Прекрасният нов свят

Прекрасният нов свят (англ. Brave New World, 1932) е роман на британския писател Олдъс Хъксли. Фантастика антиутопия, разказваща за един бъдещ изкуствено идеализиран свят, където хората се раждат само по изкуствен начин и изкуствено се стимулират да изпитват само положителни чувства, а тези, които не са доволни от изкуственото щастие, биват изолирани далече от изкуствения свят.


  • Хроничното угризение на съвестта, както единодушно твърдят всички преподаватели по етика, е твърде нежелателно чувство. Ако сте се държали неприлично, разкайте се, доколкото е възможно, поправете стореното и си поставете задачата друг път да се държите по-прилично. В никакъв случай не изпадайте в униние заради провинението си. Да се отъркаляте в тинята не е най-добрият начин да се очистите. … Угризенията на съвестта по отношение на нашето посредствено изкуство например е толкова нежелателно, колкото е и по отношение на нашето неприлично поведение. Посредствеността трябва да бъде издирвана, разобличавана и по възможност избягвана в бъдеще. — из "Въведение" към изданието от 1946 г.


  • Да мъдрува човек върху литературни слабости отпреди двадесет години, да се мъчи да доведе някоя недоизпипана творба до съвършенство, липсвало й при първото й сътворяване, да прекара зрелите си години в опити да оправя художествените грехове, извършени и оставени от онази различна личност, която е бил на младини – всичко това, естествено е безполезно и безсмислено. — из "Въведение" към изданието от 1946 г.


  • Цял орляк новопристигнали студенти, още мнго младички, розовобуззести и неопитни, следваха припряно и дори угоднически Директора по петите. Всеки от тях носеше бележник и щом великичт човек заговореше, отчаяно записваха. Направо от извора. Каква рядка привилегия! — Глава първа


  • Защото отделните подробности, както всеки знае, водят към добродетел и щастие; общите приказки са интелектуално необходимо зло. Не философите, а дърворезбарите и филателистите образуват гръбнака на Обществото. — Глава първа


  • — И това — вметна нравоучително Директорът, — е разковничето на щастието и добродетелността — да обикнеш онова, което трябва да вършиш. Цялото обучение цели именно това: да накара хората да обикнат своята неизбежна социална съдба. — Глава първа


  • Презираните се стараят да си придадат презрителен вид. — Глава трета


  • Гласът му (на Контрольора – б.цит.) гърмеше като тръба. Като го слушаха, студентите се чувстваха по-значими и по-въодушевени. — Глава трета


  • Чувството се спотайва именно в този промеждутък от време между желанието и неговото осъществяване. Да се съкрати този промеждутък, да се разрушат всички тези стари, непротребни бариери… — Глава трета


  • Речи за свобода по този въпрос. Свободата да си неспособен и жалък. Свободата да си различен и непригоден. — Глава трета


  • Човек не може да консумира много, ако си седи мирно и си чете книжки. — Глава трета


  • Бърнард даде нарежданията си с онзи рязък, твърде груби и дори обиден тон на човек, който не е напълно сигурен в своето превъзходство. — Глава четвърта


  • От подигравките се чувстваше отритнат, а когато се чувстваше така, той се и държеше като отритнат, с което само засилваше предубежденията на околните към себе си и увеличаваше презрението и враждебността, предизвикани от физическите му недостатъци. … Хроничният страх, че може да бъде оскърбен, го караше да избягва хората от своите среди, както ида държи преднамерено грубо на достойнството си, когато общуваше с по-нискостоящи от него. — Глава четвърта


  • Онова, което бе накарало Хемхолц да прозре с горчивина своята същност и самота, бяха прекалено големите му способности. — Глава четвърта


  • Чувствал ли си се някога така … като че ли имаш нещо вътре в себе си, което напира и само чака възможност да излезе навън? Нещо като излишна сила, която не използваш … като водата, която се спуска от водопада, вместо да мине през турбините? — Глава четвърта


  • Не е достатъчно само фразите да са хубави, хубаво трябва да е и онова, за което ги използваш. — Глава четвърта


  • И как човек може да пише по-страстно за онези неща, за които пише по поръчка? — Глава четвърта


  • Думите биха могли да бъдат като рентгенови лъчи, ако човек ги използва правилно – биха проникнали през всякакво препятствие. — Глава четвърта


  • Когато хората са подозрителни спрямо теб, и ти започваш да ставаш подозрителен спрямо тях. — Глава четвърта


  • Хелмхолц Уотсън го слушаше с известно неудобство. "Горкият Бърнард!" — помисли си той. Ала в същото време му стана и малко срамно заради приятеля му. Прииска му се Бърнард да се държи малко по-достойно. — Глава четвърта


  • Угнетяващите звезди бяха пропътували известно разстояние по небесния свод. И макар че преградната завеса от светлинните реклами бе вече поизлиняла, двамта млади продължаваха все така щастливо да не забелязват нощта. — Глава пета


  • В погледа, който отправи … се четеше възторг, но възторг, в който не се долавяше и следа от вълнение или възбуда, защото да си възбуден означаваше, че си все още незадоволен. — Глава пета


  • Как е възможно да говориш такива неща? — Как мога ли? … Не, истинският проблем е: как е възможно да не мога… — Глава шеста


  • Той наговори цял куп неразбираеми и опасни безсмислици. Линайна положи всички усилия мислено да запуши уши, но от време навреме някой и друг израз упорстваше да бъде чут. — Глава шеста


  • Без да обръща внимание на забележката й Бърнард продължи:
    — Преди няколко дни неочаквано открих, че можеш да бъдеш зрял човек и през цялото време.
    — Не разбирам — гласът на Линайна прозвуча твърдо.
    — Знам, че не разбираш. И по тази причина вчера направо се хвърлихме в кревата — като невръстни деца, — вместо да се държим като зрели хора и да изчакаме.
    — Глава шеста


  • Той бе непресъхващ извор на ненужна информация и непоискани доброжелателни съвети. Веднъж започнал, той говореше без да спира. — Глава шеста


  • Ако човек е различен, той е обречен на самота. — Глава осма


  • Но макар и помирен с този свят благодарение на успеха си, Бърнард не искаше да се отказва от привилегията да критикува този обществен порадък. Защото критиката засилваше усещането му за собствената важност, караше го да се чувства по-значим. — Глава единадесета


  • От техните ласкателства Бърнард се чувстваше определено исполин – исполин и същевременно олекнал от главозамайването, по-лек и от въздуха. — Глава единадесета


  • Човек трябва да бъде обиждан и огорчаван, защото в противен случай той не би могъл да измисли действително свестни, пронизващи като рентгенови лъчи фрази. — Глава единадесета


  • Обидите отскачаха от дебелата черупка на тъпотата им, те се взираха в него и в безчувствените им погледи се четеше тъпо и враждебно негодувание. — Глава петнадесета


  • А сега светът е устойчив. Хората са щастливи — получават онова, което искат, и никога не искат онова, което не могат да получат. — Глава шестнадесета


  • Изобретателското бюро е претъпкано с планове за нововъведения, осигуряващи икономия на труд. Имаме ги с хиляди. … И защо не ги въвеждаме ли? За доброто на самите труженици. Ще е направо жестоко да ги измъчваме с допълнително свободно време. — Глава шестнадесета


  • А на времето аз бях добър физик. Дори прекалено добър — досатъчно добър, за да осъзная, че нашата наука е чисто и просто една готварска книга с общоприета теория на готвенето, която никой няма право да оспорва, плюс списък с рецепти, към които никой няма право да добавя нищо без специално разрешение от главния готвач. … Ние не позволяваме на науката да се занимава с нищо друго, освен с най-неотложните проблеми на деня. Всякакви други изследвания усърдно се обезсърчават. — Глава шестнадесета


  • — Но нима не е естествено да чувстваш, че има бог?
    — По същия начин можете да попитате дали не е естествено човек да си закопчава панталоните с ципове?
    — Глава седемнадесета


Източник
  • "Прекрасният нов свят", Олдъс Хъксли, книгоиздателство "Георги Бакалов", Варна, 1990, Библиотека "Галактика", превод на Виолета Чаушкова.