Пол Валери

Амброа̀з-Пол-Тусѐн-Жул Валерѝ (фр. Ambroise-Paul-Toussaint-Jules Valéry, 1871–1945) е френски поет, есеист и литературен критик, един от най-ярките представители на европейския символизъм.

Пол Валери
Вижте също
Статия в Уикипедия
Материали в Общомедия
Творби в Проект Гутенберг

• Аз не винаги споделям възгледите си.

• Ако двама се разделят гневни, значи тях ги свързват твърде близки отношения.

• Ако държавата е могъща, тя ни смазва. Ако държавата е слаба, ние загиваме.

• Ако не могат да атакуват мисълта, атакуват мислителя.

• Ако някой ти лиже обувките, натисни го с крак, преди да е започнал да те хапе.

• Богословието си играе с истината като котката с мишката

• Вдъхновението е хипотеза, която отрежда на автора ролята на наблюдател.

• Величието на поетите е в умението им точно да улавят с думи онова, което само смътно подозират с разума си.

• Властта губи своето очарование, ако с нея не се злоупотребява.

• Войната означава съвършено непознати един на друг хора се убиват един друг за славата и благото на други хора, които отлично се познават един друг, но не се убиват.

• Всеки човек е по-малък от най-прекрасното си творение.

• Всичко се променя, освен авангарда.

• Всичко, което говориш, говори за тебе – и особено това, което говориш за другите.

• Всичко, което казват за нас е лъжливо; но все пак е по-малко лъжливо от онова, което ние мислим за себе си.

• Всяка мисъл е изключение от общото правило, което се заключава в това да не се мисли.

• Във всеки спор ние защитаваме не своята гледна точка, а своето Аз.

• Гений е този, който прави и мен самия гениален.

• Денят прояснява моите мисли. Моите мисли правят нощта ми по-светла.

• Живописецът трябва да изобразява не това, което вижда, а това, което ще бъде видяно.

• Живописта позволява нещата да се видят такива, каквито са били тогава, когато сме гледали на тях с любов.

• Избери си жена, която не вярва на това, което вижда.

• Има произведения, които се създават от своята аудитория. А други – сами създават своя аудитория.

• Истинският сноб е човек, който се бои да си признае, че му е скучно, когато му е скучно, и че му е весело, когато му е весело.

• Историята е наука за това, което вече го няма и няма да го има.

• Когато достигнеш целта, разбираш, че пътят именно е бил целта.

• Когато произведението е вече публикувано, авторското тълкувание е не по-ценно от това на всеки друг.

• Количеството на ежедневно изработваната и потребяваната нежност е ограничено.

• Компетентен човек е този, който се заблуждава по правилата.

• Най-охотно говорим за това, което не знаем. Защото мислим за него. Към него е насочена цялата работа на мисълта ни.

• Не съм специалист по математика, а само неин почитател, нещастен влюбен в най-красивата от всички науки.

• Неподражаемото у човека е това, на което и той не може да подражава. Това, което е неподражаемо у мене, е неподражаемо и за мене.

• Ние се надяваме само приблизително, обаче се боим много точно.

• Никога не съдете за човека по неговите приятели. У Юда те са били безупречни.

• Някои теолози могат да ни накарат да заподозрем, че Бог е изглупял.

• Няма нищо по-постоянно от непредвиденото.

• Няма правосъдие без зрители.

• Определението за прекрасното е много просто: това, което ни довежда до отчаяние.

• От две възможни думи винаги избирайте най-простата.

• От две думи трябва да се избира по-малката.

• Понятието на повечето хора за поезия са толкова мъгливи, че мъглата служи като определение за поезия.

• Поправка на Паскал: "Понякога мисля, понякога съществувам."

• Прекрасните спомени са все едно изгубени скъпоценности.

• Простото е винаги лъжливо, а сложното е безполезно.

• Рекламата е тази, която наскърбява взора ни, фалшифицира епитетите, разваля гледките, покварява всяко качество и всяка критика.

• С логика можеш да уплашиш само логиците.

• Самотният човек винаги се намира в лошо общество.

• Сериозният човек има малко идеи. Човекът с множество идеи никога не е сериозен.

• Слабостта на силата се заключава в това, че вярва само в силата.

• Стихотворението е разтегнато колебание между звука и мисълта.

• Съвестта царства, но не управлява. — перифраза на прочутата сентенция на Делфин дьо Жирарден: "Жената царува, но не управлява."

• Съвършенството е защита. Поставете съвършенството между себе си и другите. Между себе си и себе си.

• Съзнанието се бои от пустотата.

• Сърцето на нашите приятели е често пъти по-непроницаемо от сърцето на нашите врагове.

• Тези, които се боят от шеги са Херкулеси, които се плашат от гъделичкане.

• Това, което не прилича на нищо, то и не съществува.

• Той се бие в гърдите, за да го чуят.

• Трябва да бъдете леки като птица, а не като перо.

• Умна жена е тази, в чиято компания можеш да се държиш колкото си искаш глупаво.

• Умът подхвръква от глупост на глупост, както птицата от клонка на клонка.

• Човекът е много по-сложен от неговите мисли.

• Чудесата свидетелстват за презрението на Бога към човешкия разум.

Източници

• «Афоризмы. Золотой фонд мудрости.», Ермишин О. – М.: Просвещение; 2006