Хораций

Хораций
Вижте също
	Статия в Уикипедия
	Творби в Проект Гутенберг

Квинт Хораций Флак (Quintus Horatius Flaccus; 65–8 г. пр.н.е.) е римски поет и мислител.

„Ако искаш да заплача, започни да плачеш първи.“ — „Si vis me flere, dolendum est primum ipsi tibi.“
„Ако може да се сравняват малки с велики неща.“ — „Si parva licet componere magis.“
„Бъди сдържан!“ — „Compesce mentem!“
„Бъди упорит и твърдо дръж на своето.“ — „Persta atque obdura.“
„Всички ги чака една нощ“ (смърт?) — „Omnes una manet nox.“
„Всичко превърна в дим и пепел.“ — „Omne verterat in fumum et cinerem.“
„Всякакво одобрение заслужава този, който е съединил приятното с полезното.“ — „Omne tuti punctum, qui miscuit utile dulci.“
„В средата на нещата.“ (в самата същност) — „In media res.“
„Гневът е краткотрайно безумие.“
„Да има мярка в нещата!“ — „Sit modus in rebus!“
„Да се кълнеш в думите на учителя.“ — „Iurare in verba magistri.“
„Денят сменя деня.“ — „Truditur dies die.“
„Добави масло в огъня.“ — „Oleum adde camino.“
„Дори най-славните имена се забравят, ако не се споменават.“ — „Vel optima nomina non appellando fiunt mala.“
„Дължим на смъртта нас и нашето.“ – Debemur morti nos nostraque (в по свободен превод също: Дължим на смъртта себе си и всичко наше; или: Ние и всичко наше е обречено на смърт).
„Животът не дава нищо на хората без упорит труд.“ — „Nil sine magno vita labore dedit mortalibus.“
„За козината на козата да спориш.“ — „De lana caprina rixari.“
„За тебе се разказва в баснята.“ — „De te fabula narratur.“
„За това се молех.“ (точно това исках) — „Hoc erat in votis.“
„За хората няма нищо недостижимо.“ — „Nil mortalibus arduum est.“
„Защо ли мъчиш клетия си дух с планове за вечността.“ - „Quid aeternis minorem consiliis animum fatigas?“
„Златна среда.“ — „Aurea mediocritas.“
„Издигнах си паметник, по-здрав от мед.“ — „Exegi monumentum aere perennius.“
„Използвай деня!“ (или още „Улови (цени) мига!“) — „Carpe diem!“

„Tu ne quaesieris — scire nefas — quem mihi, quem tibi finem di dederint, Leuconoe, nec Babylonios temptaris numeros. ut melius, quicquid erit, pati! seu plures hiemes, seu tribuit Iuppiter ultimam, quae nunc oppositis debilitat pumicibus mare Tyrhenum. Sapias, vina liques, et spatio brevi spem longam reseces. dum loquimur, fugerit invida aetas: carpe diem, quam minimum credula postero.“ - „Не питай (ний не можем да узнаем) какъв ли край предвидили са боговете за теб и мен, Левкония, нито изпитвай Вавилонските пресмятания. Колко по-добре е да приемаме каквото дойде, дали е отредил за нас още зими Юпитер или последната е таз, която се разбива днес в скалите на Тиренското море. Мъдрец бъди и виното налей. Животът кратък е, ти остави в страни далечните надежди. Дори докато тъй говорим с теб отлита времето неумолимо. Цени мига, не вярвай ти напразно в утрешния ден.“

„Има мярка в нещата (съществуват граници, от едната или от другата страна на които не може да има истина).“ — „Est modus in rebus (sunt certi denique fines quos ultra citraque nequit consistere verum).“
„Истина е, че всеки се измерва със своя мярка и мерило.“ — „Metiri se quemque suo modulo ac pede verum est.
„Каква полза могат да донесат законите там, където няма нравственост?“ — „Quid leges sine moribus vanae proficiunt?“
„Като поучаваш, не бъди многословен!“ — „Quidquid praecipies, esto brevis!“
„Когато думата е казана, тя отлита безвъзвратно.“ — „Et semel emissum volat irrevocabile verbum.“
„Което не може да се поправи, става по-леко благодарение на търпеливоста.“ — „Levius fit patientia quidquid corrigere est nefas.“
„Който е започнал делото, свършил го е наполовина.“ — „Dimidium facti, qui coepit, facit.“
„Колкото и да се гордееш с богатството си, то няма да промени твоето достойнство.“ — „Licet superbus ambules pecunia, fortuna non mutat genus.“
„Мълниите удрят върховете на планините.“ — „Feriunt summos fulgura montes.“
„Никой не се ражда без пороци.“ — „Vitiis sine nemo nascitur.“
„Навикът е тиранин.“ — „Usus est tyrannus.“
„Наостри уши край бъбривеца.“ — „Aurem substringe loquaci.“
„Натрупаното богатство е за едни слуга, а за други господар.“ — „Imperat aut servit collecta pecunia cuique.“
„Не винаги стрелата улучва там, където е насочена.“ — „Nec semper feriet quodcumque minabitur arcus.“
„Не всеки човек успява да достигне Коринт.“ (да достигне най-далечното) — „Non cuivis homini contingit adire Corinthum.“
„Не трябва да се отчайваш.“ — „Nil desperandum.“
„Нещата засягат и тебе, когато гори домът на съседа ти.“ — „Nam tua res agitur, paries cum proximus ardet.“
„Никога хищните орли не раждат мирни гълъби.“ — „Neque imbellem feroces progenerant aquilae columbas.“
„Носиш дърва в гората.“ (безсмислен труд) — „Ligna in silvas fers.“
„Няма да умра напълно.“ — „Non omnis moriar.“
„Няма по-голямо безумие от това да носиш дърва в гората.“ — „In silvam non ligna feras insanius.“
„О, на прелестна майка най-прелестна дъщеря!“ — „O, matre pulchra filia pulchrior.“
„Обидчивият род на поетите.“ — „Genus irritabile vatum.“
„Огромен талант се крие в това недодялано тяло.“ — „Ingenium ingens inculto latet hoc sub corpore.“
„Осмели се да бъдеш умен!“ — „Sapere aude!“
„Откъде идваш и къде отиваш?“ — „Unde venis et quo tendis?“
„Под предателската пепел се таи огън.“ — „Ignis suppositus cineri doloso.“
„Поетите се стремят да носят или полза, или наслада.“ — „Aut prodesse volunt, aut delectare poetae.“
„Понякога и добрият Омир дреме.“ — „Quandoque bonus dormitat Homerus.“
„Приятен ще бъде този миг, който не очакваш.“ — „Grata superveniet, quae non sperabitur, hora.“
„Приятно безумие! Сладостен опит!“ — „Amabilis insania! Dulce periculum!“
„Приятно и почетно е да умреш за родината.“ — „Dulce et decorum est pro patria mori.“
„Пълна чаша, кого няма да направиш красноречив!“ — „Fecundi calices, quem non fecere disertum.“
„Работата се отнася до тебе.“ — „Tua res agitur.“
„Раждат планините, а се ражда смешна мишка.“ — „Parturiunt montes, nascetur ridiculus mus.“
„Само климата, не и мисленето си сменя онзи, които прекосява морето.“ - „Coelum, non animum mutant, qui trans mare currunt.“
„Сила без ум пада под тежестта на собственото си тегло.“ — „Vis consilii expers mole ruit sua.“
„Син на Фортуна е.“ (Фортуна е римска богиня на съдбата) — „Fortunae filius est.“
„Сладко и почетно е да умреш за отечеството си“ - „Dulce et decorum est pro patria mori“
„Смеейки се, да кажеш истината.“ — „Ridentem dicere verum.“
„Среброто е по-евтино от злато, златото е по-евтино от добродетелта.“ — „Vilius argentum est auro, virtutibus aurum.“
„Старецът е хвалител на миналото време.“ — „Senex laudator temporis acti.“
„Със закръглени уста.“ (да говориш с добра дикция) — „Ore rotundo.“
„Такъв живот не ми трябва.“ — „Haud mihi vita opus est hac.“
„Трябва да напреднеш поне малко, ако не може повече“ — „Est quodam prodire tenus, si non datur ultra.“
„Трудно е да се изразят добре общоизвестни истини“ - „Difficile est proprie communia dicere.“
„Уши, на които може да се довери тайна.“ — „Tutae aures.“
„Хвалител на миналото.“ — „Laudator temporis acti.“
„(Човек) на честния и безукорен живот.“ — „Integer vitae scelerisque purus.“