Радан Кънев

Радан Кънев (р.1975 г.) е български юрист и политик, втори по ред председател на партия ДСБ.

Не преставам да се учудвам [...] на пасивността, с която сме склонни да посрещаме и атаките, и съмненията. У нас да защитиш делата си се приема сякаш за нескромност, едва ли не нахалство. По-обичайно е да мънкаме, все едно някой друг ги е свършил, да се застраховаме срещу собствени провали. Е, аз не съм такъв човек. ^[1]

…Ако и днес спим или се правим на шахматисти, никой няма да ни прости и няма да ни забрави. ^[2]

Ако слушаме недоверието си, нямаме друг избор, освен да се явим всички поотделно и да претърпим крах... ^[1]

Да имаш личен дневник е удобство. Позволява понякога да пишеш неща, които няма как да кажеш на пресконференция, защото са твърде остри или твърде патетични. ^[3]

Действително, сам предложих кандидатурата си [за председател на ДСБ]. Винаги съм правил така – от 90-те години, когато съм заемал ръководни изборни позиции в младежката структура на БЧК. Смятам, че така е правилно. Никога не съм се крил зад чужди номинации и аргументи.
Не се чувствам неудобно от това – да се кандидатирам за председател на партия, която току-що е загубила представителство в НС […] и една година до избори с 6% бариера, е отговорност, а не перспектива за лесна кариера. ^[4]

За мен темата за човешките права, респекта и толерантността никога не е била служебна и формална. Нищо не е даденост – свободите трябва да се защитават всеки ден от силна държава, здрави институции и отговорни политици. ^[5]

Мафията иска война и противопоставя българските граждани един на друг. Войната трябва да си получи. Но не между гражданите, а всички срещу мафията. ^[1]

Последните [...] години ни научиха на един важен урок - че пасивността е услуга за тези, които стрелят по нас. Че непрекъснатото взаимно обвиняване в грехове, които именно противниците ни вменяват, рано или късно се обръща на братоубийствена война. ^[1]

Способността да оценяваш грешките си и да ги поправяш е важна в политиката, и ще става все по-важна, защото гражданите стават все по-наблюдателни и чувствителни. И слава Богу. ^[1]