Морис Дрюон

Морис Дрюон, 2003 г.
Вижте също
	Статия в Уикипедия
	Материали в Общомедия

Морис Дрюон (фр. Maurice Druon, 1918–2009) е френски писател от руско–еврейски произход, член на Френската академия. Известен е предимно с историческите си романи от поредицата "Прокълнатите крале".

Ако искаш една тайна да бъде запазена, просто не я записваш, това е. — из "Как един крал погубва Франция", книга седма от поредицата "Прокълнатите крале"

Беше недоволен от всичко и от всички, защото всъщност беше недоволен от себе си. — из "Удушената кралица", книга втора от поредицата "Прокълнатите крале"

В крайна сметка всеки се сражава най-добре с оръжието, което му е присъщо. — из "Удушената кралица", книга втора от поредицата "Прокълнатите крале"

Великата ненавист изисква равностоен противник. — из поредицата "Прокълнатите крале"

Великите хора се проявяват в трагичните моменти от историята, но причинителите на тези трагедии са посредствените личности. — из "Как един крал погубва Франция", книга седма от поредицата "Прокълнатите крале"

Всеки извор, колкото и прозрачен и бистър да е, не може да не започне да влачи кал и тиня, щом се превърне в река. — из "Лилията и лъвът", книга шеста от поредицата "Прокълнатите крале"

Всеки може да сгреши, никой от нас не е вършил само похвални неща. — из "Лилията и лъвът", книга шеста от поредицата "Прокълнатите крале"

Всяка влюбена жена се отличава по походката, дори в гръб. — из "Френската вълчица", книга пета от поредицата "Прокълнатите крале"

Всяка несправедлива постъпка, извършена за справедлива кауза, нови в себе си своето проклятие. — из "Удушената кралица", книга втора от поредицата "Прокълнатите крале"

Да затвориш насила нечия уста, не значи да премахнеш оскърблението, което тя е произнесла. — из "Лилията и лъвът", книга шеста от поредицата "Прокълнатите крале"

Делото на държавника никога не е завършено. — из "Удушената кралица", книга втора от поредицата "Прокълнатите крале"

До насилие прибягват хора, които не могат да мислят. — из "Отровите на короната", книга трета от поредицата "Прокълнатите крале"

Докато човек е жив, никога не е загубил всичко… — из "Лилията и лъвът", книга шеста от поредицата "Прокълнатите крале"

…Животът е достоен и смислен само ако човек посвети сили и разума си на някакво велико дело, с което може да слее личността си. — из "Как един крал погубва Франция", книга седма от поредицата "Прокълнатите крале"

За една жена, която чака, мъжът е виновен за всичко. — из "Лилията и лъвът", книга шеста от поредицата "Прокълнатите крале"

За своя приятел можеш да мислиш всичко, което ти хрумне, при условие, че той не знае за това. — из поредицата "Прокълнатите крале"

Знам, че не се гледа добре на хора с моя вкус, но си е мой и се придържам към него. — из "Как един крал погубва Франция", книга седма от поредицата "Прокълнатите крале"

Има два вида суеверни хора: едните не споменават никога бедата от страх да не я привлекат, а другите се надяват, че ще я отклонят, като й отдават дан с думи. — из "Отровите на короната", книга трета от поредицата "Прокълнатите крале"

Когато величаем победения, извисяваме победата си. — из "Как един крал погубва Франция", книга седма от поредицата "Прокълнатите крале"

Когато един съпруг ненавижда жена си, съвсем естествено я смята за виновна във всичко. — из "Френската вълчица", книга пета от поредицата "Прокълнатите крале"

…Когато не можеш да сразиш противника си в лицето, трябва да го атакуваш изотзад. — из "Удушената кралица", книга втора от поредицата "Прокълнатите крале"

Когато ни оскърбяват, то е, защото най-често ние сами се навираме там, където не ни е мястото. — из "Отровите на короната", книга трета от поредицата "Прокълнатите крале"

Който има много длъжници, има и много неприятели. — из "Железният крал", книга първа от поредицата "Прокълнатите крале"

Колко усилия трябва да се положат, за да се спаси един човек, въпреки неговата воля. — из "Лилията и лъвът", книга шеста от поредицата "Прокълнатите крале"

Колкото и да сме подготвени за някое събитие, то рядко става точно така, както сме го очаквали. — из "Отровите на короната", книга трета от поредицата "Прокълнатите крале"

Колкото по-големи са нещастията, толкова по-дълбоки са корените им. — из "Как един крал погубва Франция", книга седма от поредицата "Прокълнатите крале"

Лошо обичаш хората, които обичаш, ако искаш да ги направиш щастливи против волята им. — из "Удушената кралица", книга втора от поредицата "Прокълнатите крале"

Младите лесно си създават примери за подражание. — из "Как един крал погубва Франция", книга седма от поредицата "Прокълнатите крале"

Младостта не се отказва лесно от своите амбиции. — из "Железният крал", книга първа от поредицата "Прокълнатите крале"

…На война времето и бързината са толкова важни, колкото и числеността, а понякога дори по-важни. — из "Как един крал погубва Франция", книга седма от поредицата "Прокълнатите крале"

Навикът в любовта разваля характерите. — из "Лилията и лъвът", книга шеста от поредицата "Прокълнатите крале"

Най-добрите приятелства се основават на общите интереси и на кроежите за едно и също бъдеще. — из "Лилията и лъвът", книга шеста от поредицата "Прокълнатите крале"

Най-дорият начин да спечелиш доверието на противнока е да си дадеш вид, че напълно му се доверяваш. — из поредицата "Прокълнатите крале"

Настъпва възраст, когато ако работиш само за себе си, имаш чувството, че работиш за тоя, дето духа. — из "Френската вълчица", книга пета от поредицата "Прокълнатите крале"

Не може всичко да е все злополучно… — из "Как един крал погубва Франция", книга седма от поредицата "Прокълнатите крале"

…Не се печели нищо, ако отстъпваш. — из "Френската вълчица", книга пета от поредицата "Прокълнатите крале"

Не трябва да се пропуска възможността да се живее, нито да се избягва евентуално приключение. — из "Френската вълчица", книга пета от поредицата "Прокълнатите крале"

Не че силните хора не знаят какво е колебание и съмнение – това са черти, присъщи на човешката природа, само че те умеят да ги превъзмогват по-бързо. — из "Железният крал", книга първа от поредицата "Прокълнатите крале"

Нищо велико и нищо трайно не може да бъде постигнато в политиката без наличието на хора, които със своя талант, характер и воля вдъхновяват, мобилизират и направляват народните усилия. — из "Как един крал погубва Франция", книга седма от поредицата "Прокълнатите крале"

Но колкото и удивителна да е нечия съдба, тя изглежда такава само за ония, които я гледат отстрани. — из "Законът на мъжете", книга четвърта от поредицата "Прокълнатите крале"

Няма остаряло и съвременно мислене. Има само мисъл от една страна, а от другата – глупост. — из "Как един крал погубва Франция", книга седма от поредицата "Прокълнатите крале"

Няма по-благоприятен случай да станеш близък с големите на този свят, освен е минути на опасност. — из поредицата "Прокълнатите крале"

По-добре да загубим малко, отколкото всичко… — из "Отровите на короната", книга трета от поредицата "Прокълнатите крале"

Подлостта започва, когато ти заплащат враговете. — из "Как един крал погубва Франция", книга седма от поредицата "Прокълнатите крале"

…Подробностите имат по-голямо значение, отколкото може да се предположи, защото те осведомяват за характера на хората. — из "Как един крал погубва Франция", книга седма от поредицата "Прокълнатите крале"

Прошепнат на ухо един донос звучи доста убедително. Но повторен на висок глас пред десет души, той губи силата си. — из поредицата "Прокълнатите крале"

Финансистите имат не по-малко въображение от пълководците и зле ги познаваме, ако мислим, че се водят единствено то жажда за печалба. Сметките им често прикриват абстрактни мечти за власт. — из "Удушената кралица", книга втора от поредицата "Прокълнатите крале"

Фуражката деформира главата.

Хората винаги се ласкаят, когато им поискаме съвет. — из "Лилията и лъвът", книга шеста от поредицата "Прокълнатите крале"

…Хората се издават най-добре на масата. — из "Удушената кралица", книга втора от поредицата "Прокълнатите крале"

Хората, които много дълго са упражнявали власт, накрая се отъждествяват с длъжността си и започват да смятат всяко посегателство към личността си за пряко посегателство спрямо държавните интереси. — из "Удушената кралица", книга втора от поредицата "Прокълнатите крале"

Хората, над които сме взели надмощие веднъж, обикновено се смятат предварително бити, когато отново е окажат пред нас. — из "Удушената кралица", книга втора от поредицата "Прокълнатите крале"

Числото е Слово, но не е реч; то е вълна и светлина, въпреки че никой не го вижда; то е ритъм и музика, въпреки че никой не го чува. Неговите вариации са безгранични и все пак то е неизменно. Всяка форма на живот е отделно отражение на Числото. — BrainDash

Човек прави усилие само при нова любов и се бои само от това, което не познава… — из "Лилията и лъвът", книга шеста от поредицата "Прокълнатите крале"

Човек се уморява да прави усилия в посока, която никой не одобрява… — из "Лилията и лъвът", книга шеста от поредицата "Прокълнатите крале"

Човешките съдби се създават бавно и никой не знае кои наши постъпки, хвърлени случайно като семена, ще поникнат и един ден ще цъфнат. — из "Железният крал", книга първа от поредицата "Прокълнатите крале"

Шпионинът вътре на крепостта струва колкото цяла армия извън крепостта. — из поредицата "Прокълнатите крале"

Щастието, давано по малко и винаги обвито в дрипите на измамата, скоро се превръща в терзание. — из "Отровите на короната", книга трета от поредицата "Прокълнатите крале"