Дени Дидро

Дени Дидро (фр. Denis Diderot, 1713–1784) е френски писател, философ-просветител и енциклопедист.

Дени Дидро
Вижте също
Статия в Уикипедия
Материали в Общомедия
Творби в Проект Гутенберг

• Ако всичко на тази земя беше превъзходно, то нямаше да има нищо превъзходно.

• Ако нямаш цел, не извършваш нищо; и не извършваш нищо велико, ако целта ти е нищожна.

• Ако разумът е дар от небето и ако това същото може да се каже за вярата, значи небето ни е спуснало два дара, които са несъвместими и противоречиви един на друг. За да се отстрани тази трудност, трябва да се признае, че вярата е химеричен принцип, несъществуващ в природата.

• Актьорите произвеждат силно впечатление на публиката не тогава, когато са неистови, а когато добре играят неистовост.

• Актьорите са способни да изиграят всеки характер именно затова, защото са съвсем лишени от такъв.

• Бог! Това е просто дума, една обикновена сричка за обяснение съществуванието на този свят.

• В историята на всеки народ ще се намерят немалко страници, които биха били великолепни – само ако бяха истина.

• В моменти, когато художникът мисли за пари, той губи чувство за прекрасното.

• В театъра идват не за да гледат сълзи, а за да слушат речите, които ги изтръгват.

• В човешката природа има две противоположни начала: самолюбие, което ни тегли към нас самите, и доброжелателност, която ни тласка към другите. Ако би се скъсала една от тези пружини, човек би станал зъл до лудост или великодушен до безумие.

• Винаги помни, че природата не е Бог, човекът не е машина, а хипотезата не е факт.

• Връх на безумието е да си поставиш за цел да унищожиш страстите.

• Всичко, което е обикновено, е просто; но не всичко, което е просто, е обикновено. Оригиналността не изключва простотата.

• Всяко произведение на ваятелното изкуство или на живописта трябва да изразява някакво велико житейско правило, трябва да поучава, в противен случай ще бъде нямо.

• Въображението! Без това качество не може да бъдеш нито поет, нито философ, нито умен човек, нито мислещо същество, нито дори просто човек.

• Да дадеш обет за бедност, значи да се закълнеш да бъдеш лентяй или крадец. Да дадеш обет за целомъдрие значи да обещаеш на бога да нарушиш най-мъдрия и най-важен от Неговите закони. Да дадеш обет за послушание значи да се отречеш от неотменимото си човешко право – на свобода. Ако човек съблюдава своя обет, той е престъпник; ако го нарушава – е клетвопрестъпник. Животът в манастир – това е живот на фанатик или на лицемер.

• Да кажете, че човекът се състои от сила и слабост, от разбиране и заслепяване, от нищожество и величие, това означава не до го осъдите, а да определите неговата същност.

• Да се стараете да оставите след себе си повече знание и щастие, отколкото е имало преди, да подобрявате и умножавате полученото от вас наследство – ето над какво трябва да се трудим всички ние.

• Две качества са необходими на художника: чувство за нравственост и чувство за перспектива.

• Добрият стил се крие в сърцето.

• Добродетелта е нещо прекрасно – и добрите, и лошите се изказват за нея с добро. Защото тя е изгодна и за първите, и за вторите.

• Дори да се съгласим, че гениалните хора по правило са и доста странни или както се казва: няма велик ум без капка безумие, ние няма да се отречем от тях, а ще презираме онези векове, които не са създали нито един гений. Гениите са гордостта на народите, към които са принадлежали; рано или късно им издигат статуи и виждат в тях благодетелите на човешкия род.

• Дори и лъжата да бъде полезна за определен период, то с течение на времето тя неизбежно се оказва вредна. Обратно, правдата с течение на времето се оказва полезна, въпреки че за момента може да носи вреда.

• Думите трябва винаги да бъдат верен израз на чувствата и мислите.

• Дълбоките мисли са железни гвоздеи, вбити в ума така, че с нищо не могат да се изтръгнат.

• Държавата се приближава към своята гибел, когато се издигат недоволните на високи степени.

• Желанието да се прочуем като умни хора е по-силно от страха да се прочуем като лоши.

• Жените пият ласкателни лъжи на цели глътки, а горчивата истина – на капки.

• Жените се ненавиждат една други и въпреки това до една се защитават една друга.

• Женската свенливост не е нищо повече от добре разиграно кокетство.

• Живописецът и скулпторът са и двамата поети, но последният никога не стига до шарж. Скулптурата не търпи шегобийство, нито палячовщина, нито забавното, и дори много рядко комичното. Мраморът не се смее.

• Животът на един човек трябва да бъде нещо повече от просто приятен. Всеки вол на пасбището има приятен живот.

• Животът на злите хора е пълен с тревоги.

• За да трогнеш, не е нужно да бъдеш силно трогнат.

• Заблужденията, осветени от гения на великите майстори, стават след време общоприети истини.

• Знанието за това какви трябва да бъдат нещата, отличава умния човек; знанието за това какви са нещата в действителност, отличава опитния; а знанието за това как да бъдат изменени към по-добро, отличава гениалния човек.

• Изисквам от учителите само добри нрави, по същия начин както бих ги поискал от всеки един гражданин.

• Изкуството се състои в това да се намери необикновеното в обикновеното и обикновеното в необикновеното.

• Изтъкнатите със своя талант хора трябва да изразходват времето си така, както го изисква уважението към самите себе си и към потомството. Какво би си помислило за нас потомството, ако ние не му оставим абсолютно нищо.

• Или Бог го е разрешил, или всеобщият механизъм, наричан съдба, го е пожелал, но ние в продължение на целия си живот сме предоставени на всякакъв род случайности; ако ти си мъдър и по-добър баща, отколкото съм аз, то ти от най-ранни години ще убедиш своя син, че именно той е господар на своя живот, за да не се оплаква после от тебе, който си му дал живот.

• Има морална тактичност, която при хуманния човек се проявява във всички негови постъпки и която не се открива у лошия човек.

• Има само една добродетел – справедливостта, едно задължение – да бъдете щастливи, един извод – да не преувеличавате ценността на живота и да не се боите от края.

• Искреността е майка на истината и етикет на честния човек.

• Истината обича критиката – от нея тя само може да спечели; лъжата се бои от критика – от нея тя само губи.

• Истинската демокрация лесно преминава в анархия.

• Казват, че ораторът е най-ярък, когато е пламенен, когато негодува. Аз отричам това. Той е най-силен, когато подражава на гнева.

• Каква превъзходна комедия би бил този свят – само ако нямахме своя роля в него!

• Какво е това истина? Съответствието на нашите съждение на творенията на природата.

• Книгите, който прелистваме най-малко и с най-голямо пристрастие, са книгите на нашите колеги.

• Когато мъжете се отнасят неуважително към една жена, това почти винаги показва, че първа тя се е увлякла в общуването с тях.

• Крайната чувствителност създава посредствени актьори, средната чувствителност дава мнозинството от лошите актьори и само нейната липса дава великите изпълнители.

• Къде другаде освен в брака може да се наблюдават примери на чиста привързаност, истинска любов, дълбоко доверие, постоянна подкрепа, взаимно удовлетворение, споделена печал, отгатнати въздишки, пролети заедно сълзи?

• Където и да отидеш, твоята съвест ще те намери.

• Където и да се намираш, хората винаги ще се окажат по-глупави от тебе.

• Лекарите непрекъснато се трудят над запазването на нашето здраве, а готвачите – над неговото съсипване; обаче последните са доста по-уверени в успеха.

• Любовта често отнема разума на този, който го има, и дава на онзи, който го няма.

• Манастирът е тъмница, където биват хвърлени тези, които обществото е изхвърлило зад борда.

• Между увереността и убеждението съществува тази разлика, че това, в което сме убедени, не може да бъде лъжливо, докато можем да бъдем уверени в лъжливо нещо.

• Моята дружба е явно твърде предпазлива, ако опасността за моя приятел не ме заставя да забравя за моята собствена опасност.

• Музите са жени и затова не винаги даряват със свята благосклонност онези, които най-упорито от всички се домогват до тях.

• На този свят винаги има разплата. Има двама генерални прокурора: единият е този, който стои до вашите врати и наказва за провинения срещу обществото, а другият – самата природа. На нея именно са й известни всичките пороци, измъкващи се от закона.

• Навсякъде, където признават Бога, там съществува култ, а където има култ, там е нарушен естественият ред на нравствения дълг и нравствеността пада.

• Награждавайки добрите, дори само с това наказваме лошите.

• Най-голям автор е този, който оставя колкото се може по-малко на въображението на актьора.

• Най-голямото изкуство се състои в това то да бъде скривано.

• Най-голямата нелепост е да се впускаме в морала, когато нещата опират до исторически факти.

• Най-щастлив човек е този, който подарява щастие на най-голям брой хора.

• Намерете най-напред идеята – с нея ще намете и опита.

• Народ, който мисли, че честен го прави вярата, а не добрите закони, ми се струва доста изостанал.

• Нашите сетива са клавишите, по които удря заобикалящата ни природа.

• Не Бог е създал хората по свой образ и подобие, а хората ежедневно го създават по свой. Богът на мохамеданина не е същият като Богът на християнина. Богът на протестантите не е същия като богът на католика. Богът на възрастния се различава от Бога на детето и от Бога на старите хора.

• Не е достатъчно само да правиш добро, трябва да го правиш добре.

• Не е необходимо героите на пиесите нарочно да се изкарват умни, а трябва да бъдат поставени в такива условия, при които те да са принудени да проявяват ум.

• Не познавам професия, която би се нуждала за по-изискани форми и по-чисти нрави от театралната.

• Не се впускайте в обяснения, ако искате да бъдете разбрани.

• Невежеството и безразличието са двете меки възглавници за твърдите глави.

• Необходимо е да се разрешат на народа сатирата и жалбата; скритата ненавист е по-опасна от откритата.

• Необятната сфера на науката си я представям като широко поле, едни части на което са много тъмни, а други осветени. Нашият труд има за цел да разшири границите на осветените места или да увеличи източниците на светлина в това поле. Едното е характерно за творческия гений, а другото за проницателния ум, водещ до подобрения.

• Ние винаги оставаме самите себе си, въпреки че нито за минута не оставаме едни и същи.

• Ние смятаме за страхливец онзи, който е допуснал в негово присъствие да оскърбят приятеля му.

• Нима имаме властта да избираме да се влюбваме или да не се влюбваме? И нима, влюбвайки се, ние имаме властта да постъпваме така, сякаш това не се е случило?

• Нима на вас не е известно, че настоящото блаженство се състои в това, че всички хора се нуждаят едни от други и че вие очаквате помощ от себеподобните си по същия начин както и те я очакват от вас?

• Нито в една епоха и нито за една нация религиозните мнения не са послужили като основа за националните нрави. Боговете, пред които са се покланяли древните гърци и римляни, най-чистите хора на земята, са били най-обикновени мошеници.

• Няма достойнство при отсъствието на ясни и категорични понятие за общото благо.

• Няма такъв ъгъл на този свят, където различията в религиозните виждания да не оросяват с кръв земята.

• Образованието придава на човека достойнство, че дори и робът започва да съзнава, че не е роден за робство.

• Отнемете от християнина страха му от ада и ще му отнемете и вярата.

• Повече са логически разсъждаващите хора, отколкото красноречивите. Красноречието е изкуство, украсяващо логиката.

• По-добре е да се изтъркаш, отколкото да ръждясаш.

• Попитали веднъж един човек дали съществуват истински атеисти. А вие – отговорил той – мислите ли, че съществуват истински християни?

• Порокът разгневява хората само от време от време, но външните му черти ги дразнят от сутринта до вечерта.

• Правилата водят изкуството към рутина.

• Предварителното познаване на това, което искаш да направиш, дава смелост и лекота.

• Прелистете историята на всички народи на тази земя: навсякъде религията превръща невинността в престъпление, а престъплението обявява за невинно.

• Признанието за своята неспособност е големият урок, който извличаме. Не е ли по-добре да придобия доверието на другите хора към себе си с искреността на признанието, че нищо не зная, отколкото да мърморя някакви думи и да предизвиквам жалост с опитите си да обяснявам всичко? Този, който доброволно си признава незнанието на това, което не знае, ме подтиква да му вярвам за това, което се опитва да ми обяснява.

• Признателността е бреме, а всяко бреме за това и съществува, за да бъде отхвърлено.

• Природата, като жената, показвайки изпод одеждите си ту една част от своето тяло, ту друга, дава не по-настойчивите си поклонници надеждата, че някога ще я узнаят цялата.

• Разкошът разорява богатите и увеличава нуждите на бедните.

• Революция, отложена с един ден, може да не се извърши изобщо.

• Религията пречи на хората да вярват, защото под страх от вечни наказания им пречи да гледат.

• Родителите обичат своите деца с тревожна и снизходителна любов, която ги разваля. Има и друга любов – внимателна и спокойна, – която ги прави честни. Това именно е истинската любов на бащата.

• Само на честен човек подобава да е атеист.

• Само страстите и само великите страсти могат да издигнат душата за велики дела. Без тях настъпва краят на всичко възвишено както в нравствения живот, така и в творчеството.

• Скицата е творение на пламъка и гения, картината е творение на труда, търпението, дългото изучаване и завършените знания в изкуството.

• Страстите са непрекъснато осъждани, приписват им всички човешки нещастие и при това се забравя, че именно те се явяват източникът на нашите радости.

• Страхливецът напразно удря с юмрук гърдите си, за да събере смелост; нея трябва да я имаш още преди това и само да я укрепяваш в общуването с тези, които също я имат.

• Този, който ти разказва за чуждите недостатъци, разказва на другите за твоите.

• Търпимостта неизбежно води до равнодушие.

• Търсим любовта на другите, за да имаме допълнително поводи да обичаме себе си.

• Философите говорят доста лоши неща за духовниците, духовниците говорят доста лоши неща за философите; но философите никога не са убивали духовници, докато духовенството е убило немалко философи.

• Хората биха живели доста спокойно на този свят, ако биха били напълно уверени, че няма от какво да се боят в другия; мисълта, че няма Бог, не би изплашила никого; обаче толкова много се ужасяват от мисълта, че съществува такъв Бог, какъвто ми го изобразяват!

• Хората престават да мислят, когато престанат да четат.

• Храбрият избягва опасността, докато страхливецът безразсъдно и беззащитно се устремява към пропастта, която не може да забележи поради обзелите го страхове; по такъв начин той бърза срещу нещастие, което най-вероятно не е било предназначено за самия него.

• Цялата сила на нравствената съвест се заключава в осъзнаването на извършеното зло.

• Човек, измъчен от времето, заспива в обятията на апатията.

• Човекът е създаден, за да живее в обществото; отделете го от него, изолирайте го и мислите му ще се объркат, характерът му ще се ожесточи, в душата му ще се зародят стотици най-нелепи страсти, в ума му ще пуснат корени налудничави идеи – като див трънак сред пустото поле.

• Чудеса има там, където вярват в тях, и колкото повече вярват, толкова по-често стават.

• Шейсетгодишният Волтер е папагал, повтарящ трийсетгодишния Волтер.

• Широта на ума, сила на въображението и активност на душата – ето това е то геният.