Отваря главното меню
Амос Оз
Амос Оз
Вижте също:
Wikipedia-logo-v2.svg Статия в Уикипедия
Commons-logo.svg Материали в Общомедия

Амос Оз (иврит: עמוס עוז, роден Амос Клаузнер, 1939 г.) е израелски писател и журналист. Професор по литература в университета Бен-Гурион в Беер Шева и съосновател на пацифисткото движение "Мир-сега".


От него


  • Активизмът е начин на живот.
    Activism is a way of life.


  • В края на трагедията от Чехов всеки е разочарован, лишен от надежда, огорчен, с разбито сърце, но жив.
    In the conclusion of the tragedy by Chekhov, everyone is disappointed, disillusioned, embittered, heartbroken, but alive.



  • Всяко едно удоволствие, което може да си представите или да изпитате, е по-възхитително, по-голямо удоволствие, ако го приемате на малки глътки, без да бързате. Четенето не прави изключение.
    Every single pleasure I can imagine or have experienced is more delightful, more of a pleasure, if you take it in small sips, if you take your time. Reading is not an exception.


  • Две деца от един и същ жесток родител се гледат едно друго и виждат едно в друго образа на жестокия родител или на доскорошния си потисник. В много отношения такъв е случаят между евреи и араби: това е конфликт между две жертви.
    Two children of same cruel parent look at one another and see in each other the image of the cruel parent or the image of their past oppressor. This is very much the case between Jew and Arab: It's a conflict between two victims.


  • Книгите пълнеха нашия дом. Баща ми можеше да чете на шестнадесет или седемнадесет езика и да говори на единадесет (всички с руски акцент). Майка ми говореше четири или пет езика и четеше седем или осем.
    Books filled our home. My father could read sixteen or seventeen languages and could speak eleven (all with a Russian accent). My mother spoke four or five languages and read seven or eight.


  • Конфликтът започва и завършва в сърцата и умовете на хората, а не по върховете на хълмовете.
    A conflict begins and ends in the hearts and minds of people, not in the hilltops.


  • Моята дефиниция за трагедия е сблъсък между дясно и дясно.
    My definition of a tragedy is a clash between right and right.


  • Повечето хора не са моногамни по природа, а социално-икономическите предпоставки за традиционното семейство са се изчерпали в много част по света.
    Most people are not monogamous by nature, and the socioeconomic pretexts for the traditional family have expired in many parts of the world.



  • Според скалата на ценностите на моите родители, колкото едно нещо беше по-западно, за толкова по-културно се считаше то.
    On my parents' scale of values, the more Western something was, the more cultured it was considered.


  • Считам семейството за най-загадъчната и завладяваща институция на света.
    I find the family the most mysterious and fascinating institution in the world.


  • Шекспировата традиция за развръзка на една трагедия е да се изпълни сцената с трупове и да се наложи доста съмнителна справедливост.
    There's the Shakespeare tradition of resolving a tragedy with the stage hewed with dead bodies and justice of sorts prevails.


Към него


  • Самотата е като чук – ударът му троши стъклото, но закалява стоманата.
    Loneliness is like a hammer blow that shatters glass but hardens steel. [1]
— Фаня Клаузнер, майка на писателя