Отваря главното меню

Добромир Банев

български писател, поет и публицист

Добромир Банев (р. 30 януари 1969 г.) е български поет, писател и публицист. Автор е на няколко книги с поезия и проза. Завършил е право в СУ "Св. Климент Охридски".


  • Единственото нещо, което може да убие любовта, е самата любов.


  • Мъж. Жена. Между тях първо е любовта. После споменът за любовта. После представата за любовта. Желанието, което става навик. Навикът, който измества чувството. Ръцете продължават да се докосват. Телата са се променили. Уморени са. Нищо не се повтаря.


  • Кой казва, че ангелите са добри и разбират от любов?
    Аз разбирам любовта. Тя е зад ъгъла на улицата, или е чаша кафе, или хапче за сън. Тя е всичко, което ме движи към теб. Тя е много повече от едно “Обичам те!”.


  • Говорим и разчитаме в упражненията по стил да достигнем един до друг.
    А можеше изобщо да не се срещнем – да се разминем като светулки в тъмното.


  • Любов без страст е есен, но без дъжд.
    Небе без птици. Стихове без смисъл.
    Без болка от любов кой влюбен мъж
    два реда с малко смисъл е написал?!


  • Безсмислен е светът без любовта.
    Тя – цялата – завършекът придава.
    Кому са нужни сухите цветя,
    щом мирисът им вече е забрава?
Животът е жужене на пчела,
а любовта – за жилото нектара.
Обичаш ли ме искрено, ела.
Останалото просто се повтаря.


  • Любовта ни прави предсказуеми.


  • Любовта е пчела.
    Тя има остро жило.
    Има крехки крила
    и усмихва се мило.
Като влюбен се дръж,
все едно си ужилен...
Всеки истински мъж
пред пчела е безсилен...


  • Не се обича нищо на инат.
    Обичам ли се, значи ще обичам.
    Дъждът? Дъждът е омагьосан свят
    за мокър мъж.
    И поглед на момиче.


  • Едни живеят, други съществуват. Това, което ни отличава един от друг, е изборът. Всеки от нас избира колко жив иска да бъде.


  • Истински живи са онези, които допускат грешки и се учат от тях.


  • Нагонът на Вселената е разрушителен. Тя се разширява от любов към самата себе си. Така се случва и с нас. Въпросът е да осъзнаем, че колкото по-голяма става нашата лична вселена, толкова повече място има и за други хора в нея.


  • Страхът да бъдем себе си е унищожителен. Прави ни неуверени, а от там – все по-самотни. Самотата трябва да бъде въпрос на избор, а не даденост. Нужна е страст. Ръцете и устните ще довършат всичко останало.


  • По-щастлив от невежата е само увереният простак.
  • Докато обичаме, всичко има значение. Докато ни обичат, всичко има смисъл...
  • Любовта продължава, само сменя посоките.
  • Всяка бръчка е следа, че сме обичали.
  • Животът прилича на гланцово блокче, от което изрязваме предварително очертани фигурки. Така си въобразяваме, че държим нещата под контрол.
  •  Рутината да обичаме е най-сигурният знак, че има за какво да живеем и да трупаме надежда.
  • Винаги има любов. Всяко нейно съпротивление само увеличава арсенала й от оръжия.
  • Надеждите са големи единствено в роман на Дикенс. В живота никой не е виновен, че среднощното мълчание ни самоубива бавно и сигурно, докато обмисляме кого да обвиним на сутринта за собственото си поражение.
  • Дърветата често са предпочитани за прегръщане пред хората.
  • Да си пожелаеш нещо от сърце няма нищо общо с глагола „искам“.
  • Вдъхновението е много повече от вдишване и издишване, от препълнена трапеза и гарантирания секс след преяждането вечер. Нашият вид е обречен без красотата на добрите намерения и стремежа да реализираме мечтите си.
  • Светът е егоистично място, в който останалите представители на човешкия вид винаги ще имат значение.
  • Понякога само една цигара време ни дели от възторга към самите нас.
  • С времето мъдрият оставя завистта и злобата настрана, съсредоточава се върху естественото разбиране, че всички ние сме различни. 
  • Съчувствието излиза на показ, ако е застрашена собствената ни сигурност. 
  • Любовта изключва високомерието. Тя е в непрекъснат скандал с егото на другия, защото не търпи ограничения.
  • Да застанеш високо, означава да гледаш на нещата от висотата на собственото си великодушие. 
  • Простите неща от живота носят най-големите възторзи.
  • Няма нищо по-хубаво от обещанията на пролетта, но бурите са тези, които ни карат да разберем красотата на цветята.
  • Егото е затвор, в който не влизат слънчевите лъчи.
  • Не можеш да бъдеш щастлив, ако тъгата е състояние на хората, които обичаш.
  • Да пътуваш и да опознаваш света – това е най-сигурният начин да вървиш към себе си. 
  • Хоризонтът на добрите намерения е безкраен, да бъдем добри - зависи от погледа, който срещаме в огледалото.
  • Очите никога не лъжат.