Сбогом, моя красавице

Уикипедия разполага със статия за Сбогом, моя красавице

Сбогом, моя красавице (англ. Farewell, My Lovely, 1940) е криминален роман на американския писател Реймънд Чандлър, с участието на популярния герой, детектива Филип Марлоу.

Някакъв мъж също гледаше надписа. Втренчил се бе в прашните прозорци с унес, също като дрипав емигрант, който за пръв път зърва Статуята на свободата. Бе едър мъж, но не по-висок от два метра и не по-широк от камион за бира. — Глава 1
A man was looking up at the sign too. He was looking up at the dusty windows with a sort of ecstatic fixity of expression, like a hunky immigrant catching his first sight of the Statue of Liberty. He was a big man but not more than six feet five inches tall and not wider than a beer truck.

Ако бе по-дребен и по-скромно облечен човек, бих помислил, че възнамерява да извърши въоръжен грабеж. Но не и с тези дрехи, с тази шапка и това телосложение. — Глава 1
If he had been a smaller man and more quietly dressed, I might have thought he was going to pull a stick-up. But not in those clothes, and not with that hat, and that frame.

Големият мъж замърка нежно като четири тигъра след обяд. — Глава 1
…The big man purred softly, like four tigers after dinner.

Изведнъж настъпи тишина, тежка като пълна с вода лодка. — Глава 2
There was a sudden silence as heavy as a water-logged boat.

Той имаше очукано лице, което, изглежда, бе удряно от всичко освен от кофа на въжена линия. Покрито с белези, сплескано, степано, нашарено и скълцано. Лице, което нямаше от какво да се страхува. Всичко, което човек може да се сети, вече му бе сторено. — Глава 2
He had a battered face that looked as if it had been hit by everything but the bucket of a dragline. It was scarred, flattened, thickened, checkered, and welted. It was a face that had nothing to fear. Everything had been done to it that anybody could think of.

Той говореше почти като насън, сякаш бе съвсем сам, сред гората, и береше диви теменуги. — Глава 2
He spoke almost dreamily, as if he was all by himself, out in the woods, picking johnny-jump-ups.

Барманът се ококори и адамовата му ябълка се замята като обезглавено пиле. — Глава 2
The barman goggled and his Adam's apple flopped around like a headless chicken.

Велма чуруликаше. Беше червенокоса. Хубавичка като дантелени гащи. — Глава 2
Velma did some warbling. A redhead she was. Cute as lace pants.

Подходът ти ласкае достойнството на човека… — Глава 4
Your method of approach is soothin' to a man's dignity…

Изглеждаше твърде лесно. Изглеждаше прекалено лесно. — Глава 4
It looked too easy. It looked much too easy.

Престорена сърдечност, слаба като китайски чай, оцвети лицето и гласа й. — Глава 5
A bogus heartiness, as weak as a Chinaman's tea, moved into her face and voice.

Или знаеше нещо, или не знаеше. Ако знаеше нещо — или щеше да ми каже, или нямаше. Толкова просто беше. — Глава 5
She either knew something or she didn't. If the knew something, she either would tell me or she wouldn't. It was that simple.

Този, който ме черпи, е мой човек. — Глава 5
A guy that buys me a drink is a pal.

Тя е очарователна госпожа на средна възраст с лице като боклукчийска кофа и ако лицето й е виждало сапун от втория мандат на Кулидж, ще си изям резервната гума заедно с джантата. — Глава 6
She's a charming middle-aged lady with a face like a bucket of mud and if she has washed her hair since Coolidge's second term, I'll eat my spare tire, rim and all.

Гласът му звучеше, като че ли в устата си имаше варен картоф. — Глава 7
His voice sounded full of baked potato.

Жените лъжат за какво ли не… просто да не загубят навика. — Глава 7
Dames lie about anything - just for practice…

Разходката бе хубава, ако обичате да се задъхвате. До улица "Кабрило” имаше двеста и осемдесет стъпала. Бяха навеяни с пясък, а перилото им студено и мокро като жабешки корем. — Глава 8
It was a nice walk if you liked grunting. There were two hundred and eighty steps up to Cabrillo Street. They were drifted over with windblown sand and the handrail was as cold and wet as a toad's belly.

…Изгледа ме така, сякаш бе глътнал пчела. Успокои се с усилие. — Глава 8
(His) face looked as if he had swallowed a bee. He smoothed it out with an effort.

— Имате странно чувство за хумор.
— Не странно, просто без задръжки. — Глава 8
"You have a somewhat peculiar sense of humor," he said.
"Not peculiar," I said. "Just uninhibited."

Усмивка, на която пасва копринена примка. — Глава 8
The kind of smile that goes with a silk noose.

Разбира се, подобни неща се случват постоянно. Или пазиш случилото се в тайна и плащаш откуп, или никога вече не виждаш скъпоценностите си. Ако са стопроцентово застраховани, навярно ти е все едно, но ако са редки екземпляри, по-скоро би платил откупа. — Глава 8
There's plenty of that sort of thing going on, of course. You keep the affair to yourself and pay ransom, or you never see your jewels again. If they're fully insured, perhaps you don't mind, but if they happen to be rare pieces, you would rather pay ransom.

Колкото повече знам, толкова по-малко поразии ще направя. — Глава 8
But the more I know the fewer cups I break.

Може да донесете и стотарката ми. Обичам да пипам пари. — Глава 8
And you might bring me my hundred bucks. I like to feel money.

Тази кола бие на очи като лисица на пазар. — Глава 9
This car sticks out like spats at an Iowa picnic.

Утре вероятно ще поискам да дадеш показания под клетва. Междувременно позволи ми един съвет. Убийствата са работа на полицията и твоята помощ, дори и полезна, е излишна. От теб се искат само факти. Ясно ли е? — Глава 12
This is a murder and a police job and we wouldn't want your help, even if it was good. All we want from you is facts. Get me?

Той направи пауза, а аз прехвърлих няколко остроумни лафа наум, но нито един не ми се стори подходящ за момента. — Глава 13
He paused and I turned over a few witty sayings in my mind, but none of them seemed amusing at the moment.

Бе облечена в тютюневокафяво костюмче и бяло поло. На дневна светлина косата й бе чисто кестенява, а шапката й бе с дъно колкото чаша за уиски и периферия, в която можеш да загърнеш седмичното си пране. Носеше я под ъгъл приблизително четиридесет и пет градуса, така че крайчецът на периферията почти докосваше рамото й. Въпреки това изглеждаше красива. Може би именно поради това. — Глава 13
She was wearing a tobacco brown suit with a high-necked white sweater inside it. Her hair by daylight was pure auburn and on it she wore a hat with a crown the size of a whiskey glass and a brim you could have wrapped the week's laundry in. She wore it at an angle of approximately forty-five degrees, so that the edge of the brim just missed her shoulder. In spite of that it looked smart. Perhaps because of that.

Хубаво лице, което няма начин да не се хареса. Хубава, но не чак толкова, та да се стига до бой всеки път, когато я извеждаш. — Глава 13
It was a nice face, a face you get to like. Pretty, but not so pretty that you would have to wear brass knuckles every time you took it out.

Напълних лулата си и се пресегнах за кибрита. Запалих внимателно. Тя ме наблюдаваше одобрително. Пушачите на лула са солидни мъже. Щях да я разочаровам иначе. — Глава 13
I filled a pipe and reached for the packet of paper matches. I lit the pipe carefully. She watched that with approval. Pipe smokers were solid men. She was going to be disappointed in me.

Станах и отворих и другия прозорец. Шумът от уличното движение нахлу на вълни като морска болест. — Глава 13
I got up and opened the other window. The noise of the traffic from the boulevard came in in waves, like nausea.

Пак запалих лулата си. Това ти придава замислен вид дори когато изобщо не мислиш. — Глава 13
I lit my pipe again. It makes you look thoughtful when you are not thinking.

Имаш толкова хубави кафяви очи, а се мислиш за грубиян. — Глава 13
You have such nice brown eyes… And you think you're tough.

— А бе ти да не си от онези пияни детективи, а? — запита тя разтревожена.
— Защо пък не? Те винаги решават случаите си, без да си дават много зор. Давай по-нататък. — Глава 13
"You're not going to turn out to be one of those drunken detectives, are you?" she asked anxiously.
"Why not? They always solve their cases and they never even sweat. Get on with the story."

Блондинка, заради която и епископ би издънил с шут витража в църквата. … Всичко, каквото можеше да си пожелае един мъж…, тя го имаше. — Глава 13
A blonde to make a bishop kick a hole in a stained glass window. … Whatever you needed, wherever you happened to be, she had it.

…Аз престанах да се правя на луд и на лицето ми отново се появи очуканата от битки смръщена физиономия. — Глава 13
…I stopped fooling around and got my battle-scarred frown back on my face.

Невероятно. Но всички светски дами днес говорят като уличници. — Глава 13
Incredible. But all the society dames talk like tramps nowadays.

Мирисът на кафе бе достатъчно гъст, за да построиш гараж върху него. — Глава 13
The coffee shop smell was strong enough to build a garage on.

Очарователните блондинки вървяха по десет цента дузината, но това бе лице, което не губеше свежестта си. — Глава 13
Glamoured up blondes were a dime a dozen, but that was a face that would wear.

— Ти си чудесен — каза тя нежно. — Но нещо ти хлопа. — Глава 13
"You're wonderful," she said softly. "But you're nuts."

— Ах — рече гласът, студен като обяд в закусвалня. – Значи сте от полицията, да? — Глава 15
"Ah," the voice got as cool as a cafeteria dinner. "You are of the police, no."

Чувствувах се така, сякаш бях прекаран през машинка за месо. — Глава 15
I felt as if I had been through a meat grinder.

Запалих цигара. Имаше вкус на носната кърпичка на водопроводчик. — Глава 15
I lit a cigarette. It tasted like a plumber's handkerchief.

Бях изминал половината път до асансьора, когато ми хрумна идеята. Хрумна ми без причина и смисъл, просто като падаща тухла. — Глава 15
I was halfway to the elevator before the thought hit me. It hit me without any reason or sense, like a dropped brick.

Едно момиче на път от асансьора за службата си се извърна и ме изгледа с един от тези погледи, който няма начин да не ти пусне бримка на чорапа. — Глава 15
A girl passing me on the way from the elevators back to her work turned and gave me one of those looks which are supposed to make your spine feel like a run in a stocking.

Влязохме в едно помещение, нацвъкано с памучни дантелени покривчици. — Глава 16
We went into a front room that had cotton lace antimacassars pinned on everything you could stick a pin into.

Оставих я да се смее. Издаваше звук като хълцукаща кокошка. — Глава 16
I left her laughing. The sound was like a hen having hiccups.

Замѝсли се. Мисленето бе изтощителна работа. — Глава 17
She thought about that. Thinking was weary work.

Опрях се на вратата, тикнах в устата си цигара и се опитах да докосна носа си с нея. Това е по-трудно, отколкото си мислите. — Глава 17
I leaned against the door frame and put a cigarette in my mouth and tried to jerk it up far enough to hit my nose with it. This is harder than it looks.

Нещо лъсна в дясната й ръка. Малък револвер “Банкърз спешъл”. Бе стар и износен, но изглеждаше делово. … Погледнах пистолета и пистолетът ме погледна. Не много сигурно. Ръката, която го държеше, затрепера, но очите все още пламтяха. — Глава 17
Something glittered in her right hand. A small revolver, a Banker's Special. It was old and worn, but looked business-like. … I looked at the gun and the gun looked at me. Not too steadily. The hand behind it began to shake, but the eyes still blazed.

…От страната на каньона се ширеха огромни, мълчаливи имения с четириметрови стени, врати от ковано желязо и декоративни плетове. А вътре, ако изобщо ви пуснат, откривате, че и слънцето им е по-друго, съвсем спокойно, затворено в шумоизолирани контейнери само за висшите класи. — Глава 18
…On the canyon side they were great silent estates, with twelve foot walls and wrought-iron gates and ornamental hedges; and inside, if you could get inside, a special brand of sunshine, very quiet, put up in noise-proof containers just for the upper classes.

Приближи се, безгрижно отпуснал ръката без ръкавица до бедрото си. Безгрижност, която имаше за цел да не остане незабелязана. — Глава 18
He came over to me and as he came he carelessly dropped his ungloved hand towards his hip. It was the kind of carelessness that was meant to be noticed.

Самата къща не беше нещо особено. Бе малко по-малка от Бъкингамския дворец, малко по-малко сива за Калифорния и по всяка вероятност имаше по-малко прозорци от небостъргача на “Крайслер”. — Глава 18
The house itself was not so much. It was smaller than Buckingham Palace, rather gray for California, and probably had fewer windows than the Chrysler Building.

…На лъскавия, но не хлъзгав под лежеше килимче, тънко като коприна и старо като лелята на Езоп. — Глава 18
…On the glossy but not slippery floor, lay a rug as thin as silk and as old as Aesop's aunt

Трапчинките и извивките й бяха тъй прелестни, че повече не можеше да се желае. — Глава 18
She had a full set of curves which nobody had been able to improve on.

— О, надявам се, че ще се справите — и тя ми отправи усмивка, която усетих чак в джоба на панталона си. — Глава 18
"Oh, I hope you can." She gave me a smile I could feel in my hip pocket.

Не се чувствувал много добре. Надявал се, че ще го извиня. Бе толкова учтив, че ми идеше да го изнеса на ръце от стаята, за да изразя своята признателност. — Глава 18
He didn't feel very well. He hoped I would excuse him. He was so polite I wanted to carry him out of the room just to show my appreciation.

Наля ми двойна порция отлежало уиски и пръсна малко сода. Това е напитката, която си мислиш, че можеш да си пиеш цял живот, само дето почваш да ставаш палав. — Глава 18
She poured a fat slug of mellow-looking Scotch into my glass and squirted in some fizz-water. It was the kind of liquor you think you can drink forever, and all you do is get reckless.

Тя отметна глава назад и избухна в смях. Познавах само четири жени в живота си, които можеха да се смеят така и пак да си изглеждат красиви. Тя бе една от тях. — Глава 18
She put her head back and went off into a peal of laughter. I have only known four women in my life who could do that and still look beautiful. She was one of them.

Изглежда, уискито й влияеше колкото кладенчова вода. — Глава 18
She poured us some more Scotch. It didn't seem to affect her any more than water affects Boulder Dam.

Уискито, както може да се очаква от достатъчно хубаво уиски, ме държа през целия път на връщане до Холивуд. Пресичах все на червено. — Глава 19
The Scotch, as good enough Scotch will, stayed with me all the way back to Hollywood. I took the red lights as they came.

Индианецът имаше едро, плоско лице и орлов, месест нос, който изглеждаше здрав като носа на крайцер. Очите му бяха нащрек, имаше увиснали челюсти, плещи на ковач и къси, очевидно недоразвити крака на шимпанзе. — Глава 20
He had a big flat face and a highbridged fleshy nose that looked as hard as the prow of a cruiser. He had lidless eyes, drooping jowls, the shoulders of a blacksmith and the short and apparent awkward legs of a chimpanzee.

…Той го посочи ядосано с добре огризания си нокът. — Глава 20
He pointed at it angrily, with a well-chewed fingernail.

Играех си с лулата, гледах вторачено индианеца и се опитах да го подразня с вторачения си поглед. Остана невъзмутим като тухлена стена. — Глава 20
I played with my pipe, stared at the Indian and tried to ride him with my stare. He looked as nervous as a brick wall.

Свалих сакото си, турих кожения кобур, мушнах пистолета в него и отново облякох сакото. На индианеца това не му направи по-голямо впечатление, отколкото ако се бях почесал по врата. — Глава 20
I stripped my coat off and strapped the leather harness on and tucked the automatic down inside it and strapped the lower strap and put my coat back on again. This meant as much to the Indian as if I had scratched my neck.

Прошумоля край мен в тясна рокля, която й прилягаше като кожа на морска сирена и показваше, че има добра фигура, ако ги предпочитате четири номера по-големи от кръста надолу. — Глава 21
She swished before me in a tight dress that fitted her like a mermaid's skin and showed that she had a good figure if you like them four sizes bigger below the waist.

Отговорът е прост. Има неща, които не знам. Това е едно от тях. — Глава 21
The answer is simple. There are things I do not know. This is one of them.

После застана като каменен лъв пред сградата на Народната библиотека. — Глава 21
Then he sat like a stone lion outside the Public Library.

Приведе се леко напред и се замисли. Виждах го как мисли. От мислене го боляха мазолите. — Глава 23
He leaned forward a little and thought. I could see him thinking. It hurt his corns.

Бях го виждал как си върши работата, и дето пипнеше, не повтаряше. — Глава 26
I had seen some of his work and it was the kind of work that stays done.

Усмивката му бе студена като замразена риба. — Глава 27
His smile was as stiff as a frozen fish.

Вкусът на алкохола не му харесваше. Наркоманите не обичат да пият. — Глава 27
He didn't like the taste of liquor. Dopers never do.

Усмивката се свлече от лицето му като мръсен парцал. — Глава 27
The smile fell off his face like a soiled rag.

— Боже мой — проплака тя. — Изглеждаш като бащата на Хамлет! — Глава 27
"My God," she wailed. "You look like Hamlet's father!"

— Понякога си мисля, че си световен, а друг път, че си най-долният мерзавец, когото познавам. — Глава 28
"Sometimes I think you're a world-beater," she said, "and sometimes I think you're worst heel I ever met."

Бях у дома си, в един заспал свят, безобиден като спяща котка. — Глава 28
I was home in a sleeping world, a world as harmless as a sleeping cat.

Не се чувствувах много добре, но не се чувствувах и толкова зле, колкото се очакваше, не толкова зле, колкото бих се чувствувал, ако бях на заплата. — Глава 29
I didn't feel very well, but I didn't feel as sick as I ought to, not as sick as I would feel if I had a salaried job.

Харесват ми лесните, лъскави момичета, цинични и затънали в грях. — Глава 29
I like smooth shiny girls, hardboiled and loaded with sin.

Усмихна се с първата си за деня усмивка. Вероятно си позволяваше до четири. — Глава 29
He smiled his first smile of the day. He probably allowed himself four.

Тя затвори междинната врата толкова грижливо, сякаш бе направена от крем-пита. — Глава 30
She shut the door between as carefully as if it was made of short pie crust.

Върна се бавно обратно, мушнал бомбето си под мишница непринудено като френски граф в гимназиална пиеса на годишния акт. — Глава 30
He came back softly, holding his pork pie under his arm, debonair as a French count in a college play.

…Извърна глава и попита с пагубна вежливост… — Глава 30
(He) turned his head and asked with deadly politeness…

…Облегна се на стола си, като винаги хладнокръвен, спокоен, готов да се заяжда или да любезничи според случая. — Глава 31
(He) leaned back in his chair, looking just the same as ever, just as cool, just as smooth, just as ready to be nasty or nice as the occasion required.

После пусна клепачи до средата на ириса. Гледа ме така цели дълги десет секунди. После се усмихна. Днес се усмихваше ужасно много. Употреби запаса си за цяла седмица. — Глава 31
He lifted his eyes until their glance rested on the top of my head. Then he lowered the lids until half the iris was covered. He looked at me like that for a long ten seconds. Then he smiled. He was doing an awful lot of smiling that day. Using up a whole week's supply.

Зад телефонната централа с размери на половинлитрова бутилка, поставена в края на дървеното гише, дремеше човек в униформа. Цивилното ченге по риза и пищов, който приличаше на пожарен кран на фона на ребрата му, преглеждаше следобедния вестник, плюна в плювалника на три метра от него, прозя се и каза, че кабинетът на началника бил на горния етаж в дъното. — Глава 32
A uniformed man dozed behind a pint-sized PBX set into the end of a scarred wooden counter. A plainclothesman with his coat off and his hog's leg looking like a fire plug against his ribs took one eye off his evening paper, bonged a spittoon ten feet away from him, yawned, and said the Chief's office was upstairs at the back.

Едната от пухкавите му ръце държеше визитната ми картичка. Прочете я, обърна я наопаки, прочете и гърба й, на който нямаше нищо написано, прочете я отново отпред, остави я на бюрото си и я затисна с преспапието във форма на бронзова маймуна, сякаш взимаше мерки да не я загуби. — Глава 32
One of his plump hands was holding my card. He read it, turned it over and read the back, which was blank, read the front again, put it down on his desk and laid on it a paperweight in the shape of a bronze monkey, as if he was making sure he wouldn't lose it.

Очите му бяха малки, лакоми, с тежки клепачи и шавливи като бълхи. — Глава 32
He had small, hungry, heavy-lidded eyes, as restless as fleas.

— И какво стана после? — запита той вежливо като бияч в луксозен клуб. — Глава 32
"And what happened then?" he inquired, polite as a bouncer at the Stork Club.

Шефът го огледа от главата до петите. Среса го и го погали с поглед. — Глава 32
The Chief looked him over, feature by feature. He combed him and brushed him with his eyes.

Той се замисли. Такова яко мислене му удари, че мускулите на брадичката му образуваха малки възли под сивкавата му кожа. — Глава 33
(He) thought. He thought so hard his cheek muscles made little knots under his grayish skin.

Той предъвка тази забележка и я изплю през прозореца на колата. — Глава 33
(He) chewed that one over and spat it out of the car window.

Стой си озадачен, драги. По-безопасно е. — Глава 33
Stay puzzled, pally. It's a lot safer.

Ти дърпаш конците, ама те може да се скъсат. — Глава 33
You got me on a string, but it could break.

Късното следобедно слънце го огряваше с приглушена и застрашителна тишина. — Глава 33
The late afternoon sun on it had a hushed and menacing stillness.

Стаята бе малка, коравото легло гледаше към океана, а дюшекът бе малко по-дебел от памучно одеяло. — Глава 34
It was a small front room with a hard bed and a mattress slightly thicker than the cotton blanket that covered it.

Въздухът, който проникваше през ръждясалите щори, миришеше на гранясала мазнина за пържене. Отдалеко идеше и надалеч се носеше един глас: “Грабете, гладници. Не останаха. Хайде на чудесните кренвирши." — Глава 34
The air that seeped in through the rusted screens smelled of stale frying fat. Far off a voice of the kind that could be heard far off was shouting: "Get hungry, foks. Get hungry. Nice hot doggies here. Get hungry."

Мислех, а мислите в ума ми се движеха с някаква мудна боязливост, сякаш ги следяха жестоки и садистични очи. — Глава 34
I thought; and thought in my mind moved with a kind of sluggish stealthiness, as if it was being watched by bitter and sadistic eyes.

— Не съм свикнал да ме замерят с пари. Обикновено ми ги връчват. Нещо против? — Глава 34
"People don't throw money at me," I said. "They hand it to me. Do you mind?"

Котенце от мъжки пол с къносана коса клюмаше над приличащото на бунгало пиано и галеше клавишите сладострастно, като пееше “Стълба към звездите” с глас, на който липсваха половината стъпала. — Глава 34
A male cutie with henna'd hair drooped at a bungalow grand piano and tickled the keys lasciviously and sang Stairway to the Stars in a voice with half the steps missing.

Осемдесет и пет центовата вечеря имаше вкус на бракувана пощенска чанта и ми бе сервирана от келнер с вида на човек, който би ме направил на решето за четвърт долар, би прерязал гърлото ми за шест цента и би ме погребал в морето във варел с бетон за долар и половина заедно с комисионата. — Глава 34
The eighty-five cent dinner tasted like a discarded mail bag and was served to me by a waiter who looked as if he would slug me for a quarter, cut my throat for six bits, and bury me at sea in a barrel of concrete for a dollar and a half, plus sales tax.

Мъртвото вълнение ни подхвана без предупреждение и заподхвърля лодката като коркова тапа. Но в такъв ранен час имаше мегдан да ти призлява. Компания ми правеха три двойки и мъжът зад кормилото на катера, гражданин с престъпен вид, седнал леко облегнат на лявото си бедро, тъй като в десния му джоб имаше кобур от черна кожа. — Глава 35
The swell hit us without warning and bounced the boat like a cork. But there was plenty of room to be sick that early in the evening. All the company I had was three couples and the man who drove the boat, a tough-looking citizen who sat a little on his left hip on account of having a black leather hip-holster inside his right hip pocket.

Вълнението бе равномерно, плавно и без зайчета и люлеенето бе достатъчно, за да се радвам, че не бях полял вечерята си с уиски. Водното такси се плъзгаше нагоре-надолу по вълните със зловещата грациозност на транцуваща кобра. — Глава 35
It was a long smooth even swell with no whitecaps, and just the right amount of heave to make me glad I hadn't pickled my dinner in bar whisky. The (water) taxi slid up and down the swell now with a sinister smoothness, like a cobra dancing.

Едва доловима музика се разнесе над водата, а музиката над водата е винаги нещо прекрасно. — Глава 35
A faint music came over the water and music over the water can never be anything but lovely.

Твърде едър бе на вид. Надвишаваше ме с осем сантиметра на ръст и четиринадесет кила на тежест. Но вече бе крайно време да халосам някого с юмрук в зъбите, макар и да си изкарам само боя. — Глава 35
He looked too big. He had three inches on me and thirty pounds. But it was getting to be time for me to put my fist into somebody's teeth even if all I got for it was a wooden arm.

Махни се от пътя ми. И най-добрите допускат грешки. До гуша ми дойде. — Глава 35
Step aside… The best people make mistakes. I feel one crawling up my back.

Свих надясно по циментовата пътека, по която идваха и си отиваха малките трамваи, трополящи като бебешки колички, писукащи с малките тромби, които не можеха да стреснат дори родилка. — Глава 35
I turned right along the cement walk down which the little electric cars come and go, trundling like baby carriages and blowing little horns that wouldn't startle an expectant mother.

Накрая той се замисли, после заговори бавно и след всяка негова дума от устата му излизаха струйки мъгла. Навярно затова и думите му ми се струваха по-мъдри, отколкото бяха. — Глава 36
At the end he thought and then spoke slowly and what he said had wisps of fog clinging to it, like the beads on a mustache. Maybe that made it seem wiser than it was, maybe not.

Ченгетата не че са тъпи, подкупни или груби, а си мислят, че униформата им дава известно предимство. Може и така да е било едно време, но вече не е. Твърде много умни глави ги превъзхождат. — Глава 36
The trouble with cops is not that they're dumb or crooked or tough, but that they think just being a cop gives them a little something they didn't have before. Maybe it did once, but not any more. They're topped by too many smart minds.

Има пъзливи ченгета и пъзливи убийци, но дяволски малко на брой. А що се отнася до шефовете като Брънет, те не са се издигнали дотам чрез убийства. Издигнали са се с кураж и акъл, без да притежават груповия кураж на ченгетата при това. Но преди всичко те са бизнесмени. Каквото и да правят, правят го за пари. Също като останалите бизнесмени. Понякога някой им пречи много. Добре. Вън. Но те мислят доста, преди да го сторят. — Глава 36
There's yellow cops and there's yellow torpedoes - but damn few of either. And as for the top men, like Brunette - they didn't get there by murdering people. They got there by guts and brains--and they don't have the group courage the cops have either. But above all they're business men. What they do is for money. Just like other business men. Sometimes a guy gets badly in the way. Okey. Out. But they think plenty before they do it.

До мазните плочи на корпуса се промъкнахме свенливо, като хотелско ченге, което се приготвя да прогони джебчия от фоайето. — Глава 37
We sidled up to the greasy plates of the hull as coyly as a hotel dick getting set to ease a hustler out of his lobby.

Мъглата бе достатъчно гъста, за да изглежда всичко недействително. Влажният въздух бе студен като пепел на угаснала любов. — Глава 37
There was just enough fog to make everything seem unreal. The wet air was as cold as the ashes of love.

Близо до плочите имаше завинтена желязна стълба, извита по линията на корпуса, стъпенките на която вероятно бяха хлъзгави като гресирана върлина. Да се изкачиш по нея изглеждаше съблазнително, като да се изкачиш на корниза на някои небостъргачи. — Глава 37
There was an iron ladder bolted close to the plates, curving with the hull, its rungs probably as slippery as a greased pole. Going up it looked as tempting as climbing over the cornice of an office building.

Ще имам нужда от красноречие, а езикът ми е грапав като гръб на гущер. — Глава 37
All I need is a silver tongue and the one I have is like lizard's back.

Далечна музика тътнеше като фалшивия бас на евтино радио. — Глава 38
Distantly music throbbed like the phony bass of a cheap radio.

Напоследък всяка палка замахваше от само себе си към мен. — Глава 38
It was getting to be that every blackjack in the neighborhood swung at me automatically.

Понякога дори и зле изпълнена сцена разтърсва залата. — Глава 38
Sometimes even a bad scene will rock the house.

Бяха още далеч от арката, когато мушнаха ръце в страничните си джобове, тършувайки само за цигари, разбира се. — Глава 38
They were well beyond the arch before they let their hands find their side pockets, looking for cigarettes of course.

Имаше хубави ръце, не изнежени до безвкусица, а добре поддържани. — Глава 38
He had nice hands, not babied to the point of insipidity, but well-kept.

Един от кадифените здравеняци опря в гърба ми нещо, което вероятно не бе въдица. — Глава 38
One of the velvety tough guys leaned against the middle of my spine with something that was probably not a fishing rod.

Кимнах. Лъжата с кимане все пак си е лъжа, но е по-лесна. — Глава 39
I nodded. A lie with a nod is still a lie, but it's an easy lie.

Хайде да се разберем. Не съм чак толкова лесна. При това не си падам по будоарни романси. Всяко нещо с времето си. Обичам всичко да се върши с достойнство. — Глава 39
Let's understand each other… I'm not this much of a pushover. I don't go for hall bedroom romance. There was a time in my life when I had too much of it. I like things done with an air.

Искам да сме наясно. Малко вулгарно, но ще ти го кажа. Не съм от онези случайни курви. Може да ме имаш, но не само като се пресегнеш. — Глава 39
I wanted to make a point. I have to be a little vulgar to make it. I'm not one of these promiscuous bitches. I can be had – but not just by reaching.

Всъщност те (парите) създават нови проблеми. И забравяш колко непреодолими са ти се стрували старите проблеми. — Глава 39
As a matter of fact it (money) just makes new problems. … And you forget how hard the old problems were.

Втренчихме се един в друг. Дясната й ръка отново бе в чантата й. Ясно ми беше какво държеше. Но не бе започнала да го вади. Всяко събитие си изисква времето. — Глава 39
We stared at each other. She had her right hand in her bag again now. I had a good idea what it held. But it hadn't started to come out yet. Every event takes time.

Запокитих една възглавница, но тя летеше твърде бавно. — Глава 39
I threw a pillow, but it was too slow.

Бас държа, че е приятно да си играчка на красиви блондинки. Макар почти винаги да е малко рисковано. — Глава 40
I bet it's fun to be played by handsome blondes… Even if there is a little risk.

Очите със златни петънца ме изучаваха тържествено. — Глава 40
The goldflecked eyes studied me solemnly.

Да, мисля, че тя имаше намерение да убие всеки, който й се изпречи на пътя. Имаше за какво да се бори. Но това не можеше да продължава безкрайно. — Глава 40
I think she meant to kill anybody she had to kill. She had a lot to fight for. But you can't keep that sort of thing up indefinitely.

Допих питието си и отново си придадох вид на изгарящ от жажда. Но тя не ми обърна внимание. — Глава 40
I finished my drink and got the thirsty look on my face again. She ignored it.

Една вечер един балтиморски детектив със зрителна памет, рядко срещана колкото и розова зебра, се отбил в един бар, заслушал се в състава… — Глава 41
One night a Baltimore detective with a camera eye as rare as a pink zebra wandered into a night club and listened to the band…