Цицерон

Марк Тулий Цицерон
Вижте също
	Статия в Уикипедия
	Материали в Общомедия
	Творби в Проект Гутенберг

Марк Тулий Цицерон (Marcus Tullius Cicero, 106-43 г.пр.н.е.) е прочут римски оратор и държавник. Известен е като най-големия стилистик на латинската проза.

Без дружба животът е нищо.
Sine amicitia vita nulla est.
Благото на народа е най-големият закон.
Salus populi — suprema lex.
Влюбеният в себе си няма съперници.
Всичко прекрасно се среща рядко.
Omnia praeclara rara.
Всеки може да сгреши, но само глупакът упорства в грешката си.
Cujusvis hominis est errare; nullius, nisi insipientis in errore perseverare.
Всяко изследване е свързано с много трудности.
Omnis cognitio multis est obstructa difficultatibus.
Във време на война законите немеят.
Гладът е (най-добрата) подправка към яденето.
Cibi condimentum est fames.
Гневът е враг на съвета.
Iracundia est inimica consilio.
Гъбата израства за една нощ. — злото се появява бързо
Fungus una nocte nascitar.
Да живееш значи да мислиш.
Vivere est cogitare.
Да загинеш насилствено в честно дело е по-добре, отколкото да отстъпиш пред злото.
Vi opprimi in bona causa est melius, quam malae cedere.
Да не знаеш историята означава винаги да бъдеш дете.
Historiam nescire, hoc semper puerum esse.
Даден ни е кратък живот, но споменът за добре изживения живот е вечен.
Brevis nobis vita data est, at memoria bene redditae vitae sempiterna.
Докога, Катилина, ще злоупотребяваш с нашето търпение?
Quosque tandem abutere, Catilina, patientia nostra.
Дори и в мислите не се побира, че е имало време, когато не е имало никакво време.
Дръж се с достойнство и изящество.
Agere cum dignitate et venustate
Изхвърли копията, които друг ти приготвя!
Hastas iace, quas alius ministrat!
Историята е учител в живота.
Historia magistra vitae.
Като мълчат, крещят.
Cum tacent, clamant.
Където делото говори само за себе си, защо са необходими думи?
Ubi rerum testimonia adsunt, quid opus est verbis?
Лесно е да се намери забрава, ако мъката е чужда.
Levis est consolatio ex miseria aliorum.
Между добри хора всичко се нарежда добре.
Inter bonos bene.
Миналото време никога не се връща.
Praeteritum tempus numquam revertitur.
Навикът е втора природа.
Consuetudo est altera natura.
На всеки човек е свойствено да греши, но никому, освен на глупака, не е свойствено да упорствува в грешката си.
Най-висшето право е най-висша несправедливост.
Summum ius, summa inuria.
Най-сладките неща в живота са най-тихи.
Щастливият живот се състои в покоя на съзерцанието.
На лъжеца не вярваме дори тогава, когато говори истината.
Mendaci homini ne vera quidem dicenti credimus.
На никого не е позволено да греши!
Peccari licet nemini!
Не всичко подхожда на всички.
Non in omnes omnia conveniunt.
Не можем да изменим миналото.
Praeterita mutare non possumus.
Не можеш да обичаш нито онзи, от когото се страхуваш, нито този, който се страхува от теб.
Неясно е.
Non liquet.
Никога не съм толкова зает, колкото през свободното си време.
Никой не може да избяга от смъртта.
Mortem effugere nemo potest.
Нищо не оскърбява така един приятел, както недоверието: защото какво е приятелството, ако не единство на две души? А къде е това единство без доверие.
Нищо не цъфти вечно, век века сменя.
Nihil semper floret, aetas succedit aetati.
Няма нищо едновременно и изобретено, и съвършено.
Nihil est simul et inventum et perfectum.
Няма нищо по-сладко от светлината на истината.
Nihil est veritatis luce dulcius .
Няма смъртен, който да не е познал някога болка.
Mortalis nemo est, quem non attingat dolor.
Няма такава безсмислица, която да не се проповядва от някой философ.
Nihil tam absurde dici potest, quod non dicatur ab aliquo philosophorum.
О, времена, о, нрави!
O tempora, o mores!
О, измамна човешка надежда!
O fallacem hominum spem!
Оръжието да отстъпи място на тогата, лавровият венец на красноречието!
Cedant arma togae, concedat laurea linguae!
От огъня — огън.
Ab igne ignem
Паметта е запис на нещата, установени с мисълта.
Memoria est signatarum rerum in mente vestigium.
Парите са нервът на войната.
Nervus belli pecunia.
Писмото не се изчервява — в писмото можеш да се обясниш свободно
Epistola non erubiscit.
Плодът на услугата е самата услуга.
По-добре да страдаш, отколкото да причиниш страдание.
Позорното бягство от смъртта е по-лошо от нея.
Turpis fuga mortis omni est morte peior.
По-лесно е да се развърже завързаното, отколкото да се съедини разделеното.
Facilius est apta dissolvere, quam dissipata connectere.
Природата е винаги непобедима.
Natura est semper invicta.
Приятелят е като второ аз.
Amicus est tamquam alter idem.
Приятен е завършеният труд.
Iucundi acti labores.
Приятен е споменът за отминали несгоди.
Iucunda memoria est praeteritorum malorum.
Равните с равни най-лесно се разбират.
Pares cum paribus facillime congregantur.
Разточителността подражава на щедростта.
Само мъдрецът успява да прави всичко съобразно волята си.
Soli hoc sapienti contigit, ut nihil faciat invitus.
Само родната земя е скъпа на всички.
Patriae solum omnibus carum est.
Свидетел на миналото.
Testis temporum.
Стая без книги е като тяло без душа.
Съдбата е сляпа.
Fortuna caeca est.
Сълзата изсъхва бързо.
Cito inarescit lacrima.
Такава е вече силата на неподкупността, че я ценим дори у врага.
Tanta vis probitatis est, ut eam etiam in hoste diligamus.
Тук спира водата. — тук е пречката
Hic haeret aqua.
Храбростта води, а щастието върви редом.
Virtute duce comite fortuna.
Често под бедния плащ се крие мъдрост.
Saepe est etiam sub palliolo sordido sapientia.
Често човек няма друг враг, освен самия себе си.
Saepe nihil inimicus homini, quam sibi ipse.