Гюстав Льобон

Гюстàв Льобòн (фр. Gustave Le Bon; 1841—1931) е френски психолог, социолог, антрополог и историк, основател на социалната психология, автор на популярната монография "Психология на тълпите".

Гюстав Льобон
Вижте също
Статия в Уикипедия
Материали в Общомедия
Творби в Проект Гутенберг

Из "Психология на тълпите"

• Ако вследствие на някакво произшествие водачът изчезне и не бъде незабавно заместен, тълпата отново се превръща в разединена и несъпротивляваща се общност.

• Бихме разбрали донякъде философията на историята само ако правилно сме прозрели този основен пункт на психологията на тълпите: за тях трябва или да си бог, или си нищо.

• В последна сметка интелигентността води света, само че го води от твърде голямо разстояние.

• Вечно готова да въстане срещу слабата власт, тълпата угоднически се прегъва пред силната власт.

• Влязат ли в тълпата, и невежата, и ученият човек стават еднакво неспособни на [критично] наблюдение.

• Вместо да подготвя хора за живота, училището ги подготвя единствено за обществени длъжности, където сполуката не изисква и отблясък от интелигентност.

• Времето наслагва огромния остатък от вярвания и мисли, върху които се раждат идеите на епохата.

• Във вечната си борба с разума, чувството никога не е бивало победено.

• Вярващите винаги разбиват с ярост статуите на бившите си богове.

• Главният фактор за развитието на народите никога не е била истината, а лъжата. И ако днес силата на социализма расте, то е защото представлява единствената още жива заблуда. Научните опити ни най-малко не нарушават бързия му напредък. Основното му оръжие е, че го защитават умове, достатъчно незапознати с истинското състояние на нещата, за да се осмеляват дръзко да обещават щастие на човека.

• Да се сдобие човек с вяра, значи да стане десет пъти по-силен.

• Да създава вяра, без значение религиозна, политическа или обществена, в дело, в личност, в идея – в това най-вече се състои ролята на големите водачи.

• Делото на тълпата е навсякъде и винаги по-некачествено от това на отделния човек.

• …Доста държавници не са мръднали от представите на теоретиците от миналото столетие, въобразявайки си, че едно общество може да скъса с миналото си и да бъде преправено, водено от светлините на разума.

• …Думите имат само подвижни и преходни значения, променящи се според времената и народите. … Думите живеят като идеите.

• Думите са толкова мощни, че добре подбрани думи са достатъчни, за да направят приемливи и най-отблъскващите неща.

• Душата на тълпите е вечно обладана не от нужда за свобода, а от необходимост да се подчинява. Жаждата им за изпълнителност ги кара да се покоряват инстинктивно на всеки самообявил се за техен господар.

• За да се спечели възторгът на тълпите, те трябва да бъдат държани на разстояние.

• …Индивидът като част от тълпата и само защото е заобиколен от много хора, добива усещане за непобедима мощ, позволяващо му да се поддаде на инстинкти, които задължително ще обуздае, ако е сам.

• Истинските исторически сътресения не са тези, които ви стряска с измеренията и силата си. Единствените важни промени, на които се дължи обновяването на цивилизациите, се извършват в мненията, възгледите и вярванията.

• Лекотата, с която някои възгледи се налагат като всеобщи, се дължи предимно на невъзможността на повечето хора да си изградят собствено мнение, основано на собствени съждения.

• Макар и разклатени, идеите на миналото все още запазват голямата си сила, а тези, които трябва да ги заменят, едва се очертават; ето защо съвременната епоха е период на преход и анархия.

• Надареният с достатъчно обаяние вожд притежава почти неограничена власт.

• …Най-неправдоподобните неща смайват най-силно.

• Науката ни обеща истината или поне познанието на отношенията, достъпни за нашия ум, тя никога не ни е обещавала нито мир, нито щастие.

• Нациите имат нужда от тези смели хора, които вярват в себе си и преодоляват всички прегради, без мисъл за собствената си личност. Геният не може да бъде предпазлив; с предпазливост той никога не би могъл да разшири кръга на човешката изява.

• Опитите, направени от едно поколение като цяло са ненужни на следващото: оттук и непотребността от позоваване на историческите събития като демонстрационни елементи.

• От всички сила, с които човечеството разполага, вярата винаги е била от най-значимите и с право Евангелието й приписва свойството да повдига планини.

• Понякога се случва водачът да е интелигентен и образоваn; в повечето случаи обаче това по-скоро му вреди, отколкото му помага. Като разкрива сложността на нещата и дава възможност за обяснение и разбиране, интелигентността събужда снизходителност и сериозно притъпява напрегнатата сила на убежденията, нужни на апостолите. Великите водачи от всички времена … са били подчертано ограничени, но въпреки това много дейни.

• Преценката, опитът, инициативността, характерът са условията за успех в живота, а те не се научават от книгите. Книгите са полезни за проверка, като речници, чиито дълги цитати обаче е напълно излишно да се трупат в главата.

• Придобиване на неизползваеми знания е сигурен начин за превръщане на човека в бунтар.

• …Просветата не прави човека нито по-морален, нито по-щастлив, не променя наследствените му нагони и увлечения и може, ако е зле ръководена, да стана много по-опасна, отколкото полезна. … Естествено никой никога не е твърдял, че правилно ръководеното образование не може да даде твърде полезни практически резултати, ако не за усъвършенстване на морала, то поне за развитие на професионалните качества.

• Ролята на революциите … е да отхвърлят напълно полуизоставените идеи, за окончателното скъсване с които е попречил заробващият навик. Започващите революции са всъщност свършващи вярвания.

• Рядко личният интерес е силен двигател за тълпите, докато той е почти изключителният двигател за отделния човек.

• С вярванията на тълпите се спори толкова, отколкото се спори с циклопите, не повече.

• …Само защото индивидът е част от тълпата, интелектуалното му равнище спада значително.

• Силата на думите е свързана с образите, които събуждат, и е напълно независима от реалното им съдържание.

• …Тълпата винаги стои интелектуално по-ниско от отделния човек.

• Тълпата е стадо, което не би могло да мине без господар.

• …Тълпите не се влияят от разсъждения и до тях достигат само грубо смесени представи. Освен това ораторите, владеещи умението да им въздействат, се обръщат към чувствата и никога към разума им. Законите на рационалната логика нямат никакво въздействие над тях.

• Тълпите никога не са били жадни за истини. Те се отвръщат от неизгодната им очевидност и предпочитат да обожествяват грешката, ако грешката ги привлича. Който умее да заблуждава, лесно ги завладява; който се опитва да ги извади от заблуда, винаги им става жертва.

• Характерно за обаянието е, че пречи нещата да се виждат такива, каквито са и сковава оценъчните ни способности.

• Цивилизациите са били създавани и ръководени досега от една малка интелектуална аристокрация и никога от тълпите. Силата на последните им стига само да рушат.

• Човекът в тълпата е песъчинка сред много други, които вятърът издухва на воля.

От други източници

• Евреите не са имали нито изкуства, нито науки, нито промишленост, нищо от това, което съставлява цивилизацията… Нито един народ впрочем не е оставил книги, съдържащи такива неприлични разкази, каквито Библията предлага непрекъснато.

— из "История на антисемитизма" от Франсоа дьо Фонтет, стр. 81, ISBN 954-9890-29-5