Никола дьо Шамфор: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
VanHelsing (беседа | приноси)
Грешки в статичния код: Грешно вложени тагове
Ред 51:
 
 
*''Най-добрата философия по отношение на обществото е да се съчетаят сарказмът на [[веселие]]то със снизходителността на презрението.'' (30)
то със снизходителността на презрението.'' (30)
 
 
Line 64 ⟶ 63:
 
 
*''Има добре облечени [[глупост]]и, така както има и елегантни глупаци.'' (39)
 
 
Line 409 ⟶ 408:
 
*''Намират за възвишени [[думи]]те на Медея: "Аз самата!" Но който не може да ги каже при всички превратности на [[съдба]]та, не представлява кой знае какво или по-скоро нищо не представлява.'' (291)
::— <small>цитат от трагедията "Медея" на [[Пиер Корней]], действие І, сцена V, стих 320</small>
:::::<small>Нерина:&nbsp;&nbsp;&nbsp;В това голямо нещастие какво ви остава?<br>Медиея:&nbsp;&nbsp;&nbsp;Аз самата.</small>
 
 
Line 816 ⟶ 815:
 
 
*''Господин дьо Рокмон, чиято жена била известна с любовните си приключения, веднъж месечно спял в стаята й, за да предотврати слуховете в случай, че тя забременее. Сутринта той напускал госпожата с думите: "Съвестта ми е чиста. Сеячите могат да заповядат."''(567)
 
 
Line 863 ⟶ 862:
 
 
*''Преди Луи XV да се свърже с [[Мадам дьо Помпадур|мадам Дьо Помпадур]], тя неотстъпно го придружавала на всеки лов. Кралят имал милостта да изпрати на господин Д'Етиол еленови рога. Последният ги поставил в столовата си и наредил да напишат отдолу: "Подарък от краля на господин Д'Етиол".''
::— <small>Помпадур, Жан Антоанет Поасон дьо (1721–1764) е фаворитка на Луи XV. Протежирала писателите и философите, подкрепяла Енциклопедията. Политическото й влияние се ограничавало с помощта, която оказвала на личните си приятели.<br/>› Д'Етиол, Шарл Гийом Льо Норман (1717–1799) е френски финансист, законният съпруг на мадам Дьо [[Помпадур]].</small>
 
Line 872 ⟶ 871:
 
*''По повод на "Анти-Макиавели" на пруския крал Волтер изразил следната [[мисъл]]: "Той плюе в яденето, за да отврати другите."'' (642)
::— <small>Става дума за Фридрих ІІ Велики (1712–1786) – крал на Прусия. В произведението си "Анти-Макиавели"'' (написано на френски) излага възгледите си за властта, която според него не се основава на божественото право, а на договор.</small>
 
 
Line 887 ⟶ 886:
 
 
*''Арестували известния комарджия Саблиер. В отчаянието си той казал на [[Бомарше]], който искал да му попречи да се самоубие: "Аз! Арестуван за двеста луидора! Изоставен от всичките си приятели! Аз, който ги създадох и ги научих да мошеничестват! Какво щяха да са без мен сега Б., Д., Н.?''" (Всички те са живи) И най-после, господине, помислете докъде съм я докарал: За да живея станах полицейски агент..."'' (648)
 
 
Line 992 ⟶ 991:
 
 
*''М... казваше, че няма никакъв смисъл да сториш някому [[добро]], да му направиш услуга, ако не вложиш максимален такт. Тези, които не се съобразяват с това, никога не стигат до сърцето, а тъкмо него трябва да се стремят да покорят. Подобни несръчни благодетели приличат на генерали, които завземат някой град и оставят войниците да се оттеглят в цитаделата, та победата им да стане кажи-речи безполезна.''
 
 
Line 1161 ⟶ 1160:
 
 
*''По времето на кавгата между [[Дидро]] и [[Русо]] господин Дьо Кастри раздразнено казал на господин Дьо Р..., който ми предаде думите му: "Невероятно! Приказват само за тези хора, а те нямат нито обществено положени, нито дом и живеят по таваните. Как е възможно такова нещо!"'' (856)
::— <small>Кавгата между Дидро и Русо се основавала на различията във възгледите им. Русо проповядвал връщане към природата, а Дидро – общество, в което щастието на индивида съвпада с общото благо. Това различие довело до ожесточени спорове между двамата. Освен това през 1758 г. били скарани и на лична основа. <br/>› Кастри, Шарл Йожен дьо (1727–1801) е френски аристократ, маршал на Франция и министър на флота.</small>
 
Line 1234 ⟶ 1233:
 
 
*''Д... се чудеше, че господин Дьо Л... – човек твърде влиятелен – все не успява да уреди един свой приятел. То беше, защото слабостта на характера му унищожаваше влиянието му. '''Безсилен е този, който не умее да прибави към силата си [[воля]].''''' (928)
 
 
Line 1307 ⟶ 1306:
 
 
*''Една жена се опиваше от собствената си добродетел и твърдеше, че не ще и да чуе за любов. Един духовит човек рече по този повод: "Що за самохвалство! Не може ли да си намери любовник и без толкова приказки.?"''
 
 
*''Един нещастен портиер, на когото децата на господаря му отказали да изплатят завещаните му хиляда ливри и който можеше да си ги поиска чрез съда, ми казваше: "Бива ли, господине, да подам жалба срещу децата на човек, комуто съм служил двадесет и пет години, пък и на тях самите служа от петнадесет?" Несправедливостта бе породила у портиера великодушие.''
 
 
Line 1317 ⟶ 1316:
 
 
*''М... – човек податлив и с душа, отворена за всякакви впечатления – се влияе от всичко, което вижда и чува, готов е да се просълзи, когато му разказват за някоя добра постъпка, и да се усмихне, когато някой глупак се опита да я окарикатури.''
 
 
Line 1438 ⟶ 1437:
 
 
*''"Не мога да търпя безупречните жени, които са над всяка слабост — разправяше М... — Струва ми се, че виждам на вратата им изписан стихът на [[Данте]]: "О, вий, кои престъпяте тоз праг, надежда всяка тука оставете."'' /Девиза на прокълнатите/ (1115)
 
 
Line 1472 ⟶ 1471:
 
 
*''Казали на Волтер, че злоупотребата с работата и с кафето го убива. "Аз съм се родил убит" — отвърнал той.''
 
 
Line 1513 ⟶ 1512:
 
 
*''Рулиер казал на Шамфор един ден: "През живота си съм сторил само едно зло." —"И кога ще свърши то?" — заинтересувал се последният.''
 
 
Line 1657 ⟶ 1656:
 
 
* "''Според Шамфор контрастите в обществения живот са такива, че сами правят остроумен човека, кйото ги е доловил, а ако той разполага макар с нищожна наблюдателност, тя вече го прави духовит.''
::— Исак Паси, <small>из "Моралистът Шамфор", 1986</small>
 
Line 1670 ⟶ 1669:
== Източници ==
<br/>
* ''Шамфор, "Максими и размисли, характери и анекдоти", ''Народна култура, София, 1986 г.''
:''превод от френски Росица Ташева''