  Още не съм получил отговори от школата за офицери, сър?
  Бил Кели:  И на мене търпението не ми е най-силната черта, но просто стискай палци.

• Фитил:  Почакай малко. От собствен опит знам, че когато се проваля в нещо, трябва да поговоря с някого.
  Лед:  Това важи за теб.
  Фитил:  Добре. Ти прави, каквото искаш, но аз ще постоя наблизо.
  Лед:  Виж… нямам нужда някой да върви по петите ми като куче.
  Фитил:  Когато някой мой приятел е в беда, аз съм му верен като куче. Такъв съм си.
  Лед:  Това е нелепо.
  Фитил:  Какво стана?
  Лед:  Точно това се питам и аз.
  Фитил:  Може би си се отпуснала.
  Лед:  Винаги съм решавала всичките си проблеми чрез упорита работа.
  Фитил:  Но ти можеш. Имаш всички необходими умения.
  Лед:  Знам. И точно това ме плаши. Ако упоритата работа не е разковничето, аз съм загубена. Не мога да разбера какво се обърка.
  Фитил:  Трябва да направиш нещо доста страшничко. Трябва да се вгледаш вътре в себе си. Виж… всичко ще се оправи.

• Кейт:  Е, момчета. Вие все заминавате някъде – за Фалън, за Кий Уест.
  Блато:  Връщаме се за деня на благодарността.
  Кейт:  Но това е нещо друго. Самолетоносачът – това е пробният камък. След него пилотите вече не са същите. Ето например егото ви. Някои май доста се възгордяха. Фитил?
  Фитил:  Амин.
  Кейт:  Но има и нещо по-важно – вашите мечти. Те вече няма да бъдат само мечти. А сбъднати мечти. И точно това е най-възхитителното нещо. Затова… въпреки че… няма да сте същите,… когато се върнете, вдигам наздравица за промяната, която ще настъпи у вас.
  Фитил:  Полковник?
  Бил Кели (влизайки в бара):  Нещо все ме кара да се връщам тук.
  Кейт:  Какво ли е то?
  Бил Кели:  Обзаложих се, че ако някой курсант подобри моите резултати при кацането, ще получи бутилка уиски. Не мислех, че това ще се случи. Но понеже слънцето ми блестеше в очите, а и имаше силен вятър…
  Фитил:  Оправдавате се!
  Бил Кели:  А и връзката беше много лоша…
  Фитил:  Оправдавате се!
  Бил Кели:  Но всъщност това никак не ме притеснява. И командващият офицер има нужда от един добър урок. Стига това… да не се случва често. Горд съм и това доказва, че ние правим нещата както трябва. Затова донесох тази бутилка 12-годишна текила. Фитил, ти с пълно право я заслужи!
  Фитил:  Йее. благодаря ви, сър.

• Бил Кели:  Не си в бара, защото се страхуваш да не помрачиш празника на момчетата ли, Лед?
  Лед:  Критичните ми самоанализи след провала не са забавно нещо.
  Бил Кели:  Така е.
  Лед:  Моята цел в живота са самолетите. Не знам какво друго бих могла да работя.
  Бил Кели:  Ти си пилот, Лед. Не се предавай толкова лесно!
  Лед:  Нима има живот извън пилотската кабина?
  Бил Кели:  Казват, че има. Въпреки че самият аз не съм имал досег с него досега, но един ден срещата с него е неизбежна.

• Фитил:  Има ли достатъчно място за двама ни на пътечката за бягане?
  Черпак:  Не съм в настроение!
  Фитил:  Съжалявам за разговора вчера. Просто исках да ти кажа да не правиш такава глупава грешка.
  Черпак:  Ще правя каквото си искам!
  Фитил:  Само не казвай, че баща ти няма пръст тук.
  Черпак:  Напротив, има.
  Фитил:  Няма да ти позволя да се откажеш.
  Черпак:  Защо толкова те е грижа за мен.
  Фитил:  Как защо?! Ти си ми приятел.
  Черпак:  Това значи ли, че можеш да обиждаш баща ми и да ме съдиш?
  Фитил:  Да, донякъде.
  Черпак:  Тогава смятай, че вече не сме приятели.

• Психар:  Докато сте на катапулта, мислете само за това, как ще се издигнете на 200 метра височина, как ще спуснете задкрилките и как ще направите завой.
  Факир:  Ако не успеете не се ядосвайте. Просто си кажете, че това е минало.
  Психар:  Забравете за всички свои успехи и за всички свои неуспехи. Мислете само за настоящето.

• Факир:  Да си талантлив пилот не е достатъчно. Това, което ме притеснява у този курсант е, че той никога досега не е имал проблеми във въздуха, докато на всички останали им се е налагало да преодоляват нещо.

• Кристи Блейк (актриса):  Уау, този е по-красив и от Том Круз! (сочи към Черпака) Сигурно ти е много трудно да работиш с тези страхотно изглеждащи мъже. Боже, само ги погледни. А този кой е? (показва Фитила)
  Лед:  Съквартирант ми е. Както и другият.
  Кристи Блейк:  Така ли? А… кой оправя леглата?
  Лед:  Кристи, ако ще ме използваш като модел за филмовата си героиня, нека започнем с това: аз не излизам с никой от тези мъже. Първо, имам твърде много работа. И второ, искам да ме приемат на сериозно.
  Кристи Блейк:  Каква загуба… искаш ли да чуеш сюжета на филма. Невероятен е: аз съм боен пилот в подготовка – точно като тебе – единствената жена. Изпращат ме на специална мисия с командира, който е мой любовник и затова избира мен. Самолетите им са свалени над една от тези държави, които ни мразят. А водачът на терористите – предложихме ролята на Анди Гарсия…, както и да е – но и той си пада по мен, защото там блондинките са рядкост. Та се наложи да спя и с него, за да може истинският ми любовник, командира, да открадне самолет и да спаси сираците. Какво има? Защо се смееш?
  Лед:  Някой от офицерите прочел ли го е?
  Кристи Блейк:  Не, не още. Чакаме преработения вариант.
  Лед:  Това е най-нелепата история, която съм чувала. В смисъл, че нито едно от нещата, които изреди, не могат да се случат.
  Кристи Блейк:  Това е художествена интерпретация…
  Лед:  Пълна глупост! Но… извинявай, аз не съм специалистка.
  Кристи Блейк:  Не, не, не. искам да чуя мнението ти.
  Лед:  Добре. Като за начало: пилот, не завършил тренировки, не може да отиде на мисия. Командирът никога не би се обвързал романтично с някой от курсантите. А идеята, че офицер би могъл да има любовна афера с врага, е направо нелепа.
  Кристи Блейк:  Но… всичко останало ти харесва, нали?

• Бил Кели:  Влез!
  Черпак:  Извинете за безпокойството, сър.
  Бил Кели:  Свободно, лейтенант. Какво има?
  Черпак (оставя си пилотската значка на масата на полковника):  Сър, аз…
  Бил Кели:  Ще те спра точно тук, лейтенант. Преди да си направил нещо крайно
  Черпак:  Баща ми е неизлечимо болен. Съжалявам сър.
  Бил Кели:  И аз съжалявам да го чуя.
  Черпак:  Той… не иска да загуби сина си в нощните кацания.
  Бил Кели:  Защо не поговори с мен, преди да се качиш на самолетоносача?
  Черпак:  Че исках да предам нито вас, нито морската пехота. Но след инцидента с ефрейтора тази сутрин осъзнах, че баща ми е прав. Всичко може да се случи тук. Дължа му го?
  Бил Кели:  И къде виждаш мястото си оттук нататък?
  Черпак:  Моля?
  Бил Кели:  Струва ми, че се чувстваш задължен към всички останали, освен към себе си… Да, добре, уважавам преценката ви, лейтенант, но ще ви дам възможност да помислите какво искате вие, а не какво очакват другите от вас.
  Черпак:  Добре, сър.
  Бил Кели:  Сега ще те извадя от графика за нощните тренировки и ще ти дам шанс да го обмислиш. (връща му значката)
  Черпак:  Благодаря. (взема си я обратно)

• Фитил:  Какво е това? Защо не си в графика?
  Черпак:  Напускам!
  Фитил:  Тъпо копеле! Защо си го направил?!
  Черпак:  Това не е твоя работа!
  Фитил:  Няма да гледам отблизо как пропиляваш живота си!
  Черпак:  Само защото не следвам твоята програма, не значи, че пропилявам живота си.
  Фитил:  Ще оставиш татенцето да спечели. Тате ли ти го каза?
  Черпак:  Не споменавай за това! Недей да говориш за него!
  Фитил:  Ще го оставиш да победи ли?
  Черпак:  Не знаеш нищо. Той е неизлечимо болен!… Е, вече ми каза какво да не правя, а сега ме остави на мира.
  Фитил:  Черпак, съжалявам. Но това не е главното тук. Нямаш причина да се отказваш от живота си само защото той губи своя.
  Черпак:  Какво знаеш ти за семействата?…
  Фитил:  Да, не съм имал майка и баща, нито пък кученце, наречено Точка. Но знам нещо за семействата – ако някой те обича, няма да те накара да се откажеш от всичко.
  Черпак:  Може би… вече не обичам да летя.
  Фитил:  Да? Може би не обичаш? Може би за теб не е важна и пилотската кариера? Започнал си, за да ядосаш стареца си, но това няма да те спре.
  Черпак:  Не знаеш какво точно говориш.
  Фитил:  Може би. Но има нещо, което знам: баща ти не ти е купил мястото в "Хорнет"-а. Ти сам си го спечели. Преодолей последното препятствие! Довърши започнатото!
  Черпак:  Тези самолети за теб са целият свят, нали? Но не и моят свят.
  Фитил:  Да, да, знам историята ти. Знам я! богаташки син, пребродил целия свят. Учил си в най-елитните училища. Правил си каквото искаш. Имал си семейство. А знаеш ли какво бих да, за да имам това, което ти си имал?! Каква загуба!
  Черпак:  Така е.

• Кристи Блейк (разглеждайки в каютата пилотския екип на Лед):  И нима те карат да носиш този гащеризон?!
  Лед:  Виж…, полетите не са конкурс за красота.
  Кристи Блейк:  Оо, Версаче ще ми го направи същия! … Но… не би ли се съгласила да си разменим леглата – аз да съм на горното. Имам фобия към тесни пространства. Така е, защото са ми казали, че в предишния си живот съм била египетска принцеса, заровена жива…

• Бил Кели:  Поздравления! Преодоляхте дневните кацания на самолетоносач. И остава само едно малко нещо до края. Но… не се шегувам: нощните кацания са отвратителни. В моя първи път направих седем захождания, преди да успея да кацна. На практика трябваше да бъда скъсан (насмешливи възклицания от курсантите), но… искам да знаете нещо: вие сте по-добри пилоти, отколкото бях аз. Вие сте по-добре тренирани и летите на по-добри самолети, а на тези момчета тук, на инструкторите, бих поверил и живота си.
  Факир:  Само не ме целувай, полковник
  Бил Кели:  Едно искам да помните, когато излетите тази нощ: квалифицирани сте да правите нещо, което само шепа хора на тази планета могат – да кацате на самолетоносач. Успех!
  Блато (след оперативката):  Лед, може ли за момент.
  Лед:  Да?
  Блато:  Какво мислиш за речта на полковника?
  Лед:  Мисля, че е прав. Тренирани сме за това и сме подготвени.
  Блато:  Лесно ти е да го кажеш. Ти не опъваш първото въже на самолетоносача. Факирът все ме гледа, сякаш съм масов убиец.
  Лед:  Спокойно, Блато. Наистина ли мислиш, че биха ти поверили самолет за 30 милиона, ако не бяха сигурни, че ще го върнеш.
  Блато:  Предполагам, че си права. Ако се издъня, винаги могат да ми го удържат от заплатата, нали?
  Лед:  Точно така.

• Кристи Блейк:  Лед, ето те и теб? Търсих те навсякъде. Имаш ли представа колко голям е този кораб?!
  Лед:  Кристи, виж… в момента съм много заета.
  Кристи Блейк:  Не, не, чуй ме, това е важно. Организирах пресконференция със сценариста ми.
  Лед:  Съжалявам, не мога.
  Кристи Блейк:  Трябва да дойдеш. Знаеш ли какви огромни приходи имаше последния му филм.
  Лед:  Кристи, не ми пука за проклетия ти филм, разбра ли. След два часа ще бъде тъмно като в рог, а аз ще се кача в изтребителя с пръст върху катапулта, опитвайки се да остана жива.
  Кристи Блейк:  Точно затова съм тук на самолетоносача, опитвайки се да уловя реалността.
  Лед:  Не, не си. Това е пътуване за егото ти.
  Кристи Блейк:  Слушай, отказах продукция с Брат Пит, за да работя тук. отношението ми към проекта е много сериозно.
  Лед:  Искаш да те приемат сериозно ли?! Погледни се! Ти си на кораб, пълен с мъже, а изглеждаш като зайче от "Плейбой".
  Кристи Блейк:  Ако не ми пукаше нямаше да съм тук и да се опитвам да разбера вашия свят.
  Лед:  Ти не се опитваш да си част от нашия свят. Просто се опитваш да го нагласиш към своя. Донесла си си сладкишите, телефона, глупавия си сценарий… А после ще се върнеш в Холивуд и на някое парти ще се похвалиш, че си била с бойни пилоти.
  Кристи Блейк:  Виж, аз съм актриса! Какво друго очакваш от мен!?
  Лед:  Ти си голяма звезда, известна си, имаш влияние – защо не направиш нещо с него?

• (хеликоптерът довежда на палубата на самолетоносача катапултиралия във водата Фитил, скочил от подпаления самолет; на пистата го чака другарите му и командирът; първи го прегръща приятелят му Черпака)
  Черпак:  Мислех, че вече съм те загубил.
  Фитил:  Няма да се отървеш толкова лесно от мен.
  Черпак:  Докато чаках да те качат на палубата, си мислех:… колко глупав спор имахме сутринта.
  Фитил:  Аз също.
  Черпак:  Ти си най-добрият ми приятел. Бих направил всичко за теб.
  Фитил:  А би ли се върнал в "Хорнет"-а?
  Черпак:  Да!
  Бил Кели:  А сега какво ще изпълните "на бис"?
  Фитил:  Аз си мисля, да се кача на друг изтребител и да се закача на въже №3.
  Черпак:  Може ли да поговорим, сър?
  Бил Кели:  за връщането ти в графика с полетите ли?
  Черпак:  Да, сър!
  Фитил:  Точно така!
  Бил Кели:  Браво, Черпак!

• (в бара "Ведрото" при Кейт, след нощната тренировка на самолетоносача)
  Лед:  Кристи?!
  Кристи Блейк:  Надявах се да те открия тук. Ти напусна кораба толкова внезапно, че не успях да поговоря с теб. Беше права, Лед. Аз не отидох там, за да се уча. Беше пътуване за егото ми. Вие, пилотите сте невероятни – с уменията, тежката работа, отдадеността си. Рискувате живота си всеки ден и за какво? За хора като мен, които дори не се замислят за това.
  Лед:  Изглежда все пак си научила нещо.
  Кристи Блейк:  Да. Научих, че сценарият ми е ужасен. Ти обаче го разбра първа. Сега започвам отначало. Този път ще се опитам да го направя истински.
  Лед:  Ако ти трябва помощ, ще се обърнеш към мен, нали?
  Кристи Блейк:  Непременно.

• Бил Кели:  Тогава, на нощната тренировка, беше много напечено, Фитил. Малко хора биха оцелели при такъв инцидент. А още по-малко биха се качили като тебе веднага на друг самолет.
  Фитил:  Може би е лудост, полковник, но след пожара в двигателя ми, нощните кацания на самолетоносача ми се струваха като детска играчка.
  Бил Кели:  Знаеш ли, когато влезеш в битка, не искаш до себе си пилоти, които никога не са имали трудности. Искаш човек, стигнал до дъното и сам изплувал оттам. Ще бъда горд, Фитил, ако някой ден бъдеш мой флангови.
  Фитил:  Добре, сър. И аз ще бъда горд, ако летим заедно.

• Психар:  Ескадрила стрелци, дипломирането ви е скоро. Имате последен шанс да се издъните. Тузари от Вашингтон са тук, за да видят уменията ви, а двайсет и един командири на ескадрили идват на пазар за бойни пилоти. Искам да изглеждаме добре.
  Черпак:  Няма проблем
  Фитил:  Аз изглеждам добре.
  Лед:  Готова съм.

• Бил Кели:  Ще дипломирам първия си випуск бойни пилоти.
  Паяк:  Сигурно си щастлив, че го доживя, нали?
  Бил Кели:  Да, но ще излъжа, ако кажа, че мисиите не ми липсват. Чух, че ескадрилата ти е получила бойна задача.
  Паяк:  Така е. Персийският залив. Отплаваме след три седмици.
  Бил Кели:  Попаднал си на точното място. Випускът е изключителен.
  Паяк:  Искам най-добрите. готови за битка и кацане на самолетоносач. знаеш какво е положението в Залива.

• Фитил:  Фитилът пикира – мишената е намушка.
  Психар:  На цели четирийсет метра ли, Фитил? Племенникът ми ще се справи по-добре.

• Ковач:  20 секунди! С толкова разполагате. Искам да видя как залпове поразяват мишената на всеки 20 секунди.
  Фитил:  Аз имах добри попадения там.
  Ковач:  Не искам да чувам за точната ти стрелба. Атаката е колективна мисия, а не еднолична демонстрация. Искам да летите като сплотен и координиран ударен отряд. … Дипломната ви мисия не е просто показно за тежкарите от Конгреса. Командирите на всички ескадрили, пилотиращи "Хорнет"-и ще бъдат там, за да ви гледат. И да търсят нови попълнения. Ако не искате да попаднете в графа "последен избор", покажете им какво можете. Няма да ви се удаде друг шанс.

• Психар:  Випуск пилоти, трябва да си поговорим! Като ви гледам всички тук… и знаейки, че скоро ще постъпите във флота… изтръпвам от ужас за сигурността на страната ни!

• Ковач :  Значи Паякът се интересува от Черпака и Фитила?
  Бил Кели:  Да, надявам се да го накарам да обърне внимание и на Лед.
  Ковач:  Лошото е, че те не знаят какво представлява Лед.
  Лед (настигайки ги, отдава чест):Сър.
  Бил Кели:  Лейтенант? Какво има?
  Лед:  Аз… искам да ви попитам нещо. Командирите на ескадрили не искат да ме вземат, защото съм жена ли?
  Бил Кели:  Лед, разпределението още не е направено.
  Лед:  Но вие разбрахте въпроса ми…
  Бил Кели:  Ти си добър пилот, Лед, и аз вярвам в теб. Ще направя всичко възможно да убедя другите в това.
  Лед:  С други думи… въпреки че съм сред най-добрите в класа, имам отлични оценки и мога да кацам на самолетоносач, вие трябва да се молите, за да ме вземат някъде?
  Бил Кели:  Ами…
  Лед :  Да, разбрах ви.
  Бил Кели (след като Лед се е отдалечила):  Какво да направя?
  Ковач:  Защо не й кажете истината?
  Бил Кели:  Тя знае истината. Но мисля, че е отвратително.
  Ковач:  Да, така е.

• (в бара, на партито на Пантерите)
  Черпак:  Знам, че не си добър в ситуации, изискващи изтънченост и обноски, затова ме следвай. Дали трябва да коментираме оценките си?
  Фитил:  Не, запознати са. Гледай стария Фитил. Ще ти покажа как се прави.
  Черпак (оправя му ризата):  Фитил, кой ти каза да се облечеш така?
  Фитил:  Не отиваме на конкурс за красота все пак.

• Паяк:  Кое е най-приятното в карането на мотоциклет?
  Фитил:  Свободата.
  Паяк:  Свободата?!
  Фитил:  Да.
  Паяк:  Повечето биха казали: скоростта.
  Фитил:  Не. За това използвам самолета си.
  Паяк:  Имаш страхотна репутация. Казват, че си един от най-добрите.
  Фитил:  Благодаря.
  Паяк:  Чух, че си се разбил преди кацането на самолетоносача, но веднага си се качил на друг самолет.
  Фитил:  След като падне, човек трябва да се качи пак на коня.
  Паяк:  Ти си индивидуалист.
  Фитил:  Благодаря.
  Паяк:  Но аз търся отборни играчи. В бой не ми е нужен пилот, изживяващ се като недосегаем.
  Фитил:  Разбирам, но доста се промених след тренировките тази година и, повярвайте ми, ако дойда при Пантерите, няма да ви подведа.
  Паяк:  Искам да ви вярвам. Но трябва и да внимавам. Имам само едно свободно място.
  (на площадката пред бара, след оспорвана игра на билярд)
  Паяк:  Фитил, ела.
  Фитил:  Какво има?
  Паяк:  Не си тръгваш, нали?
  Фитил:  Не, само си почивам малко от играта.
  Паяк:  Харесва ми как играеш. Харесвам стила ти. не отстъпваш. Мисля, че си човекът, когото търся.
  Фитил:  За играта ли говорим, или за летенето.
  Паяк:  Даже…, мога вече да се обзаложа… Пази го обаче в тайна, докато не го обявя.
  Фитил:  (кимва в знак на съгласие) Разбрано.

• Лед:  Шефе, сър.
  Ковач:  Добро утро.
  Лед:  Ужасно съжалявам за снощи. Май се напих.
  Ковач:  Не се извинявай за нищо. Освен за глупавото си държание. Но те разбирам. И аз щях да се отказвам.
  Лед:  Вие ли? Защо?
  Ковач:  Някои командири не искаха черни момчета като мен в ескадрилите си. Беше ми писнало да им се моля.
  Лед:  Но… не сте се отказали.
  Ковач:  Не! Защото знаех, че съм добър. Това не можеха да ми го отнемат. Работих усърдно и накрая успях. Ти си добра, Лед. Дяволски добра. Искам да се бориш!
  Лед:  Благодаря.
  Ковач:  С три аспирина ще си оправиш махмурлука.

• Ковач:  (на разбор пред курсантите) Тренировката ви беше ужасна! Щяхте да се сблъскате! Гълъбите на паркинга бомбардират по-добре от вас! Някой ще ми каже ли къде ви беше умът?! … Следващият път полетът ще бъде истински – бойна атака! Свободни сте.

• Ковач:  (говори по мобифона на самолетната площадка) Паяк, говорих с военния хирург за здравословния проблем на Фитила. Вероятно не е нищо. Веднъж се случи и на мен – излезе, че съм взел много аспирин. (отстрани се появява Фитила) Не бива да прибързваш с решението си. Фитилът е ад. Момчето си заслужава чакането. Така ли? Не знаех. Мислех, че ще изчакаш. Не, не ме разбирай погрешно. Да, добър избор е, добър избор е. Виж, ще те държа в течение за Фитила. Добре.
  Фитил:  Сър!!
  Ковач:  Майка ти не те ли е научила да не стряскаш хората.
  Фитил:  Благодаря ви, че водите битка за мен.
  Ковач:  Водя битка за всичките си курсанти… Когато ти дойде тук, не вярвах, че ще успееш. Нарочих те за черната овца. Но ти ми доказа, че греша. Заслужаваш да летиш с Пантерите.
  Фитил:  Ако не дадат мястото ми на някой друг.
  Ковач:  Да. Паякът каза, че ще изчака още 48 часа.
  Фитил:  Добре.
  Ковач:  Но има и друг кандидат.
  Фитил:  Знаете ли кой е?
  Ковач:  Черпака.
  Фитил:  Черпака, значи…

• (Лед и Черпак мият колата на улицата)
  Лед:  Ей, не си измил тук.
  Черпак (пръска я с пяна):  Съжалявам. "Благодаря" ли чух?
  Лед:  Добре. Ще измием заедно твоята част.
  (пристига Фитил с мотора)
  Фитил (блъска Черпака в гърдите):  Кога успя да ми вземеш мястото?!
  Черпак:  Не съм ходил при шефа.
  Фитил:  Глупав пич.
  Черпак (на свой ред го блъска в рамената):  Не ми вярваш ли? Твой проблем.
  Лед:  Ей, какво става тук?
  Фитил:  Срещал се е зад гърба ми с командира на Пантерите.
  Черпак:  Сигурно съм виновен и че имаш здравословен проблем?!
  Лед:  Какво? Добре ли си Фитил?
  Фитил:  Черпакът не изчаква дори загиналия да изстине, за да го измести.
  Черпак:  Никога не бих го направил. Паякът, командира на Пантерите, дойде при мен. Какво очакваш да направя?!
  Фитил:  Да говориш с мен. Това е.
  Черпак:  Не съм те виждал.
  Фитил:  Трябваше да ме откриеш! Но не е в стила ти, нали? Винаги избираш лесния изход.
  Лед:  Успокойте се. Моля ви, престанете.
  Фитил:  Хайде, признай си. Радваш се, че се случи така.
  Черпак:  Какво говориш?! Да се радвам, че си болен?!
  Фитил:  Точно така. Това казвам.
  Черпак:  Ако ти не вземеш мястото, някой друг ще го грабне. Защо не аз?
  Фитил:  Ти го искаш, защото го дадоха на мен!
  Черпак:  Ти предпочиташ да го вземе всеки, но не и аз, така ли?!
  Лед:  Вие поне имате място, за което да се борите. Спорите кой ще бъде втори избор. А аз съм ничий избор!
  Черпак:  Ще се оправиш, Лед.
  Лед:  Да, даа… Знаете ли, всички това казват – полковника, Ковача – но на лицата им е изписано обратното. Виждам го и на вашите лица. Всички тези полети и тренировки… за какво ми бяха нужни?! И кого заблуждавах, мислейки си, че ще се реализирам като пилот?…
  Черпак:  Какво стана с нас?! Преди седмица седяхме на плажа и оплаквахме раздялата си след дипломирането. Ни сме като семейство, нали?
  Фитил:  Още го чувствам така. Донякъде.
  Лед (прегръщайки и двамата):  Знаете ли… радвам се, че не се сбихте…
  Черпак:  Трябваше… да говоря с теб, Фитил.
  Фитил:  Няма проблем. Радвам се, че вземаш мястото. Наистина. (стиска му ръката)

• Ковач:  (на разбор пред курсантите) Не съм ви тренирал през последните осем месеца, проливайки кървава пот, само за да ви видя как ще се издъните. Подготвих ви да летите. А сега сте ми длъжници. Реванширайте ми се! Не искам пари, нито услуги. Вие сте пилоти. И имате квалификация. Ще се видим на пистата – след като ми се отплатите. Успех.

Сезон 3

• Ковач (в спортната зала):  Какво ти е направил чувалът?
  Бил Кели:  Просто поддържам форма. Някои дни са по-лесни от други.
  Ковач:  Така е.
  Бил Кели:  Прегледах препоръките ти за "златния" клас. Съгласен съм с оценката ти. Готови са.
  Ковач:  Добри са. Справи се отлично.
  Бил Кели:  Всички се справихме. Получих списъка на новата група. Изглеждат обещаващи. Ще ти го пратя следобед.
  Ковач:  Може ли да обсъдим нещо? Трябва ми съветът ти.
  Бил Кели:  Разбира се.
  Ковач:  Отнася се за морската пехота.
  Бил Кели:  Откриха ръководни позиции. И мисля да кандидатствам. Но и не искам да ви оставям сам с новата "златна" група.
  Бил Кели:  Ти си отличен офицер. Но щом се целиш в пехотата, ще го преживея.
  Ковач:  Наистина ли?
  Бил Кели:  Разбира се. Заслужава си. Нали затова ни обучават. Не го изпускай.
  Ковач:  Да, сър.
  Бил Кели:  Това е вторият разговор за морската пехота, който водя тази седмица.
  Ковач:  Така ли?
  Бил Кели:  Да. Джак Хайтауър – беше по работа в Кайро. Убиха го, докато говорехме по телефона.
  Ковач:  Не знаех. Съжалявам.
  Бил Кели:  Да. Беше добър човек. Слушай, всички се целим в пехотата. Затова не се колебай.
  Ковач:  Да сър.

• Бил Кели:  Здравей, докторе.
  Д-р Брандън:  Движите се като стрела, сър.
  Бил Кели:  Така е. Винаги бързам.
  Д-р Брандън:  Което означава, че знаете къде отивате.

• Бил Кели:  Осемнайсети отряд ще бъде разпределен в Средния изток, нали?
  Полк.Дрейтън:  Това е първата задача, която планираме.
  Бил Кели:  Кой ще я командва.
  Полк.Дрейтън:  Позицията е нова. Не съм препоръчал никого.
  Бил Кели:  Имайте ме предвид, сър.
  Полк.Дрейтън:  Не ти ли остана още година в базата за обучение на пилоти.
  Бил Кели:  Договорът ми изтече. Готов съм за преразпределение.
  Полк.Дрейтън:  Заради Хайтауър ли е?
  Бил Кели:  Отчасти. Бяхме приятели и ще ми липсва. Но не е само това. Убийството му беше нещо като… събуждане за мене. Няма да живеем вечно, нали?
  Полк.Дрейтън:  Има място в командния щаб.
  Бил Кели:  Знам. Майор Луис кандидатства и се надявам да го получи. Но това не е за мен. Аз съм пилот. Не искам да се отказвам. Искам да ръководя боен отряд. Сега ми е времето.
  Полк.Дрейтън:  Ще те препоръчам.
  Бил Кели:  Благодаря, сър.
  Полк.Дрейтън:  Не ми благодари.

• Бил Кели (към командира на току–що кацналия боен хеликоптер):  Впечатляващо изпълнение.
  Капоне:  Обикновен работен ден, сър.
  Бил Кели (подава ръка за поздрав):  Полковник Кели.
  Капоне:  Едуард Тарели, позивна Капоне
  Бил Кели:  Да не би да ти е идол?
  Капоне:  Не, вече не.
  Бил Кели:  Откога летиш на "Кобра"?
  Капоне:  От една година.
  Бил Кели:  Летял си на "Хорнет" и си бил добър. Защо го смени?
  Капоне:  Искам да съм по-близо до хората на земята – да ме виждат, когато погледнат нагоре. Искам и врагът да знае, че съм там. Дава им повод за размисъл.
  Бил Кели:  Говориш като истински морски пехотинец. Аз съм новият командир на 18-ти отряд. Разбрах, че са те преназначили към мен. Как се чувстваш?
  Капоне:  Мотивиран, сър. Получихте ли графика?
  Бил Кели:  Да. Засега има няколко варианта. Първо се предвижда шестмесечно обучение, но могат да ни повикат всеки момент. Но смятам, че ти си готов!
  Капоне:  Така е, сър! Винаги готов!

• Дежурен офицер (на оперативка):  Мирно
  Бил Кели (влиза, държащ в едната си ръка плюшено вълче с пура):  Седнете. Това е Реджи. Има дълга и интересна история още от Втората световна война. Опознайте го. Обикнете го. Той е вашият талисман – ще ви донесе късмет и вдъхновение. Но няма да може да свърши истинската тежка работа. Дами и господа, тук е допирната точка между небето и земята. Вие сте авиационната част на 18-ти отряд на морската пехота. Досега сте били най-добрите с онова, с което сте се занимавали, но отсега нататък ще бъдете обучавани да работите в екип, който ще подкрепя и подсигурява войските на земята. Вие ще бъдете част от нов екип: "Летящите бандити" (Flying Bandits). Носете емблемата с гордост.
  Фитил:  Супер.
  Черпак:  Летящите бандити? Харесва ми.

• Фитил:  Събрали са в отряда все банда каубои – куражлии без финес.
  Черпак:  Сякаш ти си модел за подражание.
  Фитил:  Я млъквай. Въобразявам ли си или… Лед-ът се разтопи… по ей оня тип.

• Черпак:  Ще остана, докато се оправиш, татко.
  Тъкър Хенри-старши:  В никакъв случай. Върни се в отряда си.
  Черпак:  Може да почака.
  Тъкър Хенри-старши:  Там ти е мястото. Някои хора цял живот се чудят какви искат да бъдат, но не и ти. Ти знаеше от самото начало. Гордея се с теб.
  Черпак:  Има нещо…, за което не се гордея, татко. Говоря за Тери, която ти отнех.
  Тъкър Хенри-старши:  Няма нищо, за което да съжаляваш. Нищо. Следвай сърцето си. Само то има значение.

• Лед:  Черпакът ще има да наваксва, като се върне.
  Фитил:  Как е той?
  Лед:  Мисля, че е добре. Според баща му цялото безпокойство около здравето му било много шум за нищо, но въпреки всичко Черпакът ще остане при него още няколко дни.
  Фитил:  Добре.
  Лед:  А между другото той попита какво става с къщата?
  Фитил:  Напоследък имах доста неща на главата си…
  Лед:  Фитил, спомни си, че теглихме чоп и тази задача се падна на теб.
  Фитил:  Знам и ще се погрижа.
  Лед:  Докато сме живи?
  Фитил:  Ще се заема утре.
  Лед:  Утре летим. Защо не довечера?
  Фитил:  Довечера имам среща.
  Лед:  А, забравих – дамата в църквата. Но знам какво правиш. Смяташ, че ако почакаш, ще го направя аз, обаче забравѝ! Няма да стане!
  Фитил:  Ще се заема. Обещавам. Още утре сутрин.
  Капоне:  Проблеми в рая?
  Лед:  Не. Обичам Фитила, но той има някои проблеми с изпълнението на задачи. Ама… ще се оправи.

• Фитил (в залата на басейна):  Страхотни хлапета!
  Сара:  Повечето са в приемни семейства. Забъркали са се в неприятности.
  Фитил:  И искаш да им попречиш да си навлекат нови.
  Сара:  С леко побутване в правилната посока.
  Фитил:  В крайна сметка сами ще направят своя избор.
  Сара:  Доста си суров. Всеки се нуждае от помощ.
  Фитил:  Вярно е, че са още хлапета, но дори да им помогнеш сега, рано или късно ще осъзнаят, че изборът е изцяло техен и сами ще изберат пътя си.
  Сара:  Това гласът на опита ли е?
  Фитил:  Да кажем, че съм минал по този път…

• Ковач:  Които ме познават, знаят, че съм педант. Целта на морската авиация е да съдействаме на онези, които носят оръжията. Работата ни е: да ги закараме и да им помогнем да победят.

• Бил Кели:  Как се чувстваш на новия команден пост?
  Ковач:  Различно. Ще ми липсва летенето.
  Бил Кели:  Ти си пилот. Можеш да вдигнеш самолета, когато пожелаеш.
  Ковач:  Прекалено много работа.
  Бил Кели:  От теб зависи.
  Ковач:  Наистина ли ще пуснеш Черпака да лети? Има много лични проблеми. Не знам доколко е надежден.
  Бил Кели:  Той е професионалист. Ще се справи.
  Ковач:  Може да не е във форма, когато ни призоват. А ако стане нещо със здравето на баща му?
  Бил Кели:  Той ми каза, че баща му се оправя. Но знаеш ли… и ти трябва да повярваш, че той ще се оправи.
  Ковач:  Поне го отстрани от утрешното упражнение.
  Бил Кели:  Не мога. Има доста да наваксва. Времето напредва и трябва да хвърлим стръвта.

• Бил Кели (след тренировката):  Фитил, Лед – отлична работа. Черпак – ела за малко. (отдалечават се от другите) Виж, капитане. Знам, че ти се насъбра много на главата, но щом се качиш на самолета, или ще трябва да се съсредоточиш, или ще се наложи да си намеря друг пилот. Не желая да водим повече този разговор. Ясно ли е?
  — Черпак:  Да, сър.

• Полк.Дрейтън:  Бил, време е за трудните въпроси. Как се справят хората ти?
  Бил Кели:  Около очакванията ми. Имахме малко неуредици, но като цяло са добре.
  Полк.Дрейтън:  А онзи пилот на "Хорнет"-а?
  Бил Кели:  Черпака ли?
  Полк.Дрейтън:  Да.
  Бил Кели:  Какво за него?
  Полк.Дрейтън:  Чух, че имал лични проблеми.
  Бил Кели:  Баща му е болен. Но той може да се справи, сър.
  Полк.Дрейтън:  А справя ли се? Доколкото разбрах е забравил да зареди бомбата на тренировката?
  Бил Кели:  Сър, Черпакът е добър пилот. Струва си да опитаме.
  Полк.Дрейтън:  Сутринта се е издънил. Следващият път може да е по-сериозно. Премисли добре нещата преди да загубиш някого.

• Бил Кели:  Ей, Ковач, искам да поговорим. Натопил си ме.
  Ковач:  За какво говориш?
  Бил Кели:  Говорил си зад гърба ми с шефа за Черпака.
  Ковач:  Ей, чакай малко. Не правя нищо зад гърба ти. Той попита как се справят момчетата и аз му отговорих.
  Бил Кели:  Стига, Ковач. Можеше да ме покриеш.
  Ковач:  Той ме хвана неподготвен. Не очаквах въпроса. И вече не съм от твоите офицери.
  Бил Кели:  Тоест.
  Ковач:  Дължа на полк.Дрейтън коректна информация. Но никога не бих ти навредил нарочно.
  Бил Кели:  Добре. Вече не си от екипа ми. И понякога ще имаме различия в мненията. Но става въпрос за моите хора. И ако решиш да говориш с Дрейтън или друг, аз искам да знам за това.
  Ковач:  И двамата има за какво да помислим.
  Бил Кели:  Да, определено.

• Сара:  Беше страхотен с децата. Имаш подход към тях.
  Фитил:  Да, някои хора все още мислят, че съм един от тях.
  Сара:  Не ти е било лесно да пораснеш, нали?
  Фитил:  Да кажем, че за мен разбитото семейство би било за предпочитане. Не познавам баща си, а майка ми пиеше. Прекарах по-голямата част от детството си като тези деца – в приемни семейства.
  Сара:  Съжалявам.
  Фитил:  Не, не, недей. Това ме е направило силен. Научи ме на някои неща за живота. И най-важният урок беше: че мога да разчитам само на себе си.
  Сара:  Само това ли? В нищо друго ли не вярваш?
  Фитил:  Вярвам в три неща: вярвам в себе си, вярвам във военноморските сили на САЩ и в надеждността на F-18 Hornet.
  Сара:  А в нещо по-голямо? Нещо… извън този свят?
  Фитил:  Ако говориш за религия, Господ и други подобни неща… много съжалявам, но… това не е за мен. Разочарована ли си?
  Сара:  Не. Ти си добър човек и се движиш по собствен път.
  Фитил:  И бих искал да те видя отново.
  Сара:  Аз също.
  Фитил:  И много искам да те целуна.
  Сара:  Мислех, че никога няма да го кажеш…

• Бил Кели:  Не бързай да се връщаш след погребението на баща си. Ще се погрижа да наваксаш, когато приключиш всичко.
  Черпак:  Оценявам го, сър.
  Бил Кели:  Наистина, съжалявам, Черпак. Ще ми се да можех да ти кажа друго, но…
  Черпак:  Няма какво да се каже. Вярно е, че знаех, че му остава малко, но не мислех, че ще стане толкова бързо. При последната ни среща си поговорихме.
  Бил Кели:  Така ли?
  Черпак:  Ще ми се да го бяхме направили отдавна. Не знам… Мисля, че баща ми постигна някакъв мир в живота си и искаше да го знам…
  Бил Кели:  Е…, подобни мисли са поне успокояващи. Между другото генералът каза, че иска да направят военно погребение на баща ти. С всички почести.
  Черпак:  Би му харесало.
  Бил Кели:  Да, би му харесало. Морският пехотинец винаги си остава такъв.
  Черпак:  Да.

• Кейт:  Може би… не е важно какво казва той, а как го казва.

• Лудото куче:  Най-лесният начин да надникнеш в мъжкото сърце… е да го качиш на ринга.

• Лудото куче:  Е, хубаво е да знам, че репутацията на цялото военно-въздушно съсловие лежи на раменете ми.

• Черпак:  Новини от Фитила?
  Лед:  Черпак, няма го едва от три дни.
  Черпак:  Сигурно ще чуем за него, ако проиграе някой "Хорнет".
  Лед:  Цял живот ли ще му го напомняш?
  Черпак:  Разчитай на мен.

• Лед:  Помолѝ го за помощ.
  Черпак:  Няма да го моля за нищо.
  Лед:  Разбирам. Явно гордостта ти граничи с глупостта.
  Черпак:  И какво ще направо по-добре от другите?
  Лед:  Не знам. Няма да разбереш, докато не опиташ.

• Черпак:  Ако аз поговоря с него, може би ще каже нещо?
  Полицай:  Вече го пуснахме.
  Черпак:  Просто така?
  Полицай:  Майка му внесе гаранцията.
  Черпак:  Имате ли адреса на хлапето?
  Полицай:  Той е непълнолетен. Не мога да ви кажа, че се казва Ринг Снайдър, а прякора му е Меджик. Просто… не мога.
  Капоне:  Меджик… много мистериозно.
  Полицарй:  Не мога да ви кажа и че майка му е специализиран учител в "Свещено сърце".
  Черпак:  Разбирам. Но благодаря все пак.
  Полицай:  Моля. Но за какво?!

• Лудото Куче:  Да излизаш с дъщерята на командира си не е най-добрият начин да направиш кариера.

• Капоне:  Знаеш ли какво му липсва на това заведение? Трябва да има спагети.
  Черпак:  Има наденички. Не искаш ли?
  Капоне:  Да ти приличам на немец.

• Джанин:  Ясно. Не ти стиска да излизаш с дъщерята на шефа си?
  Ефр.Домингес:  Да излизам с дъщерята на шефа ли? Да не би да работя в "Бъргър Кинг"?! Баща ти ми е отряден командир. Бием се заедно. Доверявам му живота си, но и той трябва да ми има доверие.
  Джанин:  Но аз наистина си падам по теб. Ако не си го почувствал, тогава – добре, да забравим за случилото се.
  Ефр.Домингес:  Не мога. Не мога. И какво ще кажа на баща ти?! Трябва да се махна оттук. Още сега.

• Меджик:  Вижте знам, че си искате колата, но по-скоро ще загина, отколкото да издам другарите си.
  Черпак:  Губим си времето. Да се махаме!
  Меджик:  Никога няма да си видиш колата! А ти пък какво зяпаш!
  Капоне:  Той заряза всичко, за да помогне на майка ти.
  Меджик:  С майка ми не ни трябва помощ.
  Капоне:  Забелязвам. Справяте се отлично. Ти си на 16 с висяща присъда. Няма да издържиш и един ден в затвора.
  Меджик:  Не ме е страх от съда. Аз съм част от нещо по-голямо. Ако вляза вътре, ще ми помогнат.
  Капоне:  Да не отиваш на хотел.
  Меджик:  Виж. Ти не би го разбрал. Това са гангстерски неща.
  Капоне:  Не бих разбрал, а? Ще ти кажа нещо, малкия. Дядо ми, човекът, който ме научи да се моля, ще си изгние в затвора за организирана престъпност. Любимият ми брат няма да доживее и до 30, защото не пуска пистолета.
  Меджик:  И на всеки ли разказваш тази история?
  Капоне:  Не, не всеки си струва. Е, съсипвай си тогава живота.
  Меджик:  Бандата е моят живот, моето семейство, всичко, което имам.
  Капоне:  Всичко, което имаш, а?! Майка ти ще се зарадва да го чуе. Засрами се!

• Бил Кели:  Част от работата ми е да намирам най-добрите хора. Затова си тук. Ако някой е допуснал грешка в случая, това не си ти. Всички правим грешки и жертви понякога. И ги преодоляваме.

• Фитил:  Сър, исках да ви благодаря, че ми дадохте възможност да се кача отново на кораба. Положихте много усилия. Благодаря ви.
  Бил Кели:  Нямаше да го направя, ако не си струваше.
  Фитил:  Благодаря. А как са нещата в Пенсакола.
  Бил Кели:  Нося ти съобщение от Черпака и Лед. Може би ще го разбереш… нещо като: "Спри да се мотаеш, домъкни си задника в базата и свърши малко работа."
  Фитил:  Готов съм, само си чакам самолета.
  Бил Кели:  Е, приятен полет.

• Черпак:  Определено не ти трябва помощ. Ти си най-независимия човек, когото познавам.
  Лед:  Да, бе. Само се преструвам.
  Черпак:  Добре се справяш.
  Лед:  Наистина ли смяташ, че съм независима…
  Черпак:  Определено. Не ми позволяваш да вдигна дори един кашон, за да ти помогна.
  Лед:  Май прекалено много ме хвалиш.
  Черпак:  Не. Ти го заслужаваш. За теб!
  Лед:  Не, за теб!

• Ковач:  Ще върнем Фитила, бъди сигурен.
  Бил Кели:  Знаеш ли какво ми се иска? Ще ми се сам да се метна на "Хорнет"-а и да ида да го потърся в тази буря. Знам, че е против правилата, но точно в този момент въобще не ми пука.
  Ковач:  Ще го върнем на земята!

• Лед:  Ще те питам нещо, но не се смей.
  Черпак:  Добре.
  Лед:  Смяташ ли, че плаша мъжете?
  Черпак:  В какъв смисъл?
  Лед:  Ами… нали говорихме колко съм независима… Това отблъскващо ли е?
  Черпак:  Задаваш ужасно труден въпрос. Истината ли искаш?
  Лед (смеейки се):  Не, излъжи ме!
  Черпак:  Мисля, че ти искаш да ги изплашиш.
  Лед:  Защо да го искам?
  Черпак:  Страх те е да се сближиш. Сближаването плаши всички. Отваряш вратата, пускаш някого и вече не можеш да скриеш нищо, нали?
  Лед:  Да. И на теб ли ти е трудно?
  Черпак:  Определено. Допреди малко, докато ти разказвах за баща си, ми беше ужасно трудно.
  Лед:  Но това е ненормално.
  Черпак:  Защо да е ненормално? Не искам да ме виждаш така, разбираш ли?
  Лед:  Но ние сме приятели и се обичаме, нали?
  Черпак:  Понякога мисля, че е по-сложно.

• Фитил (в повредения самолет по време на силна бурята):  В случай, че не ме чувате, може би ще откриете рекордера и ще чуете последните ми думи. Ето ги и тях. Това е най-ужасната буря в живота ми. Вълните са над петнайсет метра. Вятърът е около 75 възела. Не бих катапултирал в него. Сигурен съм, че сте направили всичко възможно. Стават такива неща. Но ми се ще да не беше станало с мен. … Ако данните са верни, вече нямам гориво. Не знам как още летя. Но трябва да кажа нещо. Трябва да го кажа. Срещнах едно момиче и й казах, че вярвам само в себе си, в самолета си и в армията. Но вече не съм сигурен. Аз… не мога да го обясня, но усещам нещо тук. Усещам някакво присъствие. То ме крепи засега. Не мога да го обясня, но го усещам около мен. Ето, че вече би трябвало да съм в океана, но още летя.
  Бил Кели (слушайки го от командния пункт):  Щом вярва, че ще успее, мен ме устройва. Нека капитанът на самолетоносача завие 90 градуса надясно – трябва да изравним с посоката на Фитила.
  Офицер:  Да, сър.
  Ковач:  Това е добър знак.
  Фитил (от кабината на самолета без да може да се чува с командния пункт):  Полк.Кели, подп.Луис – благодаря за всичко, което направихте за мен. Нямаше да съм и наполовина толкова добър пилот. Всичко, което съм искал, е да летя и вие ми показахте как да дам най-доброто от себе си. Днес научих още нещо – разбрах, че макар да съм сам тук – на самолета в тази буря, – всъщност изобщо не съм сам. Нали имам вас, Черпака, Лед и хората от Пенсакола. И още нещо – нещо по-голямо от всичко… Не мога да го обясня. Каквото и да стане, какъвто и да е краят, искам да знаете, че за мен няма значение… Всичко е наред: днес е хубав ден, днес е хубав ден и искам да го знаете. Искам да го знаете! Господи, светкавица възпламени десния ми двигател. Накланям се рязко надясно. Ще се опитам да стабилизирам… Останах с един двигател, само един. … Кула! Тук 2-0-2. Виждам ви! Виждам ви! Захождам за кацане.
  Офицер:  С един двигател е почти невъзможно…
  Бил Кели:  Но не и напълно невъзможно.
  Офицер:  Ами… да.
  Бил Кели:  Тогава ще се справи. Да го приземим.
  Офицер:  До всички екипи: Пригответе се за аварийно кацане. Пригответе се за аварийно кацане.
  Бил Кели:  Време е за танци, синко. Стъпвай внимателно.
  Фитил (приближавайки пистата на самолетоносача):  Време е за танци, Фитил. Да потанцуваме. Хайде, хайде, хайде…
  Бил Кели (от командния пункт):  Да!! Това е! Закова самолета!

• Лед:  Колко сме уязвими. Един миг и целият ни живот се променя. За добро или за лошо.

• Лед:  Д-р Брандън, откакто сте в базата някой хвалил ли е отношението ви към пациентите ви?
  Д-р Брандън:  Още не. А трябва да го подобря ли?
  Лед:  Може би мъничко.

• Черпак (след учебно кацане):  Това беше супер! Сигурно си доволен от себе си.
  Фитил:  Там е проблемът. Не чувствам абсолютно нищо.
  Черпак:  Стига. Не ти вярвам.
  Фитил:  Самолетът е целият ми живот. Но се отписвам от графика за полети.
  Черпак:  Какво?!!
  Фитил:  Чу ме.
  Черпак:  Не можеш.
  Фитил:  Напротив. Следобед ще си подам оставката.
  Черпак:  И защо?
  Фитил:  Защото вече не ми пука за небето. Затова. За един пилот това може да е фатално.
  Черпак:  Това твоето е просто реакция от преживяното в онази буря. … Знам какво е да се събудиш една сутрин и да осъзнаеш, че си живял за друг.
  Фитил:  На кого си мислиш, че говориш? Правя го заради себе си – само това имам.
  Черпак:  Изобщо не ти вярвам. Умът ти е задръстен с толкова глупости, че дори не е смешно.
  Фитил:  Какво искаш да ми кажеш?
  Черпак:  Ще ти обясня. Откакто те познавам, се опитваш да се докажеш. Опитваш се да надминеш всички очаквания към теб. Да се помириш с родителите, които не си имал. Стараеш се да си най-великият пилот в света, за да натриеш носовете на останалите. Но знаеш ли какво: ти живееш живота си за другите, само не и за себе си. Казах достатъчно!

• Инструктор:  Не забравяйте, че водим война. Тук, в тила на врага, ние сме просто подвижни мишени. Допуснете ли грешка, веднага ще се превърнете в поредния военен трофей на врага.

• Инструктор:  Не разбирай думите ми погрешно, момче, но винаги злепоставям първия сгафил, за да стимулирам останалите. Никой не иска да се изложи. Това може да им спаси живота. И за да няма лоши чувства, след като свършим тренировките, ще ме черпиш няколко бири.

• Инструктор:  В много страни правят страхотна бира: Америка, Германия, Мексико, Тайланд. Но най-хубавата бира е тази на аванта.
  Черпак:  Да, да.
  Инструктор:  Пийте, а следващата е от мен.
  Черпак:  Как станал инструктор по оцеляване?
  Инструктор:  Имам опит.
  Капоне:  Свалили са те в тила на врага?
  Лед:  В Залива?
  Инструктор:  Боливия.
  Лед:  Боливия?
  Инструктор:  Да. Помагахме на отдел "Наркотици" да търси кокаинови полета в Амазонка. Бандитите се бяха сдобили с ракета и ни улучиха.
  Капоне:  Твърдиш, че са ви улучили и си оцелял?
  Инструктор:  Пилотът не успя, помощникът също, но аз извадих късмет. Трябваха ми 96 часа, за да се измъкна оттам.
  Лед:  Измъкнал си се от Амазонка… сам?
  Инструктор:  Не съвсем. Търсеха ме всякакви хора. Някои дори на моя страна.
  Лед:  Какво е чувството да те преследват?
  Инструктор:  Ти ми кажи. Сигурно всички си падат по теб.
  Лед (насмешливо):  Освен присъстващите тук.
  Инструктор:  Не го приемай лично, но не си мой тип и не понасям отказите.
  Черпак:  Признавам, че добре преценява хората.
  Лед:  По-добре да си тръгвам, че тестостерона на тази маса ще ми стигне… за промяна на пола.
  Инструктор:  Казано чисто платонично, би било… трагедия.
  Капоне (към Лед):  Колата ми се повреди. Ще ме закараш ли?
  Лед:  Дадено.
  Кейт (към останалите двама на масата):  Искате ли по още едно.
  Черпак:  Ще бъде страхотно.
  Кейт (към инструктора):  Не съм те виждала друг път тук. Аз съм Кейт.
  Инструктор:  Целуни ме, Кейт.
  Кейт (към Черпак):  Това е от мюзикъл, Черпак.
  Черпак:  Да, знам. Музикалните ми познания не свършват с Пърл Джем.
  Кейт:  Та… как се казваш?
  Инструктор (целувайки й бавно ръката):  Рей Хартли.
  Кейт:  Офицер и джентълмен.
  Инструктор:  Така съм възпитан. Но признавам, че не беше лесно.
  Кейт:  И какво ще искаш, Рей Хартли.
  Инструктор:  Нищо. Просто изведнъж ми се замая главата.
  Кейт:  Нима? Често ли ти се случва?
  Инструктор:  Не съм го изпитвал много, много отдавна.
  Черпак (объркано):  Ами… по-добре да ми сипеш… или пък не.
  Инструктор:  По-добре да си тръгвам. До утре, Черпак. Дано се видим скоро, Кейт.
  Кейт:  Е, знаеш къде да ме намериш.
  Инструктор (тръгвайки си):  Добре.
  Кейт (сяда срещу единствения останал на масата Черпак):  Лелее… Какъв е?
  Черпак:  Не знам. Изглежда ми приятен. От специални операции е.
  Кейт:  Би ли уточнил? Женен? Сгоден? Необвързан?
  Черпак:  Познаваме се съвсем отскоро.
  Кейт:  Но би могъл да разбереш.
  Черпак:  Защо не го питаш сама?
  Кейт:  Да питам мъж дали се вижда с друга жена?
  Черпак:  Разбира се? И аз бих могъл да го направя, но ще изглежда детинско.
  Кейт:  Един житейски урок: щом става въпрос за мъж и жена, независимо на колко са години, винаги изглежда детинско.
  Черпак:  Ще се опитам тогава.
  Кейт:  Благодаря. Чашата ти е празна. Искаш ли?
  Черпак:  Чудесна идея.
  Кейт:  Можеше сам да си поискаш.

• Инструктор:  Добре, Капоне. На тренировката по оцеляване стигна най-далече от всички, но пак "загина". Къде сгреши.
  Капоне:  Повярвах си, че съм надхитрил другите.
  Инструктор:  Чисто и просто: повярва си и те хванаха. Докато не се върнете в базата да давате обяснения защо сте изгубили самолета си, винаги трябва да бъдете нащрек. Решите ли, че сте победили, веднага ще изгубите. Утре тренировката е точно в осем. Починете си добре. Ще има ръкопашен бой.

• Черпак:  Рей, дано не ме разбереш погрешно, но съм любопитен дали си женен или пък обвързан.
  Инструктор:  Виж, и аз те харесвам, Черпак, но не бива да го разгласяваме.
  Черпак:  Не питам за себе си, а за една приятелка.
  Инструктор:  Надявам се, че тази приятелка е привлекателна?
  Черпак:  Помниш ли Кейт от бара?
  Инструктор:  Да… Кейт… Добре.

• Инструктор:  Здравей.
  Кейт:  Боже, така ме стресна.
  Инструктор:  Съжалявам. Отбих се да те черпя едно питие.
  Кейт:  Май си ударил вече няколко.
  Инструктор:  От притеснение, че ще те видя.
  Кейт:  Не ми изглеждаш притеснителен.
  Инструктор:  Тогава да изпием по чаша кафе.
  Кейт:  Да. Жалко, че изключих машината. Вече е време да затварям бара.
  Инструктор:  Неподходящ момент? Ще отида да взема от кафенето малко по-надолу.
  Кейт:  Няма да караш в такова състояние.
  Инструктор:  Трудно ще мога да вървя.
  Кейт:  Знам къде да пийнем кафе, докато се оправиш.
  Инструктор:  Е, ще ти бъда благодарен.

• Инструктор:  Трудностите те правят по-силен.

• Инструктор:  Харесваш пилоти?
  Кейт:  Не. Харесвам летенето. И няма как да избягам от пилотите.
  Инструктор:  Защо ли е така?
  Кейт:  Защото съм късметлийка. Винаги съм била благословена. Пилотите се нуждаят от късмет. И аз го споделям с тях. Но сигурно ти звучи доста отнесено.
  Инструктор:  Не, в никакъв случай. Започвам да се чувствам късметлия.
  Кейт:  Добре, ще донеса още кафе.

• Капоне:  Понякога нещата се променят и ти се иска да ги поразтърсиш, за да се подредят както трябва. Сещаш се… Като в покера – новото тесте решава проблемите.

• Инструктор:  Съумели сте успешно да избегнете врага, но ще дойде момент, в който трябва да поемете инициативата и да го предизвикате в ръкопашна схватка. Но помнете едно: ако не го обезвредите бързо, той ще ви убие. Ръкопашната битка е най-ефективният начин да победите: бъдете агресивни и владейте ситуацията.

• Бил Кели:  Искам да разбера какво е станало на тренировката, капитан Дженсън.
  Лед:  Капитан Хартли е отличен инструктор.
  Бил Кели:  Не става въпрос за обучението, а за теб и поведението ти, капитане. Какво става между теб и Хартли.
  Лед:  Нищо, сър.
  Бил Кели:  Целта на обучението е да създаде екип. Ако имаш проблем с Хартли, го разреши професионално.
  Лед:  Слушам, сър.
  Бил Кели:  Искаш ли да споделиш нещо, за да ти олекне.
  Лед:  Не, сър.
  Бил Кели:  Разочарован съм от теб. Но ще приема разговора ни с теб като изправителна мярка до последващи събития. Ако Хартли реши да повдигне обвинения, намери си добър защитник.
  Лед:  Да, сър. Това ли е всичко.
  Бил Кели:  Засега. Свободна си.

• Лед:  Няма да му се размине.
  Черпак:  Трябва да постъпиш както е редно. Но се захващаш с много трудна задача.

• Инструктор:  Няма да повдигна обвинения срещу нея. Не всяка грешка трябва да води до съда. Тя просто искаше да победи. А това не е лошо за един пехотинец.

• Бил Кели (по време на учение):  Докладвай обстановката!
  Офицер:  Повечето от задачите са изпълнени. 80 процента успеваемост.
  Бил Кели:  "Жертви"?
  Офицер:  По-малко от пет процента. Приемливо е.
  Бил Кели:  Можем и по-добре. Никога не планирам наличие на жертви и за мен те са неприемливи.

• Кели (към влезлия току–що войник):  Свободно, ефрейтор. Това е г-н Стодарт, от военни разследвания.
  Ефр.Шефър:  Да, сър.
  Бил Кели:  Седни. Разследва кражбата на ракети "Стингър" от базата.
  Ефр.Шефър:  И какво общо имам аз?
  Стодарт:  Ти ми кажи.
  Ефр.Шефър:  Нищо не знам.
  Стодарт:  Значи е съвпадение, че си дошъл преди седмица и малко след това ракетите са изчезнали.
  Ефр.Шефър:  Стават съвпадения.
  Стодарт:  А нима е съвпадение, че в четвъртък не си бил в базата?
  Ефр.Шефър:  Бях в отпуск и прекарах нощта в града.
  Бил Кели:  Някой ще го потвърди ли?
  Ефр.Шефър:  Бях сам.
  Бил Кели:  Значи нямаш алиби.
  Ефр.Шефър:  Не мислех, че ще ми трябва.
  Стодарт:  Имал си достъп до оръжейната.
  Ефр.Шефър:  Мнозина имат. Защо разпитвате точно мен?
  Стодарт:  Малцина имат татуирана свастика на гърба си.
  Ефр.Шефър:  Направих си я в гимназията. Това беше глупаво. Дружах с неподходящи хора. Но това не ме прави крадец.
  Бил Кели:  Подозираме, че кражбата е извършена от расистка групировка.
  Ефр.Шефър:  Не съм расист.
  Стодарт:  Пехотинците няма да одобрят сътрудничеството ти с нацисти. За теб може да е минало, но за тях не е. Кой знае какво може да стане.
  Ефр.Шефър:  В какъв смисъл?
  Стодарт:  Че не съм отговорен за сигурността ти.
  Бил Кели:  Оставете това на нас, г-н Стодарт. (изпращат ефрейтора в ареста).

• Черпак:  Сам ли ще печаташ менютата или ще ги дадеш на друг?
  Капоне:  Подиграваш ли ми се? Ако е така, ще те оставя да нагъваш само сандвичи.
  Лед:  Което не можеш да откажеш.
  Черпак:  Виновен. Дай ми втори шанс.
  Капоне:  И да знаеш, че помня като слон… А докато помисля, можеш да си намажеш филия с това. (подава му бутилка зехтин, а Черпак я изтърва) Можеш да улучиш "Миг" от огромно разстояние, но не можеш да задържиш нищо и никаква бутилка със зехтин.
  Черпак:  Беше мазна и ми се изплъзна. (подхлъзва се и пада самият той)
  Капоне (към смеещата се Лед):  Погледни го само.
  …
  Черпак:  Отивам под душа. Извинете.
  Капоне:  И се дръж здраво. Не искам да се пльоснеш отново.

• Черпак (на масата):  Тя поиска черпак и аз казах, че съм насреща.
  Тери:  Много е вкусно.
  Капоне (докато сервира):  Стара рецепта на баба ми. Мир на праха й. Тайната е в соса.
  Тери:  Ще ни я разкриеш ли?
  Капоне:  Не мога. Роднините ми ще ги преследва лош късмет.
  Черпак:  Включително онези в затвора?
  Капоне:  Оставаш без десерт!
  Черпак:  Само се пошегувах…
  Капоне:  Семейството ми е много суеверно. На времето проклели един мой роднина и той останал девствен до края на живота си.
  Тери:  Ужасно. Какво е направил?
  Капоне:  Станал свещеник.

• Тери (вечерта на плажа):  Не искам да прибързваме.
  Черпак:  Добре. Аз също.
  Тери:  Защо ли ми е трудно да повярвам?
  Черпак:  Нямам представа.
  Тери:  Да не правим нищо, за което да съжаляваме на сутринта.
  Черпак:  Явно няма да се гмуркаме голи.
  Тери:  Трябва да тръгвам.
  Черпак:  Не, Тери. Не си тръгвай.
  Тери:  Ще бъда тук още два дни. Ще имаме достатъчно време да помислим дали сме взели правилно решение.
  Черпак:  Вече мислих и е правилно. Да отидем на плажа.
  Тери:  И да събираме мидички…?
  Черпак:  Четеш ми мислите.
  Тери:  Не е трудно. Затова си тръгвам. Ще се видим утре.

• Лед:  Онова беше много повече от целувка. Позволихме на емоциите да ни завладеят и сега всичко се усложни. Сами взехме това решение и сега трябва да го приемем.
  Черпак:  Звучиш много… прагматично.
  Лед:  Изобщо не ме познаваш. Знаеш ли колко съм объркана? Чувствата ми към теб се освободиха така внезапно и сега не знам какво да правя?… Но докато реша, няма да позволя животът ми да се обърка.
  Черпак:  И какво ще правим дотогава?
  Лед:  Ще останем приятели.
  Черпак:  Добре.

• Бил Кели:  Тренираш усилено срещу боксовата круша?… Имаш зъб на някого?
  Ковач:  Може би?
  Бил Кели:  Нима?
  Ковач:  Трябва да направя нещо против волята си.
  Бил Кели:  Тогава не го прави.
  Ковач:  Не е толкова просто.
  Бил Кели:  Не искаш ли да споделиш?
  Ковач:  Лично е.
  Бил Кели:  Добре. Ако ти потрябва помощта ми, знаеш къде да ме намериш.

• Капоне:  При жените е важно не какво казват, а какво премълчават. Какви бяха последните думи на Тери?
  Черпак:  "Ще се видим утре."
  Капоне:  Значи иска да те види.
  Черпак:  Не. Боя се, че отношенията ни не са толкова прости.
  Капоне:  Ти си мъж, а тя жена – какво сложно има?
  Черпак:  Били сме заедно и преди и то два пъти. И ни беше хубаво. Само че не одобрява летенето.
  Капоне:  Тревожи се. Значи те обича. А как беше при последната ви връзка?
  Черпак:  Страхотно. Но после се чувствахме… някак виновни. Ако не беше спала с баща ми, нямаше да е така.
  Капоне:  Чакай, чакай. Ще ми обясниш ли как така… е спала с баща ти?
  Черпак:  Ами… тя му беше гадже, когато се запознахме.
  Капоне:  Била е и с двама ви?! Не, не по едно и също време, нали?… Или… понякога ти и Тери, и баща ти…
  Черпак:  Вероятно. Може би й напомням за него. Има нещо такова.
  Капоне:  При нас, в италианските родове, щяха да те гръмнат.
  Черпак:  Не биваше да се случва.
  Капоне:  Това е… прекалено сложно за мен. Да го оставим за друг път. Може би ще ми се изясни утре, когато се наспя?

• Бил Кели (към двама сбили се механици):  Личните ви убеждения не ме интересуват. Стига да не пречат на работата на отряда. Ако искате да мразите някого, мразете врага. Но когато поведението ви заплашва единството на отряда и доверието на вашите другари, тогава се превръща и в мой проблем. Поставена ни е задача да се подготвим за сражение с истински враг и аз не искам повече да водим такъв разговор. Всички знаят, че мисиите са опасни. Пазете енергията си за тях. Разбрахте ли?
  Механиците:  Да, сър.
  Бил Кели:  Ако не ми се подчинявате, арестът ще ви стане втори дом.
  Механиците:  Да, сър.
  Бил Кели:  Когато погледна другарите си пехотинци, не виждам бели и черни, виждам само един цвят – зеления цвят на униформата. Очаквам същото от вас! Свободни сте.

• Ефр.Шефър:  Подполковник.
  Ковач:  Свободно.
  Ефр.Шефър:  Благодаря, че ми отделихте от времето си. Сигурно сте разбрали защо бях в "Пенсакола". До неотдавна позволявах на невежеството да ме контролира – невежеството и омразата ми към всичко различно. Замесих се в нещо, но то се обърка и пострадаха невинни деца. Тогава осъзнах, че не съм по-различен от другите.
  Ковач:  Няма нужда да ми обясняваш.
  Ефр.Шефър:  Може ли да довърша?
  Ковач:  Продължавай.
  Ефр.Шефър:  Не беше достатъчно да престана да мразя. Нуждаех се от изкупление – и следовател Стодарт ми предложи шанс. Честно казано тази задача беше моето спасение. Не съм дошъл при вас за прошка. Ще я потърся от Бог. Просто се надявам да ме разберете.
  Ковач:  Най-важното за един пехотинец е да бъде смел. С тази постъпка, независимо какво се е случило в миналото, ти доказа, че си такъв.

• Лед:  Да летиш с F-18 няма друго такова изживяване. Нищо не може да те подготви за първия прилив на адреналин. Когато седнеш в този "Хорнет", даваш газ, минаваш аретира и… бум – дюзите бълват огън и те понасят по пистата с около осем тона налягане във врата ти, което захвърля мозъка ти някъде назад и той се мъчи да те настигне. Страхотно е. Повярвай ми.

• Ген.Бърг:  Това е сложна стратегия и е рискована. Но това е част от битката – да поемаш рискове – защото в мъглата на войната нищо не е сигурно.

• Ковач:  Генерале.
  Ген.Бърг:  А, подп.Луис. Добрата репутация ви изпреварва.
  Ковач:  Не е толкова добра, колкото вашата, сър. За мен е чест.
  Ген.Бърг:  Благодаря, подполковник, но нямам нужда от повече захар в кафето.

• Капоне:  Реших да стана морски пехотинец още на 9. Чичо ми ме заведе на парад в Ню Джърси. Правят го всяка година в чест на първия войник спечелил почетен медал през Втората световна война – сержант Джон Басилоу. Върнал се знаменитост от Гуадалкадап.
  Лудото куче:  Заслужил е медал и е оцелял?
  Капоне:  И след като получил медала всички искали той да се уволни: хората, военните, дори президентът Рузвелт. Но Джон настоял да се върне на бойното поле с другарите си пехотинци.
  Лудото куче:  Получил ли е други медали?
  Капоне:  Да, но след гибелта си. Бил един от героите при Иводжима. Никой други герой от войната си няма собствен парад – нито Айзенхауър, нито Чърчил или Макартър. Никой друг освен здравото и много смело момче с италиано-американски произход от Ню Джърси.
  Черпак:  Защо не питаш Капоне, защо заряза "Хорнет"-ите и започна да лети с "Кобри". Можеше да е от елита.
  Капоне:  Аз съм надскочил елита. Искам да съм близо до земята.
  Черпак (иронично):  Май че го е страх от истинско летене.

• Кейт:  Защо толкова обичам тези момчета, пилотите ли? Не само защото търся някой хубав мъж, макар че те са много сладки в униформите си. Сигурно защото мъжете и жените в корпуса са моите герои. За тях е важна само честта, смелостта, всеотдайността – те залагат живота си заради нас. Изправят се пред опасността и рискуват всичко за страната си. Да, вие сте най-добрите от най-добрите в целия свят.
  Черпак:  Звучи като реклама.
  Кейт:  Добра съм, нали?
  Лудото куче:  Не е вярно – много искрена и сладка.
  Кейт:  Благодаря.
  Капоне:  Хареса ми. Имаше много страст.
  Лед:  Не знам, звучеше малко прекалено.
  Кейт:  Да не би да искаш да кажеш, че не беше реклама и няма да ми платят?!

• Бил Кели:  Тайната на успеха е в координацията, комуникацията и едновременното нападение.

• Ковач:  Във войната няма второ място. Направиш ли грешка – загинал си. …
  Лудото куче:  Просто… кажете пред камерата какво е да си морски пехотинец.
  Ковач:  Характерът на пехотинецът го показва най-добре. Да си морски пехотинец – това е състояние на духа, това е преживяване, което някои наричат призвание.
  Лудото куче:  Без значение мъж или жена, от мнозинството или от малцинството, или от военния чин?
  Ковач:  Това е комбинация от преживявания и споделени ценности, които ни свързват.
  Лудото куче:  Като семейство.
  Ковач:  Брат, сестра, баща, син… във въздуха, на земята, офицери или редници… всички зависят едни от други в най-важния момент – когато е заложен животът.

• Капоне:  Казах истината и виж какво ми докара тя. Генералът няма да признае какво точно е станало. Край с кариерата ми.

• Лудото куче:  В американската армия винаги правят някакви церемонии. Може би затова печелят войни. Имат си традиции и непоколебимо уважение един към друг.

• Ген.Бърг:  Знаеш ли, понякога, когато си между дявола и дълбокото синьо море, морето може да изглежда ужасно примамливо.
  Бил Кели:  И преди сте се борили с дявола, сър. Не съм ви виждал да губите. Та вие бяхте герой от войната, преди дори да съм чувал за Виетнам.
  Ген.Бърг:  Първата ми сребърна звезда… Бах на 19. Не бях целувал момиче, но спасих живота на човек.
  Бил Кели:  Когато аз бях насред всичко това, около мен загиваха хора. И аз трябваше да избирам между страха… и всяка друга алтернатива, която Бог ми предложи. Тогава се питах: какво бихте направили вие. Вие винаги бяхте алтернативата, сър, и винаги имахте верните отговори.
  Ген.Бърг:  Ако не съм пехотинец, то не знам кой съм.
  Бил Кели:  Аз знам кой сте. Вие сте този, когото хората имат за пример. Вие сте човек със семейство, което има нужда от вас, и… докато това е така, ще си останете морски пехотинец – онзи, който никога не отстъпва. И нещо повече, сър. Вие сте моят герой. И винаги ще бъдете. …
  Ген.Бърг:  Бил. Купих си този пистолет, когато бях младши лейтенант. Но мерникът ми вече не е така точен. Искам да ти го дам.
  Бил Кели:  Благодаря, сър. Ще го запазя на почетно място.

• Бил Кели:  Войната е ад, пълен с изненади.

• Капоне:  Тук е съвсем друг свят.
  Джони Терели:  Понякога мисля, че съм заклещен в стария.
  Капоне:  Не си. Всички имаме избор.
  Джони Терели:  Да, но някои избори съвсем не са леки.

• Бил Кели:  В живота на всеки пехотинец има тежки битки – някои са на война, но други са от по-лично естество и засягат гордостта и достойнството.

• Агент Хардинг (от ФБР):  Искаме да поговорим за брат ви.
  Капоне:  Какво е направил?
  Агент Хардинг:  Надявахме се вие да ни кажете. Знаем, че е идвал у вас.
  Капоне:  Знаете, че е идвал у нас, но не и защо го търсите.
  Агент Хардинг:  Вие сте офицер от американската армия и затова съм готов да предложа споразумение.
  Капоне:  Оценявам го.
  Агент Хардинг:  Да видим колко точно. … Забъркал се е с много опасен човек. Ако той ни помогне на нас, ние ще му помогнем на него. Убеди го да сътрудничи. Обади се по всяко време.

• Бил Кели:  Аз не съм само твой командир, Капоне. Тук, в армията, сме като едно голямо семейство. А семействата си помагат.
  Капоне:  Благодаря, сър.

• Лед:  Много си мълчалив.
  Капоне:  Мисля за предстоящото учение.
  Лед:  Изглеждаш ужасно. Сякаш си понесъл целия свят на плещите си. Затова… не казвай, че мислиш за учението.
  Капоне:  Остави ме. Не ми се говори за нищо.
  Лед:  Защо не?
  Капоне:  Няма да разбереш!!… И извинявай…, че се разкрещях.

• Черпак:  Лед ми разказа за онова, което е станало онзи ден. Трябва да си поговорим.
  Капоне:  Брат ми довлече до нас нещо, което не биваше. Така замеси и вас. И ви дължа извинение. Онова, което се случи, няма да се повтори. Обещавам.

• Джони Терели:  Стигнах края на пътя и сега не знам как да се върна назад.
  Капоне:  Погледни от хубавата страна: не може да стане по лошо.

• Черпак:  Съмнявам се, че в магазина ще има от твоето органично, обезмаслено, безвкусно мляко.
  Лед:  Да се обзаложим?
  Черпак:  Не и в този магазин.
  Лед:  Аз съм оптимист. Убий ме!

• Монтьор на музикални автомати:  Ти… какво си ме зяпнал?
  Капоне:  Обичам да гледам хора, които си обичат работата…

• Трейси:  Аз нямам никакъв избор.
  Лед:  Имаш! Просто ти трябва смелост, за да го направиш.

• Капоне:  Знам къде са момичетата и как да говоря с тях. Основно военно обучение. Оценка на ситуацията. Това е.

• Лед:  Сър, видях се с новия пилот…
  Бил Кели:  По-разочарован съм от теб, отколкото от новака, независимо кой стои зад гърба му.
  Лед:  От мен ли?
  Бил Кели:  Ти беше водач. Дадох ти шанс да ми кажеш какво стана вчера.
  Лед:  Да, сър. Знам.
  Бил Кели:  Следващия път, когато те питам, искам честен отговор. Очаквам пехотинците да бъдат коректни.
  Лед:  Прегледали сте данните от полета.
  Бил Кели:  Работата ми е да следя обучението на отряда си.
  Лед:  Знам, сър. Трябваше да ги прегледаме заедно.
  Бил Кели:  Решенията ти са били правилни, а изпълнението на новака – неприемливо. Но не помагаш на никого като премълчаваш станалото.
  Лед:  Уверявам ви, че няма да се повтори.
  Бил Кели:  Не, няма! Не и тук! Слагам Черпак за водач.

• Лед:  Предпочитам да си нося собствените дрехи.
  Черпак:  Предразсъдъци.

• Джак:  Защо просто не си поговорите. Комуникацията е важна. Жените си падат по това.

• Джак:  Адвокатът смята, че някой трябва да гарантира за мен, за да убеди съдията.
  Черпак:  И искаш да съм аз?
  Джак:  Ще съм ти благодарен.
  Черпак:  Искам да те питам нещо? Колко пъти са те арестували?
  Джак:  Николко. Знаеш го.
  Джак:  Не. Не знам абсолютно нищо за теб. Ще ми се да кажа, че няма значение, но не е изобщо така. Не мога да гарантирам за теб, защото не те познавам.

• Лед:  Капоне! Ти и твоят първичен нагон доведоха тази… фотографка в нашата къща. Виж как ме е снимала. Затова ми помогни – или ще се изнеса!
  Капоне:  Много хубави снимки…
  Лед:  Капоне!
  Капоне:  Мога само да ти дам съвет. Само ти можеш да оправиш това.
  Лед:  Ако знаех как, нямаше да ми трябваш.
  Капоне:  Ще ме изслушаш ли поне?
  Лед:  Да!
  Капоне:  Всичко опира до бизнес. Трябва просто да намериш нещо, което фотографката иска повече отколкото да публикува твоите снимки. Останалото са преговори.

• Тери:  Знаеш ли какво, Черпак, ако изобщо ти пукаше за мен, щеше да ме слушаш какво говоря. Това е проблемът между нас – не знаем как да комуникираме.

• Бил Кели:  Всички сме под напрежение, капитане. Но когато летиш на самолет за 30 милиона, най-добре е да оставиш личните си проблеми вкъщи.
  Черпак:  Да, сър.

• Бил Кели:  Арестували са те?
  Черпак:  Да, сър. И ме пуснаха. Не бях в онзи бар, защото…
  Бил Кели:  Спри. Интересува ме само поведението ти. Беше ли то пагубно или неуместно за статута ти на морски пехотинец.
  Черпак:  С приятеля ми бяхме нападнати и се принудихме да се защитаваме.
  Бил Кели:  Това ми е достатъчно. Но може да има последствия, заради публичността, независимо че не си виновен.

• Бил Кели:  Имам новина за теб, капитане. Прехвърлям те в друг отряд. Срещнах се с поведенческата комисия. Освен лошото ти изпълнение като пилот, атмосферата, която създаваш е доста вредна за реда и дисциплината. Така че… опаковай си багажа. Щеше ми се да кажа, че ми беше приятно.

• Лудо Куче:  Емоциите направо ме заливат. Не знам какво да кажа.

• Капоне:  Казвам ти, че имаш проблем с разстоянието.
  Черпак:  А ти имаш проблем с устата – млъквай и сложи топката за голф, където трябва.

• (след избухването на снаряд в склада Черпак и Лудо куче са ранени и се намират все още във взривоопасната зона, чакайки сапьорите)
  Черпак:  Аби какви ги вършиш?… Не редно…
  Лудо куче:  Беше припаднал. Опитвам се да ти направя изкуствено дишане, но май… не ти харесва.
  …
  Бил Кели:  Май духовете са по-спокойни сега.
  Лудо куче:  Да, сър, правим най-доброто.
  Бил Кели:  Харесвам позитивното мислене.
  …
  Бил Кели:  Увий защитното одеало около него.
  Лудо куче:  Завих те плътно, като пашкул.
  Черпак:  Благодаря ти, Аби.
  Лудо куче:  За какво?
  Черпак:  За спешната медицинска помощ, за изкуственото дишане. Хареса ми гланца ти за устни. Хубав аромат.
  Лудо куче:  Приеми го като принос към англо-американската дружба.

• Лед:  Кога е станала катастрофата.
  Кейт:  Преди пет години. На днешния ден. Открих после тези неща в кутията в шкафчето му и всяка година ги преглеждам… Мрачно е.
  Лед:  Не. Имала си нещо специално.
  Кейт:  Как се променя всичко… Преди, след катастрофата, мислех за нещата, които сме преживели. А сега за онези, които никога няма да изпитаме. Искахме деца. Но не стана. Така че… откриеш ли правилния, действай бързо.
  Лед:  Виж това. Май е обичал пъзели.
  Кейт:  Съпругът ми беше като голямо дете. Май така и не реши този. … Помня как за последно се качи в биплана си. Кълна се, че блестеше. Сякаш по раменето му се стелеше слънчева светлина.
  Лед:  Имаш много хубави спомени. Чудесно е, че е така.
  Кейт:  Но това не ми помага да продължа.

• (по време на въздушно тренировъчно преследване)
  Лед:  Може да бягаш със самолета, но не и да се скриеш.
  Бил Кели:  Упражнението е само за време, Лед, трябва само да бягам.
  Лед:  Това би било измама…
  Бил Кели:  Знаеш как е: ако не мамиш…
  Лед:  … не полагаш достатъчно усилия. …
  Бил Кели:  Тук, Грабител 3-0-2, хванах те на прицел. Свалена си. … Размазах те! Но мина добре. Да, почти ме беше хванала.
  Лед:  "Почти" не е достатъчно, Грабител.

• Агент Уудсън:  Президентът иска потвърждение, че произвеждат оръжие, преди да ги унищожим.
  Ковач:  От самолет няма да се види много.
  Агент Уудсън:  Те платиха милиони за съоръжения за самоотбрана. Всеки обича да изпробва играчките си. Ако минете отгоре, те ще включат радара си.
  Ковач:  И право на мушката им.
  Агент Уудсън:  Мислим, че все още няма ракети.
  Ковач:  Мислите?
  Агент Уудсън:  С вас сме на една страна, полковник.

• Лед:  Ако някой най-много от всички е искал да лети, това беше Фитилът.
  Психар:  Може би го искаше прекалено много. Ако наистина искаш нещо, трябва да си готов да го пуснеш. Ако се хванеш за него като удавник, ще го изпуснеш.

• Лед:  Благодаря, че ме избрахте за мисията, сър. Това значи много за мен.
  Бил Кели:  И преди си участвала в мисии.
  Лед:  Безопасни зони. Не се е налагало да стрелям.
  Бил Кели:  С малко повече късмет няма да се наложи и днес.
  Лед:  Но вие сте попадали в престрелки. Свалили сте четирима. Вече сте почти ас.
  Бил Кели:  Така е. Но не се гордея с тези убийства.
  Лед:  Разбирам. Но…
  Бил Кели:  Ще се справиш. Правѝ каквото са те учили.
  Лед:  Добре.
  Бил Кели:  Нервна ли си.
  Лед:  Да, сър. Ужасена съм.
  Бил Кели:  Хубаво е да си ужасена. Ще те държи нащрек. Но не е добре да си напрегната. Затова се отпусни… Ще се приберем живи!
  Лед:  Да, сър.

• Ковач:  Браво на теб, Лед.
  Лед:  Благодаря, сър.
  Бил Кели:  Би трябвало да те накажа за неизпълнение на заповед. Бях наредил да се оттеглиш. Но тъй като си първата жена в подобна битка и ако спомена името ти, по-скоро ще ти дадат медал, отколкото мъмрене, предпочитам да си замълча.
  Бил Кели:  Новини от Психар?
  Ковач:  Уцелил е вражеската фабрика. Радарът го потвърди. Както и твоето пето попадение. Вече си истински ас. Първият от двайсет години.
  Бил Кели:  Голямо събитие, а?…
  Ковач:  Ситуацията беше: или ти, или той. Да си вземем кафе?
  Бил Кели:  Не звучи като повод за празнуване – да отнемеш нечий живот.
  Ковач:  Ще пием в негова чест: и той беше боец.

• Кейт:  Никой не е казал, че да обичаш е лесно.

• За да победиш врага, най-добрият ти съюзник е изненадата.

• Крейг Бенедикт:  Сър, каква възможност имам да остана в летателния график.
  Бил Кели:  Крейг, ти се провали в тестовата кабина. Това значи, че не можеш да летиш.
  Крейг Бенедикт:  Преди съм го минавал, но този път… не знам… бях под напрежение – заради времето.
  Бил Кели:  Да, но ако бъдеш ударен, от именно времето ще зависи животът ти.
  Крейг Бенедикт:  Сър, аз…
  Бил Кели:  Имаш още 30 дни за летателната правоспособност. Но ще уредя още някои възможности за тестовата кабина през това време.
  Крейг Бенедикт:  Благодаря, сър, няма да ви разочаровам.
  Бил Кели:  Ако имаш нужда от допълнителна помощ или просто искаш да говориш за нещо с мен, просто ми кажи. Всички искаме да успееш, Крейг.
  Крейг Бенедикт:  Благодаря, сър.

• Военен съдия полк.Уолтърс:  Съжалявам, трябва да приема телефонно обаждане. Разглеждането на делото ще бъде отложено за 15 часа.

• (по време на почивка между заседанията на военния съд)
  Полк.Дрейтън:  Държиш ли се?
  Бил Кели:  Добре съм. Макар, че бих предпочел да съм другаде.
  Полк.Дрейтън:  Ако можех да го спра, никога нямаше да позволя разследването да се обърне към теб.
  Бил Кели:  Три войни, десетки умиротворителни мисии, обучен съм да се защитавам, да влизам в бой, да летя със самолет, да печеля въздушни битки, да се грижа за себе си… Сваляли са самолета ми, но… нищо не ме подготви за подобно обвинение.
  Полк.Дрейтън:  Това, което се случи, беше трагедия. Но тази трагедия ще стане още по-голяма, ако сложи край на кариерата ти. Ще направя всичко, което е възможно, това да не се случи.
  Бил Кели:  Благодаря, сър. Вашата подкрепа прави всичко това малко по-поносимо. Благодаря, ви.
  Полк.Дрейтън (потупвайки го по рамото):  Дръж се.
  Бил Кели:  Благодаря.

• Адвокатка:  Ген.-майор Рийс, ген.Ордуел, вицеадмирал Стюарт, бриг.ген.Льоклер – впечатляващ списък. Всички те са готови да напишат характеристики или да свидетелстват във ваша полза.
  Бил Кели:  Ако ги помоля. Надявам се, че няма да е необходимо.
  Адвокатка:  Полк.Кели, разбирате ли колко са сериозни тези обвинения?
  Бил Кели:  Разбирам ги поне толкова добре, колкото и вие. В крайна сметка аз съм обвинен в тежко престъпление.
  Адвокатка:  В такъв случай как предлагате да ви защитавам? Каква ще е стратегията ви?
  Бил Кели:  С истината. Знам, че съм невинен.
  Адвокатка:  Сър, съжалявам, че го казвам, но на този етап това няма значение. В това дело си имаме работа с възприятия и ни трябва агресивен план, за да манипулираме тези възприятия във ваша полза.
  Бил Кели:  Няма да манипулирам истината. Трябва да стигнем до истинските факти за самоубийствените действия на един объркан млад пехотинец. Направим ли това, мисля, че решението ще е честно и справедливо.
  Адвокатка:  Уважавам това, че сте човек на честта, но не мога да гарантирам, че ще стане така – не мога!
  Бил Кели:  Не винаги съм съгласен със системата, но в повечето случи съм съгласен, че действа.
  Адвокатка:  Трябва да знаете, че шансовете ви да отидете на мисия с отряда си или да летите в гражданската авиация следващата година са 50 на 50. Ако не бъдете по-активен в своята защита, предлагам… да си обновите автобиографията.

• Кели (към кап.Бенедикт, който все намира извинения за незадоволителното си представяне):  Изглежда при теб все още има доста нередности. Но все още не съм чул да поемеш отговорност за някоя от тях. Това не показва почтеността и моралната смелост, която очаквам от един офицер от морската пехота.
  Крейг Бенедикт:  Не искам да се извинявам, сър, но…
  Бил Кели:  Моята работа е да се уверя, че хората в моя отряд са готови за битка. Ти не си и не съм убеден, че ще бъдеш, когато дойде моментът да потеглим.
  Крейг Бенедикт:  Разбирам.
  Бил Кели:  Да, ти си интелигентен младеж с блестящо бъдеще пред себе си, но за съжаление то не е в 18-ти отряд. Решението е много трудно, но трябва да го взема.
  Крейг Бенедикт:  Значи… отпадам?
  Бил Кели (кимвайки):  Да.
  Крейг:  Благодаря ви за помощта.
  …
  Бил Кели (коментирайки горния разговор пред военния съдия):  Нямах друг избор. Ако го бях задържал, в даден момент щях да изложа на риск цялата ескадрила. А това вече щеше да е огромен провал в командването, както разбирате.

• Бил Кели:  Не направих много добро за имиджа на корпуса днес на процеса.
  Полк.Драйтън:  Прокурорът ти изкопа доста дълбока дупка, но ти успя да се измъкнеш.
  Бил Кели:  Дък, съжалявам, ако съм те разочаровал. Стремях се към тази служба и ти си заложи главата за мен.
  Полк.Драйтън:  Откъде го измисли това. Едва започваме, Бил.
  Бил Кели:  Без значение как ще се преразпределим, това разследване ти струва време и отрицателна реклама.
  Полк.Драйтън:  Имам ти доверие. Направих те мой ас, защото си най-добрият. Не сгреших тогава, не греша и сега. Бих се гордял да дам собствения си син под твое командване.

• Военен съдия полк.Уолтърс:  Делото имаше за цел да установи причината за случилото се. Въпросът, който трябва да си зададем, е дали търсим отговор, за да се почувстваме по-добре, или за да разберем истината. … Трябва да приемем факта, че понякога в живота няма лесни отговори, а само още повече въпроси.

• Полк.Драйтън (към пилотите от 18-ти отряд):  Можем да сме благодарни, че справедливостта победи, но гибелта на млад пехотинец не може да е повод за празнуване. Благодаря на всички за съдействието и за достойното ви поведение през цялото време на процеса. Вие ме карате да се гордея.

• Лед:  Сигурно обожаваш бейзбола.
  Д-р Брандън:  Обичам го. Бейзболът е измислен от ортопедичните хирурзи, а тенисът е измислен от богати типове с много време.
  Лед:  Когато бях малка играех тенис с татко постоянно.
  Д-р Брандън:  От богато семейство ли си?
  Лед:  Има ли значение?
  Д-р Брандън:  Ще приема това като "да". Аз израснах в западна Вирджиния. Старецът ми беше миньор. Нямахме много средства и определено нямахме много време да играем тенис.
  Лед:  Да не се опитваш да ме накараш да се чувствам виновна за нещо?
  Д-р Брандън:  Не, не. Погрешно се изразих. Не исках да кажа това. Извинявай.
  …
  Лед:  Май разговорът ни не върви много добре, нали?
  Д-р Брандън:  Виж колко общи неща имаме. Не сме на едно мнение за нищо.

• Бил Кели:  Ако не можем да направим живота на хората си на тази земя по-добър, сами себе си разочароваме.

• Бил Кели:  Пристрастяванията се лекуват.
  Али:  Само лесните, като хероин или кокаин. Властта е много по-силен наркотик.
  Бил Кели:  Поне тази страст не наврежда на външния ти вид.
  Али:  Благодаря, Бил. И ако не съм го споменала, а аз не съм: изглеждаш много по-добре от преди. Отива ти да си пехотинец.
  Бил Кели:  Да, така е.

• Лед:  Имаш ли минутка?
  Д-р Брандън:  Да, заповядай.
  Лед:  Исках да ти кажа, че…
  Д-р Брандън:  Прекарах чудесно.
  Лед:  Да, опитвам се да ти кажа, че… Кога прекара чудесно?
  Д-р Брандън:  На вечерята снощи.
  Лед:  На вечерята? Та ние само се препирахме.
  Д-р Брандън:  Къде пише, че трябва да сме на едно мнение за всичко?
  Лед:  Ние не сме на едно мнение за нищо!
  Д-р Брандън:  Знам. И не беше ли страхотно?!

• Ковач (към пехотинците):  Продължавайте да работите. Днес ви е трудно в обучението, но утре ще ви е лесно в боя.
  Пехотинец:  Разбрано, сър.

• Лобист Рикман:  Вашингтон не е труден за разбиране. Просто следваш парите.

• Ковач:  Здравей.
  Джули Франклин (адвокат):  Благодаря, че дойде. Искам да се извиня за снощи. Знам, че прекалих със съмненията.
  Ковач:  Бил съм в Ирак. Притръпнал съм.
  Джули Франклин:  Можем да се държим цивилизовано, въпреки различията… Е, приятелите ме наричат Джули.
  Ковач:  Здравей, Джули. Мен пък ме наричат Ковача.
  Джули Франклин:  Е, Ковач. Разкажи ми за себе си.
  Ковач:  Все същото, изтъркана история. Израснах на Юг. Голямо семейство, много роднини, малко негодници. Учих в колеж, играх футбол, постъпих в морската пехота, участвах в няколко военни конфликта, служих с добри момчета. Срещнах много приятели, изгубих някои от тях. Все същата история.
  Джули Франклин:  Не чух нищо за жени.
  Ковач:  Не си губиш времето…
  Джули Франклин:  Сигурно си имал баба?
  Ковач:  Да, можеше да строи цял взвод.
  Джули Франклин:  Всички баби са такива. А моята работеше на три места, за да не ходим боси. Брат ми, Боби, каза, че си точен. Твърди, че си отличен пилот.
  Ковач:  И е прав. Аз съм най-добрият.
  Джули Франклин:  Но не си командир на ескадрила.
  Ковач:  Заради съкращенията не е лесно да станеш.
  Джули Франклин:  Само заради това?
  Ковач:  Когато съм готов, ще се отвори възможност.
  Джули Франклин:  Нима?
  Ковач:  Несъмнено.
  Джули Франклин:  Колко са чернокожите командири на ескадрили.
  Ковач:  Пак започваш?
  Джули Франклин:  Просто питам.
  Ковач:  Не, проучваш. Сигурно си тигрица в съда.
  Джули Франклин:  Справям се. Но трябва да тръгвам, не знаех, че е толкова късно. Радвам се, че поговорихме.
  Ковач:  Остави сметката на мен.
  Джули Франклин:  Няма нужда. Но… може да вземеш това.
  Ковач:  Призовка? Даваш ми призовка?
  Джули Франклин:  Е, просто бизнес.

• Кели (към самолетните механици):  Чуйте ме. Както знаете, имахме проблем с платка на един от самолетите. За да избегнем други инциденти, трябва да проверим всички самолети в базата, преди да възобновим полетите. Знам, че сте имали планове за събота, но бойната ни готовност е застрашена. С подп.Луис ще наблюдаваме работата. Ако това ще ви утеши, и ние си имахме планове. Така че… да се захващаме.
  Ковач (след като механиците се разотиват):  Не е редно.
  Бил Кели:  Просто предпазна мярка.
  Ковач:  Не говоря за това, а за честта. Съмняваме се, че серж.Франклин не си е свършил работата, въпреки мъжката му дума. Оспорваме почтеността му, а така не се постъпва с другар.
  Бил Кели:  Знам как се чувстваш.
  Ковач:  Не знаеш. И няма как – ти си бял. Докато се издигах, винаги се стремях да върша всичко по устав. После исках някой да го потвърди, за да не се усъмнят в мен. Но ти не си го правил. И никой не бива да го прави.
  Бил Кели:  Ако търсиш съвършенство, няма да го намериш тук. Но поне се стараем.
  Ковач:  Да, знам, всички се стараем.

• Офицерска съпруга:  Чарли получи ново назначение в Италия. Можеш ли да повярваш?
  Тери:  Това е чудесно.
  Офицерска съпруга:  Страхотна позиция. Но трябва да продадем къщата ще ни помогнеш ли?
  Тери:  Разбира се. Няма проблем.
  Офицерска съпруга:  Вече свикнах: шестото му назначение за осем години.
  Тери:  Много.
  Офицерска съпруга:  На мен ли го казваш? В един момент си тук, а в следващия: нова къща, ново място, нови приятели.
  Тери:  Сигурно е трудно.
  Офицерска съпруга:  Да не преувеличаваме: живеем добре и се гордея с работата му. Трябва да обичаш мъжа си, както той обича страната си. Тери, нарича се обвързване. Ако ще живееш с Черпака, помисли върху това.
  Тери:  Добре но… как се справяш с инцидентите?
  Офицерска съпруга:  Трудно. Онзи ден видя как е: чакаш, надяваш се, молиш се… и когато видиш съпруга си невредим, всичко започва отначало.

• Ковач:  Всички се опитваме да разнищим тази история с дефектната платка. Щеше да е по-лесно, ако не размахваше призовките като ръчни гранати.
  Джули Франклин:  Някой трябва да действа.
  Ковач:  Това беше много арогантно! Едва не загубихме пилот и го приемаме твърде сериозно. Това са сложни машини и разследването изобщо не е лесно. Само ти виждаш нещата в черно и бяло.
  Джули Франклин:  Така ли, Ковач? Не ми трябваше много, за да реша на чия страна да застана.
  Ковач:  Защото уличеният сержант ти е роднина? Или защото е черен?
  Джули Кристи:  Какво значение има?
  Ковач:  Ами помисли си.

• Джули Франклин:  Трябва да поговорим. Имаме недовършен разговор.
  Ковач:  Делото вече е прекратено. Не ме притесни особено. Аз съм костелив орех.
  Джули Франклин:  Става дума за нещо лично. Аз ти дължа извинение. Сгреших. Не правих всичко това заради цвета на кожата.
  Ковач:  Не, разбира се. Грижеше се за семейството си. Това е почтено. Но несъмнено здраво ни притисна.
  Джули Франклин:  Вярвам в това, което правя и понякога не знам кога да спра.
  Ковач:  Тогава не спирай. Продължавай все така. Просто внимавай кого притискаш другия път.

• Инструктор:  Мисията е: спасяване на заложници. Убийте лошите и спасете добрите. Раняването на обекта не е достатъчно. В реалността не убиете ли лошия само го ядосвате повече.

• Инструктор:  Упражнението е опасно. Безопасността е първостепенна.
  Ковач:  Тук не е така удобно като в кабината на самолета. Необходими са стоманени нерви и добра координация, за да успеете. Не бива да се разсейвате.

• Бил Кели:  Как можа да оставиш телефона ми?
  Джанин:  Надявах се, че си искрен, като казваше, че искаш да останем само двамата. Съжалявам, наистина…
  Бил Кели:  Недей. Разкаянието няма да помогне. Вече не си малка, а зрял човек. И действията ти имат последици.

• Ковач (към Лед):  Убеден съм, че ще се справиш. Вярвам в теб. Трябва и ти да си повярваш.

• Бил Кели:  Сам, радвам се да те видя.
  Саманта Хонингс:  Бил, изглеждаш…
  Бил Кели:  Как? Очарователен? Изискан?
  Саманта Хонингс:  Щях да кажа: в готовност. Честно!
  Бил Кели:  Значи е вярно? В НАСА са те направили дипломат?
  Саманта Хонингс:  Да.
  Бил Кели:  Голяма чест е най-големият командир на совалка да се отбие при нас.
  Саманта Хонингс:  Беше време, когато не се радваше много, че се отбивам: жените и самолетното гориво не си подхождали…
  Бил Кели:  Не. По-скоро казвах, че образуват избухлива смес. Но ти размърда доста нещата.
  Саманта Хонингс:  Нещата трябваше да се размърдат.
  Бил Кели:  Не споря. Но времената се промениха. Аз също се промених. Казват, че си станал голям… феминист.
  Бил Кели:  Не бих отишъл толкова далече.
  Саманта Хонингс:  Разбира се, ти си прагматик. Искаш само най-добрите пилоти.
  Бил Кели:  Но предполагам, че това твоето не е приятелско посещение.
  Саманта Хонингс:  Не, дойдох да гледам състезанието. Казват, че имаш доста добри перспективи.
  Бил Кели:  А в НАСА случайно се отваря място.
  Саманта Хонингс:  Искаме всеки клас астронавти да има добър баланс. Но не е необходимо някой да разбира защо съм тук. Не искам да действам разсейващо.

• Саманта Хонингс:  Бил, трябва да поговорим. Казал си на хората кого ще наблюдавам. Нали се договорихме?
  Бил Кели:  Не, съжалявам. Но първо правило в командването е: никога да не лъжеш хората си. Черпакът ми зададе директен въпрос и аз трябваше да му отговоря.
  Саманта Хонингс:  Явно още сме на нож, нали? Защо е това?
  Бил Кели:  И двамата си имаме работа.
  Саманта Хонингс:  Видях как лети Лед. Добра е, много е добра.
  Бил Кели:  И ще става все по-добра.
  Саманта Хонингс:  За това става дума, нали? Страх те е, че ще ти открадна най-добрата и най-умната. А тя знае ли какво мислиш?
  Бил Кели:  Сам, тя и без това е под огромно напрежение.
  Саманта Хонингс:  Времената наистина са се променили. Кой да предположи, че Бил Кели ще се бори да задържи жена в екипа си. Ако тя е избраната, ще трябва да я пуснеш!
  Бил Кели:  Да. Знам.

• Пламък:  Партньорът ти е хубав. Има хубави мускули.
  Лед:  Да, предполагам.
  Пламък:  Не си ли го забелязвала досега.
  Лед:  Опитвам се да не засичам това в радара си.
  Пламък:  Разбирам те. Явно аз имам късмет, защото Юристчето, моят партньор, е сгоден. А Черпакът?
  Лед:  Той е свободен.
  Пламък:  Свободен ли? И… дори не си си го помисляла?… Я, стига! Как мислиш само за работата?
  Лед:  Ами… мисля за банята сутрин, след като той е приключил. Ние сме съквартиранти. Само съквартиранти.
  Пламък:  Наистина ли?
  Лед:  Да.
  Пламък:  И няма искри?
  Лед:  Никакви.
  Пламък:  Нито една?
  Лед:  Добре де, имаше веднъж…. Но не, не сме… не сме… всичко е строго… професионално.
  Пламък:  Сигурно така е по-добре. Но едно момиче винаги може да си мечтае?

• Меган:  Най-малко мога да те почерпя една бира за помощта ти.
  Ковач:  Не, малко ми е раничко.
  Меган:  На мен също.
  Ковач:  Кейт имаше един номер. Когато някой клиент в бара искаше да я почерпи питие, тя му искаше пура вместо това. После я слагаше в чашка до касата.
  Меган:Аз не пуша.
  Ковач:  И Кейт не пуши. Просто така си водеше сметка. И не обиждаше никого.
  Меган:  Ще го запомня.

• Саманта Хонинг:  В тази реклама става въпрос за герои. Страната се нуждае от модели за подражание, на които да се възхищават. А двете пилотки са чудесен пример. Може да не ми харесва тази философия, но трябва да призная фактите: сладникавото се продава най-добре.
  Бил Кели:  Някои неща никога не се променят. И преди си беше фалшива фасада, и сега си такава.
  Саманта Хонинг:  Бил! Очите ти са много красиви, когато си ядосан.

• Ковач (към надигащата чашката в бара Меган):  Започва да ти става навик.
  Меган:  Клин клин избива. Снощи май прекалих.
  Ковач:  Знам, бях тук. Ти вероятно не помниш. Помниш ли изобщо нещо от снощи?
  Меган:  Ковач, така ли ми се струва, или се опитваш да ми кажеш нещо завоалирано?
  Ковач:  Меган, имаш проблем.
  Меган:  Пийвам си малко повече. Работя в бар. Случва се.
  Ковач:  С Кейт никога не се случваше.
  Меган:  Аз не съм Кейт. И ти не си ми баща. Нито по-голям брат. Или пазач. Остави ме да си живея живота.
  Ковач:  Защо не признаеш, че имаш проблем?
  Меган:  Какво си мислиш? Че съм алкохоличка ли?
  Ковач:  Отговаряш на критериите.
  Меган:  Мога да спра, когато пожелая.
  Ковач:  Докажи го. Изкарай без пиене до уикенда.
  Меган:  И защо да го правя?
  Ковач:  Не би трябвало да е проблем, нали? Става дума за три дни: сряда, четвъртък и петък. Всеки може да го направи. Ако го направиш, няма повече и дума да кажа.
  Меган:  А откъде да си сигурен, че няма да пийна скришно?
  Ковач:  И защо да ми пука?
  Меган:  Добре. Три дни – лесна работа.
  Ковач:  Да се надяваме.

• Черпак:  Нямам извинение. Прекалих с острата си реакция. Но трябва да ви кажа, сър, че Пламък и Юристчето работят подмолно, за да сринат Лед преди състезанията.
  Ковач:  А ти не го ли очакваше?
  Черпак:  Аз съм неин уингмен (нейно крило). Ако й объркат главата, застрашават и моя живот. Какво да направя?
  Бил Кели:  Да спечелиш, Черпак.
  Черпак:  Да, сър.
  Бил Кели:  Това е битка. Разбери какво правят и измисли как да го използваш срещу тях.
  Черпак:  Разбрано, сър.
  Бил Кели:  И по-малко тестостерон. Ясен ли бях?
  Черпак (отдава чест и излиза):  Благодаря ви.
  Ковач:  Той е готов. Иска да спечели. Това не е толкова лошо. Но, разбира се, ние с теб трябва да сме неутрални.
  Бил Кели:  Неутрален съм и още как! Да спечелим това състезание, пък ще бъда най-неутралния човек на света.

• Капоне:  Да останеш трезвен не е за слабаци.
  Меган:  Това ли е представата ти за окуражаване.
  Капоне:  Ти как мислиш?
  Меган:  Мисля, че си страхотно момче. … Пожелай ми късмет.
  Капоне:  От сърце.

• Ковач:  Бил, от щаба казаха, че ще се свържат с теб.
  Бил Кели:  Вече го направиха.
  Ковач:  Какво ли означава.
  Бил Кели:  Подозирам, че ще стане напечено по-рано от подозираното.

• Капоне:  Не ми харесва този тип да идва тук и да ми се перчи с новата си работа. Да му сменя ли физиономията?
  Лед:  Не, благодаря. Но иначе… идеята ми харесва.

• Лед:  Капоне е свестен тип. Може да станете приятели.
  Фитил:  Приятелите не ме нападат, когато правя нещо хубаво. По-добре да не се засичаме много.

• Бил Кели (към отряда си):  Чували сте го, но пак ще повторя: по време на военно обучение има повече пострадали, отколкото при битки. Така че… пазете се и се грижете за вашите другари.

• Ковач:  Знам, че си под напрежение, но комисията ще гледа цялата ти кариера, а не само една мисия.
  Бил Кели:  Забрави комисията. Ако вършиш нещо заради повишението, загиват хора.

• Лед:  Фитил, Капоне каза, че си ме разочаровал, когато си напуснал ескадрилата. Никога няма да ме разочароваш. Иска се смелост, за да направиш такъв избор. Уважавам те, заради това. И се гордея, че си ми приятел.

• Лед:  Защо не се прибереш, за да си починеш? Предстои ни инструктаж.
  Капоне:  Не мърдам от болницата, докато не разбера как е Ски. Аз съм виновен да се стигне дотук.
  Лед:  Ти? Чух за проблем в двигателя.
  Капоне:  Знаех за него. Трябваше да настоявам да не летим.
  Лед:  Не бива да се виниш за това.
  Капоне:  Напротив. Чух шум, който не беше характерен. Ако бях отговорен пилот, това нямаше да се случи. А аз го допуснах.
  Лед:  Виж. Никой не може да прецени, докато разследването не приключи. И ако ти си виновен, повярвай ми, непременно ще ти го кажат. А дотогава… чувството на вина няма да помогне на Ски.

• Капоне:  Не разбирам. Опитвам се да си извадя поука от гибелта на Ски.
  Фитил:  Някои неща нямат обяснение. Просто трябва да ги приемем. Нямаме друг избор.
  Капоне:  Трябва да получа отговори. Фитил, ти сигурно знаеш някои. Може би една от причините да те мразя беше, че знаеш повече от мен. Кажи ми, моля те, какво научи след като си тръгна от ескадрилата?
  Фитил:  Научих, че важни са не отговорите, а тяхното търсене. Това е отговорът.
  Капоне:  Пътуването, а не целта.
  Фитил:  Да. Винаги трябва да даваме всичко от себе си. Убеден съм, че Ски би искал да останеш редом до приятелите си. Не е ли така?

• Бил Кели:  През цялата си кариера съм правил това, което аз смятам за редно, а не някой друг. Ако ме принудят да се пенсионирам, искам да знам, че съм изпълнил последната си мисия с най-добрите войници в пехотата.

• Ковач:  Познаваш ли някой от комисията по разследване на катастрофата с хеликоптера?
  Бил Кели:  Не съм убеден, че има назначена.
  Ковач:  Говори се, че твои врагове искат да изкарат катастрофата като последствие от ръководния ти стил.
  Бил Кели:  Ограничените могат да твърдят каквото си искат. Но приятелите знаят, че мога да поемам отговорност.
  Ковач:  Мразя интригите. Но с двата досегашни отказа за твое повишение шансовете сега да те повишат са минимални.
  Бил Кели:  През цялата си кариера съм правил това, което аз смятам за редно, а не някой друг. Ако ме принудят да се пенсионирам, искам да знам, че съм изпълнил последната си мисия с най-добрите войници в пехотата.

• Бил Кели:  Беше ти първата наземна битка, нали?
  Черпак:  Не мина според очакванията. Мислех, че ще протече гладко. Все пак сме елитът на пехотата.
  Бил Кели:  Врагът не се впечатлява от това.
  Черпак:  Държахме всичко под контрол и изведнъж… отиде по дяволите.
  Бил Кели:  Това е войната. Всеки знае, че е непредсказуема.

• Капоне:  Полковникът ще намери начин да измъкне Фитила.
  Черпак:  От щаба му дишат във врата.
  Капоне:  Щабът е далече и дъхът му не се усеща тук.

• Ковач:  Трябва да се гордееш с това, което си направил на бойното поле.
  Черпак:  Защо?
  Ковач:  Проявил си героизъм. Спасил си двама пехотинци.
  Черпак:  Сър, аз просто… изпълних дълга си. Не заслужавам специални благодарности.
  Ковач:  И ще ми кажеш ли защо мислиш така?
  Черпак:  Не ми се говори за това.
  Ковач:  Настоявам.
  Черпак (избухва):  А аз пък не искам. Омръзна ми да говоря за това. Споделих го с всички. Не искам да говоря за това! Защо не ме оставите на мира?
  Ковач:  Защото ме е грижа за теб.
  Черпак:  Защо ви е грижа? Хладнокръвно пробих огромна дупка в гърдите на едно хлапе.
  Ковач:  Ако беше така, защо си ядосан?
  Черпак:  Защото всички ми ги припомнят.
  Ковач:  Той е бил враг и е щял да те убие.
  Черпак (избухва отново):  Беше хлапе. Все още момче – много по-млад от мен.
  Ковач:  Било е на живот и гибел. Не бива да изпитваш угризения.
  Черпак:  В това е проблемът: не изпитвам нищо, абсолютно нищо… И това ме плаши.
  Ковач:  Ти си добър и почтен човек. Не изпитваш удоволствие от убийството. Бягаш от демоните, вместо да се изправиш срещу тях.
  Черпак:  Щом си спомня за хлапето, се сещам за изражението му. В погледа му се четеше страх.
  Ковач:  Във войните загиват хора. Затова с всички сили се стремим да ги избягваме. Дали го разбират политиците или хората, които гледат новините по домовете си?… Не. Само войниците и невинните жертви знаят колко опустошителна може да бъде войната. Разбираш ли какво искам да ти кажа?
  Черпак:  Да, сър. Разбирам.
  Ковач:  Добре. А сега го забравѝ, иначе ще те изяде отвътре.
  Черпак:  Всички сме жертви на войната – дори и оцелелите.
  Ковач:  Така е. Но не бива да мислиш за това. Бъди смел и готов за нови битки. Случилото се вече е минало. Нуждаем се от хора като теб. Сега.
  Черпак:  Да, сър. И може би… ще успея да помогна за спасяването на нашия другар в беда.
  …
  Ковач:  Готов ли си за полет?
  Черпак:  Най-добрият момент да се изправя срещу демоните.
  Ковач:  Добре. Повикай другите за инструктаж.
  Черпак:  Слушам. Сър, аз…
  Ковач:  Недей. Това вече е минало.
  Черпак:  Да. Готов съм.
  Ковач:  Напълно?
  Черпак:  И още как!

• Капоне (летейки заедно с полковника на хеликоптер):  Стюарт ви търси.
  Бил Кели:  Не сега.
  Капоне:  Иска да прекратим търсенето. Да говоря ли с него?
  Бил Кели:  Капитане, не разбираш ли: "не го чуваме"! Да обиколим пак с хеликоптера.
  Капоне:  Не си поплювате, сър.
  Бил Кели:  Какво каза?
  Капоне:  Слушам! И честно казано… се гордея, че служа при вас.
  Бил Кели:  Да, а аз се радвам, че съм твой командир.

• Фитил:  Защо се забавихте толкова със спасителната операция?
  Капоне:  Играех покер. Бях започнал да губя и не ми се ставаше от масата.
  Фитил:  А аз през това време воювах.

• Лед:  Не е ли странно, че постоянно тренираме за такива опасни ситуации, а когато най-накрая се случат…
  Черпак:  Не е както сме си го представяли. Дори е по-…
  Фитил:  Страшно?
  Черпак:  Определено. Ще мине време, докато кошмарите престанат.
  Фитил:  Ще престанат!
  Черпак:  Да.
  Фитил:  Радвайте се, че останахме живи и че изпълнихме мисията си.

• Журналистка:  Какво е усещането да сте първият ас от двайсет години насам.
  Бил Кели:  Е, не е нещо, което като се събудиш сутрин, и ти се иска да бъдеш.

• Шерифът:  Децата вече не излизат по полето да гонят зайци като нас. Вече ловуват виртуално.

• Капоне (появявайки се на пистата в ярки летни цивилни дрехи):  Какво има? Казаха ми да се явя.
  Черпак:  И са те хванали в последната минута?
  Капоне:  Тъкмо бях на път за Вирджинските острови.
  Черпак:  Отменя се. Шефът каза, че ще ти се реваншира.
  Капоне:  Загазил ли е?
  Черпак:  Не. Включил те е в семинар за учители.
  Капоне:  В семинар за учители?!
  Черпак:  Да. Бъдещето на частта зависи от качеството на хората й.
  Капоне:  Но защо аз?
  Черпак:  Защото Хигинс има някакъв семеен ангажимент, Дрейтън се занимава с новаци, а ти си първият, за когото се сетих.
  Капоне:  Искаш да ми отмъстиш за нещо? Какво съм ти направил?
  Черпак:  Ще бъде добре за досието ти. Вземат само най-добрите. Двамата с теб сме екип, нали? Аз съм по официалната, а ти поемаш тежката част.
  Капоне:  Черпак!
  Черпак:  Да?
  Капоне:  Следващия път, когато се сетиш за мене…, забрави ме веднага!
  Черпак:  Добре. Но се преоблечи, че си смешен в тия дрехи.

• Бил Кели:  Онова кафене още ли съществува?
  Емили:  Там си е. Но внимавай с чилито. По-лошо е и от преди.
  Бил Кели:  Това е невъзможно!
  Емили:  Готвачът го бива да съсипва. Но защо не дойдеш у нас на вечеря? Ще си поговорим и ще наваксаме за толкова време.
  Бил Кели:  Добре!
  Емили:  Освен ако… не планираш да се видиш с брат си, Чарли.
  Бил Кели:  Не мисля.
  Емили:  Вие, от фамилията Кели, сте много докачливи.
  Бил Кели:  Каниш ли ме или не?
  Емили:  Ела в седем. Виното е от теб.

• Емили:  Ами ти, Били, открили каквото търсеше по света?
  Бил Кели:  Бил съм почти навсякъде. Видял съм предимно лошото. Не ни изпращат, където е спокойно. Но си имам професия и хора, на които държа.

• Капоне (в бара "Ведрото"):  Здравейте. Аз съм капитан Терели. Приятелите ми викат Капоне.
  Учителка:  Добре, Капоне.
  Капоне:  Как откри най-добрия бар толкова бързо?
  Учителка:  Питах къде мога да пийна, без да ме свалят.
  Капоне:  Е, няма да ме улесниш, нали?
  Учителка:  Нали пехотинците търся предизвикателства?
  Капоне:  Само на работа.
  Учителка:  Защо имам усещането, че още си?
  Капоне:  Не знам… Може би си… параноична и онова, което те тревожи, няма нищо общо с мен?
  Учителка:  Самонадеян си. Е, извинявай, но просто сега не трябваше да съм тук, а на почивка.
  Капоне:  Аз също.
  Учителка:  Къде?
  Капоне:  В Сейнт Барт.
  Учителка:  Наистина ли?
  Капоне:  Да!
  Учителка:  А аз в Ямайка.
  Капоне:  Още малко и щях да съм достатъчно далече, за да не ме намерят.
  Учителка:  В последната минута ме накараха да си променя плановете. Вече усещах аромата на кокос и вкуса на коктейлите.
  Капоне:  А аз щях да се гмуркам. Водата в Сейнт Барт е невероятна.
  Учителка:  Но танците в Ямайка са по-добри.
  Капоне:  Можеш да танцуваш навсякъде.
  Учителка:  Не и като в Ямайка. Говоря за онези задушевни клубове и отнемащия дъха ритъм на музиката.
  Капоне:  Е, не е Ямайка, но можем да опитаме. Ще танцуваме ли?
  Учителка:  Защо пък не?!
  Капоне:  Само така! Важно е въображението.

• Капоне:  Може ли да седна при тебе на масата?
  Учителка:  Защо не? Това е свободна страна.
  Капоне:  Струва ми се, че вчера постигнахме напредък.
  Учителка:  Когато признаете какво правите тук, тогава ще имаме напредък.
  Капоне:  И какво точно правим?!
  Учителка:  Учите децата да убиват.
  Капоне:  Учим пехотинците как да се бият и да печелят войни.

• Чарли Кели:  Голяма подкрепа ми гласуваш, няма що?
  Бил Кели:  В историята ти няма никаква логика. …
  Чарли Кели:  Понякога не всичко има логика. Понякога нещата просто се случват.
  Бил Кели:  Разбирам. Е, кажи ми тогава, какво стана?
  Чарли Кели:  Знаеш ли какъв ти е проблемът. Не можеш да престанеш да се озърташ.
  Бил Кели:  Е, някой все трябва да ти пази гърба.

• Учителка:  Могат да ви мобилизират всеки момент. Това не ви ли тревожи?
  Пехотинец 1:  За това сме обучени. Ние, пехотинците, сме нещо като 911.
  Пехотинец 2:  Ние първи построихме убежища след наводнения в Никарагуа.
  Пехотинец 1:  Занесохме и храна на децата в Сомалия.

• Учителка:  Качвали ли си се по тренировъчната стена?
  Капоне:  Да, но ме е страх от височини.
  Учителка:  Та ти си пилот!?
  Капоне:  Е, гледам хеликоптера да е винаги… около мен.

• Капоне:  Исках да направя парти само в тесен кръг…, но мълвата се разнесе и сега всички искат да дойдат. Стана мащабна военна кампания.

• Полк.Брадли Нейтън:  Е, господа, получих това назначение преди десет часа, така че имам да наваксвам. Но… смятам да го направя до седем сутринта.
  Бил Кели:  Доста амбициозно, сър.
  Полк.Брадли Нейтън:  Нямам избор.

• Полк.Брадли Нейтън:  Искам да ви обещая, господа, че ще направя всичко възможно, за да се представите далеч над очакванията си.

• Ковач:  Знаеш ли какво ме дразнеше у Нейтън и преди? Беше много смел и ужасно амбициозен, но му липсваше предпазливост. Това може да е ужасна комбинация.
  Бил Кели:  Във Виетнам стояхме настрана от такива типове. Никой не е винаги прав.
  Меган:  Едно от нещата, които научих, е да не бъркам желанията с нуждите.

• Ковач:  Безопасността е ключов фактор при бойните тренировки. Ако се появи неприемлив риск, ще прекратим упражнението.

• Бил Кели:  Искам офицерската ви дума, че няма да обсъждаме офицерското ви поведение отново. Имам ли думата ви.
  Черпак и Лед:  Да, сър.

Външни препратки

• „Военна база "Пенсакола"“ в Internet Movie Database
• "Военна база "Пенсакола" в TV.com
• Български трейлър на "Военна база Пенсакола"
• Трейлър на "Военна база Пенсакола" – сезон 1
• Трейлър на "Военна база Пенсакола" – сезон 2
• "Военна база Пенсакола" – сезон 2, епизод 3
• "Военна база Пенсакола" – плакати