Жозеф Жубер

Жозèф Жубèр (фр. Joseph Joubert, 1754-1824) е френски юрист, писател-есеист романтик и моралист, автор на множество афоризми. Близък приятел е с френските енциклопедисти и просветители Дидро, Шатобриан, Даламбер и др., но въпреки това запазва своите религиозни възгледи. Най-известен става със своите афоризми, които обаче приживе никога не е публикувал. След неговия край приятелят му Шатобриан ги събира и издава през 1838 г. в малката книжка "Размисли" ("Pensées"), а племенникът му Пол Рейнал подрежда голяма част от творчеството му и го издава през 1842 г. под заглавието "Размисли, есета, максими и кореспонденция от Ж.Жубер." ("Pensées, Essais, Maximes et Correspondance de J. Joubert").

Жозеф Жубер

• Ако не намираш спокойствие в самия себе си, безполезно е да го търсиш на друго място.

• Ако отдадем живота си на любовта, няма да ни остане време да се жалваме или да се чувстваме нещастни.

• Без намесата на необикновен талант всичко прекрасно остава непризнато.

• Бог – това е мястото, където забравям за всичко останало.

• Богати са тези, които умеят да ограничават желанията си според средствата.

• Бъди добър и снизходителен към всички, освен към себе си.

• В изкуството полезното трябва да произтича от приятното, а не приятното от полезното. В основата на прекрасните произведения лежи чарът на ума, а не добрите намерения.

• В страстите си ние използваме заложбите, които са ни били дадени за щастието.

• Вместимостта на почти всички умове и без това не е голяма, а те са претъпкани с всевъзможни знания.

• Вместо да се ядосвам, че розата има шипове, аз се радвам на това, че наред с шиповете расте и роза.

• Всеки ум има своите утайки.

• Всички градинари живеят на прекрасни места, защото те ги правят такива.

• Всички правила в живописта, поезията, музиката и дори балета преследват и не могат да не преследват една-единствена цел: да доставят удоволствие на ума, без да го обременяват.

• Всичко точно е кратко.

• Всяко излишество разваля или нравите, или вкуса.

• Възпитавайки детето, трябва да се мисли и за предстоящата му старост.

• Въображението – това са очите на душата.

• Гениални биват наричани хората, които правят бързо онова, което ние правим бавно.

• Гениалност – това е способността да се вижда невидимото, да се движи неосезаемото, да се изгражда това, което няма форма.

• Геният започва прекрасните произведения, но само трудът ги завършва.

• Говорѝ тихо, за да те чуе и глухата аудитория.

• Да обучаваш – означава да се учиш двойно.

• Да се възползваш от нечии благодеяния е по-сигурен начин да привържеш човека към себе си, отколкото да му се отплащаш на свой ред.

• Да се задълбочаваш в мимолетно произшествие е все едно да чертаеш върху пясъка, да пишеш върху водата, да строиш върху крилата на вятъра.

• Да се представи в смешна светлина онова, което не подлежи на осмиване, в известен смисъл е все едно да се обърне доброто в зло.

• Да се разбере Бога е лесно, стига само да не се опитваме да го обясним.

• Да си способен на уважение в наши дни е почти толкова рядко, колкото и да си достоен за него.

• Децата имат повече нужда от примери, отколкото от критика.

• Добрите времена ни правят по-добри, отколкото сме, а лошите – по-лоши.

• Добрите закони се раждат от обичаите.

• Добрите намерения са нищо, ако не се превърнат в добри дела.

• Дори и недостатъците могат да се харесват, ако в тях се е проявила душата.

• Дълговете скъсяват живота.

• Едно от най-големите предимства, способстващо точната употреба на думите, е тяхната двусмисленост и изменчивост, тоест тяхната гъвкавостта.

• Затворѝ очи и ще видиш.

• Изкуството е способността да се види невидимото, да се усети неосезаемото, да се нарисува онова, което няма облик.

• Илюзията е съставна част от действителността и неизбежно произтича от нея, както следствието от причината.

• Има хора, нравствеността на които остава непокътната подобно на парче плат, от който те никога не си шият дрехи.

• Когато виждам съвременните млади хора, аз си мисля, че небето е пожелало да унищожи земята.

• Когато твърде много се боиш от това, което може да се случи, изпитваш облекчение, когато накрая опасенията ти се сбъднат.

• Към историческото повествование трябва да се добавят само такива разсъждения, до които здравомислещият читател не може да достигне сам.

• Мечтите представляват половината от действителността.

• Мисълта е нещо толкова реално, колкото и артилерийският снаряд.

• Можеш да убедиш само в това, в което хората искат да се убедят.

• Мъдростта е силата на слабите.

• На всичко може да се научи, дори и на добродетели.

• На посредственото произведение му е необходим само сюжет. На прекрасното му е необходимо семе, което подобно на растение самò ще даде урожай в ума на читателя.

• На ума му е необходим светът на фантазията, къде би могъл да действа и да броди. Умът увлича там не толкова предметите, колкото простора.

• Насоката на ума е по-важна от неговото развитие.

• Натъкваме се на най-добрите си мисли, когато търсим най-подходящата дума.

• Небето съществува само за тези, които мислят за него.

• Непогрешим е този вкус, който умее да отличи съдържанието от формата, да отличи недостатъците на формата от съвършенството на съдържанието и недостатъците на съдържанието от съвършенството на формата. Непогрешимият вкус умее също така да отличи в литературата доброто от лошото, лошото от по-лошото и доброто от най-доброто.

• Никога не режи това, което можеш да развържеш.

• Някои намират енергия само в покоя, а други – покой само в движението.

• Обичат императора, заради любовта към империята.

• Онези, които постъпват строго, където не трябва, не могат да постъпят строго, където трябва.

• Очите, вдигнати към небето, са винаги красиви, каквито и да са те.

• Питайте младите. Те знаят всичко.

• Правосъдието е правото на най-хитрия.

• Преди светът оказваше въздействие на книгите, а сега – книгите на света.

• При човека най-хубави са младежките преживявания и зрелите мисли.

• Разбираме земята само тогава, когато познаваме небето. Без духовния свят материалният е само разочароваща загадка.

• Разумът може да ни подскаже, какво следва да избегнем, и само сърцето ни казва, какво трябва да правим.

• Снизхождението е присъщо на справедливостта.

• Справедливост без сила и сила без справедливост – и двете са жалки.

• Справедливостта е истина в действие

• Суеверието превръща всичко в чудеса.

• Съществува правото на мъдрия, но не съществува правото на силния.

• Тази част от душата си, която влагаме в нашите произведения, никога не я влагаме в нашия живот.

• Тези, които никога не оттеглят думите си, обичат повече себе си, отколкото истината.

Друг вариант: Тези, които никога не променят мнението си, обичат повече себе си, отколкото истината.

• Този, който няма поезия в душата си, няма да я намери и никъде другаде.

• Този, който се задоволява с полуразбирането, се задоволява и с полуизразяването и пише с голяма лекота.

• Този, който се смее над злото във всичките му прояви, не притежава много здраво нравствено чувство.

• Този, у когото има въображение, но няма знания, има крила, но няма крака.

• Увлеченията на младите са пороци за възрастните.

• Ударът на палките на барабана прогонва мислите; ето защо барабанът е толкова обичан в армията.

• Удивителното ни удивлява само веднъж, а възхитителното всеки път ни възхищава все повече и повече.

• Хартията е безкрайно търпелива, но читателите – не.

• Хората уважават добродетелите, но обичат качествата на човека.

• Целта на един спор или дискусия не е непременно победа, а прогрес.