Блага Димитрова: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
VanHelsing (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
VanHelsing (беседа | приноси)
Ред 93:
 
 
* ''Не вървете по утъпкания път на лицемерния[[лицемер]]ния [[морал]] – той ще ви заведе до развалини! Подсигуряване, обществено мнение, обвързаност, пресметливост, прикритост, принуда-всичко това убива чувството. А чувството е най-нежното цвете, виреещо на грубата земна кора.''
 
 
Ред 99:
 
 
* ''За [[зрелост|недораслите]] ми родители моята литнала на [[воля]] любов би се стоварила като тежък удар. Как да ги превъзпитам?''
 
 
Ред 117:
 
 
* ''Кожата ми ме боли от [[целувки]] като изгаряне от слънце.''
 
 
Ред 126:
 
 
* ''Правя удивителни открития. Сякаш всичко става за първи път в света. <br/>… По-[[богат]] става светът. Бих го обеднила, ако потъпча чувствата си.''
 
 
Ред 150:
 
 
* ''Не се опитвай да ме заключиш в прегръдката си като в клетка. Тъкмо така ще ме оттласнеш да изхвърча на простор. Остави ме да бъда всичко, което сама не зная още за себе си. <br/>Какво от това, че съм [[противоречие]]? <br/>Нека да бъда като любовта – неуловима, променлива, неподчиняваща се никому за нищо!''
 
 
Ред 159:
 
 
* ''Твоята любов ми е нужданужна, за да дишам. Но аз няма да те моля да останеш при мене. Нека бъдеш [[лоялност|верен]] не на мене, а на своя път, който е съставна част от самия тебе и който едва ли ще извървим заедно.''
 
 
Ред 180:
 
 
* ''Стига грабеж на чувства! Любов и [[забрана]] – две несъвместимости.''
 
 
Ред 189:
 
 
* ''Хора, сърцето ви е като домашно куче, свикнало с късия синджир и кошарата.<br/>Колко сте [[вина|виновни]], хора, пред любовта, задето сте я оковали във вериги, затворили зад решетки, заключили в спални, затиснали в дебели законници[[закон]]ници, турили сте я на колене в студени [[църкви]], под трънен сватбен венец, разпънали сте я на кръста на раздвоението, задушили сте я в маски на лицемерие и попско благоприличие. <br/>Колко сте виновни, хора, пред най-голямата чистота, висота и [[красота]] на живота!''
 
 
Ред 195:
 
 
* ''[[Лицемерие|ЛицемернитеЛицемер]]ните не могат да простят искреността на чувствата ми. Те дебнат моите летящи стъпки, за да ги окалят и смъкнат долу. Още една усмивка в света искат да угасят. Да стане мрачно и студено като в затвор. Да облечем в черно-белите дни. Да няма нощ с голи, лунни рамене!''
 
 
* ''Вие ме [[присъда|осъждате]] с погледи за моята любов. Вместо аз да ви осъждам за вашата нелюбов и полулюбов.''
 
 
Ред 204:
 
 
* ''Няма [[щастие]], наготово поднесено като сладко от вишни на табличка!''
 
 
Ред 216:
 
 
* ''Не се страхувай от риска, страхувай се от сигурността[[сигурност]]та!''
<br/>
 
== из романа "Лавина", 1971 г. ==