Ювенал
Децим Юний Ювенал (лат. Decimus Iunius Iuvenalis, 60-131) е древноримски поет-сатирик, чиито произведения са пълни с нравоучителни сентенции и остри нападки срещу всякакъв вид несправедливост.
- А кой ще пази самите пазачи?
- Quis custodiet ipsoscustodes?
- Бедният пътник ще си припява пред разбойника. — няма да се страхува
- Cantabit vacuus coram latrone viator.
- Въздържай се от спор – спорът е най-неизгодното условие за убеждаване. Мненията са като гвоздеи: колкото повече удряш по тях, толкова повече се забиват.
- Възрастните трябва винаги да помнят – да не дават на децата пример лош.
- Да обръщаш черното на бяло.
- Nigra in candida vertere.
- Да посветим живота си на истината. — фразата се е превърнала в последствие в девиз на Ж.-Ж. Русо.
- Vitam impendere vero.
- Добродетелта я хвалят, но тя самата страда.
- Дори природата да отказва, негодуванието създава стиха. — популярни перифрази: "Негодуванието създава поета.", "Възмущението вдъхновява поета", "Гневът прави поета."
- Si natura negat, facit indignatio versum.
- Едва ли ще се намери дело, в което причина за спора да не е жена.
- Единствено добродетелта ни показва пътя към спокойния живот.
- Езикът е най-лошата част на лошия слуга.
- Заради живота забравят за жизнените цели.
- Здрав дух в здраво тяло.
- Mens sana in соrроrе sano.
- Знатността е само и единствено в доблестта.
- И каквато е тя, нека се осмели такава и да изглежда.
- И някакво си там джудже да го наричаме Атлант.
- Nanum cujusdam Atlanta vocamus.
- Какво е славата, дори и най-голямата, щом е само гола слава?
- Gloria quantum libet quid erit, si gloria tantum est?
- Кой би търпял Гракхите, оплакващи се от бунт? — т.е. кой би търпял човек, който не прощава на другите грешките, които сам има
- Към детето трябва да се отнасяме с най-голямо внимание. — т.е. да не му се дават лоши примери
- Maxima debetur puero reverentia.
- Лошите хора се опасяват от простъпки, боейки се от наказание; добрите – заради любовта си към добродетелта.
- Любовта към парите расте толкова, колкото растат и самите пари.
- Crescit amor nummi, quantum ipsa pecunia crescit.
- Мъдрият има граници дори за добродетелта си. — т.е. съблюдава мяра във всичко
- Imponit finem sapiens et rebus honestis.
- Мъдростта не би казала нещо, което е противно на природата.
- Мъдростта побеждава съдбата.
- На този възмездието за престъплението беше (разпъване на) кръст, на другия – диадема (царска власт). — т.е. за едни и същи престъпления, различни последици
- Ille crucem sceleris pretium tulit, hic diadema.
- Най-голямото зло е да предпочетеш живота пред честта и да го спасяваш за сметка на това, което го прави достоен за подражание.
- Най-горчивото в нещастната бедност е, че прави човека смешен.
- Не е ли благосклонна съдбата към тебе, каква полза от големия ти пенис?
- Si tibi sidera cesent, nil faciet longi mensura incognita nervi?
- Народ от комици е този.
- Natio comoeda est.
- Никакво доверие на външността.
- Frontis nulla fides.
- Никога не можеш да приведеш толкова отблъскващи и срамни примери, че подир тях да няма още по-лоши.
- Nunquam adeo foedis adeoque pudentis utiumr exemplis, ut non pejora supersint.
- Никой не се задоволява да греши само толкова, колкото е позволено.
- Nemo satis credit tantum delinquere, quantum permittas.
- Нито един зъл човек не е щастлив.
- Нито една добродетел не изкупва пороците.
- Нищо, което не е приятно за слуха или зрението, не трябва да пристъпва прага на къщата, в която има дете.
- Няма по-противно чудовище от развратния скъперник.
- Общественото мнение щади ястреба и наказва пиленцето.
- Отмъщението е наслада за дребнавата и низка душа.
- Печално е да се крепиш на чужда слава, защото с падането на тези устои се разрушава и цялата сграда.
- По-здрав е от риба. — съществувало е поверие, че рибата никога не боледува
- Sanior est pisce.
- По-лесно се понасят нанесените оскърбления, отколкото нанасяните.
- По-рядко и от бял гарван. — употребява се в смисъл на нещо рядко, на човек, отличаващ се рязко от другите, подобно на: "черната овца", "бялото магаре", "бяла лястовица" и др.п.
- Corvo quoque rarior albo.
- Подобно на морското лоно, което приема в себе си всички реки, честността съединява в себе си всички доблести, за да състави от тях добродетелния човек.
- Порокът е толкова по-забележим, колкото по-знатен е порочният.
- Преструват се на курии, а живеят като вакханти. — курии – образец на воинска и гражданска доблест, от името на Марий Курий Дентат (IV-III В. пр.н.е.), герой от войните; вакханти – според митологията: спътници на бога на виното Вакх, олицетворение на разгулен живот и порочност
- Приятен е мирисът на печалбата, от каквото и да произлиза.
- Lucri bonus est odor ex re qualibet.
- Първото наказание за виновния е това, че не може да се оправдае пред собствения си съд.
- Рядка птица.
- Rara avis.
- С глух (безшумен) камшик бие. — за съвестта
- С пръст затисни си устата. — израз на замълчаване, на въздържане от приказки
- Digito compesce labellum.
- Съдът прощава на гарваните, а наказва гълъбите. — в смисъл: човек е безмълвен пред големите престъпления, а при дребните е направо безмилостен
- Dat Veniam corvis, vexat centura columbas.
- Така искам, така повелявам, вместо доводи – да бъде моята воля.? — за женското своеволие
- Sic volo, sic jubeo, sit pro ratione voluntas?
- Трудно е да не се пише сатира.
- Difficile est saturam non scribere.
- Хляб и зрелища! — основните искания на римската тълпа
- Panem et circenses!
- Често в името на живота губим самият смисъл на живота.
- Et propter vitam vivendi perdere causus.
- Източници
- "Енциклопедия на афоризмите", доц. д-р Любен Атанасов, София, 1998, изд."Проф. Марин Дринов"
- "Латински сентенции", д-р Хуго Баракуда, изд. "Сребърен лъв", София, 1993
- «Афоризмы. Золотой фонд мудрости.» Ермишин О. - М.: Просвещение; 2006
- (рус) Ювенал: Сатиры, из Хрестоматии по античной литературе