Павел Вежинов

Павел Вежинов (1914 – 1983) е литературният псевдоним на българския писател-белетрист, публицист, журналист, сценарист и обществен деец Никола Делчев Гугов.

Из "Измерения"

• Не може да бъде дълбоко и силно това, което без срам се показва.

• Достойнството. Някога тая дума е обяснявала всичко, даже бездумието. Но сега става все по-евтина и по-евтина. Мнозина я смятат за наивност, за незряло мислене, за робуване на химери. А всъщност това е, може би, костната система на човешката нравственост.

Из "Бариерата"

• Докато има пари на тоя свят, хората все ще си остават нищожни и дребни като тях, както и да се пребоядисват. Парите нямат свое лице и свой образ, стават като човека, който ги носи. Има мръсни пари, има нищожни пари, има жалки пари. А има и пари, които не струват нищо, и с тях нищо не можеш да купиш. Това са стиснатите пари.

• ...това е човекът - мислех си аз. - Човекът, омесен от кал, езерна вода и облаци. Каквито и да са пропорциите, тая смес навярно ще остане вечна.

Из "Нощем с белите коне"

• Единственото спасение срещу неумолимостта на съдбата е да се върви срещу нея. Така поне на човек му остава шансът на случайното разминаване

• Разумът все пак намира някакъв начин да се бори със злото. Колкото и да е силно. Но чувствата не могат, те просто умират...

• – Ще дойде време и ще разбереш, че знанието не е всичко – каза някак тихо и без желание вуйчо му. А понякога даже може да пречи. Като гората, която пречи да видиш дървото.

• Истинският учен трябва да напредва по-солидно и бавно. Трябва по-малко да вярва и повече да се съмнява. И по-добре е мъничко да заеква, отколкото да говори съвсем гладко и хубаво.

• Не е вярно, че вещите убиват хората – мислеше той. – Всъщност човек загрозява вещите със своята алчност за притежание.

• Животът е по-силен от всичко, а песните може би са по-силни и от живота.

• Дори адът е по-добър от пустотата и нищото и болката е за предпочитане пред вледеняващата безчувственост.

• Няма смешна обич на тоя свят, има грешна обич, има нещастна обич, има истинска или въображаема и всяка от тях е едно от малките чудеса на живота.

• Човек може да излъже себе си, да излъже друг. Но няма как да излъже съдбата. Та съдбата затова е съдба.

• Всъщност всичко е съзнание и всичко е подсъзнание, зависи каква врата ще отвориш.

• Хората не могат да живеят сами, това е всичко! Те се страхуват от самотата повече, отколкото от смъртта.

• Обикновено тъй става в живота, човек налита като сляп само върху бедите.

• Ум е нужен само на тоя, който не притежава всички възможности. Нужен му е, за да подбере една от вероятностите като най-възможна истина... А защо е нужно това на природата?... Тя си проверява всички възможности и тогава взима решение.