Пол Валери

френски поет и есеист

Амброа̀з-Пол-Тусѐн-Жул Валерѝ (фр. Ambroise-Paul-Toussaint-Jules Valéry, 1871–1945) е френски поет, есеист и литературен критик, един от най-ярките представители на европейския символизъм.


  • Аз не винаги споделям възгледите си.


  • Ако двама се разделят гневни, значи тях ги свързват твърде близки отношения.


  • Ако държавата е могъща, тя ни смазва. Ако държавата е слаба, ние загиваме.


  • Ако не могат да атакуват мисълта, атакуват мислителя.


  • Ако някой ти лиже обувките, натисни го с крак, преди да е започнал да те хапе.


  • Богословието си играе с истината като котката с мишката


  • Вдъхновението е хипотеза, която отрежда на автора ролята на наблюдател.



  • Властта губи своето очарование, ако с нея не се злоупотребява.


  • Войната означава съвършено непознати един на друг хора се убиват един друг за славата и благото на други хора, които отлично се познават един друг, но не се убиват.


  • Всеки човек е по-малък от най-прекрасното си творение.


  • Всичко се променя, освен авангарда.


  • Всичко, което говориш, говори за тебе – и особено това, което говориш за другите.


  • Всичко, което казват за нас е лъжливо; но все пак е по-малко лъжливо от онова, което ние мислим за себе си.


  • Всяка мисъл е изключение от общото правило, което се заключава в това да не се мисли.


  • Във всеки спор ние защитаваме не своята гледна точка, а своето Аз.


  • Гений е този, който прави и мен самия гениален.


  • Денят прояснява моите мисли. Моите мисли правят нощта ми по-светла.


  • Живописецът трябва да изобразява не това, което вижда, а това, което ще бъде видяно.


  • Живописта позволява нещата да се видят такива, каквито са били тогава, когато сме гледали на тях с любов.


  • Избери си жена, която не вярва на това, което вижда.


  • Има произведения, които се създават от своята аудитория. А други – сами създават своя аудитория.


  • Истинският сноб е човек, който се бои да си признае, че му е скучно, когато му е скучно, и че му е весело, когато му е весело.


  • Историята е наука за това, което вече го няма и няма да го има.


  • Когато достигнеш целта, разбираш, че пътят именно е бил целта.


  • Когато произведението е вече публикувано, авторското тълкувание е не по-ценно от това на всеки друг.


  • Количеството на ежедневно изработваната и потребяваната нежност е ограничено.


  • Компетентен човек е този, който се заблуждава по правилата.


  • Най-охотно говорим за това, което не знаем. Защото мислим за него. Към него е насочена цялата работа на мисълта ни.



  • Неподражаемото у човека е това, на което и той не може да подражава. Това, което е неподражаемо у мене, е неподражаемо и за мене.


  • Ние се надяваме само приблизително, обаче се боим много точно.


  • Никога не съдете за човека по неговите приятели. У Юда те са били безупречни.


  • Някои теолози могат да ни накарат да заподозрем, че Бог е изглупял.


  • Няма нищо по-постоянно от непредвиденото.



  • Определението за прекрасното е много просто: това, което ни довежда до отчаяние.


  • От две възможни думи винаги избирайте най-простата.


  • От две думи трябва да се избира по-малката.


  • Понятието на повечето хора за поезия са толкова мъгливи, че мъглата служи като определение за поезия.


  • Поправка на Паскал: "Понякога мисля, понякога съществувам."


  • Прекрасните спомени са все едно изгубени скъпоценности.


  • Простото е винаги лъжливо, а сложното е безполезно.


  • Рекламата е тази, която наскърбява взора ни, фалшифицира епитетите, разваля гледките, покварява всяко качество и всяка критика.


  • С логика можеш да уплашиш само логиците.


  • Самотният човек винаги се намира в лошо общество.


  • Сериозният човек има малко идеи. Човекът с множество идеи никога не е сериозен.



  • Стихотворението е разтегнато колебание между звука и мисълта.


  • Съвестта царства, но не управлява.перифраза на прочутата сентенция на Делфин дьо Жирарден: "Жената царува, но не управлява."


  • Съвършенството е защита. Поставете съвършенството между себе си и другите. Между себе си и себе си.


  • Съзнанието се бои от пустотата.


  • Сърцето на нашите приятели е често пъти по-непроницаемо от сърцето на нашите врагове.


  • Тези, които се боят от шеги са Херкулеси, които се плашат от гъделичкане.


  • Това, което не прилича на нищо, то и не съществува.


  • Той се бие в гърдите, за да го чуят.


  • Трябва да бъдете леки като птица, а не като перо.


  • Умна жена е тази, в чиято компания можеш да се държиш колкото си искаш глупаво.


  • Умът подхвръква от глупост на глупост, както птицата от клонка на клонка.


  • Човекът е много по-сложен от неговите мисли.


  • Чудесата свидетелстват за презрението на Бога към човешкия разум.


Източници
  • «Афоризмы. Золотой фонд мудрости.», Ермишин О. – М.: Просвещение; 2006