Михаил Пришвин

Михаѝл Михàйлович Прѝшвин (рус. Михаил Михайлович Пришвин, 1873–1954) е руски писател, автор на произведения за природата, ловни разкази и произведения за деца, събирач на народни приказки и легенди, агроном по образование.

• Без усета за съвременност художникът си остава непризнат.

  Без чувства современности художник останется непризнанным.

• Безсилният не може нищо да каже за истината.

  Бессильный человек ничего не может сказать о правде.

• Бракът е средството да се спасиш от страстта в любовта.

  Брак есть средство спасения себя от страсти в любви.

• В държавното управление има неща, към които един писател не бива да се приспособява, защото това са "временни мерки". Приспособяването на писателя към съвременността е изискване на времето, но ако писателят се приспособява, към "временните мерки", то започват да протестират дори самите администратори.

  Есть вещи в государственном управлении, к которым нельзя приспосабливаться писателю потому, что эти вещи есть "временные меры". Приспособление писателя к современности есть требование времени, но если писатель приспосабливается к "временным мерам", то начинают протестовать даже сами администраторы.

• В любовта можеш да стигнеш до където си искаш, всичко ще ти се прости – само не и навикът.

  В любви можно доходить до всего, все простится, только не привычка.

• Вниманието е основният заряден орган за душата – за всяка душа едновременно: и за великата, и за малката.

  Внимание есть основной питательный орган души, всякой души одновременно: великой и маленькой.

• Въздържай се да мислиш без участието на сърцето.

  Бойся думать без участия сердца.

• Да обичаш врага си значи да се бориш с неговата зла обсебеност, да се бориш за пленения от злото човек.

  Любить врага – это значит бороться с его злой одержимостью, бороться за плененного злом человека.

• Да обичаш значи да се бориш за любимия човек.

  Любить – это значит бороться за любимого человека.

• Да пазиш природата, значи да пазиш Родината.

  Охранять природу – значит охранять Родину.

• Да, необходимо ни е щастие, обаче какво? Има щастие случайно – Господ да му е на помощ. Но би ни се искало щастието да идва като заслуга.

  Да, конечно, счастье необходимо, но какое? Есть счастье – случай, – это бог с ним. Хотелось бы, чтобы счастье пришло как заслуга.

• Децата учат възрастните да не се потапят изцяло в работата си и да остават свободни.

  Дети учат взрослых людей не погружаться в дело до конца и оставаться свободными.

• Доброто само по себе си не ни изглежда такова на външен вид и може да ни убеди само ако го е осветила красотата. Ето защо работата на художника е – избягвайки съблазните на красивото зло – да превърне красотата в слънце за добротата.

  Добро само по себе не кажется на вид и убеждает нас, только если осветит его красота. Вот почему дело художника – это, минуя соблазн красивого зла, сделать красоту солнцем добра.

• …Дребните проблеми в човешкия живот се преодоляват с великодушие.

  …Мелочи человеческой жизни преодолеваются великодушием.

• За някои природата – това са дървата, въглищата, рудата или вилаата, или просто пейзажа. За мен природата е средата, всред която като цветя израстват нашите човешки таланти.

  Для иных природа – это дрова, уголь, руда, или дача, или просто пейзаж. Для меня природа – это среда, из которой, как цветы, выросли все наши человеческие таланты.

• За правдата трябва да се държим, истината трябва да я търсим.

  Правды надо держаться, – истину надо искать.

• …Затова и се радваме, попадайки в природата, защото идваме на себе си.

  ... Потому мы и радуемся, попадая в природу, что тут мы приходим в себя.

• Идеалът е в движението: тъгата и щастието с еднаква сила могат да разчистят или да преградят пътя.

  Идеал – движение:горе и счастье одинаково могут открыть и закрыть путь.

• Индивидуализмът е подчертавана слабост.

  Индивидуализм есть подчеркнутая слабость.

• Истинската любов е нравствено творчество.

  Истинная любовь есть нравственное творчество.

• Красотата не се оглежда за доброто, но хората стават по-добри от нея.

  Красота на добро и не смотрит, но люди от нее становятся добрее.

• Лицемерието е да мериш постъпките си не пред собствената си съвест, а пред лицето на другите.

  Лицемерие – мерить поступки не перед своей совестью, а перед лицом других.

• …Любовта е единствената достойна удивителна сила на земята.

  …Любовь на земле есть единственная достойная удивления сила.

• Любовта е непозната територия и ние всички плуваме към нея всеки на своя си кораб, и всеки от нас е капитан на собствения си кораб и води кораба по свой собствен път.

  Любовь – это неведомая страна, и мы все плывем туда каждый на своем корабле, и каждый из нас на своем корабле капитан и ведет корабль своим собственным путем.

• Мирът на земята е възможен само при определено хармонично съотношение на душата с разума. Господството на разума води до гола техника и до война.

  Мир на земле возможен лишь при каком-то гармоническом соотношении души с разумом. Господство же разума приводит к голой технике и к войне.

• Мислите също се раждат както децата и те също трябва да бъдат дълго износвани, преди да бъдат пуснати на белия свят.

  Мысли тоже рождаются, как живые дети, и их тоже долго вынашивают, прежде чем выпустить в свет.

• Морализирането – това е творчеството на бездарните хора.

  Морализирование – это творчество бездарных людей.

• Най-висшата нравственост е, когато жертваш своята личност в полза на колектива. Най-висша безнравственост е, когато колективът жертва личността в своя полза.

  Высшая нравственность – это жертва своей личностью в пользу коллектива. Высшая безнравственность – это когда коллектив жертвует личностью в пользу себя самого.

• Най-доброто, което пазя у себе си, е живото чувство към хубавите хора.

  Лучшее, что я храню в себе, это живое чувство к хорошим людям.

• Най-трудното в изкуството са думите – това е като да станеш съдия на самия себе си.

  Самое трудное в деле искусства слова – это сделаться судьей самого себя.

• Началото на любовта е във вниманието, после – в избора, а после – в постижението.

  Начало любви – во внимании, потом – в избрании, потом – в достижении.

• Не всяка сила стои зад правдата и не всяка правда се налага със сила.

  Не всякая сила стоит за правду, но всякая правда заявляет о себе силой

• Не е страшно, ако те съдят, страшно е, ако при всеобщия смях те и оправдаят!

  Не страшно, что будут судить, а страшно, что при общем смехе еще и оправдают!

• Нищо не разбирам от стихове. Истинската проза може да бъде къде по-поетична.

  Ничего не понимаю в стихах. Настоящая проза может быть куда поэтичней.

• Нравствеността е отношението на силата на разума към силата на чувствата.

  Нравственность есть отношение силы разума к силе чувства.

• Някои хора, да ги наречем делови, намират мотиви за своите действия непосредствено в живота, а други, мечтатели, се ръководят в постъпките си от мотиви, пречупени през тяхната душа.

  Одни люди, назовем их деловые, получают мотивы своих действий непосредственно от жизни, другие, мечтатели, в поступках своих руководствуются мотивами, качественно преломленными в их душе.

• Обществото се държи от типове и се движи от характери.

  Общество держится типами и движется характерами.

• Правдата е общата съвест на хората.

  Правда – это общая совесть людей.

• Правдата е победата на съвестта у човека.

  Правда – это победа совести в человеке.

• Първото условие за сближаване е искреността.

  Первое условие для сближения – искренность.

• Радостта и щастието са деа на любовта, но самата любов като сила – е търпение и съчувствие.

  Радость и счастье – это дети любви, но сама любовь, как сила, – это терпение и жалость.

• Революцията е отмъщение заради мечтата.

  Революция – это месть за мечту.

• Свободната любов без обети и клетви е възможна само между равни, за неравните е предвиден бракът като неподвижна форма.

  Свободная любовь без обетов и клятв возможна лишь между равными, для неравных положен брак, как неподвижная форма.

• Талантът – това е способността лично да изразиш онова, за което мнозина несъзнателно са се борили.

  Талант – это способность лично выразить то самое, за что боролись многие бессознательно.

• Този човек, когото ти обичаш в мене, естествено е по-добър от мене – аз не съм такъв. Но ти ме обичай и аз ще се постарая да стана по-добър от себе си.

  Тот человек, кого ты любишь во мне, конечно, лучше меня: я не такой. Но ты люби, и я постараюсь быть лучше себя.

• Трудовият процес, ако е свободен, свършва с творчество.

  Трудовой процесс, если он свободен, кончается творчеством.

• …Трябва да мечтаем колкото се може повече и колкото се може по-силно, за да може бъдещето да се превърне в настояще.

  …Надо мечтать как можно больше, как можно сильнее мечтать, чтобы будущее обратить в настоящее.

• Хората са се научили да се ползват от всичко, само не и от свободата си. Може би да се бориш с нуждата и крайната необходимост е доста по-лесно, отколкото със свободата. В нужда хората се закаляват и живеят с мечти за свободата. Но ето, че идва свободата и хората не знаят какво да правят с нея.

  Всем научились пользоваться люди, только не научились пользоваться свободой. Может быть, бороться с нуждой и крайней необходимостью гораздо легче, чем со свободой. В нужде люди закаляются и живут мечтой о свободе. Но вот приходит свобода, и люди не знают, что с ней делать.

• Художникът трябва да чувства вечността и в същото време да си остава съвременен.

  Художник должен чувствовать вечность и в то же время быть современным.

• Човек трябва да чува пулса на времето, но да върви по своя си път.

  Человеку нужно слышать тон времени и идти по своей тропе.