Висарион Белински
руски литературен критик
Висариòн Григòриевич Белѝнски (рус.Виссарион Григорьевич Белинский, 1811–1848) е руски литературен критик и публицист, философ.
Висарион Белински | |
---|---|
Вижте също | |
Материали в Общомедия |
- Ако досега човечеството е достигнало твърде много, това значи, че то трябва да достигне още повече в най-скоро време.
- Если до сих пор человечество достигло многого, это значит, что оно еще большего должно достигнуть в скорейшее время.
- Ако изборът в любовта се решаваше само от волята и разума, тогава любовта не би била чувство и страст. Наличието на елемента на непосредственост се забелязва и в най-разумната любов, защото от няколко еднакво достойни лица се избира само едно и този избор се основава на неволното влечение на сърцето.
- Если б выбор в любви решался только волею и разумом, тогда любовь не была бы чувством и страстью. Присутствие элемента непосредственности видно и в самой разумной любви, потому что из нескольких равно достойных лиц выбирается только одно, и выбор этот основывается на невольном влечении сердца.
- Ако целта на нашия живот се състоеше само в нашето лично щастие, а нашето лично щастие се заключваше само в една любов, тогава животът действително би изглеждал като мрачна пустиня… Но хвала на вечния разум, хвала на занаята, който храни! Има за човека и още един огромен свят с живот, освен вътрешния свят на сърцето – светът на историческото съзерцание и на общественото поприще – този огромен свят, където мисълта се превръща в дело, а високото чувство – в подвиг… И щастлив ще е този, който не е безделен зрител-наблюдател на този океан от шумно носещ се живот…
- Если бы вся цель нашей жизни состояла только в нашем личном счастии, а наше личное счастие заключалось бы только в одной любви, тогда жизнь была бы действительно мрачною пустынею… Но хвала вечному разуму, хвала попечительному промыслу! Есть для человека и еще великий мир жизни, кроме внутреннего мира сердца, – мир исторического созерцания и общественной деятельности, – тот великий мир, где мысль становится делом, а высокое чувствование – подвигом… И благо тому, кто не праздным зрителем смотрел на этот океан шумно несущейся жизни…
- Бащата обича своето дете, защото му е родно; но той трябва да го обича също така и като бъдещ човек. Само такава любов към децата е истинска и достойна да се нарече любов; всяка друга е егоизъм и хладно самолюбие.
- Отец любит свое дитя, потому что оно его рождение; но он должен любить его еще как будущего человека. Только такая любовь к детям истинна и достойна называться любовью; всякая же другая есть эгоизм, холодное самолюбие.
- Без дълбоко нравствено чувство човек не може да има нито любов, нито чест – нищо, благодарение на което човекът е човек
- Без глубокого нравственного чувства человек не может иметь ни любви, ни чести, – ничего, чем человек есть человек.
- Без здраве не може да има и щастие.
- Без здоровья невозможно и счастье.
- …Без страсти и противоречия няма живот и няма поезия. Стига само в тези страсти и противоречия да има разумност и човечност, техните резултати биха отвели човека до неговите цели.
- …Без страстей и противоречий нет жизни, нет поэзии. Лишь бы только в этих страстях и противоречиях была бы разумность и человечность, и их результаты вели бы человека к его цели.
- Без стремеж към безкрайното няма живот, няма развитие, няма прогрес.
- Без стремления к бесконечному нет жизни, нет развития, нет прогресса.
- Без цели няма дейност, без интереси няма цел, без дейност няма живот. А източник на интересите, целите и дейността е общественият живот.
- Без цели нет деятельности, без интересов нет цели, а без деятельности нет жизни. Источник интересов, целей и деятельности – субстанция общественной жизни.
- Благословен е този, който без да се задоволява с настоящата действителност, е носил в душата си своя идеала за по-добро съществуване, живял е и е дишал с една мисъл – да побърза, според степента на дадените му от природата средства, да осъществи на земята този идеал…
- Благо тому, кто, не довольствуясь настоящею действительностью, носил в душе своей идеал лучшего существования, жил и дышал одною мыслию – споспешествовать, по мере данных ему природою средств, осуществлению на земле идеала…
- Борбата е условие за живот: животът си отива, когато свърши борбата.
- Борьба есть условие жизни: жизнь умирает, когда оканчивается борьба.
- Бракът е реализацията на любовта. Да обича истински може само напълно съзрялата душа и в този случай любовта вижда в брака своята най-висока награда и не помръква от блясъка на (сватбения) венец, а още по-пищно разпръсква своя аромат, като под лъчите на слънцето…
- Брак есть действительность любви. Любить истинно может только вполне созревшая душа, и в таком случае любовь видит в браке свою высочайшую награду и при блеске венца не блекнет, а пышнее распускает свой ароматный цвет, как при лучах солнца…
- В думите "бог" и "религия" виждам тъмнина, мрак, вериги и камшик.
- В словах «бог» и «религия» вижу тьму, мрак, цепи и кнут.
- Вдъхновението не е нещо, което принадлежи изключително на художника: без него няма да стигне далече и ученият, без него няма да направи много дори и занаятчията, защото то е навсякъде – във всяко дело и във всеки труд.
- Вдохновение не есть исключительная принадлежность художника: без него недалеко уйдет и ученый, без него немного сделает даже и ремесленник, потому что оно везде, во всяком деле, во всяком труде.
- Всичко добро е прекрасно, когато е в хармония, в съответствие със самото себе си. Неестествено и преждевременно развилите се деца – са нравствени уроди. Всяка преждевременна зрелост прилича на насилване в детството.
- Все хорошо и прекрасно в гармонии, в соответствии с самим собой. Неестественно и преждевременно развившиеся дети – нравственные уроды. Всякая преждевременная зрелость похожа на растление в детстве.
- Всяка крайност е родна сестра на ограничеността.
- Всякая крайность есть родная сестра ограниченности.
- Всяка любов е истинска и прекрасна по своему, стига само да бъде в сърцето, а не в главата.
- Всякая любовь истинна и прекрасна по-своему, лишь бы только она была в сердце, а не в голове.
- Всяко достойнство и всяка сила са спокойни – тъкмо защото са уверени в самите себе си.
- Всякое достоинство, всякая сила спокойны – именно потому, что уверены в самих себе.
- Във важните дела на живота трябва да се бърза така, сякаш от загубата на една минута може да загине всичко останало.
- В важных делах жизни всегда надо спешить так, как будто бы от потери одной минуты должно было все погибнуть.
- Възпитанието е велико дело – от него зависи съдбата на човека.
- Воспитание – великое дело: им решается участь человека.
- Глупаво е да разстилаш морска карта само за да преминеш езерцето с лодка.
- Глупо для переезда через лужу на челноке раскладывать перед собою морскую карту.
- Да видите прекрасно издание на безсъдържателна книга е също така неприятно, както да видите безсъдържателен човек, ползващ се от всички материални блага на живота.
- Видеть прекрасно изданную пустую книгу так же неприятно, как видеть пустого человека, пользующегося всеми материальными благами жизни.
- Да вижда и уважава човека в жената е не само необходимо, но и главно условие за шансовете за любов на порядъчния човек от нашето време.
- Видеть и уважать в женщине человека – не только необходимое, но и главное условие возможности любви для порядочного человека нашего времени.
- Да възпитаваш не значи само да храниш и отглеждаш, но и да даваш насоки на сърцето и ума; а нима именно заради това от майката не се изисква и характер, и наука, развитие, достъпност до всички човешки интереси?
- Воспитывать не значит только выкармливать и вынянчивать, но и дать направление сердцу и уму, – а для этого разве не нужно со стороны матери характера, науки, развития, доступности ко всем человеческим интересам?
- Да вярваш и да не знаеш, това все още значи нещо за човека; но да знаеш и да не вярваш – това не значи абсолютно нищо.
- Верить и не знать – это еще значит что-нибудь для человека; но знать и не верить – это ровно ничего не значит.
- Да намери своя път, да узнае своето място – това е най-важното за човека, това означава за него да бъде самият себе си.
- Найти свою дорогу, узнать свое место – в этом все для человека, это для него значит сделаться самим собой.
- Да се разсъждава логично и да се разсъждава вярно са две различни неща.
- Да се създаде език е невъзможно, тъй като него го твори народът; филолозите само разкриват неговите закони и ги свързват в система, а писателите творят чрез него съобразно тези закони.
- Создать язык невозможно, ибо его творит народ; филологи только открывают его законы и приводят в систему, а писатели только творят на нем сообразно с сими законами.
- Добре е да си учен, поет, воин, законодател или друг, но лошо е, ако при това не си и човек.
- Хорошо быть ученым, поэтом, воином, законодателем и проч., но худо не быть при этом человеком.
- Драматичните поети създават актьори.
- Драматические поэты творят актеров.
- Дружбата, също както любовта, е роза с разкошни цветове, упоителен аромат, но и бодливи шипове.
- Дружба, подобно любви, есть роза с роскошным цветом, упоительным ароматом, но и с колючими шипами.
- Егоизмът е повратлив като хамелеон…
- Эгоизм изворотлив, как хамелеон…
- Един от най-висшите принципи на истинска нравственост се заключава в уважението на човешкото достойнство у всеки един човек, без значение кой е той, преди всичко заради това, че е човек, а после и заради неговите лични достойнства.
- Один из высочайших принципов истинной нравственности заключается в уважении к человеческому достоинству во всяком человеке, без различия лица, прежде всего за то, что он – человек, а потом уже за его личные достоинства.
- Еснафите собственици са прозаични хора. Тяхното любимо правило е: всеки у себе си и за себе си. Те искат да бъдат прави според гражданския закон, но не искат и да чуват за законите на човечността и нравствеността.
- Мещане-собственники – люди прозаически-положительные. Их любимое правило: всякий у себя и для себя. Они хотят быть правы по закону гражданскому и не хотят слышать о законах человечества и нравственности.
- Жената мисли със сърцето си, а мъжът — с главата си.
- За низките натури няма нищо по-приятно от това да отмъщават за своето нищожество, замервайки святото и великото с калта на своите възгледи и мнения.
- Для низких натур ничего нет приятнее, как мстить за свое ничтожество, бросая грязью своих воззрений и мнений в святое и великое.
- Изходен пункт за нравственото усъвършенстване е преди всичко материалната потребност.
- Исходный пункт нравственного совершенства есть прежде всего материальная потребность.
- Има всякакви хора и всякакви страсти. У някои например именно хладната злост поражда цялата страст и целият патос на натурата им и те само тогава са умни, талантливи и дори здрави, когато нападат.
- Всякие бывают люди и всякие страсти. У иного, например, всю страсть, весь пафос его натуры составляет холодная злость, и он только тогда и бывает умен, талантлив и даже здоров, когда кусается.
- Има много видове образования и развития и всяко от тях е важно само по себе си, но по-високо от всички тях стои нравственото образование.
- Есть много родов образования и развития, и каждое из них важно само по себе, но всех их выше должно стоять образование нравственное.
- Истината е по-горе от хората и не бива да се страхува от тях.
- Истина выше людей и не должна бояться их.
- Истинската нравственост расте от сърцето при плодотворното съдействие на светлите лъчи на разума. Нейно мерило не са думите, а практическите действия.
- Истинная нравственность растет из сердца при плодотворном содействии светлых лучей разума. Ее мерило – не слова, а практическая деятельность.
- Истинската човешка любов може да се основава само на взаимното уважение на човешкото достойнство един у друг, а не на капризите на чувствата или на прищевките на сърцето.
- Истинно человеческая любовь может быть основана только на взаимном уважении друг в друге человеческого достоинства, а не на одном капризе чувств и не на одной прихоти сердца.
- Каквато и да е дейността, но навикът и придобитото чрез него действено умение са велико нещо. Който не е седял, скръствайки ръце тогава, когато не е имало какво да се прави, той ще може да действа и тогава, когато настъпи време за това.
- Какова бы ни была деятельность, но привычка и приобретаемое через нее умение действовать – великое дело. Кто не сидел сложа руки и тогда, как нечего было делать, тот сумеет действовать, когда настанет для этого время.
- Клеветата не винаги е резултат от злобата: много често тя е плод на невинното желание да се разсеем със занимателен разговор, а понякога е плод на доброжелателство и намеса, колкото искрена, толкова и неловка.
- Клевета не всегда бывает действием злобы: чаще всего она бывает плодом невинного желания рассеяться занимательным разговором, а иногда и плодом доброжелательства и участия столь же искреннего, сколько и неловкого.
- Книгата е животът на нашето време; от нея се нуждаят всички – и малките, и възрастните.
- Книга есть жизнь нашего времени, в ней все нуждаются – и старые, и малые.
- Кой ще ми каже истината за самия мене, ако не приятелят.
- Кто мне скажет правду обо мне, если не друг.
- Който не върви напред, той върви назад: няма средно положение.
- Кто не идет вперед, тот идет назад: стоячего положения нет.
- Който не е станал преди всичко човек, той е и лош гражданин.
- Кто не сделался прежде всего человеком, тот плохой гражданин.
- Който не принадлежи на своето отечество, той не принадлежи и на цялото човечество.
- Кто не принадлежит своему отечеству, тот не принадлежит и человечеству.
- Който няма какво свое да каже, по-добре да мълчи.
- Кому нечего сказать своего, тому лучше молчать.
- Който изказва рязко своите мнения за чуждите действия, той сам се задължава да действа по-добре от другите.
- Кто резко высказывает свои мнения о чужих действиях, тот обязывает этим и самого себя действовать лучше других.
- Който се бои от знания, той е пропаднал, той е консерватор.
- Кто боится знания, тот пропал, тот консерватор.
- Колкото по-висок е геният на поета, толкова по-дълбоко и обширно разбира той природата и с толкова по-голям успех ни я представя във взаимовръзките й с живота.
- Чем выше гений поэта, тем глубже и обширнее понимает он природу и тем с большим успехом представляет нам ее во взаимосвязи с жизнью.
- Колкото по-малко е детето, толкова по-непосредствено трябва да бъде нравственото възпитание, при което то трябва не да бъде учено, а приучавано на добри чувства, наклонности и маниери, основавайки се предимно на привичката.
- Чем моложе ребенок, тем непосредственнее должно быть его нравственное воспитание, тем больше должно его не учить, а приучать к хорошим чувствам, наклонностям и манерам, основывая все преимущественно на привычке.
- Колкото по-силно е дарованието на поета, толкова е по-оригинално.
- Чем дарование поэта сильнее, тем оно оригинальнее.
- Където няма пълна откровеност, пълно доверие, където се укрива дори и най-дребната подробност, там няма и не може да съществува никаква дружба.
- Где нет полной откровенности, полной доверенности, где скрывается хотя малость какая-нибудь, там нет и не может быть дружбы.
- Любов се дава само на любов.
- Любовь дается только любви.
- Любовта е толкова силна, че сътворява и непостижимото, тържествува над вечно неизменните условия на пространството и времето, над безсилието на плътта, а на новороденото му дава лъвска сила.
- Любовь столь сильна, что творит непостижимое, торжествует над вечно неизменными условиями пространства и времени, над бессилием плоти, младенцу дает львиную силу.
- Любовта и уважението към родителите без всяко съмнение е чувство свято.
- Любовь и уважение к родителям без всякого сомнения есть чувство святое.
- Любовта има свои закони на развитието, свои възрасти – също както и в човешкия живот. Тя има своята разкошна пролет, своето жарко лято, и накрая есен, която за едни е топла, светла и плодородна, а за други – хладна, гнила и безплодна.
- Любовь имеет свои законы развития, свои возрасты, как жизнь человеческая. У нее есть своя роскошная весна, свое жаркое лето, наконец, осень, которая для одних бывает теплою, светлою и плодородною, для других – холодною, гнилою и бесплодною.
- Любовта често греши, виждайки в любимия обект това, каквото в него няма, но понякога само любовта открива в него прекрасното или великото, което е недостъпно за наблюдението и ума.
- Любовь часто ошибается, видя в любимом предмете то, чего нет, но иногда только любовь же и открывает в нем прекрасное или великое, которое недоступно наблюдению и уму.
- Любовта, като една от най-силните страсти, увличаща човека към всякакви крайности повече от всяка друга страст, може да послужи като пробен камък за нравствеността.
- Любовь, как одна из сильнейших страстей, увлекающих человека во все крайности больше, чем всякая другая страсть, может служить пробным камнем нравственности.
- Много хора живеят без да живеят, а само се готвят да живеят.
- Много людей живет не живя, но только собираясь жить.
- Може да не обичаш родния си брат, ако е лош човек, но не може да не обичаш отечеството си, каквото и да е то: само важното е тази любов да не застинало доволство от това, каквото е, а желание за усъвършенстване.
- Можно не любить и родного брата, если он дурной человек, но нельзя не любить отечества, какое бы оно ни было: только надобно, чтобы эта любовь была не мертвым довольством тем, что есть, но живым желанием усовершенствования.
- Мяра за достойнството на жената може да бъде мъжът, когото тя е обикнала.
- Меркою достоинства женщины может быть мужчина, которого она любит.
- Над обществото стабилна власт имат само идеите, а не думите.
- Над обществом имеют прочную власть только идеи, а не слова.
- Най-големият и свещен интерес на обществото представлява собственото му благосъстояние, поравно разпределено на всеки негов член.
- Высочайший и священнейший интерес общества есть его собственное благосостояние, равно простертое на каждого из его членов.
- Най-голямото съкровище е добрата библиотека е.
- Величайшее сокровище – хорошая библиотека.
- …Нападките срещу недостатъците и пороците на нацията не са престъпление, а заслуга, те са истински патриотизъм.
- …Нападки… на недостатки и пороки народности есть не преступление, а заслуга, есть истинный патриотизм.
- Не бива и на шега да лъжеш или ласкаеш. Нека всеки си мисли за тебе каквото му е угодно, а ти бъди какъвто си.
- Не надо и в шутку лгать и льстить. Пусть думает о тебе всякий, что ему угодно, а ты будь тем, что ты есть.
- Не е престъпление да обичаш няколко пъти в живота и не е заслуга да обичаш само веднъж: да се упрекваш за първото и да се хвалиш с второто си е еднакво нелепо.
- Нет преступления любить несколько раз в жизни, и нет заслуги любить только один раз: упрекать себя за первое и хвастаться вторым – равно нелепо.
- Недобросъвестен е този, който не цени своето мнение като човек.
- Тот недобросовестен, кто не дорожит своими мнениями как человек.
- Ние питаме и разпитваме миналото да ни обясни нашето настояще и да ни намекне за нашето бъдеще.
- Мы вопрошаем и допрашиваем прошедшее, чтобы оно объяснило нам наше настоящее и намекнуло о нашем будущем.
- Никой човек не се ражда готов, тоест напълно оформил се, и животът не е нищо друго, освен непрекъснато движещо се развитие, непрекъснато формиране.
- Никакой человек в мире не родится готовым, то есть вполне сформировавшимся, но всякая жизнь его есть не что иное, как беспрерывно движущееся развитие, беспрестанное формирование.
- Няма нищо по-опасно от това да свързваш съдбата си със съдбата на една жена само за това, че прекрасна и млада.
- Нет ничего опаснее, чем связывать свою участь с участью женщины за то только, что она прекрасна и молода.
- Няма нищо по-свято и безкористно от майчината любов; всяка привързаност, всяка любов, всяка страст е или слаба, или користна в сравнение с нея.
- Нет ничего святее и бескорыстнее любви матери; всякая привязанность, всякая любовь, всякая страсть или слаба, или своекорыстна в сравнении с нею.
- Няма толкова лош човек, че доброто възпитание да не го направи по-добър.
- Нет столь дурного человека, которого бы хорошее воспитание не сделало лучшим.
- …Ограничен е разумът на човека, но безграничен е разумът на човечеството.
- …Ограничен разум человека, но зато безграничен разум человеческий, то есть разум человечества.
- Оръдие и посредник при възпитанието трябва да бъде любовта, а цел – човечността.
- Орудием и посредником воспитания должна быть любовь, а целью – человечность.
- От всички видове слава най-ласкателната, най-великата, най-неподкупната е народната.
- Из всех родов славы самая лестная, самая великая, самая неподкупная – слава народная.
- От всички лоши привички, разкриващи недостига на солидно образование и излишъка от добродушно невежество, най-лошата е да не се наричат нещата с истинските им имена.
- Из всех дурных привычек, обличающих недостаток прочного образования и излишества добродушного невежества, самая дурная – называть вещи не настоящими их именами.
- От всички човешки страсти след самолюбието най-силната и най-свирепата е властолюбието.
- Из всех страстей человеческих, после самолюбия, самая сильная, самая свирепая – властолюбие.
- Отвратителен е наглият самохвалко, но не по-малко отвратителен е човекът без всякакво съзнание и за най-малка сила, и за най-малко достойнство.
- Гадок наглый самохвал; но не менее гадок и человек без всякого сознания какой-нибудь силы, какого-нибудь достоинства.
- Патриотизмът, независимо чий, се доказва не с думи, а с дела.
- Патриотизм, чей бы то ни был, доказывается не словом, а делом.
- Пият и ядат всички хора, но пиянстват и преяждат само диваците.
- Пьют и едят все люди, но пьянствуют и обжираются только дикари.
- По мое най-съкровено убеждение брачният съюз трябва да бъде чужд за всяка публичност; това е въпрос, който касае само за двамата – и никой друг освен тях.
- По моему кровному убеждению, союз брачный должен быть чужд всякой публичности, это дело касается только двоих – больше никого.
- Подлеците затова успяват в своите дела, защото постъпват с честните хора като с подлеци, а честните постъпват с подлеците като с честни хора.
- Подлецы потому и успевают в своих делах, что поступают с честными людьми, как с подлецами, а честные люди поступают с подлецами, как с честными людьми.
- Поезията е висш род изкуство. Всяко друго изкуство е повече или по-малко стеснено и ограничено в своята творческа дейност от този материал, чрез който то се проявява. Поезията се изразява в свободното творческо слово, което е и звук, и картина, и определена ясно изговорена представа. Затова поезията включва в себе си всички елементи на другите изкуства.
- Поэзия есть высший род искусства. Всякое другое искусство более или менее стеснено и ограничено в своей творческой деятельности тем материалом, посредством которого оно проявляется. Поэзия же выражается в свободном творческом слове, которое есть и звук, и картина, и определенное ясно выговоренное представление. Поэтому поэзия заключает в себе все элементы других искусств.
- Попрището на жената е да възбужда у мъжа енергията на душата, пламъка на благородни страсти, да поддържа чувството за дълг и стремежа към високото и великото – това е нейното предназначение и то е велико и свещено.
- Поприще женщины – возбуждать в мужчине энергию души, пыл благородных страстей, поддерживать чувство долга и стремление к высокому и великому – вот ее назначение, и оно велико и священно.
- Приятел ми е този, комуто мога да говоря всичко.
- Друг мне тот, кому все могу говорить.
- Работата не е в думата, а в интонацията, с която тази дума се произнася.
- Дело не в слове, а в тоне, в каком это слово произносится.
- Разумното възпитание дори и злия по натура го прави или по-малко лош, или дори добър; то развива до известна степен и най-затъпелите способности и по възможност очовечава най-ограничената и дребнава натура.
- Разумное воспитание и злого по натуре делает или менее злым, или даже и добрым, развивает до известной степени самые тупые способности и по возможности очеловечивает самую ограниченную и мелкую натуру.
- Разумът е даден на човека, за да живее разумно, а не само за да вижда, че живее неразумно.
- Разум дан человеку для того, чтобы он разумно жил, а не для того только, чтобы он видел, что неразумно живет.
- …Само златната посредственост се ползва от завидната привилегия никого да не дразни, да няма врагове или противници.
- …Только золотая посредственность пользуется завидною привилегией – никого не раздражать и не иметь врагов и противников.
- …Само щастието е мярката и проверката за любовта.
- …Только счастье есть мерка и поверка любви.
- Словото отразява мисълта: непонятна ли е мисълта, непонятно е и словото.
- Слово отражает мысль: непонятна мысль – непонятно и слово.
- Смехът често е великият посредник в усилията да се разграничи истината от лъжата.
- Смех часто бывает великим посредником в деле отличения истины от лжи.
- Способността за творчество е велик дар от природата; актът на творчеството в душата на творящия е велико тайнство; минутата на творчество е минута на велико свещенодействие.
- Способность творчества есть великий дар природы; акт творчества, в душе творящей, есть великое таинство; минута творчества есть минута великого священнодействия.
- Сред всички критици най-великият, най-гениалният и най-непогрешимият е времето.
- Из всех критиков самый великий, самый гениальный, самый непогрешимый – время.
- …Страстта е източник на всяка жива плодотворна дейност.
- …Страсть есть источник всякой живой плодотворной деятельности…
- Страстта е поезията и цвета на живота, но какво значение имат страстите, ако в сърцето няма воля.
- Страсть есть поэзия и цвет жизни, но что же в страстях, если у сердца не будет воли.
- Суеверието си отива с успеха на цивилизацията.
- Суеверие проходит с успехом цивилизации.
- Суровата критика няма да убие истинския и силен талант, по същия начин както и нейното одобрение няма да издигне незначителния.
- Истинного и сильного таланта не убьет суровость критики, так же как незначительного не подымет ее привет.
- Сърцето има свои закони – е, не такива, от които би могло да се състави пълен и систематичен кодекс.
- Сердце имеет свои законы – правда, не такие, из которых легко было бы составить полный систематический кодекс.
- Трудът облагородява човека.
- Труд облагораживает человека.
- Убеждението трябва да ни бъде скъпо, защото е истинно, а не защото е наше.
- Убеждение должно быть дорого потому только, что оно истинно, а совсем не потому, что оно наше.
- Умът – това е духовното оръжие на човека.
- Ум – это духовное оружие человека.
- Условието за нашите успехи на избраното ни поприще е заключено единствено в силата на волята.
- Только в силе воли заключается условие наших успехов на избранном поприще.
- Ученикът никога няма да надмине учителя, ако вижда в него само образец, а не съперник.
- Ученик никогда не превзойдет учителя, если видит в нем образец, а не соперника.
- Хората обикновено не толкова се наслаждават на това, което им е дадено, колкото тъгуват по това, което не им е дадено.
- Люди обыкновенно не столько наслаждаются тем, что им дано, сколько горюют о том, чего им не дано.
- Хуманността е човеколюбие, но развито от съзнанието и образованието.
- Гуманность есть человеколюбие, но развитое сознанием и образованием.
- Честните хора имат лошата привичка да спускат свенливо очи пред наглостта и нахалната подлост.
- Честные люди всегда имеют дурную привычку со стыдом опускать глаза перед наглостью и нахальною подлостью.
- Човек се изразява ясно, когато го е завладяла мисъл, но още по-ясно, когато той владее мисълта.
- Человек ясно выражается, когда им владеет мысль, но еще яснее, когда он владеет мыслию.
- Човек се плаши само от това, което не знае; знанието побеждава всеки страх.
- Человек страшится только того, чего не знает, знанием побеждается всякий страх.
- Човек се създава от природата, но се развива и изгражда в обществото.
- Создает человека природа, но развивает и образует его общество.
- Човекът винаги е бил и ще бъде най-любопитното явление за човека.
- Человек всегда был и будет самым любопытнейшим явлением для человека.
- Човекът не е звяр, нито ангел; той трябва да обича не животински и не платонически, а човешки.
- Человек не зверь и не ангел; он должен любить не животно и не платонически, а человечески.
- Човешката индивидуалност по своята природа не търпи отчуждение и самота, а жадува за съчувствието и доверието на себеподобните си.
- Индивидуальность человеческая, по своей природе, не терпит отчуждения и одиночества, жаждет сочувствия и доверенности себе подобных.
- Човешкото знание се състои не от една само математика и технология. Напротив, това е едната страна на знанието, това е само по-низшето знание; висшето обхваща нравствения свят, включва в областта си всичко, с което е високо и свято битието на човека.
- Человеческое знание состоит не из одной математики и технологии. Напротив, это только одна сторона знания, это еще только низшее знание; высшее объемлет собой мир нравственный, заключает в области своего ведения все, чем высоко и свято бытие человеческое.
- Чувството за хуманност бива оскърбено, когато хората не уважат у другите човешкото достойнство, и още повече се оскърбява и страда, когато човек сам в себе си не уважава собственото си достойнство.
- Чувство гуманности оскорбляется, когда люди не уважают в других человеческого достоинства, и еще более оскорбляется и страдает, когда человек сам в себе не уважает собственного достоинства.
- Чувството само по себе си все още не представлява поезия; трябва чувството да бъде родено от идея и да изразява идея. Безсмислените чувства са даденост на животните, но те унижават човека.
- Чувство само по себе еще не составляет поэзии; надо чтобы чувство было рождено идеею и выражало идею. Бессмысленные чувства – удел животных; они унижают человека.
- Школата на нещастието е най-добрата школа.
- Школа несчастья есть самая лучшая школа.
- Източници
- «Афоризмы. Золотой фонд мудрости.», Ермишин О. - М.: Просвещение; 2006