Ралф Уолдо Емерсън

Ралф Уолдо Емерсън
Ралф Уолдо Емерсън
Вижте също:
Wikipedia-logo-v2.svg Статия в Уикипедия
Commons-logo.svg Материали в Общомедия

Ралф Уолдо Емерсън (1803-1882) е американски мислител и писател.

  • „Да си велик означава да си неразбран.“
  • „Дори да обиколим света в търсене на красотата, не я ли носим в себе си, не ще я открием.“
  • „Единственият начин да имаш приятели, е да бъдеш приятел.“
  • „Истинският показател за цивилизованост не е равнището на богатство и образование, не изобилието на продукцията, а облика на човека, който е възпитан в дадената страна.“
  • „Нищо велико не е било постигнато без ентусиазъм“
  • „Няма личен живот, в който никой да не е проникнал. Никаква тайна не може да бъде скрита в цивилизования свят. Обществото е бал с маски, където всеки крие истинската си същност и я разкрива, криейки се.“
  • „Прави нещата, които се страхуваш да правиш, и страхът ще умре.“
  • „Току-що сте се нахранили, но колкото и старателно кланицата да е скрита на благовидно далечно разстояние от много мили, съучастничество има.“
  • „Хората не заслужават писатели, които пишат добре, защото са доволни от писателите, които пишат лошо.“
  • "Ако човек седне да помисли, винаги го питат дали не го боли глава."
  • "Всяка минута, в която си ядосан, губиш 60 секунди щастие."
  • „Всички се гордеят с усъвършенстването на обществото, но никой сам не се усъвършенства.“
  • "Ние толкова повече обичаме хората, колкото повече те са импулсивни и спонтанни. Колкото по-малко мисли или знае човек за своите добродетели, толкова повече го харесваме... Един велик човек не знае, че е велик. Трябва да минат едно или две столетия, та този факт да се прояви. Това което прави, той го прави, защото така трябва." — „Духовни закони”
  • "Онова, което сърцето ти смята за велико, е наистина велико. Онова ударение, което поставя душата, е винаги правилно." — „Духовни закони”
  • "Онова, което привлича моето внимание, го получава също така, както аз отивам при човека, който хлопа на моята врата, докато хиляди други хора, не по-малко стойностни, минават покрай нея, хора, на които аз не обръщам внимание." — „Духовни закони”
  • "Достойни да станат публично достояние са само онези мисли, до които сте достигнали, опитвайки да задоволите собственото си любопитство." — „Духовни закони”
  • "Всеки приятел, към когото се стреми не твоята фантазия, а за когото копнее голямото и нежно сърце в теб, ще те прегърне." — „Свръхдушата”
  • "Има време в духовното развитие на всеки човек, когато той стига до убеждението, че завистта е невежество, че подражанието е самоубийство, че трябва да приеме себе си, за добро или зло, като своя участ" — „Самоувереност”
  • "Глупавата последователност е кумирът на малките умове, кумир, комуто се кланят дребни политици, философи и богослови. Ако искаш да бъдеш човек, говори днес това, което мислиш днес, с думи тежки като гюлета, а утре говори това, което мислиш утре, отново с тежки думи, дори ако то противоречи на всичко, което си казал днес." — „Самоувереност”
  • "Не искам да изкупувам вини, а да живея. Моят живот е заради него самия, а не заради зрелище. Какво трябва да правя, е онова което ме занимава, а не какво мислят хората." — „Самоувереност”
  • "Недоволството е липса на вяра в самия себе си: то е слабост на волята... Нашето съчувствие е също така недостойно. Ние отиваме при онези, които глупаво хлипат, сядаме при тях и заплакваме за компания, вместо да ги заредим с истина и здраве чрез груби електрични шокове, връщайки ги отново при техния собствен разум." — „Самоувереност”
  • "Онзи човек, който сам си помага, винаги е драг на боговете и хората. За него всички врати са широко отворени... Нашата любов се насочва към него и го обгръща, защото той няма нужда от нея." — „Самоувереност”
  • "Щастлива е къщата която подслонява приятел!” "Happy is the house that shelters a friend!”
  • "Понякога парите струват твърде много"
  • "Природата мрази калкулатори"
  • "Късните ми посетители, ако не забележат колко е часа, трябва да го прочетат от изражението ми"
  • "Ако звездите биха се появявали в една нощ на хиляда години, как хората биха вярвали, обожавали и пазили за много поколения спомена за Божия град" — от Ralph Waldo Emerson: Selected Essays, Lectures and Poems
    If the stars should appear one night in a thousand years, how would men believe and adore; and preserve for many generations the remembrance of the city of God which had been shown! But every night come out these envoys of beauty, and light the universe with their admonishing smile.[1]