Георгий Жуков

Маршал Геòргий Константѝнович Жỳков (рус.Георгий Константинович Жуков, 1896–1974) е изтъкнат съветски военачалник, маршал на Съветския съюз, началник на Генералния щаб, министър на отбраната на СССР, автор на обемисти мемоари "Спомени и размисли", издадени в над 30 страни, включително и в България.

Георгий Жуков
Вижте също
Статия в Уикипедия
Материали в Общомедия

От него

За себе си и дълга към Родината

• Главното за мене беше службата на Родината, на моя народ. И с чиста съвест мога да кажа: Аз направих всичко, за да изпълня този свой дълг. Настоящата книга е, може би, последното от всичко, което се считам длъжен да извърша.

  Для меня главным было служение Родине, своему народу. И с чистой совестью могу сказать: Я сделал все, чтобы выполнить этот свой долг. Данная книга является, возможно, последним из того, что я считаю обязанным сделать.

— из "Спомени и размисли", Том II, Заключение: За това, без което нямаше да има победа

• Дните на най-големите ми радости съвпаднаха с радостите на Отечеството. Тревогите на Родината, нейните загуби и огорчения винаги са ме вълнували много повече от моите лични.

  Дни моих самых больших радостей совпали с радостями Отечества. Тревога Родины, ее потери и огорчения всегда волновали меня больше, чем личные.

— из "Спомени и размисли", Том II, Заключение: За това, без което нямаше да има победа

• Признавам, че работата на писалището беше за мене, военния човек, съвсем нелеко занимание.

  Признаюсь, работа за письменным столом была для меня, человека военного, делом нелегким.

— из "Спомени и размисли", Том II, Заключение: За това, без което нямаше да има победа

• През периодите на най-ожесточените сражения... лично на мене ми се удаваше да спя не повече от два часа на денонощие, и то с прекъсвания. За да поддържам физическите си сили и работоспособност, ми се налагаше да прибягвам до кратки, но чести физически упражнения на студа и силно кафе, а понякога и до двайсет минутно бягане със ски. Когато кризата в сраженията за Москва отмина, аз така дълбоко заспах, че дълго време не можеха да ме събудят. Тогава два пъти ми е звънял Сталин. Отвръщали му: "Жуков спи и не можем да го разбудим". Върховният казал: "Не го будете, докато сам не се наспи". През това време, докато съм спал, Западният фронт на нашите войски се придвижил напред на не по-малко от 10-15 километра. Събуждането се оказа приятно...

  За период особо ожесточенных сражений... лично мне приходилось спать не больше 2 часов в сутки, да и то урывками. Чтобы поддержать физические силы и работоспособность, приходилось прибегать к коротким, но частым физическим упражнениям на морозе и крепкому кофе, а иногда к двадцатиминутному бегу на лыжах. Когда же кризис сражения за Москву миновал, я так крепко заснул, что меня долго не могли разбудить. Мне тогда два раза звонил Сталин. Ему отвечали: "Жуков спит, и мы не можем его добудиться". Верховный сказал: "Не будите, пока сам не проснется". За то время, что я спал. Западный фронт наших войск переместился вперед не меньше чем на 10- 15 километров. Пробуждение было приятным...

— из "Спомени и размисли", Том II, Глава 23: Потсдамската конференция. Контролният съвет за управление на Германия

• Началото на Първата световна война си го спомням с погромите на чуждестранните магазини в Москва. С участието на агенти от охраната и на черносотници под прикритието от патриотични лозунги беше организиран погром над немските и австрийски фирми. В нападенията бяха въвлечени и мнозина, чиято цел беше единствено да се облагодетелстват. Но понеже тези хора не можеха да разчетат табелките на чужд език, те поголовно налитаха и на други чуждестранни фирми – на френски и английски.

  Начало Первой мировой войны запомнилось мне погромом иностранных магазинов в Москве. Агентами охранки и черносотенцами под прикрытием патриотических лозунгов был организован погром немецких и австрийских фирм. В это были вовлечены многие, стремившиеся попросту чем-либо поживиться. Но так как эти люди не могли прочесть вывески на иностранных языках, то заодно громили и другие иностранные фирмы – французские, английские.

— из "Спомени и размисли", Том I, Глава 1: Детство и юношество

• Ние знаехме, че навсякъде стопаните бият чираците си – такъв беше законът, такъв беше редът.

  Мы знали, что везде хозяева бьют учеников – таков был закон, таков порядок.

— из "Спомени и размисли", Том I, Глава 1: Детство и юношество

ЦЕЛИЯТ ОТКЪС:
За най-малката нередност стопанинът ни биеше безмилостно. А ръката му си беше тежка. Биеха ни и майсторите, биеха ни и майсториците, не изоставаше от тях и стопанката. Когато стопанинът не беше в настроение, по добре не му се мяркай пред очите. Той можеше и без никакъв повод да те напердаши така, че цял ден в ушите ти бучаха.
Понякога стопанинът заставяше две провинили се момчета да се бият един друг с орлови нокти (храст, чиито клони се използваха за избиване на пух), при което им подвикваше: "Пердаши по-яко, по-яко го пердаши!" Налагаше се да търпим безропотно.
Ние знаехме, че навсякъде стопаните бият чираците си – такъв беше законът, такъв беше редът. Стопанинът считаше, че чираците са му предадени изцяло на негово разположение и никой никога няма да му потърси сметка за побоите и нечовешкото отношение към малолетните. А и никой не се интересуваше как работим, как се храним, в какви условия живеем. Най-върховният ни съдия беше стопанинът. Така си теглехме тежкия хомот, на който не всеки възрастен би издържал.

ВЕСЬ ОТРЫВОК:
За малейшую оплошность хозяин бил нас немилосердно. А рука у него была тяжелая. Били нас мастера, били мастерицы, не отставала от них и хозяйка. Когда хозяин был не в духе – лучше не попадайся ему на глаза. Он мог и без всякого повода отлупить так, что целый день в ушах звенело.
Иногда хозяин заставлял двух провинившихся мальчиков бить друг друга жимолостью (кустарник, прутьями которого выбивали меха), приговаривая при этом: "Лупи крепче, крепче!" Приходилось безропотно терпеть.
Мы знали, что везде хозяева бьют учеников – таков был закон, таков порядок. Хозяин считал, что ученики отданы в полное его распоряжение и никто никогда с него не спросит за побои, за нечеловеческое отношение к малолетним. Да никто и не интересовался, как мы работаем, как питаемся, в каких условиях живем. Самым высшим для нас судьей был хозяин. Так мы и тянули тяжелое ярмо, которое и не каждому взрослому было под силу.

За войната и военната служба

• Времето няма власт над величието на всичко, което преживяхме във войната, ... а народът, преживял веднъж големите изпитания, ще черпи и занапред сили от тази победа.

  Время не имеет власти над величием всего, что мы пережили в войну, ... а народ, переживший однажды большие испытания, будет и впредь черпать силы в этой победе.

— из "Спомени и размисли", Том I, Мария Георгиевна Жукова, Предисловие: Призвана за дълъг живот...

• Няма нищо по-лесно от това, когато всички последствия са вече известни, да се върнеш в началото на събитията и да даваш най-различни оценки. И няма нищо по-сложно от това да се ориентираш в цялата съвкупност от въпроси, в цялото противоборство на силите, в противопоставянето на множество мнения, сведения и факти – непосредствено в дадения исторически момент.

  Нет ничего проще, чем, когда уже известны все последствия, возвращаться к началу событий и давать различного рода оценки. И нет ничего сложнее, чем разобраться во всей совокупности вопросов, во всем противоборстве сил, противопоставлении множества мнений, сведений и фактов непосредственно в данный исторический момент.

— из "Спомени и размисли", Том I, Глава 9: В навечерието на Великата отечествена война

• Няма по-тежко зрелище от гледката на унищожените плодове на труда, в които човек е вложил своите сили, талант и любов към родния край. Няма по-горчив мирис от този на догарящото пепелище.

  Нет зрелища более тяжкого, чем вид уничтоженных плодов труда, в которые он вложил свои силы, талант, свою любовь к родному краю. Нет запаха более горького, чем гарь пепелищ.

— из "Спомени и размисли", Том II, Заключение: За това, без което нямаше да има победа

• ...Войната си е война, в нея не може да няма загуби, но тези загуби могат да бъдат и изключително големи, особено когато си имаме работа с ожесточен и сериозен враг...

  ...Война есть война, на ней не может не быть потерь и что эти потери могут быть и крупными, особенно когда мы имеем дело с таким серьезным и ожесточенным врагом...

— спомени на Жуков, из книгата "Маршал Жуков, его соратники и противники в годы войны и мира", Карпов, В.В., Глава: Халхин–Гол

ЦЕЛИЯТ ОТКЪС:
Ударът на авиацията беше толкова силен и точен, че деморализира противника, който в течение на час и половина не успя да отговори дори с организиран артилерийски огън.
Жуков продължи разказа си:
— На третия ден от нашето августовско настъпление, когато японците се окопаха на северния фланг на височината Палец и нещата се започнаха да забавят ход, аз проведох разговор с Г.М. Щерн. По заповед отгоре ролята на Щерн в качеството му на командващ фронта се състоеше в това да осигурява нашия тил, да осигурява с всичко необходимо военната групировка, която командвах аз. В този случай, ако военните действия бяха прехвърлени на друг участък, прераствайки във война, се предвиждаше нашата армейска групировка да отиде на пряко подчинение на фронта. Но само в този случай. А дотогава ние щяхме да действаме самостоятелно и бяхме непосредствено подчинени на Москва.
Щерн дойде при мен и започна да ми говори, че препоръчва да не се втурваме, а да спрем, да увеличим за два-три дена силите си за последващи удари и едва след това да продължим обкръжаването на японците... Аз му казах в отговор на това, че войната си е война и в нея няма начин да няма загуби и че тези загуби могат да бъдат и много големи, особено когато си имаме работа със сериозен и настървен враг като японците. Но ако ние сега, заради тези загуби и заради усложненията, възникнали в обстановката, отложим с два-три дена изпълнението на своя първоначален план, то ще се случи едното от двете: или няма да изпълним този план въобще, или ще го изпълним с огромно забавяне и огромни загуби, които поради нашата нерешителност в крайна сметка поне десет пъти ще надхвърлят онези загуби, които ще понесем сега, действайки възможно най-решително. Ако приемем неговите препоръки, ние ще удесеторим загубите си.
После го попитах: заповядва ли ми или ме съветва? Ако ми заповядва, нека напише писмена заповед, но го предупреждавам, че ще протестирам тази заповед пред Москва, защото не съм съгласен с нея. Отговори ми, че не ми заповядва, а само ми препоръчва и няма да има писмена заповед. Казах: "Щом е така, то аз отхвърлям вашето предложение. Войските, които са ми поверени на мене, ги командвам аз. А на вас ви е наредено да ме поддържате и да осигурявате тила ми. И моля да не излизате от рамките на разпорежданията." Беше твърд, нервен и не много приятен разговор. Щерн си отиде. След два-три часа се върна – явно се беше посъветвал с някого – и ми каза: "Е, очевидно си прав. Оттеглям препоръките си."

ВЕСЬ ОТРЫВОК:
Удар авиации был настолько силен и точен, что он деморализовал противника, который в течение полутора часов не мог ответить даже организованным артиллерийским огнем.
Жуков продолжал рассказ:
— На третий день нашего августовского наступления, когда японцы зацепились на северном фланге за высоту Палец и дело затормозилось, у меня состоялся разговор с Г. М. Штерном. По приказанию свыше роль Штерна заключалась в том, чтобы в качестве командующего фронтом обеспечивать наш тыл, обеспечивать группу войск, которой я командовал, всем необходимым. В том случае, если бы военные действия перебросились на другие участки, перерастая в войну, предусматривалось, что наша армейская группа войдет в прямое подчинение фронту. Но только в том случае. А пока мы действовали самостоятельно и были непосредственно подчинены Москве.
Штерн приехал ко мне и стал говорить, что он рекомендует не зарываться, а остановиться, нарастить за два-три дня силы для последующих ударов и только после этого продолжать окружение японцев... Я сказал ему в ответ на это, что война есть война, на ней не может не быть потерь и что эти потери могут быть и крупными, особенно когда мы имеем дело с таким серьезным и ожесточенным врагом, как японцы. Но если мы сейчас из-за этих потерь и из-за сложностей, возникших в обстановке, отложим на два-три дня выполнение своего первоначального плана, то одно из двух: или мы не выполним этого плана вообще, или выполним его с громадным промедлением и с громадными потерями, которые из-за нашей нерешительности в конечном итоге в десять раз превысят те потери, которые мы несем сейчас, действуя решительным образом. Приняв его рекомендации, мы удесятерим свои потери.
Затем я спросил его: приказывает ли он мне или советует? Если приказывает, пусть напишет письменный приказ, но я предупреждаю его, что опротестую этот письменный приказ в Москве, потому что не согласен с ним. Он ответил, что не приказывает, а рекомендует и письменного приказа писать не будет. Я сказал: "Раз так, то я отвергаю ваше предложение. Войска доверены мне, и командую ими здесь я. А вам поручено поддерживать меня и обеспечивать мой тыл. И я прошу вас не выходить из рамок того, что вам поручено". Был жесткий, нервный, не очень-то приятный разговор. Штерн ушел. Потом, через два или три часа, вернулся, видимо, с кем-то посоветовался за это время и сказал мне: "Ну что же, пожалуй, ты прав. Я снимаю свои рекомендации".

• Продължават престъпно провежданите атаки на едно и също място, а последствията от тъпотата и недисциплинираноста на пишман-организаторите хората ги заплащат с хиляди животи, без никаква полза за Родината. Ако искате да останете на заеманата от Вас длъжност, то аз настоявам: Да се прекратят престъпните фронтални атаки към населения пункт. Да се прекратят фронталните атаки срещу височини с добър обстрел; Да се настъпва само по овразите, горите и слабо обстрелваните местности... За изпълнението да ми се донесе до знание...

  На одном и том же месте продолжаются преступно проводимые атаки, а как следствие тупости и недисциплинированности горе-организаторов, люди расплачиваются тысячами жизней, не принеся Родине пользы. Если Вы хотите, чтобы Вас оставили в занимаемых должностях, я требую: Прекратить преступные атаки в лоб населенного пункта; Прекратить атаки в лоб на высоты с хорошим обстрелом; Наступать только по оврагам, лесам и малообстреливаемой местности... Исполнение донести мне к 24.00 27.1.

— към И.Г. Захаркин, командващ 49-та армия на Западния фронт, 27 януари 1942 г. (Русский архив. Великая Отечественная. Т.15(4(1). М.: "Терра", 1997. с. 271-272.)

• Не разбирам, защо Ви беше притрябвало да изкарвате танковете срещу артилерийския огън... Ако така лекомислено хвърляте танковете, както досега сте ги хвърляли срещу съсредоточения системен огън, нищо няма да излезе... Азбучна истина е: преди да се хвърлят танковете, трябва да се потуши системния огън, и тогава да се хвърлят танковете. А при Вас е точно обратното. Нееднократно Ви се даваше указание, но явно тези елементарни истини не са схванати и танковете продължават да гинат без никаква полза. Хвърляне на танковете без потушаване на системния огън на противника аз лично считам за АВАНТЮРА...

  Не пойму я Вас, почему Вам понадобилось вести танки на артиллерийский огонь.... Если так легкомысленно будут бросаться танки, как до сих пор Вы бросаете на нерасстроенную систему огня, ничего у Вас не выйдет... Азбучная истина обязывает: прежде чем бросить танки, нужно подавить систему огня, а тогда только бросать танки. А у вас делается наоборот. Вам об этом неоднократно давалось указание, но, видимо, до сих пор эти элементарные истины не поняты и танки продолжают гибнуть без всякой пользы. Бросание танков без подавления системы огня противника я считаю АВАНТЮРОЙ….

— в разговор с командващия на 50-та армия И. В. Болдин (Г.К. Жуков в битве под Москвой. Сборник документов. М.: Мосгорархив, 1994. с.156-157.)

• Да се гори с нагорещено желязо безотговорното отношение към живота на хората, от когото и да идва то.

  Выжечь каленым железом безответственное отношение к сбережению людей, от кого бы оно не исходило.

— из заповед на Жуков до Западния фронт от 15 март 1942 г. (ЦАМО, ф. 208, оп.2513, д. 209, л.142)

• Разгромът на противника в операция, сражение или в бой е дело на целия колектив – това е общо дело. Този, който се опитва да се издигне над колектива, или онзи, който иска да издигне някого – отхвърля истината.

  Разгром противника в операции, сражении или в бою – дело всего коллектива, общее дело. Тот, кто пытается возвыситься над коллективом, или тот, кто хочет кого-либо возвысить, – противоречит истине.

— из "Спомени и размисли", Том II, Глава 22: Безусловната капитулация на Германия

• Английският генерал А. У. Нокс написа тогава на своето правителство, че милионната армия от болшевики може да бъде разбита, но когато 150 милиона руснаци не искат белите, а червените, то е безсмислено да се помага на белите.

  Английский генерал А. У. Нокс писал тогда своему правительству о том, что можно разбить миллионную армию большевиков, но когда 150 миллионов русских не хотят белых, а хотят красных, то бесцельно помогать белым.

— из "Спомени и размисли", Том I, Глава 3: Участие в гражданската война

• Спомняйки си съвместната работа с офицерите от старата армия, трябва да кажа, че в по-голямата си част това бяха честни, добросъвестни и предани на Родината си синове на нашия народ. Когато се налагаше да дават живота си в бой с враговете, те отиваха без да трепнат, с достойнство и воинска доблест.

  Вспоминая совместную работу с офицерами старой армии, должен сказать, что в большинстве своем это были честные, добросовестные и преданные Родине сыны нашего народа. Когда приходилось отдавать жизнь в боях с врагами, они шли на это не дрогнув, с достоинством и боевой доблестью.

— из "Спомени и размисли", Том I, Глава 3: Участие в Гражданскаа война

За Сталин

• Действително ли И. В. Сталин беше изтъкнат военен мислител? Разбира се, че не. Всичко това му се приписваше за негова собствена угода, за което способстваше и самият той...

  Действительно ли И. В. Сталин был выдающимся военным мыслителем? Конечно, нет. Все это нагородили в угоду И.В.Сталину, чему способствовал он сам...

— из "Спомени и размисли", Том I, Глава 11: Щабът на Върховното главно командване

• И.В.Сталин не се придържаше към основните закони на оперативно-стратегическото изкуство. Той приличаше на темпераментен юмручен боец, често се палеше и бързаше да влезе в сражение. Палейки се и препирайки, И.В. Сталин не винаги правилно отчиташе времето, необходимо за всестранна подготовка на операцията. На мен и на А.М. Василевски ни костваше големи усилия да му доказваме, че не трябва да се бърза с началото на действията и че операцията трябва да започне тогава, когато бъде всестранно подготвена и материално осигурена.
  Тогава, разбира се, се налагаше сериозно да спорим и да слушаме от Сталин неприятни и незаслужени думи. Но тогава малко внимание обръщахме на това.

  Основных законов оперативно-стратегического искусства И. В. Сталин не придерживался. Он был подобен темпераментному кулачному бойцу, часто горячился и торопился вступить в сражение. Горячась и торопясь, И. В. Сталин не всегда правильно учитывал время, необходимое для всесторонней подготовки операции. Мне и А. М. Василевскому стоило большого труда доказать ему необходимость не спешить с началом действий и начинать операцию только тогда, когда она будет всесторонне подготовлена и материально обеспечена.
  Конечно, при этом приходилось серьезно спорить и выслушивать от И. В. Сталина неприятные и незаслуженные слова. Но тогда мы мало обращали на это внимания.

— из "Спомени и размисли", Том II, Глава 17:Разгромът на фашистките войски на Курската дъга

• Нередки бяха случаите, когато И. В. Сталин, без да известява Генералния щаб, даваше на командващите свои указания, в резултат на което се получаваха сериозни организационни неуредици.

  Нередки были случаи, когда И. В. Сталин, не ставя в известность Генеральный штаб, давал командующим свои указания, в результате чего происходили серьезные организационные неувязки.

— из "Спомени и размисли", Том I, Глава 11: Щабът на Върховното главно командване

• — Какви контраудари, що за глупости са това?! — избухна И. В. Сталин. — Опитът е показал, че войските ни не знаят да настъпват... — И неочаквано на висок тон подхвърли: — Как можахте да си помислите да дадете Киев на врага?
  Аз не можах да се сдържа и отвърнах:
  — Ако мислите, че аз като началник на Генералния щаб меля само глупости, няма какво да правя тук. Моля да ме освободите от задълженията на началник на Генералния щаб и да ме пратите на фронта. Там определено ще допринеса по-голяма полза за Родината.
  Отново настъпи тягостна пауза:
  — Не се палете чак толкова — отвърна Сталин. — А между другото... то ние и без Ленин минахме, че и без вас ли няма...

  — Какие там еще контрудары, что за чепуха? — вспылил И. В. Сталин. — Опыт показал, что наши войска не умеют наступать... — И вдруг на высоких тонах бросил: — Как вы могли додуматься сдать врагу Киев?
  Я не мог сдержаться и ответил:
  — Если вы считаете, что я как начальник Генерального штаба способен только чепуху молоть, тогда мне здесь делать нечего. Я прошу освободить меня от обязанностей начальника Генерального штаба и послать на фронт. Там я, видимо, принесу больше пользы Родине.
  Опять наступила тягостная пауза.
  — Вы не горячитесь, — сказал И. В. Сталин. — А впрочем... мы без Ленина обошлись, а без вас тем более обойдемся...

— из "Спомени и размисли", Том I, Глава 12: Ликвидацията на Елнинския излаз на противника

• Обикновено спокоен и разсъдителен, от време на време той [Сталин] изпадаше в силна раздразнителност. Тогава му изменяше обективността и той се променяше пред очите ни, още повече побледняваше, погледът му ставаше тежък и суров. Не бяха много смелчаците, за които знаех, че могат да издържат сталинския гняв и да парират удара.

  Обычно спокойный и рассудительный, временами он [Сталин] впадал в острое раздражение. Тогда ему изменяла объективность, он резко менялся на глазах, еще больше бледнел, взгляд становился тяжелым, жестким. Не много я знал смельчаков, которые могли выдержать сталинский гнев и отпарировать удар.

— из "Спомени и размисли", Том I, Глава 11, Щабът на Върховното главно командване

• ...В тези сложни условия стремежът да избегне войната се превърна за И. В. Сталин в убеждение, че ще успее да ликвидира опасността от война по мирен път. Надявайки се на своята "мъдрост", той се предовери на собствената си преценка и не усети коварната тактика и планове на хитлеровото правителство.

  ...В этих сложных условиях стремление избежать войны превратилось у И. В.Сталина в убежденность, что ему удастся ликвидировать опасность войны мирным путем. Надеясь на свою "мудрость", он перемудрил себя и не разобрался в коварной тактике и планах гитлеровского правительства.

— из "Спомени и размисли", Том I, Глава 9: В навечерието на Великата отечествена война

• Сега, след всичко преживяно, критично осмисляйки изминалото, може да кажем, че ръководството на страната погрешно пренебрегна нашите настоявания за неотложни мероприятия, които би следвало да се проведат незабавно след войната с Финландия...

  Теперь, после всего пережитого, критически осмысливая минувшее, можно сказать, что руководство страной ошибочно пренебрегло нашими требованиями неотложных мероприятий, которые следовало провести сразу после войны с Финляндией...

— из "Спомени и размисли", Том I, Глава 9: В навечерието на Великата отечествена война

• Големият минус на Върховния [на Сталин] беше в това, че по време на войната той лично нито веднъж не отиде при войниците на фронта и не видя със собствените си очи бойните действия на войските.

  Большим минусом для Верховного было то, что за время войны он лично ни разу не побывал в войсках фронтов и своими глазами не видел боевых действий войск.

— из "Спомени и размисли", Том I, Глава 11: Щабът на Върховното главно командване

• Трябва да се отдаде дължимото на И. В. Сталин: когато започна войната, той не упрекна никого за липсата на необходимия брой най-нов тип танкове, самолети и друга бойна техника, тъй като знаеше, че за несвоевременното решаване на тези въпроси най-вече си е виновен самият той и най-близкото му обкръжение.

  Надо отдать должное И. В. Сталину: когда началась война, он никого не упрекал в отсутствии у нас необходимого количества новейших танков, самолетов и другой боевой техники, так как знал, что в нерешенности этих вопросов прежде всего виноват он сам и его ближайшее окружение.

— из "Спомени и размисли", Том II, Глава 15: Суровите изпитания продължават (1942 г.)

За него

• Жуков както никой друг се отдаваше на изучаването на военната наука. Погледнем в стаята му – все пълзи по картата, разложена на пода.

  Жуков как никто отдавался изучению военной науки. Заглянем в его комнату – все ползает по карте, разложенной на полу

— маршал К.К.Рокосовски, съкурсник и боен съратник на Жуков

• ...Работата, дългът бяха за него преди всичко останало.

  ...Дело, долг для него были превыше всего.

— маршал К.К.Рокосовски, съкурсник и боен съратник на Жуков

• ...Рязък, поривист, проявяващ грубост към подчинените си.

  ...Резкий, порывистый, допускавший грубости с подчиненными.

— из донесенията на бившия сътрудни от органите на КБГ А.Т.Рибин

• Беше строг, но не толкова, че да къса някому пагоните. Не псуваше на майка, а ходеше на предната линия. Случваше се да си дойде, а коленете му – целите в пръст.

  Он строгий был, но, чтоб погоны с кого-то срывал, – нет, не надо. Матом не ругался, на передний край ходил. Бывало, придет – все колени в земле.

— из спомените на личния шофьор на Жуков през периода 1941–1948 г. Александър Бучин

• Около десет години се труди баща ми над спомените си. Като се има предвид, че се намираше в немилост, беше обект на постоянен тормоз, боледуваше и така нататък, може да се каже, че създаването на книгата беше неговият втори подвиг. Излизането през 1969 година на обемистия том в червена луксозна обложка беше истинско събитие в страната. Ветераните поставиха "Спомени и размисли" на първо място сред мемоарите за Великата отечествена война. Именно на тях, на живите и на падналите войници, на техния подвиг, мъжество, храброст, героизъм, безгранична самоотверженост в името на Родината, в името на бъдещите поколения – на тях посвети книгата си Маршалът.

  Около десяти лет трудился отец над воспоминаниями. Принимая во внимание, что он был в опале, постоянно подвергался травле, был болен и многое-многое другое, можно назвать создание книги его вторым подвигом. Выход в свет в 1969 году объемистого тома в красной суперобложке был настоящим событием в нашей стране. Ветераны поставили «Воспоминания и размышления» на первое место среди мемуаров о Великой Отечественной войне. Именно им, живым и павшим солдатам, их великому подвигу, их мужеству, храбрости, героизму, безграничной самоотверженности во имя Родины, во имя будущих поколений посвятил свою книгу Маршал.

— из "Спомени и размисли", Том I, Мария Георгиевна Жукова, Предисловие: Призвана за дълъг живот...

• Когато през април 1969 година книгата се появи на книжните щандове в Москва, първият й тираж от 100 хиляди екземпляра се изкупи моментално.

  Когда в апреле 1969 года книга появилась на книжных прилавках Москвы, первый тираж в 100 тысяч экземпляров был раскуплен мгновенно.

— из "Спомени и размисли", Том I, Мария Георгиевна Жукова, Предисловие: Призвана за дълъг живот...

• Баща ми пристъпи към подготовката на второто издание през лятото на 1969 г. Получавайки около десет хиляди читателски писма, той реши да допълни и доработи книгата. Спомням си, как докарвахме тези писма с чували при него на вилата и цялото семейство – с майка ми и баба ми ги отваряхме, четяхме, сортирахме, подчертавахме за баща ми основните мисли в тях. Баща ми много сериозно се отнасяше към писмата на читателите, към техните забележки и допълнения.

  К подготовке второго издания отец приступил летом 1969 года Получив около десяти тысяч писем читателей, он решил дополнить и доработать книгу Я помню, как письма эти привозили к нему на дачу мешками, и мы всей семьей — с мамой и бабушкой — разбирали их, читали, сортировали, подчеркивали для отца главные мысли. К письмам читателей, их оценкам, замечаниям и дополнениям отец относился очень серьезно.

— из "Спомени и размисли", Том I, Мария Георгиевна Жукова, Предисловие: Призвана за дълъг живот...

• Книгата ["Спомени и размисли"] беше издадена в 30 страни на осемнайсет езика с тираж повече от седем милиона екземпляра. По мнението на многобройните читатели и чуждестранната преса мемоарите на маршал Жуков бяха признати за бестселър. На луксозната обложка на щутгартското издание "ДФА" (във ФРГ) беше написано: "Един от най-значимите документи на нашата епоха."

  Книга [«Воспоминания и размышления»] издана в тридцати странах на восемнадцати языках тиражом более семи миллионов экземпляров. По высказываниям многочисленных читателей и зарубежной прессы мемуары Маршала Жукова были признаны бестселлером. На суперобложке штутгартского издания «ДФА» (ФРГ) написано: «Один из величайших документов нашей эпохи».

— из "Спомени и размисли", Том I, Мария Георгиевна Жукова, Предисловие: Призвана за дълъг живот...

• Върху маршал Жуков беше оказван огромен натиск. Във времената, когато господстваше безпощадна идеологическа цензура, не можеше да бъде другояче... Удаде ни се да отстоим много позиции, но в някои случаи Г. К. Жуков беше принуден да отстъпи, иначе книгата нямаше да бъде пусната. Лесно е да се убедим в това, сравнявайки текста от 1-вото издание от 1969 г. с излязлото през 1989 г. 10-то издание, допълнено по ръкописите на автора. От оригиналния ръкопис бяха задраскани цели страници, а абзаци и фрази бяха променяни до такава степен, че губеха своя смисъл. Бяха изхвърлени около 100 машинописни страници.

  На Маршала Жукова был оказан огромный прессинг. В то время, когда господствовала беспощадная идеологическая цензура, и не могло быть иначе... Многие позиции удалось отстоять, но в некоторых случаях Г. К. Жуков вынужден был отступить, иначе книга не вышла бы в свет. В этом легко убедиться, сличив текст 1-го издания 1969 года с вышедшим в 1989 году без купюр 10-м изданием, дополненным по рукописи автора. В оригинале рукописи вымарывались целые страницы, абзацы, фразы изменялись так, что теряли свой смысл. Всего было выброшено около 100 машинописных страниц.

— спомени на Анна Давидовна Миркина, из "Спомени и размисли", Том I, Предисловие: Призвана за дълъг живот...