Светлана Алексиевич

Светлана Алексиевич (рус. Светлана Александровна Алексиевич) (беларус. Святлана Аляксандраўна Алексіевіч) (1948) е беларуска писателка журналистка, носителка на Нобелова награда за литература.

• Желаейки щастие в любовта, ние желаем безсмъртие. Това не се случва. Но има такива моменти...
• Уста пълна с кръв, а те все още говорят.
• След войната така дълго не можеш да свикнеш, че вече не трябва да се боиш от небето.
• Западните феминистки идват при нас със своите идеи: жената е като мъжа, трябва да се издигне в небето, да отиде в морето. А отговора е недоумение. Нашите момичета не искат да се качат на трактор, те искат да седят върху възглавница с пух.
• Историята се интересува само от факти, а емоциите остават зад борда. Те не са приети да се допускат в историята. Аз гледам на света от очите на хуманитарността, а не на историк. Удивена от човека...
• Ако не забравят войната се появява много омраза. Ако я забравят, започва нова. Така са казвали древните.
• Животът е красив, груб, но толкова кратък...
• Хубаво е, когато в дома има старци. Докато те са живи ние сме още деца...
• Най-справедливото нещо на света е смъртта. Никой още не се откупил. Земята приема всички: и добрите, и злите, и грешниците. А по-голяма справедливост от това няма на света.
• Ние винаги сме живели в ужас, ние умеем да живеем в ужас, това е нашата среда за обитание. В това нашият народ няма равен...
• Човекът в човека малко - това е, което разбрах във войната.
• За мен въпросът е по-конкретен: къде искам да живея - във велика страна или в нормална?
• Мъжете са страхливци! Бездомник или олигарх - няма разлика. На война ще отидат, революция ще направят, а в любовта ще предадат.
• Във войната няма герои... Ако човек е взел в ръцете си оръжие, той вече няма да е добър. Той няма да успее.
• В живота страшното се случва тихо и естествено.
• Днес всички искат да говорят, но никой не иска да слуша другият...
• Аз не мога да намеря при руските писатели разкази за щастлива любов. Всичко свършва или със смърт или с нищо, твърде рядко с брак.
• Сега време за чувства няма при никого - всички изкарват пари.
• Това не е реактор, който експлодира, а цялата предишна система от ценности.
• Само техните жени знаят, какво е да живееш с победителите. Мама често плачеше, когато татко се прибра. Победителите се връщат към нормалният живот с години.
• Комунизмът е като сухият режим: идеята е добра, но не работи.
• Но историята на войната бе заменена от историята на победата.
• При нашата чудовищна славянска леност ние по-скоро бихме повярвали в чудо, отколкото във възможността нещо да се сътвори със собствени ръце.
• Съжалявам за тези, които четат тази книга и които не я четат...
• Единственото, което ми харесва в моята страна е природата. Пейзаж. Това е - да!
• Винаги съм бил измъчвало, че истината не се побира в едно сърце, в един ум. Че тя е някак си е раздробена, тя е много и е разпръсната по света. Как да я съберем?
• Войната е блато в което е лесно да влезеш и трудно да излезеш.
• Самото знание не е престъпно.
• От гледна точка на нашата култура да мислиш за себе си е егоизъм. Слабост на духа. Винаги се намира нещо по-голямо, отколкото теб.
• Руският народ съвсем не е добър. Това е дълбоко заблуждение. Състрадателен, сантиментален, но не и добър.
• Редом със Чернобил всички започнаха да философстват. Станаха философи. Храмовете отново бяха пълни с хора... вярващи и скорошни атеисти.
• Би било твърде просто, ако за всичко бяха виновни само политиците.
• Ние искахме промени. А хората преди всичко искаха по-добър живот.
• Нашите деца не приличат на нас. На кого приличат? На своето време, едно на друго.
• Животът на човека, като трева, цъфти, изсъхва и се хвърля в огъня.
• Единственият ни отговор беше мълчание. Затваряме очи, като малки деца и мислим: "Скрихме се. Ще ни подмине.".
• Знам всичко за хората, знам повече, отколкото бих искала.
• Човек трябва през цялото време да избира: свобода или благополучие и устроен живот, свобода със страдание или щастие без свобода. И повечето хора отиват по втория път.
• Свикнали сме с факта, че руски човек не иска да бъде богат, дори се страхува от това. Какво иска той? Той винаги иска едно нещо: някой друг да не стане богат.
• Нека бъде отровена, с радиация, но това е моята родина.
• Младият може да умре, а старият е длъжен...
• Човек не може да бъде щастлив. Не е длъжен.
• Човешкият живот не е безкраен, той може да бъде продължен само с памет, която сама по себе си може да победи времето.
• Някой точно е отбелязал: за пет години в Русия може да се промени всичко, а за двеста - нищо.
• ...спомените са крехко нещо, краткотрайно, не е точно знание, а предположение на човек за самият себе си. Това не е знание, а само чувства.
• Азбуката на оцеляването: войникът е животно, което може всичко... Армията е затвор, в който срокът се отбива по конституция...
• Бяхме изхвърлени от собствената си история в общото време.
• Не пишете за чудесата на съветския героизъм. Те са били... Чудеса! Но първо за небрежността, безхаберието, а след това за чудесата.
• На какво се надяваш? Какво очакваш? Русия никога не е спасявала своите хора понеже тя е голяма, безкрайна.
• Социализмът е алхимия. Алхимична идея. Летяха напред, а дойдоха неизвестно от къде.
• Какъв идеализъм при пепси поколението? Прагматици.
• Беше през деветдесет и първата година... Щастливо време! Ние вярвахме, че утре, буквално утре ще започне свободата. Ще започне от нищо, от нашите желания.
• Като цяло ние сме военни хора. Или воюваме или се готвим за война. Никога не сме живели иначе.
• При тези, които са се родили в СССР и при тези, които не са се родили в СССР, няма общ опит. Те са хора от различни планети.
• Да умреш е най-просто от всичко. Но да живееш...
• От безизходност човек полудява, човешкият мозък не е в състояние да го преодолее.
• Любовта дълго търпи... Любовта не завижда... Не мърмори и не мисли зло...
• Не дай бог да се родиш в СССР, а да живееш в Русия.
• Без война всичко се разпадна. Никой не може да разбере защо? Тук трябва да мислим... А мисленето не се преподава.
• Нормалните хора излизат от мода...
• Ние не сме забравили Чернобил, ние не сме го разбрали. Какво могат да разберат диваците от мълнията?
• Никой не казва, че там под земята лежи някаква истина. На живите ордени; мъртвите - легенди, - всичко е наред.
• ...нашата памет далеч не е идеален инструмент.
• Смесване на затвор и детска градина - ето какво е социализмът.
• Ако умрял тогава във войната от раните си, щях да знам, че съм умрял за родината си. А сега от кучешкият живот. Нека така да напишат на гроба.
• Бог не знае какво е да си малък човек.
• След войната съвестните хора се срамуват да си спомнят какво е трябвало да правят през нея.
• ...това е съдбата на Русия, да пътешества между две култури. Между атомът и лопатата...
• Как от обичайното момче се получава човек, убиваш други хора?!
• Пътят е само един - да заобичаш човека. Да разбереш неговата любов.
• Не трябва да се воюва с човекът, а с идеите. Трябва да се убиват не хората, а идеите, които правят нашият свят неуютен и страшен.
• През повечето време имам чувство в живота си, че съм щастлива. Просто трябва да затворя очи...
• Аз не искам да отида и да умирам... Аз не искам да умирам нито за родината, нито за идеята, нито за великата геополитика, нито за нефта. Искам да живея. Жи-и-и-вея! Просто да живея. Това малко ли е?
• Невъзможно е да се доближим до реалността, главата до главата. Между реалността и нас са нашите чувства.
• Цялата руска литература е за това. Писала е повече за страданието, отколкото за любовта.
• От Русия изтичат мозъци, а идват ръце...
• По-добре е да си прислужница с добра заплата, отколкото лекар със заплата за бездомник.
• Руските олигарси не са капиталисти, а просто крадци. Но как могат да бъдат капиталисти от бивши комунисти и комсомолци?
• И пред края на света човек ще си остане същият, какъвто е и сега. Завинаги.
• Не е истина, че социализмът никога не е съществувал. Той е бил веднъж, във войната.
• Смелостта във войната и смелостта на мисълта са две различни смелости. А аз мислех, че са една и съща.
• Ние сме не просто роби, а романтици на робството.
• Истината винаги е била скъпа за произнасяне.
• Боя се само от това, че страхът ще замени любовта в нашият живот.
• Съветският войник е най-евтиният войни. Най-търпеливият.
• Ние не се отнасяме толкова внимателно към нищо, дори към човешкия живот, колкото към митовете за себе си.
• Аз не ходя на митинги и не ходя да гласувам. Аз не храня илюзии...
• При руският човек щастието никога не е било свързано с големите пари. С това се различава "руската идея" от "американската мечта".
• Вместо велики страни аз виждам диви племена.
• Какво са 70, 100 години? Като миг, песъчинка. Молекула на времето.
• Любовта е единственото лично събитие в човека на война. Всичко останало е общо - даже смъртта.
• Бог не е създал човека за това той да стреля, а го е създал за любов.
• Колбасът е отправна точка. При ас има екзистенциална любов към колбаса...
• Можеш да говориш абсолютно всичко, но думата вече няма никаква власт.
• Нас са ни възпитавали, че Родината и ние сме едно и също нещо.
• Несъмнено е, че злото е съблазнително. То е по-изкусно от доброто. То е по-привличащо.
• Хората не вярват във вестниците, телевизията и радиото. Те търсят информация в поведението на началството, понеже тя е най-достоверна.
• Да, ние победихме, но на каква цена! На каква страшна цена?!
• Опитай да намериш във войната добър човек.
• Около нас има толкова много хора, но ти винаги си сама, понеже човек винаги е сам пред смъртта.
• В най-трагичните ситуации жената е избирала живота, а значи любовта. Бъдещето!
• Аз нищо не мога да ти кажа на теб, освен сълзи.
• Слуховете винаги са по-ужасни от всяка истинска информация.
• Щастието по руски - да попаднеш в затвора за два дни, след това да се измъкнеш от там и да видим как всичко ти е наред.
• Съдбата е живот на един човек, а историята е живот на всички нас.
• В родният край е като в раят. А в чуждият и слънцето не свети така.
• Мен ме интересува не само тази реалност, която ни обкръжава, но и тази, която е вътре в нас. На мен ми е интересно не само събитието, но и събитието на чувствата. Да го кажем така - душат на събитията. За мен чувствата са реалност.
• Войната е твърде интимно преживяване. И също толкова безкрайно, колкото и човешкият живот.
• Спомените са не страстен или безстрастен преразказ на изчезващи реалности, а ново раждане на миналото, когато времето се обръща назад.
• Пиши не за войната, а за човека на войната. Пиши не история на войната, а история на чувствата. Аз съм историк на душата.
• За целият ми живот ми беше хубаво само по време на войната.
• Едни говорят, че идеята ни е предала. Други - че ние сме я предали.
• Аз мога да преживея без пари, без месо, без бисквити и сладкиши - нямам нужда от толкова много. Но ми върнете радоста от живота, вярата.
• Палачите и жертвите се получават от едни и същи хора.
• Аз знаех, къде съм попаднала, и аз бях щастлива, че не предадох никого. Повече от това да умрем, ние се страхувахме да не предадем.
• Човек винаги избира в какво да вярва. В Бога или в техническият прогрес. В химията, в полимерите, в космическият разум.
• Нищо още не сме разбрали за нашият неотдавнашен свят, а живеем в новият.
• На нас ни казваха, че на Земята винаги ще има мир, че никой няма да иска война, че всички снаряди трябва да бъдат унищожени. Да не говорим дори за войната...
• На мен не ми трябва да си спомням за войната, понеже аз воювам цял живот.
• Всяка война осакатява по свой собствен начин...
• Войната убива времето, ценното човешко време.
• Понеже човешкият живот е такъв дар... Велик дар! Самият човек не е господар на този дар.
• Тогава и се замислих за смъртта... И вече никога не престанах да мисля за нея. За мен тя стана главната тайна на живота.
• Тълпата е чудовище. Човекът в тълпата съвсем не е същият, с който си седял в кухнята и си разговарял.
• Дете, което е преминало през ужаса на войната, дете ли е?
• Тогава ние не разбирахме, какво е войната. За нас тя беше някаква игра.
• Умираха за живота, без да занаят още не, какво е живот.
• Съдбата е когато зад думите стои нещо друго.
• Нашите майки не плачеха виждайки своите дъщери, те виеха.
• Да убиеш е по-страшно, отколкото да умреш.
• Характерно за човешката памет е това, че в разстояние на много години едни събития и детайли увеличава, а други намалява.
• Ние знаем за войната много и ние знаем за войната малко.
• Всичко може да бъде преживяно освен смъртта. Смъртта не можеш да преживееш...
• Старият човек се страхува от смъртта, а младият се смее. Той е безсмъртен.
• Историята е разказ от незабелязан от никого свидетел и участник.