Звеното

Звеното или Специален отряд (англ. The Unit) е американски военен екшън драма-сериал, създаден по действителни случаи от дейността на истинския Делта форс и техните семейства. Създател, продуцент, както и сценарист на част от сериите е Дейвид Мамет. Първо изълчване в САЩ: 2006-2009 г.

• Ако се държите като командир, те ще изпълняват вашите команди.

• — Как ви учат да не се страхувате?
  — Ами… бях прекалено зает, за да почувствам страх!

• — Какво правиш, когато не си достатъчно силен.
  — Правиш се, че си.

• — Прекрасен ден за стрелба, а?
  — Че има ли лош ден за стрелба?!

• Стрелецът прави оръжието.

• — Без оръжия съм като гол.
  — Моите съболезнования…

• Голям пистолет или нищо - в звеното не жалим чувствата на другите.

• — Има ли опасност това да гръмне?
  — Няма как да разбера, докато не пробвам.

• — Три шрапнела се намират близо до гръбнака ти.
  — Е, стоят си там от години.

• Тренировката свърши - сега да видим дали ви стиска. Това са бойни патрони - стреляй между тях двамата!

• Мисля… да си помисля по въпроса.

• Желанието е баща на мисълта.

• Мислѝ положително и ще живееш дълго!

• Я, млъкнете! Мисля.

• — Имам идея.
  — Усещам, че няма да ми хареса.

• — И какво ще правим?
  — Ще използваме предимствата си - минаваме към план Б.
  — И какъв е той.
  — Ще го измислим.

• Добрият войник винаги има резервен план.

• Знаете ли какво е вдъхновение?! Временна липса на глупост.

• Искаш моя съвет как да се справиш ли? Вживей се в ролята си.

• Ако не можеш да контролираш подчинените си, ще те пратя да пазиш портала.

• Знаеш ли къде е номерът: да не се паникьосваш. Проблемът не е проблем, докато не го забележиш.

• Не поемаш рискове, за които не знаеш.

• Готов ли си да поемеш подобен риск заради принципите си?

• — Смятате ли, че заплахите срещу мен са истински.
  — Приемаме всички заплахи на сериозно - затова все още сме живи.

• Ти си пратила агентите след всичко, което сме прижвели заедно?… Знаеш ли как се нарича това? Изневявра!
  — Трябваше да избирам между себе си и теб - съжалявам.
  — И аз съжалявям…, но вече сме във фазата на наказанието.

• Някой е пробутал на тези негодници красиви лъжи за революции, за да се погрижат отровният газ да тече.

• Какви са твоите приоритети? Какво избираш: човека или мисията? Ти решаваш!

• — Ще се справя сам.
  — Никой не се съмнява в твоите способности, но мисията е за двама.

• Когато мисията се скапе, аз (ръководителят) отговарям за това. Забрави ли правилото?

• Хартийките не правят мисиите.

• Не влизаме (в акция), ако не смятаме, че можем да излезем.

• Първото, на което ни учат (при изпълнението на една мисия), е как да разпределяме силите си.

• Последният урок: когато мисията свърши, забравяш за нея.

• — Що за новобранска издънка беше това?! Ще ми кажеш ли къде си забрави главата, войнико, защото не я носиш на тази мисия?
  — Нямам извинение, сър.
  — Това е новото "майната ти".

• — Мислите (и колебанията) ти нямат никакво значение. Но си ги донесъл на мисията и ще трябва да се справяш с тях. Както и всички остнали…
  — Както и всички ли?!
  — Да не се мислиш за единствен?! Всички си имат мисли. Чудното е, че твоите се забавиха толкова време.
  — Значи и другите от звеното…?
  — Да, и с другите е така, но твоите определено правят мисията по-трудна… Нито си първият, нито ще си последният. Ако не можеш да се спавиш с мислите си, напускаш.

• — Това не те ли притеснява?
  — Би ме притеснило, ако се замислях.

• — Запомни това: мишената е само заместител на човека. Не става дума за стрелба, а за убиване.

• — На война като на война - знаете как е.
  — Знам, но не ми харесва.
  — Ако щете вярвайте, но и аз се боря с това.
  — Понякога се чудя в какво се превръщаме.
  — Ако някога разберете…, запазете го за себе си.

• — Всички военни акции дават жертви.
  — Бих казал, че е задължително. Важното е да ги причиним на врага.

• Войната е само загуби и хаос. Това е най-пълната загуба на време, дух и средства. Войната е най-отвратителното нещо на света. И въпреки всичко твърдят, че само робството е по-отвратително от нея. Всички военни са потърпевши, а семействата им - повече от тях. На война много обстоятелства не са под наш контрол, а още по-малко под контрола на отделния войник.

• — Понятието "справедлива война" е много трудно за определяне. По-добре ме питай за смисъла на живота…
  — И какъв е смисълът на живота?
  — Той е неизвестен за нас.

• — Някои твърдят, че отнемането на човешки живот е неоправдано.
  — Тези някои наемат други, за да вършат това вместо тях.
  — Но в Библията пише "не убивай!"
  — Става дума за умишлено убийство. На иврит думите за убийство и умишлено убийство се различават. Умишленото убийство е ненужно и неоправдано. Но ти би ли допуснал крадец, който се промъква нощем в дома ти и е готов да нарани семейството ти?

• —Познавате Писанието?!
  — Достатъчно…, за да загазя.

• — Всеки човек търси нещо.
  — И когато го открие?…
  — Намира покой.

• Битки се печелят, когато противникът счита, че си готов на всичко.

• Ще ги ударим… преди да са разбрали, че битката е започнала. Това е покер от най-висок залог.

• Първото, което научаваш в битка, е да преценяваш силата на противника. В битка силата на противника се използва срещу самия него.

• Добрият лидер се обгражда с мъдри съветници и ги слуша какво му говорят.

• В този живот има малко златни шансове. Предлагам ти един. Ще го приемеш ли?

• Искаш да знаеш защо сме те избрали?… Не сме. Само ти направихме предложение. Ти сам ни избра.

• Нямаме проблем с качествата ти, а с това как ги ползваш.

• — Смяташ, че не мога да ръководя звеното?
  — Знаеш го, и другите го знаят. Понякога образът в огледалото го разбира последен.
  — Важното е, че най-накрая го разбира.

• — Тези (генералски) звезди означават, че ще трябва да се откажа от звеното.
  — Звеното е проблем на полковника. Време е да продължиш напред. Всеки го прави. Рано или късно.

• Приемеш ли да влезеш в звеното, приемаш и правилата му. Това важи и за редника, и за офицера.

• Ако си предложил услугите си на враговете, все едно не си бил един от нас.

• — Когато нарочно не искаш да говориш за нещо, просто го променяш…
  — И лъжеш най-близките си приятелки…
  — Не, просто не говориш, защото е болезнено.
  — Знаеш ли кое е по-болезнено? Да те уличат впоследствие, че лъжеш.

• — Нека ви разкажа всичко.
  — Не си длъжна.
  — Не, ще го разкажа, защото иначе следващия път пак ще се чудите дали отново казвам истината.

• — Лъжата е безсмислена, ако се колебаете. Очевидно е, че сте военен.
  — Откъде знаете.
  — И аз съм бил военен.

• — А има ли добра причина да се лъже?
  — В името на по-голяма кауза.

• — Истината не е много приятна.
  — По това се познава, че е такава.

• — Знам какво преживяваш. Но ще ти дам един съвет: когато нямаш повече информация, е време за решения. Може би вече ти е дошло много и е крайно време да вземеш решение.

• Няма да те оставя да се бориш сама.

• Това е моят начин да ти благодаря за самообладанието, с което прие неприятния инцидент.

• Искам дъщеря ми да се справя с решенията си отговорно и с чест.

• — Проблеми ли има?
  — Не, тя ще се справи.
  — Бащиното доверие не ми достатъчно.

• — Не я притискай толкова.
  — Дори не е достатъчно.
  — Разпада се.
  — Нищо подобно.
  — Тя е дете, ужасно е уплашена.
  — Беше на война, това е.

• — Тя е под напрежение.
  — Не го отричам, но трябва да мине през това.
  — Защо.
  — Защото това й е работата. Защото други хора зависят от нея. Защото трябва да се справи.

• — Професионалистът работи най-добре под натиск.
  — Хубава мисъл.

• Ако той прекрачва границата, кажи му - бъди прям.

• Има само четири начина да се сдобиеш с богатство: да го наследиш, да го изработиш, да ти падне късмет или да го откраднеш.

• Че за какво друго служи бизнесът, освен да изкарва пари.

• Плащай, качвай или бягай. … Ако не играеш, не печелиш.

• — Разорихте се, господине?
  — Е…, просто пари.

• — А вие, господине, с какво се занимавате?
  — Ами… предимно си гледам работата.

• — Знаеш ли какво е най-важното: простота, търпение и състрадание
  — И кой го е казал?
  — Лао Дзъ. Но го научих от баща ти.

• Отговарям само пред две неща: съвестта си и армията. А съвестта ми казва, че ти и твоята шайка сте сбъркали човека.

• — Не искам да те разрочаровам.
  — Подведе ли другарите си?
  — Не знам…
  — Знаеш... Подведе ли екипа си.
  — Да.

• — Ти се провали. Приеми го!
  — Не е вярно! Справих се! Цял живот съм се готвил за това.
  — Значи си живял напразно…

• — Опрях окървавената си ръка в стъклото (преди да ме отвлекат).
  — Защо?
  — За да оставя знак.
  — За кого?
  — За тези, които ще ни търсят.
  — Откъде си сигурна, че ще те търсят?
  — Не изоставяме другарите си.

• — Ще правя каквото смятам за нужно и когато смятам за нужно и няма да се отчитам пред тебе. Няма такова правило.
  — Вече има! Току-що го въведох.

• Не си в позиция да издаваш нареждания.

• — Можете поне да ми кажете какво следва!
  — И защо да ви казвам?
  — Защото питам!

• Спор между адвокат и съпруга на сержант:
  — Как мога да ви вярвам, че това, което казвате, е истина?
  — Госпожо, вашият съпруг военен ли е?
  — Да.
  — Той има ли чувство за чест?
  — Да, разбира се!
  — А аз откъде мога да ви вярвам, че е така?

• Не мога да предам приятелите си. Какъв пример ще дам на децата си тогава?!

• — Старите приятели са най-верните.
  — Колко вярно.

• Не позволявай на криворазбраната лоялност да те провали.

• Откога лошите предзнаменования грешат?!

• — Не помня кога за последно чувствах, че съм с всичкия си.
  — Е, време е да се научим да сърфираме. Да си виждала някога тъжен сърфист?

• — Явно, твърдо си решила да не прекараш добре.
  — Определено е така.

• Толкова си напрегната, че не разсъждаваш сериозно.

• Казват, че всички си имат предел. Не че нещо се е скъсало. Просто оттам нататък… вече няма нищо.

• Дори всичко това, да е вярно, не е причина да захвърляш живота си.

• Ако беше лесно, всеки щеше да го направи.

• Нищо няма да постигнем като се самосъжаляваме.

• — По-зле от това няма накъде.
  — Винаги има и по-зле.

• Помните ли как майките все казват на децата си: "Можеше да е и по-зле."

• — Не е ли странен светът понякога!?
  — И аз съм го забелязал…

• — Как живееш в очакване на обаждане?
  — Това е дарба. Но понякога не се обаждат.

• — Не мислех, че ще те видя отново…
  — Не изглеждаш много разочарована…
  — Не съм. Неведоми са пътищата на съдбата.
  — Да но в някоя друга вселена. В тази има други правила.

• — Защо ме гледаш така.
  — Добре ли се чувстваш
  — Добре съм, Продължавам напред. Нали така?

• — Благодаря, че дойдохте.
  — Не ми прозвуча като молба.
  — И не беше молба.

• — Защо на никого не е казал какво смята да прави?
  — Ами… щяха да го спрат.

• — Генералът ще се опита да ни спре.
  — Ще ни спре, ако ни хване.

• Насилието привлича внимание.

• Всеки вижда това, което може да си представи.

• Нищо не е каквото изглежда.

• Не бива да се живее с илюзии.

• Доверието движи света напред.

• Човек отива там, където го ценят.

• Това е древен китайски детектор на лъжата: ако човек лъже, няма слюнка, за да изплюе ориза (който е налапал в устата си - бел.цит.).

• Знаеш ли какво са правили с вещиците през средновековието? Връзвали са им по една наковалня и са ги пускали в някое езеро. Ако потънат, значи са невинни.

• — Хипотетичен въпрос: какво е наказанието за шпионаж в Китай в наши дни.
  — Същото каквото и през последните две хиляди години.

• Нали знаеш какво казват за отмъщението: "Винаги копай две ями."

• Като цигарите е: лесно се започва, трудно се отказва - нарича се пристрастяване.

• Ще се измъкнат - като змии през дървена ограда.

• — Красиво е (в пустинята)!
  — Красиво е за опосуми.

• Петлите кукуригат и слънцето изгрява, но не е заради тях.

• Слънцето вече залязва. Ако се колебаеш, то ще залезе по-скоро…, защото се чувства обидено.

• — Та ти ме оставяш на тридесет мили разстояние - без кола и без пари!? Как ще се прибера?
  — Сещам се за четири начина: с просия, с проституция, с ходене и с мислене. Ти решаваш.

• — Ходил ли си на училище, синко?
  — Разбира се, сър. Но не внимавах много в час.
  — Ето затова сега си в армията!

• — Заплашваш ли ме?
  — Не. Аз съм ти единственият приятел тук, но вече започвам да губя търпение.

• — Дай й само минута. Какво ти коства?
  — А какво печеля?

• — И къде е поуката от всичко това?
  — Няма поука - просто ти отклоних вниманието.

• Услуга за услуга: ако не ми помогнеш и аз няма да го направя!

• Който получава, трябва и да дава.

• Добре де, всички сме уплашени, но се налага да работим заедно, за да оцелеем. Ясно ли е?

• Най-трудното при заложниците не е да ги измъкнем, а да ги убедим да си тръгнат по своя воля.

• Налага се да спасяваме хора, които не знаят, че трябва да бъдат спасени.

• Полк.Райън: Казвам ви, че не си нося седло, за да си пазя задника.

• Полк.Райън: Той може само да ти е зачервил ухото, но аз ще ти разбия челюстта.

• Полк.Райън към серж.Уилямс:
  — Да нямаш навика да имитираш по-висшестоящите?
  — Само тези, на които открито се възхищавам, сър.

• — Какви са единствените неща, които падат от небето, сержант?
  — Само манна небесна и парашутисти, сър.

• — Разполагаш само един хеликоптер и четирима души?!
  — Повече от достатъчно - иначе ще изглежда, че си клатим краката.

• — Дефиницията за хеликоптер - шест милиона отделни части, летящи в безредна формация… мразя ги и в червата си.
  — Мисли положително.
  — Добре де, и с положителност ги мразя и в червата си.

• Знаете ли как се проектира самолет? Първо и преди всичко забравяте за абсолютно всичко друго, преди да започнете да проектирате самолет. Защото това чудо трябва да полети!

• — Летим след 90 минути.
  — Време е за екшън.

• — Докладвай!
  — На западния фронт всичко е спокойно!
  — И тук смъртоносна е само скуката.

• — Какво правиш, когато виждаш индианци?
  — Внимаваш.
  — А когато не виждаш индианци?
  — Внимаваш двойно повече.

• — Защо просто не го направим?
  — Не обичам думата "просто", все едно казваш "евентуално", а нямам намерение "евентуално" да оцелея - държа да съм възможно най-сигурен.

• — Ако заобиколим, ще изгубим часове. Ще минем направо.
  — Това не е добра идея.
  — Но е единствената, която имам.

• — Мога да пратя подкрепление до половин час.
  — Ще закъснеят с половин час! Влизам сам!

• — Аз обаче му видях сметката.
  — Сериозно?!
  — Не, усмихнато.

• Той успя! Напрàви го! Сега вече с него няма да може да се разговаря…

• — Беше истинско и забавно.
  — Но не беше истински забавно.

• Един строеви казваше: "Професионалния войник го провалят само три неща - трите "Пе"-та: пачки, пички и пиячка."

• — Обикновено не пия през деня.
  — И аз не правя много неща през деня, но… е известно, че допускам изключения.

• — Ти си пиян!
  — Това медицинска диагноза ли е или лично мнение?

• — Кучи син!
  — Да, такъв съм!

• — Какво ти става?! Да не си луд!
  — И така да е… Откъде да знам.

• — Не дразни човек, ако не се знаете с него от седем години.
  — И кой казва това?
  — Мъжът ти.

• — Не съм те питала за историята на живота ти и знеш ли защо?
  — Защо?
  — Защото е изписана на лицето ти.

• Ти обичаш само лошите момичета. Може би другите изобщо не съществуват за тебе.

• Пререкание между серж.Мак Герхард и съпругата му:
  — Ти (в армията) отдаваш своето тяло под наем за родината; а аз (в бара) отдавам моето, заради децата си. Каква е разликата?!

• Най-лесно е да обвиним за всичко армията. Ако мъжете ни не скачаха от самолети, щяха да гонят секретарки или да играят голф или нещо друго.

• Свикваш с лишенията... При военните не си напърво място, нито пък децата ти - работата им е, която е на първо място.

• Първо правило на съпруга на член от спец.звеното: "Разсеяният войник е загинал войник."

• Самотна съм. Ти също. И това е доста сложно и за двама ни. Да спрем дотук.

• Забелязали ли сте приликите между преговорите и съблазняването. И двете страни пазят намеренията си в тайна.

• Можем ли да я обвиняваме, че търси малко романтика на място, напълно лишено от такава?

• — Тя е различна. Точно такава ти трябва. Да прибавя сол към живота ти, да го прави интересен.
  — Да не твърдиш, че съм скучен?!
  — Да, скучен си. Ако не бях аз, щеше всяка вечер да си седиш вкъщи и да си готвиш.
  — А защо тогава тя се е хванала с мен.
  — Трябваш й. Твоята героична натура й трябва.

• — Добро момче съм.
  — Такива финишират последни.

• — И така - знам коя съм аз - но ти кой си?
  — Не съм такъв, какъвто изглеждам.
  — Че кой ли е... Виж, знам как изглеждаш, но какъв си в действителност?

• — Да не ме сваляш?
  — И това може да стане. С времето.

• — Невероятна си!
  — Благодаря, че забеляза.
  — Подозирах го отдавна.

• — Започвам да се влюбвам в теб…
  — Ами… спри тогава.

• — Значи съм щастливка.
  — Как така?
  — Защото вярвам в теб.

• — Чао, скъпи. Обичам те цял ден.
  — И цяла нощ след това…

• "Съжалявам" казваш на момичето си, когато свършиш прекалено бързо.

Външни препратки

• „Звеното“ в Internet Movie Database