Турски пословици и поговорки

• Времето е пари.
• Времето учи на всичко.
• Всеки чака своя сезон: сладоледаджиите - лятото, а въглищарите - зимата.
• В село с много петли късно съмва.
• Вържи си здраво камилата, пък после я остави Аллах да я пази.
• Да дойдеш зависи от теб, да си идеш - от домакина.
• Ден на ден не прилича.
• Днешното яйце е по-добро от утрешната кокошка.
• Докато не падне нощта, звездите не се виждат.
• Душата не старее.
• Жената си който бие, главата си бие.
• За петел, който пее не навреме, казват, че носи нещастие.
• Изгубеното време не можеш да върнеш.
• Изкарали умовете на пазара, всеки пак своя ум си купил.
• Има и от лошото по-лошо.
• Интересът клати феса.
• Качил се глупакът на кон и се помислил за господар.
• Когато готвиш месо, не трябва да спиш.
• Когато дъджът е отминал, корито не се подлага.
• Който не се вслушва в пословиците, няма да избегне грешките.
• Криво да седим, право да съдим.
• Летен дъжд бързо минава.
• Майката се познава, а бащите са 50.
• Мързеливият гяур става монах, мързеливият мюсюлманин — дервиш.
• Лудият и богатият каквото си щат, това правят.
• На богаташа и петелът му снася.
• На лъжеца обещанията и на чама смолата свършек нямат.
• На самотната птица Аллах сам вие гнездо.
• Не разчитай на съдбата. — в смисъл съдбата е изменчива и непостоянна
• Неканения гост кучетата го посрещат.
• Огънят изгаря ръката ти, жената — живота ти.
• От стар враг приятел не става.
• Парите пари печелят, юнакът лозе копа.
• Приятел, с който си се сдобрил, ти е двоен враг.
• Рано пиле рано пее.
• Роза, цъфнала не навреме, бързо увяхва.
• Ръката, която не можеш да извиеш, я целуваш.
• Сряда предвещава идването на четвъртък.
• Този, който яде, когато стомахът му е пълен, сам си яде здравето.
• Умряло магаре от вълци се не плаши.