Отваря главното меню

Фèликс Давѝдович Крѝвин (рус. Феликс Давидович Кривин, р. 1928) е рускопишещ поет и прозаик сатирик от еврейски произход. Роден е в гр. Мариопул, Донецка област, днешна Украйна. Учител е по образование и е практикувал известно време тази професия, а после става редактор. Живее дълго време в Украйна със семейството си, а след демократичните промени се премества през 1998 г. в Израел в гр.Беер Шева. Издава в различни съветски и руски издателства десетки хумористични книги и е лауреат на литературни награди.


  • Апостолите – това са първите ученици. Отначало се учат много добре, а после развиват учението. И винаги остават първи, но винаги – ученици.
    Апостолы – первые ученики. Сначала хорошо учатся, потом развивают учение. И всегда остаются первыми, но всегда – учениками.


  • Буцефал – един от четирите коня, влезли в историята. Сред тях са Троянският кон, известен със своята коварност; Росинант, познат ни със слабото си здраве; конят на Калигула, притежаващ най-вероятно и едното, и другото, но успял да заеме своето място в сената. Буцефал никога не е влизал в сената. Той е бил прост войнишки кон и въпреки това е успял да прослави и себе си, и своя стопанин Александър.
    Буцефал. Один из четырех коней, вошедших в историю. Среди них – Троянский конь, известный своей коварностью; Росинант, известный слабым здоровьем; конь Калигулы, обладавший, возможно, и тем и другим, однако занявший место в сенате. Буцефал никогда не сидел в сенате, он был простым солдатским конем, и тем не менее сумел прославить и себя, и своего хозяина – Александра.


  • Войните заради убеждения никога не са толкова жестоки, колкото войните заради заблуждения.
    Битвы за свои убеждения никогда не бывают столь жестоки, как битвы за свои заблуждения.


  • Девизът: "Което е позволено на Юпитер, не е позволено на бика" е измислен не от Юпитер, а от бика, който се е взел за Юпитер.
    Девиз: что позволено Юпитеру, не позволено быку, – придумал не Юпитер, а бык, возомнивший себя Юпитером.


  • Докъм тридесет години на жената й се налага да доказва, че вече е възрастна, а след това – че е още млада.
    До тридцати женщине приходится доказывать, что она уже взрослая, после – что она еще молодая


  • Епоха – названието, което си дава всеки отрязък от време, за да обозначи своето място сред другите времена.
    Эпоха – название, которое дает себе любой отрезок времени, для того, чтобы обозначить свое место среди других времен.


  • Защо чуждите грижи изглеждат по-малки от своите? Може би защото от разстояние всичко изглежда по-малко?
    Почему чужие заботы кажутся меньшими, чем свои? Может быть, потому, что на расстоянии все кажется меньше?


  • Казват, че всичко зависи от обкръжението. С две думи: каквото ни е обкръжението, такива и ще израснем. Обаче не винаги е така. Дупката например може да си има златно обкръжение, а може и да е брилянтено, но винаги си остава празно място.
    Говорят, все зависит от окружения. Мол, какое у нас окружение, такими мы и вырастаем. Но не всегда это так. Вот у дырки, например, окружение может быть золотым, может быть бриллиантовым, а она все равно пустое место.


  • Когато има хайка за вълци, първи се разбягват зайците.
    Когда идет облава на волков, первыми разбегаются зайцы


  • Колко ли коварство е необходимо, за да се завоюва любовта на публиката.
    Сколько нужно коварства, чтобы завоевать любовь публики!


  • Колкото повече факти се натрупват, толкова по-малко фантазии остават. За някои фантазии е жалко: бяха толкова прекрасни като фантазии! Фактите настъпват. Идват в разгърнат стой, въоръжени с точни данни, доказани теоретично и експериментално, и обръщат в прах и пепел въздушните замъци, в които обитават фантазиите… Това е тъй печален факт: когато се рушат въздушни замъци, не ни достига въздуха за дишане.
    Чем больше накапливается фактов, тем меньше остается фантазий. Некоторых фантазий жаль: это были такие прекрасные фантазии! Факты наступают. Они идут развернутым строем, вооруженные точными данными, доказанными теоретически и экспериментально, превращают в прах воздушные замки, в которых обитали фантазии… Это факт печальный: когда рушатся воздушные замки, не хватает воздуха, чтобы дышать. [1]


  • Колкото по-малко възпитателят се старае да внушава, толкова по-голямо уважение той самият внушава.
    Чем меньше воспитатель пытается внушить, тем больше внушает он уважения.


  • Колкото по-многостранна е пирамидата, толкова по-малко остри ъгли има тя в съприкосновението си с външния свят.
    Чем многограннее пирамида, тем у нее меньше острых углов в соприкосновении с внешним миром


  • Където чуждите животи вървят по-евтино, там на собствения ни цената му се качва.
    Там, где чужие жизни идут по дешевке, на собственную возрастает цена.


  • Любовта е такова явление, което съкращава живота на отделния човек, но го удължава на човечеството като цяло.
    Любовь – это такое явление, которое, укорачивая жизнь каждому человеку в отдельности, удлиняет ее человечеству в целом.


  • Не може да бъде добър съпруг този, който обича истината повече от жената.
    Не может быть хорошим мужем тот, кто любит истину больше, чем женщину.


  • Овенът изразил общото недоумение. Заекът изразил общото опасение. След това станал лъвът и изразил общото мнение.
    Баран выразил общее недоумение. Заяц выразил общее опасение. Потом встал Лев и выразил общее мнение.


  • От фантазията – чрез хипотези – към факти. От фактите – чрез фантазия – към хипотези. От хипотезите – чрез факти – към нови фантазии.
    От фантазий – через гипотезы – к фактам. От фактов – через фантазии – к гипотезам. От гипотез – через факты – к новым фантазиям.


  • Откакто Калигула вкарал коня си в сената, всички коне в Рим се почувствали окуражени.
    Когда Калигула ввел в сенат своего коня, все лошади Рима воспрянули духом.


  • Откъсвайки се от своето свирене, Орфей завари жена си в обятията на Морфей.
    Очнувшись от своей игры, Орфей застал жену в обьятиях Морфея.


  • Плебеите на практика са същите роби. Но не по принуда, а по душа.
    Плебеи – в сущности, те же рабы. Но не по принуждению, а по влечению сердца


  • По принцип всеки човек се съпротивлява срещу морала, както срещу насилието. Но победа се удържа от малцина. И точно те попадат в затвора.
    В принципе каждый человек сопротивляется морали как насилию. Но победу одерживают немногие. Они-то и попадают в тюрьму .


  • Поразително е как човек успява да живее във времето и пространството, без понякога да има ни пространство, ни минута свободно време.
    Поразительно, как это человек ухитряется жить во времени и пространстве, не имея подчас ни пространства и ни минуты свободного времени


  • Психологията на бюрократа е сходна с психологията на престъпника – преди да свърши каквото и да било, той все премисля: "А аз какво ще спечеля от всичко това?"
    Психология бюрократа сродни психологии преступника – прежде чем что-нибудь совершить, он прикидывает: "А что мне за это будет?"


  • Скептицизмът е опиянението на трезвостта.
    Скептицизм – опьянение трезвостью.


  • Това, което не прониква до сърцето, ляга като камък в пазвата.
    То, что не проникает в сердце, ложится камнем за пазухой.


  • Утопия – опит да се обърне Земята от главата на краката, без предварително да е установено, къде са краката и къде е главата.
    Утопия – попытка перевернуть Землю с головы на ноги, не установив заранее, где у нее ноги, а где голова.


  • Хората без слух винаги пеят заедно с хората без глас и заглушават онези, които имат и слух, и глас.
    Люди без слуха всегда споются с людьми без голоса, заглушая тех, кто имеет голос и слух .


  • Цитатът е особен вид пряка реч, който съхранявайки пряката реч на говорещия, го избавя от необходимостта да изказва своето собствено мнение.
    Цитата – это особый вид прямой речи, который, сохраняя говорящему прямую речь, избавляет его от необходимости прямо высказать свое мнение.


  • Човек разумен – това е човек, който веднъж е умен – веднъж не, веднъж е умен – два пъти не, веднъж е умен – три пъти не… И така нататък според както се е развивало човечеството.
    Человек разумный – это человек, раз умный – раз нет, раз умный – два нет, раз умный – три нет… И так далее, по мере развития человечества


  • Човек си отива от живота по същия начин, както излиза от трамвая: на излизането му обръщат внимание само тези, с които се е сблъскал или на които е от стъпил място.
    Человек уходит из жизни, как выходят из трамвая: на его уход обращают внимание те, кого он толкнул или кому уступил место


  • Човекът си отива и в пространството утихват неговите стъпки… Но понякога звучат още дълго във времето.
    Человек уходит, и затихают в пространстве его шаги… Но иногда они еще долго звучат во времени


  • Щастието е ненадежден приятел: то идва, когато ни е хубаво, и си отива, когато ни е зле.
    Счастье – ненадежный друг: оно приходит, когда нам хорошо, и уходит, когда нам плохо .


Външни връзки