Отваря главното меню

От негоРедактиране


из "Вяра"Редактиране

от стихосбирката "Моторни песни" (1940)

Ето – аз дишам,
работя,
живея
и стихове пиша
(тъй както умея).
С живота под вежди
се гледаме строго
и боря се с него
доколкото мога.

Може би искате
да я сразите
моята вяра
във дните честити,
моята вяра,
че утре ще бъде
животът по-хубав,
животът по мъдър?

Тя е бронирана
здраво в гърдите
и бронебойни патрони
за нея
няма открити!
Няма открити!


из "Завод"Редактиране

от стихосбирката "Моторни песни" (1940)

Народът – прост,
живота – тежък, скучен.
Живот без маска и без грим –
озъбено, свирепо куче.


из "Земя"Редактиране

от стихосбирката "Моторни песни" (1940)

Тази земя,
по която тъпча сега,
тази земя,
която пролетен вятър пробужда,
тази земя – не е моя земя,
тази земя,
простете, е чужда.


из "Родина"Редактиране

от стихосбирката "Моторни песни" (1940)

Имам си родина и над нея
денем грее синьото небе.
Вечер светят звездни полилеи
и гаси ги сутрн светъл ден.

Учеше ме, майко, ти със притчи
да обичам всички като теб.
Бих обичал, майко, бих обичал,
но ми трябва свобода и хлеб.


из "Огняроинтелигентска"Редактиране

от стихосбирката "Моторни песни" (1940)

Зная свойто място
във живота
и напразно
няма да се дам..


из "Романтика"Редактиране

от стихосбирката "Моторни песни" (1940)

Аз искам да напиша
днес
поема,
в която да диша
на новото време
стихът.
Да тръпнат във мен
крилата
на гордия
демон
обходил от полюс до полюс
светът.
Защо е този хленч?
Защо въздишат хората
по някаква романтика
изстинала?
Романтиката е сега в моторите,
които пеят
по небето синьо.
И не разбрали тази песен горда,
напразно
мръщите
чела.
Тя носи вечната
човешка бодрост
на яките
стоманени
крила.
Това е новата романтика,
която
се ражда
и добива своя плът.
И въплътена
в самолетно
ято,
обхожда днес
от край
до
край
светът.


из "Писмо"Редактиране

от стихосбирката "Моторни песни" (1940)

Ти помниш ли
морето и машините,
и трюмовете пълни
с лепкав мрак?
И онзи див копнеж
по Филипините,
по едрите звезди
над Фамагуста?
Ти помниш ли поне един моряк
не хвърлил жаден взор далече,
там, дето в гаснещата вечер
дъхът на тропика се чувства?

Да знаеш ти живота как обичам!
И колко мразя
празните
химери…


из "Песен за човека"Редактиране

от стихосбирката "Моторни песни" (1940)

Ний спориме
двама със дама
на тема
"Човекът на новото време."
Тя, бедната дама, започна да плаче,
започна във транс да крещи:
"Ужасно! Ужасно! – Разказвате
сякаш
като че там сте били!"
Какъв ти тук ужас?!
Той пеел човекът. –
Това е прекрасно, нали?


из "Пролет"Редактиране


Пролет моя, моя бяла пролет,
още неживяна, непразнувана,
само в зрачни сънища сънвана,
как минаваш ниско над тополите,
но не спираш тука своя полет.

Пролет моя, моя бяла пролет,
знам, ще дойдеш с дъжд и урагани,
бурна страшно, огненометежнена
да възвърнеш хиляди надежди
и измиеш кървавите рани.


из "Ботев"Редактиране


Идва при мене
навъсен и потен
работник
и казва:
– Пишете за Ботев!

"За Ботев ли? –
Седам.
Елате във сряда,
към седем.

Но ето че сряда отдавна премина.
Навъсен, аз пъшкам листата.
Над покрива горе
моторите спорят
със влажната пролет,
със нас
и мъглата.

И нищо не идва.
Безпътната мисъл
в главата се мъти.
В гърдите тревога.
Преставам да пиша,
захвърлям листата,
дълбоко въздишам
и казвам:
– Не мога!

Какво ще го търсиш
в усоите, дето
и хищникът днеска не броди.
Не виждаш ли? – Ботев
в очте ни свети,
та Ботев е тук, при народа.

Ти падаш и Ботев ми казва:
"Вдигни го!
И дай във ръката му знаме!"
Подавам ръката си,
ти се надигаш
и крачиме рамо до рамо.

Това е то Ботев.
А ти го усукваш.
Та тук за усукване нема!
Повзри се в живота
и ето ти Ботев,
и ето ти цяла поема.


из "Пушкин"Редактиране


Русия – мрак.
Русия – гнет.
Неразорана целина.
Вертеп…
Свирепа тишина.
На север – тундри, ветрове,
на юг – безкрайни диви степи.
А времето не бърза,
крета
като бездомно
старо псе.
Тогава простия народ
не знаеше за тойте песни.
Ти беше чужд и незивестен.


из "Химн"Редактиране


Неспирно, напирай, разраствай,
издигай бетонни стени!
На робството черната напаст
потъва в далечни мъгли.
Издигай в небето антени,
с сирени покоя разбий!
И в утрото нека засмени
прогреса посрещаме ний!


из "Не бойте се, деца"Редактиране


Работиме много
работим от сутрин до здрач.
Но хлябът е малко,
но хлябът не стига деца.

Послушайте, малки,
послушайте,мънички мои.
така е днес,
навярно било е и вчера.
И аз, понеже нямам храна,
понеже няма с какво,
ето нà:
ше ви нахраня
със вера.


из "Кино"Редактиране


В гърдите ми опрял е за стрелба
на врмето барутно пистолета.


из "Пролет"Редактиране


Отвънка ухае на люляк,
отвънка е синьо небе.
Приятелю, птиците чу ли?
Отвънка е пролет! Здравей

Дори през безнинните пари,
през пласт от стоманни ята
тя иде. Вратите разтваряй
и бодър срещни пролетта.


из "Антени"Редактиране

Януари 1942

В студеното антените звънят.
Над тях небето ниско е надвиснало.
И аз не спя. И те не ще заспят –
замаяни от новини и мисли.


из "История"Редактиране


Какво ще ни дадеш, историо,
от пожълтелите си страници? –
Ний бяхма неизвестни хора
от фабрики и канцеларии,

Живот ли бе – да го опишеш?
Живот ли бе – да го разровиш?
Разровиш ли го – ще мирише
и ще горчи като отрова.

Но разкажи със думи прости
на тях – на бъдещите хора,
които ще поемат поста ни,
че ние храбро сме се борили.


из "Испания"Редактиране

от стихосбирката "Моторни песни" (1940)

Какво бе ти за мене?
Нищо.
Една загубена страна
на рицари и на платà.
Какво бе ти за мен? –
Огнище
на някаква любов жестока,
която диво се опива
от кръв,
от блясък на ками;
от шлагери
и от китари;
от страст,
от ревност
и псалми.
Сега за мене ти си участ.
Сега за мене си съдба.
И аз участвам неотлъчно
в борбата ти за свобода.

Сега горя, сега се радвам
на всеки боен твой успех.
и вярвам в силата ти млада –
във нея свойта сила влех.


"Прощално"Редактиране

на жена ми

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и далечен гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Крото ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам,
ще те целуна и ще си отида.


из "Борбата е безмилостно жестока"Редактиране

14 ч., 23 юли 1942

Борбата е безмилостно жестока.
Борбата, както казват, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и… толкоз.
Какво тук значи някаква си личност.


За негоРедактиране


  • Аз поне не познавам друга поезия,която да излъчва такава силна топлота, човечност, близост и честност, поезия, която да е толкова убедителна в изискванията си хуманна справедливост и мир,каквато е поезията на Вапцаров. И колко вяра в поета и в неговото бъдеще, колко копнеж за живот изразява и предава тази поезия, така проста, скромна и непосредствена като слово, поезия,която не приема красивите думи и натруфеността.
    — Арис Диктеос


  • Аз съм сигурна, че още дълго време подрастващите поколения ще черпят от неговата поезия духовна чистота, дълбок и действен хуманизъм и нравствена сила...
    — Жермен Ив Фарж


  • Да бъдеш съвременен, модерен е основно изискване към твореца. Ние не бива да оставаме при миналото, трябва да сме обърнати към бъдещето. И със своето творчество Вапцаров ни учи именно на това. Той създаде една истинска модерна поезия - и новаторска, и народна по дух и изразни средства, в това е според мен истинският смисъл…
    — Марио де Микели


  • Днес виждам как този снажен и непоколебим поет – борец на България е станал толкова голям, че не може да се задържи в географските граници на родината си.
    — Али Сардар Джафри


  • Истинските поети се раждат и остават в народната памет със своите дела, с това , което са направили през живота си. Прекрасен пример за това е Вапцаров, който така рано си отиде от нас, но никога не си отиде от литературата.
    — Сергей Михалков


  • Нека цел свет да ме чуе: "Родината на Вапцаров е България, в която той работи и умря... в почудя бех как такъв поет да е писал своите стихове на чужд език и после чуждите хора да ги превеждат на родния му език. Това пиша аз майката на поета с немощната си ръка.
    — Елена Вапцарова


  • Той е бил един прекрасен, нежен и храбър човек, и като много други хора, стана една от многобройните жертви, които даде нашия ужасен век.
    — Рафаел Алберти


  • Той не е само поет на българския народ, но един от големите поети на нашата епоха, един от най-устремените нейни певци.
    — Георге Дину