Никола дьо Шамфор: Разлика между версии

*''Философите[[Философ]]ите признават четири основни добродетели, от които произлизат всички останали. Това са справедливостта[[справедливост]]та, умереността, силата[[сила]]та и благоразумието (здравия разум). Може да се каже, че четвъртото включва първите две – справедливостта и умереността, и че донякъде замества силата, като спестява на лишения от нея човек голяма чат от случаите в които тя му е необходима.'' (298)

*''Чувството[[Чувство]]то, което изпитваме към повечето благодетели, прилича на признателността ни към зъболекаря. Казваме си, че са ни направили [[добро]], че са ни отървали от една беда. Но си спомняме, че са ни причинили болка и не ги обичаме особено нежно.'' (303)

*''Обикновено се смята, че се привързваме към тези, на които сме сторили добро. Така природата[[природа]]та ни прави услуга – защото е справедливо добрината да бъде възнаградена с [[обич]].'' (307)

*''Клеветата[[Клевета]]та е досадна като осата: не бива да правите никакво движение, освен ако не сте сигурни, че ще я убиете. в противен случай тя ще ви нападне още по-ожесточено.'' (308)

*''Щастието[[Щастие]]то е като часовниците. Най-просто устроените са най-сигурни. пеещият часовник по-лесно се разваля. Има ли и секундарник, ето ти нова причина да е неточен. Часовникът пък, който показва деня и месеца, е едва ли не винаги пред повреждане.'' (314)

*''При човек всичко е суета: и радостта[[радост]]та, и мъката[[мъка]]та. Но по-добре е все пак сапуненият мехур да бъде златен или лазурен, отколкото черен или сивкав.'' (315)

*''Наблюдавайки или изпитвайки мъките, свързани с крайните чувства в любовта[[любов]]та или приятелството – било поради загубата на този, когото обичаме, било поради житейските неблагополучия, – човек е склонен да се съгласи, че разгулът и лекомислието не са толкова безсмислени и че животът не е нищо повече от това, което виждат в него светските хора.'' (321)

*''В някои пламенни приятелства[[приятел]]ства човек изпитва щастието от страстта[[страст]]та и се радва на признанието на разума.'' (322)

*''Наслаждавай се и остави и другите да се наслаждават, без да вредиш нито на себе си, нито на тях – ето в какво се състои моралът[[морал]]ът.'' (324)

*'''''Възпитанието[[Възпитание]]то следва да има за основа морала и благоразумието: морала, за да подкрепя добродетелта, и благоразумието, за да ви предпазва от чуждите пороци. Ако везните се наклонят в полза на морала, от вас ще излезе наивник или мъченик; ако се наклонят на другата страна, вие ще сте пресметлив егоист'''. Принципът на всяко общество е да бъдем справедливи към себе си и към другите. Щом трябва да обичаме ближния като себе си, редно би било да се обичаме както обичаме ближния си.'' (326)

*''При някои хора единствено завършеното приятелство развива всички душевни и умствени качества. Обикновеното [[общуване]] само загатва някои привлекателни черти на характера им. Те са като хубавите плодове, които на слънце узряват, а в спарената оранжерия дават живописни, но безполезни листа.'' (327)

*''Когато бях [[млад]] и изпълнен със страсти, аз търсех хората, намирах в обществото и в удоволствията разтуха от жестоките[[жесток]]ите ми мъки. Тогава ми проповядваха любов към усамотението, към труда[[труд]]а и ми додяваха с какви ли не педантични наставления. На четиридесет години загубих страстите, които правят обществото поносимо, видях колко е жалко и нищожно, нямах нужда от него, за да избягам от несъществуващите вече страдания, и вкусът ми към усамотението и труда стана тъй силен, че измести всичко друго. Престанах да посещавам светските кръгове и тогава започнаха да ме тормозят да де върна обратно. Обвиняваха ме, че съм станал човекомразец и пр. Какъв е изводът от тази странна непоследователност? Че хората изпитват необходимост всичко да порицават.'' (328)

*'''''Изучавам само това, което ми харесва. Занимавам ума си само с идеите[[идеи]]те, които ме интересуват. Те ще са полезни или безполезни било за мен, било за другите, времето[[време]]то ще ми предостави или няма да ми предостави случай да оползотворя това, което съм постигнал. При всяка от тези възможности обаче ще съм имал неоценимото преимущество да живея в съгласие със себе си, да се подчинявам на мислите и характера си.''''' (329)

*''Със [[сигурност]] имам за какво да се оплача от нещата и може би от хората. Но се оплаквам само от първите и мълча за вторите. Ако избягвам хората, то е, за да не живея с тези, заради които понасям бремето на нещата.'' (333)

*''За да достигне до мен, богатството[[богатство]]то ще трябва да премине през условията, които му поставя характерът ми.'' (334)

*''Когато сторя [[добро]] и се разчуе, аз се смятам наказан, не и възнаграден.'' (336)

*''Отказвайки се от света и от състоянието, намерих щастие, спокойствие, [[здраве]], дори богатство. И противно на поговорката, забелязах, че печели този, който напуска играта.'' (337)

*''Известността е наказание за всяка заслуга и [[присъда]] над всеки [[талант]]. Моят талант, какъвто и да е той, е издайник, чиято цел е да нарушава покоя ми. Като го потъпквам, изпитвам радостта на човек, надвил неприятеля си. У мен чувството е победило самолюбието и литературното тщеславие е загинало заедно с изчезването на интереса ми към хората.'' (338)

*''Целият ми [[живот]] е изтъкаизтъкан от очевидни противоречия между постъпките и принципите ми. Не обичам принцовете, а съм свързан с един принц и с една принцеса. Известни са републиканските ми схващания, а много от приятелите ми имат монархически отличия. Обичам съзнателната [[бедност]], а живея с богати хора. Избягвам почестите, а някои от тях са ме споходили. Литературата[[Литература]]та е моята единствена утеха, а не общувам с творци и не посещавам Академията. Прибавете към това, че вярвам в необходимостта от илюзии, а живея без илюзии, че смятам страстите за по-полезни от разума, асъма съм забравил вече какво е страст и т.н.'' (340)

*''Едно от големите [[нещастия]] на човека е, че дори добрите му качества не винаги му принасят полза и че изкуството да си служи с тях и умело да ги управлява, често е закъснял плод на опита.'' (342)