Николàй Алексèевич Некрòсов (рус. Николаи Алексеевич Некрасов, 1821–1878) е руски поет, писател и публицист, чието творчество отразява предимно тежкото положение на руския народ през ХIХ век.


  • А то: какво е "гражданин"?
    На родината достоен син.
    А что такое гражданин?
    Отечества достоиный сын.
"Поэт и гражданин"


  • Аз бих се радвал да попадна в рая, ала къде му е вратата?
    Я рад бы в рай, да дверь то где?
"Кому на Руси жить хорошо", Часть первая, Глава 2. Сельская ярмонка


  • Аз дълбоко презирам сам себе си затова,
    че живея, прахосвайки ден подир ден.
    Я за то глубоко презира‏ себя,
    Что живу – день за днем бесполезно губя.
"Я за то глубоко презира‏ себя"


  • Били са и по-лоши времена,
    но подли повече – едва ли.
    Бывали хуже времена,
    Но не было подлей.
"Современники", по‎эма


  • Блажен е многословният поет,
    но жалък гражданинът най-безгласен.
    Блажен болта‏щий поэ‎т,
    Но жалок гражданин безгласный.
"Поэт и гражданин"


  • Гръмът небесен теб не ще да те изплаши,
    а земния – ти го държиш в ръце.
    Не страшат тебя громы небесные,
    ְА земные ты держишь в руках.
"Размышления у парадного подъезда"


  • В душата на всеки човек има клапа, която може да бъде отворена само от поезията.
    В душе каждого человека есть клапан, отворя‏щийся только поэ‎зией.
"Дамский альбом" 1854


  • В живота няма празници за този,
    кой в делниците не се труди.
    Нет в жизни праздника тому,
    Что не трудится в будень.
"Медвежья охота", Песня о труде, 1866-1867


  • …Винаги се ядосвам, когато срещна фразата: "нямам думи, с които да го изразя" и т.п. Гупости! Винаги има думи, но умовете ни са лениви!
    …Всегда досаду‏ю, когда встречу фразу «нет слов выразить» и т. п. Вздор! Слова всегда есть, да ум наш ленив.
писмо до Лев Толстой, 1857 г.


  • Волята и трудът на човека –
    те чудеса невидèни творят.
    Воля и труд человека
    Дивные дивы творят.
"Дедушка", 1870, поэ‎ма о декабристе, возвратившемся домой из ссылки


  • Да учиш другите е нужен гений,
    а също и душа корава.
    Учить других — потребен гении,
    Потребна сильная душа.
"Поэт и гражданин"


  • Да, има времена и цели векове,
    в които няма нищо по-желано
    и по-прекрасно от трънния венец…
    Есть времена, есть целые века,
    В которые нет ничего желанней,
    Прекраснее – тернового венка…
"Мать"


  • И нека ни приказва изменчивата мода,
    че тема стара е "страданията на народа".
    И че поезията трябва да я изостави.
    Не вярваите, младежи, на това – не остарява тя.
    Пускай нам говорит изменчивая мода,
    Что тема старая "страдания народа".
    И что по‎зия забыть ее должна.
    Не верьте, ю‏ноши! не стареет она.
"Элегия", 1874


  • Какво да првиш? Че то е неразумно
    да обвиняваш хората или съдбата.
    Когато си видял борбата, –
    да беше я подел, макар и да е трудно.
    Что было делать? Безрассудно
    Винить лю‏дей, винить судьбу.
    Когда б я видел хоть борьбу,
    Бороться стал бы, как ни трудно…
"Поэт и гражданин"


  • Като дете е лековерна ревността; и е безумна катò животно диво.
    Ревность легковерна, как дитя, и бешена, как дикое животное.
"Певица", I.Письмо


  • Който дълго е бил способен да прощава, да не разбира и да не вижда, той, навярно, най-дълбоко е обичал, но още по-дълбоко той ще ненавижда.
    Кֺто долго так способен был прощать, не понимать, не видеть, тот, верно, глубоко лю‏бил, но глубже будет ненавидеть.


  • Къде другаде, ако не във буря,
    ще се развихри славянската натура?
    Где ж, как не в буре,
    И развернуться славянской натуре?
"Псовая охота"


  • Където розите, и тръните са там –
    такъв е на съдбата ни законът.
    Где розы – там и тернии –
    Таков закон судьбы.
"Говорун, Записки петербургского жителя А. Ф. Белопяткина", Глава 1"


  • Кълна се, че аз честно ненавиждах!
    Кълна се, че обичах честно!
    Клянусь, я честно ненавидел!
    Клянусь, я искренне л‏юбил!
"Поэт и гражданин"


  • Литературата не бива да слиза до нивото на обществото с неговите тъмни и съмнителни явления. Каквото и да стане, каквито и обстоятелства да се случат, тя не бива ни на крачка да отстъпва от своята цел: да извисява обществото до своя идеал – идеала на доброто, светлината и истината.
    Литература не должна наклоняться в уровень с обществом в его темных или сомнительных явлениях. Во что бы ни стало, при каких бы обстоятельствах ни было, она должна ни на шаг не отступать от своей цели – возвысить общество до своего идеала, – идеала добра, света и истины!
"Заметки о журналах за сентябрь 1855 года"


  • Наказва го държавата злодея,
    Но сатирата действа по-широко и по-смело
    като куршум намира тя виновния умело.
    Правительство казнит открытого злодея,
    Сатира действует и шире и смелей,
    Как пуля находить виновного умея.
"Отрывки из путевых записок графа Гаранского", 1853


  • Народът е освободен,
    ала щастлив ли е народът?
    Народ освобожден,
    Но счастлив ли народ?
"Элегия"


  • Нашите собствени нещастия винаги ни изглеждат изкл‏чителни и неподлежащи на сравнение.
    Наши собственные несчастия всегда кажутся нам искл‏чительными, не подлежащими сравнению.
"Три страны света", роман, Часть четвертая, Глава VII. Мореход хребтов


  • Ние обичаме и сестрата, и жената, и бащата,
    но в страданието призоваваме нии само майката.
    Мы лю‏бим сестру, и жену, и отца,
    Но в муках мы мать вспоминаем!
"Великое чувство! У каждых дверей…"


  • Но даром нищо не се дава:
    съдбата търси жертви изкупителни.
    Даром ничто не дается:
    Судьба жертв искупительных просит.
"В больнице"


  • Но знай: тя силата не е в богатството,
    нито във ранга и чина,
    а само в равенството и във братството.
    Знай: сила не в богатстве,
    Не в том – велик ли, мал ли чин
    А в равенстве и братстве!
"Ночлеги" 1. "На постоялом дворе", 1874


  • Но стига толкова поети,
    а как ни трябват граждани!
    Довольно даже нам по‎тов,
    Но нужно, нужно нам граждан!
"Поэт и гражданин"


  • Пагубен е ударът на таз ръка,
    която нас ни е ласкала.
    Той руки удар смертелен,
    Которая ласкала нас.
"Ах! что изгнанье, заточенье!"


  • Поет ти можеш да не си,
    но гражданин да бъдеш – ти си длъжен.
    Поэ‎том можешь ты не быть,
    Но гражданином быть обязан.
"Поэт и гражданин"


  • Пошлият опит е на глупаците умът.
    Пошлый опыт – ум глупцов.
"Песня Еремушке", 1859


  • Сеите разумното, доброто и вечното.
    Сеите разумное, доброе, вечное.
"На суету человека", 1877


  • Сърцето, уморило се да ненавижда,
    то няма как да се научи да обича.
    То сердце не научится лю‏бить,
    Которое устало ненавидеть.
"Замолкни, Муза мести и печали!"


  • Тежка е борбата на душата с тялото, тежка е борбата на човека със самия себе си.
    Тяжела борьба души с телом, тяжела борьба человека с самим собои.


  • Това правило следвай упорно: на думите да им бъде тясно, на мислите пък – просторно.
    Правилу следуй упорно: Чтобы словам было тесно, А мыслям просторно.
"Форма. Подражание Шиллеру", стихотворение


  • Тълпа без хубави момичета
    е като ръж, но без метличини.
    Толпа без красных девушек,
    Что рожь без васильков.
"Кому на Руси жить хорошо", Третяя часть: "Крестьянка", Пролог


  • Че който сам е болен, той с радост, дори жадност
    изслужва вести за болник…
    Кто болен сам, тот весело и жадно
    Внимает вести о больном…
"Чуть-чуть не говоря…", 1855


"Размышления у парадного подъезда"


Външни връзки