|
<br/>
== Из романа "Пътуване„Пътуване към себе си"си“, 1965 г. ==
* ''Ако ти си станал необходим на другия, ако си станал неотменима част от въздуха край него, от мислите му, НИКОЙникой не може да те изскубне от живота му.''
* ''"Ела"„Ела“ – вика той и това значи буквално "сега"„сега“, а аз разбирам "завинаги"„завинаги“, "почакай"„почакай“ шепне той и това значи буквално "за„за този миг" миг“, а аз разбирам "за„за всички следващи мигове"мигове“. "Отивам„Отивам си"си“ – казва погледа му и това значи "засега"„засега“, а аз изтръпвам да не би да е "завинаги„завинаги“. "''
* ''Познава се женен мъж веднага по първия поглед, с който те зърне. Погледът на свободния мъж е съвсем друг: проучващ, взискателен, питащ: "Ти„Ти ли си? "“. Пълен с противоречия – надежда и разочарование, възторг и [[критика|критичност]], [[любопитство]] и нехайство. Очите на ергена откриват първо недостатъците. Пред него са безкрайните възможности на света. Ти си една от безброя. Струва ли си заради тебе да изтърве целият свят? Твърде си малка на ръст за него. Твърде свободно се държиш. Нежененият мъж гледа и с подигравателните очи на приятелите си – какво ще рекат, ако се появя с такова момиче? Гледа и с придирчивите очи на майка си – как би посрещнала на своя праг такова момиче? Гледа и със своите дълго очаквали, полудели очи, които са си съчинили някакъв кинозвезден тип и го търсят в [[сънища]]та си. Все не отговаряш на [[мечти]]те му, все не си негов тип, все с нещо не си подходяща за спътница в живота му. А каква трябва да бъде спътницата му, питай го, той сам не знае. Той все се опитва да те промени, пречупи, нагоди според себе си.''
* ''[[Човек]] е цялостен не може да се изтръгне от него онова, което му е станало същност.''
<br/>
== Из романа "Отклонение"„Отклонение“, 1967 г. ==
* ''Сама идвам и сама ще си отида.''
* ''Не мога да понасям женското "не"„не“, което значи "да"„да“. Когато искам, аз казвам "да"„да“, а когато не искам, казвам "не"„не“. Жени, аз ви връщам човешкия [[език]]!''
<br/>
== Из романа "Лавина"„Лавина“, 1971 г. ==
* ''Без да желаеш, убиваш някого някъде.''
* ''Благоразумният и добронравен ред на "живот„живот за пример"пример“ прогонва халосника Случай. Нехайникът обича неутъпкани пътеки, открити за шибаниците на разнопосочни ветрове и дъждове. Обича ръбове, надвесени над пропасти, недопустими отклонения, безразсъдни скокове, изобщо всичко онова, което порядъчните еснафи наричат "объркан„объркан живот"живот“.''
: ''Обича той от нищо да прави всичко. От локва – небосвод, от примка на обесен – хоризонт. А всъщност, знаеш ли го какво обича?''
: ''Фантастът Случай е като [[дете]] – бяга от плъховете.''
<br/>
== Из романа "Лице"„Лице“, 1981 г. ==
| 