Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Ростан.

Морис Ростан (фр. Maurice Rostand, 1891-1968) е френски поет, драматург и сценарист, син на драматурга Едмон Ростан, брат на биолога и писателя Жан Ростан, близък приятел на Жан Кокто. В неговата пиеса "Слава" е изиграла последната си роля Сара Бернар.

Морис Ростан


За него
  • Така, представяйки Морис Ростан, трябваше да кажа, указвайки към него с плавно движение на ръката «Le poete de "La Gloire" et la gloire des poetes» (фр. "Поэт "Славы" и слава поэта"). Морис Ростан беше автор на пиесата «La Gloire».
    Так, представляя Мориса Ростана, я должна была сказать, указав на него плавным взмахом руки: «Le poete de "La Gloire" et la gloire des poetes» (фр. "Поэт "Славы" и слава поэта"). Морис Ростан был автором пьесы «La Gloire».
Ирина Одоевцева, руска поетеса и прозаик, из емигрантските й мемоари "На бреговете на Сена"


  • Морис Ростан - романтик до прилошаване и естет до премрежване на очите. Той вае своя Казанова, изискания Хумберт от века на Просвещението, замиращ от щастие само в обятията на тринадесетгодишни девойчета. Между другото да не забравяме, че дори в 19-ти век Пушкин протестира против императорския указ, забраняващ да се дават за омъжване девойчета. По мнението на поета на 11 години селското момиче е в най-голямата си свежест. Той най-добре си знае. … Ние като че ли не забелязваме, че в много свои любовни приключения Казанова се оказва измамен и осмян. В любовта, както и на рулетката, в крайна сметка печели казиното, а не Казанова. Единствената победа на Казанова - е самата игра. … Осемнайсти век - ерата на приключения и авантюри. … За Морис Ростан обаче, великия мечтател и романтик, това е мечтата за романтичния рай, където за никого няма забрани.
    Морис Ростан – романтик до тошноты, эстет до ряби в очах. Он лепит своего Казанову, изысканного Гумберта века Просвещения, замирающего от счастья только в объятьях тринадцатилетних девочек. Впрочем, не забудем, что уже в 19-ом веке Пушкин протестует против императорского указа, запрещающего выдавать замуж девочек. По мнению поэта, в 11 лет крестьянская девка «в самом соку». Ему виднее. … Мы как-то не замечаем, что во многих своих любовных приключениях Казанова оказывается одураченным и обманутым. В любви, как в рулетке, в конечном счете выигрывает казино, а не Казанова. Единственный выигрыш Казановы – сама игра. … Восемнадцатый век – эра приключений и авантюр. … Зато для Мориса Ростана, великого мечтателя и романтика это мечта об эротическом рае, где ни для кого нет никаких запретов.
— Константин Кедров, из "Хумберт на 18-тото столетие", за романа на М.Ростан "Любовта на Казанова"
Статьи в газете «Русский курьер» 2003 – 2005